|
ДВАМА АСТРОНОМИ ПРЕДИ ВРЕМЕНАТА НА ПОТОПА За Източния изследовател на Окултизма две фигури са неразривно свързани с мистичната астрономия, хронология и техните цикли. Две величествени и тайнствени фигури се извисяват като два гиганта в Древното Минало, застават пред него всеки път, когато той е принуден да се обръща към Югите или Калпите. Кога, в кой доисторически период са живели те, не знае никой, с изключение на няколко души; не знае , или даже би могъл никога да не научи с тази достоверност, която се изисква от точната хронология. Това би могло да е преди 100 000 години, а би могло да е и преди 1 000 000 години – това е всичко, което външният свят някога ще знае. Мистичният Запад и Масонството гръмогласно говорят за Енох и Хермес. Мистичният Изток говори за Нарада, древен ведически Риши, и за Асурамая, Атланта. Вече е намеквано, че от всички необясними характери в Махабхарата и в Пураните, именно Нарада, син на Брама и Матся Пурана, потомък на Кашяпа и дъщерята на Дакша във Вишну Пурана, е най-тайнствен. Споменавайки за него, Парашара му дава почетната титла Дева-Риши (no-скоро Божествен Риши, отколкото Полу-Бог) и въпреки това той е прокълнат от Дакша и даже от Брама: Той уведомява Канша, че Бхагаван или Вишну в екзотеризма ще се въплъти в осмото дете на Деваки и по този начин стоварва гнева на индуския Ирод върху майката на Кришна; и след това от облака, на който той седи – невидим като истински Манасапутра – възхвалява Кришна с възхищение от подвига на този Аватара, поразил чудовището Кешин. Нарада е тук, там и навсякъде; и въпреки това нито една от Пураните не дава истинска характеристика на този велик враг на физическото пораждане. Каквито и да са тези характеристики в индуския езотеризъм, Нарада – когото в Пред-Хималайския Окултизъм наричат Пеш-Хун, „Вестоносец“ или гръцки Ангелос – е единственият довереник и изпълнител на всемирните заповеди на Карма и Ади-Будха; това е своеобразен, деен и вечно въплътяващ се Логос, който води и насочва човешките дела от самото начало на Калпа до нейния край. Пеш-Хун е общо достояние, не изключително индуско. Той е тайнствената управляваща разумна мощ, даваща импулс на Циклите, Калпите и световните събития1 и уравновесяваща тяхното движение. Той е видим приравнител на Карма в световен мащаб и вдъхновител и водач на най-великите герои на тази Манвантара. В екзотеричните трудове той се споменава под някои не съвсем ласкателни имена, такива като: Кали-Карака, Призоваващ споровете, Капи-Вактра, Маймунолик и даже Пишуна-Шпион, въпреки че на друго място той се нарича Дева-Брама. Даже сър Уилям Джонс е бил доста заинтригуван от този тайнствен характер по данните, които е събрал за него в своите санскритски изследвания. Той го сравнява с Хермес и Меркурий и го нарича „красноречив посланик на боговете“.2 Всичко това, освен факта, че индусите го разглеждат като велик Риши, „който вечно странства по Земята, давайки добри съвети“, е накарало покойния д-р Кинили3 да познае в него един от своите дванадесет Месии. Може би той не е бил толкова далеч от истината, както мислят някои. В печата не може да бъде обяснено кой всъщност е Нарада; освен това съвременното поколение на профани не би могло много да почерпи от това сведение. Но може да се отбележи, че ако в индуския Пантеон е имало Божество, което да прилича на Йехова, съблазняващ чрез „внушения“ на мисли и „вкоравяване“ на сърцата на онези, които той би искал да направи свои оръдия и жертви, това е именно Нарада. Само че той не е движен от желание да намери „предлог“ да „мъчи“ и с това да покаже, че „Аз съм Господ Бог твой“. Също така той не действа по силата на някаква честолюбива или користна подбуда, а наистина – за да служи и насочва световния прогрес и еволюция. Нарада е един от малкото изтъкнати характери, ако изключим някои Богове в Пураните, които посещават така наречените подземни или адови области на Патала. Дали е така или не – че Нарада се е научил на всичко, което е знаел, благодарение на своите сношения с хилядоглавия Шеша, Змея, който носи Седем Патала и целия Свят като диадема на главите си и е велик учител по Астрономия4 – не може да се каже, но е несъмнено, че той превъзхожда учителя Гарга в своето познание за циклите. Именно на него е възложен нашият напредък, еволюция, също така и народните бедствия и благоденствия. Именно той предизвиква войните и им слага край. В древните Станси на Пеш-Хуну се приписва изчислението и записа на всички бъдещи астрономически и космически цикли, а също и наставлението в областта на тази наука към първите съзерцатели на звездния свод. Именно Асурамая, както казват, основал всички свои астрономически трудове върху тези записи и определил продължителността на всички минали геоложки и космически периоди и продължителността на всички бъдещи цикли, до края на този цикъл на живота или края на Седмата Раса. 1 Може би по тази причина в Бхагават Гита е казано, че Брама е обяснил на Нарада в началото как всички хора без изключение, даже и Mlechchha, са отхвърлени и варварите могат да знаят истинската природа на Васудева и да повярват в това Божество. 2 Вж. „Asiatic Researches“, I, 265. 3 „Book of God“, 60. 4 Шеша, който в Езотеризма означава Ананта, Безкраен и „Цикъл на Вечността“, според легендата предал своите астрономични знания на Гарга, най-древния астроном на Индия. Гарга успял да го умилостиви и поради това научил всичко, което се отнася до Планетите и до начина за разчитане на предзнаменования. Сред Съкровените Книги съществува труд, наречен Огледало на Бъдещето, в който са записани всички Калпи вътре в Калпите и Цикли в недрата на Шеша или Безкрайното Време. Този труд се приписва на Пеш-Хуну-Нарада. Съществува и друг древен труд, който се приписва на някои Атланти. Хронологическите изчисления, които ще бъдат приведени тук, са обаче на брамините, както е обяснено по-нататък; но мнозинството от тях също принадлежат към Тайната Доктрина. Хронологията и изчисленията на посветените брамини са основани на индуските архиви за Зодиака и на трудовете на споменатия no-горе Астроном и Вълшебник – Асурамая. Атлантските писания за Зодиака не могат да са погрешни, тъй като те са били съставени под ръководството на първите наставници на човечеството, които сред другите неща са му преподавали и астрономия. Но тук отново съзнателно и смело се срещаме с нова трудност. Ще ни кажат, че нашето твърдение е опровергано от науката в лицето на човек, почитан като велик авторитет (на Запад), що се отнася до всичко, срещано в санскритската литература – а именно проф. Албрехт Вебер от Берлин. За наше голямо съжаление не можем да помогнем за това, но сме готови да настояваме на казаното. Асурамая, когото традициите на епоса сочат като най-ранния астроном в Ариаварта, комуто „Слънчевият Бог е предал знанието за звездите“ in propria persona, както твърди самият д-р Вебер, отьждествен от него по твърде мистериозен начин с гръцкия „Птолемайос“ (Птоломей). Като при това за подобно отъждествяване не се привежда по-разумно основание от следното: |
