За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 66

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Т 3

ТРИ-КУТА (санскр.) „Три върха“; планина, на която била построена Ланка (съвременният Цейлон) и нейната столица. Алегорично се казва, че това е планинската верига, отиваща на юг от Меру. И няма съмнение, че е било така преди Ланка да потъне под водата, като сега са останали над нейната повърхност само най-високите върхове на тази верига. Подводната топография и геологичните формации трябва основно да са се променили от времето на миоценския период. Съществува легенда, че Ваю, богът на вятъра, е отнесъл върха на Меру и го е хвърлил в морето, и оттогава е станал Ланка.

ТРИ ЛИКА Тримурти на индуския пантеон; три ипостаса на единното божество. В „Книга на Заповедите“ е казано: „Съществуват два Лика, един в тушита (девакхан) и един в миалба (земята); Превисшият Свети ги обединява и в края на краищата поглъща и двата“.

ТРИЛИСТНИК Подобно на трилистника – емблемата на Ирландия – той има символичното значение на „тайната три-в-едно“, както го нарича един автор. Той увенчавал главата на Озирис и този венец паднал, когато Тифон убил сияещия бог. Някои виждат в него фалично значение, но в окултизма ние отхвърляме такава идея. Това било растение на Духа, Душата и Живота.

ТРИЛОЧАНА (санскр.) „Триок“; епитет на Шива. Разказват, че веднъж на хималайски връх, в момента, когато този бог се отдавал на суров аскетизъм, неговата жена любовно положила длан върху „третото“ му око, което лумнало от челото му с ярък пламък. Това е окото, с което бил изпепелен Кама, бога на любовта (в аспекта на Мара, съблазнителя), затова, че се опитвал да внуши на Шива по време на благочестивата му медитация мисъл за неговата жена.

ТРИМАРГА (санскр.) Тройственият път на Знанието (Джнана-йога), Предаността (Бхакти-йога) и Делото (Карма-йога). (А.)

ТРИМУРТИ (санскр.) „Три лика“ или „тройна форма“ – Троица. В съвременния пантеон тези трима са Брама – създателят, Вишну – пазителят и Шива – разрушителят. Но това е по-късна мисъл, тъй като във Ведите нито Брама, нито Шива са известни и ведийската троица се състои от Агни, Ваю и Суря; или както е обяснено в „Нирукта“ – от земния огън, атмосферния (или въздушния) и небесния, тъй като Агни е бог на огъня, Вайю – на въздуха, а Суря – това е Слънцето. Както е казано в „Падма Пурана“, „в началото великият Вишну, пожелавайки да сътвори целия свят, станал троен: създател, пазител и разрушител. За да построи този свят, Всевишният Дух еманирал от дясното бедро на своето тяло самия себе си като Брама; след това, за да запази вселената, от лявото си бедро той създал Вишну; и за да разруши света, от средата на тялото си сътворил вечния Шива. Едни се покланят на Брама, други – на Вишну, трети – на Шива; но Вишну, единен и все пак тройствен, създава, пази и разрушава, затова нека благочестивите не правят разлика между тримата.“ По същество всички тези три „личности“ на Тримурти са просто трите характерни гуни или атрибути на тази вселена, на диференцираната духо-материя, само-създаваща се, само-запазваща се и само-разрушаваща се, с цел възраждане и самоусъвършенстване. Това е правилното значение и то е показано в Брама като олицетворение на раджагуна, атрибут или свойство на активност, желанието да се поражда потомство, това желание, благодарение на което цялата вселена и всичко в нея е предизвикано към живот. Вишну е олицетворение на сатва-гуна, качеството на запазване, възникващо от покоя и мирното блаженство, което характеризира междинния период между пълната зрелост и началото на упадъка; докато Шива – олицетворение на тамас-гуна, което е качество на застоя и крайното разложение, разбира се, става разрушител. Това е толкова високо философско под своята маска на антропоморфизъм, колкото нефилософско и абсурдно би било придържането към мъртвата буква на първоначалната концепция и нейното натрапване на света.

ТРИПИТАКА (санскр.) „Три кошници“; наименование на буддисткия канон. Състои се от три части: 1. Учение; 2. Предписания и закони за жречеството и аскетите; 3. Философски трактати и метафизика – т.е. „Абхидхарма“ – по определението на Буддхагоша, този закон (дхарма), който излиза извън границите на закона. „Абхидхарма“ съдържа най-дълбоките метафизични и философски учения и представлява кладенецът, от който школите на махаяна и хинаяна черпели своите фундаментални доктрини. Съществува и четвърта част – „Самякта Питака“. Но тъй като тя е по-късна добавка на китайските буддисти, не се приема от южната църква на Сиам и Цейлон.

ТРИРАТНА или Ратнатрая (санскр.) Три Съкровища, специален израз за общоизвестната формула „Будда, дхарма и сангха“; последните две, в съвременното тълкуване, означават „религиозен закон“ (дхарма) и „духовенство“ (сангха). Езотеричната философия обаче би сметнала това за доста произволно тълкуване. Думите „Будда, дхарма и сангха“ трябва да се произнасят както в дните на Гаутама, Властелина Будда, а именно: „Бодхи, дхарма и сангха“ и да се тълкуват като „Мъдрост, нейните закони и служители“, последните в смисъл на „духовни тълкуватели“ или адепти. Обаче, разглеждайки Будда като олицетворен „Бодхи“ на Земята, истински аватар на Ади-Будда, започнали постепенно да разглеждат дхарма като негов собствен закон, а сангха – като негово особено качество. Независимо от това, именно привържениците на по-късните (сега съвременни) учения проявили повече природна интуиция, отколкото фактическите тълкуватели на дхарма, буддистките служители. Хората виждат Триратна в трите образа на Амитабхи, Авалокитешвара и Майтрея Будда; т.е. в „Безграничната Светлина“, или Вселенската Мъдрост – безличният принцип, което е правилното значение на Ади-Будда; във „Всевишния Властелин“ на Бодхисатвите – Авалокитешвара; и в Майтрея Будда, символа на земния и човешки Будда – „Мануши Будда“. Така независимо от това, че непосветените действително назовават тези три образа „Будди на Миналото, Сегашното и Бъдещето“, все пак всеки последовател на истинския философски буддизъм – наречен от мистър Ейтъл „атеистичен“ – би разяснил термина Триратна правилно. Философът от школата на йогачаря би казал, че „дхарма не е личност, а необусловена и непроизводна същност, съчетаваща в себе си духовните и материалните принципи на вселената, а от дхарма е еманирал Будда (по-скоро „отразеният“ Бодхи), като творческа енергия, която е сътворила, заедно с дхарма, третия елемент на троицата, т.е. „сангха“, което е постижимата сума на целия реален живот“. Следователно сангха не е и не може да е това, което сега се подразбира, а именно днешното „духовенство“; тъй като последното не е сума от целия реален живот, а само на религиозния. Истинското първично значение на думата „сангха“ се отнася само към архатите или бхикшу, или „посветените“, т.е. към истинските представители на дхарма – божествения закон и мъдрост, идващ при тях като отразена светлина от единната „безгранична светлина“. Такова е философското значение.

ТРИ СТЕПЕНИ (на посвещението) Всеки народ е имал своята екзотерична и езотерична религия, едната за масите, другата за образованите и избраниците. При индусите е имало три степени с няколко под-степени. Египтяните също са имали три предварителни степени в Мистериите, олицетворени от „тримата пазители на огъня“. Китайците са имали своето древно общество на Триадата; а при тибетците и до днес съществува „тройната стъпка“, която във Ведите се символизирала от трите крачки на Вишну. Навсякъде в древността срещаме безгранична почит към триадата или триъгълника – първата геометрична фигура. При древните вавилонци са съществували три степени на посвещение в жречество (което тогава е било езотеричното знание); евреите, кабалистите и мистиците са ги заимствали от халдейците, а християнската църква – от евреите. „Има Двама – казва равинът Симон бен Иохаи – в съединение с Един; затова те по същество са Три; и ако по същество са Три, те по същество са Един.“

ТРИТЕМИЙ Абат на испанските бенедектинци, високообразован кабалист и адепт на Тайните Науки, приятел и наставник на Корнелий Агрипа.

ТРИТОН (гр.) Син на Посейдон и Амфитрита, чието тяло от кръста нагоре е било човешко, а надолу – на делфин. В езотеричното тълкуване Тритон принадлежи към групата на символите риби – такива като Оан (Дагон), Матся, или Рибата-аватар, и Pisces, както е прието в християнския символизъм. Делфинът е съзвездие, което гърците наричат Козирог и е индийският Макара. Следователно той има анаграматично значение и неговото тълкуване е напълно окултно и мистично и е известно само на успелите в изучаването на езотеричната философия. Достатъчно е да се каже, че то е толкова физиологочно, колкото е духовно и мистично. („Тайната Доктрина“, т. II.)

ТРИШАРАНА (санскр.) Същото, което е и Триратна и е прието както от северната, така и от южната църква на буддизма. След смъртта на Будда то било прието от съборите като чиста formula fidei, предписваща „да се прибягва до Будда“, „да се прибягва до дхарма“, „да се прибягва до сангха“ или неговата църква, в смисъла, в който сега се тълкува, но не в онзи, в който „Светлина на Азия“ би желала да преподаде тази формула. В своята „Handbook of Chiense Buddhism“ мистър Е. Дж. Ейтъл казва за трикая, че това „деление на три части се е преподавало, като се има предвид природата на всички Будди. Бодхи е характерна черта на Будда.“ Разликата се правела между „същностното Бодхи“ като атрибут на дхармакая, т.е. „същностното тяло“; „отразеното Бодхи“ като атрибут на самбхогакая и „практическото Бодхи“ като атрибут на нирманакая. Съчетавайки в себе си тези три състояния на съществуването, Будда уж е живял в едно и също време в три различни сфери. Това показва колко ужасно неправилно е разбрано чисто пантеистичното и философско учение. Без да се спираме и да питаме как дрехата на дхармакая може да притежава какъвто и да е „атрибут“ в нирвана, която е показана както във философския браманизъм, така и в буддизма като абсолютно лишена от всякакви постижими за човешката крайна мисъл атрибути, ще бъде достатъчно да се посочи следното: 1. „Буддите на Състраданието“ предпочитат дрехата на нирманакая пред дрехата на дхармакая, защото последното, за този, който го е постигнал, прекъсва всякакъв контакт или връзка с крайното, т.е. с човечеството. 2. Това не е Будда (Гаутама, смъртният човек или който и да е друг личностен Будда), който вездесъщо живее в „три различни сфери, в едно и също време“, а Бодхи, универсалният и абстрактен принцип на божествената Мъдрост, който във философията е символизиран от Ади-Будда. Вездесъщ е именно последният, тъй като е всемирна същност или принцип. Именно Бодхи, или духът на състоянието на Будда – разтваряйки се в своята предвечна еднородна същност и потапяйки се в нея, подобно на потапянето на Брама (вселената) в Парабрахм, Абсолютността – се подразбира под наименованието „същностен Бодхи“. В рупадхату, или света на обективните „форми“, в „отразения Бодхи“ живеят Дхиани-Бодхисатви, предвечните лъчи на всемирния Бодхи; а нирманакаите (мн. ч.), прекратявайки своите животи на „практически Бодхи“, в „озарените“ форми, или формите на Буддите, доброволно остават в камадхату.

ТРИЯНА (санскр.) „Три проводника“ през сансара – океана на ражданията, смъртите и превъплъщенията – наричани шравака, Пратека Будда и Бодхисатва или три степени на състоянието на йога. Терминът трияна се използва също за обозначение на трите школи на мистицизма – махаяна, мадхимаяна (йогачаря) и хинаяна; от които първата е „Голяма“, втората – „Средна“ и последната – „Малка“ Колесница. Всички останали системи между Голямата и Малката Колесница се смятат за „безполезни“. Затова Пратека Будда е сравняван с мадхимаяна. Тъй като, както се пояснява, „това (състояние на Пратека Будда) се отнася към този, който живее само за себе си и много малко за другите, заемайки средата на колесницата, запълвайки я цялата и не оставяйки място за останалите“. Такъв е егоистичният кандидат за нирвана.

ТРОИЦА Всеки познава християнската догма „три в едно“ и „един в три“ и е безсмислено да повтаряме това, което може да се намери във всеки катехизис. На Афанасий, бащата на църквата, който е определил Троицата като догма, не му се е налагало да призовава вдъхновението и силата на собствения си мозък; той трябвало само да се обърне към една от многото троици на езическите вярвания или към египетските жреци, в чиято страна прекарал целия си живот. Афанасий леко е променил само едната от трите „личности“. Всички триади на неевреите са били съставени от Отец, Майка и Син. Превръщайки това в „Отца, Сина и Дух Свети“, той променил тази догма само външно, тъй като Светият Дух е бил винаги от женски род и във всяко едно гностично Евангелие Иисус е показан обръщащ се към Светия Дух като към своя „майка“.

ТРОЛИ Великани в германо-скандинавската митология. Обитават планините, където пазят своите съкровища. Те са уродливи, притежават голяма сила, но са глупави. За разлика от митичните противници на боговете – йотуните, във фолклора тролите като правило вредят на хората, похищават техните домашни животни, оказват се людоеди. В по-късната традиция тролите били асоциирани с различни демонични същества, в това число с гномите. (А.)

ТУВАЛ-КАИН (ивр.) Библейски кабир, „наставник на всеки майстор на мед и желязо“, син на Цила и Ламех; тъждествен с гръцкия Хефес или Вулкан. Неговият брат Иувал, син на Ада и едноутробен брат на Иавал (първият от тях е баща на „свирещите на гусла и кавал“, а другият – баща на „имащите животни“), също така е кабир: тъй като, съгласно Страбон, именно кабирите (или циклопите в определен смисъл) направили гуслата за Кронос и тризъбеца за Посейдон, докато някои други техни братя били наставници по земеделие. Тувал-Каин също е дума, използвана в степента на майстора-масон в ритуала и церемониите на масонството.

ТУЛКУ (тиб.) Изкуствено създадена форма чрез магия, мисловна концентрация и духовна материя. Така например в ранното християнството сектата на докетите е приемала Христос за тулку, за създадено от света на духовете същество; по същия начин се разглежда и Будда, защото духовното му ядро никога не е напускало своето небесно жилище в рая. (А.)

ТУМ (егип.) Бог, произлязъл от Озирис в неговия аспект на Великата Дълбина Нут. Той е Протео-подобен бог, който поражда други богове „като приема всякаква форма според желанието си“. Той е Фохат. („Тайната Доктрина“, т. I.)

ТУМИМ (ивр.) „Съвършенства“; орнамент на нагръдниците на древните Първосвещеници на юдаизма. Съвременните равини и познавачи на древния език могат смело да кажат, че нямат представа за значенията на Тумим и Урим; но кабалистите, а също и окултистите имат. Това били средства за магическо предсказване и пророчески контакт – теургичен (теургия) и астрологичен. Доказва се от следните общоизвестни факти: 1. На всеки от дванайсетте скъпоценни камъни било гравирано името на един от дванайсетте сина на Иаков, като при това всеки от тези „синове“ олицетворявал един от знаците на Зодиака. 2. И Тумим, и Урим били пророчески образи, подобно на терафимите, съобщавали пророчествата гласно и служели като посредници при хипноза и потапяне в екстатично състояние на носещите ги служители. Те не били нововъведение на евреите, а били заимствани (подобно на повечето им религиозни обреди) от египтяните, при които мистичният скарабей върху гърдите на йерофантите притежавал същите функции. Така това били чисто езически и магически способи за предсказване; и когато чрез предварителни заклинания призовавали еврейския „Господ Бог“ да покаже своето присъствие и да провъзгласи волята си чрез Урим, то modus operandi е бил същият, който се прилагал от всички нееврейски жреци по цял свят. (Урим.)

ТУМОС (гр.) Астралната, животинска душа; кама манас. Тумос означава „страст“, „желание“ и „смут“ и в този смисъл е употребено от Омир. Тази дума, по всяка вероятност, е произлязла от санскритското тамас, което има същото значение.

ТУРИЯ (санскр.) Състояние на най-дълбок транс – четвърто състояние на тарака раджа-йога, това, което съответства на атма, а на тази земя – на сън без сънища – причинно състояние.

ТУРИЯ АВАСТХА (санскр.) Почти нирванно състояние в самадхи, което само по себе си е блажено състояние на съзерцателната йога зад границите на този план. Това е състояние на висшата Триада, напълно различаващо се (макар и все още неотделимо) от състоянието джаграта (бодърстване), свапна (сънуване) и сушупти (сън).

ТУРМАЛИН Скъпоценен камък, познат в Европа едва през ХVІІІ в. Съществуват 50 окраски, от които червената и зелената придават на минерала подобие на смарагда. Свързан е с планетата Нептун. Съвременно приложение: в зависимост от цвета влияя на съответната чакра. Еликсирите от различните цветови варианти лекуват болести на органи, отговарящи на отделните чакри: черният – артрити, червеният – за забременяване, светлите – стомашни заболявания, зеленият – сърдечни болести и синият – болести на гърлото. (А.)

ТУШИТА (санскр.) Клас богове, притежаващи висока чистота. В екзотеричния или народен северен буддизъм това е девалоки, небесна обител на материален план, където отново се раждат всичките бодхисатви, преди да слязат на Земята като бъдещи Будди.

ТХАРАНА (санскр.) „Месмеризъм“ или по-точно самопредизвикан транс или самохипноза; действие, прилагано в Индия, което притежава магически характер и е нещо от рода на прогонване на бесове. Буквално – „да се отстрани, отмести“ (злите въздействия – тхархн означава „метла“, а тхарнхан – „парцал за прах“); изгонване на злите бхути (злата аура и злите духове) с помощта на благотворната воля на хипнотизатора. (Екзорцизъм.)

ТХОТХОРИ НЯН ЦАН (тибет.) Цар на Тибет през ІV в. Разказват, че по време на неговото управление той бил посетен от петима тайнствени непознати, които му разкрили по какъв начин може да използва за благоденствието на своята страна четирите скъпоценности, които паднали от небето в златно ковчеже през 331 г. сл. Хр. и „ които никой не знаел как се използват“. Това били: 1. Ръце, поставени така, както ги кръстосват буддиските аскети; 2. Украсен със скъпоценности чортен (ступа, построявана над хранилище с реликви); 3. Скъпоценен камък с надпис „Аум мани падме хум“; и 4. „Заматог“, религиозен труд по етика, една от частите на „Канджура“. Глас от небето тогава известил царя, че след определен брой поколения всички ще узнаят колко скъпоценни са били тези четири неща. Обявеното число поколения довело света до седмото столетие, когато буддизмът станал официална религия на Тибет. Отдавайки дължимото на митичните волности, в четирите неща, паднали от небето, гласа и петимата тайнствени непознати, лесно могат да се видят исторически факти. Това несъмнено били петима архати, или бхикшу от Индия, които се отправили да провъзгласяват новата вяра. Много индийски мъдреци, преследвани в Индия за тази нова вяра, заминавали за Тибет и Китай.

ТХУМИ САМБХОТА (санскр.) Индийски мистик и образован мъж, изобретател на тибетската азбука.

ТЮРКОАЗ Минерал със син до зелен цвят от алуминиев фосфат. В древен Египет се използвал за защита на конници и коне. Ако пред камъка се изговори желание, то ще се изпълни. Тюркоазът дарява със здраве и богатство, особено при преговори и при подпечатване на договори. В средновековието е бил носен като амулет от момичета, тъй като охранява тяхната добродетел и пази от лош поглед. Особено високо е ценен при мохамеданите, които го изписват със стихове от Корана. Чрез промяна на цвета си камъкът предупреждава за настъпваща болест. В медицината се е използвал като лечебно средство срещу очни заболявания, тумори в червата и срещу ухапвания от скорпион. В инд. медицина е средство срещу всички отрови. Съвременно приложение: влияе на гърлената чакра (висудха); еликсирът е укрепващо средство при всички заболявания. (А.)

ТЯГА (санскр.) „Отказ“, „отричане“; вътрешен отказ, пълно изоставяне на всички привързаности към плодовете на нашата дейност, към действието само по себе си, изоставяне на всички земни подбуди, вътрешна свобода от желания и привързаности. (А.)

ТЯЛО НА ПРИЧИННОСТТА Това „тяло“ нито е обективно или субективно, а буддхи, Духовна Душа, наречено така, понеже е пряка причина за състоянието сушупти (Сушупти авастха), водещо до състоянието турия, най-висшето състояние на самадхи. От тарака раджа-йогите то е наречено каранопадхи, „основа на Причината“; в системата на веданта то съответства както на виджнанамая (виджнаманам), така и на анандамая коша – последната следва атма и поради това е проводник на вселенския Дух. Само буддхи не бива да се нарича „тяло на причинността“, той става такъв, когато е съединен с манаса, въплъщаващата се същност или Аз.

ТЯН-СИН (кит.) „Небе на разума“, или абстрактните, субективни, идеални небеса. Метафизичен термин, използван по отношение на Абсолюта.

ТЯН-ХОАН (кит.) Дванайсетте йерархии на Дхиани.


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 66

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред