За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 61

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

С 4

СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ лечебни свойства Скъпоценните камъни лекуват чрез излъчваните от тях вибрации. В зависимост от цвета, формата, големината, структурата и обработката те имат постоянни нива на трептения, които са подобни на вибрациите на чакрите и аурата. Скъпоценните камъни могат да захранват и седемте енергийни центъра, да ги пречистват и хармонизират. Процедурата зависи от методите на лечителя, но определящо е камъните да са истински; преди употреба се почистват с течаща вода или с разтвор от сол. На всяка чакра трябва да се постави определен камък:

Основна чакра червено ахат, гранат, рубин, яспис, хематит

Муладхара

Сексуална чакра оранжево карнеол

Свадхистхана

Пъпна чакра жълто кехлибар, тигрово око, топаз

Манипура

Сърдечна чакра зелено авентурин, хрисопрас, турмалин

Анахата или розово корали, розов кварц

Гърлена чакра синьо тюркоас, опал, аквамарин

Висудха

„Трето“ око тъмносиньо лапислазулит, сапфир, планински кристал

Аджна

Теменна чакра виолетово диамант, аметист

Сахасрара

Скъпоценните камъни могат да се заместят със зелени, като най-подходящ е малахитът. Планинският кристал също притежава свойствата да хармонизира всички чакри. Преди употребата се правят медитативни упражнения, за да се активизират чакрите и да се създаде връзка с трептенията на камъните. Употребяват се и класическите методи – камъните се стриват на прах и се използват като мазила и тинктури. Може да се използва и слънчевата енергия за направата на еликсири. Лечението с кристали е по-евтино и достъпно. Кварцовите кристали складират енергия, концентрират я и излъчват. Въздействието на кристала може да се увеличи чрез пирамидална форма, като енергийният поток се усилва и концентрира през върха на пирамидата. Кристалът се разглежда като универсално лечебно средство, което помага при всички заболявания. (А.)

СМАРАГД Зелен скъпоценен камък от групата на берилите. Познат е преди диаманта, рубина и сапфира; основни доставчици са били египтяните. Той е бил третият камък на нагръдната плочка на юдейските първосвещеници. При гърците се е използвал като лечебно средство срещу очни заболявания; стрит и смесен с мед, лекувал стомашни разстройства. Индийските лекари са го предписвали срещу натравяния, арабските – за леко раждане и при епилепсия. В Европа до ХІХ в. включително е продаван в аптеките, тъй като той е единственият скъпоценен камък, който издържа на огън и се превръща в бял кристал – подобно въздействие са му приписвали, когато е употребяван при стомашно-чревни заболявания. Съвременно приложение: еликсирът лекува сърдечни болести и премахва чувството на страх, безпокойство и др. (А.)

СМАРТАВА (санскр.) Смарта на брамините; секта, основана от Шанкарачаря.

СМРИТИ (санскр.) Предания, предавани устно – от Смрити, „Памет“, дъщеря на Дакша. Сега това са канонизираните и обредните писания на индусите, противоположни на Ведите и поради това по-малко свещени, отколкото са последните, които са Шрути или „откровение“.

СМЪРТ, нейната Целувка Според кабала най-ревностните последователи умират не от силите на Злия Дух, Иецер Ха Ра, а от целувката на устните на Йехова Тетраграматон, срещайки го в Айкал Ахаба или Двореца на Любовта. (W.W.W.)

СМЪРТ гранични преживявания Описани подробно в религиите на Египет, Индия, Персия, Тибет и др. Първите съвременните научни изследвания се провеждат от американския лекар Мууди и швейцарската лекарка Кюблер – Рос, които наблюдават умиращи и протоколират разказите на хора в клинична смърт. Описани са обобщено следните етапи: 1. Тялото се напуска през проход, наподобяващ тунел, преживява се състояние на висене над тялото. 2. Среща с близки същества – роднини, приятели и др., обгърнати в свръхестествена светлина. 3. Поглед към минали събития и преживявания като на филм. 4. Среща със светлинно същество, което придава чувство на хармония и щастие. 5. Завръщане в тялото, което се възприема като разочарование („скок в ледени води“). Съществува хипотеза, че тези преживявания са спомен от раждането като паралели на смъртта. При раждането човек се отделя от майчиното тяло, при смъртта – от майката Земя. (А.)

СОД (ивр.) „Арканум“, религиозна мистерия. Мистериите на Ваал, Адонис и Бакхус; като при това всички слънчеви богове притежавали змей (наг) в качеството му на символ или, както е в случая на Митра, „слънчев змей“. Древните евреи също притежавали своя Сод, без да изключват и символите, тъй като имали „медния змей“, издигнат в пустинята; тази специална змия била персийският Митра, символ на Мойсей като посветен, но разбира се никога не е бил предназначен за представяне на историческия Христос. „Тайната (Сод) Господня е за ония, които Му се боят“ – провъзгласява Давид в Псалмите (XXIV, 14). Но в еврейския оригинал ние четем: „Сод Ihvh (или Мистерии на Йехова) – за ония, които Му се боят“. Стария Завет е преведен толкова ужасно неправилно, че стих 8 в Пс. LXXXVIII, който в оригинала гласи: „Страшен е Ал (Ел) във великия Сод на Кедешимите“ (галли, свещенослужители на еврейските вътрешни мистерии), в изопачения превод се чете: „Страшен е Бог във великия събор на светиите“. Симеон и Левий уреждали свой Сод и това нееднократно се споменава в Библията. Умиращият Иаков възкликва: „В съвета (в оригинала – Сод) им да не влезе душата ми и в събранието им да не участва славата ми (т.е. в Содалиите на Симеон и Левий, „Sod, the Mysteries of Adoni“).

СОДАЛИ (лат.) Членове на школа на жреци. (Feund, „Latin Lexicon“, IV, 448.) Цицерон също казва (ЮDe Senectute“, 13), че „Содалиите били учредени в Идеанските Мистерии на Могъщата Майка“. Тези, които били посветени в Сод се наричали „другари“.

СОДАЛНА КЛЕТВА Най-свещената от всички клетви. Нарушаването на Содалната клетва на обета се наказвало със смърт. Клетвата и Сод (тайното знание) са по-първични от кабала или Преданието и в най-древните „Мидрашими“ изчерпателно се говори за Мистериите, или Сод, преди те да преминат в „Зохар“. Сега те се споменават като Тайни Мистерии на „Тора“, или Закона, нарушаването на който има фатални последствия.

СОКАРИС (егип.) Бог на огъня; слънчево божество с много форми. Той е Птах-Сокарис, когато този символ е чисто космически и „Птах-Сокарис-Озирис“, когато е фаличен. Това божество е хермафродит; свещеният бик Апис, бидейки негов син, е заченат в него от слънчев лъч. Съгласно „History of the East“ на Смит, Птах е „втори Демиург, еманация от първия творящ Принцип“ (първия Логос). Правият Птах, с кръст и жезъл, се явява „творец на яйцата на Слънцето и Луната“. Пиере смята, че той представлява извечната Сила, която предшествала боговете и „сътворила звездите и яйцата на Слънцето и Луната“. Мариет Бей вижда в него „Божествената Мъдрост, разпръскваща звездите в необятността“ и неговото мнение потвърждава „Targum of Jerusalem“, в който се твърди, че „египтяните наричали Мъдростта на Първия Разум – Птах“.

СОЛОМОНОВ ХРАМ Според легендата цар Соломон построил два храма: Небесен и Земен. В Земния храм, издигнат в Ерусалим, през 1119 г. се заселили първите Нищи Рицари на Христос и основали „Ордена на Тамплиерите“ (от фр. „храм“), наричани още храмовници“. (А.)

СОМА (санскр.) Луната, а също така едноименно растение, използвано в храмовете за постигане на транс; свещена напитка. Сома е Луната, символ на тайната Мъдрост, както и бог Сома, нейният управник. В Упанишадите тази дума се използва за обозначаване на грубата материя (по асоциация с влагата), която е способна да възпроизвежда живот под въздействието на топлина.

СОМАЛОКА (санскр.) Нещо като лунна обител, където пребивава бог Сома, управникът на Луната. Обител на лунни питри – или Питрилока.

СОМА-НАПИТКА Посветените брамини я приготвят от рядко срещано планинско растение. Тази индуска свещена напитка съответства на гръцката амброзия или нектар, който пият боговете на Олимп. Мистите в Елевзинските (Елевзинии) посвещения също пресушавали чаша кикеон. Този, който го изпие, лесно достига Брадхна, или мястото на сиянието (Небесата). Известната на европейците напитка сома не е истинската сома, а неин заместител, тъй като само посветените жреци могат да пробват истинска Сома; и дори царете и раджите при жертвоприношение получават заместител. Хауг потвърждава това с признанието в своята „Айтария Брахмана“, че това, което той е пробвал и намерил за отвратително, не била Сома, а сок от корените на няградх, растение или храст, растящ по хълмовете на Пуна. Ние имаме достоверна информация, че повечето жреци на Декан, извършващи жертвоприношения, са загубили тайната на истинската Сома. Тя не може да се намери нито в ритуалните книги, нито в устните предания. Истински последователи на първоначалната ведийска религия са останали твърде малко; те са предполагаемите потомци на Риши, истинските Агнихотри, посветени на великите Мистерии. Напитката Сома се среща дори и в индуския пантеон, където се нарича Цар-Сома. Този, който пие от нея, се приобщава към небесния цар, той се изпълва със същност, също както християнските апостоли и техните покръстени са се изпълвали с Дух Свети и се очиствали от греховете си. Сома прави от посветения нов човек; той се преражда и преобразява и неговата духовна природа взема връх над физическата; тя дава божествена сила на вдъхновението и развива до край способността за ясновидство. Според екзотеричните обяснения сома е растение, но в същото време е ангел. Тя здраво свързва вътрешния, висш „дух“ на човека – този дух е ангел, подобно на мистичната Сома – с неговата „неразумна душа“ или астралното тяло; и обединени от силата на магическата напитка, те заедно се възнасят над физическата природа и по време на живота се приобщават към блаженството и неизразимата слава на Небесата. Така индуската сома мистично и във всичките други отношения е същото, което за християните е причастието. Идеята е подобна. Чрез жертвените молитви – мантри – тази течност се смята за мигновено претворена в истинска Сома, или ангел, и дори в самия Брама. Някои мисионери с голямо възмущение се изказвали за тази церемония, още повече, че виждали как брамините използват като заместител разновидност на спиртна напитка. Но нима християните по-малко вярват в претворението на виното в кръвта Христова по време на причастие, само защото виното е повече или по-малко алкохолно? Нима идеята за този символ не е същата? Но мисионерите казват, че часът, в който се пие сома, е златен час на Сатаната, който се крие на дъното на жертвената чаша на индусите. („Разбулената Изида“, Светена вода, Хляб и вино.)

СОМНАМБУЛИЗЪМ „Ходене на сън“; дейност, писане, четене или извършването на всякакво действие по време на сън, като след събуждане станалото напълно се забравя. Това е един от големите психо-физиологични феномени, към който само окултизмът има ключ.

СОРТЕС САНКТОРУМ (лат.) „Свято хвърляне на жребий с цел предсказване“, практикувано от ранното и средновековното християнско духовенство. Св. Августин, който „не порицавал този начин за узнаване на бъдещето, стига да не се прилагал за светски цели, сам го използвал“ („Животът на св. Григорий Турски“). Ако все пак „това се използва от миряните, еретиците (ереси) или езичниците“ от всякакъв вид, то sortes sanctorum става (ако се вярва на благочестивите и набожни отци) sortes diabolorum или sortilegium – вещарство.

СОСИОШ (зенд.) Маздейският Спасител, чиято поява, подобно на Вишну, Будда Майтрея и други, се очаква на бял кон в края на цикъла за спасение на човечеството.

СОУАН (пали) Първият от „четирите пътя“, водещи към нирвана в практиката на йога.

СОФИЯ (гр.) „Мъдрост“; Женският Логос на гностиците; Вселенски Разум; и женският Дух Свети при останалите.

СОФИЯ АХАМОТ (гр.) Дъщеря на София. Персонифицираната астрална светлина или низшият план на ефира.

СОХАМ (санскр.) Мистичен слог, представляващ инволюция; буквално: „Това съм Аз“.

СОХИТ (егип.) Божество, на което била посветена котката.

СПАРША (санскр.) Чувството осезание.

СПАСЕНИЕ Основно понятие във всички световни религии. В християнството чрез кръстната смърт на Иисус Христос хората се освобождават от земните грехове и могат да достигнат първоначалното състояние на чистота, което ще ги възвърне в живота с Бога. В браманизма и даоизма спасението е в единението с Абсолюта; в индуизма освобождаването от кармата и напускането на сансара; в буддизма – достигането на нирвана. (А.)

СПЕНИЩА (авест.) “Най-свят“; в иранската митология (зороастризма – Заратустра) един от петте вида природни огньове. За разлика от слънцето, „горящо пред господа в небесата“ (Берсизава), огънят, одушевяващ животните и човека (Вохуфряна), огънят, пребиваващ в дървото (Урвасища) и мълнията (Васища), Спенища е „видимо божество“, видим образ на другите огньове. (А.)

СПЕНТА АРМАЙТА (зенд.) Женският гений на земята; „прекрасната дъщеря на Ахура Мазда“. При маздеистите Спента Армайтa е пресонифицираната Земя.

СПЕНТА МАНЮ (авест.) Дух-творец в иранската митология. Той вдъхновява Заратустра и в края на световната история трябва да унищожи „духа на злото“ Ангра Маню. Съгласно една концепция на образа, смятана за по-древна, Спента Маню заедно със своя брат-близнак Ангра Маню са породени от Ахура Мазда и двамата действат като демиурзи на земното творение на ниво телесна осезаемост на реалността „гетик“, докато Ахура Мазда пребивава в сферата на чистата духовност – „менок“; Спента Маню създава добрата част на света, а неговият брат – лошата. Според друга концепция на образа, Спента Маню е ипостас, творчески аспект на Ахура Мазда. (А.)

СПИРИТИЗЪМ спиритуализъм (лат.) „Дух“; във философията – състояние или положение на ума, противоположно на материалистичната концепция на съществуващото. Теософията, доктрината, учеща, че съществуващото е оживено или изпълнено с Всемирна Душа или Дух и че нито един атом в нашата вселена не може да пребивава извън този вездесъщ Принцип – е чист спиритуализъм. Що се отнася до вярването, което битува под това наименование, а именно вярата в постоянното контактуване на живите с мъртвите или благодарение на собствените медиумни способности, или чрез така наречения медиум – това не е нищо друго, освен материализация на духа и деградация на човешката и божествената душа. Вярващите в подобни контакти просто безчестят умрелите и постоянно кощунстват. В древността това справедливо се е наричало „некромантия“. Но нашите съвременни спиритуалисти се обиждат, когато им се казва тази проста истина.

*Спиритизмът се основава на предположението, че съществува свят от фина материя, който обгръща материалния свят. За разлика от окултизма, медиумите играят важна роля. Движението на спиритизма в Европа започва да се развива в средата на ХІХ в. чрез Алан Кардек и неговото „Общество за спиритични изследвания“, последвано от подобни сдружения из целия континент, а в САЩ – след шумно отразяваното в пресата появяване на призрак във фермата на Джон Фокс, щата Ню Йорк, през 1847 г. Увлечението по спиритичните сеанси добива такъв масов характер, общественото мнение в такава степен е фокусирано към материализацията на ръзвъплътени същности и техните послания, че Блаватска двайсет години по-късно ще определи една от най-важните цели на своята дейност като разкриване на същността на спиритизма в неговия най-груб постулат: смесването на понятията „дух“ и „духовност“.*

СРАОША (авест.), Срош (перс.) В иранската митология дух на религиозно послушание и ред. Изпитвайки искреността на убежденията на Заратустра, Сраоша благославя пророка; Сраоша е благовестител, посланик на Ахура Мазда; негова свещена птица е петелът. Той е призван да премахва заблудите и лъжливите помисли на вярващите, да ги предпазва от хитростите на нечистата сила, да устройва нощем разправа със злите духове. (А.)

СРАСТАРА (санскр.) Ложе, състоящо се от рогозка или тигрова кожа, посипано с дарбха, куша и други треви, използвани от аскетите – гуру и чела – и постилано на пода.

СТАРЕЦ (кабал.) Едно от кабалистичните наименования на сефирота, наричан също Венец или Кетер.

СТАРЦИ Наименование, дадено от окултистите на седемте съзидаващи Лъча, родени от Хаоса, или „Дълбината“.

СТОМА (санскр.) Стабилизираща мантра; химн едновременно на утвърждаването и подчинението. (А.)

СТРАНА НА ВЕЧНОТО СЛЪНЦЕ Преданието я помества зад арктическите области на Северния Полюс. Това е „страна на боговете, където Слънцето никога не залязва“.

СТУПА (санскр.) Конусообразен паметник в Индия и Цейлон, въздиган над останките на Будди, архати и други велики хора. Ступите се наричат също дагоби.

СТХАВАРА (санскр.) От стха – стоя или заставам неподвижен. Термин за обозначаване на всички съзнателни, чувстващи обекти, лишени от способността да се придвижват – закрепени и вкоренени като дървета или растения; докато всичко чувстващо, което при определена степен на съзнание добавя и движение, се нарича Джангама – от гам, „движа се“, „ходя“.

СТХАВИРАХ или Стхавираникая (санскр.) Една от най-ранните философски теоретически школи, основана 300 г. пр. Хр. В 247 г. пр. Хр. тя се разцепила на три части: махавихара васинах (школа на големите манастири), джетаваниях и абхаягири васинах. Това е едно от четирите разклонения на школата вайбхачика, основана от Катяяна, един от великите ученици на Властелина Гаутама Будда, автор на „Абхидхарма Джнана Прастхана Шастра“, чиято поява се очаква вече в качеството му на Будда. (Абхаягири.) Всички тези школи са много мистични. Ставираникая се превежда буквално като „школа на главата“ или „на президента“ (когана).

СТХАЛА МАЯ (санскр.) Грубото, конкретното; тъй като е диференцирано, то е и илюзорно.

СТХАНА (санскр.) Също Аяна; място или обител на бога.

СТХИРАТМАН (санскр.) Вечно, върховно, прилага се към Вселенската Душа (Анима Мунди).

СТХИТИ (санскр.) Свойство на съхранение; стабилност.

СТХУЛА (санскр.) Диференцирана и обусловена материя.

СТХУЛА ШАРИРА (санскр.) В метафизиката – грубото физическо тяло.

СТХУЛОПАДХИ (санскр.) Принцип, отговарящ на низшата триада в човека, т.е. на тялото, астралната форма и живота, в системата на тарака раджа-йога, която изброява само три главни принципа у човека. Стхулопадхи съответства на джаграта, или бодърстването, съзнателно състояние.

СТЪЛБА В мистичните философии и системи има много „стълби“, като всички те били използвани – а някои и до днес се използват – в съответните мистерии на различните народи. Браминската Стълба символизира Седемте Свята или Сапталока; Кабалистичната Стълба – седемте низши сефироти; за Стълбата на Иаков се говори в Библията; Стълбата на Митра също е „Тайнствена Стълба“. Освен това съществуват Стълби на розенкройцерите, скандинавците, Борсипите и др. и накрая – Теологичната Стълба, която, според брат Кенет Маккензи, се състои от четири главни и три теологични добродетели.

СТЪЛБОВЕ (КОЛОНИ) Два Якин и Боаз били поставени при входа на Соломоновия храм, първият от дясната, а вторият от лявата страна. Техният символизъм е развит в ритуалите на франкмасоните (масонство).

СТЪЛБОВЕ (КОЛОНИ), Три Когато десетте сефирота са разположени във формата на Дървото на Живота, двете вертикални линии ги разделят на 3 Стълба, а именно: Стълб на Жестокостта, Стълб на Милосърдието и централен Стълб на Умереността. Бина, Гебура и Ход образуват първия – Стълбът на Жестокостта; Кетер, Тиферет, Иесод и Малкут – централния Стълб; Хокма, Хесед и Нецах – Стълба на Милосърдието. (W.W.W.)

СТЪЛБОВЕ НА ХЕРМЕС Подобно на „стълбовете на Сет“ (с които се отъждествяват) служели за отбелязване на окултни събития и на тях символично се изсичали различни езотерични тайни. Този обичай е бил всеобщ. Твърдят, че и Енох е въздигал стълбове.

СУБСТАНЦИЯ Теософите използват тази дума в двояк смисъл, определяйки субстанцията като осезаема и неосезаема; и подразделяйки материалната, психическата и духовната субстанция (Судда Сатва) на идеална (т.е. съществуваща на висшите планове) и реална субстанция.

СУБХАВА (санскр.) „Битие“; самообразуваща се субстанция, или „самозараждаща се същност“. („Екашлока Шастра“ на Нагарджуна.) Обяснява се парадоксално като „природа, непритежаваща своя собствена природа“, а също като това, което е в действие и извън действието. (Свабхават.) Това е Дух вътре в Субстанцията, идеална причина на силите, въздействащи върху процеса на формиращата еволюция (не „творението“, в обикновено придавания смисъл на тази дума); тези сили на свой ред стават реални причини. В термините, използвани във философията на веданта и вияи: нимита и упадана, действащата и материалната причина, вечно съ-съществуват в Субхава. В една санскритска школа е казано: „Чрез нейната мощ (мощта на действащата причина) всяко сътворено нещо се проявява в силата на присъщата му природа“.


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 61

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред