|
Като разполага с признанията на науката, Окултизмът ще докаже, че геологията твърде много се заблуждава и понякога даже много повече от астрономията. В същите тези думи, приведени от г-н Ленг, който дава в точността преимущество на геологията пред астрономията, ние намираме думи в явно противоречие с допусканията на най-добрите геолози. Авторът твърди: „Казано накратко, във всеки случай чак до Силурийския период1, когато сегашният ред на нещата е бил вече достатъчно заложен, се явяват приблизителни (наистина е така) факти, а не теории, докато астрономическите изводи са само теории, основани на толкова недостоверни данни, че в някои случаи те дават невероятно кратки следствия... а в други – следствия с невероятна дължина...“2. След това съветват читателя, че най-верният път: „Явно се съдържа в предположението, че геологията действително доказва, че продължителността на сегашния ред на нещата се изчислява приблизително на 100 милиона години и повече; астрономията отделя на раждането, израстването, зрелостта, упадъка и смъртта на Слънчевата система – в която нашата земя е малка планета, преминаваща сега през фазата на обитаемост – огромно, макар и неизвестно време, простиращо се далеч зад границите на това в миналото и в бъдещето.“3 Ако се съди на основата на предишния опит, няма ни най-малко съмнение, че след като учените бъдат поканени да отговарят на „нелепите, ненаучни и самохвални твърдения на екзотеричната (и езотеричната) арийска хронология“, както ученият, утвърждаващ „невероятно краткото следствие“, т.е. само 15 000 000 години, така и ученият, „който би поискал 600 000 000 години“, заедно с тези, приели числата на Хъксли, а именно 1 000 000 000 години4 „от момента на началото на седиментацията на Европа“, всички те ще са еднакво догматични. Също така те няма да пропуснат да напомнят на окултиста и брамина, че само съвременните учения са представители на точната наука, чийто дълг е да се бори против „неточностите“ и „суеверието“. 1 Що се отнася до мекотелите и животинския живот до самия Силурски период – ние сме съгласни; но какво знаят те за човека? 2 Ibid, loc, cit. 3 Пак там, 49. 4 Уинчел, „World-Life“, .180. Земята преминава през „фазата на обитаемост“ само за сегашния ред на нещата и доколкото нашето съвременно човечество се нуждае от своите днешни „кожени обвивки“ и фосфор за костите и мозъка. Ние сме готови да се съгласим със 100 000 000 години, предложени от геологията, тъй като ни учат, че сегашното физическо човечество – или човечеството на Вайвасвата Ману – е започнало само преди 18000000 години. Но както вече доказахме, геологията не може да ни даде факти за определяне на продължителността на геоложките периоди, както и астрономията. Оригиналното писмо на Пенджели, член на Кралското общество, цитирано на друго място, твърди: „Днес, а може би и винаги ще бъде невъзможно да се изрази макар и приблизително геоложкото време в години или даже в хилядолетия.“ И тъй като геологията още не е намирала вкаменелост на човек с някаква друга форма освен сегашната, какво може тя да знае за него? Тя е проследила зоните и заедно с тях първоначалния зоологически живот назад, чак до Силурския период. Когато тя по същия път проследи и човека назад до неговата първична протоплазмена форма, тогава ние ще признаем, че тя може и да знае нещо за първичния човек. Ако не е много съществено „за следствията на съвременните открития на научната мисъл“, дали действително1: „Човек е съществувал в състояние на постоянно, макар и бавно развитие в течение на последните 50 000 години на периода от 15000000 години или в течение на последните 500 000 години на периода от 150 000 000 години“, както съобщава това на своите читатели С. Ленг, а то е твърде важно за твърденията на окултистите. Ако те не докажат възможността, а дори и съвършената достоверност на това, че човек е живял преди 18000000 години, „Тайната Доктрина“ би могла със същия успех да остане ненаписана. Ето защо трябва да се направи опит в тази посока и именно свидетелствата на нашите съвременни геолози и учени ще бъдат използвани в третата част на настоящия том за потвърждение на този факт. Независимо от факта, че индуската хронология постоянно се изтъква от изтоковедите като измислица, нещо неосновано на „действително изчисление“2, а просто като „детска хвалба“, тя често се изопачава до степен на пълна неузнаваемост, за да бъде пригодена да съответства на западните теории. Нито едни цифри не са били така объркани и изкривявани, както прочутите 4, 3, 2, съпровождани от нулите на Югите и Маха-Югите. 1 Op. cit, 49. 2 Уилсън, Вишну Пурана, I, 51. |
