|
СТАНСА II – Продължение. 8. ДОШЛИ ПЛАМЪЦИТЕ. ОГНЬОВЕ И ИСКРИ; ОГНЬОВЕ НА НОЩТА И ОГНЬОВЕ НА ДЕНЯ (а). ТЕ ИЗСУШИЛИ ТЪМНИТЕ МЪТНИ ВОДИ. ТЕ ГИ УКРОТИЛИ СЪС СВОЯ ЖАР. ДОШЛИ ЛХА1 ОТГОРЕ И ЛХАМАИН2 ОТДОЛУ (b). ТЕ ИЗТРЕБИЛИ ФОРМИТЕ, ДВУЛИКИ И ЧЕТИРИЛИКИ. ТЕ СРАЗИЛИ ХОРАТА-КОЗИ И ХОРАТА С КУЧЕШКИ ГЛАВИ, И ХОРАТА С РИБЕШКИ ТЕЛА. (a) „Пламъците“ от Йерархията на Духовете, успоредна, ако не и тъждествена с „Пламтящите“ Огнени Серафи (Серафими), споменати от Исайей3, тези които според египетската Теогония пазят „Престола на Всемогъщия“. Мелха е Властелин на „Пламъците“. Народната легенда гласи, че когато той се появява на Земята, приема облика на Будда. Той е един от най-древните и почитани Лха, буддиския Св. Михаил. 1 Духове. 2 Също Духове. 3 VI, 2–6. (b) Думата „Долу“ не бива да се приема като означаваща Адски Области, а просто като духовната сфера, или по-точно – ефирната, бидейки от по-ниска степен по силата на близостта си със Земята, или една степен по-високо от нашата Земна Сфера; докато Лха са Духовете от Висшите Сфери – оттук и името на столицата на Тибет – Лха-са. Освен твърдения от чисто физически характер, отнасящи се до еволюцията на живота на Земята, на този стих може да се припише и друг алегоричен смисъл, или всъщност, както ни учат, няколко. „Пламъците“ или „Огньовете“ представляват Духа или мъжкия елемент, „Водата“ – материала или противоположния елемент. Тук ние отново виждаме Духа в действие, изтребващ чисто материалната форма, покрай научния и космическия факт, намек за вечната борба между Духа и Материята на физически и психически план. Тъй като, както е казано в следващия стих: 9. ВОДАТА-МАЙКА, ВЕЛИКОТО МОРЕ, ЗАРИДАЛА. ТЯ СЕ ИЗДИГНАЛА, ТЯ ИЗЧЕЗНАЛА В ЛУНАТА, КОЯТО Я ВДИГНАЛА, КОЯТО Я ПОРОДИЛА. Какво може да означава това? Нима не е очевиден намек за действието на приливите и отливите в ранния стадий от историята на нашата Планета в нейния Четвърти Кръг? Последните съвременни изследвания са изтъкнали много теории относно големите водни приливи в Палеозойския период. Теорията на Дарвин се е заключавала в това, че не по-малко от 52 000 000 години – по всяка вероятност много повече – Луната е била изхвърлена от пластичната маса на Земята. Започвайки от точката, в която изследванията са били прекратени от Хелмхолц, Ферел, сър Уилям Томсън и други, той проследил далеч назад, в самите дълбини на времето, хода на забавянето на приливите и отливите при въртеливото движение на Земята и поставил Луната, по времето на детството на нашата планета, само на „дробна частица от нейното сегашно състояние.“ Казано накратко, неговата теория се състояла в това, че именно Луната се е отделила от Земята. Издигането на прилива е съвпаднало с разклащането на кълбовидната маса – като при това центробежната сила тогава е била почти равна на притеглянето – последното е било преодоляно и издигнатата от прилива маса могла по този начин напълно да се отдели от Земята.1 Окултното учение е противоположно на тази теория. Луната е много по-стара от Земята; и както е обяснено в първия том, именно Земята е задължена за своето битие на Луната, въпреки всички противоположни обяснения на този факт от астрономите и геолозите. Оттук са и приливите и лунното притегляне, както това се вижда от течната част на нашето Земно Кълбо, постоянно стремящо се да се издигне към своята родителка. Такъв е смисълът на фразата, че Майката-Вода „се издигнала и изчезнала в Луната, която я вдигнала, която я породила“. 10. КОГАТО ТЕ2 БИЛИ ИЗТРЕБЕНИ, ЗЕМЯТА-МАЙКА ОСТАНАЛА ОПУСТОШЕНА3. ТЯ МОЛЕЛА ДА Я ИЗСУШАТ4. 1 Обърнете внимание на възраженията, повдигнати по-късно срещу тази теория в научните трудове на различни геолози. Сравнете статиите на сър Р. С. Бол в „Природа“, XXV, 79-82, 103–107, 24 ноември и 1 декември 1881. 2 Рупа. 3 Богинята, родила тези първоначални чудовища, по описанието на Бероз била Тхалатх, на гръцки Тхаласа, което означава „Море“. 4 Вж. за сравнение описанието на Бероз на творението, както се е запазило у Александър Полихистор, с отвратителни същества, родени от двойнствен принцип – Вода и Земя – от бездната на изначалното творение; Нарите (кентаври, хора с конски крака и човешки тела) и Кинари (хора с конски глави), създадени от Брама в началото на Калпа. Настъпило времето на втвърдяването на земната кора. Водите се разделили и процесът започнал. Това е било началото на новия живот. Именно това се разкрива пред нас с един от ключовете. Друг ключ учи за произхода на Водата, нейното смесване с Огъня – „Течен Огън“, според употребения израз – и дава алхимично описание на зараждането им – твърди вещества, подобни на минералите и окисите на някои метали. „От Водите на Пространството“ е произлязла Океанската шир на Земята, като порождение на мъжкото начало на Духа-Огьн и Водата, женското начало (газообразна). Варун е свален от Безпределното Пространство, за да царства като Нептун над ограничените Морета. Може да се убедим, че както винаги, народната фантазия са опира на точни научни основания. Навсякъде Водата е символ на женското начало; Материята, от която произлиза буквата М, се произвежда графично от , водния йероглиф. Това е Всемирната утроба или „Великата дълбина“. Венера, великата Дева-майка излиза от морските вълни, а Купидон или Ерос е неин син. Но Венера е по-късен митологичен вариант на Геа, Гай или Земята, която в своя висш аспект е пракрити или неин ноумен. Следователно Купидон или Любов в своя първоначален смисъл е Ерос, Божествената воля или желание да прояви себе си чрез видимо творение. Оттук Фохат, прообраз на Ерос, става на Земята Велика Мощ, „Жизнено Електричество“ или Дух „Животодател“. Да си припомним гръцката теогония и да вникнем в духа на нейната философия. Гърците ни учат, че всичко съществуващо, включително и Боговете, дължи своето битие на океана и неговата съпруга Тетис, като тя е същото, което е Геа, Земята или природата. Но кой е Океанът? Океанът е безграничното Пространство – Дух в Хаоса – което е Божество. Тетис не е Земята, а Предвечната Материя в процеса на образуване. В нашия случай тя вече не е Адити-Геа, раждаща Уран или Варун, главния Адитя сред седемте Планетни Бога, а Пракрити, материализирана и локализирана. С мъжко начало в своя теогоничен характер, Луната е женски пораждащ принцип само в космически аспект, докато Слънцето е мъжка емблема на същия принцип. Водата е рожба на Луната, андрогинно божество сред всички народи. Еволюцията следва законите на аналогията както в Космоса, така и в образуването и на най-малкото небесно тяло. Така, казаното относно modus operandi при проявяването на Вселената е еднакво приложимо и към времето на образуването на нашата Земя. Стансата, която разглеждаме сега, започва със споменаването на 300000 000 години. Могат да ни попитат: какво са могли да знаят древните хора за продължителността на геоложките периоди, когато нито един съвременен учен или математик не може да ги изчисли, макар и с приблизителна точност? Дали те са притежавали по-добри начини за това, или не? Твърди се, че те са притежавали такива начини, за което свидетелства техният Зодиак. Но хронологията на древните брамини ще бъде приведена тук с възможната точност. |
