За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 64

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Т 1

ТАТ ЕСМУН (егип.) Египетският Адам; първият човешки прародител.

ТАТХАГАТА (санскр.) „Този, който е подобен на бъдещия“; този, който, подобно на своите предшественици (Будди) и приемници, се явява бъдещият Будда, Спасител на Света. Една от титлите на Гаутама Будда, и най-висша, доколкото първият и последният Будда са били преки непосредствени аватари на Единното Божество.

ТАУ (ивр.) Това, което сега е станало еврейската квадратна буква тау; много преди изобретяването на тази азбука това е било египетският кръст с дръжка, крукс ансата на латинците и идентично с египетския анкх. Този знак принадлежал и сега принадлежи изключително на адептите на всяка страна. Както доказва Кенет Маккензи, „това бил символ на спасението и освещението и като такъв бил приет в качеството на масонски символ в Обреда на Кралската Арка“. Той също така се нарича астрономичен кръст и бил използван от древните мексиканци (може да се види на един от храмовете в Паленке), също както и от индусите, които поставяли тау като знак върху челата на своите чела. (Крукс ансата.)

ТАХМУРАТ (перс.) Иранският Адам, чийто кон бил Симург Анке, грифон-феникс, безкрайният цикъл. Повторение или припомняне на въплъщенията на Вишну и Гаруда.

ТАШИЛУНПО (тибет.) Голям център от манастири и учебни заведения на три часа път пеша от Шигадзе; резиденция на таши-лама, за който по-подробно вж. Панчен римпоче. Той бил построен в 1445 г. по заповед на Цзонкапа.

ТЕАНТРОПИЗЪМ Едновременно и бог, и човек; божествен Аватар.

ТЕБА (ивр.) „Природа“; мистично и езотерично тя е същото, което е нейният Елохим, тъй като числовото значение на двете думи – Теба и Елохим (или Алейм) – е еднакво, а именно 86.

ТЕДЖАС, теджах (санскр.) „Светлина“, „топлина на енергията“; сила; могъщество; енергия и душевна сила; един от видовете Бхута. (А.)

ТЕЙОХЕЛ (ивр.) Обитаемият свят, раждащ човека; нашата земя в „Зохар“.

ТЕЛЕКИНЕЗА (гр.) „Отдалечено движение“; придвижване на предмети по паранормален начин – без пряко или опосредствено въздействие и само чрез енергия. (А.)

ТЕЛЕПАТИЯ (гр.) „Изживявания отдалеч“ или предаване на мисли от разстояние; възприемане на душевните състояния на даден човек без участието на сетивата. (А.)

ТЕЛЕЦ (лат.) Едно от най-тайнствените съзвездия в Зодиака, свързано с всички „Първородни“ слънчеви богове. Телецът е отбелязан с буквата А, която е негов знак в еврейската азбука – буквата Алеф; и поради това съзвездието се нарича „один“, „първи“ – по горепосочената буква. От тук и „първородните“ – всички, на които то е било посветено. Бикът (култ на бика) – е символ на силата и пораждащата мощ, на Логоса; оттук и рогата на главата на Изида, женския аспект на Озирис и Хор. В рогата на Телеца (горната част на еврейското Алеф) древните мистици виждали кръста с дръжка, отблъскващ дракона, а християните свързвали този знак и съзвездието с Христос. Св. Августин го нарича „велик Град на Бога“; египтяните – „тълкувател на божествения глас“, Апис-Пацис на Хермонт.

ТЕЛУГУ Един от дравидските езици, на който говорят в Южна Индия.

ТЕМУРА (ивр.) „Изменение“; наименование на раздел от практическата кабала, отнасящ се до аналогията между думите, които се променят в зависимост от разполагането на буквите или замяната на една буква с друга.

ТЕОГОНИЯ Произход на боговете; раздел от всички нехристиянски теологии, който учи на генеалогията на различни божества. Древногръцкото название на това, което по-късно било преведено като „родословие на произхода на Адам и Патриарсите“ – всички те по същество са „богове, планети и знаци на Зодиака“.

ТЕОДИДАКТ (гр.) „Научен от Бога“; така наричали Амоний Сакас, основателя на неоплатоническата еклектична школа на филалетите в ІV в. в Александрия.

ТЕОКРАЗИЯ „Смесване на богове“; поклонение на различни богове, като например на Йехова и боговете на неевреите в случая с евреите-идолопоклонници.

ТЕОМАНТИЯ (гр.) Пророкуване с помощта на оракули; от „теос“ – бог и „мантия“ – пророкуване.

ТЕОМАХИЯ Сражаване с богове или против тях, като например „Войната на Титаните“, „Война в Небесата“ и сражението на Архангелите (боговете) против техните братя, пълчищата на Сатаната (бивши богове, асури и т.н.).

ТЕОПАТИЯ Страдания в името на своя бог; религиозен фанатизъм.

ТЕОПЕЯ (гр.) Магическо изкуство да се дава на фигури, статуи и други неодушевени предмети живот, реч и движение.

ТЕОПНЕЙСТИЯ (гр.) Откровение; нещо дадено или вдъхновено от бога или божествено същество. Божествено озарение.

ТЕОСОФИ С това име наричали себе си много мистици от различни периоди на историята. Неоплатониците на Александрия били теософи; алхимиците и кабалистите на средновековието се наричали също така; това се отнася и към мартинистите, квиетистите и други мистици, действащи независимо, или обединени в братство или общество. Всички истински привърженици на божествената Мъдрост и Истина са имали и имат повече право на това име от тези, които, присвоявайки си това название, живеят и действат противно на принципите на теософията. Както е казано от брат Кенет Р. Маккензи, теософите от изминалите столетия са „чисти теоретици, които не основавали школи и все пак оказали мълчаливо влияние върху философията; и без съмнение, когато настъпи времето, много идеи, предложени по този начин, могат да дадат нови насоки на човешкото мислене. Един от пътищата, по които тези доктрини са постигнали не само авторитет, но и сила, е минавал през някои усърдни и предани хора във висшите степени на Масонството. Все пак тази сила в значителна степен угаснала заедно с неговите основатели и съвременното франкмасонство съдържа малко следи от теософско влияние. Колкото точни и прекрасни да са били някои мисли на Сведенборг, Пернети, Паскуалис, Сен Мартен, Маркони, Рагон и Шастание, те оказват само слабо непосредствено въздействие на обществото.“ Това е вярно по отношение на теософите от предишните три столетия, но не и на съвременните. Тъй като теософите на днешния век вече са оставили видима следа в съвременната литература и сред най-интелигентните слоеве на човечеството са възбудили желание и целеустременост към възвишена философия, наместо към сляпата догматична вяра на миналото. Такава е разликата между предишната и съвременната Теософия.

ТЕОСОФИЯ (гр.) „Религия на Мъдростта“ или „Божествената Мъдрост“. Същност и основа на всички световни религии и философии, преподавана и практикувана от малцина избрани от момента, когато човекът е станал мислещо същество. В практиката теософията е чисто божествена етика; определенията, дадени й в речниците, са просто безсмислица, нелепост, основана на религиозно суеверие и невежество по отношение на истинския дух на ранните розенкройцери и средновековните философи, наричащи себе си теософи.

ТЕОСОФСКО ОБЩЕСТВО или „Всемирно Братство“ Основано през 1875 г. в Ню Йорк от Е. П. Блаватска и полковник Х. С. Олкът при съдействието на У. К. Джадж и някои други. Първоначално провъзгласило за своя цел научното изследване на психическите или т. нар. „духовни“ феномени, след което са били обявени три главни негови задачи, а именно: 1. Братство на човечеството без разлика в расите, цвета на кожата, религията или социалното положение. 2. Основно изучаване на древните световни религии за сравняване и изучаване на универсалната етика. 3. Изучаване и развиване на скритите божествени сили у човека. В дадения момент (1890 г.) то има над 250 филиала, разпръснати по цялото земно кълбо, повечето от които се намират в Индия, където е разположена неговата щаб-квартира. То се състои от няколко големи секции – индийска, американска, австралийска и европейска.

*В движението назряват противоречия, които се проявяват непосредствено след смъртта на Блаватска – обществото е лишено от една пламенна, с огромен идеен личност, която е стълбът на теософската кауза. Мистици и окултисти предявяват претенции към ръководния пост, като се обосновават с получени поличби свише. През 1892 г. У. Джадж и Ани Безан също показват поотделно писма от Учителите, с което се поставя началото на един тригодишен междуличностен скандал. През 1895 г. Джадж оглавява мнозинството от американските теософи под името „Теософско Общество в Америка“. Умира една година по-късно, а два месеца след това ръководството се поема от медиума Катрин Тингли, за която се твърди, че била посочена за наследник от самия Джадж, наричащ я „Обещание“, „Светлина в ложата“ и „Огнена майка“. Междувременно теософското общество на Безан и полковник Олкът претърпява редица промени. Появява се и още една причина за раздори, провокирана от Чарлз Уебстър Ледбитър, дясната ръка в управлението на Ани Безан. Ледбитър е английски свещеник, привлечен в Т. О. от Блаватска. Той и Безан проучват съвместно „астралните форми“ на емоциите и мислите и на „окултната химия“ – ясновидско изследване на естеството на материята. Общите виждания на двамата ги обединяват и след смъртта на Олкът те всъщност започват да управляват съвместно обществото. Под ръководството на двамата ясновидци теософските търсения променят същността си. Отделя се все повече внимание на ясновидството и астралните контакти. Ледбитър се интересува предимно от предишните животи. В седалището на теософите в Адяр „разпознава“ сина на един от слугите, в чието тяло ще се въплъти Учителя на новия век, на предсказаната от Блаватска нова раса. През 1911 г. е основан и „Орденът на звездата на Изтока“ – организация, която трябва да подпомага идването на Учителя. В нея централна роля е отредена на Кришнамурти, избраника на Ледбитър и Безан. Орденът се разраства и привлича многобройни съмишленици. Кришнамурти обикаля целия свят, докато ненадейно през 1929 г. сам прекратява дейността си, което води до разпадането на ордена. Полемиките около мястото и ролята на ордена и на Кришнамурти водят до отцепването през 1909 г. на личния секретар на Блаватска Джордж Мийд. Той основава свое общество, занимаващо се предимно със сравнителна религия. През същата 1909 г. група теософи се обособява в Лос Анжелос като „Обединена ложа на теософите“ под ръководството на Робърт Кросби. След 1930 г. ложата започва да издава в Индия сп. „Арианският път“. Най-сериозната загуба за Обществото обаче е отделянето на Рудолф Щайнер, който не може да асимилира „цялата гротескност“ около Ордена на звездата и през 1913 г. сформира Антропософското Общество. Но това е формален повод – истинската причина са дълбоките идейни разногласия, породени както от изгасналата искра на окултните търсения, така и от изгражданата от Щайнер бъдеща школа на западната езотерична мисъл (Антропософия). Още в началото на ХХ в. Обществото губи все повече заложените от своята създателка теософски аспекти. Правят се опити за връщане към Блаватска, но движението е твърде разнородно, липсва обединяваща, високо авторитетна фигура, бързо се променят социалните и геополитическите условия. След оттеглянето на Кришнамурти Теософското Общество губи своите привърженици – през 1932 г. неговите членове намаляват до 32 000. През 1932 г. умира Безан; Ледбитър предава работата си на бившия преподавател Джордж Аръндейл и се оттегля в Австралия, където насочва интересите си към либералната католическа църква. Но както обикновено се получава при окултни движения с дълбоко хуманен и философски заряд, идеите, след смъртта на патрона, прекрачват границите на организацията и намират почва и радетели в широки обществени слоеве, като по този начин влияят по-силно и непосредствено на духовното развитие.*

ТЕОФИЛАНТРОПИЗЪМ (гр.) Любов към Бога и човека, или по-точно, във философски смисъл – любов към Бога чрез любов към Човечеството. Някои личности, които по време на първата революция във Франция са се стремели да заменят християнството с чиста филантропия и здрав разум, наричали себе си теофилантропи.

ТЕОФИЛОСОФИЯ Теизъм и философия заедно.

ТЕРАПЕВТИ (гр.) Школа на езотерици, която била вътрешна група в александрийския юдаизъм, а не „секта“, както е прието да се смята. Те били „лечители“ в този смисъл, в който са и някои „християнски“ и „ментални“ учени. Членовете на Т.О. са лечители, като са и добри теософи и изследователи на езотеричните науки. Филон Юдей ги нарича „слуги на бога“. Както справедливо е казано в „A Dictionary of... Literature, Sects, and Doctrines“ (т. IV, ст. „Филон Юдей“) по отношение на терапевтите: „Няма основания да се смятат за отделна „секта“, а по-скоро за езотеричен кръжок на илюминати, „мъдри хора“... Те били съзерцателни елинистични юдеи.“

ТЕРАПИЯ ПОЛЯРИТЕТНА Физиологична терапия, създадена от австриеца Рандолф Штоне (1890-1981); базира се на схващането, че универсалната поляризация (слънце/луна, мъжко/женско, позитивно-негативно, изразено в кит. философия като ин и ян) има своето съответствие и в човека. Дясната половина е позитивна, а лявата – негативна. Освен това тялото има пет енергийни централи, които съответстват на петте елемента на индийската философия: етер, въздух (Ваю), огън, вода и земя. Чрез масажи и допир тези енергийни полета могат да се повлияят, като се отстранят енергийните блокади. (А.)

ТЕРАПИЯ ЧРЕЗ ДВИЖЕНИЕ Разработена от Паул Опенхаймер (род. 1916 г. във Франкфурт) на базата на антропософията, източните учения, главно йога, методът „Фелденкрайс“ и биполарния принцип (ин и ян), който при човека се изразява чрез тяло – душа (дух). Нарушенията в едната от двете същности води до криза в цялата система. Ако мисленето потиска необходимите за тялото духовни импулси, организмът се превръща в машина, а човекът – в марионетка, чиито органи и части функционират по определени, но съвсем ограничени правила. Полярният модел се проектира върху движенията и тяхното осъзнаване: процесите на напрежение и отпускане, протягане и свиване влияят на всички органи, вкл. и на вътрешните като сърце, стомах и др., затова е необходимо внимателно да се наблюдава дейността на тялото. Едно обикновено движение на ръката оказва влияние на раменете, врата, тила и главата. (А.)

ТЕРАПИЯ ЧРЕЗ ДЕХИПНОТИЗАЦИЯ Разработена от американеца Дик Шулдър, според когото съвременният човек е вече хипнотизиран от мнообразното влияние на възпитанието и чрез обществото. Първите преживявания при раждането, още отделянето от майката, образуват стратегическа програма, която служи като защита на детето при подобни ситуации. Повечето поведенчески стратегии на човека, като лоши навици, страхове, начин на хранене и др., се коренят в първите четири години. Чрез диалог с подсъзнанието, който включва и медитация, и промяна на начина на хранене (без остри подправки и сладки храни) старата програма от детството се изтрива и евентуално се замества с нова, която отговаря на живота на възрастния. (А.)

ТЕРАПИЯ ЧРЕЗ ДИШАНЕ Съвременната физиология и психотерапевтика разглеждат дишането не само като процес, чрез който организмът приема жизнена енергия, но и като връзка с възвишени светове. Повърхностното дишане, както и дълбокото дишане без концентрация, не доставя достатъчно жизнена енергия. Основен фактор за правилното дишане е концентирането върху процеса и регулирането на въздушния поток в тялото. Техниката на дишането е разработена от йога и съдържа три степени: приемане, задържане, издишване. Целта е не само да се избегне бързото и повърхностно дишане, но и да се приведе организма в синхрон с пулсацията на жизнената енергия. Чрез концентрация и образно мислене жизнената енергия (прана) се насочва към енергийните центрове и оттам – към органите и системите. Съвременните лечебни терапии (методът „Александър“, автогененен тренинг) също включват техники, при които съзнателно се регулира ритъмът на дишане.

ТЕРАПИЯ ЧРЕЗ ДОПИР англ. Touch for Health; една по-скоро профилактична терапия; установява се дисбалансът в енергийната система, който се отстранява мануално. Чрез тест на мускулите се диагностицират 12-те основни системи (стомах, бели дробове, панкреас и т.н.). (А.)

ТЕРАПИЯ ЧРЕЗ НОВО-РАЖДАНЕ англ. Rebirthing; създадена от американските лекари Рей, Янов и Гроф. В основата е схващането, че преживяванията при раждането са определящи за по-нататъшното развитие на човека и причина за неговите заболявания. С помощта на дихателни техники (бързо дишане и задържане на въздуха) процесът на раждането отново се преживява, като блокадите се отстраняват чрез осъзнаване на потискащите обстоятелства и травми. (А.)

ТЕРАТОЛОГИЯ Гр. наименование, въведено от Жофруа Сент Илер за определение на предродовото образуване на уродите, както човешки, така и животински.

ТЕРАФИМИ (ивр.) Същото, което са серафимите или боговете кабири; образи на змея (наг). Първите Терафими, съгласно легендата, били получени от Дардан като зестра и той ги донесъл в Самотракия и Троя. Идолите-оракули на древните евреи. Рахил ги откраднала от своя баща Лаван.

ТЕРМУТИС (егип.) Корона от змии на богинята Изида; също така името на легендарната дъщеря на фараона, на която се приписва спасяването на Мойсей от водите на Нил.

ТЕТРАГРАМАТОН Четирибуквеното име на Бога, неговото гръцко наименование; четирите букви на древноеврейски са: „Йод Хе Вау Хе“, или на английски – IHVH. Истинското древно произнасяне днес е загубено; искрените юдеи смятали това име за твърде свещено, за да се произнася и при четенето на свещени текстове го заменяли с името Адонай, което означава Властелин (Неизреченото име). В кабала І се свързва с Хокма, H – с Бина, V – с Тиферет, а последното Н – с Малкут. Християните обикновено наричат IHVH – Йехова, а много съвременни учени-библеисти го пишат като Яхве. В „Тайната Доктрина“ името Йехова се приписва само на Бина, но това не се признава от розенкройцерската школа на кабалистите и от Матърс в неговия превод на „Kabbalah Denudata“ на Кнор фон Розенрот. Някои авторитети на кабала отнасят към IHVH само Бина, но единствено по отношение на Йехова на екзотеричния Юдаизъм. IHVH на кабала има само далечна прилика с Бога на Стария Завет. (W.W.W.)

„Кабала“ на Кнор фон Розенрот не представлява авторитет за източните кабалисти; тъй като е добре известно, че при написването на своята „Kabbalah Denudata“ той е следвал по-скоро съвременните, отколкото древните (халдейски) манускрипти и също така е добре известно, че тези манускрипти и ръкописи на „Зохар“, които се класифицират като „древни“, споменават и дори използват еврейските главни или мазоретични точки. Само това вече би направило фалшификати от тези, уж отнасящи се към „Зохар“ книги, тъй като не съществуват преки следи от използването на мазора преди Х в. на нашата ера и дори косвени следи – преди VII в.

ТЕТРАКТИС или Тетрада (гр.) Свещената четворка, в която се кълнели питагорейците; това била тяхната най-обвързваща клетва. Тя има твърде мистично и разнообразно значение, явявайки се същото, което е и Тетраграматон. Преди всичко това е Единство или Единният в четири различни аспекта; после – това е фундаменталното число Четири, Тетрада, съдържаща в себе си декада, или 10 – числото на съвършенството; и накрая то означава първичната триада (или триъгълник), слята в божествената монада. Кирхер, ученият кабалист-йезуит, в своя труд „Нdipus Жgipticus“ (II, с.267) представя Неизреченото Име IHVH – една от кабалистичните формули на 72 имена – във вид на питагорейска Тетрада. Мистър И. Майер илюстрира това по следния начин:

1 = 1

2 Неизреченото = 15

3 Име = 21

4 Тогава = 26

___ ____

10 72

Той също така показва, че „свещената Тетрада на питагорейците се оказва, че била известна на древните китайци“. Както е обяснено в „Разбулената Изида“ (I.), мистичната декада, сумата на Тетрактиса или 1 + 2 + 3 + 4 = 10, е начин на изразяване на дадената идея. Единицата е безличният принцип, „Бога“; две – материята; три, съединявайки монадата и дуадата и притежавайки природата и на двете, представя света на явленията; Тетрадата, или формата на съвършенство, изразява пустотата на всичко; а декадата, или сумата на всичко, побира в себе си целия Космос.

ТЕУРГ Първата школа по практическа теургия (от ?епт, ?ог и ?сгпн, ?ело) в християнския период била основана от Ямблих сред александрийските платоници (Платон). Обаче жреците, служители в храмовете на Египет, Асирия, Вавилон и Гърция, чието задължение било призоваване на боговете по време на празнуване на Мистериите, били известни под това име, или негови еквиваленти на други езици, още от най-древни архаични времена. Духовете (но не духовете на умрели, чието призоваване се наричало некромантия) ставали видими за очите на смъртните. Така теургът бил длъжен да е йерофант и познавач на езотеричното знание на светилищата във всички велики страни. Неоплатониците (неоплатонизъм) от школата на Ямблих се наричали теурзи, тъй като извършвали така наречената „церемониална магия“ и призовавали simulacra или образите на древни герои, „богове“ и даймони (вбймщнйб, божествени, духовни същества). В редките случаи, когато се изисквала поява на осезаеми и видими духове, на теурга се налагало да снабдява тайнствените призраци с част от своето собствено тяло и кръв – налагало му се да извършва теопея, „сътворяване на богове“ чрез тайнствен процес, добре известен на древните и навярно на някои от съвременните тантрици и посветени брамини в Индия. Това е нещото, за което се говори в „Книга на Призоваванията“, съхранявана в пагодите. Тя проявява пълна идентичност с обредите и ритуалите на най-старата браминска теургия и александрийските неоплатоници (неоплатонизъм). Следващото е взето от „Разбулената Изида“: „Браминът грихаста (призоваващият) трябва да бъде в състояние на съвършена чистота, преди да се осмели да призове питри. След като е приготвил лампа, малко сандалови благоухания и пр. и е начертал магически кръгове, които са му преподадени от висшия гуру, за да не се допускат лоши духове, той престава да диша и призовава огъня (кундалини) да му помогне да разсее своето тяло“. Определен брой пъти той произнася свещена дума и „неговата душа (астралното тяло) излиза от своята тъмница, тялото му изчезва и душата (образът) на призования дух се спуска в тялото-двойник и го одушевява“. След това „неговата (на теурга) душа (астрал) отново влиза в своето тяло, чиито фини частици отново се събират заедно (за обективното чувство), след като са създали от себе си въздушно тяло за дева (бога или духа), когото той е призовавал“... И след това призоваващият задава на последния въпроси „по тайните на Битието и преобразуването на нетленното“. Според преобладаващото популярно мнение, теурзите, както и маговете, са извършвали чудеса – като призоваване на души или сенки на герои и богове и други тавматургични (тавматургия) действия – чрез свръхестествени сили. Но нищо подобно никога не е ставало. Те извършвали това, просто освобождавайки своето астрално тяло, което, приемайки формата на бог или герой, служело като посредник или проводник, чрез който може да се достигне и прояви този особен ток, който е запазил мислите и знанията на героя или бога.

ТЕУРГИЯ (гр.) Общуване с планетни духове и ангели – „боговете на Светлината“ и начин за привличането им на земята. Само познаването на вътрешния смисъл на техните йерархии и чистота на живот могат да доведат до придобиване на силите, необходими за общуване с тях. За да се достигне тази възвишена цел, стремящият се трябва да бъде абсолютно достоен и безкористен.

ТЕФНУТ (егип.) Богиня, дъщеря на Слънцето, изобразявана с глава на лъвица. Едно от трите божества, обитаващи „земята на възраждането на боговете“ и добрите хора, т.е анру (девакхан). Тези три божества са Шу, Тефнут и Хеб.

ТИАМАТ (халд.) Дракон от женски пол, олицетворяващ океана: „велика майка“ или живият принцип на хаоса. Тиамат искала да погълне Бел, но Бел изпратил вятър, който нахлул в нейната отворена уста и я убил.

*Тиамат е създателка, заедно със своя съпруг Апсу, на първите богове в космичната битка между поколението на старите богове (оглавявани от Тиамат) и младите, оглавявани от Мардук, тя е убита от Мардук; той разсича тялото на Тиамат на две части, като прави от първата небето, а от втората – земята.*

ТИАУАНКО (перуан.) Величествени руини на доисторически град в Перу.

ТИКУН (халд.) Проявеният Човек, или Адам Кадмон, първият лъч на проявения Логос.

ТИНГЛИ, Катрин (1847-1929), „Огнената майка“ За живота на Тингли до навършване на четирийсет години не се знае почти нищо, освен че още като малка имала религиозни видения. Става известна с използването на способностите си като медиум за подобряване благосъстоянието на хората. Ръководи мисията „Прави добро“ в източната част на Ню Йорк, откъдето се запознава с Джадж и бива въведена в теософските кръгове. Веднага след определянето на Тингли като наследничка на Джадж, Огнената майка тръгва на „кръстоносен поход“ по света. Твърди, че по време на пътуването си се среща с Учителя на Блаватска близо до Даржелинг. След завръщането си поставя основите на „Училище за възраждане на изгубените мистерии на античността“ в Понт Лома, Калифорния. Понт Лома става американският еквивалент на Адяр (където е ръководството на Теософското Общество) със своя гръцки театър и училището „Раджа-йога“. Катрин Тингли обаче открива, че нейните интереси към социалните реформи влизат в конфликт с потребностите на езотеризма. През 1898 г. декларира пред конвенцията на Т. О. на Америка създаването на Универсално братство, което поглъща около 90 процента от Обществото. Движението около Катрин Тингли се отдава предимно на социална дейност. (А.)

ТИРЯКСРОТА (санскр.) От тиряк, „прегърбен“, и сротас, „канал“ (хранопроводен). Означава „сътворение“ на хората от Брама като същества, чиито стомаси, по силата на тяхното вертикално положение на двуноги, се намирали в хоризонтално положение. Това е изобретение на Пураните, отсъстващо в окултизма.

ТИТАНИ (гр.) Великани от божествен произход в гр. митология, започнали война против боговете. Прометей бил един от тях.

ТИТИКША (санскр.) „Устояване“, „търпение“. Титикша, дъщеря на Дакша и съпруга на Дхарма (божествения закон) е олицетворение на тази добродетел.

*Твърдо, търпеливо поддържане на всички контакти, приятни и неприятни, без да се потискат болезнените и мъчителните, без увличане от приятните.*


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 64

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред