За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 72

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Ц

ЦАЙЛА (ивр.) „Ребро“; вж. „Битие“, мита за сътворението на първата жена от реброто на Адам, първия човек. Забавно е, че този процес с „реброто“ не е описан в никой друг мит, като се изключи еврейската Библия. Други сходни еврейски думи са цела, „падение“, и целем, „образ на Бога“. Инман отбелязва, че древните евреи обичали каламбурните изрази – Адам паднал заради жената, която Бог създал по негов образ. (W.W.W.)

ЦАНАГИ-ЦАНАМИ (яп.) Разновидност на творящия бог в Япония.

ЦАРЕТЕ НА ЕДОМ Езотерично – ранните, експериментални, уродливи хора. Някои кабалисти ги интерпретират като „искри“, светове в процеса на формирането, изчезващи веднага след образуването.

ЦАРПАНИТУ, Сарпанита (акад.) “Блестяща от сребро“; в акадийската митология съпругата на Мардук, главна богиня на град Вавилон. Помощничка при раждане и бременност (под второто си име Еруа). Народната етимология тълкувала нейното име като Зерпанитум, „създателка на семето“, което сближава този образ с образа на богинята-майка. (А.)

ЦВЕРГИ (сканд.) Джуджета в германо-скандинавската митология. В по-късните скандинавски народни поверия те се смесват с алвите и други природни духове. (А.)

ЦВЕТОВЕ При старите културни народи цветовете са имали различна символика:

Цвят Египтяни Евреи Китайци

Бял богатство, власт чистота справедливост

Жълт завист, лош поглед смърт добродетел

Тъмносин закрила, сигурност небе, разкош

Зелен надежда, радост живот доброта

Червен гняв, примиряване грях почтеност

Черен смърт скръб мъдрост

Траурни цветове

Черен египтяни, араби, римляни, гърци

Бял германи, китайци, перси

Син турци, японци

Жълт келти

Алхимия (метали)

Желязо червен

Мед зелен/жълт, зелен/син

Живак бял/жълт, зелен/син

Злато бял/жълт

Олово черен

Калай сив/пурпурен/бял

Астрология (планети)

Слънце оранжев, златен, зелен, пурпурен

Луна бял, сив, зелен, всички бледи цветове

Меркурий светлосив, светложълт, всички мътни цветове

Венера светлосин, розов, жълт, бял, син, всички светещи

цветове

Марс червен, воднисто бял, зелен, жълт, тъмносин

Юпитер пурпурен, тъмножълт, тъмносин

Уран виолетов до тъмносин, бял

Нептун сребристо сив, сив, тъмножълт

Плутон кафяв

Хирон сребристо сив

Зодиак

Овен червен, златен, зелен

Телец зелен, жълт, сребрист, черен, син

Близнаци оранжев, син, тъмнозелен, светложълт

Рак светлооранжев, сребрист, зелен, жълт, бял, виолетов, зелен

Лъв жълт, златист, черен, син, оранжев, червеножълт

Дева жълт, зелен, златист, бял, пурпурен

Везни зелен, сребрист, черен, син, оранжев

Скорпион синьозелен, червен, оранжев, златист

Стрелец син, жълт, сребрист, черен, тъмно и светлочервен,

пурпурен

Козирог синьовиолетов, син, червен, златист, черен, морско-

зелен

Водолей виолетов, черен, зелен, сребрист, лилав, сив

Риби червеновиолетов, син, черен, червен, кафяв, сив.

Татвас

Етер черен

Въздух син

Огън червен

Земя жълт

Вода бял

Темпераменти

В основата е учението на Хипократ за четирите течности – кръв, слуз, жълта и черна жлъчка. В зависимост от начина на живот, от климата и възрастта преобладава една от тях, като по този начин се определят човешките типове:

Холеричен (жлъчка) червен

Сангвиничен (кръв) жълт

Флегматичен (слуз, жълта жлъчка) бял

Меланхоличен (черна жлъчка) черен/син (А.)

ЦВЕТОПУНКТУРА Форма на акупунктура, разработена от немския лечител Петер Мандел (род. 1941). При класическия метод, когато в дадена точка (орган) има енергийна блокада с качествата на ин, за да се постигне хармонизиране, се употребяват златни игли с изразен ян принцип. Според Мандел преобладаването на ин поражда виолетов цвят, следователно същият ефект може да се постигне, ако точката (мястото) се облъчва с жълта светлина, която по характеристиката на своите вибрации отговаря на качествата на златото – ян. (А.)

ЦВЕТОТЕРАПИЯ Всеки цвят има собствено ниво на вибрации, като в зависимост от нюансите (светло – тъмно) те придобиват едни или други стойности. Цветотерапията е древен метод, използван в китайската медицина. Китайските лекари са лекували чревни болести като са облъчвали долната част на тялото с жълта светлина. Болните от скарлатина са увивали в червени кърпи. Римският автор Плинус препоръчва кръвоизливите да се лекуват с червен скъпоценен камък. На Запад цветотерапията се утвърждава като лечебен метод с откритието на двамата английски лекари Даунс и Блънт (1877), че кожните заболявания и рахита (липса на витамин D), могат да се лекуват с ултравиолетова светлина: светлинните вибрации активират образуването на витамин D. Датският лекар Финзен получава Нобелова награда (1904), след като лекува чрез облъчване с ултравиолетова светлина болни от едра шарка с конструирания от него апарат. Немският астролог Оскар Ганзер публикува книгата „Хромотерапия“, в която описва цветовете на знаците на зодиака и тяхното съответствие с органите в човешкото тяло. В своя труд „Съвременните розенкройцери“ Суриа (1873-1949) описва въздействието не само на известните вече носители на цветни вибрации, но и на цветна вода и оцветени помещения. Съвременната цветотерапия използва методите и резултатите на Кирлиановата фотография (Кирлиан), характера на аурата и учението за чакрите. При нарушена функция дадена чакра може да се третира с хармоничен към нейния цвят, при свръхфункция – с допълващ цвят.

Червено. Основна чакра (муладхара). Занижена функция: недостатък на енергия, нарушение при обмяната на веществата, трудности при храносмилане, болки в гръбнака и в костите. Свръхфункция: нервност и склонност към пристрастяване. Лечебен цвят: син.

Оранжево. Сексуална чакра (свадхистхана). Занижена функция: сексуални проблеми (импотентност и фригидност), заболявания на бъбреците и пикочния мехур, болести на кръвта. Свръхфункция: нервност, припряност, сексуални отклонения. Лечебен цвят: син.

Жълто. Пъпна чакра (манипура). Занижена функция: проблеми със стомаха, жлъчката, черния дроб, дванадесетопръстника. Свръхфункция: камъни в жлъчката, диабет. Лечебен цвят: зелен.

Зелено. Сърдечна чакра (анахата). Занижена функция: сърдечни болести, нарушения в оросяването, имунна слабост. Свръхфункция: високо кръвно налягане, „нервно сърце“, вегетативна дистония (безпокойство, главоболие, виене на свят). Лечебен цвят: син. Може да се използват и хармоничните цветове златисто или розово.

Синьо. Гърлена чакра (висудха). Занижена функция: заболявания на щитовидната жлеза, болести на гърлото, изтощение, проблеми с челюстите и зъбите. Свръхфункция: високо кръвно налягане, дразнимост. Лечебен цвят: жълт, оранжев.

Тъмносиньо. „Трето око“ (аджна). Занижената или свръхфункцията водят до заболявания на очите, ушите и носа. Тъй като чакрата е свързана с хипофизата, функционирането й води съответно до понижено или повишено образуване на хормони. Лечебен цвят: занижена функция – индиго и синьо; при свръхфункция – оранжев и зелен.

Виолетово. Теменна чакра (сахасрара). Има връзка с хипофизата, чиито функции не са изцяло изследвани. Нарушаването на функциите води до главоболие и мигрена.

При терапията с цветни лъчи трябва да се има пред вид физиологичното въздействие на цветовете. Така например червено не бива да се използва при възпаления, високо кръвно налягане и кожни заболявания, синьо – при ниско кръвно налягане, тъмносиньо – при смущения в ендокринните жлези.

Форми на цветолечението. 1. Цветопунктура. 2. Бани. Използва се оцветена вода или при къпане (или вана) се извършва облъчване. 3. Облъчване. Използват се цветни лампи или уреди. Чрез пирамидални по форма наконечници се увеличава силата на облъчването. 4. Очила. При цветни очила се произвеждат трептения, които проникват в мозъка и предизвикват желаните реакции. 5. Терапия чрез скъпоценни камъни. 6. Терапия чрез тонове. Техните вибрации влияят на енергийните центрове. Възприемани чрез ухото, те водят до промяна на честотите на вълните, излъчвани от мозъка (мозъчни вълни). Няма единство между специалистите за съответствията между тонове и цветове. Учителя Дънов говори за следните съотношения: тонът „до“ има червен цвят, „си“ – виолетов, „ла“ – син, „сол“ – светлосин, „фа“ – зелен, „ми“ – жълт, „ре“ – портокалов. 7. Храни. Цветните храни са богати на витамини. Според някои изследователи самите цветове съдържат минерали и елементи. Може да се облъчват с цветни лъчи храните и питейната вода. 8. Визуализация. Чрез взиране в оцветени предмети или визуализиране на цветове може да се промени състоянието на съзнанието. Ако даден цвят трудно или въобще не може да се визуализира, това говори за липсата му в цветовете на аурата. По този начин се констатира занижената функция на дадена чакра. 9. Оцветени помещения. Методът е описан от Ганзер: осем стаи се боядисват с цветовете черно, синьо, лилаво, тъмнозелено, светложълто, виолетово и оранжево (могат да си използват и хармонизиращите или лечебните цветове на чакрите). В стаите се поставят четири кръстосани едно срещу друго огледала. Пациентът с превръзка на очите престоява в една от стаите (или във всички поред) от десет минути до два часа. (А.)

ЦЕЛАН-ШЕН (кит.) От целан – „обител“, „манастир“ и шен – „дух“. В китайската митология – духове-хранители на манастири и храмове. Изобразяват ги като въоръжени воини със заплашителен вид, потъпкващи с крака демоните. Статуите на Целан-Шен се слагат край входа на буддиските обители и храмове. (А.)

ЦЕЛЕМ (ивр.) „Образ“, „сянка“; сянка на физическото тяло на човека, също така астрално тяло – линга шарира. (Цул-ма.)

ЦЕРБЕР (гр., лат.) Триглаво кучеподобно чудовище, смятано за страж край входа на Хадес, преминало към гърците и римляните от Египет. Това било чудовище, полукуче, полухипопотам, пазещо портите на Аменти. Майката на Цербер била Ехидна – същество наполовина жена, наполовина змия, твърде почитана в Етрурия. Както египетският, така и гръцкият Цербер са символи на камалока и нейните нескопосани чудовища – отхвърлените обвивки на смъртните.

ЦЕРЕРА (лат.) На гръцки – Деметра. Като женски аспект на Отеца Ефир, Юпитер, тя езотерично е произвеждащ принцип на всеобхватния Дух, който оживява всеки зародиш в материалната вселена.

ЦЗИН (кит.) В първото значение – „очистен ориз“, оттук „есенция“, „екстракт“; в китайската митология: 1. Субстанция, съдържаща се във всяко живо същество. Според даоиската концепция, в момента на раждането на човека се образува духът (шен), явяващ се душа, чрез съединяването на идващото отвън жизнено дихание със субстанцията Цзин. Със смъртта на човека Цзин изчезва. Когато Цзин е в малко количество, тогава човек боледува, а когато изчезне – настъпва смъртта. Смятало се, че при мъжете попълването на недостига на Цзин е възможно за сметка на женското начало „ин“ (ин и ян) чрез полово сношение, но при условие да се познава специална сексуална техника. 2. Общо название на духовете. (Даоизъм.) (А.)

ЦЗИ-ЦЗАЙ (кит.) „Само-Съществуващ“ или „Неведома Тъма“, корен на Вулян Шеу, „Безпределния Век“; всичко това са кабалистични термини, използвани в Китай векове преди да бъдат приети от еврейските кабалисти, които ги заимствали от Халдея и Египет.

ЦЗОНКАПА (тибет.) Прочут тибетски реформатор от ХІV в., който въвел в своята страна чистия буддизъм. Той бил велик Адепт, който, без да е в състояние повече да понася оскверняването на буддиската философия от лъжеслужителите, превърнали я в изгодно предприятие, решително поставил край на това чрез своевременен преврат и изселването на 40 000 лъжемонаси и лами от страната. Смятат го за Аватар на Будда и е основател на сектата гелугъa („жълтите шапки“) и мистичното Братство, свързано с нейните водачи. Според преданието, „дървото на 10 000 образа“ (хум-бум) възникнало от дългата коса на този аскет, който, оставяйки я, завинаги изчезнал от очите на невежите.

ЦЗОН ТИСРОН ЦАН (тибет.) Цар, живял между 728 и 787 г., който поканил от Бенгалия пандита Ракшиту – наречен заради голямата му ученост бодхисатва – за да се засели в Тибет и да преподава буддиска философия на неговите жреци.

ЦЗЮ ТЯН (кит.) “Девет небеса“; в китайската космогония и митология – девет небесни сфери, разположени една над друга и съставящи небето. Едновременно с представата за този вертикален модел на небето съществувала представа за хоризонтален модел, според която Цзю тян са девет части на небето, разделено съгласно 8-те посоки (страните на света + североизток, северозапад, югоизток, югозапад и център), наричани също цзю е („девет полета“), всяко от които има своята посока. (А.)

ЦЗЯН-СИН (кит.) „Небеса на Разума“; Вселенската Мислеоснова и Махат, когато се прилага към плана на диференциация; Тян-Син, когато се отнася към Абсолюта.

ЦЗЯН-ЧАН (кит.) Вселена на формата и материята.

ЦИ-ГУН (кит.) Още Чи-гун; най-древната китайска система от психофизически упражнения, предназначени за запазване и укрепване на здравето, лечение на болести и продължаване на живота, разглеждаща човешкия организъм като сложна саморегулираща се система, която се намира в динамично равновесие с околната среда. Определя в човека 12 основни системи (канала) и 8 подсистеми, които си взаимодействат по определени закони. Регулирането на равновесието на тези канали става под действието на енергията Ци (понякога също я наричат Ки или Чи), притежаваща полярните качества ин и ян и циркулираща по тези канали. В индийската философия неин аналог е прана. (А.)

ЦИКЪЛ От гр. дума „киклос“. Древните делели времето на безкрайни цикли, колела вътре в колелата; всички периоди имали различна продължителност и всеки отбелязвал началото и края на някакво събитие – космично, земно, физическо или метафизическо. Имало цикли само от няколко години и цикли с огромна продължителност: големият орфически цикъл, съответстващ етнологически на смяната на расите, който продължавал 120 000 години, и цикълът на Касандра от 136 000 години, който предизвиквал пълна смяна в планетните въздействия и техните взаимовръзки между хора и богове – факт, напълно пропуснат от съвременната астрология.

ЦИМ-ЦУМ (каб.) Разширяване или съкращение, или както го обясняват някои кабалисти – „центробежна и центростремителна сила“.

ЦИРУФ (ивр.) Система от съчетания и пренареждане на еврейските букви, предназначена за установяване на аналози и запазване на тайни. Например, във формата, наричана Атбаш, взаимни заместители били А и Т, Б и Ш, Г и Р, и т.н. (W.W.W.)

ЦУЛ-МА (каб.) „Сянка“; в „Зохар“ се казва (I, 218 a, I, fol. 117 a, col. 466), че по време на последните седем нощи от живота на човека, нешама, духът, го изоставя и сянката, цул-ма, вече не действа, неговото тяло вече не хвърля сянка; и когато цул-ма напълно изчезне, тогава руах и нефеш – душа и живот – я напускат. Често се посочвало, че в кабалистичната философия е имало само три, а с тялото, гуф – четири принципа. Може лесно да се докаже, че съществуват седем и още няколко подразделения, тъй като има „висш“ и „низш“ нешама (двойствен манас); руах, Дух или Буддхи; нефеш (кама), която „няма светлина от своята собствена субстанция“, но е свързана с гуф, тялото; целем, „призрака на образа“; дюкна, сянката на призрачния образ, или маявирупа. Следват цурат, прототипи и таб-нут, форма; и накрая цура, „висш принцип“ (атман), който остава на върха“, и т.н. (Майер, „Кабала“, с. 400 и нататък.)

ЦУРА (ивр.) Божествен прототип в кабала. В окултизма той включва атма-буддхи-манас, висшата Триада; вечната божествена Индивидуалност. Множествено число – цурат.

ЦУРЕ (ивр.) Почти същото, което е и предишното: прототип на „Образа“ целем; кабалистичен термин, използван по отношение на т. нар. сътворение на божествения и човешки Адам, който в кабала е представен от четири типа, съответстващи на коренните раси на хората. Еврейските окултисти не са познавали никакъв Адам и като отказвали да признаят в първата човешка раса Човечеството с неговия Адам, се е говорело само за „предвечните искри“.

ЦУФОН (ивр.) Име на Борей, Северния Вятър, когото някои от древните израилтяни обожествявали и на когото се покланяли.

ЦЪРКВА НА САТАНАТА Американска секта, основана през 1967 г. от актьора Хауард Лавей (артистичен псевдоним Антон Шандор). Лавей, който споменава в своята биография, че е бил католически пастор, публикува (1969 и 1970) две книги: „Сатанинска библия“ и „Книга на сатанизма“. Учението му съдържа мисли от Кроули, от психоанализата на Фройд и на френските сатанисти от ХІХ в. Църквата на сатаната е основана в Сан Франциско. Сектата става известна със смъртта на известната актриса Джейн Максфийлд. Основно поле за сатанинските ритуали е сексуалната магия, особено груповият секс, примитивна форма на сакралните оргии на гностиците. През 1975 г. е създаден клон на сектата в Холандия. (А.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 72

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред