|
„Последното име (Птолемайос), както виждаме от надписа на Пиядаси, се е превърнало в индуския „Турамая“, от което лесно е можело да произлезе името „Асура-Мая“. Без съмнение е „могло“, но същественият въпрос е в следното: съществуват ли някакви достоверни доказателства, че то така е произлязло? Единственото приведено доказателство е това, че то трябва да е така: „Тъй като... този Мая определено се отнася към Ромака-пура на Запад.“1 Майа тук е очевидна, тъй като нито един от санскритолозите сред европейците не може да каже къде се е намирала тази местност Ромака-пура, като се изключи, разбира се, това, че е някъде „на Запад“. Във всеки случай, след като нито един член на Азиатското Дружество или изтоковед от Запада никога няма да възприеме и няма да пожелае да се вслуша в учението на брамините, безполезно е да се вземат предвид възраженията на европейските изтоковеди. Ромака-пура, разбира се, била „на Запад“, тъй като тя е част от загиналия Материк Атлантида. И също така е вярно, че в индуските Пурани именно Атлантида е посочена като родно място на Асурамая, „толкова велик маг, колкото и астроном и астролог“. Освен това проф. Вебер отказва да признае голямата древност на индуския Зодиак и е склонен да мисли, че индусите съвършено нищо не са знаели за Зодиака преди времето, „когато са го заимствали от гърците.2 Това твърдение е в разрез с най-древните традиции на Индия и затова трябва да остане без внимание. Ние още повече сме прави, когато не го признаваме, тъй като самият германски учен професор ни казва в увода на своя труд, че: „Като добавка към естествените препятствия, затрудняващи изследването (в Индия), ще споменем, че там все още господства гъстата мъгла на суеверието и предубедените мнения, която се носи над страната и я обвива като с пелена“3. 1 Вж. „История на индуската литература“, стр. 253, проф. А. Вебер; сред източните серии на Трюбнер. 2 Даже и маите, индианци от Гватемала, са имали своя Зодиак от незапомнени времена. Както отбелязва един френски писател: „Първобитният човек е постъпвал еднакво във всички векове, независимо от времето и мястото“. 3 Пак там, стр. 2. Няма защо да се учудваме, че хванат в тази пелена, д-р Вебер сам е бил вкаран в неволни заблуди. Да се надяваме, че сега той е по-добре осведомен. Дали Асурамая ще се разглежда като съвременен мит, като личност, процъфтявала в дните на македонските гърци, или като този, който се явява по твърденията на окултистите, във всеки случай неговите изчисления съвършено съвпадат със Съкровените Писания. От фрагменти на трудове с огромна древност, приписани на астронома от Атлантида и намерени в Южна Индия, е бил съставен през 1884 и 1885 година от двама много учени брамини1 календар, споменат на друго място. Този труд е бил обявен от най-добрите пандити за безупречен – от браминска гледна точка – и така се отнася до хронологията на ортодоксалните учения. Ако сравним неговите твърдения с тези, които бяха дадени преди няколко години в „Разбулената Изида“, и с откъслечните учения, публикувани от някои философи, а също така и със сегашните данни, извлечени от Съкровените Книги на Окултизма, общото цяло ще се окаже напълно съгласувано, като се изключат някои малки подробности, които не могат да бъдат пояснени, тъй като иначе тайните на висшето Посвещение би трябвало да се разкрият, а това не може да бъде направено. 1 Тируканда Панчанга за Кали Юга 4986, съставил Чинтамани Рагханарачариа, син на прочутия правителствен астроном в Мадраса, и Тартакамала Венката Кришна Рао. |
