|
Независимо от няколкото противоречиви изложения на същия този разказ, лесно е да се види, че Нарада принадлежи на онзи клас на „Първородените“ от Брама, от който всички са въстанали против закона за животинското размножаване, за което са и били принудени да се родят като хора. От всички ведически Риши Нарада, както вече беше показано, е най-неразбираем, защото той най-тясно е свързан с окултните доктрини – особено със съкровените цикли и калпи. Някои противоречиви твърдения за този мъдрец силно са смутили изтоковедите. Така той е показан като категорично отказващ се да „създава“ или да има потомство и даже наричащ своя Баща-Брама „лъжлив учител“ за това, че го е съветвал да встъпи в брак, както е изложено в Нарада-Панча-Ратра; и въпреки това той се споменава като един от Праджапати или Прародителите! В Нарадия Пурана той описва законите и задълженията на девствените адепти; и тъй като тези окултни задължения не се срещат във фрагментите, които съдържат около 3000 станси и се намират във владение на европейски музеи, брамините са обявени за лъжци; изтоковедите забравят, че съдържанието на Нарадия се изчислява на 25 000 станси и не е твърде правдоподобно подобни манускрипти да бъдат намерени в ръцете на непосветени индуси, които са готови да продадат скъпоценната Ола за една лещена чорба. Достатъчно е да се каже, че Нарада е преди всичко Дева-Риши на окултизма и окултистът, който не се замисли, не анализира и не изучава Нарада в неговите седем езотерични аспекта, никога няма да е в състояние да изследва някои антропологични, хронологически и даже космически тайни. Той е един от споменатите Огньове и играе определена роля в еволюцията на тази Калпа от нейното начало до крайния Ј стадий. Той е актьор, който се появява при всяко следващо действие или в коренните раси на сегашната манвантарна драма, в световните алегории, които дават основния тон на езотеризма и стават сега по-разбираеми за читателя. Но дали да не се върнем към други древни писания и документи за потвърждаване съществуването на „Огньовете“, „Искрите“ и „Пламъците“? Тези потвърждения са многобройни, ако бъдат потърсени на подходящи места. В кабалистичната „Книга на съкровената мъдрост“ всички те ясно са изложени, както и в Ха Идра Зута Кадиша или „По-малкото свето събрание“. Техният език е извънредно мистичен и замъглен, но все пак е разбираем. В последния труд сред искрите на предишните светове са и Пламъците и Искрите, „вибриращи“, отхвърчащи от божествения кремък, „работника“ пристъпва към създаването на човека „мъж-жена“ (427). Тези „Пламъци и Искри“ – ангелите и техните светове, звездите и планетите – говорейки иносказателно, загасват и умират, т.е. остават „непроявени“, докато не завърши определен процес в Природата. За да покажем колко плътно са скрити от очите на непосветените най-значителните факти на антропогенезиса, ние привеждаме две места от кабалистични книги. Първото е от Ха Идра Зута Кадиша: 429. От носителя на Светлина (една от Седемте Свещени Планети) с непоносим блясък излязъл Лъченосния Пламък, трошейки като огромен и мощен чук тези искри, които преди са били Светове. 430. И били те преплетени и свързани помежду си с най-фин ефир, но само когато са били съединени като Велик Баща и Велика Майка. 431. От самия Хоа излиза АБ, Бащата; и от самия Хоа излиза Руах, Дух; които са скрити във „Вехтия Денми“ и тук е скрит този ефир. 432. И Той е бил свързан с носителя на светлината (планета и нейния ангел, или Управник), излязъл от този носител на Светлината с непоносим блясък, който е скрит в лоното на Аим, Великата Майка.1 Сега ще представим следната извадка от Зохар,2 озаглавена „Пред-адамическите Царе“, която разглежда същата тайна. Ние научихме от Сифра ди-Цениута, че At-ti-kah D’At-ti-kin, Древния от Древните, преди да изготви своята форма, изградил, изваял и начертал царе (хората „царе“ на животните) и те не могли да съществуват дотогава, докато Той не ги изоставил и не ги скрил за известно време. За това е и писано: „И те били царе, които царствали в Земята на Едем... И те не можели да съществуват докато Resha’Hiv’rah, Бялата глава At-tо-kah D’At-ti-kin, най-Древния от Древните не образувал Себе си. Когато Той образувал Себе си, създал всичките форми Горе и Долу... Дотогава, докато Той не образувал Себе си в Своята форма, всички тези, които Той е искал да оформи, не били оформени и всичките светове били унищожени... Те не останали на своите места, тъй като образите на царете не са били оформени както е трябвало и светия град не е бил готов.“3 1 Вж. „Разбулената Кабала“, Мефер, стр. 302. 2 Приведено в „Кабала“ от Ис. Майер, стр. 386. 3 „Зохар“, III, 135а, 292а, Idra Zuta. Изд. Броди – Idra Zuta. |
