|
13. ТЕ ОТИШЛИ1, ВСЕКИ В ПРЕДНАЗНАЧЕНАТА МУ ЗЕМЯ; СЕДЕМ ОТ ТЯХ, ВСЕКИ В СВОЯТА ЧАСТ. ВЛАСТЕЛИНИТЕ НА ПЛАМЪКА ОСТАНАЛИ НАЗАД. ТЕ НЕ ПОИСКАЛИ ДА ОТИДАТ, ТЕ НЕ ПОЖЕЛАЛИ ДА ТВОРЯТ. 1 Лунните богове. Съкровените учения показват божествените прародители като създаващи хората на седемте части на земното кълбо, „всеки на своята част“, т.е. всеки – специална раса от хора по вътрешен и външен вид и на различни зони. Това полигенистично твърдение се разглежда и на друго място в Станса VII. Но кои са „Тези“, които създават и „Властелините на Пламъка“, „които не пожелали“? Окултизмът разделя „създателите“ на дванайсет класа, от които четири са достигнали „освобождение“ до края на „Великия Век“, петият е готов да го достигне, но все още остава деен на умствените планове, докато седем класа още се намират под непосредствения кармичен закон. Именно последните действат на обитаемите светове на нашата верига. Екзотеричните индуски книги споменават седем класи Питри и сред тях два определящи вида прародители или предци: Бархишади и Агнишвата; едните, притежаващи „свещения огън“, и другите – лишени от него. Индуските ритуали явно ги свързват с жертвените огньове и с грихастха брамините в техните ранни въплъщения, с тези от тях, които в своите предишни раждания са пазели свещените огньове на своето огнище и с онези, които не са пазели, а са били длъжни да го правят. Тази разлика, както вече е казано, е взета от Ведите. Първият и най-висш клас (езотерически), класът на Агнишвата, е представен в екзотеричната алегория като състоящ се от грихастха или брамини, глави на семейства, които не са изпълнили своя дълг в поддържане на огъня в огнището и в принасянето на жертви за изгаряне – в своите предишни раждания, в други манвантари – и поради това са загубили всякакво право на принасяне на жертви чрез огън за тях самите. Докато Бархишадите, като брамини, поддържащи свещените огньове на своето огнище, се почитат и до днес. Следователно Агнишвата са представени като лишени от огньове, докато Бархишадите ги притежават. Но езотеричната философия обяснява първоначалната класификация като възникнала по силата на различието между природата на тези два класа: Агнишвата Питри са лишени от „Огън“, т.е. от творческа страст, тъй като те са твърде божествени и чисти, докато Бархишадите, бидейки Лунни богове, са по-тясно свързани със Земята и са станали Елохими, творци на формите или Адам от прахта. Алегорията казва, че Санандана и другите Ведхи, синове на Брама, неговото първо потомство: „Били без желания или страсти, вдъхновени от святата мъдpoсm, отчуждени от света и не желаели да имат потомство.“1 Именно такъв е смисълът на думите в стиха: „Те не поискали да творят“, и това се обяснява така: „Първичните еманации на творческата мощ са твърде близки до Абсолютната Причина. Те са преминаващи и латентни сили, които ще се развият само в бъдещите и следващи стадии“. С това всичко се обяснява. Затова е казано, че Брама почувствал гняв, когато видял, че те: „Въплътените духове, родени от неговите телесни части (гатра), не поискали да се размножават“. След което, както се казва в алегорията, от разума на родените синове2 той създава други седем, а именно Маричи, Атри, Ангирас, Пуластия, Пулаха, Крату и Васища, като последният често се заменя с Дакша, най-многодетният сред създателите. В множеството текстове тези седем сина на Васишта-Дакша се наричат седем Риши на третата манвантара, като последната се отнася също и към третия кръг, както и към третата коренна раса и нейните расови разклонения в четвъртия кръг. Всички те са създатели на различни същества на тази Земя, така наречените Праджапати, но в същото време се появяват като различни въплъщения в ранните манвантари или раси. По този начин става ясно защо Агнишвата, лишени от по-грубия „творчески огън“ и поради това неспособни да създадат физически човек, а също така нямайки двойник или астрално тяло, за да го проявят, тъй като са били без каквато и да е „форма“, са показани в екзотеричните алегории като йоги, кумари (непорочни юноши), които станали „въстанали“ Асури, сражаващи се с боговете3 и противодействащи на тях и т.н. Въпреки всичко обаче само те са можели да завършат човека, т.е. да го направят самосъзнателен, почти Божествено същество – Бог на Земята. Макар и да са притежавали „творчески огън“, Бархишадите са били лишени от висшия елемент Махат. Понеже са били на едно равнище с низшите „Принципи“ – тези, които предшестват грубата обективна материя – са можели да дадат рождение само на външния човек, или по-точно на прообраза на физическия, астрален човек. Така ние виждаме, че макар тази задача да им е възложена от Брама — колективен Махат или Вселенски Божествен Разум – „Тайната на Творението“ се повтаря на Земята, но в обратен ред, като в огледало. 1 Вишну Пурана, 1, VII, превод на Уилсън, I, 101. 2 Вж. Махабхарата, Мокшадхарма Парван. 3 Защото, както показва алегорията, боговете, нямащи лични заслуги, ги осъдили, страхувайки се от светостта на тези самоустремяващи се въплътени същества, станали аскети и йоги и по този начин заплашващи да унищожат силата на първите чрез своите самопридобити сили. Всичко това има дълбоко философско значение и се отнася до еволюцията и придобиването на божествени сили чрез самодейност. Някои Риши йоги са показани в Пураните много по-могъщи от боговете. Второстепенните богове или сили в Природата са осъдени на изчезване и само духовната потенциалност в човека може да го насочи към обединение, да стане единен с Безкрайното и Абсолюта. Именно тези, които не са в състояние да създадат духовен безсмъртен човек, отхвърлят безсъзнателния образец (астралния) на физическото същество; и както ще се види, именно тези, които не са поискали да се размножават, са пожертвали себе си за благото и спасението на Духовното Човечество. Тъй като, за да се завърши седмичният човек, за да се добави към неговите три висши Принципа и да се свържат те с Духовната Монада – която никога не би могла да пребивава в такава форма по друг начин, освен в абсолютно латентно състояние – са нужни два свързващи „принципа“: Манас и Кама. Това се изисква от живия Духовен Огън на средния принцип от петия и третото състояние на Плеромата. Но този Огън се намира във владение на Триъгълниците, а не на (съвършените) Кубовете, които са символ на Ангелските Същества1: първите го придобили от времето на първото творение и е казано, че те са го завладели, както в мита за Прометей. Именно те са активни и поради това – в Небесата – те са Същества, престанали да бъдат „чисти“. Те станали независими и свободни Разуми, показани във всяка теогония като сражаващи се за тази независимост и свобода, и следователно – в традиционния смисъл — като „възпротивили се на божествения пасивен закон“. Така именно те са онези „Пламъци“ – Агнишвата, които, както е показано в стиха, „останали назад“, вместо да последват другите за създаването на хората на Земята. Но истинският езотеричен смисъл се съдържа в това, че мнозинството от тях е било предназначено за въплътяване, като бъдещи Ego на бъдещия посев на човечеството. 1 Триъгълникът става петоъгьлник (петорен) на Земята. |
