За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 65

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Т 2

ТИФЕЙ (гр.) Прочут великан, който имал сто глави, подобни на главите на змей или дракон, и който бил предполагаем баща на Ветровете, както Шива е бил баща на марутите – също „ветрове“. Той започнал война против боговете и е тъждествен с египетския Тифон.

ТИФЕРЕТ (ивр.) Шестият от десетте сефирота, мъжка активна сила, отговаряща на вау, V, от Тетраграматон IHVH; също така се нарича Мелек, или Цар; и Син. Това е централният сефирот от шестте, които образуват Зауир Анпин, Микропросопуса, или Малкия Лик (Ликове). Превежда се като „Красота“ и „Кротост“.

ТИФОН (егип.) Аспект или сянка на Озирис. Тифон не е, както твърди Плутарх, отделен „Принцип на Злото“ или Сатаната на евреите, а е по-скоро низшите космични принципи на божественото тяло на Озирис, богът в тях – така че Озирис е персонифицираната Вселена във вид на мислеоснова, а Тифон – същата тази вселена в нейната материална проява. Двамата в един са по същество Вишну-Шива. Тифон – това е земната материална обвивка на Озирис, който е пребиваващият в нея дух. В гл. 42 на „Ритуал“ („Книга на Мъртвите“) Тифон е описан като „Сет, преди наричан Тот“. Изтоковедите напълно са се объркали, откривайки, че в едни папируси към Тифон-Сет се обръщат като към „велик и добър бог“, а в други – като към въплъщение на злото. Но нима Шива, един от индуската Тримурти, не е описан на някои места като „най-добрия и щедър сред боговете“, а на други – „тъмен, черен, разрушаващ, ужасен“ и „свиреп бог“? Нима Локи, скандинавският Тифон, в ранни времена представен като добротворно същество, бог на огъня, главният гений на мирното семейно огнище, изведнъж не губи тези звания и не става след това сила на злото, Сатаната на студения ад и демон от най-лоша порода? За такова неизменно превръщане съществува основателна причина. Докато тези двойствени богове, символи на доброто и неизбежното зло, светлината и тъмнината, са тясно свързани, т.е. олицетворяват комбинацията на диференцираните човешки качества или елементите, които те представят, дотогава те просто са въплъщение на средния личен бог. Но веднага, когато биват разделени на две същества, всяко със своите две отличителни черти, те стават съответно два противоположни полюса на добро и зло, светлина и тъмнина; казано накратко – те стават две независими и отделни същества или по-точно личности. Само благодарение на софистиката църквите са успели да запазят до днес в някои умове еврейското божество в неговата първоначална цялост. Ако те бяха последователни, биха отделили Христа от Йехова, светлината и доброто от тъмнината и злото. Именно това е станало с Озирис-Тифон; но нито един изтоковед не е разбрал това и така тяхното недоумение нараства. Ако се приеме Тифон – както това правят окултистите – за съставна част на Озирис, точно както Ариман е неотделим от Ахура Мазда, а Змеят на „Книгата Битие“, тъмният аспект на Елохима, се слива с нашия „Господ Бог“, то всички затруднения в неговата природа изчезват. Тифон е по-късното име на Сет; по-късното, но наистина също толкова древно, колкото е четвъртата династия; тъй като в „Ритуала“ четем: „О, Тифон-Сет! Аз те призовавам, ужасния, невидимия, всемогъщ бог на боговете, тебе, който разрушава и въздава по заслуги“. Тифон несъмнено принадлежи към същата категория символи, към които и Шива Разрушителя, и Сатурн – „тъмният бог“. В „Книга на Мъртвите“ Сет, в своята битка с Тот (мъдростта) – негов духовен двойник – губи силата си също както и Сатурн-Кронос и Уран преди него. Както Шива е тясно свързан с бика Нанди – аспект на Брама-Вишну, творящата и съхраняваща сила, така Сет-Тифон е свързан с бика Апис и двата бика са посветени и свързани с техните съответни божества. Както на Тифон първоначално са се покланяли като на вертикален камък, фалос, така и Шива до днес изобразяват и му се покланят под формата на лингам. Шива – това е Сатурн. Действително, изглежда че Сет-Тифон е послужил като прообраз на повече от един бог на късния ритуален цикъл, включително дори и бога на евреите, тъй като някои от неговите ритуални предписания изцяло са преминали в списъка от закони и канони на религиозните обреди на „избрания народ“. Кой от покланящите се на Библията знае за произхода на жертвения козел (ез или аза), прогонен в пустинята в качеството му на изкупление? Знаят ли те, че столетия преди изхода на Мойсей козелът е бил посветен на Тифон и че над главата на този Тифонов козел египтяните са изповядвали своите грехове, след което животното било изпращано в пустинята? „И ще вземе два козела... и ще хвърли за двата Аарон жребий: единият за Господа, а другият жребий за опрощението (Азазел).. и ще положи Аарон двете си ръце върху главата на живия козел и ще изповяда над него всички беззакония на синовете Израилеви... и ще го прати... в пустинята.“ (Левит, XVI.) И както козелът на египтяните е служел като изкупление при Тифон, така и козелът на израилтяните – за „жертва на повинността... пред Господа“ (пак там, V, 19). Така, ако само си спомним, че всеки антропоморфен творящ бог е бил при древните философи „Животодаващ“ и „разпределящ Смъртта“ – Озирис и Тифон, Ахура Мазда и Ариман и т.н. – то ще бъде лесно да се разбере твърдението на окултистите, че Тифон е бил просто символ на низшата четворка, постоянно воюващите и буйни принципи на диференцираната хаотична материя както във Вселената, така и у Човека, а Озирис символизирал висшата духовна триада. Тифон в „Ритуал“ е обвиняван в това, че „краде разсъдъка от душата“. Поради това той е изобразен като борещ се с Озирис и разсичащ го на четиринайсет (два пъти по седем) части, след което, без уравновесяващата сила на доброто и светлината, той остава потопен в зло и тъмнина. Така легендата, разказана от Плутарх, става разбираема като алегория. Той казва, че като претърпял поражение в битката с Хор, Тифон „бягал седем дни на магаре и бягайки, породил момчетата Иеросолумос и Иудес“. Тъй като на Тифон по-късно се покланяли в образа на магаре и тъй като за наименование на магарето служи АО, или (фонетично) ИАО, гласните, имитиращи рева на това животно, то става ясно, че Тифон бил преднамерено слят с името на еврейския Бог, както това достатъчно ясно показват двете имена – Юдея и Ерусалим – породени от Тифон.

ТИШЯ (санскр.) Същото, което е Кали юга, Четвъртият Век.

ТОБО (гност.) В „Кодекс на назареите“ – тайнствено същество, което пренася душата на Адам от Оркус в мястото на живот и поради това се нарича „освободител на душата на Адам“.

ТОДИ Тайнствен народ в Индия, открит в неизследваните дебри на Нилгири (Сините) Планини в окръга Мадрас, чиито произход, език и религия и до днес не са известни. Те напълно се различават – етнически, езиково и по всичко останало от бадагите и мулукурумбите, другите две племена, обитаващи същите гори. (Вж. Елена Блаватска, „Магьосниците от Сините планини“, „Астрала“, 1995, С.)

ТОМЕЯ (егип.) Богиня на Справедливостта, със завързани очи и кръст в ръката. Същото, което е гръцката Темида.

ТО ОН (гр.) „Съществуващ“, „Неизреченото Всичко“ на Платон. Този, „когото никой не е виждал, освен Сина“.

ТОПАЗ Подразбира се благородният топаз с жълтооранжев цвят; причисляван е към групата на алуминиевите силикати. В древността са вярвали, че минералът е свързан с Луната и нейните фази влияят на окраската му. При наближаваща буря и при голяма горещина камъкът се наелектризира и въздейства на притежателя си; може да предизвика ясновидство и дарба за пророчество. Като талисман и амулет успокоява нервите и предпазва от безпокойства и тревоги. В средновековието е предпочитано средство за защита срещу черна магия. Той „предупреждава“ своя притежател за отрова и други опасности. Арабските лекари са го предписвали срещу липса на апетит, египетските – за забременяване. Приписвали са му противоотровни качества, свойството да спира кръвотечение, да лекува епилепсия и да прогонва кошмари, да лекува очни заболявания и болести на далака. Съвременно приложение: влияе на пъпната чакра (манипура); еликсирът действа успокояващо и премахва вътрешното напрежение. (А.)

ТОР (сканд.) От тонар – „гърмя“; син на Один и Фриг; господар на всички стихийни духове. Бог на гръмотевиците, Юпитер Тонанс. Четвъртъкът (Thursday) е наречен така в чест на Тор. При римляните четвъртъкът е бил ден на Юпитер, Jovis dies; Jeudi на френски – петият ден от седмицата, също така посветен на планетата Юпитер.

„ТОРА“ (ивр.) „Закон“; записан чрез пренареждане на буквите на еврейската азбука. За „съкровената „Тора“ се казва, че Ат-ти-ка („Старецът на Старците“), готвейки се да се прояви, преди да се облече в части (или членове), пожелал да сътвори „Тора“. Веднага след сътворението тя се обърнала към Него със следните думи: „Желаещият да подреди и учреди другите неща, трябва преди всичко да подреди Самия Себе си в Своите подходящи Форми“. Като се увеличавал и развивал, мистичният някога Закон на ранния кабалист бил преобразуван и приспособен от равините така, че да бъде заменен от мъртвата буква на всяка една метафизична концепция; по този начин равинският и талмудически Закон подчинява на себе си Ейн-Соф, всеки един божествен Принцип, без да се обръща внимание на истинските езотерични тълкувания.

ТОРАЛВА, д-р Ежен Лекар, живял през ХІV в. Получил като подарък от брат Пиетро – голям маг и доминикански монах – демон на име Зекуиел, който трябвало вярно да му служи. („Разбулената Изида“, т. II.)

ТОТ (егип.) Тот-Хермес и др. Най-тайнственият и най-малко разбираемият от боговете, чийто личен характер напълно се отличава от всички други древни божества. Докато метаморфозите на Озирис, Изида, Хор и останалите са толкова многобройни, че тяхната индивидуалност почти се загубва, Тот остава неизменен от първата до последната династия. Той е бог на мъдростта и властта над всички останали богове. Той е летописец и съдия. Неговата глава на ибис, перо и табличка на небесен писар, записващ мислите, думите и действията на хората и претеглящ ги на везните, го приближават до образа на езотеричните липики. Неговото име е едно от първите, които се появяват върху паметниците. Той е лунен бог на първите династии, учител на Киноцефала – маймуната с глава на куче, който в Египет бил жив символ и спомен за Третата коренна раса („Тайната Доктрина“, т. II). Той е „Властелин на Хермопол“ – съчетание на Янус, Хермес и Меркурий. Той е увенчан с атеф и лунен диск и в ръката си държи „Окото на Хор“, „третото око“. Той е гръцкият Хермес, бог на учеността, и Хермес Трисмегист, „Трижди великият Хермес“, покровител на физическите науки, а също така покровител и дори самата душа на окултното езотерично знание. Както прекрасно го е описал мистър Дж. Бонвик, F.R.G.S.: „Тот... притежава мощно въздействие върху въображението... в тази объркана и все пак прекрасна фантасмагория на мисълта и нравственото чувство на мъгливото минало. Безполезно е да се питаме по какъв начин човек в люлката на този свят, при тази грубост – както се предполага – на зараждащата се цивилизация, е бил способен да мечтае за такова небесно създание, каквото е Тот. Чертите са толкова фино обрисувани, преплетени помежду си с такава любов и вкус, че изглежда пред нас е картина, замислена от гения на Милтън и изпълнена с цялото майсторство на Рафаел. Действително имало е известна истина в стария израз: „Мъдростта на Египтяните“. ...След като е доказано, че жената на Хефрен, строителя на втората пирамида, е била жрица на Тот, става ясно, че идеите, съдържащи се в неговия образ, са се утвърдили преди 6 000 години.“ Според Платон: „Тот-Хермес е бил откривател и изобретател на числата, астрономията, геометрията и буквите“. Прокъл, ученик на Плотин, говорейки за това тайнствено божество, заявява: „Той господства над всеки вид състояние, като ни насочва от тази смъртна обител към разумната същност, ръководейки разнообразни стада от души“. С други думи, Тот, като регистратор и летописец на Озирис в Аменти, Залата на Съда над Умрелите, е бил психопомпно божество, а Ямблих посочва, че „кръстът с дръжка (тау), който Тот държи в ръка, не е нищо друго, освен монограм на неговото име.“ Освен Тау, като прототип на Меркурий, Тот носи жезъла на змея (наг), символ на Мъдростта, жезълът, който станал кадуцей. Мистър Бонвик казва: „Хермес е бил самият змей в мистичен смисъл. В течение на столетията той се плъзга подобно на него, безшумно, без видимо напрежение. Той... е представител на звездното небе. Но той е и враг на злия змей, тъй като ибисът е изтребвал змиите в Египет.“

ТОФЕТ (ивр.) Място в долината на Геена, недалеч от Ерусалим, където непрекъснато се поддържал огън, на който в жертва на Ваал се принасяли деца. Така тази местност е прообраз на християнския Ад, огнената Геена на вечното проклятие.

ТОХУ БОХУ (ивр.) От Тоху – „Дълбина“ и Боху – „предвечно Пространство“, или Дълбина на Предвечното Пространство, произволно преведено като „Хаос“, „Неразбория“ и т.н.

ТОЧКА В КРЪГ В своето езотерично значение – първият проявен Логос, проявяващ се на безкрайното и безбрежно протежение на Пространството, представено от кръга, план на Безграничността и Абсолютността. Това е само едно от безбройните и скрити значения на този символ, който е най-значителната от всички геометрични фигури, използвани в метафизичната емблематология. Що се отнася до масоните, те направили от тази точка „отделен брат“, чийто дълг пред Бога и човека е очертан от този кръг, и добавили Иоан Кръстител и Иоан Евангелист, за да съпровождат „брата“, като ги изобразили с две вертикални успоредни.

ТОЯМБУДДХИ (санскр.) Страна, в северната част на която е разположен „Белият Остров“ – Швета-Двипа – един от седемте пуранични острова или континента.

ТРАЕТАОНА (мазд.) Персийският Михаил, който се борил със Захак или Ажи-Дахака, змея-разрушител. В „Авеста“ Ажи-Дахака е триглаво чудовище; едната от неговите глави е човешка, двете други – змийски. Дахака, който в зороастрийските писания е представен като произлизащ от Вавилон, бил алегоричен символ на асирийската династия на цар Дахаки (Аз-Дахаки), който управлявал Азия с желязна ръка и на чиито знамена имало пурпурен знак на дракона, purpureum signum draconis. Обаче метафизически човешката глава означава физическия човек, а двете змийски глави – двойствения манасичен принцип, тъй като и драконът, и змеят служат като символи на мъдростта и окултните сили.

ТРАЙЛОКЯ или Трилокя (санскр.) Буквално – „три сфери“ или свята; допълнителна триада към браминската четворка от светове под наименованието Бхуванатрая. Буддисткият непосветен мирянин ще назове само три деления на всеки свят, докато непосветеният брамин ще твърди, че те са четири. Четирите деления на последния са чисто физически и чувствени. Трайлокя на буддистите са чисто духовни и етически. Пълното описание на браминското деление може да се намери под думата Вяхрити, а засега разликата е достатъчно представена в следния паралел:

Браминско деление на световете

1. Бхур, Земя.

2. Бхува, небеса, небесен свод.

3. Свар, атмосфера, небе.

4. Махар, вечно светеща същност. Буддистко деление на ефира

1. Свят на желанията, Камадхату или Камалока. Деление на Сферите.

2. Свят на формите, Рупадхату.

3. Безформения свят Арупадхату.

Всички тези светове са посмъртни състояния. Например Камалока или Камадхату, сферата на Мара, е това, което средновековните и съвременните кабалисти наричат свят на астралната светлина и „свят на обвивките“. Камалока, подобно на всички останали области, има своите седем деления, от които най-низшето започва на Земята или невидимо в нейната атмосфера; шестте останали постепенно отиват нагоре, като при това най-висшето е обител на тези, които са умрели в резултат на нещастен случай или самоубийство в момент на временна лудост или по някакъв друг начин са станали жертва на външни сили. Това е мястото, където пребивават всички, които са умрели преди определеното им време и чиито висши принципи, по тази причина, не отиват веднага в състоянието на девакхан, спят сладкия сън на забравата без сънища, след края на който те или незабавно се въплъщават, или постепенно преминават в състояние на девакхан. Рупадхату е небесен свят на формите или това, което ние наричаме девакхан. Непосветените брамини, китайските и други буддисти делят рупадхату на осемнайсет брами, или девалоки; животът на душата там продължава от половин юга до 16 000 юги или калпи и височината на „Сенките“ е от половин йоджана до 16 000 йоджани (йоджана е мярка за дължина от пет и половина до десет мили!!); и всякаква подобна теологическа глупост, която е излязла от жреческите мозъци. Но езотеричната философия учи, че макар Азът в този момент да съществува в пълен обем или в една от запазилите го форми (като на сън), все пак, тъй като рупадхату е чисто ментална сфера и състояние, самото Аз извън границите на собственото съзнание не притежава форма. Езотеризмът дели тази „сфера“ на седем дхиани, „сфери“ или състояния на съзерцание, които не са местности, а техни ментални представители. Арупадхату: тази „сфера“ отново се дели на седем дхиани, още по-абстрактни и безформени, тъй като този „свят“ е лишен въобще от всякакви форми или желания. Това е висшата сфера на посмъртната Трайлокя; и тъй като това е обител на тези, които са вече почти готови за нирвана и по същество тя е праг към състоянието на нирвана, то е ясно, че в арупадхату (или Арупавачара) не може да има нито форма, нито усещане, нито каквото и да е чувство, свързано с нашата тримерна Вселена.

ТРАНС (лат.) „Преминаване“; състояние на съзнанието, характеризиращо се с известна степен на раздвоение на личността, понижено внимание, но едновременно и способност да се възприемат паранормални явления. Най-известни са хипернотичният и медиумният транс, но освен тях съществуват и видове, предизвикани от наркотици, музика и танци, хипноза т.н. Практикуващите вуду след състояние на транс нямат представа какво е ставало с тях, докато са направлявани от техния ръководител. Едновременно с това съществува и трансова състояние на екстаз, което разширява съзнанието и води до просветление. (А.)

ТРАНСЦЕДЕНТАЛНА МЕДИТАЦИЯ Форма на йога и духовно движение, основано от гуру Махараши Махеш Йоги (род. 1918); чрез ежедневни 20-минутни медитативни упражнения, съпроводени с произнасяне на формули, се постига състояние на потапяне (самадхи). Прилагат се и техники, които така могат да активират сиддхи, че е възможно да се осъществи левитация. (А.)

ТРАНСЦЕДЕНТАЛНО (лат.) „Прекрачване“; област на абсолютното и божественото, която се намира извън материалната вселена; духовен свят, откъде произлиза душата и където ще се завърне. (А.)

ТРАТАКА (санскр.) Концентрация в определена точка или предмет, за предпочитане – светещ. (А.)

ТРЕТА ЮГА (санскр.) Втората епоха на света, период от 1 296 000 години. (Юга.)

ТРИ В езотериката се разглежда като синтез на 1 и 2, но 3 образува нова мистична цялост. Според Петър Дънов числото 3 съществува като норма в природата. Висшите сили, с които човек борави, започват с числото 3 (бащата, майката и синът). Неговият ум, неговото сърце и воля представляват числото 3 и са резултат на тия сили, които действуват в човека. При Щайнер 3 символизира откровението (2) и Божественото (1). В митологията на различните народи 3 е свещено число. Триединството като висш израз на божественото се среща в египетската митология (Озирис, Изида, Хорус), в индийската (Брама, Вишну, Шива), в християнството – като триада (троица) от Бог Баща, Бог Син и Дух Свети. Според Питагор светът се състои от материя, душа и дух. В магията 3 символизира мъжкият и активният принцип, в астрологията – Слънцето, Луната и Земята. В кабала три сефирота (Кетер, Хокма и Бина) образуват царството на разума; третата буква на еврейската азбука – гимел – символизира природата. В нумерологията 3 означава интелигентност, дарба и амбиция. (А.)

ТРИАДА или Трима Десетте сефироти при съзерцание се представят като група от три триади: Кетер, Хокма и Бина образуват небесната триада; Хесед, Гебура и Тиферет – втората; Нецах, Ход и Иесод – низшата триада. Десетата, сефира Малкут, стои зад тези три триади. (W.W.W.)

Даденото по-горе е ортодоксалната западна кабала. Източните окултисти признават само една триада – горната (съответстваща на атма-буддхи и обвивката, която отразява тяхната светлина – три в едно) – и отчитат седем низши сефироти, всеки от които е представител на един принцип, като се започне от висшия манас и се завърши с физическото тяло – като при това Малкут е представител на последното в микрокосмоса, а Земята – в макрокосмоса.

ТРИ-БХУВАНА или Трилока (санскр.) Три свята – Сварга, Бхуми, Патала – или Небето, Земята и Адът в народните вярвания; езотерично те са по същество духовната, психическата (или астралната) и земната сфера.

ТРИ ВАРГА (санскр.) 1. Три ценности, три цели в живота на човека: закон (Дхарма), полза (артха), любов (Кама). 2. Три състояния: упадък, застой, ръст. 3. Трите висши касти или варни: брамини, кшатрии, вайши. (А.)

ТРИВИДХА ДВАРА (санскр.) „Трите порти“, които са по същество тялото, устата и умът; или чистотата на тялото, чистотата на речта, чистотата на мисълта – три добродетели, необходими, за да се стане Будда.

ТРИВИДЯ (санскр.) „Три знания“ или „науки“; трите основни аксиоми в мистиката: а) непостоянство на цялото съществуване, или анитя; б) страдание или мъчение на всичко, което живее и съществува, или дукха; и в) цялото физическо, обективно съществуване, толкова мимолетно и нереално, колкото е сапуненият мехур на сън, или анатма.

ТРИВИКРАМА (санскр.) Епитет на Вишну, използван в „Риг Веда“ във връзка с „трите крачки на Вишну“. Първата крачка той направил на земята във формата на Агни; втората – в атмосферата, във формата на Ваю, богът на въздуха; и третата – на небето, в образа на Суря, Слънцето.

ТРИГУНИ (санскр.) Три подразделения на вродените качества на диференцираната материя – т.е. на пълния покой (сатва), на дейността и желанията (раджас), на застоя и гниенето (тамас). Те съответстват на Вишну, Брама и Шива. (Гуни.)

ТРИДАНДИ (санскр.) Това наименование обикновено се дава на класа или сектата на саняси, които постоянно държат в ръка нещо като патерица (данда), разклоняваща се към върха на три пръчки. Етимологията на тази дума е разнообразна и някои наричат така тройния шнур на брамина.

ТРИ-ДАША (санскр.) Три пъти по десет или „трийсет“. Това е закръглената численост на индуския пантеон – трийсет и три крори божества – дванайсет адити, осем Васу, единайсет Рудри и двама Ашвини, или трийсет и три коти, или 330 милиона бога.

ТРИДЖНАНА (санскр.) „Тройно знание“; състои се от три степени: 1. Убеждение, основано на вяра; 2. Убеждение, основано на теоретично знание; 3. Убеждение, основано на лично и практическо знание.

ТРИДХАТУ (санскр.) Троен принцип; троен свят, в който приповдигнатото съзнание на човека отразява трите божествени принципа на битието: неговото безгранично съществуване, неговата безгранична съзнание-сила, неговото безгранично блаженство. (А.)

ТРИЙСЕТ И ДВА ПЪТЯ НА МЪДРОСТТА (каб.) В „Зохар“ се казва, че Хокма (Мъдростта) поражда всички неща „чрез (тези) трийсет и два пътя“ („Зохар“, III, 290 а). Тяхното пълно описание може да се намери в „Сефер Йецира“, където буквите и цифрите като че обективно представят трийсет и двата пътя на Мъдростта, с чиято помощ Елохимите построили цялата Вселена, тъй като, както се казва на друго място, разумът „излиза от Зауир Анпин и поради това се разпространява и тръгва по трийсет и два пътя“. Зауир Анпин, „Малкият Лик“ или „Малкото Лице“ – това е Небесният Адам, Адам Кадмон, или Човекът. В „Зохар“ човекът се разглежда като двайсет и двете букви на еврейската азбука, към които се добавя декада – оттук и трийсет и двата символа на неговите способности или пътища.

ТРИКАЯ (санскр.) „Три тела“ или форми; това е изключително сложно учение, което все пак, ако бъде разбрано, обяснява тайната на всяка триада, или троица и служи като оригинален ключ към всеки един тристранен метафизичен символ. В най-простата си и разбираема форма това може да се намери в човешкото същество, в неговото тройно деление на дух, душа и тяло, и във вселената, разглеждана пантеистично, като единство, съставено от Божествен, чисто духовен Принцип, Божествени Същества – негови непосредствени лъчи, и Човечеството. Началото може да се намери в ученията на доисторическата Религия на Мъдростта, или Езотеричната Философия. Величественият пантеистичен идеал, който от неизвестната и непознаваема Същност се превръща отначало в субективна, а след това в обективна материя, се намира в основата на всички тези триади и троици. Така във философския северен буддизъм ние намираме: 1. Ади-Будда (или Предвечния Вселенски Разум); 2. Дхиани-Будди (или бодхисатви); 3. Мануши (човешки) Будди. При европейците срещаме същото: Бога, Ангелите и Човечеството, теологически символизирано от Бого-Човека. Тримурти на браманизма, а също така и тройното тяло на Шива в шиваизма – и двете са били разглеждани на същата основа, ако даже не са и съвпадали изцяло с езотеричните учения. Затова няма защо да се учудваме, ако се оказва, че тази концепция за тройното тяло – или одеждите нирманакая, самбхогакая и дхармакая, най-величествената доктрина на езотеричната философия – е приета в повече или по-малко променен вид от всяка религиозна секта и изцяло неправилно е изтълкувана от изтоковедите. Така, в своя общ смисъл, тройното тяло символизира статуята на Будда, неговите учения и неговите стъпки; в жреческите концепции това се отнася към буддисткия обет на вярата, наричан триратна; „прибягвам към Будда, Дхарма и Сангха“. Народното въображение придава на Будда вездесъщност, като по този начин го приравнява с антропоморфния бог и го принизява до нивото на родово божество; и като следствие от това изпада в явни противоречия, както е в Тибет и Китай. Така екзотеричната доктрина учи, че намирайки се в своето тяло нирманакая (което е преминало през 100 000 степени на преобразяване на Земята), Будда, в същото време се явява Лочана (небесен Дхиани-Бодхисатва), в своето самбхогакая „дреха на абсолютно съвършенство“ и в дхиана, или състояние, което трябва да го откъсне от света и всичко, което е свързано с него; и накрая той, бидейки нирманакая и самбхогакая, също е и дхармакая на „абсолютната чистота“, Вайрочана или Дхиани-Будда в пълна нирвана! (Ейтъл, „Sanskrit-Chinese Dictionary“.) Това е мешавица от непримирими противоречия, която някои мисионери и изтоковеди представят като философски догми на северния буддизъм. И ако това не е умело изкривяване на философията, внушаваща страх на тези привърженици на религия, основана на неразрешими противоречия и пазени „тайни“, то тогава е плод на невежество. Тъй като трайлокя, трикая и триратна са по същество трите аспекта на едни и същи концепции и трябва да бъдат, така да се каже, слети в едно; този въпрос допълнително се разяснява под всеки от тези термини. (Вж. в това отношение също и термина Тришарана.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 65

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред