За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 67

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

У

УАЛА (сканд.) Прорицателка в песните на Еда. Чрез заклинанията на Один тя била призована от гроба и предрекла смъртта на Балдур.

УАСАР (егип.) Същото, което е Озирис, само че последното име е гръцко. Уасар е описан като „Яйцероден“, подобно на Брама. „Той е излязъл от яйцето на Ерос Аристофан, чиято творческа енергия призовава всички неща към битие; демиург, който създал и оживява света, същество от типа на олицетворения Амен, невидимия бог, което подобно на Дионис е свързващо звено между човечеството и Зевс Хипсист“ (Браун, „The great Dionysiak Myth“). Изида се нарича Уаси, тъй като е Шакти на Озирис, негов женски аспект; и двамата символизират творящите, даряващи енергия, оживяващи сили на природата в нейния аспект на мъжко и женско божество.

УДАНА (санскр.) Спонтанни речи; също сутри. Във философията този термин се отнася към физическите органи на речта – езика, устата, гласа и т.н. В свещената литература като цяло това е наименование на сутрите, в които се съдържат импровизирани проповеди, като противоположност на сутрите, съдържащи само предмета, който се предполага от въпросите, задавани на Гаутама Будда и неговите отговори.

*Една от петте прани: тази, която се движи нагоре по тялото към темето на главата и е постоянен канал на връзка между физическия живот и по-високия живот на духа.*

УДУМБАРА (санскр.) Лотос с гигантски размери, посветен на Будда: Нила Удумбара, или „небесносин лотос“; разглежда се като свръхестествен знак всеки път, когато се разлиства, тъй като цъфти само веднъж на три хиляди години. Казват, че един такъв цвят се разтворил преди раждането на Гаутама; друг, недалеч от езеро в подножието на Хималаите – през ХІV в. преди раждането на Цзонкапа, и т.н. Същото е казано за дървото Удумбара (ficus glomerata), тъй като то цъфти с промеждутъци от много столетия, както и за някаква разновидност на кактусите, цъфтящи само на много големи височини и отварящи се в полунощ.

УЕЙТ, Артър Едуард (1857–1942) Американски окултист и един от ръководителите на ордена на „Златната зора“. Благодарение на познанството си с Матърс е приет в ордена, въпреки че се отнася резервирано към неговата магическа практика. Уейт работи в областта на алхимията, кабала и свещения граал. Превежда основните трудове на Елифас Леви и става известен с широко употребяваната и днес версия на картите таро, които по негови указания са изрисувани от Памела Колман Смит. (А.)

УЕСТКОТ, Уилям (1848–1925) Съосновател на англ. розенкройцерски орден на „Златната зора“, активен член на теософското движение; обвинен във фалшификация на т.нар. „цифров ръкопис“, открит от него през 1887 г. След разшифровката се появяват пет фрагментарни, написани на английски, описания на мистични ритуали. Между страниците е намерено листче с името и адреса на Ана Шпренглер с име на посвещението Сорор, която заема високо място в йерархията на германското розенкройцерско общество „Златната зора“. След кореспонденция между двамата Шпренглер упълномощава Уесткот да учреди английски филиал на обществото. При анализа на текста се установява, че е копие, направено през 1870 г. на книгата “Правила и ритуали на висшата магия“ (1856), използвана от Елифас Леви. През 1897 г. Уесткот се оттегля от ордена, вероятно под натиска на неговите ръководители. (А.)

УЗА (ивр.) Име на ангел, който заедно с Азраел се възпротивил, както учи „Зохар“, на сътворяването на човека от Елохимите, за което последните унищожили и двамата.

УЛ (сканд.) Бог на стрелбата с лък, който „пътешества по сребърните ледени пътища на ски“. Той е покровител на лова през периода, когато Слънцето преминава над съзвездието на Стрелеца; обитава „Дома на Елфите на Светлината“, разположен на Слънцето и извън границите на Асгард.

УЛАМ или Улом (ивр.) Тази дума не означава „вечност“ или безкрайна продължителност, както се превежда в текстовете, а просто голям период от време, нито началото, нито края на който могат да бъдат известни.

УЛАМБАНА (санскр.) Празник на „всички души“, прототип на деня, когато се поменуват умрелите в християнските страни. В Китай той се празнува през седмия месец на всяка година, когато „буддиските, а също и даоиските служители отслужват литургия за освобождение от чистилището на душите на тези, които са загинали в морето или на суша; те разпиляват ориз за храна на претите (трийсет и шест класа демони, вечно гладни и жадни), освещават домашните родови олтари... четат тантри... съпроводени от магическа игра на пръстите (мудри), за успокоението на родовите духове на седемте поколения в Нарака“ (тип чистилище, или камалока). Авторът на „Sanskrit-Chinese Dictionary“ смята, че това е древнотибетският (бон) „ритуал Гторма, който се внедрил в конфуцианското поклонение на предците“, благодарение на Дхармаракша, който превел „Уламбана Сутра“ и запознал с нея Китай. Споменатата сутра несъмнено е фалшификат, тъй като представя тези обреди, позовавайки се на Шакямуни Будда и „потвърждава това с мнимите опити на неговите най-близки ученици, казвайки, че Ананда усмирявал претите като им поднасял храна“. Но, както справедливо заявява мистър Ейтъл, „цялата тази теория, с идеите за застъпнически молитви, литании и реквиеми на свещениците и поклонението на предците, е напълно чужда на древния и южен буддизъм“. Също така и на северния, ако се изключат сектите на Бутан и Сиким – сектите бон или дугпа, казано накратко – червените шапки. Тъй като се знае, че церемониите на деня или дните на всички светии били въведени в Китай през ІІІ в. (265-292), и тъй като в онези ранни дни на християнството такъв римокатолически церемониал и ритуал в чест на умрелите, който се провежда на втори ноември, не е съществувал, то не е възможно китайците да са заимствали този религиозен обичай от латинците, а по-скоро последните са го изкопирали от монголците и китайците.

УЛОМ (финик.) Божество, достъпно за разбиране. Обективната или материална Вселена в теогонията на Мох. Отражение на вечното и скрито божество; плеромата на гностиците.

УЛУПИ (санскр.) Дъщеря на Кауравия, царя на нагите в Патала (преизподнята или по-точно страната на противоположното полукълбо, Америка). Екзотерично тя е била дъщеря на царя или вожда на туземното племе на нагите или нагалите (древните адепти) в доисторическа Америка – по всяка вероятност в Мексико или Уругвай. Тя била съпруга на Арджуна, ученик на Кришна, когото всички писмени и устни предания изобразяват като пътешестващ преди 5 000 г. в Патала. Този пураничен разказ е основан на исторически факт. Нещо повече, като име Улупи има мексиканско звучене, подобно на „Атлан“, „Акло“ и т.н.

УЛФИЛАС (сканд.) Учен, който през ІV в. създал новата азбука на готите – съединяване на гръцки букви с форма на рунична азбука; от този момент руните започнали да изчезват и тяхната тайна била постепенно загубена. Той превел на готски език Библията, запазила се в „Codex Argenteus“.

УМА-КАНЯ (санскр.) „Дева на Светлината“; титла, не много подходяща за нейната притежателка, тъй като е била притежание на Дурга Кали, богиня или женски аспект на Шива. Всяка есен й принасяли в жертва човешко тяло; и като Дурга тя била покровителка на тургите, някогашните убийци на Индия, и богиня на тантричното вещарство. Но в дните на древността тя не била това, което е сега. Най-ранното споменаване на титлата „Ума-Каня“ се среща в „Кена Упанишада“; в нея кръвожадната днес Кали била добротворна богиня, същество на светлината и добротата, която успява да примири Брама с боговете. Тя е Сарасвати и също Вак. В езотеричния символизъм Кали е двойствен представител на светлата и тъмната страна на човека.

УМБРА (лат.) Сянка на привързания към земята призрак. Древните латински народности подразделяли човека (в езотеричните учения) на седем принципа, както и всяка древна система и както сега правят теософите. Те смятали, че след смъртта Анима, чистата божествена душа, се издигала към небето, място на блаженството; камарупа слизала в Хадес (камалока); а умбра (или астралният двойник – линга шарира) оставала на земята, витаейки около своя гроб, тъй като привличането на физическата, обективна материя и влечението към нейното земно тяло я държало в границите на местата, които тялото е запечатало със своите еманции. Затова те твърдели, че на земята нищо не може да се види, освен астралния образ на покойника и дори той изчезва, когато се разложи и последната частица на тялото, служело толкова дълго като негова обител.

УНДИНИ (лат.) Водни нимфи и привидения. Един от четирите основни вида духове на стихиите, които са: саламандри (на огъня), силфи (на въздуха – Ваю), гноми (на земята) и ундини (на водата).

УОДАН (саксон.) Скандинавският Один, Вотан или Уотан.

УОТ, Алън (1915-1974) Англ. философ и психолог, изследовател на индуиската философия и на дзен-буддизма; от 1938 г. живее в САЩ. Заедно с Лири и Алперт експериментира с психотропни дроги, за да постигне разширение на съзнанието. Своите преживявания описва в книгата „The Joyous Cosmologie“ (1962), която има голям успех в американската субкултура. (А.)

УПАДАНА (санскр.) „Материална Причина“; както например ленът е основа за ленените изделия.

УПАДАНА КАРАНАМ (санскр.) „Материална причина на следствието“.

УПАДХИ (санскр.) „Основа“; проводник, предавател или носител на нещо по-малко материално от него самото; както тялото на човека е упадхи на неговия дух; ефирът е упадхи на светлината, и т.н.; шаблон; определяща и ограничаваща субстанция.

„УПАНИШАДА“ (санскр.) Превежда се като „езотерична доктрина“, или тълкуване на Ведите с помощта на методите на веданта. Трето подразделение на Ведите, добавено към Брахманите и разглеждано като част от шрути, или „откритото“ слово. Все пак като записи те са много по-стари от Брахманите – като се изключат две, все още запазени, приложени към „Риг Веда“. Индуските пандити обясняват термина „Упанишада“ като „това, което унищожава невежеството и по този начин дава освобождение“ на духа чрез познание за висшата, макар и скрита истина; следователно същото, за което е намеквал Иисус, когато в неговите уста влагали думите: „И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“ (Ин., VIII, 32). Именно от тези трактати на Упанишадите – които по същество са ехо от първичната Религия на Мъдростта – е създадена системата на веданта. Все пак, колкото и да са древни Упанишадите, изтоковедите причисляват най-старата от тях към период, не по-ранен от 600 г. пр. Хр. Прието е да се смята, че тези трактати са 150, макар че днес неизопачени са останали приблизително не повече от двайсет. Те се докосват до много дълбоки метафизични въпроси, като произхода на Вселената, природата и същността на Непроявеното Божество и проявените богове, връзката (основна и първична) на духа и материята, всеобщност на разума и природата на човешката Душа и Аза. Упанишадите трябва да са много по-древни от времето на буддизма, тъй като те не изказват предпочитания към кастовото превъзходство на брамините и не го отстояват. Било е време, еони преди брамините да станат каста или дори преди да са написани Упанишадите, когато на земята е имало само една „уста“, една религия и една наука, а именно речта на боговете, Религията на Мъдростта и Истината. Това е било преди прекрасните хоризонти на Истината, опустошени от народите, говорещи на много езици, да буренясат от умишлени лъжи, а народните вярвания, породени от самолюбие, жестокост и еготизъм, да разбият единната свещена Истина на хиляди парченца.

УПАРАТИ (санскр.) Отсъствие на изходящи желания; едно от състоянията на йога.

УПАСАКА (санскр.) Чела-мъже или по-точно привърженици. Тези, които без да встъпват в жреческата каста, дават клетва да спазват основните заповеди.

УПАСИКА (санскр.) Жена-чела или ученичка.

УПАШРУТИ (санскр.) Според изтоковедите – „свръхестествен глас, който се чува нощем, откриващ тайните на бъдещето“. Според обясненията на окултизма – гласът на всеки човек от разстояние, обикновено гласът на вещ в тайните на езотеричните учения или адепт, притежаващ дарбата да го изпраща, както и астралния си образ, при всеки човек, където и той да се намира, независимо от разстоянието. Упашрути може „да открие тайните на бъдещето“ или само да съобщи на човека, към когото се обръща, някакъв прозаичен факт от настоящето; това ще бъде упаршрути – „двойник“ или ехо на гласа на жив мъж или жена.

УПЕКША (санскр.) „Отричане“; в йога – състояние на абсолютно безстрастие, придобито чрез самообладание, пълно владеене на собствените ментални и физически чувства и усещания.

УР (халд.) Център на лунния култ; град във Вавилония, където главно божество била Луната и от където Авраам е заимствал еврейския бог, който толкова недвусмислено е свързан с Луната като творящо и пораждащо божество.

УРАГИ (санскр.) Наги (змейове), обитаващи Патала, преизподнята или ада – по народните представи; адепти, висши жреци и посветени в Централна и Южна Америка, известни на древните арийци; там Арджуна се оженил за дъщерята на царя на нагите – Улупи. И до днес в Куба и Хаити преобладава нагизмът, или поклонението на нагите, а вудуизмът (вуду), главно разклонение на първото, се установил в Нови Орлеан. В Мексико и до днес наричат главните „вещари“ и „предсказатели“ нагуали, точно както преди хилядолетия халдейските и асирийските висши жреци се наричали наргали, бидейки глави на маговете (Раб-Маг), като при това някога тази длъжност е била изпълнявана от пророк Даниил. Думата нага, „мъдър змей“, станала световна, тъй като е една от малкото думи, които са надживели краха на първия всеобщ език. Тя се употребява от туземците както на Южна, така и на Централна и Северна Америка, от Беринговия пролив до Уругвай, където означава „глава“, „учител“ и „змей“. Самата дума Урага е можела да стигне до Индия и да се установи там благодарение на нейната връзка в доисторически времена с Южна Америка и самия Уругвай, тъй като принадлежи на езика на американските индианци. Произходът на Урагите вероятно следва да се отнесе към Уругвай, доколкото е известно на изтоковедите, тъй като съществуват легенди за тях, които отнасят местожителството на предците им, нагите, към Патала, страната на противоположното полукълбо, Америка.

УРАН (гр.) Целият небесен простор, наричан „Води на Пространството“, Небесен Океан и т.н. Твърде е вероятно това име да произлиза от ведийския Варуна, олицетворен като бог на водата и смятан за главен адити сред седемте планетни божества. В теогонията на Хезиод Уран е същото, което е Cњlus (Небо), най-старият от всички богове и баща на божествените титани.

УРАНИДИ (гр.) Едно от имената на божествените титани, тези които въстанали против Кронос; прототипи на „падналите“ ангели на християнството.

УРЕЙ (гр.) На египетски „Урхек“, змей и свещен символ. Някои виждат в него кобра, а други твърдят, че това е Elapidae [вид отровна змия с ярка окраска, бел. ред.]. Купер пояснява, че „Elapidae не е урей, а рогата пепелянка, подвид на Vipera, т.е. двурога Vipera. Това е кралски змей, носещ пшент“. Урей е обвит „около диска на Хор и образува украшение на шапката на Озирис, освен това той се издава напред над челото и на други божества“ (Бонвик). Окултизмът пояснява, че Урей е символ на посвещението, а също – на съкровената мъдрост, което винаги представлява змеят. Всички тези богове били покровители на йерофантите и техни наставници.

УРИИЛ (ивр.) “Светлина божия“, „пламък божий“; в юдаизма и християнството – един от старшите ангели. Той съпровожда Енох в неговите видения, наблюдава за ада, изпълнява ролята на божествен пратеник, съобщаващ на Ной за края на света. В „Книга на Енох“ Уриил е представен като просветител, учещ на вселенските тайни; в това значение неговото име се е изписвало на средновековните амулети. (А.)

УРИМ (ивр.) „Урим и Тумим“ се зародили в Египет и символизирали Двете Истини, двата образа на Ра и Тмей, които били гравирани върху нагръдния знак на йерофантите, носен от тях по време на церемониите на посвещението. Диодор добавя, че това украшение от злато и скъпоценни камъни си слагал висшият жрец, когато произнасял присъда. Тме (мн. ч. Тмин) на еврейски означава „Истина“. „Септуагинта превежда тумим като Истина“ (Бонвик). Покойният мистър Проктор, астроном, доказва, че това еврейско понятие е „заимствано непосредствено от египтяните“. И Филон Юдей потвърждава, че Урим и Тумим представляват „два малки образа на Откровението и Истината, поместени между двете половини на нагръдния знак“ и без обяснения подминава последния, с неговите дванайсет камъка, представляващи дванайсетте знака на Зодиака. (Тумим.)

УРЛАК (сканд.) Същото, което е Орлог, Съдба; безлична сила, „сляпо“ даряваща дарове на смъртните; разновидност на Немезида.

УСПЕНСКИ, Пьотр (1878-1947) Руски математик и философ, един от най-близките сътрудници на Гурджиев. След като през 1907 г. се запознава с теософското учение, разработва в своите трудове синтеза между наука, религия и мистика. След 1915 г. е привърженик на Гурджиев, но девет години по-късно пътищата им се разделят, поради доминиращия математически израз в разработките на Успенски. По-важни трудове: „Териум органум“, „Четвъртото измерение“, „Необикновеният живот на Иван Осокин“. (А.)

УТАРА МИМАНСА (санскр.) Втората от двете миманси (първата е Пурва миманса), които съответно образуват петата и шестата от даршаните, или школите по философия. Мимансите са включени в общото наименование веданта.

УЧАЙХ-ШРАВАС (санскр.) „Образцов кон“; една от четиринайсетте скъпоценности или съкровища, създадени при биенето на Океана от боговете. Белият кон на Индра, наричан раджа на конете.

УЧНИЧА, също Буддочнича (санскр.) Обяснява се като „изпъкналост на челото на Будда, образуваща перчемче“. Това забавно описание е дадено от изтоковедите и се разминава с другото, според което учнича първоначално е била „конично или подобно на езика на пламък перчемче на венеца на Будда, в по-късните векове представено като удебеляване на самия череп“. Това трябва да се чете напълно по друг начин; тъй като езотеричната философия би казала, че първоначално това било очна ябълка с „трето око“, което по-късно в човешката раса се изродило в удебеляване, за да изчезне постепенно, като оставило на свое място само рядко появяваща се аура с цвят на пламък, която се възприема единствено чрез ясновидство, когато излишъкът от духовна енергия кара (днес скритото) „трето око“ да излъчва своята излишна магнетична сила. В дадения период на нашето расово развитие, разбира се, само „Буддите“ или Посветените изцяло ползват дара на „третото око“, тъй като у всички останали то е повече или по-малко атрофирано.

УШАНАС (санскр.) Планетата Венера, или Шукра; или по-точно властелинът и повелителят на тази планета.

*Легендарен мъдрец, син на Бхригу. Славата му се дължи на аскетичните подвизи, които обаче не са лишени от грешки: учител е на асурите. Според „Риг Веда“ той е певец, изковал ваджра.*

УШАС (санскр.) „Зора“, „дъщеря на небето“; същото, което е Аврора на латинците и ?ют ?а гърците. За пръв път тя се споменава във Ведите, където е наречена също Ахана и Дьотана (осветяваща) и където изпъква в най-поетичен и пленителен вид. Тя е вечно предана приятелка на хората, богати и бедни, макар да се смята, че повече обича вторите. Тя се усмихва на всички смъртни и посещава техните жилища. Тя е безсмъртна, вечно млада дева, светлина на бедните и разрушаваща тъмнината.


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 67

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред