За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 70

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Х 1

„ХЕРАНАСИКХА“ (синг.) От херана – „послушник“ и сикха – „закон“ или предписание; учебник с наставления. Съчинение за млади монаси, написано на елу, или древносингалски език.

ХЕРМАНУБИС (гр.) Или Хермес-Анубис, „разкриващият тайните на низшия свят“ – не на Ада и не на Хадес, както това се приподнася, а на нашата Земя (низшия свят на седморната верига от светове) – а също така тайните на пола. Кройцер навярно е отгатнал истината на правилната интерпретация, тъй като нарича Анубис – Тот-Хермес „символ на науката и света на разума“. Той винаги бил изобразяван с кръст в ръка – един от най-ранните символи на зараждането, или пораждането на тази земя. В халдейската кабала („Книга на Числата“) символът Тат, или +, се разглеждал като Адам и Ева – последната, бидейки напречната или хоризонталната черта, е извлечена от хълбока (или реброто) на Хадам, перпендикулярната черта. В езотеричното значение Адам и Ева, представлявайки ранната трета коренна раса – тези, които, бидейки все още лишени от разум, подражавали на животните и унизили себе си с последните – били също двоен символ на половете. Оттук Анубис, египетският бог на зараждането, бил изобразяван с глава на животно – куче или чакал – и също е смятан за „Господар на подземния свят“, или „Хадес“, в който той въвежда душите на умрелите (превъплъщаващите се същности), тъй като Хадес е в определен смисъл утроба, както ясно показват някои писания на отците на църквата.

ХЕРМАФРОДИТ (гр.) Двуполов; „мъжко и женско“ Същество – човек или животно.

ХЕРМЕС САРАМЕЙ (гр.-санскр.) Бог Хермес, или Меркурий, „този, който пази ятото звезди“ в гръцката митология.

ХЕРМЕС ТРИСМЕГИСТ (гр.) „Хермес три пъти великият“; египтянин, митична личност, на чието име е наречена херметичната философия. В Египет – бог Тот (Thoth или Thot). Общо име за много древни гръцки автори, разглеждащи философия и алхимия. Хермес Трисмегист е име на Хермес, или Тот, в неговия човешки аспект, като бог той представлява много повече. Като Хермес-Тот-Аах той е Тот, Луната, т.е. негов символ е светлата страна на Луната, съдържаща, както се е смятало, същността на творящата Мъдрост, „еликсира на Хермес“. Като такъв той е свързан с Киноцефала, кучеглавата маймуна, по същата причина, по която и Анубис, един от аспектите на Тот. (Херманубис.) Същата идея лежи в основата на облика на индуския Бог на Мъдростта, слоноглавия Ганеша, или Ганпата, сина на Парвати и Шива. С глава на ибис той е свещеният писар на боговете, но дори и тогава носи короната атеф и лунния диск. Той е най-тайнственият от боговете. Като змей, Хермес-Тот е божествената творяща Мъдрост. Бащите на църквата подробно говорят за Тот-Хермес.

ХЕРМЕТИЧЕН Всяка доктрина или писание, свързано с езотеричните учения на Хермес, който – независимо дали е в качеството на египетския Тот или на гръцкия Хермес – бил при древните Бог на Мъдростта и, според Платон, „открил числата, геометрията, астрономията и буквите“. Независимо от това, че обикновено били смятани за подправени, херметичните писания били високо ценени от св. Августин, Лактантий, Кирил и др. По думите на мистър Дж. Бонвик, те повече или по-малко са обработени от платоническите философи сред ранните християни като Ориген и Климент Александрийски, „които се стараели да подкрепят своите християнски аргументи, апелирайки към тези почитани езически писания, макар че не успели да устоят на изкушението да им припишат малко повече от това, което действително е било“. Макар и изтълкувани от някои умни, но пристрастни автори като преподаващи чист монотеизъм, херметическите или трисмегистическите книги са чисто пантеистични. Божеството, за което се говори в тях, е определено от Павел като това, в което „ние живеем, движим се и имаме битие“ – независимо от персонифицирания субект на преводачите.

ХЕРМИЙ (гр.) Древногръцки писател, от чието съчинение сега са се запазили само няколко фрагмента.

ХЕРУВИМИ (ивр.) Според кабалистите – група ангели, свързана със сефирота Иесод. В християнското учение – орден на ангелите, които са „стражи“. „Битие“ отрежда на Херувимите охраната на загубения Едем. Два крилати образа от злато били над Ковчега на Завета; подобни огромни фигури се намирали в Светая Светих на Соломоновия храм. Иезекиил ги описва с поетичен език. Всеки Херувим явно бил съставна фигура с четири лица – на човек, орел, лъв и бик и разбира се бил крилат. Паркхурст за „Cherub“ казва, че тази дума е произлязла от К – частица, означаваща прилика, и RB или RUB, величие, майстор, великолепие, и по този начин е образ на божеството. Много други народи имали подобни фигури като символ на божеството, например египтяните със своите фигури на Сералис – както описва Макробий в „Saturnalia“; гърците имали своята триглава Хеката, а романските народи – триликите образи на Диана – както съобщава Овидий, ecce procul ternis Hecate variata figuris. Вергилий също я описва в четвърта книга на „Енеиди“. Порфирий и Евсевий пишат същото за Прозерпина. Вандалите имали многоглаво божество, наричано Триглав. Сред древногерманските племена съществувал идол Родигаст с човешко тяло и глави на бик, орел и човек. При персите има няколко фигури на Митра с човешко тяло, лъвска глава и четири криле. Прибавете тук и Химерата, египетския Сфинкс, Молох, Астарта (Астерт) на сирийците и някои фигури на Изида с рога на бик и птичи пера на главата. (Четирите животни.) (W.W.W.)

ХЕСЕД (ивр.) „Милосърдие“, наричан също Гедула – четвърти от десетте сефирота; мъжка или активна сила. (W.W.W.)

ХИА (ивр.) „Живот“; Vita, Revivificatio. В кабала – втората висша същност на човешката душа, съответстваща на Хокма (Мъдростта).

ХИАЦИНТ Червен или червеникавожълт благороден цирконий. Арабският хиацинт е червенолилав камък от рода на рубините. В медицината и магията е известен като средство, което предизвиква охлаждане и помага при раждане; разтворен в оцет, лекува кашлица, фрактури и меланхолия; предписван е и при възпаление на очите и халюцинации. Съвременно приложение: влияе на „третото око“ (аджна), еликсирът въздейства на хипофизата. (А.)

ХИВИМ или Чивим (ивр.) Оттук е наименованието на хивитите, които, съгласно някои римокатолически коментатори, произлезли от Хет, сина на Ханаан, сина на Хам, „проклетия“. Брасьор дьо Бурбур, мисионер-преводач на Свещеното Писание на гватемалците „Попол Вух“, подкрепя теорията, че Хивим на Кецалкоатъл, мексиканското Змийско Божество, и „потомците на Змейовете“, както те наричат себе си, са идентични с потомците на Хам (!!!), „чийто прадядо е Каин“. Във всеки случай, такъв е изводът от писанието на Бурбур, направен от демонолога Дьо Мюсо. Бурбур намеква за това, че вождовете на рода на Вотан, Кецалкоатъл, са потомци на Хам и Ханаан. „Аз съм Хивим“ – казват те. „Тъй като аз съм Хивим, аз принадлежа на великата раса на Драконите. Аз самият съм змей, тъй като аз съм Хивим“ („Cortes“, 51). Но Каин алегорично е представен като прадядо на хивитите, змейовете, тъй като се смята, че той бил първият посветен в тайната на зараждането. „Расата на Драконите“ или змейовете означава Мъдри Адепти. Названията „Хиви“ или „Хивит“ и „Леви“ означават „змей“; и хивитите, или племето на змейовете на Палестина, били подобно на всички левити и офити на Израил, посветени свещеници на храмовете, т.е. окултисти, каквито са и жреците на Кецалкоатъл. Хибеонитите, които Иошуа назначил на служба в светилището, били хивити. („Разбулената Изида“, т. II.)

ХИДРАН (гр.) „Кръстител“; наименование на древния йерофант на Мистериите, който превеждал кандидата през „изпитание с вода“ и кандидатът се потапял три пъти. Това било неговото кръщение с Дух Свети, витаещ над водите на Пространството. Павел говори за св. Иоан като за Хидран, кръстителя. Християнската църква заимствала този обред от ритуалите на елевзинските (Елевзинии) и други Мистерии.

ХИИМ (ивр.) Съществително в множествено число – „животи“; среща се в сложните думи; Елохим Хиим – богове на животите, Паркхурст превежда това като „жив Бог“; и Руах Хиим – Дух на животите или живота. (W.W.W.)

ХИКСОСИ (егип.) Тайнствени чергари, пастири, които нахлули в Египет в неизвестни времена, много преди дните на Мойсей. Наричат ги „царе-пастири“.

ХИЛ (гр.) Изначалното вещество или материя; езотерично – еднородната утайка на Хаоса, или Великата Дълбина. Първичен принцип, от който била сформирана обективната Вселена.

ХИЛЕЛ Крупен вавилонски равин от столетието, предшестващо християнската ера. Той бил основател на сектата на фарисеите, учен и човек, който водил праведен живот.

ХИМАВАТ (санскр.) Олицетворение на Хималаите; баща на реката Ганг или Ганга.

„ХИМИЧЕСКА СВАТБА“ 1. Заглавие на един от основните трудове на розенкройцерите. 2. Алхимическо понятие; изразено в еротична образна символика, връхна точка на съединяването на бялата богиня (Луна, сребро или живак) с червения крал (Слънце, сяра или злато). Представлява алегория на вътрешните, душевни процеси, на преобразуване на личността, една от най-важните цели на алхимията. Нарича се още „свещена сватба“. Подобен акт в даоизма е съединяването на символите ин и ян. Този процес се разглежда и в съвременната теория за хаоса, в която полярните противоречия взаимодействуват в една система и сливането им води до нов порядък. (А.)

ХИМНОСОФИ (гр.) Название, дадено от елинските писатели на класа на голите, или „облечените с въздух“ мизеруващи монаси; аскети на Индия, притежаващи най-дълбоки познания и надарени с велики мистични сили. В тези химнософи е лесно да се познаят индуските араняка на древността, учени йоги и аскети-философи, които се оттегляли в джунглите и горите, за да достигнат там чрез строг аскетизъм свръхчовешко знание и опит.

ХИНАЯНА (санскр.) „Малката колесница“; Свещените Писания и школата на южните буддисти, противопоставена на махаяна, „голямата колесница“ в Тибет. И двете школи са мистични. В екзотеричното суеверие – също и низша форма на превъплъщението.

*Направление в буддизма, което се оформило в своя окончателен вид в края на I в. пр.н.е. С думата „хинаяна“ привържениците на махаяна определяли тези школи, чиито учения им изглеждали ограничени (например, в хинаяна пътят на бодхисатва не се смята за универсален и постижим за всички). По някои данни броят на школите хинаяна достигал до 18, а в днешно време продължава да съществува само една – тхеравада.*

ХИПЕРБОРЕЙСКИ (гр.) Области около Северния полюс зад Полярния Кръг.

ХИПНОЗА (гр.) „Сън“; наименование, дадено от доктор Джеймс Брайд (1795-1860) на различни процеси, с чиято помощ една личност, с развита сила на волята, потапя друга, с по-слаби умствени способности, в състояние, подобно на транс; по този начин хипнотизираният ще направи всичко, което й внуши хипнотизаторът. Ако това не се прави с добри цели, окултистите го наричат черна магия или вещарство. Това е най-опасното действие както морално, така и физически, тъй като засяга нервния флуид и нервите, контролиращи кръвообращението в капилярните кръвоносни съдове.

ХИПОКРАТ (гр.) Прочут лекар от Кос, един от Кикладските острови, блестял в Атина във времената на нашествието на Артаксеркс и избавил този град от ужасния мор. Наричали го „баща на Медицината“. Изучавайки тази наука по табличките, пожертвани по обета от излекуваните болни в храмовете на Ескулап, той станал посветен и най-опитният лекар на своето време, до такава степен, че бил почти обожествен. Неговите ученост и знания били потресаващи. Хален говори, че писанията му са наистина глас на оракул. Той умрял на стотната година от живота си, през 361 г. пр. Хр.

ХИПОПОТАМ (гр.) В египетския символизъм Тифон бил наричан „хипопотам, който убил своя баща и осквернил своята майка“ Рея (майката на всички богове). Негов баща бил Кронос. Следователно, ако това се отнесе към Времето и Природата (Кронос и Рея), такова обвинение става разбираемо. Образът на Космичната Дисхармония, Тифон, който е и Питон, чудовището, образувало се от тинята на потопа на Девкалион, „осквернява“ своята майка, Първичната Хармония, чието милосърдие било толкова голямо, че я наричали „Майка на Златния Век“. Именно Тифон поставил края на това, т.е. предизвикал първата война на стихиите.

ХИПОЦЕФАЛ (гр.) Своеобразна подложка под главата на мумията. Съществуват различни видове, например каменни, дървени и т.н. и много често – кръгли дискове от платно, напоено с цимент, покрити с магически фигури и букви. В „ритуала“ те са наречени „опора на мъртвия“ и се намират в саркофага на всяка мумия.

ХИРАМ АБИФ Библейски персонаж; изкусен строител и „Син на вдовицата“. Цар Соломон го взел със себе си от Тир, за да ръководи построяването на Храма (Соломонов храм), по-късно станал масонски персонаж, герой, около когото се разиграва цялата драма или по-точно играта на масонското трето посвещение. Кабала придава голямо значение на Хирам Абиф.

ХИРАНЯ ГАРБХА (санскр.) Лъчезарно или златно яйце или утроба. Езотерично – лъчезарна „огнена мъгла“ или ефирното вещество, от което била образувана Вселената.

ХИРОЛОГИЯ (гр.) „Знание за ръката“; наименование на научно обосновано тълкуване на характера на човека по формата на ръката и на пръстите. Разглеждат се линиите на ръката и на пръстите, и повърхността на дланта (хиромантия); съчетанието между линиите на пръстите и набраздяванията служи като метод за разпознаване и анализ в съдебната медицина и криминологията. Знанието да се „чете“ по ръката на човека е известно още в древните култури. В миналото хиромантията е била високо почитана тайна наука. Аристотел в своя труд De coelo et mundi causa пише: „Линиите на ръката имат свое дълбоко значение, те са резултат от небесни влияния“. Но едва през ІІ в. сл. Хр. хиромантията теоретически е обоснована от Артемидор и популяризирана. При арабите получава по-нататъшно развитие, а след Парацелз и Алберт Магнус е призната наука. През ХVІІ и ХVІІІ в. към университетите в Западна Европа са съществували колегии по хиромантия. Днес хиромантията се разглежда като наука, която разкрива сведения за дарбите, способностите, силните и слабите страни, наклонностите и възможните опасности в живота на човека. Ръката е отпечатък на целия човек, включително и на душата. (А.)

ХИРОМАНТИЯ (гр.) Предсказание чрез гледане на ръка. Според теорията за микро- и макрокосмоса не само човекът, но и ръката е отражение на космоса – на планетите и на зодиака. Хиромантията е тясно свързана с астрологията. Съществуват три течения: 1. Хиромантия, разглеждаща основата на ръката. Линиите на китката се наричат „разцети“ или гривни. Техният брой и форми разкриват дълголетието на човека. 2. Хиромантия на дланта. Разглеждат се хълмовете и издатините по дланта и линиите, които се делят на основни и странични. Всеки пръст съответства на даден хълм, който е символ на енергии. 3. Хиромантия на пръстите и на ноктите. Разглеждат се линиите на пръстите и оцветяването на ноктите (петна, лунички и др.). (А.)

ХИРОПРАКТИКА (гр.) Манаулна медицина; основана от лечителя Даниел Палмер (1845-1913). Основава се на постановката на Хипократ (460 – 370 пр. Хр.), че гръбначният стълб играе изключително важна роля в живота на човека, тъй като обвива гръбначния мозък, през който протича жизнената енергия, разпределяна чрез нерви към всички части на тялото. Натискът на изкривени или деформирани прешлени прекъсва потока на енергията през нервите. Гръбначният стълб се изследва чрез наблюдения, опипване и измервания. Основният лечебен метод се изразява чрез бърз натиск с ръка или внезапно силово въздействие на даденото място. Част от терапията са упражнения, изучаване на правилното ходене, разположението на краката в обувките, стойката при седене и позата в легнало положение. (А.)

ХИСИ (фин.) „Принцип на Злото“ в „Калевала“, епоса на Финландия.

ХИТАНУТ УР (ивр.) Хитони, свещенически одежди; „покривала от кожа“, които Ява Алейм дал на Адам и Ева след тяхното падение.

ХЛЕР (сканд.) Бог на морето. Един от тримата могъщи сина на Ледения великан Имир. Тези синове били: Кари, бог на въздуха и ветровете; Хлер – на морето; и Логи – на огъня. Те са космичната троица на древните скандинавци.

ХЛЯБ И ВИНО Водното кръщение и евхаристията имат своя пряк източник в езически Египет. Там се използвала „водата на очистването“ (митраичния купел за кръщение персите заимствали от египтяните), а също така хлябът и виното. „Виното в култа на Дионис, също както и в християнската религия, представлява тази кръв, която в различни значения е животът на света“ (Браун в „Dionysiak Myth.“). Юстин Мъченик казва: „В подражание на това дяволът направил същото в Мистериите на Митра, тъй като вие знаете или може да знаете, че те също използват хляб и чаша вода при жертвоприношенията, извършвани от тези, които са посветени, и произнасят над нея определени думи“. (Светена вода.)

ХНУМ (егип.) Велика Дълбина или Първичното Пространство.

ХНУМ (гр.) Същото, което е Хнуф и Неф. Според Плутарх Хнум или Неф е Символ на творящата сила; „несътвореното и вечно божество“. Той е представен като син (ефир) и със своята глава на овен и кобра между рогата може да бъде приет за Амон или Хнуф. Работата е в това, че всички тези богове са слънчеви и под различни аспекти представляват стадии на зараждането и оплождането. Тяхната глава на овен посочва това значение, тъй като овенът винаги е символизирал пораждащата енергия в абстрактен вид, както бикът е бил символ на силата и производителната функция. Всички те са били единен бог, чиито свойства се подлагали на индивидуализация и юeрсонификация. Според сър Г. Уилкинсън, Неф или Хнум бил „идея на Духа Божий“, а Бонвик пояснява, че като Ав, „материя“ или „плът“, той бил криоцефален (овчеглав), носещ на главата си слънчев диск, стоящ на змея Мехен, с пепелянка в лявата и кръст в дясната, съсредоточен върху функциите на творението в подземието (езотерично – на земята). Кабалистите го отъждествяват с Бина, третият сефирот от Дървото на сефиротите, или „Бина, представена от Божественото име на Йехова“. Ако като Хнум-Неф той е индуският Нараяна, Духът Божий, носещ се над водите на пространството, то като Ейхтон или Ефир той държи в устата си Яйце, символ на еволюцията, и като Ав е Шива, Разрушител и Пресъздател, тъй като, както тълкува Девериа: „Неговото пътешествие в низшите сфери по всяка вероятност символизира еволюцията на субстанциите, които се раждат, за да умрат и се възродят“. Езотерично обаче и както е обяснено от посветените на вътрешния храм, Хнум-Неф бил главно бог на превъплъщението. Един от надписите гласи: „Аз съм Хнум, Син на Вселената, 700“ – това е тайна, имаща пряко отношение към въплъщаващото се Аз.

ХНУФ (гр.) Нуф на египетски. Друг аспект на Амон и олицетворение на неговата пораждаща сила in actu, докато Неф е in potentia. Той е също овчеглав. Ако в своя аспект на Неф той е Дух Свети с творческата мислеоснова, която носи в себе си, то като Хнуф е ангел, „влизащ“ в девствената почва и плът. Молитвата от папируса, преведена от френския египтолог Шаба, гласи: „О, Сепуи, Причина за съществуването, който си създал своето собствено тяло! О, единствен Господарю, излизащ от Нум! О, божествена субстанция, сътворена от самата себе си! О, Боже, който си създал субстанцията, пребиваваща в теб! О, Боже, който си сътворил своя баща и си оплодил собствената си майка.“ Това показва произхода на християнските доктрини за Троицата и концепциите за непорочността. На един паметник той може да се види като седящ край грънчарско колело и ваещ човека от глина. На него е посветено листото на смокиновото дърво – само това вече е достатъчно, за да се докаже, че той е фаличен бог – тази идея е показана в надписа: „Този, който е сътворил всичко, което е, творецът на съществата, първосъществуващият; който е заповядал на всичко, което е, да бъде“. Някои виждат в него въплъщение на Амон-Ра, но той е самият този, последният, в неговия фалически аспект, тъй като, подобно на Амон, той е „съпруг на своята майка“, т.е. мъжката или оплождащата страна на природата. Неговите имена се променят като Хну, Нум, Хем и Хнум или Хнумис. Тъй като той представя Демиурга (или Логоса) на материалния, низш аспект на Световната Душа (Анима Мунди), той е Агатодемон, понякога символизиран от змея (наг); а неговата жена Атор или Моут (Мут, майка), или Сате, „дъщеря на Слънцето“, носеща стрела на слънчев лъч (лъча на замисъла), която е „повелителка на низшите слоеве на атмосферата“, под съзвездията, докато Нейт простира властта си над звездното небе.

ХОА (ивр.) Това, от което произлиза Аб, „Отецът“; поради това – непроявеният Логос.

ХОД (ивр.) „Великолепие“; осмият от десетте сефирота, женска пасивна сила. (W.W.W.)

ХОКМА (ивр.) „Мъдрост“; вторият от десетте сефирота и втори от висшата Триада. Мъжка сила, съответстваща на Йод (I) на Тетраграматон IHVH, или Аб, Отеца. (W.W.W.)

ХОКМА А-ЦЕРУФ (ивр.) „Мъдростта на прилагането“ (на кабалистичните тълкувания). (А.)

ХОЛИЗЪМ (гр.) „Цялостно мислене“; основно обобщено понятие в съвременната езотерика, което отрича постановките на Декарт. От три столетия западната наука разделя цялото на неговите съставки и елементи, което се е превърнало в научна парадигма. Холизмът разглежда света като динамично единство от отношения и зависимости, в което всички части заемат важно място. Тясната взаимозависимост на човека и цялото е изразено във виждането за микро- и макрокосмоса и в херметичното учение, където се казва, че долното е равно на горното и двете образуват едно цяло, пълно с чудеса. (А.)

ХОЛОГРАМЕН ОБРАЗ (гр.) „Образ на цялото“. Откриването на лазерните лъчи през 1965 г. дава възможност да се приложи нова форма на фотографията – холография. Холографската снимка е триизмерна и създава впечатлението, че сниманите обекти са пространствени. Ако една част от снимката се изреже, цялостният образ се запазва, но губи от своята контрастност, което показва, че цялото и частта са тясно взаимосвързани. Холограмният метод се прилага в различни научни и приложни области. През 1969 г. американският невролог Карл Пърбрам открива, че с холограмния модел може да се обясни функцията на мозъка: ако се отстранят частици, които съдържат паметта, то останалите молекули на мозъка поемат техници функции, но се появява ефектът при холографската снимка – образът губи своята контрастност. Принципът на холограмата дава подтик да се изработи и по-цялостен модел: самата вселена е холограмен образ, а мозъкът е част от него – той е неделим от цялото и съдържа цялото. Известният физик Дейвид Бом (род. 1917), работил заедно с Айнщайн и Опенхаймер, разработва теорията за т.нар. „холограмно движение“ – цялото се отразява в един установен ред, който се състои от две реалности: проявена и непроявена. Непроявената реалност е по-действителна от видимия свят. Но проявеното може отново да стане невидимо, преминавайки през свързаните една с друга области: материя, време, пространство, обвързаността на предметите, съзнание, общество, пси-енергия и епохално преустройство. (А.)

ХОМЕОПАТИЯ (гр.) „Подобно“ и „страдание“; лечебен метод, който се различава от класическата медицина (алопатия, гр.: „друг“), разработен от Самуел Ханеман (1755-1843). Ханеман открива, че симптомите, които предизвиква хининът в един здрав организъм, са подобни на тези при заболявания, за които се използва лекарството. По този начин се формулира и принципът на хомеопатията: „Подобното подобно лекува“. Ханеман прави две важни открития: 1. Тъй като болестта, като отклонение от здравословното състояние, изявява многообразни по форма признаци, то и лекарствените средства са също така многобройни. 2. Силата на дадено лекарство не се съдържа в материала, а в неговия модел (щампа), затова потенцията (въздействието) е обратно пропорционална на количеството. Хомеопатичните средства са понякога така разредени, че в получената течност понякога не се съдържа и една молекула от първичната субстанция. (А.)

ХОМУНКУЛ (лат.) „Човече“; изкуствено създаден човек, голем, но също така и мисъл-форма. (А.)

ХОН или Хонсу (егип.) Син на Мут и Амон, олицетворение на утрото. Някои го смятат за Харпократ на тиванците. Подобно на Хор, той смазва с краката си крокодила, символ на нощта и тъмнината, или Себ (Себек), който е Тифон. Но в надписите се обръщат към него като към „Лечител на болести и прогонващ всякакво зло“. Той е също така „бог на лова“ и сър Гарднър Уилкинсън би искал да види в него египетския Херкулес; очевидно, защото при римляните е имало бог на име Конс, който ръководел състезанията с коне и поради това се наричал „укривател на тайни“. Но последният е по-късен вариант на египетския Хон, който, по-вероятно, е аспект на Хор, тъй като има глава на ястреб и носи камшика и жезъла на Озирис, тат и крукс ансата.

ХОНОВЕР (зенд.) Персийски Логос, проявеното Слово.

ХОР (егип.) Последният в реда на божествените Властелини на Египет, смята се за син на Озирис и Изида. Той е велик бог, „любимец на Небето“, „любимец на Слънцето, потомък на боговете, покорител на света“. По време на зимното слънцестоене (нашето Рождество) изнасяли от светилището неговото изображение във вид на малко новородено дете, за да му се поклонят религиозните тълпи. Като символ на небесния свод, той, както се твърди, дошъл от Maem Misi, свещеното място на раждането (утробата на Света), и поради това „мистичното Дете на Ковчега“, или аргха, символът на утробата. Космично той е Зимното Слънце. Табличката го описва като „същност на своя баща“, Озирис, чието въплъщение е, и с когото е идентичен. Хор е целомъдрено божество и: „подобно на Аполон, няма любовни връзки. Неговата роля в низшия свят е свързана със Съда. Той представя душите на своя баща, Съдията“ (Бонвик). Древният химн казва за него: „Той съди света съответно на съдържанието му. Небето и земята се намират под неговото непосредствено присъствие. Той управлява всички човешки същества. Слънцето се движи според неговата воля. Той носи изобилие и го разпространява по цялата земя. Всички се покланят на неговата красота. Сладостна е любовта му в нас“.

ХОР-АМОН (егип.) „Самопороден“; наименование в теогонията, съответстващо на санскритския Анупадака, без родители. Хор-Амон е комбинация на овчеглавия бог на Тива и Хор.

ХОТРИ (санкр.) Символично название на седемте чувства, наречени в „Анугита“ „Седем Жреци“. „Чувствата хранят огъня на разума (т.е. желанието) с приношения от външни удоволствия“. Окултен термин, употребяван метафизично.

ХРЕСТОС (гр.) Ранната гностична форма на думата „Христос“. Тя се използвала в V в. пр. Хр. от Есхил, Херодот и други. Първият споменава („Choeph.“, 901) Manteumata pythochresta или „пророчествата, съобщени от бога на питии“ чрез пития. Хрестерион – това не е само „място на оракула“, но и жертва на оракула или за него. Хрестес – това е този, който разяснява пророчествата, „пророк и предсказател“, а Хрестериос – този, който служи на оракула или бога. Най-ранният християнски автор Юстин Мъченик в своята първа „Апология“ нарича своите другари по религия „хрестияни“. „Само поради невежество хората наричат себе си християни наместо хрестияни“ – казва Лактаний (кн. IV, гл. VII). Термините „Христос“ и „християни“, първоначално писани Хрестос и хрестияни, били заимствани от храмовия речник на езичниците. В този речник Хрестос означавал ученик на изпитание, кандидат за йерофантство. Когато той постигал това, преминавайки през посвещение, дълги изпитания и страдания и бил „помазан“ (т.е. „натрит с масло“, като посветените и дори идолите на боговете, което било последният щрих на ритуалния обред), неговото име се променяло на Христос, „очистен“ – на езотеричен език, езика на мистериите. В мистичния символизъм Христес или Христос означавало, че „Пътят“ вече е изминат и целта постигната; когато плодовете на ревностния труд, съединяващ личността от тленния прах с неразрушимата Индивидуалност, са я преобразили по този начин в безсмъртно Аз. „В края на Пътя стои Хрестес“, Очистителят, и веднага, когато това съединяване се осъществява, Хрестос, „човекът на скръбта“, става самият Христа. Посветеният Павел го знаел и имал предвид именно това, когато, в лошия превод, в неговите уста се влагат думите: „Аз съм отново в мъките на раждането, докле не се изобрази във вас Христос“ (Гал., IV, 19), а правилният превод на неговите думи е: „Докле вие не проявите Христа в самите себе си“. Но невежите, знаещи само това, че Хрестес по някакъв начин е бил свързан със свещенослужителя и пророка, и нищо не подозиращи за съкровеното значение на Христа, настояли – както например Лактаний и Юстин Мъченик – да се наричат хрестияни наместо християни. Поради това всяка добра личност може да намери Христа в своя „вътрешен човек“, както изразява това Павел („Посл. до Ефесяните“, III, 16, 17), независимо дали е евреин, мюсюлманин, индус или християнин. Кенет Маккензи изглежда смятал, че думата „Хрестос“ била синоним на Сотер, „име, отнасяно към богове, велики царе и герои“, означаваща „Спасител“ и е бил прав. Тъй като, както той добавя: „Тя била излишно отнесена към Иисус Христос, чието име, Иисус или Иошуа, вече има същото значение. Иисус по-скоро е почетна титла, отколкото име – истинското име на Сотер (Сосиош) на християнството е Емануил или „с нас е Бог“ (Мат., I, 23). На великите божествени личности при всички народи, представени като изкупващи или жертващи себе си, е дадена същата титла“. („R.M.C.“) Асклепий (или Ескулап) на гърците е имал титлата Сотер.


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 70

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред