За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 1 КОСМОГЕНЕЗИС, част 106

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Процесът на естественото развитие, който сега разглеждаме, едновременно разяснява и дискредитира навика за спекулация относно свойствата на две, три и четири или повече пространствени измерения, но мимоходом следва да се спомене за истинското значение на разумната, но непълна интуиция, която е подсказала на спиритистите и теософите и на някои големи учени1 употребата на това понятие със съвременен израз — „четвърто измерение на пространството.“ Първо, лекомислената нелепост на предположението, че Пространството само по себе си може да се измери в някакво направление, няма смисъл. Обичайната фраза би могла да бъде само съкращение на по-пълната формула — „четвърто измерение на материята в Пространството“.2 Но даже и така разширена, тази фраза е пак несполучлива, защото дори и да е съвършено правилно, че еволюцията трябва да ни покаже нови свойства на материята, тези, с които ние сме запознати, в действителност са по-многобройни от три измерения. Свойствата или по-подходящият термин — признаците на материята, винаги трябва да имат пряко отношение към чувствата на човека. Материята има пространственост, цвят, движение (молекулярно), вкус, мирис, свойства, които отговарят на чувствата, съществуващи у човека; и следващият признак, който ще бъде развит в нея (да го наречем засега „Проницаемост“), ще съответства на следващото чувство на човека, което можем да назовем „Нормално Ясновидство“. Така, когато някои смели мислители са жадували за четвъртото измерение за обяснение на преминаването на материя през материята или завързването на възли на безкрайна връвчица, на тях не им е достигало знание за шестото свойство на материята. Трите измерения принадлежат в действителност само на едно свойство или признак на материята — пространствеността. Обикновеният здрав смисъл справедливо въстава против идеята, че при всяко състояние на нещата може да има повече от три измерения като дължина, ширина и дебелина. Тези термини и самият термин „измерение“ принадлежат на един план на мислене, на един стадий от еволюцията, на едно свойство на материята. Докато към Космоса се прилагат установени мерки, материята ще се измерва по не повече от три начина, така, както е от времето, когато идеята за измерването се е внедрила за пръв път в човешкото разбиране.

1 Теорията на проф. Целнер е била приветствана от много учени, които при това са били спиритуалисти, като например проф. Бутлеров и Вагнер в Петербург.

2 Да се придава реалност на абстракциите е заблуда на Реализма. Пространството и Времето често се разглеждат някак отделно от всички конкретни умствени представи, вместо да се приемат като обобщение на тези понятия в определени аспекти. (Bain, „Logic“, част II, стр. 389).

Тези съображения обаче в никакъв случай не въстават против убедеността, че с течение на времето, когато способностите на човека се умножат, ще се умножат и свойствата на материята. Засега този начин на изразяване е още по-неправилен, отколкото обикновената фраза за „изгрева“ и „залеза“ на слънцето.

Сега ще се върнем към обсъждането на материалната еволюция по време на кръговете. Беше казано, че материята във Втория Кръг може да бъде алегорично наречена като притежаваща две измерения. Но тук трябва да се направи ново предупреждение. Този свободен и фигуративен израз може да се разглежда на един план на Мисленето (както видяхме това) като еквивалентен на второто Свойство на материята, съответстващо на втората познавателна способност или чувство на човека. Но тези две свързани скали на еволюцията се отнасят до процеси, протичащи в границите на един Кръг. Последователността на първичните аспекти на Природата, с които е свързана последователността на Кръговете, се отнася, както вече беше казано, до развитието на елементите в окултен смисъл — Огъня, Въздуха, Водата и Земята. Ние се намираме едва в Четвъртия Кръг и нашият списък засега прекъсва. Редът, в който елементите са споменати в предишното изречение, е правилен от гледна точка на езотеричните цели и тайните учения. Милтон е бил прав, когато е говорил за „Силите на Огъня, Въздуха, Водата и Земята“. Земята, каквато я познаваме сега, не е съществувала до Четвъртия Кръг стотици милиони години, времето на началото на нашата геологична Земя. „Глобусът“, се казва в Коментарите, е бил „огнен, студен и лъчист“, така както и „неговите ефирни хора и животни по времето на Първия Кръг“ (противоречие или парадокс по мнението на нашата съвременна наука), „светещ, но no-уплътнен и тежък по време на Втория Кръг; воднист по време на Третия“. По такъв начин виждаме тук обратния ред на Елементите.

Центровете на съзнанието на Третия Кръг, предназначени за развитие в човечеството, както ги познаваме, са достигнали третия Елемент — Водата. Ако трябва да правим нашите заключения въз основа на данните, предоставени от геолозите, ние трябва да кажем, че не е имало истинска вода чак до началото на въглищния период. Казват ни, че гигантските маси въглища, които по-рано са били разсеяни в атмосферата като въглеродна киселина, са поглъщани от растенията, докато по-голямата част от този газ е била примесена с водата. Ако това беше така и ние трябваше да повярваме, че цялата въглеродна киселина е влязла в състава на тези растения, които са образували смолистите въглища, лигнита и пр., и са способствали за формирането на варовика и пр., че всичко това през този период се е намирало в атмосферата в газообразен вид, то тогава би трябвало да съществуват морета и океани от течна въглеродна киселина! Но на основата на този извод как в такъв случай въглищният период би могъл да бъде предшестван от Девонския и Силурийския периоди — периоди на риби и мекотели? Освен това атмосферното налягане трябва да е превишавало няколко стотици пъти налягането на нашата атмосфера. Как биха могли организмите, даже и такива прости като тези на някои риби и мекотели, да издържат това? Съществува любопитен труд на Бланшар за „Произхода на Живота“, в който той изтъква някои странни противоречия и обърквания в теориите на свои колеги, върху които и ние насочваме вниманието на читателя.

Центровете на съзнанието на Четвъртия Кръг са прибавили към своя запас Земята като състояние на материята, както и другите три елемента в настоящата им трансформация. Казано накратко, нито един от така наречените Елементи в Трите предишни Кръга не е бил такъв, какъвто го познаваме сега. Доколкото знаем, ОГЪНЯТ би могъл да е чиста Акаша — Първична Материя на „Magnum Opus“, на Създателите и Строителите, тази Астрална Светлина, която парадоксалният Елифас Леви нарича „Тяло на Светия Дух“ „Бафомед“, „Андрогинен Козел на Мендес“; ВЪЗДУХЪТ — просто Азот, „Дихание на Държателките на Небесния Свод“, както го наричат мохамеданските мистици; ВОДАТА — този първоначален флуид, който според Мойсей е бил необходим за създаването на „Жива Душа“. Това може да обясни ужасните противоречия и ненаучни твърдения, които се откриват в Книгата „Битие“. Ако се прочете първата глава като писание на Елохистите, а втората като писание на много по-късните Йеховисти, и ако се чете между редовете, ще открием същия този порядък, в който се появяват творенията, а именно: Огънят (Светлината), Въздухъг, Водата и Човекът (или Земята). Тъй като фразата от първа глава (Елохическа) — „В началото Бог сътвори небето и земята“ е изопачен превод, това означава не „небето и земята“, а двоякост или двойно небе, горните и долни небеса, или разединение на Първичната Субстанция, която е била светлина в своята горна част и тъмнина в долната (проявената Вселена), в нейната двойнственост на невидимото (за нашите чувства) и видимото за нашето познание... „И отдели Бог светлината от тъмнината“; и след това създаде небесна твърд (въздуха). „И рече Бог: да има твърд посред водата и тя да дели вода от вода“, т.е. „и отдели водите, които са под твърдта (нашата проявена видима Вселена) от водите, които са над твърдта (невидимите за нас планове на Битието).“ Във втората глава (Йеховическата) растенията и тревите са създадени по-рано от водата, също както в първата глава Светлината е проявена по-рано от слънцето, „Господ Бог е създал земята и небето и всяко полско храстче, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог (Елохим) не пращаше дъжд на земята“ и т.н. — това е нелепост, ако не се приеме езотеричното обяснение, че растенията са били сътворени преди да са били в земята, тъй като тогава не е имало земя като сега; и полските треви са съществували, преди да израснат такива, каквито са сега, в Четвъртия Кръг.


  

Тайната доктрина Том 1 КОСМОГЕНЕЗИС, част 106

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229 230 231 232 233 234 235 236 237 238 239 240 241 242 243 244 245 246 247 248 249 250 251

Направи своя избор
Напред