|
ТЪЖДЕСТВЕНОСТ НА ВЪПЛЪТЯВАЩИТЕ СЕ СИЛИ И ТЕХНИТЕ РАЗЛИЧИЯ Прародителите на човечеството, наричани в Индия Бащи, Питара или Питри, са същността на „Създателите“ на нашите тела и низшите принципи. Те са ние самите, като първични личности, и ние сме те. Първичният човек би бил „кост от тяхната кост и плът от плътта им“, ако притежаваха кости и плът. Но както е казано, те са били „Лунни същества“. Тези, които са надарили човека с неговото съзнателно безсмъртно Ego, били „Слънчеви Ангели“ – независимо дали ще ги разглеждаме метафизически или буквално. Тайните на съзнателното Ego или човешката душа са велики. Езотеричното име на тези Слънчеви Ангели буквално означава „Властелини“ (Натх) „неотклонно постоянно Благочестие“ (Пранидхана). Затова те, притежаващи Пети принцип (Манас), явно не само имат отношение, но и са установили йогическата система и са включили Пранидхана като пето правило за спазване1. Вече беше обяснено защо Транс-Хималайските окултисти ги разглеждат като явно тъждествени с тези, които в Индия наричат Кумари, Агаишвата, Бархишада. Колко точно и вярно е казано от Платон, колко дълбока и философска е неговата забележка по повод на (човешката) Душата или Ego, когато той я определя като „състав на това същото и другото“. И въпреки това, колко малко е бил разбран този намек, тъй като е било прието като означаващо, че Душата е била издишване на Бога, Йехова. Тя „е това същото и другото“, както се е изразил великият философ-посветен; тъй като Ego – „Висшето Аз“, когато то е потопено в Божествената Монада и е слято с нея – е Човек и в същото време то остава „това същото и друго“; въплътеният в него Ангел е тъждествен с Вселенския Махат. Великите класически автори и философи са чувствали тази истина когато са казвали: „В нас трябва да се намира нещо, което произвежда мислите ни, нещо твърде фино, това е дихание; това е огън; това е ефир; това е квинтесенция; това е фино подобие; това е разбирането; това е числото; това е хармонията.“2· 1 Вж. Йога Шастра, II, 32. 2 Волтер. Всичко тава са Манаси и Раджаси; Кумари, Асури и прочие Управници и Питри, и различни други, които са се въплътили в третата раса и по този начин са надарили човека с разум. Съществуват седем класа Питри, както е показано по-нататък, три безплътни и четири плътски; и два – Агнишвати и Бархишади. И ние можем да добавим, след като съществуват два вида Питри, че също така има двойна и тройна категория Бархишади и Агнишвати. Давайки рождение на своите астрални двойници, първите отново се раждат като синове на Атри и са „Питри на демоните“ или телесни същества, по твърдението на Ману1; докато Агнишватите се раждат отново като синове на Маричи, сина на Брама и се смятат за „Питри на боговете“.2 „Ваю Пурана твърди, че седем степени на Питри първоначално са били първични Богове, Вайраджи, които Брама с окото на йога видял във вечните сфери и които са богове на боговете... Матся... добавя, че боговете са ги почитали.“3 Харивамша отбелязва Вайраджа само като една от степените на Питри4, това твърдение е поддържано от съкровените учения, отъждествяващи обаче Вайраджа с най-старите Агнишвати5 и Раджаса или Абхутараджаса, безплътни и нямащи даже астрален облик. В мнозинството манускрипти е казано, че Вишну се въплътява в тях и чрез тях. „В Райвата манвантара също Хари, най-добрият сред боговете е бил роден от Самбхути като божествен Манас – едновременно заедно с божествата, наричани Раджаса.“6 Сабхути е била дъщеря на Дакши и жена на Маричи, бащата на Агнишватите, който заедно с Раджаса завинаги е свързан с Манасите. И както е отбелязано от Фитцедуард Хол, много по-талантлив санскритолог от Уилсън: „Манаса няма да е неподходящо име за божеството, свързано с Раджасите. В него ние намираме манасам – същото което е и Манас – само с необходимото изменение на окончанието за изразяване на мъжко олицетворение.“7 1 Манава-Дхарма Шастра, III, 196. 2 Вж. Матся и Падма Пурана и Кулука по повод Манава-Дхарма Шастра, III, 195. Ние знаем добре, че Ваю и Матся Пурана отъждествяват (според тълкуването на Запада) Агнишвати със сезоните на годината и Бархишад-Питри с месеците; като добавя още и четвърта група – Кавя – циклични години. Но нима християните-католици не отъждествяват своите Ангели с планетите и нима седемте Риши не са се превърнали в Саптарши – съзвездие? Те са божества, оглавяващи всички циклични разделения. 3 Вишну Пурана, Уилсън, III, 158, 159. 4 Shlocas, 935, 936. 5 Ваю Пурана сочи област, наричана Вираджа Лока, обитаема от Агнишватите. 6 Уилсън, пак там, III, 17. Забележки на Фитцедуард Хол. 7 Loc. cit., ibid. Всички синове на Вираджа са същността на Манас, казва Нилакантха. Но Вираджа е Брама и затова безплътните Питри се наричат Вайраджа, като синове на Вираджа, казва Ваю Пурана. Ние бихме могли да умножим доказателствата си ad infinitum, но няма нужда. Мъдрият ще разбере какво подразбираме под това, а от немъдрия това не се изисква. В Индия съществуват триста и трийсет милиона богове. Но както забелязва ученият лектор на Бхагават Гита: „Всички те могат да бъдат деви, но в никакъв случай всичките не са „богове“ в този висок духовен смисъл, който се приписва на термина. Това е злополучна грешка, обикновено правена от европейците. Дева е един вид духовно същество и само защото същата дума в обикновения език се употребява за обозначение на бога, съвсем не следва, че ние имаме и почитаме триста и трийсет милиона богове. Както естествено може да се заключи, тези същества имат някакво сродство с един от трите съставни Упадхи (основни принципа), на които сме подразделили човека.“1 Имената на божествата, принадлежащи към известна мистична категория, се изменят с всяка манвантара. По този начин дванадесет велики бога, Джая, създадени от Брама, за да му помогнат при работата на творението, в самото начало на калпа и които, потопени в Самадхи, пренебрегнали труда на творението – за което са били проклети и осъдени повторно да се раждат във всяка манвантара до седмата – съответно се наричат Аджита, Тушита, Сатя, Хари, Вайкунтха, Садхя и Адитя.2 Те се наричат Тушита във втора калпа и Адитя в нашия Вайвасвата период,3 освен още други имена, съответстващи на всеки век. Но те са тъждествени с Манас или Раджас, както тези пък са тъждествени с нашите въплъщаващи се Дхиан-Когани. 1 Вж. „Theosophist“, февруари 1887, стр. 360. 2 Вж. Уилсън, II, 26. 3 Вж. Ваю Пурана. Да, освен тези Същества, които като Якша, Гандхарва, Кинара и др., разглеждани като индивидуалност, обитават астралния план, съществуват истински Деви и именно към тези категории принадлежат Адитя, Вайраджа, Кумари, Асури и всички тези високи небесни Същества, които окултното учение нарича Манасвин, най-мъдрите, най-първите сред всички, които биха направили хората духовно самосъзнателни разумни същества, каквито те и щяха да станат, ако не са били „проклети“ и осъдени на падение в зараждане и заради тяхното пренебрегване на дълга да бъдат родени като смъртни. |
