За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 69

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Х

ХА (санскр.) Магическа сричка, използвана в свещените формули; тя представя силата на Акаша – Шакти. Нейната действеност зависи от ударението при издишване и произведения звук.

ХАБРАТ ЗЕРЕ АУР БОКЕР (ивр.) Орден от розенкройцерски тип, чиито членове изучават кабала и херметични науки; той приема както мъже, така и жени и има много степени на обучение. Членовете се срещат тайно и самото съществуване на този орден обикновено е неизвестно. (Розенкройцери.) (W.W.W.)

ХАВА (ивр.) Същото, което е Ева. „Майка на всичко живо“; „Живот“.

ХАВЯ (санскр.) Жертвоприношение (винаги изразявано чрез действие). (А.)

ХАДЕС (гр.) или Аид „Невидима“, т.е. страна на сенките, една от чиито области бил Тартар, място на абсолютна тъмнина, подобно на областта на дълбок сън без сънища в египетската Аменти. Съдейки по алегоричното описание на различните наказания, които там се налагат, това място е било чисто кармично. Нито Хадес, нито Аменти са били този ад, за който все още проповядват някои консервативни свещеници и духовенството; а представен или от Елисейските Полета, или от Тартар, Хадес е място на наказващата справедливост и нищо повече. Той можело да бъде достигнат само като се премине на „другия бряг“ на реката, т.е. прекосявайки реката на Смъртта и раждайки се още веднъж за щастие или мъка. Както добре е казано в „Egyptian Belief“: „Разказът за Харо, превозвача (през Стикс), може да се намери не само в съчиненията на Омир, но и в поезията на много страни. Преди да се достигнат Островите на Блажените е необходимо да се прекоси Реката. В египетския „Ритуал“ Харон и неговата лодка са описани много векове преди Омир. Той е Ку-ен-уа, ястребоглавият кормчия.“ (Аменти, Хел и Щастливи полета.)

ХАЙ-ЙОТ ХА КАДОШ (ивр.) Свети живи същества във Иезекииловото видение на меркаба, или талигата, колесницата. Те са четири символични животни, херувимите на Иезекиил, а в Зодиака – Телец, Лъв, Скорпион (или Орел) и Водолей, човек. (Херувими, Четирите животни.)

ХАЙО БИШАТ (ивр.) Звярът в „Зохар“; Дявол и Изкусител. Езотерично – нашите низши животински страсти.

ХАЙ-Я (ивр.) Един от метафизичните Принципи на човека. Източните окултисти делят човека на седем такива принципа; западните кабалисти, както е известно, само на три, а именно: нефеш, руах и нешама. Но в действителност такова деление е така неопределено и представлява толкова явно съкращение, колкото са и нашите „тяло, душа, дух“. Тъй като в „Кабала“ на Майер („Zogar“, II, 141, b., Cremona ed., II, fol. 63 b, col. 251) е посочено, че нешама, или духът, има три подразделения: „най-висше е иехида (атма); средното е хай-я (буддхи), а трето и последно – нешама, собствено (манас)“. Следва махшаба, мисълта (низшият манас или съзнателната личност), в който се проявяват висшите, съставяйки по този начин четири; после идва целем, фантом на образа (камарупа, по време на живота – камичен елемент); дюк-на, сянка на образа (линга шарира, двойник); и зурат, прототип, който е живот – всичко седем, дори без д’мут, подобие или сходство, който се нарича низша проява и е в действителност гуф, или тяло. Теософите на езотеричната секция (Теософско Общество), които знаят за пренареждането, извършено с атма и за мястото, заемано от аурния прототип, лесно ще разберат кои са истинските седем и ще се убедят, че между делението на принципите на източните окултисти и истинските западни кабалисти няма разлика. Да не забравяме, че нито едните, нито другите могат все още да издадат истинската и крайна класификация в своите публични писания.

ХАКЕМ „Мъдър“; бъдещият Месия на друзите, или „учениците на Хамса“.

„ХАЛДЕЙСКА КНИГА НА ЧИСЛАТА“ Труд, съдържащ всичко, което го има в „Зохар“ на Симон бен Иохаи и много повече. Той трябва да е по-древен от него с много столетия и в определен смисъл е негов оригинал, тъй като съдържа всички основни принципи, преподадени в еврейските кабалистични съчинения, но няма нито една от техните маскировки. Той действително е много рядко срещан и вероятно съществуват само две или три запазили се негови копия, като дори и те са в частни ръце.

ХАЛДЕЙЦИ или Касдим Отначало племе, след това каста на учени кабалисти. Те били магове на Вавилония, астролози и предсказатели. Прочутият Хилел, предшественик на Иисус във философията и етиката, бил халдеец. В своята „Кабала“ Франк посочва близката прилика между Тайната Доктрина, намираща се в „Авеста“ и религиозната метафизика на халдейците. Най-древните жители на Халдея, които отначало се покланяли на бога на Луната Деус Лунус, култ появил се при тях заедно с големия поток на древното преселение на индуси, по-късно се превърнали в каста на професионални астролози и посветени.

ХАЛЮЦИНАЦИЯ Състояние, понякога предизвикано от физиологични разстройства, понякога от медиумство и в някои случаи – от пиянство. Но причината, предизвикваща видения, следва да се търси по-дълбоко от физиологията. Всички такива видения – особено когато те са предизвикани от медиумство – са предшествани от отслабване на нервната система, което неизбежно поражда анормално магнетично състояние, привличащо към страдащия вълни от астрална светлина. Именно тя дава различни халюцинации. Но те обаче невинаги представляват това, в което биха искали да ги превърнат лекарите – в пусти и нереални сънища. Никой не може да види това, което не съществува – т.е. това, което не е запечатано във или на астралните вълни. Ясновидецът може обаче да възприема обекти и сцени (от миналото, настоящето и бъдещето), които нямат никакво отношение към него самия, също така едновременно да види няколко неща, които са абсолютно несвързани помежду си, като по този начин се създават най-нелепи и абсурдни комбинации. Пияницата и ясновидецът, медиумът и адептът имат своите видения в астралната светлина; но докато пияницата, лудият, нетренираният медиум или страдащият от възпаление на мозъка виждат, понеже не могат да не виждат, и предизвикват безпорядъчни видения несъзнателно за самите себе си, адептът и тренираният ясновидец избират и контролират такива видения. Те знаят къде да фиксират погледа си, как да направят устойчиви картините, които искат да наблюдават и как да проникнат с поглед зад горните външни слоеве на астралната светлина. При първите, такива мимолетни картини в нейните вълни са халюцинации, при вторите те стават правдиво възпроизвеждане на това, което е било, е или наистина ще бъде. Под въздействието на ръководната воля на адепта и ясновидеца, случайните проблясъци, които улавя медиумът и неговите трептящи видения в лъжливата светлина се преобразуват в устойчиви картини, правдиво изображение на това, което той иска да получи във фокуса на своето възприятие.

ХАМИЗЪМ Наименование, дадено от египтолозите на древния език на Египет.

ХАМСА (араб.) Основател на мистичната секта на друзите от Планината Ливан. (Друзи.)

ХАМСА или Ханса (санскр.) „Лебед“ или „гъска“; според изтоковедите мистична птица в окултизма, аналогична на пеликана на розенкройцерите. Свещено мистично наименование, което, когато е предшествано от Кала (безкрайното време), т.е. Калаханса, става име на Парабрахма и означава „Птица извън пространството и времето“. Затова Брама (мъжкият) се нарича Ханса Вахана, „Колесницата на Ханса“ (Птицата). Същата мисъл срещаме в „Зохар“, където Ейн Соф (безкрайното и безграничното), както е казано, се спуснало във вселената, за да се прояви, използвайки Адам Кадмон (Човечеството) в качеството му на своя колесница или проводник. (Вахана.)

ХАНГСА (санскр.) Мистична сричка, използвана за обозначаване на еволюцията и буквално означаваща „аз съм той“, или Ахамса.

ХАНСА (санскр.) Според „Бхагавата Пурана“ – наименование на „единната каста“, когато все още не е имало множество касти, а действително „една Веда, едно Божество и една каста“.

ХАНУМАН (санскр.) Бог на маймуните в „Рамаяна“; генералисимус на армията на Рама; син на Ваю, бог на вятъра, и добродетелна демонка. Хануман бил верен съюзник на Рама и със своята несравнима смелост и ум помогнал на Аватара на Вишну окончателно да победи царя на демоните на Ланка – Равана, който откраднал прекрасната Сита, жената на Рама – тази обида довела до прочутата война, описана в епическата поема на индусите.

ХАОМА (авест.) В иранската митология – божествена напитка; божеството, персонифициращо тази напитка; и растението, от което тя се приготвя. Образът на хаома има точно съответствие с индийския Soma (сома). Тържественото жертвоприношение на хаома – ясна (жертва), гарантирало в зороастрийския ритуал безсмъртие за вярващите, а също така устойчивост в световния ред в космоса. (А.)

ХАОС (гр.) „Бездна“, „Велика Дълбина“; в Египет тя се олицетворявала от богинята Нейт, предшестваща всички богове. Както казва Девериа, „единственият Бог без форма и пол, който си дал живот сам и без оплождане, обожествен във формата на Дева-Майка“. Тя е грифоглава Богиня, намерена в най-древния период на Абидос, който се отнася, според Мариет Бей, към първата династия, което би й дало възраст – дори по свидетелството на съкращаващите сроковете изтоковеди – приблизително 7 000 години. Както ни съобщава мистър Бонвик в своя прекрасен труд за египетските вярвания: „Нейт, Нут, Непт, Нук (нейните по различен начин четени имена) е философска концепция, по-достойна за ХІХ в. на християнската ера, отколкото за ХХХІХ-я пр. Хр. или още по-ранно“. И той добавя: „Нейт или Нут не е нито повече, нито по-малко от Велика Майка и все пак тя е Непорочна Дева или женският бог, от който всичко е произлязло“. Нейт е „Бащата-Майка“ от стансите на „Тайната Доктрина“, Свабхават на северните буддисти, наистина непорочна Майка, прототип на всички по-късни „деви“; тъй като, както казва Шарп, „празникът сретение – в чест на богинята Нейт – до днес е отбелязан в нашите календари като ден „сретение“ или очистване на Дева Мария“, а Боржар говори за „концепцията за непорочността на Девата, която може занапред – така както и египетската Минерва, тайнствената Нейт – да се гордее с това, че е произлязла сама от себе си и е дала живот на Бога“. Нека този, който би започнал да отрича действието на циклите и повторението на събитията, да прочете коя е била Нейт преди 7 000 години в концепцията на египетските посветени, стараещи се да популяризират философия твърде абстрактна за масите; и след това да си спомни темата на диспута на събора в Ефес през 431 г., когато Мария била провъзгласена за Божия Майка, и концепцията за нейната непорочност, натрапена на света – като че със заповед на Бога – от папата и събора през 1858 г. Нейт – това е Свабхават и също така ведийската Адити, и пураничната Акаша, тъй като „тя е не само небесен свод или ефир, а е представена като появяваща се в дървото, от което дава плода на Дървото на Живота (като още една Ева) или излива върху своите почитатели малко от божествена вода на живота“. Оттук тя е получила привичното наименование „Госпожа Сикамора“ – епитет, даден на другата Ева (Бонвик). Приликата става още по-явна, когато върху древните изображения намираме Нейт представена като Майка, прегръщаща бога с глава на овен, „агнеца“. На древна стела тя е провъзгласена за „Нейт, лъчезарната, породила боговете“, включително Слънцето, тъй като Адити е майка на Мартанда, Слънцето – един от адити. Тя е Наус, небесната ладия, вследствие на което я намираме на носа на египетските лодки, подобно на Дидона – на носа на корабите на финикийските моряци, и веднага получаваме Дева Мария – от Мар „Море“, наречена „Дева на Морето“ и „Госпожа Покровителка“ на всички римокатолически моряци. Бонвик цитира преподобния Сейс, който я обяснява като принцип във вавилонския Баху (Хаос, или безпорядък), т.е. „просто Хаос на Възникването... явно също и Мот, изначалната субстанция, която е била майка на всички богове“. Явно, че ученият професор си е припомнил Навуходоносор, тъй като последният е оставил следното свидетелство в клинописа: „Аз построих храм на великата богиня, моята майка“. Ние можем да завършим с думите на мистър Бонвик, с когото сме напълно съгласни: „Тя (Нейт) е Зерван (Акарна) на „Авеста“, време без граници“. Тя е Нерфа на етруските, полужена, полуриба (оттук е връзката на Дева Мария с рибата и съзвездието Риби), за която е казано: „Благодарение на святата, блага Нерфа плаването е благополучно. Тя е Битос на гностиците, Единният на неоплатониците, Всичкото на немските метафизици, Анаита на Асирия“.

ХАОС (гр.) В гръцката митология първообразуваното, което е съществувало за кратко време. От него са възникнали Земята и небето. В даоизма на хаоса отговаря състоянието на безформеност, от което е възникнал космическият ред. В алхимията е обозначение за пра-материята (материя прима), в която четирите елемента – земя, вода, огън и въздух (Ваю) се обединяват помежду си чрез петия елемент (квинтесенцията, прана, етер и др.). В съвременната наука теорията за хаоса е централно понятие, с което се подразбират трудно обяснимите или непредвидими феномени, защото светът се определя не от периодичните, подредени и предвидими образи и процеси, а от хаотичните. (А.)

ХАРА (санскр.) Титла на бог Шива.

ХАРВИРИ (егип.) Старият Хор; древно название на слънчевия бог; изгряващото Слънце, представено като бог, полулежащ на разтворил се лотос, символ на Вселената.

ХАРИ (санскр.) Титла на Вишну, но се използва и по отношение на други богове.

ХАРИВАНША (санскр.) Част от „Махабхарата“, поема за генеалогията на Вишну, или Хари.

ХАРИЗМА (гр.) „Дарба“; в християнството – определение за свръхестествена дарба (лечителство, изключителна вяра, пророчество и др.), която е дадена от Бога, за да служи на християните. Но тя не включва светостта. По-късно общо наименование за свръхестествени качества. (А.)

ХАРИКЕША (санскр.) Наименование на един от седемте лъча на Слънцето.

ХАРИС, Томас Лейк (1823-1906) Американски мистик и поет. От 1850 г. практикува техники на транс и пише дълги мистични поеми. В края на 60-те години основава Братство на Новия Живот, което се установява като комуна в Салем на Ери, Ню Йорк. Речникът на американските биографии дава следното описание за комуната: „Тази комуна е известна като „Използваните“. Нейните членове пренебрегват напълно личните си потребности в името на божествените си задачи. Практикуват „отворено дишане“, чрез което Божественият дъх влиза директно в тялото. Практикува се свободна любов в името на духовното единство между половинките.“ (А.)

ХАРИХАРА (санскр.) Божествен образ, обединяващ в себе си чертите на Вишну (Хари) и Шива (Хара). Според едно от преданията, Лакшми и Дурга спорили чий мъж е по-велик и Вишну, за да докаже, че са равни, влязъл в тялото на Шива, като се съединил с него. По друга версия Шива помолил Вишну да се превърне в прекрасна жена и пламнал от страст към нея. Вишну побягнал и приел обичайния си облик, но Шива, настигайки го, така здраво го прегърнал, че техните тела се слели. На изображенията на Харихара едната (лявата) половина на тялото е бяла и притежава признаци на Шива (разрошени коси, кожа на тигър и пр.), другата (дясната) половина е тъмносиня или черна и също притежава различни атрибути на Вишну (корона на главата, в ръцете – раковини и пр.). (А.)

ХАРМАХ (гр.) Египетският Сфинкс, наричан Хар-ем-ху, или „Хор (Слънцето) на хоризонта“, форма на Ра, бога на Слънцето; езотерично – възкръсналият бог. Надписът върху табличката гласи: „О, благословен Ра-Хармах! Ти, носен от него с триумф. Свети Амон-Ра-Хармах, самородени.“ Мариет Бей намерил Храма на Сфинкса редом със Сфинкса, недалеч от великата Пирамида на Гиза. Всички египтолози наричат Сфинкса и неговия храм „най-древните религиозни паметници на света“, във всеки случай – на Египет. „Главното помещение – пише покойният мистър Фергюсън – във формата на кръст, се поддържа от стълбове, прости призми от гранит-сиенит без основи или капители... никакви скулптури или надписи не са намерени върху стените на този храм, нито един орнамент или символ, нито едно изображение в светилището“. Това доказва огромната древност както на Сфинкса, така и на храма. „Големият брадат Сфинкс на пирамидите на Гиза – това е символ на Хармах, както и всеки египетски Фараон, наричан в надписите „Жива форма на слънчевия Сфинкс на Земята“ – пише Бругш Бей. А Ренан напомня, че „едно време египтяните, както е казано, имали храмове без каквито и да са изсечени образи“. Не само египтяните, но и всеки народ на земята започвал с храмове, лишени от идоли и дори символи. Едва когато споменът за великите абстрактни истини и първоначалната Мъдрост, преподадена на човечеството от династиите на божествените царе, се изтрил, хората трябвало да прибягнат към напомняния и символизъм. В разказа за Хор в някои таблички на Едфу, Роже намерил надпис, свидетелстващ, че този бог някога е приел формата на лъв с човешка глава, за да добие превъзходство над своя враг Тифон. Несъмнено в Леонтополис така се покланяли на Хор. Той е и истинският Сфинкс. „Това обяснява защо понякога може да се види фигурата на лъв от двете страни на Изида... Той е бил нейно дете“ (Бонвик). И въпреки това, легендата за Хармах или Хар-ем-ху както и преди остава непозната за света, тя няма да бъде разгласена и на това поколение.

ХАРМОНИЯ НА СФЕРИТЕ Питагор описва небето като въртяща се полусфера. Интервалите между седемте тона той пренася върху седемте планети (Луна, Меркурий, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн и Венера), за да изведе закона за дистанциите и разстоянията в небесното пространство. Така например според него разстоянието между Земята и Луната е равно на 126 000 стадия. Следовниците на Питагор Никомахос (ІІ в.) и Плиний Старши (23/24 – 79) разработват в детайли този модел: седемте планети се оприличават на седемструнна лира, чрез която звучи възхвала на Бога. През средновековието хармонията на сферите е забравена до Кеплер, който открива седем първични хармонии и измерва техните движения в крайните точки на елипсите. Той я възприема като непрекъсваща многогласова музика. Чрез синтезатор американците Ръф и Роджърс (Йелски университет) успяват да чуят песента на планетите. (А.)

ХАРОН (гр. ) Египетският Ку-ен-уа, ястребоглавият кормчия на гемията, която превозва душите през черните води, отделящи живота от смъртта. Харон, син на Ереб и Никта, е вариант на Ку-ен-уа. Умрелите трябвало да заплатят един обол, неголяма сума пари, на този неумолим салджия през Стикс и Ахерон, затова древните винаги слагали под езика на мъртвия монета. Този обичай се е запазил до днес, тъй като повечето хора от низшите класи в Русия слагат медни монети в ковчега под главата на умрелия за разходи след смъртта.

ХАРПОКРАТ (гр.) Дете на Хор или Ehoou, изобразен с пръст на устните, слънчев диск (Атон) над главата и златни коси. Той е „бог на Безмълвието“ и Тайната. Също така гърците и римляните в Европа са се покланяли на Харпократ като син на Изида.

ХАРТМАН, Франц (1838-1912) Лекар и окултист. Роден в Германия, но прекарва по-голямата част от живота си в САЩ. Занимава се с теософия и спиритизъм. Написал е следните творби: „Бяла и Черна Магия“, „Животът на Парацелз“, „Животът на Джошуа, окултна наука и медицина“. Блаватска го описва като „грешка на природата“, а британските теософи му дават прякора „Мръсния Франц“. (А.)

ХАРШАНА (санскр.) Божество, осъществяващо контрол над жертвоприношенията на мъртвите, или Шраддха.

ХАРЯСВИ (санскр.) Пет и десет хиляди синове на Дакша, които наместо да заселят света, както искал техният баща, всичките станали йоги, по съвет на тайнствения мъдрец Нарада, и останали безбрачни. „Те се пръснали по страните и не се завърнали.“ Това означава, според тайната наука, че всички те се въплътили в смъртни. Това име се дава на родените мистици и далите обет за безбрачие, които се смятат за въплъщения на „харясвите“.

ХАСИДИ или Хасдим В Септуагинта – Асиди, а на английски – Assideans. Те са споменати също така в книгата на Макавей I, VII, 13, като убити заедно с много други. Те били последователи на Мататия, баща на Макавеите и всички били посветени мистици или еврейски адепти. Тази дума означава „умели, обучени на цялата мъдрост – човешка и божествена“. Маккензи („R.M.C.“) ги смята за стражи на Храма, за да бъде запазена неговата чистота; но тъй като Соломон и неговият Храм (Соломонов храм) са алегорични и не са съществували в реалността, то в дадения случай Храмът означава „тяло на Израил“ и негова нравственост. „Скелиджър свързва обществото на Асидите с братството на есеите, като го смята за предшественик на последното.“

ХАТОР (егип.) Низшият или адският аспект на Изида, съответстващ на Хеката в гръцката митология.

ХАТХА-ЙОГА (санскр.) По-ниска форма на практиката на йога; тя използва физически средства за целите на духовното саморазвитие. Противоположна е на раджа-йога.

*Практикуват се шест вида чистене (зъби, дебело черво, нос, стомах, уши, гърло), задържане на трите фази на дишането, осъществява се контрол над гладката мускулатура. В последния етап йогинът „може да скача като жаба“ и да се издига във въздуха.*

ХАХНИР (сканд.) или Хьонир Един от тримата могъщи богове (Один, Хахнир и Лодур), които, странствайки по земята, намерили на брега две човешки форми, неподвижни, безмълвни и безчувствени. Один им дал души, Хахнир – движение и чувства, а Лодур – цъфтящ вид. Така били създадени хората.

ХАЯГРИВА (санскр.) В индийската митология дайтя (дайти), който откраднал четирите веди от устата на Брахма, докато той спял в края на калпата. Това заплашвало новото творение на света и Вишну в своя аватар на риба, убил Хаягрива и върнал ведите на Брахма. В по-късните митове Хаягрива, напротив, сам става въплъщение на Вишну и спасява ведите, откраднати от дайтите Мадху и Кайтабха. (А.)

В буддиската митология на ваджраяна идам и дхармапала, еманация на будда Акшобхая.

ХВАНУАТА (мазд.) Название на Земята, на която живеем. Една от седемте каршвари (земи), за които се говори в „Орма Ахр“. (Вж. проф. Дарместетер, въведение към „Вендидад“.)

ХВЕРГЕЛМИР (сканд.) Кипящ котел, в който гинат душите на злодеите.

*В началото съществували само огромната бездна Хинунгагап, на север от нея се намирало царството на мъглите – Нифелхейм, а на юг – царството на огъня Муспелхейм (Муспел). Изведнъж в царството на мъглите бликнал изворът Хвергелмир. Дванайсет мощни реки взели от него своето начало и стремително се понесли на юг, където паднали в Хинунгагап. Студът на царството на мъглите превръщал водите им в лед, но Хвелгелмир не пресъхвал. Ледовете му постепенно се придвижвали към Муспелхейм. Накрая се приближили дотолкова, че от топлината на царството на огъня започнали да се топят. Излитащите от Муспелхейм искри се смесили с разтопения лед и му вдъхнали живот. Тогава от бездната Хинунгагап се изправила исполинска фигура. Това бил великият Имир, първото живо същество на света. От него било положено началото на рода на великаните.*

ХЕА (халд.) Бог на Дълбината и подземния свят; някои виждат в него Еа или Оан, рибата-човек, или Дагон.

ХЕАБАНИ (халд.) Прочут астролог при двора на Издубар, често споменаван във фрагментите на асирийските таблички във връзка със съня на Издубар, великия вавилонски цар, или Нимрод, „могъщия ловец пред Господа“. След смъртта неговата душа не могла да умре под земята и духът на Хеабани бил възкресен от бог Меродах, тялото му – върнато към живот, след което, подобно на Илия, той бил взет жив в сферите на Блажените.

ХЕБ (егип.) Сатурн на Египтяните; баща на Озирис и Изида. Езотерично – единственият принцип, предшестващ творението. Той се споменава, започвайки с втората Династия, и в музеите могат да се видят статуи на Хеб, поставени редом с гъската или черния лебед, който снесъл световното яйце върху неговата глава. Ноут или Нейт, „Великата Майка“ и все пак „Непорочната Дева“, е жена на Хеб; тя е най-древната от споменаваните богини и се среща върху паметниците на първа династия, която Мариет Бей определя като почти от 7 000 г. пр.н.е.

ХЕБДОМАД (гр.) „Седмица“.

ХЕБРОН или Кирджат-Арба Град на четиримата кабири, тъй като Кирджат-Арба означава „Град на Четиримата“. Именно в този град, според легендата, изарим, или някакъв посветен, намерил прочутите Изумрудени скрижали върху мъртвото тяло на Хермес.

ХЕКЕТ (егип.) Богиня-жаба; един от символите на безсмъртието и принципа на водата. При ранните християни църковните лампади имали формата на жаба – в знак на това, че кръщението във вода води до безсмъртие.

ХЕЛ (сканд.) Богиня – царица на страната на мъртвите; страшно и загадъчно същество, царстващо над дълбините на Хелхейм и Нифелхейм. В по-ранната митология Хел била богиня на земята, добра, доброжелателна майка, хранителка на уморените и гладните. Но при по-късните скалди тя станала женски Плутон, тъмна владетелка на царството на сенките, която донесла в този свят смъртта, а след това и скръбта.

ХЕЛИОЛАТРИЯ (гр.) Почитане на Слънцето.

ХЕЛИОТРОП Скъпоценен камък с тъмнозелен цвят с червени точки. Често е оприличаван на хематит, но е от групата на ясписа. Според една средновековна легенда камъкът е бил в подножието на кръста на Христос и върху него е капела кръвта от петте рани на Спасителя. В древността е носен като амулет и е използван като лекарствено средство срещу болки в стомаха, кръвоизливи и при сърдечни смущения. Ако върху него се гравира прилеп, носи закрила срещу демони. Съвременно приложение: влияе на сърдечната чакра (анахата); еликсирът се използва срещу заболявания на костния мозък, на жлъчката, на сърцето и на половите органи. (А.)

ХЕЛХЕЙМ (сканд.) Царство на мъртвите в древноскандинавската митология. В Еда Хелхейм е заобиколен от Северния Свят на Мъглите, наричан Нифелхейм.

ХЕМ (егип.) Същото, което е Хор. „Бог Хем ще отмъсти за своя баща Озирис“ – гласи текстът от папируса.

ХЕМАТИТ Минерал, който се състои от кристализиран железен оксид, с металносив до черен цвят. Прилаган е срещу кръвотечения, тъй като железният оксид съсирва кръвта. Египтяните са го поставяли под възглавницата и са изписвали по него формули, тъй като вярвали, че е предпазно средство срещу магия и лош поглед. Лекарите в античността го загрявали и заливали с вино, за да лекуват очни заболявания. Различавали са мъжки и женски хематити, като особено лечебни са първите. В съвременното приложение на скъпоценните камъни еликсирът от хепатит пречиства кръвта и помага при лечението на бъбречни заболявания; влияе на базисната чакра (муладхара, кундалини). (А.)

ХЕМЕРА (гр.) „Светлината на низшите или земните сфери“ – така, както Ефирът е светлина на висшите небесни сфери. И двете се родили от Ереб (мрака) и Никта (нощта).

ХЕМИ (егип.) Древното име на Египет.

ХЕПРА (егип.) Египетски бог, наблюдаващ за превъплъщението и преселването на душите. Той е изобразен със скарабей наместо глава.


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 69

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред