|
И така, смисълът на тези две алегорични и метафизични изложения е такъв: „Редувайки се, световете и хората са се формирали и унищожавали по силата на закона на еволюцията и от предишен материал дотогава, докато планетите и техните обитатели, в случая нашата Земя и нейните човешки и животински раси, не станали това, което са сега, в сегашния цикъл – сили с противоположни полярности, уравновесен състав на Дух и Материя, положително и отрицателно, мъжко и женско начало. Преди човек да може да стане мъж и жена физически, неговият прообраз Елохим – Създател – е трябвало да образува формата му на този план на пола астрално. Т.е. атомите и органичните сили, слизайки на плана на дадената диференциация, е трябвало да преминат установения от Природата ред така, че винаги да изпълняват по безпорочен начин закона, който Кабала нарича „Равновесие“, чрез който всичко съществуващо се проявява като мъжко и женско начало в своето крайно съвършенство, в сегашния стадий на материалността. Хокма, Мъдростта, Мъжка Сефира, е трябвало да се разтвори в самата Бина и чрез Бина, Разумната Природа или Разбиране. Затова първата коренна раса от хора, безполова и безсъзнателна, е трябвало да бъде изоставена и „скрита за известно време“; т.е. вместо да умре, първата раса изчезнала във втората раса, както някои низши животни и растения преминават в своето потомство. Първата раса станала втора коренна раса, без да я поражда или да я създава, или да умре. „Те преминали заедно“, както е написано. „И той умрял“ и друг „царствал вместо него.“1 Защо? Защото „Светият град не е бил още готов“. Какво е това „Светия град“? Ma-qom — съкровено място или светилище на Земята, с други думи – човешката утроба, микрокосмическото повторение и отражение на небесната утроба, женското начало, пространство или предвечен хаос, в който мъжкото, Духа оплодява зародиша на Сина или видимата Вселена. Но това е така, тъй като в Зохар, в параграфа за „Еманациите на Мъжкото и Женското начало“ е казано, че на тази Земя Мъдростта на „Пресветия Ветхия не сияе никъде, освен в мъжа и жената“. „ (Хокма, Мъдрост е Бащата, а Бина, Разбирането – Майката...) И когато те се съчетаят взаимно, раждат, разпространяват и проявяват Истината. От изречението на равина Ye-yeva, Sabbah, т.е. Престарелия, ние научихме следното: Какво е Бина-Разбирането? Но когато те се съчетаят, Iod c Heh, стават оплодени и раждат Сина. И затова се нарича Бина, разбиране. Това означава BeN YaH, т.е. Син YaH. Това е завършекът на Цялото.“2 1 Книга Битие, XXVI, et seq.; Кабала, Ис. Майер, ibid. 2 Зохар, III, 290а, Изд. Броди, Idra Zuta, извадките са приведени в Кабала на Майер, стр. 387, 388. Това също така се явява „завършек“ на фалицизма на равините, неговият съвършен апотеоз, принизяване на божественото в животинско, висшето в земната грубост. Нито в източния окултизъм, нито в първоначалната Кабала – халдейската Книга на числата – не съществува нещо толкова грубо в своето изображение. Ние вече се изказахме по този повод в „Разбулената Изида“: „Ние считаме за доста немъдро от страна на католическите автори да изливат своята ярост в изречения, подобни на следното: „В множество пагоди фалическият камък приема винаги, подобно на гръцкия Батилос, грубо непристойната форма на Лингам... Маха-Дева“. Преди да се хвърля мръсотия върху символа, чийто дълбок метафизичен смисъл надвишава разбиранията на съвременните представи на тази чувствителна религия, каквато преди всичко е католицизмът, те би трябвало да разрушат своите най-древни църкви и да изменят формата на куполите на своите собствени храмове. Махадео, елефантите, кръглата кула на Бха-гулпор, минаретата на исляма – закръглени или заострени – са прообрази на Кампанила на площада Сан Марко във Венеция, катедралата в Рочестьр и съвременната Миланска катедрала... Всички тези камбанарии, кулички, куполи и всички християнски храмове са само възпроизвеждане на първоначалното представяне на Литоса, стоящия Фалос.“1 1 II, 5. Въпреки това и независимо от всичко, фактът, че тези европейски Елохими, Искри и Херувими са тъждествени на Девите, Ришите, Огньовете и Пламъците, Рудрите и четиридесет и деветте Агни на древните арийци, достатъчно е доказан от Кабала и в Кабала. |
