За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 73

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Ч

ЧАДАЯТАНА (санскр.) „Шест жилища“ или „порти“ в човека за възприемане на усещания; на физически план това са: очи, нос, уши, език, тяло (или осезание) и ум, като продукт на физическия мозък; и на ментален план (езотерично): духовно зрение, обоняние, слух, вкус, осезание и възприятие, всички заедно синтезирани от буддхи-атмическия елемент (атма-буддхи). Чадаятана е една от 12-те нидани, образуващи веригата на непрекъснатото възникване на причини и следствия.

ЧАДО или ча-но-ю (яп.): „Пътят на чая“; метод в дзен, чрез който се постига вътрешна хармония. В ХVІ в. чаената церемоция се осъществявала чрез повече от сто предписания и правила. Всички движения и жестове се извършват при пълна концентрация, с определени части на тялото и в определено пространство. Чадо освобождава духа от мимолетните впечатления и грижи. Особено внимание се отделя на подредбата на чайната стая. Специалистите по чадо са детайлно запознати с дзен и са предпочитани съветници по въпросите на изкуството. (А.)

ЧАЙТЯ (санскр.) Която и да е местност, станала свещена като следствие от връзката й с някакво събитие от живота на Будда; термин, означаващ същото по отношение на боговете, а и всяко място или обект на поклонение.

ЧАКРА (санскр.) „Заклинание“; „колело“; дискът на Вишну, служещ като оръжие; колелото на Зодиака, а също така колелото на времето и т.н. При Вишну той е бил символ на божествената власт. Една от 65-те фигури на шрипада, мистичният отпечатък на стъпалото на Будда, съдържащ тези 65 символични фигури.

ЧАКРА (санскр.) Обозначие на енергиен център в йога на шактизма. Описанието на отделните чакри в тантрическите текстове и в съвременните западни езотерични школи е белязано с много различия. Човекът е потопен в космическата енергия, той черпи от нея и е един от важните трансформатори. Едновременно с това енергийно той изпитва влияния и на окръжаващата среда – животни, растения и минерали. Успоредно на физическото тяло съществува енергийно, което приема енергията и я предава на различни органи, главно на гръбначния стълб. Тази енергия се уплътнява във вихрите на чакрите. Те са седем: най-горната, седмата, се намира извън тялото над главата. В най-долната, първата чакра, се съхранява най-мощната енергия във вид на змия – кундалини; след нейното събуждане тя се качва нагоре и активизира всички други чакри, които разцъфтяват като лотос. При събуждането на кундалини и активизирането на другите чакри се проявяват свръхсетивни сили (сиддхи), които предизвикват чувство на висше блаженство. Чакрите са енергийни колела, които колкото повече енергия възприемат, толкова и по-бързо се въртят. Съществува положително и отрицателно движение на чакрите. При положителното движение (в посока на часовниковата стрелка) чакрите приемат енергия и я препращат към физическото тяло; при отрицателното (срещу посоката на часовниковата стрелка) съществуват две нива: фино, при което енергиите се насочват към съзнанието, и грубо, когато чакрата е блокирана. Всяка чакра в зависимост от нивото на вибрациите излъчва различен цвят, които образуват аурата. В зависимост от нейното оцветяване може да се констатира общото състояние на индивида и на отделните чакри. Главните чакри са: 1. Муладхара – коренна (базисна) чакра между половия орган и ануса. 2. Свадхистхана – сексуална чакра в областта на половите органи. 3. Манипура – пъпна чакра. 4. Анахата – сърдечна чакра. 5. Висудха – гърлена чакра. 6. Аджна – „третото око“ в средата на челото между веждите. 7. Сахасрара – над главата. Освен тези класически чакри съществуват и вторични, които са особено важни при диагностика и лечение. (А.)

ЧАКРАВАТИН, чакравартин (санскр.) „Този, който превърта колелото“; в буддиската митология – идеалният цар, установяващ в цял свят царство на справедливостта. Чакраватините се раждат в калпата, когато будди не се появяват в света. Тяхното раждане се съпровожда от същите чудеса, каквито се забелязват при раждането на будда. Всеки чакраватин има т. нар. седем съкровища: колело, летящо във въздуха, с чиято помощ чакраватинът и неговата войска могат да стигнат до всяка една точка на света; слон и кон, притежаващи свръхестествени способности; скъпоценен камък, излъчващ светлина на далечни разстояния; принцеса, отличаваща се с красота и вътрешно достойнство и принадлежаща към определен висок кралски род; мъдър съветник и добър пълководец, в качеството на какъвто изпъква най-големият син на чакраватина (чакраватинът има 100 сина). (А.)

ЧАКРИ – терапия Лечението се осъществява чрез ароматерапия, скъпоценни камъни, цветотерапия, тонове, произнасяне на мантри и свещени текстове, чрез медитация. На съответното на чакрата енергийно ниво отговарят определени вибрации на лечебните средства. Промените могат да се наблюдават чрез промяна на цветовете на аурата и с помощта на Кирлиановата фотография (Кирлиан). (А.)

ЧАКЧУР (санскр.) Първата виджнана (виджнанам), „око“, като се подразбира способността „зрение“ или по-точно окултното възприемане на духовни и субективни реалности.

ЧАКШУБ (санскр.) „Око“; лока-чакшуб, или „око на света“; титла на Слънцето.

ЧАН БУДДИЗЪМ (яп.) Японското произнасяне на думата „дзен-буддизъм“; съзерцателна школа на китайския и японския буддизъм, проповядваща път към спасение чрез внезапно просветление. (А.)

ЧАНДАЛИ (санскр.) „Прогонени“, или хора без каста; наименование, което сега се дава на всички низши класи на индусите; но в древността се е отнасяло към определен клас хора, които, загубвайки правото на всяка една от четирите касти – брамини, кшатрии, вайши и шудри – били прогонвани от градовете и търсели убежище в горите. След това те станали „каменоделци“, докато, окончателно прогонени, не напуснали страната, около 4000 г. пр. н.е. Някои виждат в тях предците на ранните евреи, чиито племена започнали от А-брама, или „Не-Брама“. Чак до наши дни този клас е най-презираният от брамините в Индия.

ЧАНДРА (санскр.) „Луна“, също така божество. Термините Чандра и Сома са синоними.

ЧАНДРАВАНША (санскр.) „Лунна раса“, като противоположност на Суряванша, „слънчевата раса“. Някои изтоковеди смятат за непоследователно това, че Кришна, Чандраванша (от рода на Яду), трябва да се провъзгласява за аватар на Вишну, който е проява на слънчевата енергия в „Риг Веда“, труд с ненадминат авторитет сред брамините. Обаче това проявява дълбокото окултно значение на Аватара, което само езотеричната философия може да разясни. Речникът е неподходящо място за такова тълкуване; но би било полезно да се напомни на тези, които знаят и учат другите, но не разбират, че в окултизма човекът е наречен слънчево-лунно същество: слънчево в неговата висша триада и лунно – в неговата четворност. Освен това, именно Слънцето дарява със своята светлина Луната – така както човешката триада излъчва своята божествена светлина върху смъртната обвивка на грешния човек. Небесният живот оживява земния живот. Кришна метафизично представлява Азът, съединен с атма-буддхи (световната душа) и мистично изпълнява същите функции, които изпълнява и Христос на гностиците: и двамата са „вътрешен бог на храма“ – човека. Луцифер, „ярката утринна звезда“, е широко известен символ в „Откровенията“ и като планета, съответства на Аза. И този Луцифер (или планетата Венера) е Шукра-Ушанас на индусите, а Ушанас е дайтя-гуру, т.е. духовният ръководител и учител на данавите и дайтите. Последните са великани-демони в Пураните, а в езотеричните тълкувания – прототипен символ на телесния човек, физическото човечество. Говори се, че дайтите могат да се извисят с помощта на знанието, „аскетизма и предаността“ до „класа на богове или до класа на Абсолюта“. Всичко това е много забележително в легендата за Кришна. И още – както Кришна, Аватарът на великия Бог в Индия, произлиза от рода Яду, така и другото въплъщение, „самият въплътен Бог“ или „Богочовекът Христос“, също е от рода Иаду (Iadoo), както наричат евреите в цяла Азия. Нещо повече, както неговата майка, изобразена като Царица Небесна, стояща на лунен сърп, е тъждествена в гностичната философия и в езотеричната система със самата Луна, подобно на всички останали лунни богини, като Изида, Диана, Астарта (Астерт) и др. – Майки на Логоси, така и Христос на римокатолическата църква неведнъж е наречен Слънце-Христос, Christ-Soleil и т.н. Ако последното е метафора, то такова е и първото.

