За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 59

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

С 2

СВРЪХАЗ Понятие, формулирано от Фройд; част от човешката същност (душевност), която е възприела морални мотиви от семейството и общността и контролира импулсите, идващи от сферата на желанията (нагоните) към съзнанието. (А.)

СВЯТ (World) Като определително към думите – „планина“, „дърво“ и т.н. представя всеобщото вярване. Така, „Световна Планина“ на индусите била Меру. Както е казано в „Разбулената Изида“, „всички „световни планини“ и „световни яйца“ (яйце), „световни дървета“ (Дърво на живота) и „световни змейове и стъблове“ могат да се изтълкуват като въплъщение на научно доказани истини на натурфилисофията. Всички тези планини съдържат, с незначителни вариации, алегорично описание на първичната космогония; световните дървета – на последвалата еволюция на духа и материята; световните змейове и стълбове са символични паметници на различни атрибути на тази двояка еволюция в нейното безкрайно съотнасяне на космичните сили. В тайнствените дълбини на тази планина – матриците на вселената – боговете (силите) подготвят атомистичните зародиши на органичния живот и в същото време напитката на живота, която пробужда в човека-материя човека-дух. Сома, жертвената напитка на индусите, е тази свещена напитка. При сътворението на prima materia, когато нейните най-груби частици били използвани за физическия ембрио-свят, нейната по-божествена същност изпълнила вселената, невидимо прониквайки и съдържайки в своите ефирни вълни новородения младенец, развивайки и стимулирайки го към дейност, паралелно на неговото бавно проявяване от предвечния хаос. От поезията на абстрактните представи тези световни митове постепенно се превърнали в конкретни образи на космични символи, такива каквито сега ги разкрива археологията“. Друго и още по-прието определение за тези явления е думата „Mundane“.

СЕАНС Дума, която при теософите и спиритистите означава: очакване заедно с медиума на феномени като материализации на „духове“ и други прояви. (Спиритизъм.)

СЕБЕК (егип.) Бог на времето; Кронос; същото, което е Сефекх. Някои изтоковеди превеждат това като „Седми“.

СЕИР АНПИН или Зауир Анпин (ивр.) В кабала – „Син на скрития Баща“; този, който обединява в себе си всички сефироти, Адам Кадмон или първият проявен „Небесен Човек“, Логос.

СЕКО Д’АСКОЛИ С прозвището „Франческо Твърдия“. Живял в ХІІІ в. и бил смятан за най-знаменития астролог на своето време. Неговият труд „Commentarii in Sphaeram Joannis de Sarcrabosco“, публикуван в Базел през 1485 г., е все още запазен. Той бил изгорен жив от инквизицията в 1327 г.

СЕКТЕН (егип.) Девакхан; място на посмъртно възнаграждение, състояние на блаженство, а не местност.

СЕЛЕНА (гр.) В гр. митология – олицетворение на Луната. Селена се отъждествявала с Артемида и Хеката (затова към нея се обръщали със заклинания, за да се привлече възлюбения). Смятало се, че вещарските действия са особено резултатни по време на пълно сияние. Съответства й римската Диана. (А.)

СЕН ЖЕРМЕН, граф Съвременните автори се изказват за него като за загадъчна личност. Фридрих II, крал на Прусия, обичал да казва, че той бил човек, когото никой никога не успял да разгадае. Неговите „биографии“ са много, като всяка е по-фантастична от другата. Някои го смятали за въплътен бог, други – за мъдър елзаски евреин. Но едно е несъмнено, граф Дьо Сен Жермен – каквото и да е неговото истинско име – имал право на това име и титла, тъй като купил имението Сен Жермен в италианския Тирол и заплатил на папата за тази титла. Той бил необикновено красив, неговата огромна ерудиция и лингвистични способности са неопровержими, тъй като говорел английски, италиански, френски, испански, португалски, немски, руски, шведски, датски и много други славянски и източни езици с лекотата, с която говорели родените в тези страни. Бил много богат, никога не вземал нито су от другите – фактически никога не е взел дори чаша вода или парче хляб от някого – а правел най-екстравагантни подаръци под формата на прекрасни скъпоценности на всичките си приятели и дори на кралските семейства в Европа. Той притежавал превъзходни музикални способности, свирел на всички инструменти, но любима му била цигулката. „Сен Жермен съперничел на самия Паганини“ – казал за него осемдесетгодишен белгиец през 1835 г., след прослушването на „Генуезкия маестро“. „Това е възкръсналият Сен Жермен, свирещ на цигулка в тялото на италиански скелет“ – възкликнал един литовски барон, който имал възможността да чуе и двамата. Сен Жермен никога не е парадирал, че притежава духовни сили и все пак е доказал, че има правото на подобни претенции. Той прекарвал в мъртъв транс, без събуждане, от трийсет и седем до четирийсет и девет часа и след това знаел всичко, което му било нужно да знае и доказвал това с пророчества за бъдещето, без някога да греши. Именно той пророкувал на кралете Людвик XV и XVI, и на нещастната Мария Антоанета. В началото на това столетие имало все още живи много свидетели на неговата прекрасна памет; той сутрин прочитал статия и макар да я преглеждал само бегло, можел да повтори нейното съдържание дни след това, без да пропусне нито дума; можел да пише и с двете си ръце едновременно, с дясната – стихотворение, с лявата – дипломатически документ от най-голяма важност. Той четял запечатани писма, без да се докосва до тях, докато те все още се намирали в ръцете на приносителя. Той бил велик адепт при превръщането на металите, правел злато и най-прекрасни брилянти – изкуство, което, както казвал, опознал от някои брамини в Индия, те го научили на изкуствена кристализация („съживяване“) на чистия въглерод. Както пише нашият брат Кенет Маккензи: „В 1780 г., когато бил на гости на френския посланик в Хага, той с чук разбил великолепен брилянт собствено производство, чийто дубликат, също приготвен от него, току-що бил продал на един бижутер за 5 500 луидора“. В 1772 г. във Виена той бил приятел и доверено лице на граф Орлов, на когото помогнал и когото спасил през 1762 г. в Санкт Петербург, когато Орлов бил замесен в известни политически заговори по онова време; също така той бил в близки отношения с пруския Фридрих Велики. От само себе си се разбира, че имал многобройни врагове, поради което няма защо да се учудваме, че всички клюки, разпространявани за него, сега му се приписват като автентични: например, че бил на повече от петстотин години или че претендирал за лично познанство „със Спасителя и неговите дванайсет апостола и порицавал Петър за неговия лош нрав“ – последното във времето донякъде противоречи на първото, ако той наистина е заявявал, че е само на петстотин години. Ако той казвал, че „се е родил в Халдея и е признавал, че познава тайните на египетските магове и мъдреци“, то може да е казвал истината, без да изтъква някакви свръхестествени претенции. Има посветени, и дори не най-високите, които са в състояние да си припомнят не един от своите предишни живота. Но ние имаме сериозни причини да сме уверени, че Сен Жермен никога не може да е заявявал своето „лично познанство“ със Спасителя. Както и да е, граф Сен Жермен бил безусловно най-великият Източен Адепт, който Европа е виждала за последните столетия. Но Европа не го е познала. Някои може би ще го познаят при следващия „Terreur“, който, когато се разрази, ще потресе цяла Европа, а не само една страна.

СЕНЗАР Мистичното име на тайния жречески език или „език на Мистериите“, на посветените адепти в цял свят.

СЕН МАРТЕН, Луи Клод дьо Родил се във Франция (в Амбуаз) през 1743 г. Изтъкнат мистик и писател, който продължил своите философски и теософски занимания в Париж по време на Революцията. Бил усърден ученик на Якоб Бьоме, учил при Мартинес Паскуалис и в края на краищата основал мистичната полумасонска ложа „Поправеният Ритуал на Сен Мартен“ със седем степени. Той бил истински теософ. В този момент някои суетни шарлатани в Париж се опитват да му подражават и се представят за посветени мартинисти, като така позорят името на покойния адепт.

СЕПТЕРИУМ (лат.) Голям религиозен празник в древността, провеждащ се на всеки десет години в Делфи в чест на Хелиос, Слънцето или Аполон, в памет на неговата победа над тъмнината, или Питона; Аполон-Питон е същото, което е Озирис-Тифон в Египет.

СЕПФОРА (ивр.) „Светещ“, „излъчващ“; в библейската алегория на „Книгата Битие“ Сепфора е една от седемте дъщери на Иефро, мидийски жрец, посветил Мойсей, който среща Сепфора (или духовната светлина) край „кладенеца“ (окултното знание) и се оженва за нея.

СЕРАПИС (егип.) Велик слънчев бог, който в народното поклонение замествал Озирис и в чест на когото се пеели седем гласни. В своите изображения той често е представен като змей, „Дракон на Мъдростта“. Най-великият бог на Египет в течение на първите столетия на християнството.

*Култът на Серапис като бог на столицата на Египет Александрия бил въведен от основателя на династията на Птоломеите Птоломей I Сотер (царувал 305-283 пр. Хр.) със съдействието на египетския жрец Манетон и атинянина от жречески произход Тимотей.*

СЕРАФИМИ (ивр.) Небесни същества, описани от Исая (VI, 2) като притежаващи човешка форма с три двойки криле. Тяхното еврейско наименование е ShRPIM и като се изключи горе дадения случай, се превежда като „змей“ и е свързано с глаголния корен ShRP, разпалвам. Тази дума се използва за обозначаване на змейовете в „Числа“ и „Второзаконие“. Според преданието, Мойсей въздигнал в пустинята ShRP, или Сераф от мед, в качеството му на символ. Този светъл змей се използва също и като символ на Светлината. Сравнете с мита за Ескулап, лекуващото божество, който според преданието бил донесен от Епидаур в Рим като змей и когото в статуите изобразяват с жезъл и обвита около жезъла змия. (Овидий, „Метаморфози“, кн. ХV.) Серафимите на Стария Завет явно са свързани с херувимите. В кабала Серафимите са група ангелски сили, свързани със сефирота Гебура – Суровост. (W.W.W.)

СЕРКЕТ (егип.) Богиня в египетската митология – покровителка на мъртвите, дъщеря на Ра, помагаща му да поразява враговете. Особено била почитана в Долен Египет. Нейно свещено животно е скорпионът. Върху саркофазите често поставяли изображения на Серкет като жена със скорпион на главата (заедно с изображения на Изида, Нефтида и Нейт). (А.)

СЕТ (егип.) Същото, което е Синът на Ной и Тифон – тъмната страна на Озирис. Същото, което са Тот и Сатаната, противник, а не дяволът, представян от християните.

СЕФЕРАД Испанските кабалисти – сеферади („Сеферад“ означава Испания), се отличавали от кабалистите в Ренания, наричани хасиди. Основоположникът на хасидизма (религиозно течение в Полша, Русия и Украйна) Израел Баал-Шемтов бил мистик и кабалист. (А.)

„СЕФЕР ЙЕЦИРА“ (ивр.) „Книга на Творението“; много древен кабалистичен труд, приписван на патриарха Авраам. В него творението на вселената е представено по аналогия с двайсет и двете букви на еврейската азбука, групирани в триада, хептада и додекада, съответно на трите матерински букви A, M, S, на седемте планети и дванайсетте знака на Зодиака. Той е написан на новоеврейския език мишна. (W.W.W.)

Най-окултното от всички кабалистични съчинения, които днес се намират в ръцете на съвременните мистици. Предположението, че то е било написано от Авраам, разбира се, е глупост, но неговата истинска ценност е огромна. Книгата се състои от шест перахими (глави), разделени на трийсет и три кратки мишни или раздела; в нея се разглежда еволюцията на Вселената на основата на система от съответствия и числа. Там се казва, че Божеството е създало („сътворило“) Вселената с помощта на числата, с „трийсет и двете пътеки (или пътища) на съкровената Мъдрост“; като при това тези пътища съответстват на двайсет и двете букви на еврейската азбука и десетте основни числа. Това са изначалните числа, от които се образувала цялата Вселена, а след тях следват двайсет и двете букви, разделени на Три Майки, седем двойни съгласни и дванайсет прости съгласни. Който би искал добре да разбере тази система, трябва да прочете прекрасния неголям трактат на д-р Уин Уесткот „Сефер Йецира“.

„СЕФЕР СЕФИРОТ“ (ивр.) Кабалистичен трактат за постепенната еволюция на Божеството от негативен покой към активна еманация и творение. (W.W.W.)

СЕФИРА (ивр.) Еманация на Божеството; родител и синтез на десетте сефироти, когато стои начело на Дървото на сефиротите; в кабала сефира, или „Свещеният Старец“, е божественият Разум (същото, което са София или Метис), първата еманация от „Безкрайното“, или Ейн-Соф.

СЕФИРОТИ (ивр. сафар – „броя“ или гр. сфаира – „сфера“, „кълбо“) Десет еманациии на Божеството; първата е сътворена от концентрацията на Ейн Соф Аур или Безграничната Светлина; всеки сефирот произвежда еманация на следващ. Имената на десетте сефироти са следните: 1. Кетер – Венец; 2. Хокма – Мъдрост; 3. Бина – Разбиране; 4. Хесет – Милосърдие; 5. Гебура – Власт; 6. Тиферет – Красота; 7. Нецах – Победа; 8. Ход – Великолепие; 9. Иесод – Основа; 10. Малкут – Царство.

Концепцията за Божеството, въплътено в десетте сефироти, е твърде възвишена и всеки сефирот представлява за кабалиста група високи идеи, титли и качества, които са само слабо отразени в наименованието. Всяка сефирот се определя като активен или пасивен, макар че това може да доведе до заблуда; пасивност не означава завръщане към негативно съществуване и тези две думи отразяват само отношението между отделните сефироти, а не някакво абсолютно качество. (W.W.W.)

СИБАК (киче) Тръстика, от чиято сърцевина била сътворена третата раса хора, според писанието на гватемалците с название „Попол Вух“.

СИБИЛИ, сивили В гръцката митология – пророчици, прорицателки, предричащи в състояние на екстаз бъдещето (обикновено бедствията). Първоначално Сибила е името на една пророчица, троянка, от която получили името си и други. Сивилните книги, които били смятани за тайни, били пазени от специална жреческа колегия в храма на Юпитер Капитолийски и ги използвали до V в. Съдържанието на сивилните книги представлявало смесица от гръко-римски, етруски, юдейски и християнски вярвания. (Пития.) (А.)

СИГЕ (гр.) „Безмълвие“; наименование, прието от гностиците за обозначение на корена, от който са произлезли Еоните от втори ред.

СИДДИМ (ивр.) Казват , че ханаанитите се покланяли на тези зли сили като на божества; това наименование означава „излъчващи“; в тяхна чест била наречена долина. Явно съществува връзка между тях, като образи на Плодородната Природа, и многогърдите Изида и Диана Ефеска. В „Псалтири“, СV, 37, тази дума е преведена като „бесове“ и ние научаваме, че ханаанитите проливали върху тях кръвта на своите синове и дъщери. Тяхното наименование явно произлиза от същия корен ShD, от който е произведено и името на бога Ел Шаддай. (W.W.W.)

На арабски Шедим означава „Духове на Природата“, елементали; те са по същество афритите на съвременен Египет и джиновете на Персия, Индия и др.

СИДДХА (санскр.) „Съвършен“, „пълен“, „завършен“; съвършена душа. (А.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 59

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред