|
Сега читателят ще бъде подготвен да разбере истинското езотерично значение на това, което следва. Съществува и важен пункт, който трябва да се обясни. Християнското богословие произволно се е съгласило и установило, че сатаната с неговите паднали Ангели е принадлежал към най-ранното творение, като при това е бил първосъздаден, най-мъдър и най-прекрасен от всички Архангели. С това приемане Словото на утвърждаването е било произнесено и основната нота е прозвучала. Оттогава всички езически писания са били длъжни да имат същото значение и са били обявени за дяволски, твърдяло се е, а и сега се твърди, че истината и фактът са започнали само с християнството и принадлежат единствено на него. Даже изтоковедите и митолозите, като при това някои въобще не са християни, а „езичници“ или хора на науката, са встъпили в теологичния коловоз несъзнателно за самите себе си, просто по силата на асоциациите на идеите и по навик. Само чисто браминските съображения, основани на алчност, властолюбие и честолюбие, са могли да допуснат масите да останат в незнание относно великите истини; и същите тези причини са карали Посветените от ранните християни да мълчат, докато онези, които никога не са знаели истината, са изопачавали реда на нещата, съдейки за Йерархията на „Ангелите“ по техния екзотеричен образец. Така Асурите в народните вярвания са се превърнали във въстанали низши Богове, сражаващи се с Висшите; така високият Ангел, в действителност Агатодемон, по-стар и благ Логос, в теологията станал противник на сатана. Но нима това се потвърждава от правилното тълкуване на което и да е древно писание? Отговорът е, безусловно не. Както Писанията на маздеите – Зенд Авеста, Вендидад и други – поправят и показват по-късните хитроумни подправки на боговете в индуския пантеон и възстановяват Асурите чрез Ахура на законното им място в теогонията, също така и неотдавнашните открития на халдейските таблички оправдават доброто име на първите божествени еманации. Това може лесно да се докаже. Ангелологияда на християните, непосредствено и изключително е взета от фарисеите, донесли своите догми от Вавилон. Садукеите, истинските пазители на Закона на Мойсей, не са знаели за никакви ангели и даже са възразявали против безсмъртието на човешката Душа (не против безсмъртието на безличния Дух). В Библията единствените Ангели, които се срещат, са по същество „Синове на Бога“, споменати в Книгата Битие, гл. 6 – и днес разглеждани като Нефилим, паднали ангели – също така няколко ангели в човешки облик, „Вестоносци“ на еврейския Бог, чиято лична степен се нуждае от по-близко разглеждане, отколкото това досега е правено. Както е казано по-горе, ранните акадийци са наричали Еа Мъдрост, което е било изопачено от по-късните халдейци и семити в Тиамат, Тисалат и Тхалатх на Бероз, Морския Дракон с женско начало, сега Сатана. Наистина – „Как падна ти (благодарение на човешката ръка), о, Светла Звезда и Син на Утрото!“ А сега, какво ни казват вавилонските записи „за Творението“, открити върху парчета от асирийски таблички, същите тези записи, на които фарисеите са изграждали своята ангелология? Сравнете „Assyrian Discoveries“1 на Джордж Смит и неговия „Chaldean Account of Genesis“2. Табличката с историята на Седем Зли Бога или Духове дава следното описание (ние отпечатваме важните места с друг шрифт) : 1 Стр. 398. 2 Стр. 107. 1. B първите дни – злите Богове. 2. Въстанали Ангели, които са били създадени в низшата част на небесата. 3. Те извършили злия си труд, замисляйки със злобния умисъл на своите глави... и т.н. Така върху фрагмента, който донякъде се е запазил, за да няма съмнение в прочетеното, ни е показано съвършено ясно, че „Въстаналите ангели“ са били създадени „в низшата част на небесата“, т.е., че те са принадлежали и принадлежат към материалния план на еволюцията, въпреки че това не е планът, който познаваме чрез нашите усещания, затова той остава съвършено невидим за нас и следователно се разглежда като субективен. След всичко цитирано, нима толкова са грешели гностиците, твърдейки, че този невидим свят и особено Земята са били създадени от низшите ангели, низшите елохими, един от които, учат те, е Бога на израилтяните? Тези гностици понякога са били по-близо до историческите документи на Древната Тайна Доктрина и поради това следва да се допусне, че те по-добре са знаели нейното съдържание, отколкото непросветените християни, които сто години по-късно са се заели с подправянето и поправката на казаното. Но да видим какво показва по-нататък тази табличка. 7. Те били седем (злите Богове). Следва тяхното описание, при което четвъртият е „змей“, фалически символ на Четвъртата раса и човешката еволюция. 15. Седем от тях били вестоносци на Бог Ану, техния цар. Ану принадлежи на халдейската Троица и в един аспект е тъждествен със Син, „Луната“. В еврейската Кабала Луната е Аргха, семе на целия материален живот и е още по-близо свързана кабалистично с Йехова, който е двуполов, както и Ану. И двамата са представени в езотеризма и се разглеждат в два аспекта: мъжки, или духовен; женствен, или материален, или Дух и Материя, два антагонистични принципа. Затова вестоносците на Ану, който е Син, „Луна“, в ред 28 и 41 са показани като победени накрая от същия този Син с помощта на Бел – Слънцето, и Ищар, Венера. Асиролозите разглеждат това като противоречие, но то е просто метафизика в езотеричното учение. Съществуват повече от едно тълкуване, тъй като има седем ключа към тайната на „Падението“. Освен това в Богословието съществуват две „падения“: въстанието на Архангелите и тяхното „Падение“ и „Падението на Адам и Ева“. По този начин както висшите, така и низшите Йерархии се обвиняват в мнимо престъпление. Думата „мнимо“ е вярна и правилна като термин, тъй като и в двата случая то е основано на лъжливи представи. И двата случая се разглеждат в окултизма като кармични следствия, и двата принадлежат на закона на еволюцията – умствена и духовна, от една страна, физическа и психическа, от друга. „Падението“ е световна алегория. То поставя на единия край на стълбата „въстанието“, т.е. действието на разбирането и съзнанието, което се диференцира на своите различни планове, търсейки съчетание с Материята; и на другия, низшия край, въстанието на Материята против Духа, или действие срещу духовната инерция. И в това е заложен зародишът на заблудата, имаща толкова пагубни последствия за мисленето на цивилизованите общества в течение на повече от 1800 години. В оригиналната алегория именно Материята – следователно по-материалните Ангели – се е разглеждала като победителка над Духа, или Архангелите, които „паднали“ на този план. „Те с пламтящ меч (или притежаващи животински страсти) обърнали в бягство Духовете на Мрака.“ Впрочем именно последните са се сражавали за първо място в съзнателната и божествена духовност на Земята и не са успели, попадайки под властта на Материята. Но в теологичната догма виждаме обратното. Михаил, „който е подобен на Бога“, представител на Йехова и Водач на Небесните Войнства – като Луцифер във фантазиите на Милтьн, явяващ му се предводител на Адови пълчища — излиза победител в борбата със сатаната. Наистина, природата на Михаил зависи от природата на неговия Създател и Властелин. Какъв е последният, може да се разбере, ако се изучава алегорията „война в Небесата“ с помощта на астрономически ключ. Както е доказано от Бентли, „войната на Титаните против Боговете“ у Хезиод и войната на Асурите или Таракамая срещу Девите в легендата на Пураните са тъждествени във всичко, без наименованията. Положението на звездите — като при това Бентли е взел годината 945 пр. Хр. като най-близко време за това съчетание – показва, че: „Всички планети, като се изключи Сатурн, са се намирали от същата страна на небето, от която и Слънцето, и Луната“. И затова те са били негови противници. Въпреки всичко, именно Сатурн, или еврейският „Лунен Бог“, е показан като победител както от Хезиод, така и от Мойсей, но нито единият, нито другият са били разбрани. Така истинският смисъл бил изопачен. |
