За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 78

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

Я

Я (ЙА) (ивр.) Както се твърди в „Зохар“ – дума, с чиято помощ Елохимите образували света. Тази сричка представлява народна преработка и една от многото форми на „тайното име“ на Иао. (Неизреченото име, Иахо и Яхо.)

ЯДАВА (санскр.) Потомък на Яду (великият род, в който се родил Кришна). Основател на този род бил Яду, син на цар Яяти от Сомаванша, или лунната раса. По време на живота на Кришна – несъмнено, съвсем не мистична личност – било основано царството Дварака в Гуджерат и именно след неговата смърт (3102 г. пр.Хр.) всички ядави, които се намирали в града, загинали, когато градът бил погълнат от морето. Само няколко ядави, които по време на катастрофата не били там, се спасили, за да продължат този велик род. Раджите (раджа) Виджая-Нагари в наше време са едни от малцината му представители.

ЯДЖНА (санскр.) „Жертва“, чиито символ и изображение сега е съзвездието Мрига-ширас (главата на елена); също така – една от формите на Вишну. „Яджна – казват брамините – съществува изначално, тъй като е произлязла от Върховния, в когото тя почива спяща от безначалността“. Това е ключ към Трай-Видя, три пъти свещената наука, съдържаща се в стиховете на „Риг Веда“, която преподава Яджна, или жертвените тайни. Както казва Хауг в предговора към „Айтарея Брахмана“, като невидимо присъствие Яджна съществува във всички времена, простирайки се от ахаваня, или жертвения огън, до небесата, образувайки мост или стълба, чрез която този, който прави жертва, може да контактува със света на девите „и дори по време на живота се издига до тяхната обител“. Това е една от формите на акаша, вътре в която мистичното Слово (или лежащия в неговата основа „Звук“) я пробужда за съществуване. Произнесено от жреца-посветен или йога, това Слово получава творящи сили и се изпраща под формата на импулс на земен план с помощта на тренираната сила на волята.

„ЯДЖУР ВЕДА“ (санскр.) Веда на жертвените формули, един от четирите сборника със „свещено знание“. В известна степен е ориентирана към „Риг Веда“. (А.)

ЯЙЦА (Пасхални) В древността имали символично значение. Имало „Световно яйце“, в което се развивал Брама, при индусите – Хираня Гарбха; и Световно яйце на египтяните, което излязло от устата на „несътвореното и вечно божество“ Неф, и което е емблема на пораждащата сила. Яйцето на Вавилон, от което излязла Ищар, паднало от небето в Ефрат. Затова всяка пролет почти във всяка страна се използвали нашарени яйца и в Египет си ги разменяли като свещени символи с настъпването на пролетта, която е била, е и винаги ще бъде символ на раждането или възраждането – космично и човешко, небесно и земно. Окачвали ги в египетските храмове, по подобен начин и до днес ги окачват в мюсюлманските храмове.

*Яйцето е символ на единството на вселената. Свареният жълтък е Земята, белтъкът – водата, в която Земята плава, а черупката е небето. При алхимиците разделянето на космическото или философското яйце означава началото на великото дело, когато Бог от първичната материя сътворява света чрез обособяването на елементите (вода и земя). Жълтъкът символизира златото или червеният цвят, а белтъкът – белият (цветове). Роденият от яйцето юноша е алхимическият камък на мъдреците.*

ЯЙЦЕ световно, космическо яйце В традициите на много страни е известен образът на Световното Яйце, от което възниква вселената или някаква персонифицирана творческа сила: бог-творец, герой-демиург, понякога – човешкият род. Най-често се срещат мотиви за произхода на небето и земята или слънцето от горната или долната половинка на Световното Яйце (или от яйцевидната хаотична маса). Според ведийската космогония, от Световното Яйце (Хираня Гарбха) възникнал творецът Праджапати, от него възниква Брама. Сред орфитите е известен митът за възникването от Световното Яйце, плаващо във водите, на Фанес, божествения творец, сияещ като слънце. В египетския мит слънцето възниква от Световното Яйце, снесено от птицата „великия Гоготун“. Според „Калевала“ (I), „от яйцето, от долната част, излязла влажната майка земя; от яйцето, от горната част, се изправил високият небесен свод...“ В китайската традиция небето и земята са слети в едно като кокоше яйце. Във финландския мит патица снася яйцето, от което възниква светът, на коляното на Вяйнямьойнен, единственият обитател на океана, или на хълм насред океана. Космогеничната функция на Космичното Яйце се съотнася с важната роля на пораждането в ритуалите на плодородието. (А.)

ЯКИН (ивр.) С еврейски букви се пише IKIN, от корена KUN, „основавам“; символичното наименование на един от стълбовете в покритата галерия с колони в Соломоновия храм. (W.W.W.)

Вторият стълб се нарича Боаз и те били съответно бял и черен. Те отговаряли на няколко мистични идеи, според една от които представяли двойният манас или Висшето и низшето Аз; друга свързвала тези два стълба в славянския мистицизъм с Бога и Дявола, с „Белия“ и „Черния“ Бог. (Стълбове.)

ЯКИН и БОАЗ (ивр.) Кабалистичен и масонски символ. Два стълба от бронз (Якин е мъжки и бял; Боаз – женски и червен), отлети от Хирам Абиф от Тира, наричан „Син на Вдовицата“, за предполагаемия Соломонов (масонски) Храм. Якин бил символ на Мъдростта (Хокма), вторият сефирот; а Боаз – символ на Разума (Бина); храмът между тях се разглеждал като Кетер, Венец, Баща-Майка.

ЯКОБИТИ Християнска секта в Сирия през VІ в., чиито представители смятали, че Христос бил само с една природа и че символът на вярата не е имал божествен произход. Те притежавали тайни знаци, пароли и тържествено посвещение в мистериите.

ЯКШИ (санскр.) Клас демони, които в индийския фолклор изяждат хора. В езотеричната доктрина те са просто порочни (елементални) въздействия, които пред погледа на пророците и ясновидците се спускат при хората – когато те са отворени за възприемане на подобни въздействия – като огнена комета или падаща звезда.

ЯМА (санскр.) В окултизма – олицетворената трета коренна раса. В индийския пантеон Яма фигурира в две различни версии на този мит. Във Ведите той е бог на мъртвите, Плутон или Минос, при когото се намират сенките на починалите – камарупи в камалока. В един от химните за Яма се говори като за пръв между хората, който умрял, и първият, който отишъл в света на блаженството (девакхан). Това е, защото Яма е олицетворение на расата, първа надарена със съзнание (манас), без който няма нито Небе, нито Хадес. Яма е представен като син на Вивасвата (Слънцето). Той имал сестра-близнак на име Ями, която, според друг химн, постоянно го молела да я вземе за съпруга, за да продължи рода. Всичко това има многозначителен символичен смисъл, който се обяснява в окултизма. Както справедливо забелязва д-р Мюир (най-големият авторитет по първоначалните митове, даващ тон на всички теми, лежащи в основата на всички следващи версии), в „Риг Веда“ Яма никъде не е представен „като имащ някакво отношение към наказанието на грешниците“. Като цар и съдия на умрелите, казано накратко – Плутон, Яма е много по-късна измислица. Истинският характер на Яма-Ями следва да се изучава по повече от един химн и епос и е нужно да се съберат различни данни, разхвърляни в десетки древни трудове, за да се получи съгласуваност на алегоричните показания, които ще бъдат намерени като потвърждаващи и оправдаващи езотеричното учение, че в едно от своите мистични значения Яма-Ями е символ на двойствения манас. Например Яма-Ями винаги се изобразява със зелен цвят, облечен в червено и обитаващ дворец от мед и желязо. Изучаващите окултизъм знаят към кои човешки „принципи“ трябва да се отнасят зеленият и червеният цвят и съответно – желязото и медта. „Двоякият властелин“ – епитет на Яма-Ями – в екзотеричните учения на китайските буддисти се разглежда като съдия и престъпник едновременно, като наказващ за своите собствени злодеяния, самият творейки зло. В индуските епически поеми Яма-Ями е двойствено дете на Слънцето (божеството) от Санджна (духовното съзнание); но докато Яма е арийският „повелител на деня“, изгряващ като символ на духа на Изток, Ями е царица на нощта (мрака, невежеството), „която открива на смъртните пътя на Запад“ – символ на злото и материята.

ЯМАБУШИ или Ямабуси (яп.) Секта на много древни и почитани мистици в Япония. Те са „активни“ монаси, и ако е необходимо – воини, подобно на някои йоги в Раджпутан и лами в Тибет. Това мистично братство живее основно близо до Киото и е известно със своите лечебни способности, както се говори в „Енциклопедията“, където тази дума се превежда като „Братя Отшелници“: „Те претендират, че владеят магически изкуства, живеят в убежища в планините и скалистите върхове, откъдето излизат, за да предсказват съдбата, да пишат заклинания и да продават амулети. Те водят тайнствен живот и не допускат никого до своите тайни, освен след трудна и уморителна подготовка чрез пост и разновидност на сурова гимнастическа тренировка.“

