|
СТАНСА II ПРИРОДАТА, ЛИШЕНА ОТ ПОМОЩ, НЕ МОЖЕ ДА ПРЕУСПЕЕ 5. След преминаването на огромни периоди от време Земята създава чудовища. 6. „Създателите“ са недоволни. 7. Те изсушават Земята. 8. Те унищожават Формите. 9. Първите велики приливи на водите. 10. Началото на образуване на кората. 5. КОЛЕЛОТО СЕ ВЪРТЯЛО ОЩЕ ТРИСТА МИЛИОНА ГОДИНИ1. ТО ПОСТРОИЛО РУПА (ФОРМИТЕ)2; МЕКИТЕ КАМЪНИ, КОИТО СЕ ВТВЪРДИЛИ3; ТВЪРДИТЕ РАСТЕНИЯ, КОИТО СТАНАЛИ МЕКИ4. ВИДИМО ОТ НЕВИДИМОТО, НАСЕКОМИТЕ И МАЛКИТЕ ЖИВОТИ5. ТЯ6 ГИ ОТХВЪРЛЯЛА ОТ ГЪРБА СИ ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО ТЕ ПОБЕЖДАВАЛИ МАЙКАТА (а) ...СЛЕД ТРИСТА МИЛИОНА ГОДИНИ ТЯ СТАНАЛА КРЪГЛА. ТЯ ЛЕЖАЛА НА ГРЪБ; НА ХЪЛБОК... ТЯ НЕ ПРИЗНАВАЛА СИНОВЕТЕ НА НЕБЕТО, ТЯ НЕ ИСКАЛА ДА ПРИЗОВЕ СИНОВЕТЕ НА МЪДРОСТТА. ТЯ СЪЗДАЛА ОТ СВОЯТА УТРОБА, ТЯ РАЗВИЛА ВОДНИ ХОРА, УЖАСНИ И ЗЛОБНИ (b). 1 Триста милиона години или три окултни века. В Риг-Веда има същото подразделение: в „Химна на Лечителя“ (Х, 97, 1) е казано, че растенията са започнали да съществуват Три· Века преди появата на боговете на „нашата земя“. (Вж. „Хронология на брамините“ в края на тази Станса.) 2 Форми. 3 Минерали. 4 Растителност. 5 Сарисрипа, свапада. 6 Земя. (а) Това се отнася до наклона на оста – били са няколко – до последвалите от това потоп и хаос на земята (което обаче няма никакво отношение към Предвечния Хаос), по време на което са били породени чудовища, полухора, полуживотни. Ние срещаме споменаване за това в Книгата на Мъртвите, както и в халдейските записи за творението върху табличките от Кут, макар и много повредени. Това даже не е алегория. Тук имаме факти, които се повтарят в Лемандър, както и в халдейските таблички за Творението. Тези стихове почти могат да бъдат сравнени с Космогонията, завещана ни от Бероз, която е била изопачена от Евсевий до пълна неузнаваемост, но все пак могат да се намерят някои части в нейните откъси, оставени ни от древните гръцки автори като Аполодор, Александър Полихистор и др. „Водните Хора, ужасни и злобни“ – които са били създание само на физическата Природа, като резултат от „еволюционния импулс“ и първи опит да се създаде човека, венеца, целта и завършека на целия животински свят на Земята – са описани в нашите Станси като неуспех. Не срещаме ли същото в Космогонията на Бероз, обявена с такава ярост за кулминация на езическата нелепост? Въпреки това, кой от еволюционистите може да каже, че в началото нещата не са ставали така, както са описани? И че, както се твърди в Пураните, в египетските и в халдейските фрагменти и даже в Книгата Битие, не е имало две или дори повече творения преди последното образуване на нашето земно кълбо, което, изменяйки своите геоложки и атмосферни условия, е сменило също и своята флора и фауна, и своите хора? Това твърдение не само се съгласува с всички древни Космогонии, а и със съвременната наука и даже, до известна степен, с теорията на еволюцията и това може да се докаже с няколко думи. В най-ранните Космогонии на Света не се среща нито „Творение на Мрака“, нито „Дракои на Злото“, победен от Слънчевия Бог. Даже у акадийците великата Дълбина – Водната Бездна или Пространството – е било родно място и обител на Еа, мъдростта, непознаваемото безгранично божество. Но при семитите и по-късните халдейци бездънната Дълбина на Мъдростта става груба Материя, греховна субстанция, и Еа се превръща в Тиамат, Дракона, сразен от Меродах, или в Сатаната в астралните вълни. В индуските Пурани Брама-Създателя е показан като започващ отново няколко „Творения“ след също толкова неуспехи. Споменават се също и две велики Творения1 Падма и Бараха – когато Земята е била издигната от Водата от Брама, приел вид на глиган, Вараха-Аватара. Творението е описано като игра, като забава, (Лила) на Бога-Творец. За първородените светове Зохар казва, че загивали така бързо, както са и били създавани. Същото е казано и в Мидраш и равинът Абаху определено пояснява1, че „Светия Единен“ последователно е създавал и разрушавал различните Светове, преди да успее с този. Това не се отнася само за други светове в пространството, а и за тайната на нашето собствено земно кълбо, съдържаща се в алегорията за „Царете на Едем“. Тъй като думите: „Този ми е угоден“, са повторени в Книгата Битие,2 въпреки че, както винаги – с изопачени термини. Халдейските фрагменти на Космогонията в клиновидните надписи, както и в други, сочат две определени творения на животните и хората, първото от които е било унищожено, тъй като е било несполучливо. Космогеничните таблици доказват, че сегашното наше сътворяване е било предшествано от други,3 както е посочено от автора на „The Qabbalah“– в Зохар, в Сифра ди-Цениута, в Jovah Rabba, 128a и т.н..; същото се твърди и в Кабала. (b) Оан или Дагон, „Човека-Риба“ на халдейците, разделя своята Космогония и Генезис на две части. Първата, бездната на водите и мрака, където са пребивавали най-чудовищни твари – крилати хора, дву- и четирикрили, двуглави човешки същества с крака и рога на козли – нашите „хора-Козли“4, хипоцентаврите, бикове с главата на човек и кучета с рибешки опашки. Казано накратко, комбинации от различни животни и хора, риби, влечуги и други чудовищни животни, заимствали помежду си формите и облика. Женският елемент, в който те са пребивавали, е олицетворен като Тхалатх – Море или „Вода“ – която накрая била победена от Бел, мъжкия принцип. И Полихистор казва: 1 Тези двете не бива да се смесват със Седемте Творения или Подразделения във всяка Калпа. Тук се подразбира Първичното и Вторичното Творение. 1 В Берешит Раба, Парша IX. 2 I, 31. 3 Вж. „Hibbert Lectures“, 1887, Sayce, стр. 390. 4 Откъде е тъждествеността на представите? Китайците имат същите предания. Според коментатора Го-no в труда, озаглавен Шан-Хай-Цзин, „Книга за Планините и Моретата“, труд, възстановен от историографа Чжун-Гу на основата на надписите върху дванадесет урни, направени от император Юй (2255 г. пр. Хр.) се споменава за среща с хора, имащи две различни лица на главата, отпред и отзад, чудовища с кози тела и човешки лица и т.н. В своята книга „Митични Чудовища“ (стр. 27), давайки имената на няколко автори по естествена история, Гулд споменава Шан-Хай-Цзин. „Според коментатора Го-по (276–324 г. сл. Хр.) този труд е бил съставен три хиляди години преди неговото време – или на разстояние седем династии.“ Янг-Сун от династията Мин (започваща в 1368 г. сл. Хр.), опасявайки се, че императорът може да унищожи книгите, описващи древните времена, когато се спасявал чрез бягство в Ин, ги отнесъл със себе си. |
