|
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАМИНИТЕ За науката не съществува по-грандиозна загадка, по-безнадежден за разрешаване проблем от въпроса, каква е древността – даже приблизително – на Слънцето и Луната, Земята и Човека? Какво знае съвременната наука за продължителността на вековете, през които е съществувал Светът, или поне на геоложките периоди? Нищо, абсолютно нищо. Ако се обърнем към науката за хронологични сведения, най-искрените и справедливи, като например известният геолог Пенджели, ще кажат: „Ние не знаем.“1 Ние знаем, че досега не е могло да бъде направено никакво достоверно изчисление на вековете на съществуване на Света и Човека и че геологията, както и антропологията, се намират в открито море. Въпреки това, когато изучаващият Езотеричната Философия се осмели да изтъкне ученията на Окултната наука, той веднага е подложен на нападки. Защо това е така, след като най-великите учени, оставени на своите собствени физически методи, не са могли да достигнат поне до приблизително съгласие? 1 Вж. „Философия“ на проф. Льофевр (481) за подобно признание. Наистина, надали науката може да бъде упреквана за това. Действително, в симерийския мрак на доисторическите векове изследователите се губят в лабиринта, чиито дълги коридори без врати не предлагат никакъв изход към древното минало. Загубени сред купищата от своите собствени противоречиви теории и отхвърляйки, както са го правили винаги, свидетелствата на източната традиция, без да имат дори един ключ, една вярна маркировка, за да се водят от тях, какво могат да постигнат геолозите и антрополозите, ако не подхванат тънката нишка на Ариадна там, където за първи път я срещат, и ако не я последват съвършено на късмет. Затова на нас ни казват преди всичко, че най-отдалеченото време, към което се отнасят веществените следи, въобще се разглежда сега от антропологията само като „най-ранната, определено различима точка на доисторическия период“, по думите на автора на статията в „Encyclopaedia Britannica“. В същото време те признават, че „зад границите на този период, назад в дълбините на вековете се простира обширна и неопределена серия от доисторически векове“. Ние ще започнем именно от тези така обозначени „векове“. Те са „доисторически“ само за невъоръженото око на Материята. Обаче за духовното, орловото око но ясновидеца и пророка във всички раси нишката на Ариадна е изтеглена зад границите на този „исторически период“, без скъсвания или повреди, уверено и трайно в самите дълбини на нощта на времето; и ръката, която я държи, е твърде мощна, за да изпусне или даже да Ј позволи да се скъса. Древните писания съществуват, въпреки че те могат да бъдат отхвърлени от невежите като измислици; в действителност много от тях мълчаливо са приети от философите и от хора с големи знания, като неизменно се отхвърлят само от официалната и колективна корпорация на ортодоксалната наука. И след като тя се отказва да ни даде макар и приблизителна представа за продължителността на геоложките векове — с изключение на няколко спорни и противоречиви хипотези – да видим с какво може да ни просвети арийската философия. Изчисления като дадените в Ману и Пураншпе – като се изключат древните и несъмнено умишлени преувеличения – както вече беше казано, са тъждествени с тези, които се преподават в Езотеричната Философия. В това може да се убедим, като се сравнят едните и другите по който и да е индуски ортодоксален календар. Днес най-добър и най-пълен от всички подобни календари, както това се удостоверява от учените брамини на Южна Индия, е вече споменаваният тамилски календар, наричан Тируканда Панчанга, съставен, както казват, на основата на тайни фрагменти с данни, оставени от Асурамая, с които той напълно е сходен. И както се твърди, че Асурамая е бил велик астроном, така шепнешком се добавя, че той е бил най-мощният „магьосник“ от „Белия остров, станал черен от греха“, т.е. един от островите на Атлантида. „Белия остров“ е символично име. Според преданието, запазило се в Джнана-бхаскара, Асурамая е живял в Ромака-пура на Запад; тъй като това име е намек за страната и люлката на „Послеродените“ на третата раса. Тази земя или материк е изчезнала векове преди времето, когато е живял Асурамая, тъй като той е бил атлант; но е бил пряк потомък на Мъдрата Раса, която никога не умира. Многобройни са легендите за този герой, ученик на Суря, самия слънчев Бог, както твърдят индуските летописи. Няма особено значение дали той е живял на този или онзи остров, а въпросът е в това да се докаже, че той не е мит, както биха искали д-р Вебер и други. Фактът, че Ромака-пура на Запад се определя като месторождение на този герой на древните времена, е още по-интересен, защото намеква за Езотеричното Учение на Послеродените Раси, хора, родени от „порите на своите родители“. „Poma– Kynac“ означава на санскритски език „пори на косите“. В Махабхарата1 се казва, че народът, наричан Раумас, е бил създаден от порите на Вирабхадра, страшен великан, унищожил жертвата на Дакша. Други племена и народи също са показани като родени по същия начин. Всички те се отнасят към края на втората и началото на третата коренна раса. Следващите числа са взети от току-щo споменатия календар: в забележките са отбелязани точките на разминаване с числата от школата на Ариа-Самадж: I. От началото на Космическата Еволюция2 до индуската година Тарана или (1887) 1 955 884 687 год. II. (Астралното) минерално, растително и животинско царство преди Човека са се нуждаели за своето развитие от 300 000 000 год.3 1 XII, 10, 308. 2 Езотеричната доктрина твърди, че тази „Космическа Еволюция“ се отнася само за нашата Слънчева система; докато екзотеричният индуизъм отнася тези цифри, ако не грешим, към цялата система на Вселената. 3 Още един пункт на разминаване. Окултизмът твърди, че астралните преобрази на минералното, растителното и животинското царство чак до човека са употребили това време (от 300 милиона години) за развитие, трансформирайки се от отпадъчни материали на предишния кръг, които макар и доста плътни и физически в своя собствен цикъл, все пак са били относително ефирни в сравнение с материалността на нашия сегашен среден кръг. След изтичането на тези 300 милиона години Природата по пътя на физическото и материалното в низходящ ред започва с човека и работи, като уплътнява и материализира формите, колкото повече се придвижва напред. Така вкаменелостите, намерени в слоеве, на които следва да се припише древност не от 18 милиона, а от много стотици милиона години, в действителност принадлежат към формите от предишния кръг, които, докато са били живи, са били много по-ефирни, отколкото физически, в смисъла, влаган от нас в тази дума. Обстоятелството, че ние ги виждаме и изкопаваме като осезаеми форми, е поради процеса на материализация и кристализация, за който намеквахме и който е протекъл последователно в началото на четвърти кръг и е достигнал границата си след появата на човека, следвайки успоредно с неговата физическа еволюция. Само това вече илюстрира факта, че степента на материалност на Земята се изменя pari passu със степента на материалност на нейните обитатели. И по този начин човек сега намира във вид на реални вкаменелости онова, което вече е било (за неговите истински усещания) ефирни форми на низшите царства. Приведените по-rope брамински числа се отнасят до еволюцията, започваща на Глобус А и в първи кръг. В този том ние говорим само за сегашния, четвърти кръг. III. Времето от първата поява на Чове- чеството (на нашата планетна верига) 1 664 500 987 год.1 IV. Броя на годините, изтекли от Манван- тарата на Вайвасвата2 – или Човешкия Период до 1887 г. се изчислява точно 18 618 728 год. V. Пълен период на една манвантара 308 448 000 год. VI. Четиринайсет манвантари плюс периода на една Сатя Юга съставляват един ден на Брама или пълна Манвантара, или 4 320 000 000 год. затова Маха-Юга се състои от 4 320 000 год.3 Между 1887 година и началото на Кали-Юга са изминали 4989 год. 1 Авторката не може да приеме обяснението на тази разлика и промяната на числата в последните три групи. Според всяко изчисление, след като са извадени 300 милиона години, трябва да останат цифрите 1 655 884 687. Но тук те са представени, както са дадени в споменатия тамилски Календар. Школата на неотдавна починалия пандит Дайананда Сарасвати, основател на Ариа-Самадж, дава срок от 1 960 852 987. Вж. „Arya Magazine“, издаван в Лахор, на чиято корица са написани думите „Арийска Ера 1 960 852 987“. 2 Вайвасвата Ману е единното човешко същество – някои версии присъединяват към него седем Риши – което в алегорията на Матся Анатара е било спасено в лодка по време на Потопа, подобно на Ной в ковчега. Затова тази манвантара на Вайвасвата трябва да е „следпотопен“ период. Но това не се отнася до по-късния потоп на „Атлантида“ или Ноевия потоп, а още по-малко до Космическия „потоп“ или до Пралайа, обскурация, предшествала нашия кръг, а до появата на Човечеството в последния кръг. Въпреки това се прави голяма разлика между Наймитика – Случайна или Периодична, и Пракритика – Стихийна, Атянтика – Абсолютна, и Нитя – Постоянна Пралайа; последната се описва като „предполагаемо присъединяване на Брама към Вселената при завършването на Деня на Брама“. Един учен брамин поставил въпроса: „Съществува ли въобще понятие като Космическа Пралайа, тъй като в такъв случай Логоса (Кришна) би трябвало отново да се роди, а той пък е Аджа (неродим)“. Не виждаме защо не? Тъй като само метафизически се казва, че Логоса се ражда, подобно на всекидневното раждане на Слънцето, или по-точно на това, как лъчът на това Слънце се ражда сутрин и после, когато изчезва, за него казват, че е умрял, а всъщност той просто отново се поглъща от субстанцията на родителя. Космическата Пралайа е такава само за видимите неща, а не за света Арупа, свят без форми. Пралайа настъпва само след края на стоте години на Брама, когато, както се казва, настъпва всемирното разложение. Тогава според екзотеричните писания, Авия, вечният живот, чийто символ е Вишну, приема аспект на Рудра Разрушителя и влиза в Седемте Лъча на Слънцето и изпива всички води на Вселената. „Напоени по този начин, седемте Слънчеви Лъча се разширяват в седем слънца и изгарят целия Космос“. 3 Тъй като Маха-Юга е една хилядна от Деня на Брама. За по-голяма яснота на подробностите тук се привеждат следните изчисления на Рао Бахадур П. Сринивас Роу от „Theosophist“, от ноември 1885 г. |
