|
CTAHCA III ОПИТИ ДА БЪДЕ СЪЗДАДЕН ЧОВЕКЪТ 11. Слизането на Демиурга. 12. Заповед към Лунните Богове да създават. 13. Висшите Богове се отказват. 11. ПРЕВИСШИЯ ВЛАСТЕЛИН ДОШЪЛ. ТОЙ ОТДЕЛИЛ ВОДИТЕ ОТ НЕЙНОТО ТЯЛО И ТОВА СТАНАЛО НЕБЕ ОТГОРЕ, ПЪРВИТЕ НЕБЕСА1. Тук преданието отново се връща към всемирното значение, както в най-ранното изложение, повторено в Пураните, така и в по-късното писание в Книгата на Мойсей. В първото се казва: „Той Господ (бог с формата на Брама), когато светът станал океан, стигайки до извода, че в дълбините на водите лежи земя и желаейки да я издигне (да я отдели), създал себе си в друга форма. Както в предишната калпа (манвантара), когато той приел образа на костенурка, така и в тази той приел образа на глиган и т. н.2“ В Елохическото „творение“3 „бог“ създава „твърд посред водите“ и казва: „Да се яви суша“. И сега стигаме до традиционната кукичка, на която виси езотеричната част на кабалистичното тълкуване. 12. ВЕЛИКИТЕ КОГАНИ4 ПОВИКАЛИ ВЛАСТЕЛИНИТЕ НА ЛУНАТА С ВЪЗДУШНИ ТЕЛА: „ПОРОДЕТЕ ХОРА5, ХОРА ОТ ВАШЕТО ЕСТЕСТВО. ДАЙТЕ ИМ6 ТЕХНИ ВЪТРЕШНИ ФОРМИ. ТЯ7 ЩЕ ПОСТРОИ ВЪНШНИТЕ ОБВИВКИ8 . ТЕ ЩЕ БЪДАТ МЪЖЕ-ЖЕНИ. ВЛАСТЕЛИНИ НА ПЛАМЪКА СЪЩО... 1 Атмосфера или въздух, небесен свод. 2 Харивамша, I, 36. 3 Книга Битие, I, 6–9. Бълг. прев.: „6. И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. Тъй и стана. 7. И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана. 8. Твърдта Бог нарече небе... 9. И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша...“ — Бел. прев. 4 Властелини. 5 Било казано от тях. 6 Т. е. дживи или Монади. 7 Майката Земя или Природата. 8 Външните тела. Кои са тези „Властелини на Луната“? В Индия ги наричат Питри, или „Лунни предци“, но в еврейските свитъци самият Йехова е „Властелин на Луната“, колективно той е показан като Войнство и също като един от Елохимите. Астрономията на евреите и тяхното „спазване на времената“ били установени по Луната. Един кабалист, доказвайки, че „Даниил... е учел Божие Провидение на основата на установените времена“... и че в Откровението на Йоан се говори за „старателно измерен кубически град, спускащ се от небесата“ и т.н., добавя: „Но оживяващата сила на небето се съдържа главно в Луната... това е било еврейското (Jehovah) – и Св. Павел е добавил: „Нека нито един човек не ви осъди за вашето спазване на седмия ден и деня на новолунието – които са сянката на бъдещите неща; а тялото (или същността) от Христа“, т.е. Йехова е функцията на мощта, която „от безплодната жена е направила щастлива майка на деца“, „тъй като те са дар на Йехова“... което дава ключ към разбирането на възражението, направено от мъжа на Сунамифи, когато тя е поискала да посети Божия човек: „Тъй като не е било нито седмия ден, нито ден на новолуние“. Живите духовни сили на съзвездията са водели мощни войни, отбелязани с движения и положения на звездите и планетите и специално като следствие – съчетаването на луната, земята и слънцето. Бентли коментира „войната между боговете и великаните“ на индусите като отбелязано затъмнение на Слънцето при възходяща фаза на Луната – през 945 г. пр. Хр. (!) в епоха, когато се е родила1 или е излязла от морето СРИ (Сараи, С-р-и, жената на еврейския Авраам2, която е била Венера-Афродита (sic) на Запада и емблема на „лунно-слънчевата година или Луната“, (тъй като Сри е жена на Луната; вж. заб., богиня на всякакъв прираст1)... (Затова) величествен паметник и маркировка за точния период на лунната година и месеца, по който този цикъл (19 тропически години на Слънцето и 235 завъртания на Луната) може да се изчисли, е била Планината Синай – Господ Йехова, слиза на нея... Павел казва (тогава), като мистик, когато разказва за свободната жена и наложницата на Авраам: „Тъй като Агар (жената-робиня на Авраам) е планината Синай в Арабия“. Как би могла жената да е планина (?), и то такава планина! Обаче в известен смисъл... тя е била планина, и то във вълшебно истински смисъл. Нейното име е било Arap, a числовото значение на тази еврейска дума съответства на 235 или в точно измерение представлява броя на лунните месеци, приравнени към 19 тропически години, за да се затвори този цикъл и да се направят сходството и тьждествеността действителни; и планината Синай е била, на езотеричен език, мъдростта, паметник на точното време на лунната година и месец, по който този духовен, животораждащ цикъл може да се изчисли – и в действителност планината се е наричала (от Фюрст) „Планина на Луната (Син)“. Също така и Синай (СРИ), жената на Авраам, не е можела да има деца докато името Ј не е било изменено на Сара, което Ј дало „свойството на това лунно влияние.“2 Това може да се приеме за отклонение от главната тема, но е необходимо, като се вземат под внимание читателите-християни. Тъй като кой след безпристрастно изучаване на съответните легенди за Abram или Abraham, Sаrai или Sarah, „която била с прекрасно лице“ и легендите за Брама и Сарасвати или Шри-Лакшми-Венера, при връзката на всички тях с Луната и Водата; и специално този, който разбира истинското кабалистично значение на името на Йехова, както и неговата връзка и отношение с Луната – кой може да се усъмни, че казаното за Авраам не е основано на легенда за Брама или че Книгата Битие не е била написана на основата на архаични предания, възприети от всички древни народи? В старите Писания всичко е алегорично – всичко е основано и неразривно свързано с астрономията и космолатрията. 1 Според удивителната хронология на Бентли, писал в дни, когато библейската хронология е била още неоспорима, а също и по хронологията на онези съвременни изтоковеди, които намаляват индуските срокове, доколкото само те могат. 2 Така Шри е дъщеря на Бхригу, един от Праджапати или Риши, глава на всички Бхригу, „изтребители“, въздушната група на боговете. Тя е Лакшми, съпруга на Вишну, тя е и Гори „годеница на Шива“, също така Сарасвати, „водната“ съпруга на Брама, тъй като и тримата бога или богини са единни в три аспекта. Прочетете обясненията на Парашара във Вишну Пурана (I, VIII, прев. на Уилсън, I, 119) и вие ще разберете. „Властелина Шри е Луна“, казва той и „Шри е съпруга на Нараяна, Бог на Боговете“; Шри или Лакшми (Венера), тя е и Индрани и Сарасвата, тъй като по думите на Парашара: „Хари (или Ишвара „Властелин“) е всичко, което се нарича с мъжко начало (във Вселената); Лакшми е всичко, което се определя като женско начало. Нищо освен тях не съществува.“ Следователно тя е женското начало на природата, а „Бог“ – нейното мъжко начало. 1 Шри е Богиня на „щастието и изобилието“ и самата тя е тези две понятия. 2 „Masonic Review“ (Цинцинати), юни 1886. Статията „The Cabbalah“, № VI, 15–17. |
