За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 1 КОСМОГЕНЕЗИС, част 162

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

След като овладеем ключа към Книгата Битие, научната и символична Кабала ще ни разкрие тайната. Великият Змей от Градината на Едем и „Господ Бог“ са тъждествени, така както Йехова и Каин — този Каин, за когото теологията говори като за „убиец“ и Лъжещ Бога! Йехова изкушава Царя на израилтяните да преброи народа, а Сатаната на друго място го изкушава да направи абсолютно същото. Йехова се превръща в Огнени Змейове и жили тези, от които е недоволен, и същият този Йехова дава живот на Медния Змей, който ги изцелява.

Тези кратки и привидно противоречиви твърдения на Стария Завет (противоречиви, защото двете Сили са разделени, вместо да се разглеждат като две страни на едно и също) са отзвуци на всемирни и философски догми в Природата, изкривени до неузнаваемост от екзотеризма и теологията, а така прекрасно разбирани от древните Мъдреци. В Пураните намираме същата основа в няколко олицетворения, но много по-пълно и релефно очертани във философско отношение.

Така Пуластия, „Син на Бога“, един от първородените, е представен като прародител на Демоните, Ракшасите, изкусители и изяждащи хората. Пишача, демон на женското начало, дъщеря на Дакша, също е „Син на Бога“ и Богът на свой ред е майка на всичките Пишачи1. Така наречените Демони в Пураните са много необикновени Дяволи, ако ги оценяваме от европейска и ортодоксална гледна точка, тъй като всички те, Данави, Даитя, Пишача и Ракшаса, се изобразяват като много благочестиви, следващи заветите на Ведите, като при това някои от тях са били даже и висши Йоги. Те са против свещенството и ритуалите, жертвите и изображенията, така както постъпват и сега висшите Йоги в Индия, ползващи се с не по-малко уважение, макар че им се разрешава да не следват нито кастите, нито ритуалите. Ето защо всички тези Великани и Титани в Пураните се наричат Дяволи. Мисионерите, които са винаги на стража, за да доказват, където успеят, че индуските традиции са само отражение на еврейската Библия, са развили цяла повест за предполагаемата тъждественост на Пуластия с Каин и на Ракшаса с „Проклетите“ деца на Каин, станали причина за Ноевия Потоп. (Вж. труда на абат Corresio, който „етимологично“ получава името Пуластия като означаващо „отхвърлен“, следователно Каин.) Пуластия пребивава в Кедар, казва той, което означава „изринато място“, „мина“, и доказва, че Каин според традицията и Библията е бил първият миньор и работник по металите!

1 Падма Пурана.

Ако е напълно вероятно Хиборимите, или Великаните на Библията, да са тъждествени с Ракшасите на индусите, то още по-вероятно е и едните, и другите да са Атланти и да принадлежат към допотопните раси. Както и да е, но никакъв Сатана не би могъл да е толкова упорит в оклеветяването на своя враг или да е по-злобен в своята ненавист от християнските теолози, проклинащи го като Баща на всяко зло. Сравнете тяхното хулене и мнение за Дявола с философските виждания и Христо-подобното великодушие на Пураничните Мъдреци. Когато Парашара, чийто баща е бил изяден от един от Ракшасите, се е готвел чрез магически изкуства да унищожи цялата раса, неговият дядо Васишта, след като показал на раздразнения Мъдрец (според неговото собствено признание), че съществува Зло и Карма, а не „зли Духове“, произнесъл следните забележителни думи:

„Нека твоят гняв бъде укротен; Ракшасите не са виновни, смъртта на твоя баща е била действие на Съдбата (Карма). Гневът е страст на глупците — той не подхожда на мъдрите. Какъв е, може да се попита, който е убит? Всеки човек жъне последствията на своите деяния. Гневът, сине мой, е разрушаване на всичко, което е достигнато от човека... и пречи за достигането... на освобождението. Мъдреците презират гнева, но не и ти, дете мое, който си подложен на неговото въздействие. Нека тези безобидни духове на тъмата повече не се изтребват, нека тази твоя жертва да се прекрати. Милосърдието е мощ на Праведния.“1

1 Вишну Пурана, I, 1.

Следователно всяка подобна „жертва“ или молитва към Бога за помощ не е по-добра от действието на Черната Магия. Това, за което е молил Парашара, е било унищожение на Духовете на Тъмата за неговото лично отмъщение. Него го наричат езичник и християните са го осъдили на вечни мъки в Ада. Но с какво е по-добра молитвата на монарсите и генералите, молещи се преди всяка битка за унищожаването на техния враг? Подобна молитва по същество е черна магия от най-лош вид, скрита подобно на Демона „М-р Хайд“ в облика на светеца „Д-р Джекил“.

В човешката природа злото показва само полярността на Материята и Духа, „борбата за живот“ между двете проявени Начала в Пространството и Времето, Начала, които са единни per se, тъй като корените им се намират в Абсолюта. В Космоса равновесието трябва да бъде запазено. Действието на тези две противоположности произвежда хармония, подобно на центробежната и центростремителната сила, които (бидейки взаимно-зависими) са си необходими взаимно, „за да могат и двете да съществуват“. Ако едната бъде спряна, действието на другата веднага би станало саморазрушително.

Тъй като олицетворението, наричано Сатана, е било напълно анализирано в неговия троичен аспект в Стария Завет, в християнската теология и в древното езическо мислене, тези, които биха искали да узнаят повече по въпроса, могат да се запознаят с „Разбулената Изида“1 и с втората част от втория том на този труд. Ние се докоснахме тук до този въпрос и дадохме нови обяснения по силата на много основателна причина. Но преди да можем да се докоснем до еволюцията на физическия и Божествен човек, трябва да усвоим идеята за Еволюцията на Циклите, да се запознаем с философиите и вярванията на четирите Раси, предшествали нашата, и да узнаем какви са били представите на тези Титани и Великани — наистина Великани както умствено, така и физически. Цялата древност е била наситена с тази философия, учеща на инволюция на Духа в Материята, на прогресивно циклично слизане или дейна, самосъзнателна еволюция. Гностиците от Александрия са разбулили достатъчно тайната на Посвещението и техните записи са пълни с „разпадане на Еоните“ в техния двояк смисъл — Ангелски Същества и Периоди, като едното е естествена еволюция на другото. От друга страна, източните традиции и от двете страни на „Черната Вода“, Океаните, разделящи двата „Изтока“, също са пълни с алегории за падението на Плерома или Боговете и Девите. Всички те са изобразявали и обяснявали Падението като желание да се узнае и да се придобие знание — с желанието за знание. Това е естествено следствие на умствената еволюция, когато Духовното се претворява в материално и физично. Същият закон за слизане в материалното и въздигане отново към Духовността се е утвърдил в течение на християнската Ера, като обратното действие е спряло именно сега, в нашата особена Суб-Раса.

1 Том II, гл. Х.

Това, което може би е било иносказателно предадено преди хилядолетия в „Пемандър“ (за троякия начин на тълкуване при записването на астрономичните, антропологичните и даже алхимичните факти), а именно алегорията за Седемте Управници, преминаващи през Седем Кръга на Огъня, е била принизена само до материалистическо и антропоморфично тълкуване — Въстание и Падение на Ангелите. Такова дълбоко философско и имащо толкова различни значения предание в неговата поетична форма „Бракосъчетание на Небето и Земята“, любовта на Природата към Божествената Форма и Небесния Човек, възхитен от своята красота, отразена в Природата, т. е. на Духа, привлечен в Материята, станало сега в тълкуванието на теолозите Седем Управници, въстанали против Йехова, като при това тяхното самолюбуване породило сатанинската гордост, чието следствие е било тяхното падение, тъй като Йехова не е допускал друго поклонение, освен към самия него. Казано накратко, прекрасните Планетарни Ангели, величествените Еони на Циклите на Древните, са били синтезирани в своя най-ортодоксален образ в Самаел, Главата за Демоните в Талмуда, в „този Велик Дванадесетокрил Змей, който в своето падение увлича със себе си цялата Слънчева Система или Титаните“. Но Шемал — alter ego тип на Самаел у сабиняните — в неговия философски и езотеричен аспект е означавал „Година“ в астрологичен лош аспект с нейните дванадесет месеца или „Крила“ на неизбежните злини в Природата. В Езотеричната Теогония както Шемал, така и Самаел са изобразявали особено Божество.1 При кабалистите те са „Духовете на Земята“, Личен Бог, който я управлява и поради това фактически тъждествен с Йехова. Самите талмудисти признават, че Самаел е божественото име на един от Седемте Елохими. Освен това кабалистите представят и двамата, Шемал и Самаел, като символичен образ на Сатурн, Кронос. „Дванадесет Крила“ означават дванадесет месеца и този символ в своята съвкупност изобразява расовия цикъл. Йехова и Сатурн също са тъждествени в своите глифове.

1 Вж. Хволсън, „Nabathean Agriculture“, II, 217.


  

Тайната доктрина Том 1 КОСМОГЕНЕЗИС, част 162

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229 230 231 232 233 234 235 236 237 238 239 240 241 242 243 244 245 246 247 248 249 250 251

Направи своя избор
Напред