ЧАНДРАГУПТА (санскр.) Син на Нанда, първият буддиски цар от династията на Мориа, дядо на цар Ашока, „любимец на боговете“ (Пиядаси). Sandracottus на вечно объркващите всичко гръцки писатели, посещавали Индия по времето на Александър.

ЧАНДРА-КАНТА (санскр.) „Лунен камък“; скъпоценен камък, който уж възниква и расте под слънчевите лъчи, което му придава окултни и магически свойства. Оказва силно охлаждащо въздействие при треска, ако бъде допрян до двете слепоочия.

ЧАНДРАЯНА (санскр.) Хронология по лунните години.

*„Път на луната“. Използва се също за наименование на обет в индуизма, според който количеството на ежедневно приеманата храна, започвайки с пълнолунието, постепенно се намалява чак до новолунието.*

ЧАРАКА (санскр.) Автор на трактати по медицина, живял във ведически времена. Смятат го за въплъщение (Аватар) на Змея Шеша, т.е. на божествената Мъдрост, тъй като Шеша-Нага, царят на расата на „Змейовете“ е синоним на Ананта, седемглавият Змей, на който почива Вишну по време на пралая. Ананта „безкрайният“ е символ на вечността и като такъв е единен с Пространството, докато Шеша има само периодични проявления. Затова, докато Вишну се отъждествява с Ананта, Чарака е просто Аватар на Шеша.

ЧАРВАКА (санскр.) Имало е две прочути същества с това име. Първият бил ракшаса (демон), който се преоблякъл като брамин и влязъл в Хастина-пур, след което брамините разкрили лъжата и изпепелили Чарвака с огъня на своите очи – т.е. магнетично, с помощта на това, което в окултизма се нарича „черен поглед“ или „лошо око“. Вторият бил ужасен материалист и отричал всичко, като се изключи материята; ако можеше да оживее, той би засрамил всички „свободомислещи“ и „агностици“ на нашето време. Той живял преди периода на „Рамаяна“, но неговата школа и учението му са живи и до днес, дори и сега има последователи, основно в Бенгалия.

ЧАРНОК, Томас Виден алхимик от ХVІ в.; хирург, който живял и работил недалеч от Солсбъри, като изучавал тази наука в близкия манастир при някакъв свещеник. Казват, че бил посветен в последната тайна на трансмутацията от знаменития мистик Уилям Берд, който бил „приор при манастира Бат и плащал разходите по възстановяването на манастирската църква със злато, което правел с помощта на червен и бял еликсир“ („Royal Mas. Cycl.“) Чарнок написал своя „Конспект по Философия“ в 1557 г. и „Загадката на Алхимията“ – в 1574 г.

ЧАРУ (санскр.) Жертвена храна; нещо като каша, приготвена от ориз, мляко и захар. (А.)

ЧАТУР ВАРНА (санскр.) Четирите касти (буквално – цветове).

ЧАТУРДАСА БХУВАНАМ (санскр.) Четиринайсетте локи (лока) или планове на съществуване. Езотерично – два пъти по седем състояния.

ЧАТУР МАХАРАДЖА (санскр.) „Четирима царе“; деви, които пазят четирите страни на вселената и са свързани с кармата.

ЧАТУР МУКХА (санскр.) „Четирилик“; име на Брама.

ЧАТУРЬОНИ (санскр.) Същото, което е и кармая, „четири форми на раждането“ – четири начина на навлизане в пътя на раждането, както е определено от кармата: а) раждане от утроба – както е при хората и млекопитаещите; б) от яйце – както при птиците и влечугите; в) от влагата и зародишите на въздуха – както е при насекомите; г) мигновено самопреобразуване – както е при бодхисатвите и боговете (Анупадака).

ЧЕЛА (санскр.) Ученик, възпитаник на гуру или мъдрец, последовател на определен адепт от някоя школа по философия (буквално – дете).

ЧЕНРЕЗИ (тибет.) Тибетският Авалокитешвара. Бодхисатвата Падмапани, божествен Будда.

ЧЕРВЕН ЦВЯТ Този цвят винаги се свързва с особености от мъжки род, особено при етруските и индусите. В еврейския език това е Адам, същата дума, с която се обозначава „земя“ и „първи човек“. Явно, че почти всички митове представят първия съвършен човек бял. Същата дума, без началното А, е Дам или Дем, което означава Кръв – също с червен цвят. (W.W.W.)

Цветът на четвъртия Принцип у човека – кама, престолът на желанията. (Цветове.)

ЧЕРЕН ОГЪН Кабалистичен термин за обозначаване на Абсолютната Светлина и Мъдрост; „черен“ по силата на непостижимостта за нашия ограничен разсъдък.

ЧЕРЕН ЦВЯТ Символизира скръбта и женското началото. Съответствия: метал – желязо; планета – Сатурн, Плутон; зодиакален знак – Водолей, Овен; число – 4. При китайците: посока – север, планета – Меркурий, елемент – вода, сезон – зима, принцип – тъмно, скрито, силно. При „свободните зидари“ черното е цвят на посвещението, а в алхимията – първото стъпало (negredo – почерняне) при създаването на философския камък. (Цветове.) (А.)

ЧЕРНА МАГИЯ (окулт.) Вещарство; некромантия или възкръсване от мъртвите, а също така и други злоупотреби с паранормални сили за егоистични цели. Тази злоупотреба може да бъде и непреднамерена, но все пак това е „черна магия“ всеки път, когато нещо е произведено по феноменален начин само за собствено удовлетворение.

ЧЕРНИ ГНОМИ Наименование на елфите на тъмнината, пълзящи по тъмните пещери на земята и майсторящи оръжие и принадлежности за своите божествени отци, есирите, или асите. Наричат се също „черни елфи“.

ЧЕРНОБОГ (слав.) „Черен бог“; най-старото божество на древнославянските народи.

ЧЕРУ (сканд.) или Херу Магически меч, оръжие на „бога-меч“ Херу. В Еда се описва като унищожаващ своя притежател, ако е недостоен да го владее. Той носи победа и слава само в ръката на добродетелен герой.

ЧЕРЧЕН Оазис в Централна Азия, разположен около 400 фута над реката Черчен Даря; център на древна цивилизация, заобиколен от всички страни, над и под земята, от безброй руини на градове и места за погребения от най-различен вид. Както е съобщил покойният полковник Пржевалски, този оазис е населен с около 3 000 жители, „които представляват останки на стотина народности и раси, днес изчезнали, а имената им – неизвестни на съвременните етнолози“.

ЧЕТАНА (санскр.) “Съзнание“; иманентната същност на буддхи, която се проявява в тялото, представляващо съвкупност от причини и следствия, и в сетивата. (А.)

ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ Термин в парапсихологията, чрез който се обясняват паранормални явления, особено тези, които се проявяват, прониквайки в материята. Така например всяко тяло може чрез четвъртото измерение да се материализира във всяка точка на триизмерното пространство. В окултизма се споменават седем или дванайсет измерения, като всяко прониква всички по-ниски от него. Многомерното пространство може да се уподоби на проявения космос, на степени на съзнанието, на пътя на еволюцията и т.н. До сега физиката експериментално не е доказала съществуването на по-високи измерения. (А.)

ЧЕТИРИТЕ ЖИВОТНИ Символичните животни във виденията на Иезекиил (Меркаба); „При първите християни празнуването на Мистериите на Вярата се съпровождало от горенето на седем кандила с благовония, тришагион, и четенето на книгата на Евангелията, на която – както върху корицата, така и на страниците – били изобразени крилат човек, лъв, бик и орел“. („Кабала“, Исак Майер, L.L.B.) И до днес тези животни се изобразяват редом с четиримата евангелисти в изданията на гръцката църква. Всяко от тях представя един от четирите низши класа светове и планове, по подобие на които е отлята всяка личност. Така орелът (свързан със св. Иоан) олицетворява космичния Дух или Ефира, всепроникващото око на ясновидеца; бикът на св. Лука – водите на живота, всезараждащият елемент и космичната сила; лъвът на св. Марко – огнената енергия, безстрашната смелост и космичния огън; а човешката глава или ангелът, стоящ редом със св. Матей, представлява синтез на всичките три, обединени във висшия Разум на човека и в космичната Духовност. Всички тези символи са по същество египетски, халдейски и индийски. Боговете с главата на Орел, Бик (култ на бика) и Лъв са многобройни и всички те са представяли една и съща идея както в египетската, халдейската, индийската, така и в еврейската религия; но (в своите представи), започвайки с астралното тяло, те не отивали по-далеч от космичния Дух, или висшия манас, тъй като атма-буддхи, или Абсолютният Дух, и неговият проводник Духовната Душа не се поддават на символизиране в конкретни образи.

ЧЖУАН Виден китайски философ.

ЧИ (кит.) „Дъх“, „дихание“; яп. ки. Наименование на космическата сила, която, полярно разделена на ин и ян, прониква всички неща и човека. Чи е основно понятие в даоизма и в китайската медицина; идентично с прана в индийската философия. Тази енергия постоянно вибрира и чрез дишането, храната и енергийното тяло прониква в човека. Прекъсването на енергийния поток чрез травми, наследствени или придобити недъзи, чрез негативни чувства и мисли образува енергийни блокади, които водят до заболявания. (А.)

ЧИДАГНИКУНДУМ (санскр.) „Огнище на огъня в сърцето“; място на съсредоточаване на сила, унищожаваща всички лични желания.

ЧИДАКАСАМ (санскр.) Поле или основа на съзнанието.

ЧИДАКША (санскр.) Ефир на съзнанието; вътрешно пространство; пространство на знанието, където душите се проявяват в блясъка на своята природа. (А.)

ЧИДГХАНА (санскр.) Дълбоко просветлено съзнание; семе (зародиш) на божественото съзнание. (А.)

„ЧИКИТСА ВИДЯ ШАСТРА“ (санскр.) Трактат по окултна медицина, съдържащ значително количество „магически“ рецепти. Това е една от „Панча Видя Шастрите“, или Свещените Писания.

ЧИНА (санскр.) Име на Китай в буддиските трудове; тази страна се нарича така, започвайки с династията Цин, която била основана в 349 г. пр.н.е.

ЧИСЛА символика Питагор определя символичното значение на числата по следния начин:

1. Бог, Слънце, човек; основа на всички числа, градивно, мъжко.

2. Луна. Дявол, жена; женско.

3. Триединство, примиряване на противоречията, ръководеща личност.

4. Материя, Уран, враждебно към света.

5. Чувственост, мъжественост, сексуалност, Меркурий; гъвкавост.

6. Брак, хармония, Венера; упорство.

7. Раждане, смърт, магия, Нептун; изразена индивидуалност.

8. Материалният свят, справедливост, Сатурн; силна природа.

9. Дух, Марс; борбеност. (А.)

ЧИТ (санскр.) Абстрактно съзнание.

ЧИТКАЛА (санскр.) В езотеричната философия са идентични с кумарите; тези, които първи се въплътили в хората на Трета коренна раса. („Тайната Доктрина“, т. I.)

ЧИТРА ГУПТА (санскр.) Дева (или бог), който е писар на Яма (бога на смъртта) и има задължението да чете отчет за живота на всяка Душа от книгата със записи, наричана Агра Сандхани, когато тази душа застава пред трона на Съда.

ЧИТРА ШИКАНДИНА (санскр.) Съзвездието на Голямата Мечка; обител на седемте Риши (Сапта-Рикша). Буквално – „ярко-увенчан“.

ЧИТТА (санскр.) Основа на съзнанието; субстанция на ума, главна субстанция на менталното съзнание; пасивна памет; „сърце и ум“. (А.)

ЧИТТА ВРИТТИ (санскр.) Вълни на съзнанието; вълни на реакциите, които произлизат от основното съзнание (Читта). Многобройни прояви (на активността) на съзнанието (мисли, спомени, желания, усещания, възприятия и чувства). (А.)

ЧИТТА РИДДХИ ПАДА (санскр.) „Степен на паметта“; третото състояние на мистичния ред, водещ до достигане на адепство; т.е. отричане от физическата памет и всички мисли, свързани със светските или личните събития в живота – добри, лични радости или асоциации. Необходимо е да се пожертва физическата памет и тя да се призовава със сила на волята, само когато е абсолютно необходима. Риддхи Пада, четирите „Стъпала към Риддхи“, четирите начина на управление и на края, унищожаване на желанието и паметта – доколкото те са свързани с някакво усилие на физическия мозък – тогава медитацията става духовна.

ЧИТТА СМРИТИ УПАСТХАНА (санскр.) Една от четирите цели на Смрити Упстахана, т.е. постоянно задържане в паметта на преходния характер на човешкия живот и на непрекъснатото въртене на колелото на съществуване.

ЧИЧХАКТИ (санскр.) Чих-Шакти; мощ, произвеждаща мисъл.

ЧОВЕЧЕСТВО Окултно и кабалистично човечеството като цяло се символизира от Ману – в Индия; Ваджрасатва или Дорджесемпа, ръководител на Седемте Дхиани – в северния буддизъм; Адам Кадмон – в кабала. Всички те представляват човечеството като цяло, чието начало е в този андрогинен първообраз, а краят – в Абсолюта, от другата страна на всички тези символи и митове с човешки (изобретени от човека) произход. Човечеството – това е велико Братство, благодарение тъждеството на материала, от който то е създадено физически и духовно (morally). Обаче, докато то не стане съзнателно Братство, не е нищо повече от висш клас животни.

ЧУВСТВА Десетте органа на човека. В екзотеричния пантеон и алегориите на Изтока това са еманации на десетте по-малки богове, земните праджапати или „прародители“. За да се различават от петте физически и седемте свръхфизически, ги назовават „елементарни чувства“. В окултизма те са тясно свързани с различни сили на природата и с нашите вътрешни организми, наричани във физиологията клетки.

ЧУК НА ТОР Оръжие, което имало формата на Свастика; европейските мистици и масоните (масонство) го наричали „Херметичен Кръст“, също така „Кръст Джайна“, croix cramponnee. Най-архаичният, а също така и най-свещеният и световно почитан символ.

„ЧУК СРЕЩУ ВЕЩИЦИТЕ“ Средновековна книга; отпечатана е през 1487 г., а до 1669 е претърпяла 28 издания. В нея монасите доминиканци Якоб Шпренгер и Хайнрих Сремер, по прякор Инститорис, изпратени от римския папа като инквизитори в Германия, теоретично обосновават кървавата разправа на католическата църква с „еретиците“ (ереси), „магьосниците“ и „вещиците“. (Инквизиция, Вещица.) (А.)

ЧХАНАГАРИКА (тибет.) „Школа на шестте града“; прочута философска школа, където подготвят чела преди тяхното стъпване на Пътя.

ЧХАНДА РИДДХИ ПАДА (санскр.) „Степен на желанията“; термин, използван в раджа-йога. Това е крайно отричане от всички желания, като условие за постигане на феноменални сили и стъпване на правия път към нирвана.

ЧХАЯ (санскр.) „Сянка“ или „Призрак“; наименование на съществото, създадено от Санджна, жената на Суря, от самата себе си (астрално тяло). Тъй като не била в състояние да понася горещината на съпруга си, Санджна оставила на своето място Чхая като негова жена, а самата тя се оттеглила и се отдала на аскетизъм. В езотеричната философия Чхая е астралният образ на човека.

ЧХАЯЛОКА (санскр.) Свят на сенки; подобно на Хадес. Ние го наричаме камалока.

ЧЬОД (тибет.) „Отрязвам“; ритуал в ламаизма, с чиято помощ монах, или най-често ученик при някой лама, се освобождава от представата за Аз, като жертва тялото си на зли духове. Ритуалът се провежда в медитативно състояние: възниква представата, че тялото е тлъсто и грозно и на него като на кука се закачат всички желания и страсти. След това се визуализира (визуализация) богиня на мъдростта, която отрязва главата и поставя разсечените части на тялото в черепа; черепът се слага на огън като тенджера и всичко това завира. Излъчената неописуема светлина привлича различни същества и духове. Чьод се извършва обикновено в гробища и най-често завършва с психически разстройства. (А.)

ЧЮТА (санскр.) „Паднал“ в зараждане, както би казал кабалистът; противоположност на ачюта, това, което не е подложено на изменение или диференциация; прилага се по отношение на божество.


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 73

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред