За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 60

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

С 3

СИДДХИ (санскр.) Светци и мъдреци, станали почти божествени; също така йерархия на Дхиан Коганите.

СИДДХИ (санскр.) Буквално – „качества на съвършенството“; феноменални сили, придобивани от йогите благодарение на святост.

СИДЕРАЛЕН Всичко, отнасящо се до звездите, а в окултизма – до различните въздействия, произлизащи от тези сфери, като например „сидералната сила“, споменавана от Парацелз, сидералното (светещо) ефирно тяло и т.н.

СИЗИГИ (гр.) Гностичен термин, означаващ двойка: единият – активен, другият – пасивен. Отнася се главно към Еоните.

СИЛИ (гр.) В християнските представи – един от деветте ангелски чина. Споменава се в Новия Завет. По класификацията на Дионисий Ареопагит (V – нач. VI в.) – петият чин, съставящ заедно с господствата и властите втората триада. (Йерархия.) (А.)

СИЛФИ Розенкройцерско наименование на елементалите на въздуха.

СИМВОЛИЗЪМ Образно изразяване на идея или мисъл. Изначалното писмо отначало не е имало букви, обикновено символът е изразявал цяла фраза или израз. Така символът е записана алегория, а алегорията – устен символ. Китайската писменост не представлява нищо друго, а символично писмо и всеки от неговите няколко хиляди знака е символ.

СИМОН БЕН ИОХАИ Равин-адепт, автор на „Зохар“. (Равини.)

СИМОН МАГА Най-великият самарийски гностик и тавматург (тавматургия), получил прозвището „велика Сила на Бога“.

СИМУРГ (перс.) Същото, което е крилатият Сиург, нещо подобно на гигантски грифон, наполовина феникс, наполовина лъв, надарен в иранските легенди с пророчески способности. Симург бил пазител на Мистериите на древна Персия. В края на този цикъл се очаква нова негова поява под формата на гигантска птица-лъв. Езотерично това е символ на манвантарния (манвантара) цикъл. Неговото арабско име е Ракши. (Митологични животни.)

СИНАЙ (ивр.) Планината Синай, Ниси на „Изход“ (XVII, 15), родното място на почти всички слънчеви богове на древността като Дионис, роден в Нисса или Ниса, Зевс от Ниса, Бакхус и Озирис. Някои древни народи смятали Слънцето за потомък на Луната, която някога самата е била Слънце. Син-ай – това е „Планина на Луната“, оттук и съответствието.

СИНГХА (санскр.) Съзвездие на Лъва; Сингх означава „лъв“.

СИНИВАЛИ (санскр.) Първият ден на новолунието; в Индия е свързан с окултната практика.

СИНИКА (санскр.) Също така Синита и Саника и др. варианти. Във „Вишну Пурана“ е дадено като име на бъдещ мъдрец, който ще бъде учен от този, който ще стане Майтрея в края на Кали юга, и е добавено, че това е велика тайна.

СИНХРОНИЗАЦИЯ (гр.) „Едновременност“; принцип, формулиран от Юнг, чиято същност съществено се различава от каузалния (причинния принцип). Едновременно протичащите във времето физически процеси и психически преживявания образуват помежду си зависимост, без да съществува между тях причинна връзка. По този начин могат да се обяснят космическите (астрологичните) връзки с душевните състояния. Архетиповете са основа на синхронизацията. (А.)

СИН ЦВЯТ В европейската символика на цветовете съответствията са: метал – калай, ден – четвъртък, добродетел – справедливост, планета – Юпитер, зодиакален знак – Риби и Стрелец. В скандинавската митология означава кръв и жертва, защото дрехата на Один/Вотан – древногерманския бог на войната – е била синя. В индийската астрология отговаря на елемента въздух (Ваю). Синият цвят в аурата означава спокойствие, мекота, смирение, идеализъм, религия, морал и философия. Син цвят има петата чакра (висудха), а шестата (аджна) – тъмносиньо до индиго, като чрез петата чакра се активира щитовидната жлеза, а чрез шестата – хипофизата. В цветотерапията синьото е студен цвят, който лекува възпаления, понижава температурата и успокоява нервите. (Цветове.) (А.)

СИНЪТ НА ВДОВИЦАТА Име, дадено на франкмасоните, вследствие на това, че масонските церемонии главно са основани на приключенията и смъртта на Хирам Абиф, „сина на вдовицата“, който уж е помагал да се строи митичният Соломонов храм.

СИРИУС (гр.) На египетски – Сотис. Звездата на Кучето: звезда, на която се покланяли в Египет и която се почита от окултистите; първите я почитали, понеже нейното изгряване заедно със Слънцето било знак за благодатното наводнение на Нил, а последните – понеже тя е тайнствено свързана с Тот-Хермес, бога на Мъдростта и в друга форма – с Меркурий. Така Сотис-Сириус е притежавал и сега притежава мистично и управляващо влияние по всички живи небеса и е свързан с почти всеки бог и богиня. Това била „Изида в небесата“ и се наричала Изида-Сотис, тъй като Изида се намирала „в съзвездието на Кучето“, както се съобщава върху нейните скулптури. „Смятало се, че душата на Озирис пребивава в същество, което с големи крачки върви пред Сотис със скиптър в ръка и камшик през рамо“. Сириус е също Анубис и непосредствено е свързан с пръстена „Не пристъпвай“; освен това той е идентичен с Митра, персийския бог на Мистериите, и с Хор, и дори с Хатор, наричан понякога богинята Сотис. Имайки връзка с Пирамидата, Сириус бил свързан и с посвещенията, които се извършвали в нея. Някога вътре във великия храм на Дендера е съществувал храм, посветен на Сириус-Сотис. Сумирайки казаното: макар че не всички религии, разбира се, са произлезли от Сириус, звездата на Кучето, както се е стремил да докаже френският египтолог Дюфо, Сириус-Сотис несъмнено е тясно свързан с всяка от религиите на древността.

СИСИТР (халд.) Според Бероз – последният от десетте царе на династията на божествените царе и „Ной“ на Халдея. Подобно на това, как Вишну предсказва на Вайвасвата Ману надигащия се потоп и, предупреждавайки го, му заповядва да строи ковчег, в който се спасяват той и седемте Риши, бог Хеа дава същото предсказание на Сиситр (Ксизустър), както и указания да построи кораб и да се спасява заедно с няколко избраника. Следвайки неговия пример Господ Бог на Израил повтаря такова предупреждение към Ной. Кой от тях е по-ранен? Историята на Ксизустър, сега разшифрована от асирийските таблички, потвърждава това, което са говорили за халдейския потоп Бероз, Аполодор, Абиден и пр. (вж. единайсета табличка в „Chaldean Account of Genesis“ на Смит). Тази табличка включва всичко, за което се говори в шеста и седма глава на „Битие“ – богове, грехове на хората, заповедта да се строи ковчег, потопа, унищожението на хората, гълъба и враната, изпратени от ковчега и накрая Планината на спасението в Армения (Низир-Арарат) – всичко това присъства там. Думите – „бог Хеа чул и неговият черен дроб се разгневил, тъй като хората замърсили чистотата му“ и историята за това, как той унищожил цялото си потомство, били изсечени на каменните таблички много хилядолетия преди асирийците да ги изкопират върху своите глинени плочки и дори последните несъмнено предшестват „Петокнижието“, „записано по памет“ от Ездра едва четири столетия пр. Хр.

СИСТРУМ (гр.) Египетският сеш или кемкен – инструмент, обикновено направен от бронз, но понякога от злато или сребро, имащ отворена кръгова форма, с дръжка и четири струни, преминаващи през отворите, на чиито краища били прикрепени звънтящи парченца метал; на върха той бил украсен с фигурка на Изида или Хатор. Това бил свещен инструмент, използван в храмовете за възпроизвеждане, с помощта на съчетаването на неговите метали, на магнетични тонове и звуци. И до днес той се е запазил в християнска Абисиния под наименованието санасел и благочестивите свещеници го използват за „прогонването на дяволи от помещението“ – действие напълно разбираемо за окултиста, макар че предизвиква смях у скептика-изтоковед. Жрицата (жрици) го държала обикновено в дясната ръка по време на церемониите на очистване на въздуха или „заклинанията на стихиите“, както това би нарекъл Елифас Леви, докато жреците държали систрум в лявата си ръка, като с дясната манипулирали „ключа на живота“ – кръст с дръжка или Тау.

СИСУМАРА (санскр.) Въображаем въртящ се пояс, в който се движат всички небесни тела. Този сонм от звезди и съзвездия е представен от фигурата на Сисумара, костенурката (някои казват – морско прасе!), дракона, крокодила и още от този род. Но понеже то е символ на йога-медитацията на светия Васудева или Кришна, това трябва да бъде крокодил или по-точно делфин, тъй като той е идентичен с Макара на Зодиака. Дхурва, древната полярна звезда, се помества в края на опашката на това звездно чудовище, чиято глава е обърната на юг, а тялото се извива в пръстен. По-горе, по протежение на опашката, са разположени Праджапати, Агни и др., а в основата му са поместени Индра, Дхарма и седемте Риши (Голямата Мечка), и пр. Значението му, разбира се, е мистично.

СИТ (ивр.) Във старозаветната традиция – третият син на Адам и Ева, от когото произлизат всички народи. В Библията и следбиблейските юдаистични съчинения Сит се появява само епизодично, но в гностичната и апокрифната литература заема значително място. (А.)

„СИТРА ДИ ЦЕНИУТА“ (халд.) „Книга на Скритата Тайна“; един от разделите на „Зохар“. (Вж. Матърс, „Kabbalah Unveiled“.)

СКАНДХИ или Сканди (санскр.) „Свитъци“ или група атрибути; всичко, което е крайно и неприложимо към вечния Абсолют. Съществуват пет – езотерично седем – атрибута у всеки човек, които се наричат панча Скандхи: 1. Форма, рупа; 2. Възприятие, видана; 3. Съзнание, санджна; 4. Действие, санскара; 5. Знание, видя. Те се съединяват при раждането на човека и образуват неговата личност. Достигайки зрелост, Скандхи започват да се разделят и да отслабват, след което следва джарамарана или старост и смърт.

СКАРАБЕЙ В Египет – символ на възкресението и на превъплъщаването; възкръсване за мумията или по-точно за висшите аспекти на личността, която я е оживявала, и превъплъщение на Аза, „духовното тяло“ на низшата, човешка душа. Египтолозите разкриват само половината истина, когато, размишлявайки над значението на някои надписи, казват, че „оправданата душа, след като е достигнала определен период от своите странствания (просто след смъртта на физическото тяло), трябва да се съедини със своето тяло (т.е. Аза), за да не се отдели вече никога от него“ (Руже). Какво представлява това така наречено тяло? Може ли то да е мумията? Несъмнено не, тъй като изтърбушеният мумифициран труп никога не може да възкръсне. Това може да бъде само вечната духовна дреха, Азът, който никога не умира, а дава безсмъртие на всичко, което се съединява с него. „Освободеният Разум, (който) отново се облича в своята светеща обвивка и (отново) става даймон (демон)“, както се изразява проф. Масперо, е духовното Аз; а личното Аз или кама манас, неговият пряк лъч, или низша душа, е това, което се стреми да стане озирифицирано, т.е. да се съедини със своя „бог“; и тази негова частица, която успее в това начинание, никога вече няма да се отдели от него (бога), дори и тогава, когато последният се въплъщава отново и отново, периодично слизайки на Земята в своето странстване, в търсенето на по-нататъшен опит, следвайки заповедите на кармата. Хем, „сеячът на семена“, е показан върху стела на картината на възкресението след физическата смърт като творец и сеяч на семена, които след разлагането отново израстват и всеки път в нов клас, на който се държи скарабей; и Девериа много правилно посочва, че „Птах е инертна, материална форма на Озирис, който ще стане Сокари (вечно Аз), за да се възроди и след това да стане Хармах“ или Хор в неговото превръщане, възкръснал бог. Молитвата, така често срещана в надгробните надписи – „желание за възкръсване в своята жива душа“ или Висше Аз – винаги има в края си скарабей, олицетворение на личната душа. Скарабеят е най-почитаният, а също така и най-чистият и обичан от всички символи на египтяните. Всяка една мумия притежава по няколко скарабея – свещеният бръмбар е любимо украшение на изсечените изображения, домашни съдове и мебели, и Пиере в своята „Livre des Morts“ уместно забелязва, че съкровеното значение на този йероглиф достатъчно ясно се обяснява от това, че египетското наименование на скарабея – Хепер – означава „да бъда“, „ставам“, „построявам отново“.

СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ астрологични аспекти Вавилонците са свързвали седемте познати планети Слънце, Луна, Венера, Мекрурий, Сатурн, Юпитер и Марс със седемте цвята на слънчевия спектър. На базата на този принцип са обосновани и астрологичните аспекти на скъпоценните камъни, макар че в античността и средновековието всички червени камъни са наричани рубини, зелените – смарагди, жълтите – топази и сините – сапфири. Спорни са също цветовете на новооткритите планети Уран (1781), Нептун (1846), Плутон (1930) и Хирон (1977). Символите на някои скъпоценни камъни варират в зависимост от нюанса на цветовете, т.е. в рамките на дадено качество могат да се открият две противоположни състояния:

1. Слънце. Цвят: оранжев. Диамант, хризоберил, рубин, кварц. Символи: баща, творчески принцип, разум и рационалност. Димантът се съотнася и към Уран.

2. Луна. Цвят: зелен. Перла, смарагд, нефрит, малахит, златист берил, кварц. Символи: майка, женско, чувство, душа, фантазия.

3. Меркурий. Цвят: жълт. Жълт сапфир, благороден топаз, кехлибар, тигрово око, жълт ахат, жълт топаз. Символи: дух, интелигенстност, разум.

4. Венера. Цвят: син. Аметист, аквамарин, корали, син сапфир. Символи: чувство, чувствителност, отдаденост, любов, красота, богатство.

5. Марс. Цвят: червен. Рубин, гранат, благороден гранат, шпинел (магнетит), хематит, червен яспис. Символи: сексуална сила, желание, действие, борба, енергия, осъществяване.

6. Юпитер. Цвят: тъмносин/пурпурен. Всички видове аметист, тюркоаз, хелиотроп, сапфир. Символи: мъдрост, власт, кротост.

7. Сатурн. Цвят: черен. Оникс, аквамарин, тюркоаз. Символи: смърт, строгост, насилие, самодисциплина.

8. Уран. Цвят: бял. Диамант, планински кристал. Символ: духовност.

9. Нептун. Цвят: виолетов. Аметист, опал, турмалин. Символи: измама, коварство, но също така благородство и почтеност.

10. Плутон. Цвят: кафяв. Кварц, гранат. Символи: вътрешно земни сили, демоничност, смърт, но и растеж и жизненост.

11. Хирон. Цвят: сребърносив. Перли. Символи: богатствата на света, но и страдания.

В зависимост от господството на планетите се определят и скъпоценните камъни на знаците от зодиака:

1. Овен Червен яспис, сардоникс, рубин, карнеол.

2. Телец Жълт карнеол, смарагд, зелен турмалин, кварц.

3. Близнаци Топаз, тигрово око, хризопрас, оникс, ахат.

4. Рак Хелиотроп, хиацинт, авентурин.

5. Лъв Златист кварц, яспис, сардоникс.

6. Дева Берил, сапфир, смарагд, кафяв яспис.

7. Везни Топаз, опал, берил, яспис, перли.

8. Скорпион Хризопрас, берил.

9. Стрелец Хиацинт, тюркоаз, син яспис.

10. Козирог Котешко око, гранат.

11. Водолей Диамант, планински кристал, авентурин, орлово око.

12. Риби Аметист, сапфир, хематит.


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 60

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред