За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 62

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

С 5

СУВИТАМ (санскр.) Правилно движение, добро движение, щастливо движение; истинност на мисълта и действието. Успех, който идва при следващия правилния път. (А.)

СУ-ДАРШАНА (санскр.) Дискът на Кришна; пламтящо оръжие, играещо голяма роля в биографията на Кришна.

СУДДА САТВА (санскр.) Субстанция, неподвластна на свойствата на материята, светоносна и невидима (за нас), от която са формирани телата на Боговете и висшите Дхиани. Във философски смисъл Судда Сатва по-скоро представлява съзнателно състояние на духовното Аз, отколкото някаква същност.

СУДХА (санскр.) Храна на боговете, приличаща на амрита, субстанцията, даваща безсмъртие.

СУЗУКИ , Тайтаро (1860-1966) Яп. буддист, един от най-добрите познавачи на дзен. След като завършва школата Васеда и Императорския университет, практикува при дзен-учителя Ша Соен в манастира Енгаку. Там придобива дълбоко прозрение в същността на буддизма и дзен. 40 години живее в САЩ и чрез своите произведения и изяви оказва силно влияние върху много съвременни философи като Юнг, Хайдегер, Тойнби, Ерих Фром и др. Едно от най-важните му произведения е „Есета за дзен-буддизма“. (А.)

СУКШМА ШАРИРА (санскр.) Съно-подобно, призрачно тяло, родствено на манасарупа или „тяло на мисълта“. Това е отличието на боговете или Дхианите и девите. Пише се също „сукшама шарира“ и се нарича от тарака раджа-йогите сукшмопадхи („Тайната Доктрина“, т. I.).

СУМАТИ (санскр.) Съвършена менталност; правилни мисли, правилни чувства; щастлива праведност на ума и чувствата. (А.)

СУ-МЕРУ (санскр.) Същото, което е Меру, световната планина. С приставката Су се подразбира възхваляване и възвеличаване на предмета или собственото име, което я следва.

СУНИАМ Магическа церемония с цел да се пренесе болестта от едно лице на друго. Черна магия, вещарство.

СУН-МИН-ШУ (кит.) Китайското дърво на познанието и дърво на живота.

СУРА (санскр.) В древноиндийската митология: 1. Персонификация на сура, напитка на безсмъртието, синоними – сома, амрита (тя е Сура-деви; в пураните – Варуни, жена или дъщеря на Варуна). При биенето на океана от него излязла Сура, приета от боговете, но отхвърлена от синовете на Дити и Дану, които от този момент започнали да се наричат асури („не приемащи сура“). 2. Епитет на боговете, започвайки с Упанишадите, срвн. противопоставянето: сура – а-сура („бог“ – „не-бог“). (А.)

СУРАБХИ (санскр.) „Крава на изобилието“; приказно същество, една от четиринайсетте скъпоценности, извлечени от океана с мляко при неговото биене от боговете. „Крава“, изпълняваща всички желания на своя господар.

СУРАРАНИ (санскр.) Титла на Адити, майка на боговете, или сурите.

СУ-РАСА (санскр.) Дъщеря на Дакша, съпруга на Кашияпа, майка на хиляди многоглави змейове и дракони.

СУРТУР (сканд.) Предводител на огнените синове на Муспел в Едите.

СУРЯ (санскр.) Слънцето, на което се покланяли във Ведите. Потомък на Адити (Пространството), майката на боговете. Съпруг на Санджна, или духовното съзнание. Велик бог, когото Вишвакарман, негов тъст, създател на боговете и хората и техен „дърводелец“, разпъва на тезгяха, съкращава една осма част от неговите лъчи, лишава главата му от лъчезарност, образувайки около нея тъмен ореол. Тайна на последното посвещение и нейно алегорично представяне.

СУРЯВАНША (санскр.) Слънчевата раса; суряванша е този, който води произхода си от рода, оглавяван от Икшвака. Така, докато Рама принадлежал към Айодхя от династията на Суряванша, Кришна, както и Гаутама Будда, принадлежал към рода Яду на лунната раса, или Чандраванша.

СУТРА (санскр.) Втората група свещени писания, предназначена за буддисти-миряни.

*“Нишка“. Като термин означава „ръководство“. Сутрите са кратки правила и положения, формулирани пределно сбито, понякога дори за сметка на яснотата и разбираемостта на изложеното. Литературата на сутрите следва цикъла на Упанишадите (с които завършва ведийския период).*

СУТРАТМАН (санскр.) „Нишка на духа“; безсмъртното Аз, Индивидуалност, която се въплъщава в хората живот след живот и на която, подобно на гердан, са нанизани безбройните личности. Всемирният поддържащ живота въздух, самащи прана; всемирна енергия.

СУФИЗЪМ От гр. „софия“ – „мъдрост“ или араб. „суфи“ – „вълнена дреха“; мистична секта в Персия, напомняща ведантистите; и макар че е доста многобройна, включва само много образовани хора. Те заявяват, и то напълно справедливо, че изповядват езотеричната философия и учението на истинското мохамеданство. Учението на суфи (или софи) в много отношения има допирни точки с теософията, доколкото проповядва една световна вяра и външно уважение и търпимост към всички народни екзотерични вярвания. То също така се докосва до масонството. Суфиите имат четири стъпала и четири степени на посвещение: 1. Изпитателна, със строго външно спазване на ислямските обреди, с обясняване на кандидата съкровеното значение на всяка церемония и догма. 2. Метафизично обучение. 3. Степен на „мъдростта“; кандидатът се посвещава в най-съкровената природа на нещата. 4. Заключителната Истина, при нея адептът достига божествени сили и завършва съединяването с Единното Вселенско Божество в екстаз или самадхи.

СУШУМНА (санскр.) Слънчев лъч – първият от седемте лъча. Също така наименование на гръбначния нерв, съединяващ сърцето с Брамарандра и играещ изключително важна роля в практиката на йога.

СУШУПТИ АВАСТХА (санскр.) Дълбок сън; един от четирите аспекта на пранава.

*Съзнание, съответстващо на суперменталния план, присъщ на гнозиса, което се намира зад нашето преживяване, защото причинното ни тяло, или обвивката на гнозиса, е неразвито в нас, способностите му не са активни и така ние по отношение на този план се намираме в състояние на сън без сънища.*

СХИМА (санскр.) Строг манастирски режим, приет за монасите. (А.)

СЪЗНАНИЕ Психическо отражение на психическия свят и като негов резултат поражда човешките способности за изграждане на фантазии, за мислене и за възприятия. Според някои автори съзнанието е „обобщен образ на психическото функциониране“. Психическите явления, които не могат да бъдат дефинирани като функции, принадлежат на неосъзнатото, което според Юнг, упражнява уравновесяващо (компенсаторно) влияние на съзнанието. Границата между двете области е прагът на съзнанието. Неспособното да се изяви като осъзнато е колективното неосъзнато, което се проявява в сънищата, в образните и в налудничавите представи. Различават се различни състояния на съзнанието или нива, които се разделят на четири основни групи и са свързани с четирите излъчвани мозъчни вълни: алфа, бета, делта и тета. Алфа-вълните са основа на по-високите състояния на съзнанието. Заедно с тета-вълните те се проявяват при медитация и са признак на физическо и психическо състояние на релаксация. Тета-вълните се проявяват при жизнена инспирация (чувство на подем, на вдъхновение) и при медитация. Делта-вълните са признак на състоянието на сън, но и като реакция на нови идеи. Те могат да бъдат наблюдавани при хора със свръхсетивни способности. Комбинацията от различните вълни определя осем нива на съзнанието: 1. Сънуване. 2. Хипногенно състояние между будност и сън; в тази фаза неосъзнатото може лесно да прекрачи прага на съзнанието. 3. Будност. 4. Медитация. 5. Прояснено съзнание (пълно отделяне между душата и тялото, което се постига при някои медитативни техники, напр. дзен). 6. Активна жизненост. 7. Разширяване на съзнанието или транс при шаманите, особено чрез употребата на наркотици. 8. Космическо съзнание. По-високите форми на съзнанието се отразяват цветово в аурата: синьо или виолетово се появява при медитация и в състояние на интуиция; бяло е признак на прояснено съзнание. В окултизма всички форми на съзнание над будното съзнание имат важно значение. Към тях се причисляват и разширяването на съзнанието или трансформациите чрез гранични преживявания (излизане извън рамките на времето и пространството), свръхсетивните възприятия, мистичните преживявания, пътуванията извън тялото (астрално пътуване), визуализациите. (А.)

СЪЗНАНИЕ – РАЗВИТИЕ Съвременното съзнание на човечеството е резултат на исторически процеси, чиито етапи и форми се интерпретират по различни начини. Някои автори разглеждат съзнанието не като по-високо развитие, а като отклонение от първичното, мутация на изначалното светоусещане. Първичните степени на съзнанието не са преодолени, а съществуват скрити в човека. Те могат да се опишат по следния начин: 1. Архаично ниво на съзнанието. Човешката душа е единна, не съществува деление на „външно“ и „вътрешно“. 2. Магическо ниво. Начало на развитие на съзнанието. Човекът възприема света като враждебна сила, която обаче не може да обхване като цяло. Чрез магически ритуали той се стреми да овладее тази сила. 3. Митично ниво. Определя се от полярността, която се изявява в митовете. В митовете се проявява започналият процес на съзнание за душата. 4. Ментално или духовно ниво. Способността да се разграничава състоянието на сън от състоянието на будност; на това ниво всичко се разчленява и се наблюдава в перспектива. 5. Интегрално или цялостно ниво. Признаци са цялостно възприемане на света и разширяване на перспективата, включително и чрез четвъртото измерение, което разкрива по-висока действителност от тази на триизмерния предметен свят. Според Щайнер човешкото съзнание се е развивало и ще се развива в съответсвие с планетарните състояния на Земята. Даден вид съзнание е свързан с възникването на отделните сетивни възприятия и появата и взаимодействието на телата на човека. 1. Трансово съзнание – старият Сатурн. 2. Спящо съзнание – старото Слънце. 3. Сънищно или образно съзнание – старата Луна. 4. Будно или предметно съзнание – Земя. 5. Имагитивно съзнание – бъдещ Юпитер. 6. Инспиративно съзнание – бъдеща Венера. 7. Интуитивно съзнание – бъдещ Вулкан. Петър Дънов разграничава четири степени на съзнанието: 1. Подсъзнание. 2. Съзнание. 3. Самосъзнание. 4. Свръхсъзнание. Първите, божествените хора са живеели в свръхсъзнанието или в космическото съзнание. С еволюцията на монадите и възникването на другите планети се появява подсъзнанието, в което се проявяват влиянията на Земята, Луната и Слънцето и на планетите. С въплътяването в материята се появява съзнанието, а самосъзнанието – с развитието на историческото общество. Сегашният човек живее в съзнанието и самосъзнанието – област на страдания и илюзорни преживявания. Еволюцията на индивида се осъществява чрез идеи, залегнали в подсъзнанието, което трябва да се свърже с влиянието на Слънцето. Самоусъвършенстването на човека и развитието на вложените първоначално в него сили и заложби ще го доближи до свръхсъзнанието. Друг модел е съчетанието на западната (неоплатонистичната) и индийската философия, създаден от апологетите на движението „Нова епоха“ (New-Age). Той представя в осем степени развитието и завръщането към изначалното („висшият дух“). На всяка степен човек изпитва натиска да се завърне към космическото праединство. Пътят на „висшия дух“ в материята, който води до точката на неосъзнатото, е наречен инволюционен; връщайки се назад, на всяко ниво той губи нещо от своето съзнание, за да се слее с общото космическо съзнание. (А.)

СЪЗНАНИЕ – РАЗШИРЯВАНЕ Някои автори разграничават четири степени: 1. Подготовка. Старите представи са разколебани. 2. Изучаване. Старите схеми и начини на мислене отстъпват място на изучаването на духовни учения. 3. Интеграция. Новите идеи се превръщат в концепции. 4. Превръщане. Новото съзнание се стреми да промени външните условия. Средствата за разширяване на съзнанието са: 1. Фармакологични практики. 2. Физиологични методи: пост, танци, пеене, дихателни техники и др. 3. Психологически методи: акустични стимулации, автохипноза, концентрация и др. Комбинирани, тези средства се използва главно в психотехниките на източни или други интеграционни учения. (А.)

СЪМЪРЛЕНД Наименование, дадено от американските спиритуалисти и феноменалисти на страна или област, където живеят „духовете“ след смъртта. Тя е разположена, както заявява Андрю Джаксън Дейвис, или вътре, или зад Млечния Път. В неговото описание фигурират градове и прекрасни постройки, Дворец на Конгресите, музеи и библиотеки за наставление на подрастващите поколения млади „духове“. Не ни съобщават дали последните са подложени на болести, разлагане и смърт; но ако не, то твърдението, че невъплътеният „дух“ на детето и дори на новородения младенец расте и се развива до възрастен, трудно се съгласува с логиката. Но решително ни се заявява, че духовете на Съмърленд встъпват в брак, раждат духовни (?) деца и дори се занимават с политика. Всичко това не е нито сатира, нито преувеличение от наша страна, тъй като доказателство са многобройните трудове на мистър Дейвис, например „International Congress of Spiritis“, ако правилно сме запомнили името. Именно този грубо материалистичен възглед за невъплътените духове накарал мнозина днешни теософи да се дистанцират от спиритизма и неговата „философия“. Величието на смъртта по този начин е осквернено и нейната страшна и свещена тайна става просто фарс.

СЪНИЩА тълкуване Психологическа техника с диагностичен и прогностичен характер. Съвременното тълкуване на сънищата е разработено от Фройд в книгата му „Тълкуване на сънищата“ (1900). Според Фройд сънят удовлетворява едно потиснато желание (нагон). Той различава проявено съдържание и латентни (непроявени) мисли. Задачата на терапевта (психоаналитика) е да изследва съдържанието на сънищата и да открие латентните мисли. Адлер, ученик на Фройд, разглежда сънищата като опит за действие и тъй като се дистанцира от подчертания сексуален аспект, за него сънят не е резултат на потиснати нагони, а финализирана, насочена към целта функция, която е следствие на стремежа към власт и на волята за утвърждаване на личността. Според Юнг тълкуването е основано на концепцията за колективното неосъзнато; сънят изпълнява компенсаторна функция между неосъзнатото и съзнанието. Анализът на символите се основава, от една страна, на психическия пласт (личното или колективното неосъзнато), от който произлизат, от друга – на неговите отношения към съдържанието на съзнанието. И тъй като неосъзнатото компенсаторно допълва осъзнатото, сънят съдържа изводи, предупреждения и сигнали за опасност. Ако сънят принадлежи към индивидуализационния процес (при който личността оформя своята цялост), тогава в него изплуват архетипове. Става дума за сънища, които идват от колективното неосъзнато и бележат повратни моменти в живота на човека. (А.)

СЮАН ЦЗЯН Велик китайски писател и философ, пътешествал по Индия през VІ в., за да научи повече за буддизма, на който бил предан.

СЮОЯТЕР (фин.) В епоса на финландците „Калевала“ – име на предвечния Дух на Злото, от слюнката на който бил роден змеят на злото.

СЯН (кит.) “Безсмъртен“; сянжен – „безсмъртен човек“, шенсян – „божествен безсмъртен“, тянсян – „небесен безсмъртен“, в китайската даоиска (даоизъм) и късната народна митология йерархия светци. (А.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 62

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред