|
3. ВЛАСТЕЛИНА КАЗАЛ НА ЛИКА БЛЕСТЯЩ: „A3 ЩЕ ТИ ИЗПРАТЯ ОГЪН, КОГАТО ЗАПОЧНЕ ТВОЯТА РАБОТА. ИЗДИГНИ СВОЯ ГЛАС ДО ДРУГИТЕ ЛОКА; ОБЪРНИ СЕ КЪМ СВОЯ ОТЕЦ, ВЛАСТЕЛИНА НА ЛОТОСА1 (а), МОЛИ НЕГОВИТЕ СИНОВЕ... ТВОЯТ НАРОД ЩЕ СЕ УПРАВЛЯВА ОТ ОТЦИТЕ2. ТВОИТЕ ХОРА ЩЕ СА СМЪРТНИ. ХОРАТА НА ВЛАСТЕЛИНА НА ПРЕМЪДРОСТТА3 СА БЕЗСМЪРТНИ, НО НЕ СИНОВЕТЕ НА СОМА4. ПРЕСТАНИ ДА РОПТАЕШ (Ь). СЕДЕМТЕ ПОКРОВА СА ОЩЕ НА ТЕБЕ... ТИ НЕ СИ ГОТОВА. ТВОИТЕ ХОРА НЕ СА ГОТОВИ“ (с). 1 Кумуда-Пати. 2 Питри-Пати. 3 Будха, Меркурий. 4 Луната. (a) Кумуда-Пати е Луната, родител на Земята, в неговата област Сома-Лока. Въпреки че Питри или Отците са Синове на Боговете, а на друго място са синове на Брама и даже просто Риши, в повечето случаи те са известни като Лунни Предци. (b) Питри-Пати – Властелин или Цар на Питри, Яма – Бог на Смъртта и Съдия на смъртните. Хората на Будха, Меркурий, казано метафорично, са „безсмъртни“ благодарение на своята Мъдрост. Такова е общото вярване на тези, които предполагат, че всяка звезда или планета е населена; има учени, сред тях е Фламарион, които горещо вярват в това, както на базата на логични основания, така и на астрономически данни. Луната е низше тяло даже в сравнение със Земята, а камо ли по отношение на другите планети, затова земните хора, породени от нейните Синове – Лунните Хора или Предци, – от нейната обвивка или тяло, не могат да са безсмъртни. Те не могат да се надяват да станат наистина самосъзнаващи и разумни хора, ако не бъдат така да се каже „завършени“ от други създатели. Така в Пураническата легенда синът на Луната (Сома) Будха (Меркурий) е разумен и мъдър, защото е дете на Сома, Управника на невидимата Луна, а не на Инду, физическата Луна. По този начин Меркурий метафорично се явява по-големия брат на Земята – неин заварен брат, така да се каже, дете на Духа – докато тя (Земята) е порождение на тялото. Тези алегории имат по-дълбок и научен смисъл – астрономически и геологически – отколкото това ще допуснат нашите съвременни физици. Целият Цикъл на първата „Война на Небесата“, Тарака-Майа, също е изпълнен както с философски, така и с космогенни и астрономични истини. В него може да се намери разказана историята на техните Богове и Управници, биографиите на всички Планети. Ушанас (Шукра или Венера), сърдечен приятел на Сома и враг на Брихас-пати (Юпитер), „Наставника на Боговете“, чиято жена е Тара или Тарака, била похитена от Луната (Сома) – „от което той родил Будха“ – взел също дейно участие в тази война против „Боговете“, за което бил свален от Демонично (Асура) Божество и такъв останал той до днес.1 1 Разбира се Ушанас – Шукра или Венера – е нашият Луцифер, Утринна Звезда. Изобретателността на тази алегория в нейните многообразни значения действително е голяма. Така Брихаспати (Планетата Юпитер) или Браманаспати се явява в Риг-Веда Божество, което е било символ и прообраз на екзотеричния или обреден култ. Той е свещенослужител, принасящ жертви, ходатай и посредник, чрез който молитвите на смъртните достигат боговете. Той е Пурохита (домашен жрец или дворцов капелан) на индуския Олимп и духовен Гуру на Боговете. Сома е Бог на Тайната и оглавява мистичната и окултна природа в човека и Вселената. Тара е жена на свещенослужителя, която е символ на почитателя, предпочита Езотеричните Истини пред празната им обвивка, екзотеризма; затова тя е показана като похитена от Сома. Но Сома означава и свещен сок със същото име, предизвикващ мистични видения и откровения в транс. Резултат от това съчетание е Будха (Мъдрост), Меркурий, Хермес и т.н.; с една дума – тази наука, която и до днес е обявена от всички Брихаспати на богословието като дяволска и сатанинска. Кое е тук учудващото, след като виждаме, че християнските богослови, разширявайки кръга на тази алегория приемат кавгата на индуските Богове и разглеждат Ушанас (Луцифер), който помага на Сома против това древно олицетворение на ритуалния култ (Браманаспати, Властелин на Брамините, станал сега Юпитер-Йехова) като Сатана, „Противник на Бога“! Тук думата „хора“ се отнася към небесните Хора или към онези, които в Индия наричат Питара или Питри, Отци, Прародители на хората. Като имаме предвид съвременните хипотези, това не отстранява привидното затруднение в Учението, което сочи тези Прародители или Предци като създаващи първите човешки Адами от своите хълбоци във вид на астрални сенки. И въпреки че това е напредък в сравнение с Адамовото ребро, все пак ще изтъкнем геоложките и климатични затруднения. Още повече, такова е Окултното Учение. (с) Организмът на човека е бил приспособяван във всяка Раса към окръжаващите го условия. Първата Коренна Раса била дотолкова ефирна, колкото нашата е материална. Потомството на Седемте Създатели, Проявили Седемте Първоначални Адама,1 разбира се, не се е нуждаело от изчистване на газовете, за да диша и живее в онази среда. Затова, колкото и силно да настояват поклонниците на съвременната наука за несъстоятелността на това учение, окултистът твърди, че точно както е казано са били нещата преди еони години, даже преди еволюцията на лемуриеца, първия физически човек; еволюция, която е била преди 18000000 години. 1 Както вече беше показано, само Небесния Човек Адам-Кадмон от първа глава на Книгата Битие е бил създаден „по образ и подобие на Бога“. Не е казано, че Адам във втора глава е бил създаден по образ или по божествено подобие, преди да вкуси от забранения плод. Първият Адам е Войнството на Сефиротите; вторият Адам е Първа Коренна Раса, която не е притежавала Разум; третият Адам – Расата, която се е разделила и чиито очи се отворили. Древните писания твърдят, че в началото на всяка местна Калпа или Кръг Земята се ражда отново; предварителната еволюция се описва в една от Книгите Дзиан и в Коментарите със следните думи: „Както човешката Джива (Монада), влизайки в нова утроба получава ново тяло, подобно на това и Джива на Земята с всеки Кръг получава no-съвършена и плътна обвивка, след като отново се прояви от утробата на Пространството в обективността.“ Този процес, разбира се, се съпровожда с мъките на ново раждане, т.е. геоложки конвулсии. Единственото споменаване на това се съдържа в един стих, в Книгата Дзиан. |
