За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 1 КОСМОГЕНЕЗИС, част 112

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Така Пазителите, както е представено в Стансата, се спускат на сияещата Земя и господстват над хората, „бидейки тях самите“. Властващите Царе са завършили своя цикъл на Земята и в Други Светове в предишни Кръгове. В бъдещите Манвантари те ще се издигнат на по-високи Системи от нашия Планетен Свят; и избраните от нашето човечество пионери по трудния и мъчителен път към Предвижването ще заемат мястото на своите Предшественици. Бъдещата Велика Манвантара ще бъде свидетел как хората от нашия жизнен цикъл ще станат наставници и ръководители на човечеството, чиито монади могат още сега да са заключени (в полусъзнателност) в най-разумните представители на животинското царство, докато техните низши принципи могат да одухотворят, може би, висшите видове на растителното царство. Така преминават циклите на седмичната еволюция в Седмичната Природа; природа духовна или божествена, психическа или полубожествена, разсъдъчна, страстна, инстинктивна, или познавателна, полуматериална, и чисто материална или физическа природа. Всички те се развиват и прогресират чрез цикли, преминавайки от една в друга, следвайки двустранния процес, центробежен и центростремителен, единни по своята ултимативна същност, седмични в своите аспекти. Разбира се, низшата е тази, която зависи и е подвластна на нашите пет физически чувства, които в действителност са седем, както ще бъде показано по-нататък, основавайки се на авторитета на древните Упанишади. Всичко това е приложимо както към индивидуалния човешки живот, така и към животинския или растителния; всеки от тези Животи е микрокосмос на своя Макрокосмос; същото се отнася и за Вселената, проявяваща се периодично за съвместно предвижване на безбройните Животи — издишвания на Единния Живот, за да може всеки космически атом в тази безкрайна Вселена да премине чрез постоянното развитие, през безформеността и неосезаемостта, през смесените полуземни природи и до материята, в пълно зараждане и след това през всеки нов период отново да се издига по-нагоре, приближавайки се до крайната цел, за да може всеки атом, твърдим ние, чрез личните и индивидуални постижения и усилия да достигне плана, на който той отново става Единно Безусловно ВСИЧКО. Но между Алфата и Омегата преминава трудна „Пътека“, осеяна с тръни, която отначало върви надолу, а след това:

Кръжи безспирно, издигайки се,

Да, до самия край...

Като започва своя дълъг непорочен път, Странникът все повече и повече се спуска в греховната материя, съединявайки се с всеки атом в проявеното царство и след борба и страдания във всяка форма на Живота и Съществуването, когато е отъждествил себе си с колективното човечество, той се оказва едва на дъното на долината на материята, преминал едва през половината от своя цикъл. Той е създал това човечество по свое подобие. За да се издигне нагоре и да достигне своя истински дом, „Богът“ трябва сега да се изкачи по стръмния и тежък път на Голготата на Живота. Това е мъченичеството на самоосъзнатото съществуване. Подобно на Вишвакарман той трябва да се принесе в жертва на самия себе си, за да изкупи всички същества и да възкръсне от „Множеството“ в Единен Живот. Тогава той наистина се издига в Небесата, където, потопен в недостижимото Абсолютно Битие и Блаженство на Нирвана, той ще царства безгранично и откъдето отново ще слезе при следващото „Пришествие“, което част от човечеството чака с тълкуването на мъртвата буква като „Второ Пришествие“, а другата част — като „Калки Аватара“.

РАВНОСМЕТКA

„Историята на Творението и на този Свят от началото до наши дни съдържа седем глави. Седмата глава още не е написана.“

Т. Суба Роу1

1 В „Theosophist“ — 1881.

Беше направен опит да се напише първата от тези „седем глави“ и сега тя вече е завършена. Колкото и да е слабо и непълно изложението, то все пак е приближаване (ако употребим думата в математическия смисъл) към това, което е най-древната основа на всички следващи космогонии. Смел е опитът да се преведе на европейски език величествената Панорама на Закона за вечното периодично проявяване, запазен завинаги в пластичните умове на първите раси, надарени със съзнание от онези, които са го отразявали от Космическия Разум, тъй като нито един човешки език, с изключение на санскритския, който е език на Боговете, не може да изпълни това дори и с малък процент точност. Но недостатъците на този труд трябва да бъдат извинени заради подбуждащата причина, която го е вдъхновила.

Нито казаното, нито онова, което ще последва, може да бъде намерено някъде изцяло и пълно. Това Учение не се преподава в нито една от шестте школи на индийската философията, тъй като то принадлежи към техния синтез, седмата доктрина, която е окултна. Тя не е написана върху ронещите се папируси на Египет, не е издълбана и върху асирийските глинени плочки или гранитни стени. Книгите на Веданта, „последна дума на човешкото знание“, предават само метафизичния аспект на тази световна космогония и тяхното безценно съкровище — Упанишадите — Упа-ни-шад (сложна дума, изразяваща победата над невежеството чрез откровения на тайното духовно знание) изискват сега допълнително притежаване на основния ключ, за да дадат възможност на ученика да проникне в тяхното пълно значение. Аз ще се осмеля да изложа тук причината за това, така както я научих от един Махатма.

Наименованието Упанишади обикновено се превежда като „Езотерична Доктрина“. Тези трактати съставят частта на Шрута или накратко казано, „Разбуленото Знание“, Откровение и обикновено са присъединени към частта на Ведите, наречена „Брахмана“, като съставят техния трети раздел.

„(Сега) Ведите имат определен двояк смисъл — единият изразен с буквалното значение на думите, а другият — посочен от размера и svara (интонацията), които са като живот на Ведите... Учените пандити и филолози, разбира се, отричат, че svara има нещо общо с философията или древните езотерични доктрини, но тайнствената връзка между svara и светлината е една от най-дълбоките тайни.“1

Съществуват повече от 150 Упанишади, преброени от изтоковедите, които смятат, че най-древната е била написана вероятно около 600 години пр. н. е., но достоверните текстове не обхващат и една пета част от цялата бройка. За Ведите Упанишадите са това, което е Кабала за еврейската Библия. Те тълкуват и излагат тайния и мистичен смисъл на Ведическите текстове. Те говорят за началото на Вселената, за природата на Божеството и за Духа и Душата, както и за метафизичната връзка на Разума с Материята. Накратко, те СЪДЪРЖАТ началото и края на цялото човешко знание, но са престанали да го РАЗКРИВАТ от времената на Будда. Ако това не беше така, Упанишадите не биха могли да бъдат наречени езотерични, тъй като сега те открито са присъединени към свещените брамински книги, които днес са станали достъпни даже за Mlechchha (варвари-чуждоземци) и за европейските изтоковеди. Едно нещо в тях (и това е във всички Упанишади) неизменно и постоянно показва техния древен произход и доказва: (а), че те са били написани в някои свои части много по-рано, преди системата на кастите да бъде тиранично установена, каквато е и досега; и (b) че половината от тяхното съдържание е била унищожена, а други са били преписани и съкратени. „Великите Учители на висшето знание и брамините постоянно са представяни в тях като отиващи към Кшатрия (кастата на воините), царете, за да станат техни ученици.“ Както справедливо забелязва проф. Cowell, „Упанишадите“ се отличават със съвършено друг дух (в сравнение с другите брамински писания), със свобода на мисълта, която не се намира в нито един от ранните трудове, като се изключат самите химни на Риг-Ведите“. Вторият факт се обяснява с традицията, документирана в един от ръкописите, за Живота на Будда. В него се казва, че Упанишадите първоначално са били присъединени към Брахмана, а след реформата, довела до сегашната система на кастите сред брамините, няколко века след нашествието в Индия на „Два пъти Родените“, те били завършени през тези дни и от тях са се ползвали за наставление на учениците, готвещи се за Посвещение.

Това е продължавало дотогава, докато Ведите и Брахмана са оставали пазени изключително от брамините в храмовете, когато освен свещената каста никой друг не е имал право да ги изучава или даже да ги чете. След това се появил Гуатама, Принц от Капилаваста. Изучил цялата браминска Мъдрост в Рахася или в Упанишадите и установил, че ученията малко се различават, ако въобще се различават, от учението „Учители на Живота“, които са обитавали снежните върхове на Хималайската вирига1, този ученик на брамините, възмутен, че съкровената Мъдрост е била така скрита от всички, с изключение на брамините, решил чрез обнародването Ј да спаси целия свят. Именно тогава, виждайки как тяхното Свещено Знание и Окултна Мъдрост преминават в ръцете на Mlechchha, брамините съкратили текстовете на Упанишадите, чието съдържание първоначално е било три пъти по-обширно от Ведите и Брахмана, взети заедно, без при това да изменят нито една дума в текстовете. Те просто са иззели от ръкописите най-важните части, съдържащи последната дума на Битието. Оттогава ключът към тайния брамински код е останал само у Посветените и по такъв начин брамините са били в състояние открито да отричат правилността на учението на Будда, прибягвайки до своите Упанишади, като завинаги са запазили мълчание по главните въпроси. Такава е езотеричната традиция зад пределите на Хималаите.

1 Т. Суба Роу. „Пет години теософия“, стр. 154.

1 Наричани са също „Синове на Мъдростта“ и на „Огнената Мъгла“, както и „Братя на Слънцето“ в китайските летописи. Си-дзян (Тибет) се споменава в ръкописите на съкровената библиотека в провинцията Фу-дзян като голямо местонахождение на окултното знание от незапомнени времена, векове преди Будда. Император Юй Велики (2207 пр. н. е.), благочестив мистик и велик Адепт, както казват, е получил своето знание от „Великите Учители на Снежната Планинска Верига“ в Си-дзян.


  

Тайната доктрина Том 1 КОСМОГЕНЕЗИС, част 112

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229 230 231 232 233 234 235 236 237 238 239 240 241 242 243 244 245 246 247 248 249 250 251

Направи своя избор
Напред