|
Тъй като целият цикъл на доисторическите събития, подобни на еволюцията и превръщането на расите и извънредно голямата древност на човека, е основан на тази хронология, става изключително важно тя да бъде сверена с другите съществуващи изчисления. Ако източната хронология бъде отхвърлена, ние ще имаме поне утехата да докажем, че никоя друга – като числа на науката и църквата – не е достойна за повече доверие. Както се изразява проф. Макс Мюлер, често е полезно да се докаже също и какво дадено нещо не е, както и да се покаже какво то може да е. И след като успяхме да докажем заблудите както на християнските, така и на източните изчисления – като им предоставим прекрасен случай за сравнение с нашата хронология – нито един от тях не би имал разумно основание да провъзгласи езотеричните числа за по-малко достоверни, отколкото своите собствени. Тук можем да насочим читателя към нашия ранен труд „Разбулената Изида“1 за някои бележки, отнасящи се до числата, приведени преди няколко страници. 1 I, 32. Днес могат да се добавят още няколко факта към даденото там сведение, вече известно на всеки изтоковед. Съкровеността на цикъла 4320 с допълнителни нули се съдържа във факта, че цифрите, които го съставят, взети поотделно или съединени в различни комбинации, всички без изключение са символи на най-великите тайни на Природата. Наистина, независимо дали ще вземем отделно 4 или 3, или заедно и едното, и другото, съставящо 7, или пък всичките три заедно 4, 3, 2, даващи 9, всички числа имат своето приложение в най-съкровените окултни въпроси и описват работата на Природата в нейните вечно периодични прояви. Тези числа са винаги точни, постоянно се повтарят и разкриват на този, който изучава тайните на Природата, наистина божествената система, разумния план в Космогонията, изразяващ се в природните космически подразделения на времето и сезоните на годината, в невидими въздействия, в астрономичните феномени и техните влияния и реакции върху земната и даже моралната природа: на раждания, смърт, растеж, здраве и заболявания. Всички тези естествени събития са основани и зависят от цикличните процеси в самия Космос и произвеждат периодични посредници, които като действат отвън, влияят на Земята и на всичко, което живее и диша върху нея от началото до края на всяка манвантара. Причините и следствията са езотерични, екзотерични и „ендекзотерични“, така да се каже. В „Разбулената Изида“ написахме това, което повтаряме сега: „Ние се намираме в най-ниската точка на цикъла и очевидно в преходно състояние“. Платон подразделя умствения прогрес на Вселената по време на всеки цикъл на плодоносен и неплодоносен период. В подлунните области сферите на различните елементи остават вечно в съвършена хармония с Божествената Природа, казва той, „но техните части“, благодарение на твърде тясната близост със Земята и смесването им със земните (което е Материя и поради това област на злото), „понякога се съгласуват с (Божествената) Природата, а понякога Ј се съпротивяват“. Когато тези кръговрати – които Елифас Леви нарича „токове на Астралната светлина“ – в световния ефир, съдържащ в себе си всички елементи, протичат в хармония с Божествения Дух, нашата Земя и всичко, което й принадлежи, се наслаждава на плодоносен период. Окултните сили на растенията, животните и минералите магически симпатизират или се съгласуват с „висшите природи“ и Божествената Душа на човека се намира в съвършено съзвучие с тези „низши“ природи. Но по време на безплодните периоди, последните губят своята магическа връзка и духовното зрение на мнозинството от човечеството дотолкова се замъглява, че то се лишава от всякакво разбиране за висшите способности на своя божествен дух. Ние се намираме в безплоден период; осемнайстото столетие, по чието време така неудържимо се е разпространила злостната треска на скептицизма, е родило недоверие, което то е предало като наследствена болест на деветнадесетия век. Божественият Разум е замъглен в човека и „философства“ само неговият животински мозък. Но занимавайки се само с философстване, как може да се разбере „Доктрината на Душата“? За да не се прекъсва нишката на разказа, ние ще представим във втората част няколко поразителни доказателства на тези циклични закони, а засега ще продължим нашите обяснения на геоложките расови цикли. |