ЯМБЛИХ (гр.) Изтъкнат теург, мистик и писател от ІІІ – ІV в., неоплатоник и философ, роден в Халка в Кел – Сирия. Негова истинска биография никога не е записана, вследствие омразата на християните; но това, което е било събрано за живота му в отделни фрагменти от съчиненията на непредубедени езически и независими автори, показва колко възвишен и свят е бил неговият нравствен облик и колко големи са били познанията му. Той може да се нарече основател на теургичната магия сред неоплатониците и възродител на практическите мистерии извън храма или светилището. Първоначално неговата школа се различавала от школите на Плотин и Порфирий, които рязко се противопоставяли на церемониалната магия и практическата теургия като много опасни; но по-късно той убедил Порфирий в тяхната целесъобразност в определени случаи и двамата – учител и ученик – твърдо вярвали в теургията и магията, първата от които в своята основа е висш и най-действен начин за общуване със собственото Висше Аз чрез астралното тяло. Теургията е благотворна магия и става черна, или тъмна и зла, само когато я използват за некромантия или за егоистични цели; но такава черна магия никога не е практикувал нито един теург или философ, чието име е достигало до нас, без да е опетнено от някакво зло деяние. Порфирий (който станал наставник на Ямблих в неоплатоничната философия – неоплатонизъм) бил толкова убеден в това, че макар сам никога да не е използвал теургията, все пак е давал указания по тази свещена наука. Така в едно от своите съчинения той казва: „Всеки, който е запознат с природата на божествено лъчезарните явления (???????), знае и причината, поради която е необходимо въздържане от всички птици (и животинска храна) и това е особено нужно за този, който се стреми да се освободи от земните тревоги и да се утвърди с небесните богове.“ (Т. Тейлър „Select Works“, р. 159.) Порфирий споменава в своя „Живот на Плотин“ и за един египетски жрец, който „по молба на някакъв приятел на Плотин му показал в храма на Изида в Рим личния демон на този философ“. С други думи, той произвел теургично призоваване, с чиято помощ египетският йерофант или индийският Махатма от древността е можел да облече астралния двойник – своя собствен или на всяка друга личност – с неговото Висше Аз, или това, което Булвар-Литън нарича „лъчезарно Аз“, Авгоейд, и да разговаря с Него. Именно това Ямблих и много други, включително и средновековните розенкройцери, разбирали под съединяване с божеството. Ямблих е написал много книги, но само малка част са се запазили – сред тях са „Египетските Мистерии“ и трактатът „За Демоните“, в който той много рязко възразява против всякакъв контакт с тях. Той бил биограф на Питагор и дълбоко запознат с неговата система, бил е също познавач на халдейските Мистерии. Учел е, че Единният, или вселенската Монада, е принцип на всеобщото единство, а също така на разнообразието или Еднородността в Разнородността; че дуадата, или двата (Принципа), означава разум или това, което ние наричаме буддхи манас; три – душата (низшия манас), и т.н. Трудовете му за различни видове демони (елементали) са съкровище на езотеричното знание за изучаващия. Велики били неговият аскетизъм, чистота на живот и праведност. Казват, че веднъж Ямблих левитирал (левитация) на десет лакътя над земята, което се съобщава и за някои съвременни йогини и дори за големи медиуми.

ЯН-ВАН, Янло-ван (от санскр. Yama, Яма и кит. ван, „княз“) В китайската народна митология – властелин на задгробния свят; в официалния култ Ян-ван е глава на петия съд на ада. В негово подчинение се намират чиновниците, стражите – бесовете (гуй) и техните князе (гуй-ван), съдиите на ада Пан-гуан, главите на различни управления на задгробния свят. (Яма.) (А.)

ЯНТРА (санкр.) Символична геометрична фигура, която служи за „потапяне“ в медитация в тантризма; представлява пластика с цветни рисунки. Често по нея са изписани и мистични букви от санскр. (санскрит) азбука. (А.)

ЯО (кит.) Предполага се, че означава „много висок“; в древнокитайската митология и легендарната история – съвършено мъдър управник. Царуването на Яо се представяло от конфунцианците като „златен век“ в древността. Традицията гласи, че той управлявал през 2356-2255 пр. н.е., а след това е отстъпил престола на Шуню, тъй като не искал да предаде властта на своя безпътен син Дан-чжу. (А.)

„ЯСНА“ (пехл.) Третият раздел на първата от двете части на „Авеста“, свещеното писание на зороастрийците-парси. „Ясна“ е съставена от литания от същия вид, от който са и във „Висперад“ (втората част), и от пет химна или гати (гата). Тези гати са най-древните фрагменти на зороастрийската литература, известни на парсите, тъй като те са написани на „особен диалект, по-стар от обикновения език на „Авеста“ (Дарместетер). (Зенд-Авеста.)

ЯСНОВИДСТВО Способност да се вижда с вътрешното око, или духовното зрение. В сегашната си употреба това е неопределен и несериозен термин, обхващащ със своето значение и щастливата догадка, благодарение на естествена проницателност или интуиция, и способността, която била толкова ярко проявена от Якоб Бьоме и Сведенборг. Истинското ясновиждане означава способност да се вижда и през най-плътната материя (последната изчезва благодарение на волята и пред духовното око на ясновиждащия), независимо от времето (минало, сегашно и бъдещо) или разстоянието. (Пророк.)

ЯСНОЧУВАНЕ Способност – вродена или придобита чрез окултна тренировка – да се чува всичко, което се казва на произволно разстояние.

ЯСПИС (гр. – „змия“) Непрозрачни скъпоценни камъни с червена, жълта или кафява окраска. Зеленият яспис с червени точки е известен като хелиотроп. В древността са вярвали, че камъкът се образува в мозъка на змията и носи нейните цветове. Червеният и кафявият яспис е бил особено почитан от египтяните. Известни са амулетите на Изида от червен яспис с надпис „кръвта на Изида“. В античната медицина на ясписа са приписвали свойството да спира кръвоизливи – червеният яспис съдържа железни съединения, които съсирват белите кръвни телца. Съвременно приложение: еликсирът влияе на базисната чакра (муладхара). (А.)

ЯСТРЕБ Йероглиф и символ на Душата. Неговото значение се променя в зависимост от позата на тази птица. Когато лежи като мъртъв, той изобразява преходното състояние на ларва или преминаването от една форма на живот в друга. Когато крилете му са отворени, това означава че умрелият е възкръснал в Аменти и отново съзнателно владее своята душа. Какавидата се е превърнала в пеперуда.

ЯТУ или Ятудхани (санскр.) Разновидност на демони с животинска форма. Езотерично – човешките животински страсти.

ЯХ (гр.) Египетски лекар, споменът за когото, според Елиан, бил жив много векове, благодарение на неговите вълшебни окултни знания. На Ях се приписва прекъсване на епидемия, единствено благодарение на определени окадявания, и лекуване на болести, като болните вдишвали миризмата на треви.

ЯХВА АЛХИМ (ивр.) Име, което в „Битие“ замества думата „Алхим“, или Елохим, богове. То се използва в глава I, а в глава II се появява „Господ Бог“ или Йехова. В езотеричната философия и екзотеричната традиция Яхва Алхим (Ява Алейм) било титла на главния от посвещаващите йерофанти в школата на свещениците, известна с името „Колегия на Алеймите“ в страната Гандуня, или Вавилония. Преданието и мълвата твърдят, че главата на храма Фо-маю, наричан Фо-чжу (учител на буддиския закон) – храм, разположен в дълбините на великата планина Кун-лун-сан (между Китай и Тибет) – учи веднъж на три години под дърво, наречено Сун-Мин-Шу, или „дърво на Знанието и (дърво) на живота“, което е дървото на Мъдростта Бо (Бодхи друма).

ЯХВЕ (ивр.) Изписва се JHWH поради отсъствието на гласни; това е „неизреченото име“ на Бога и се замества с Адонай или Елохим. По-късно към името се прибавят гласните на „Адонай“ (а, о, а), и след ХІ в. се образува Йехова. Но съществува и друга версия за произхода на думата „Йехова“ като андрогинно, мъже-женско божество. (Йехова.) (А.)

ЯХО (ивр.) Фюрст показва, че това е същото, което е гръцкото Иао. Яхо е древносемитско високомистично име на върховното божество, докато Я представлява по-късно съкращение, което първоначално съдържало абстрактен идеал, но в крайна сметка започнало да се свързва с фаличния символ – лингама на творението. Както Я, така и Яхо били еврейски „тайни имена“, произлезли от Иао, но при халдейците Яхо е съществувало още преди евреите да приемат това име, и при тях, както е пояснено от някои гностици и неоплатоници, това било висшето постижимо божество, седящо над седемте небеса и представляващо Духовната Светлина (атман, вселенския), чийто лъч бил Ноус, означавайки както разумен демиург на материалната вселена, така и Божествен Манас у човека, като и двамата са Духът. Истинският ключ към това, което се съобщава само на посветените, бил, че името Иао било „трибуквено и неговата природа – тайна“, както обяснявали йерофантите. Също и финикийците имали върховно божество, чието име се състояло от три букви и значенията били тайни, то също било Иао; а И-ха-хо била свещена дума в египетските мистерии, която означавала „единно вечно и скрито божество“ в природата и човека; т.е. „вселенската Божествена Мислеоснова“ и човешкият манас, или Висше Аз.


ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 78

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред