|
СЪЗДАВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНИТЕ СЪЩЕСТВА В ЕКЗОТЕРИЧНИТЕ ИЗЛОЖЕНИЯ Във Вишну Пурана, която несъмнено е най-ранното от всички писания с това име, намираме, както и във всички останали, Брама във вид на Бог с мъжко начало, приемащ за целите на творението „четири Тела, надарени с три качества“2. Казано е: „По този начин Майтрея, Джиотсна (изгрева), Ратри (Нощта), Ахан (Деня) и Сандхя (вечерта — здрача) са четирите тела на Брама.“3 Както обяснява това Парашара, когато Брама желае да твори света отново и да създава чрез своята воля потомство в четворно състояние или Четири Степени Същества, наричани: Богове (Дхиан-Когани), Демони4 (по-материални Дева), Прородители (Питри) и Хора, „той съсредоточава (посредством Йога) своя разум в самия разум“ (Yuyuga). 1 Вж. Вишну Пурана, Книга I, гл. 5, заключителния стих. Даденият на текста смисъл е от Фитцедуард Хол в превода на Уилсън. 1, 88. Също така Минава Дхарма Шастра, I, 30. 2 В Езотеризма това има пряко отношение към „седемте принципа“ на проявения Брама или Вселената в същия ред, както и в човека. Екзотерически обаче това са само четири „принципа“. 3 Превод от Уилсън, I, 81. 4 Думата демон се употребява твърде свободно, тъй като тя се прилага към голям брой низши – т.е. към по-материални Духове или низши Богове, които са обозначени така, защото „се намират във война“ с висшите, но те не са дяволи. Странно е да се каже, че той започва създаването с Демоните, които по този начин изпреварват Ангелите и Боговете. Тук няма несъответствие и това не е следствие от непоследователност, а както и всичко останало, има дълбоко езотерично значение, съвършено ясно за онзи, който е освободен от християнските теологически предразсъдъци. Причината за това ще разбере онзи, който има предвид, че принципът Махат или Интелект, „Всемирния разум“ (дословно „Велик“), обясняван от езотеричната философия като „Проявено съзнание“, е първи продукт на „Прадхана, изначалната материя“, както твърди Вишну Пурана, но първият космически аспект на Парабраман или езотеричния Сат, всемирната Душа,1 както учи Окултизмът, се намира в основата на САМО-Съзнанието. Така наречените Демони, които езотерично са самоутвърждаващ се и разумно-деен принцип, са, може да се каже, положителен полюс на творението, следователно първосъздадени. Такъв е накратко алегорично представеният процес в Пураните: 1 Същият е редът на принципите в човека: Атма (Дух), Буддхи (Душа), негов носител, тъй като Материята е Вахан на Духа и Манас (Разум), трети или пети принцип в микрокосмоса. На плана на личността Манас е първи. „Брама съсредоточил своя Разум в самия Разум и качеството на Мрака се разпространило в приетото от него тяло; Асурите, излезли от неговото Бедро, били създадени първи; след което той оставил това тяло и то било превърнато в Нощ“. В това се съдържат два важни пункта: (а) Първо в Риг-Веда Асурите са показани като духовни, божествени същества; тяхната етимология произлиза от Асу, дихание, „Дихание на Бога“ и те имат същото значение, което и Висшия Дух, или Ахура на зороастрите. Вече по-късно, заради богословските цели и догми, те са показани като родени от Бедрото на Брама и тяхното име е започнало да произлиза от а – отрицателната частица, и Сура -Бог, или „А-Сура“, „не-Бог“; така те били превърнати във врагове на Боговете. (b) Всички древни теогонии без изключение – от арийската и египетската чак до теогонията на Хезоид – поставят в реда на Космогонната еволюция Нощта по-рано от Деня; даже Книгата Битие, където „мракът лежи над повърхността на бездната преди „първия ден“. Причината за това е, че всяка Космогония – като се изключи Съкровеното Учение – тръгва от така нареченото „вторично творение“, а именно от Проявената Вселена, чийто генезис трябва да започне с определена диференциация между вечната Светлина на „първичното Творение“, чиято тайна завинаги трябва да остане „Мрак“ за нескромната ограничена представа и интелекта на непосветения, и Второстепенната Еволюция на проявената видима Природа. Риг-Веда съдържа пълната философия на това подразделяне, макар че никога не е била правилно обяснена от нашите изтоковеди, тъй като те никога не са я разбирали. Продължавайки да твори, Брама приема друга форма, аспект на Деня, и създава от своето дихание Боговете, надарени с качествата на добротата (пасивността).1 В неговото следващо тяло Качеството на великата Пасивност е било преобладаващо, което също е (отрицателна) доброта и от хълбока на този Облик произлезли Питрите, Прародителите на хората, тъй като, както е обяснено в текста: Брама „помислил за себе си (по време на процеса) като за баща на Света“.2 Това е Крия-шакти – тайнствената йогическа сила, обяснена на друго място. Това тяло на Брама, бидейки отхвърлено, станало Сандхя, вечния здрач, промеждутък между Деня и Нощта. Накрая Брама приел своята последна форма, преизпълнена с качеството на пороците. „И от това произлезли Хората, в които пороците (или страстите) преобладават.“ Това тяло, бидейки отхвърлено, станало Изгрев или утринен Здрач, Здрача на Човечеството. Тук езотерически Брама застъпва на мястото на Питри. Колективно той е Пита, „баща“. Истинският езотеричен смисъл на тази алегория трябва са се обясни. Тук Брама лично символизира колективните творци на света и хората – вселената с всичките Ј безбройни създания и неща, движими и (по вид) недвижими.3 Колективно той е Праджапати, властелините на битието, и неговите четири тела означават четирите колела на творческите сили, или Дхиан-Коганите, описани в Коментарите към първи стих в Станса VII на първи том. Цялата философия на така нареченото Творение на доброто и злото в този свят и целият цикъл на манвантарните следствия от това зависят от правилното разбиране на тези четири тела на Брама. 1 Коментарът гласи, че по този начин пословицата: „Денем особено могъщи са боговете, нощем – демоните“, е чисто алегорична. 2 Това „мислене за себе си“ е главен фактор в произвеждането на всякакъв род психически или даже физически явления. Думите: „Който каже на планината – спусни се и се потопи във водата – и не се усъмни..., ще бъде по вярата му“, не са празни. Само че думата „вяра“ трябва да се промени на „воля“. Вяра без воля е като вятърна мелница без вятър — тя е лишена от следствия. 3 Същата идея се среща в първите четири глави на Книгата Битие с техния „Господ“ и „Бог“, които по същността си са Елохимите и андрогинните Елоха. |
