За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 1 КОСМОГЕНЕЗИС, част 58

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

СТАНСА V — Продължение

5. ФОХАТ ПРАВИ ПЕТ ПРИДВИЖВАНИЯ1 (а) И СТРОИ КРИЛАТО КОЛЕЛО НА ВСЕКИ ЪГЪЛ НА КВАДРАТА ЗА ЧЕТИРИМАТА ПРЕСВЕТИ... И ЗА ТЯХНОТО ВОЙНСТВО.(b)2

(а) Вече беше обяснено в последните Коментари, че „Придвижванията“ се отнасят както към космическите, така и към човешките Принципи, последните от които в екзотеричното подразделение се състоят от три (Дух, Душа и Тяло), а в езотеричното изчисление — от седем Принципа: Три Лъча на Същността и четири аспекта.3 Тези, които са изучавали „Езотеричен Буддизъм“ на г-н Синет, лесно ще свикнат с тази номенклатура. Зад пределите на Хималаите съществуват две езотерични школи, или по-точно една езотерична школа, разделена на два отдела — единия за вътрешните ученици, другия за външните, полусветски ученици. Първото учение установява разделението на човешките принципи на седем, а другото — на шест.

1 Вече е направил първите три.

2 Войнства.

3 Четирите аспекта са същността на тялото, неговият живот или жизнеспособност и „двойник“ на тялото — триада, която изчезва със смъртта на личността — и Кама Рупа, която се разлага в Кама-Лока.

От космическа гледна точка Фохат, който прави „Пет Придвижвания“, се отнася тук към петте висши плана на Съзнанието и Битието, шестият и седмият (в низходящ ред) ще са астрални и земни, или двата низши плана.

(b) Четири „Крилати Колела на всеки ъгъл... за Четиримата Пресвети и за тяхното Войнство са същността, „Четирима Махараджи“ или Велики Царе или Дхиан-Когани, Деви, всеки възглавяващ една от четирите части на Света. Те са Властелини или Ангели, които управляват космическите сили на Севера, Юга, Изтока и Запада — Сили, всяка от които има определено окултно свойство. Тези Същества също са свързани с Кармата, тъй като за изпълнение на нейните нареждания Кармата се нуждае от физически и материални посредници, като например четирите ветрове, открито признати от науката, които имат свои съответни унищожители и благодетелни въздействия върху здравето на хората и всяка жива твар. В римокатолическата доктрина се среща окултна философия, която отнася различните обществени бедствия, като епидемиите от болести, войната и пр., до невидимите „Вестители на Севера и Запада“. „Словата господни идват по пътя на Изтока“, казва Езекиил, докато Еремия, Исаия и Псалмопевецът уверяват своите читатели, че „Слънцето идва от Север и Запад“ — отнесена към еврейския народ тази формула звучи като неопровержимо пророчество. И това също обяснява оповестеното от Св. Амфросий,1 което гласи, че именно по тази причина „ние проклинаме Северния Вятър и по време на обряда на Кръщението започваме обърнати на Запад (Небесния), за да отхвърлим по-добре този, който го обитава, след което се обръщаме на Изток“.

Вярването в Четиримата Махараджи — Управници на четирите страни на Света — е било общо и сега се среща сред християните, които следвайки Св. Августин, ги наричат „Ангелски Сили“ и „Духове“, когато сами се обръщат към тях и „Дяволи“, когато им се молят езичниците. Но къде е разликата в дадения случай между езичниците и християните? Ученият Восий казва:

„Въпреки че Св. Августин е казал, че всяко видимо нещо в този свят има близо до себе си като пазач ангелска сила, под това трябва да се разбират не отделните неща, а цели техни видове, тъй като в действителност всеки вид има свой специален ангел, който го пази. В това отношение той е в пълно съгласие с всички философи... За нас тези ангели са духове, отделени от обектите, докато за философите (езически) те са били богове.“2

1 „On Amos“, IV.

2 „Theol. Cir.“, I, VII.

Като разглеждаме ритуала в името на „Духовете на Звездите“, установен от римокатолическата църква, можем да се убедим, че тези духове поразително приличат на „богове“, но в древността те са били почитани и обожествявани от езичниците не повече, отколкото от днешните висококултурни християни в Рим.

Следвайки Платон, Аристотел е обяснил, че терминът otaceia е бил разбран само като означаващ безплътни принципи, поместени във всяко от четирите велики деления на нашия космически свят, за да бъдат опазени. По такъв начин езичниците, също както и християните, почитат и се покланят не на стихиите и (въображаемите) части на Света, а на „богове“, които съответно ги управляват. За църквата съществуват два вида Сидерални Същества — Ангели и Дяволи. За кабалиста и окултиста има само един клас и нито единият, нито другият прави разлика между „Властелините на Света“ и „Rectores Tenebrarum“ или Космократорите, които католическата църква си представя и намира във „Властелините на Света“, щом някой от тях е наречен с друго име, а не с това, с което тя го нарича. Не Властелинът или Махараджата наказват или награждават — с разрешението или заповедта на Бога или без тях, а самият човек — неговите деяния или Карма, привличайки индивидуално или колективно (както е понякога в случая с цяла нация) всяко зло и бедствие. Ние пораждаме Причините и те пробуждат съответните сили в Сидералния Свят, магнетично и непреодолимо свързани и въздействащи върху тези, които са породили подобни причини, независимо дали тези лица са в действителност злодеи или просто „мислители“, които замислят злото. Тъй като мисълта е материя — така ни учи съвременната наука — „всяка частица от съществуващата материя трябва да е запис на всичко онова, което се е случило“, както твърдят Jevons и Babbage в техните „Принципи на науката“. С всеки изминат ден съвременната наука се въвлича в окултизма; несъмнено безсъзнателно, но все пак доста осезаемо.

„Мисълта е Материя“, но, разбира се, не в смисъла, който се приписва от германския материалист Молешот, който изтъква, че „Мисълта е Движение на материята“ — твърдение, почти безгранично нелепо. Умствените и телесните състояния са съвършено противоположни по своята същност. Но това не влияе на постановката, че всяка мисъл, освен нейното физическо допълване (изменение в мозъка), проявява обективен — макар за нас да е свръхчувствително обективен — аспект на астрален план.1

1 Вж. „Окултен свят“, стр. 89, 90.

Двете главни теории на науката, които се отнасят до отношенията между Ума и Материята, са същността на монизма и материализма. Тези две теории покриват цялата област на отрицателната психология, с изключение на псевдоокултните виждания на германските пантеистични школи. Вижданията на нашите съвременни учени мислители по въпроса за отношенията между ума и материята могат да се сведат до следните две хипотези. Те показват, че и двете виждания еднакво изключват възможността за независима душа, различаваща се от физическия мозък, чрез който тя действа. Същността на двете хипотези е следната:

1. Материализмът е теория, която разглежда умствените феномени като продукт от молекулярното изменение в мозъка; т.е. като резултат от трансформацията на движението в чувстване (!). Една по-примитивна школа веднъж е стигнала дотам, че е отъждествила ума с „особен вид движение“ (!!), но за щастие по-голямата част от хората на науката смятат тази гледна точка за нелепост.

2. Монизмът или доктрината за Единната Същност е най-изтънчената форма на отрицателна психология, която един от нейните привърженици, проф. Bain остроумно нарича „защитаващ се материализъм“. Тази доктрина е много широко разпространена и включва сред своите привърженици хора като Леви, Спенсър, Фериер и др. Установявайки мисълта и умствените феномени като радикално контрастиращи на материята, тя ги разглежда като две страни и два аспекта на една и съща субстанция в някои от нейните състояния. Мисълта като Мисъл, казват те, е съвършено противоположна на материалните феномени, но тя също трябва да се разглежда само като „субективна страна на движението на нервите“ — но какво могат да разбират нашите вещи учени под това?

Връщайки се към коментарите за четиримата Махараджи, ще добавим, че според Климент Александрийски огромна завеса е отделяла в египетските храмове светилището от мястото за събранията. Същото е било и при евреите. И при едните, и при другите завесата е била простряна над пет стълба (Пентаграма), които езотерически символизират нашите пет чувства и пет коренни раси, а четирите цвята на завесата са изобразявали четирите части на Света и четирите земни стихии. Всичко това е било алегоричен символ. Чрез посредничеството на тези четирима висши Управници на четирите части на света и стихиите нашите пет чувства могат да достигнат скритите истини на Природата; но съвсем не така, както е твърдял Климент — че именно стихиите per se са давали на езичниците Божественото Знание или Знанието на Бога.1 Докато египетската емблема е била духовна, еврейската е била чисто материалистична и действително е почитала само слепите стихии и въображаеми „точки“. Какъв е бил смисълът на четириъгълната Скиния, въздигната от Мойсей в пустинята, ако не е имала същото космическо значение? „Направи завеса от синя, пурпурна и червена вълна... и направи за завесата пет стълба от ситимено дърво... и направи в четирите ъгли... четири медни пръстена... греди от скъпото дърво... и на четирите страни — Север, Юг, Запад и Изток... Скинии и Херувими... изкусна работа.“1 Скинията и квадратният двор, Херувимите и всичко останало е било точно такова, както в египетските храмове. Четириъгълната форма на скинията е означавала същото, което означава и сега в екзотеричното преклонение на китайците и тибетците, а именно четири кардинални точки, изразени в четирите страни на пирамидите, обелиските и други подобни строежи. Йосиф Флавий се старае да обясни това. Той казва, че стълбовете на Скинията са били тъждествени със стълбовете, поставени в Тир в чест на четирите стихии, закрепени на пиедестали от четири ангела, които са били обърнати с лице към кардиналните точки. Той добавя, че „Ангелите на пиедесталите имали четири знака от Зодиака“ върху себе си, което изразявало същото определяне на страните в света.2

1 Така фразата: „Natura Elementorum obtinet revelationem Dei“ (Clemens, Stromata, IV—6) е приложима както към едните, така и към другите, или към никои. Справка: в „Zends“, 11-228 и „De Iside“ на Плутарх, в сравнение с Лайард в „Acadйmie des Inscriptions“, 1854 г., vol. XV.

1 „Изход“, XXVI, XXVII.

2 „Antiquitaten, I, VIII, гл. XXII.


  

Тайната доктрина Том 1 КОСМОГЕНЕЗИС, част 58

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229 230 231 232 233 234 235 236 237 238 239 240 241 242 243 244 245 246 247 248 249 250 251

Направи своя избор
Напред