За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 58

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

С 1

САНТА (санскр.) „Спокойствие“; първично качество на латентното, недиференцирано състояние на елементарната материя.

САНХУНИАТОН (гр.) Дохристиянски писател по финикийска космогония, чиито трудове днес са недостъпни. Филон Библейски (Юдей) цитира само т. нар. „фрагменти на Санхуниатон“.

САНШУ-НО ШИНКИ или микуса-но кандакара (яп.) Трите свещени атрибута на императорската власт: огледалото, наричано Ята-но кагами, мечът Кусанги-но цуруги и скъпоценната огърлица Ясакани-но магатама. Огледалото и скъпоценностите са от дървото сакаки, а мечът е взет от опашката на победения от него дракон, бога Сусаноо. (А.)

САНЯСИ (санскр.) Индуски аскет, достигнал висше мистично знание; неговият ум е съсредоточен само върху висшата истина и напълно е отхвърлил всичко земно и светско.

САПТА (санскр.) Седем.

САПТА-ДВИПА (санскр.) Седемте свещени острова или „континенти“ в Пураните.

САПТАПАРНА (санскр.) „Състоящ се от седем части“; растение, дало името на прочутата пещера, вихара в Раджагриха, сега недалеч до Бодхигая, където Властелинът Будда обикновено медитирал и наставлявал своите архати и където след неговата смърт се състоял първият Събор. Тази пещера имала седем зали, оттук е и названието й. В езотеризма Саптапарна е символ на „състоящия се от седем части Човек-Растение“.

САПТАРШИ (санскр.) Седем Риши. Като звезди те представляват съзвездието на Голямата Мечка и се наричат Рикша и Читрашикхандини, ярко-увенчани.

САПТА САМУДРА (санскр.) „Седем океана“; те имат окултно значение на по-висок план.

САПТА СИНДХАВА (санскр.) „Седем свещени реки“; ведийски термин. В трудовете на Зенд те са наречени Хапта Хеандо. Тези реки са тясно свързани с езотеричните учения на източните школи и имат изключително окултно значение.

САПТА ТАТХАГАТА (санскр.) Главните седем нирманакаи сред безбройните древни пазители на света. Техните имена са изсечени на колона със седем страни, пазена в тайна стая почти във всички буддиски храмове на Китай и Тибет. Изтоковедите грешат, като смятат, че това са „седемте буддистки заместители на браминските Риши“. (Татхагата-гупта.)

САПФИР Син благороден корунд; по-ниско ценени са белите и с жълти отблясъци камъни. Синият сапфир има славата на мистериозен и приказен минерал; в Библията се споменава като един от камъните, върху които се издига небесният Ерусалим. Почитан е като свещен камък, украсява на най-видното място короната на царе и крале. Върховните жреци на древния Египет са носели сапфир на гърдите си, техният пример е следван от юдейските първосвещеници. Римските служители на Юпитер са го носели като символ на сияещото синьо небе – оттогава е свързан с планетата Юпитер. При буддистите е камък на мъдростта, на душевния мир и на приятелството. Той предпазва от дебнещи опасности, предупреждава за натравяния и помага да се осъществят желанията. Носен като амулет, закриля притежателя си от демони и нещастия. Затова е предпочитан от медиумите, сензитивите и окултистите. Приложението му в медицината е много широко: срещу ухапвания на отровни змии и скорпиони, при заболявания на червата, при възпаления на сухожилия, при очни заболявания; известен е и като анти-афродизиак; „ликьорът“ на Парацелз съдържа прах от сапфир. Съвременно приложение: влияе на „третото око“ (аджна). (А.)

САРАСВАТИ (санскр.) Същото, което е Вак, съпруга и дъщеря на Брама, сътворена от едната половина на негово тяло. Тя е богиня на речта и съкровеното или езотеричното знание и Мъдрост. Нарича се и Шри.

САРАФ (ивр.) Летящ змей.

САРВАГА (санскр.) Най-висшата „Световна Субстанция“.

САРВАДА (санскр.) „Жертващ всичко“; титла на Будда, който в една от предишните джатак (раждания) пожертвал своето царство, свободата и дори живота си, за да спаси другите.

САРВА МАНДАЛА (санскр.) Наименование на „Яйцето на Брама“.

САРВАТМА (санскр.) Най-висша Душа; всепроникващ Дух.

САРВЕША (санскр.) Всевисше същество, контролиращо всяко действие и сила във вселената.

САРГОН (халд.) Цар на Вавилон. Историята, свързана с него, както сега е установено, е първоизточник на разказа за Мойсей и кошницата от тръстика в Нил.

САРКОФАГ (гр.) Каменна гробница, вместилище за умрелия; „сарк“ – плът, „фагеин“ – храня се. Lapis assius е камъкът, от който се правели саркофази; среща се в Ликия и притежава свойството да поглъща тялото само за няколко седмици. В Египет саркофазите са изработвани от черен базалт, червен гранит, алабастър и др. материали, тъй като те служели само за външни хранилища на дървени ковчези, вместващи мумията. Епитафиите върху някои от тях са толкова забележителни, колкото и високо етични и нито един християнин не би могъл да пожелае нещо по-добро. Една епитафия, датирана хилядолетия преди първата година на нашата съвременна ера, гласи: „Аз дадох вода на този, който беше жаден и облякох този, който беше гол. Не съм причинил зло на нито един човек.“ Още една: „Аз извърших дела, желани от хората и предписани от боговете“. За красотата на някои от тези гробници може да се съди по алабастровия саркофаг на Ойменефт I в музея на сър Джон Соун (Linioln’s). „Той е бил изсечен от монолитен къс прекрасен алабастър и е 9 фута и 4 дюйма дълъг, 22-24 дюйма широк и 27-32 дюйма висок... Издълбаните точки и покритието отвън някога са били запълнени със синя мед за олицетворение на небесата. Опитът да се опишат прекрасните фигури вътре и отвън излиза извън рамките на този труд. Много от нашите познания за митологията на този народ са получени благодарение на този чудесен паметник, със стотиците фигури, илюстриращи последния съд и живота от другата страна на гроба. С изумителна красота са изсечени богове, хора, змии, символични животни и растения .“ („Funeral Rites of the Egyptians“.)

САРКУ (халд.) „Светла раса“; раса на богове като противоположност на тъмната раса, наричана залмат гагуади, или падналата раса, т.е. смъртните хора.

САРПИ (санскр.) Змейове, чиито цар бил Шеша, змей, или по-точно един от аспектите на Вишну, който управлявал в Патала.

САТ (санскр.) Единна вечно-съществуваща Реалност в безкрайния свят; божествена същност, която е, но за която не бива да се казва, че съществува, тъй като това е Абсолют, самата Битийност.

САТАНА (ивр.) „Противник“, „неприятел“; в Стария завет – паднал ангел и подбудител към злото. (Дявол.)

САТВА Разбиране на божественото знание. Обикновено съпровожда думата Бодхи, когато се използва в сложни думи, например бодхисатва.

САТВА или Саттва (санскр.) „Доброта“; същото, което е Саттва, или чистота; една от трите гуни или трите подразделения на природата.

*Изразява светлина, сияние, ритъм, хармония. Бива „чиста саттва“, когато има пълнота на качествата и „нечиста саттва“, когато няма пълнота на качествата и те са примесени с други гуни.*

САТТА (санскр.) „Единственото и единно Съществуване“ – Брахма (ср. род).

САТТИ или СУТТИ Изгаряне на живи вдовици заедно с умрелите им съпрузи. Обичай, който днес, за щастие, е премахнат в Индия. Буквално означава „целомъдрена и предана жена“.

*В древноиндийската митология – дъщеря на Дакша и жена на Шива. Недоволен от избора на дъщеря си, Дакша не желае да покани Шива на жертвоприношението, на което присъстват всички богове; а тя, унизена от такова отношение, за да осуети ритуала, се хвърля в свещения огън, където изгаря. По този повод вдовицата, която се самоизгаря на погребалния огън на съпруга си, се нарича Сатти.*

САТЯ (санскр.) Висша истина.

САТЯЛОКА (санскр.) Свят на безгранична чистота и Мъдрост, небесна обител на Брама и боговете.

САТЯ ЮГА (санскр.) Златен век, или век на истината и чистотата; първа от четирите юги, наричана също Крита юга.

САФАР (ивр.) Серафим; един от тези, които в кабала се наричат – Сефер, Сафар и Сипур или „Число, Числа и Преброени“, чрез които бил създаден светът.

САФЕК (егип.) Бог на тъмнината и нощта, негов символ е крокодилът. В легендата за Тифон и метаморфозите му той е същото, което е Тифон. Свързан е както с Озирис, така и с Хор и е техен голям враг на земята. Често се среща под названието „троен крокодил“. В астрономията е същото, което е Макара, или Козирог, най-тайнственият от знаците на Зодиака.

САХ (егип.), Орион (гр.) В египетската митология – персонификация на съзвездието Орион. Бил смятан за цар на звездите и изобразяван като човек с короната на Горен Египет. В заупокойната литература е представен като покровител на мъртвите. Близък е до Озирис, когото често наричали Орион. (А.)

САХА (санскр.) „Свят на страданието“; всеки населен свят в chilio-космоса.

САХАСРАРА-ЧАКРА (санскр.) „Хиляда“; 7-та чакра, хилядолистен лотос, висш център на съзнанието, местопребиваване на Шива, намира се на най-високата част на главата и има 1 000 нади. На това място се събира събудената кундалини. Съответствия: цвят – виолетов; звук – ом (аум). (А.)

САЧА КИРИЯ (санскр.) При буддистите – сила, сходна с магическите мантрами на брамините. Това е вълшебна енергия, която може да приложи всеки адепт, независимо дали е монах или мирянин, и „най-действената, когато е съпроводена от бхавана (медитация). Тя се съдържа в изброяването на нечии „благи дела, извършени в това или някое друго предишно раждане“ – както смята това и го излага преп. мистър Харди, но в действителност тя зависи от волята, заедно с абсолютната вяра в собствените сили, или от йога – проява на волята, или от молитва, както е в случая при мюсюлманите и християните. Сача означава „истински“, а кириянг – „действие“. Това е сила на заслугите или свят живот.

СВАБХАВАТ (санскр.) От изтоковедите се обяснява като „пластична субстанция“, което е неадекватно определение. Свабхават е световна субстанция и вещество или по-точно това, което стои зад тях – дух и същност на субстанцията. Това название произлиза от субхава и се състои от три думи: су – добър, съвършен, прекрасен, красив; сва – егоизъм; и бхава – битие или състояние на битието. От него произлиза цялата природа и в него всичко се завръща в края на жизнените цикли (кръгове и цикли). В езотеризма той е наречен „Баща-Майка“. Това е пластичната същност на материята.

СВАБХАВИКА (санскр.) Най-древната от съществуващите школи на буддизма. Те отнасяли проявата на вселената и физическите феномени към свабхава, или съответната природа на нещата. Според Уилсън свабхава на нещата е по същество „вродените свойства на качествата, чрез които те действат като успокояващи, ужасяващи или изненадващи, а сварупа-формите са отликата на двуногите, четириногите, животните, рибите и т.н.“.

СВАДХАРМА (санскр.) „Своя дхарма“.

*Понятието съдържа идеята, че човек сам твори съдбата си и сам понася резултатите от действията си. Преминало веднъж в праврити (движение), индивидуалното развитие не може да бъде спряно. То продължава своя естествен ход, независимо от волята на индивида, подчинено единствено на съотношението на всеобщите закони на дхарма. Свадхарма и карма се съотнасят както частта към общото. Законът свадхарма е индивидуално-конкретизирано проявление на всеобщия закон на дхарма.*

СВАДХИСТХАНА-ЧАКРА, Свадхистана (санскр.) Шестлистна чакра, лотос, вторият от долу на горе център в областта на половите органи. Разтварянето на чакрата дава контрол над болестите, способства за лекуването на хората. Йогинът, който овладее чакрата, получава не само силата да се пребори с желанията, гордостта и гнева, но може да преодолее и смъртта. Сътветствия: елемент – вода; цвят – оранжев (бял); дишане. (А.)

СВАПНА АВАСТХА (санскр.) Състояние на сънуване; един от четирите аспекта на пранава; упражнение в йога.

СВАРАДЖ (санскр.) Последният, или седмият, (синтетичен) лъч от седемте слънчеви лъчи; същото, което е и Брама. Тези седем лъча образуват пълната гама на седемте окултни сили (или богове) на природата, както прекрасно показват съответните им наименования. Те са: Сушумна (лъч, който пренася слънчевата светлина към Луната), Харикеша, Вишвакарман, Вишватриярчас, Саннадхас, Сарвавасу и Сварадж. Тъй като всеки от тях означава един от творящите богове или Сили, лесно е да се види колко значителни били функциите на Слънцето в очите на древните и защо то било обожествявано от простолюдието.

СВАСАМ ВЕДАНА (санскр.) „Размисъл, който анализира сам себе си“; синоним на парамартхи.

СВАСТИКА (санскр.) В народните представи – кръстът Джайна („победител“) или „четириногият“ кръст (crix cramponnee – свастика). В масонските учения се казва, че „най-древният орден на Братството на Мистичния Кръст“ бил основан от Фохи през 1027 г. пр. Хр. и въведен в Китай 52 г. след това; той се състои от три степени. В езотеричната философия това е най-мистичната и древна диаграма. Това е „създателят на огъня чрез триене“ и създател на „Четирийсет и деветте Огъня“. Този символ бил запечатан на сърцето на Будда и поради това се нарича „Печат на Сърцето“. Полагат го върху гърдите на посветените след смъртта и с най-голямо почитание е споменат в „Рамаяна“. Той е изсечен на всяка скала, храм или доисторически паметник в Индия, както и навсякъде, където буддистите са оставили свои следи; среща се в Китай, Тибет и Сиам, и като Чука на Тор – сред древногерманските народи. Както го е описал Ейтъл в своя „Hand-Book of Chinese Buddhism“: 1. „Той се среща сред бонпо и буддистите“; 2. Това е „една от шейсет и петте фигури на Шрипада“; 3. „Символ на езотеричния буддизъм“; 4. „Отличителен знак на всички божества, на които се покланяли в Школата на Лотоса в Китай“. И накрая, за нас в окултизма той е толкова свещен, колкото е и Питагорейският Тетрактис, чийто символ-двойник наистина е.

СВАСТИКАСАНА (санскр.) Втората от четирите основни пози сред предписаните осемдесет и четири в упражненията на хатха-йога.

СВАЯМБХУ (санскр.) Метафизически и философски термин, означаващ „спонтанно самопороден“ или „самосъществуващо същество“. Епитет на Брама. Сваямбхува също представлява име на първия Ману.

СВАЯМБХУ ШУНЯТА (санскр.) Спонтанно саморазвитие; самосъществуване на реалното в нереалното, т.е. на Вечното Сат в периодичното Асат.

СВЕДЕНБОРГ, Емануел Велик шведски пророк и мистик. Роден е на 29 януари 1688 г., син на д-р Джаспър Сведберг, епископ на Скара във Вестготланд; умрял в Лондон, на Грейт Бас Стрийт, Клепкенвил, на 29 март 1772 г. Сред всички мистици Сведенборг повече от всички е повлиял на „Теософията“, но той е оставил още по-дълбока следа в официалната наука като астроном, математик, физиолог, натуралист и философ. Когато навършил 46 години станал „теософ“ и „пророк“; но макар че неговият живот винаги е бил безупречен и почтен, той никога не е бил истински филантроп или аскет. Неговите способности по ясновидство все пак били забележителни, но не са излезли зад границите на този план на материята; всичко, което той е казал за субективните светове и духовните същества, очевидно е повече плод на неговата буйна фантазия, отколкото на духовно проникване. Той е оставил множество трудове, които ужасно неправилно са разбрани от неговите последователи.

СВЕТАЯ СВЕТИХ Асириолозите, египтолозите и въобще ориенталистите посочват, че такова място е имало във всеки храм на древността. В големия храм на Бел-Меродах, чиито стени били ориентирани по посока на четирите страни на света, в най-отдалечения край се намирала „Светая Светих“, скрита от невежите със завеса: тук „в началото на годината седи самият божествен цар на небето и земята, властелинът на небесата“. Според Херодот там се намирало златно изображение на бога със златна масичка пред него, приличаща на еврейската масичка за приношения на хляб, и на нея по всяка вероятност поставяли храна. В някои храмове имало също така „неголям метален сандък или ковчег с две резбовани каменни таблички на него“ („Кабала“ на Майер). Мистър Дж. Мейер пише: „Духовните санове на жреците се делели на висши жреци, прикрепени към определени богове, подобно на еврейските левити; помазващи или очистващи; кали, „прославени“ или „старци“; предсказатели; и Makhkhu или „велик“, в който проф. Делич вижда Раб-мага на Стария Завет. ...Акадийците и халдейците спазват сабат, ден на почивка, един път на всеки седем дни. Те имали също така дни на благодарности и дни на покаяние и молитви. Жертвали са плодове и животни, месо и вино. ...Числото седем се смятало за особено свещено. ...Големият храм на Вавилон е съществувал много преди 2250 г. пр. Хр. Неговата „Светая Светих“ се намирала вътре в светилището на Небо, пророкуващият бог на мъдростта“. Бог Мардук преминал към асирийците от акадийците, а преди това бил Меродах „милосърдният“ на вавилонците, единствен син и тълкувател на волята на Еа или Хеа, великото Божество на Мъдростта. Казано накратко, асириолозите са разбулили цялата система на „избрания народ“.

СВЕТЕНА ВОДА Един от най-древните обреди, извършвани в Египет и по-късно – в езически Рим. Той съпровождал ритуала на хляба и виното. „Египетският жрец ръсел със светена вода еднакво изображенията на своите богове и вярващите... Намерена е четчица която, както предполагат, била използвана за тази цел, както е и в наши дни.“ (Бонвик, „Egyptian Belief“.) Що се отнася до хляба, „питките на Изида... се полагали на олтара“. Глидън пише, че те „по форма са били идентични с осветената питка на римската и на източната църква“. Мелвил уверява, че „египтяните поставяли върху този свят хляб кръста на св. Андрей“. Хлябът на Присъствието бил разчупван от жреците преди да се раздаде на народа и по поверието ставал плътта и кръвта на Божеството. Това чудо се извършвало от ръката на жреца на богослужението, който осветявал храната. Руже съобщава, че „приношенията от хляб имали следи от пръсти, знак за тяхното осветяване“. (Хляб и вино.)

СВЕТИ ПАХОМИЙ ВЕЛИКИ (IV в.) Основател на общежителното християнско монашество, създал първите манастири в Тиваида (Египет) и съставил правила на живота в тях. (А.)

СВЕТОВЕ, Низши и Висши Окултистите и кабалистите са на едно мнение в разделението на вселената на висши и низши светове, светове на Мисълта и светове на Материята. „Както горе, така и долу“ – твърди херметичната философия. Този низш свят е формиран по своя прообраз – висшия свят; и „всичко, което е в низшия, е само образ (отражение) на това, което е във висшия“. („Зохар“, II, fol. 20 а.) (Микрокосмос – макрокосмос.)

СВЕТОВЕ, Четири Кабалистите различават Четири Свята на Съществуване, а именно: Азилут или прототипен; Бриа или творящ, първо отражение на висшия; Йецира или формиращ; и Асия, Свят на Обвивките или Клипот, и материалната вселена. Същността на Божеството, концентрирайки се в сефиротите, за пръв път се проявява в Света на Азилут и техните отражения се възпроизвеждат последователно във всеки от четирите плана, като постепенно намаляват своята светоносност и чистота, докато не се достигне материалната вселена. Някои автори наричат тези четири плана: Разумен, Нравствен, Чувствен и Материален Свят. (W.W.W.)

СВЕТОВНО Дърво, или всеки друг символичен обект в световните Митологии. Меру е „Световна Планина“; Дървото Бо (Бодхи друма) или Ficus religiosa, е „Световното Дърво“ на буддистите, Игдрасил е „Световно Дърво“ на древните скандинавци и т.н. (Дърво на живота.)

СВЕЩЕНА НАУКА Название, дадено на вътрешната, езотеричната философия, чиито тайни в древността се преподавали на кандидатите (неофит) и се провъзгласявали от йерофантите по време на последното и висше посвещение.

СВЕЩЕНО СЪРЦЕ В Египет – сърцето на Хор; във Вавилон – на бог Бел; разтерзаното сърце на Бакхус в Гърция и т.н. Негов символ била смокинята. Крушовидните фигури на плода й и особено неговата сърцевина по формата си напомнят сърце. Той понякога се среща на главата на Изида, майката на Хор, като при това плодът е разсечен и сърцевидната среда е изложена на всеобщ показ. Оттук римските католици са заимствали поклонението на „свещеното сърце“ на Иисус и Дева Мария.

„СВОБОДНИ ЗИДАРИ“ Езотерична общност от различни течения, които през втората половина на ХVІІІ в. са били най-значителните тайни сдружения в Европа. Водят началото си от средновековните зидари и каменоделци, които са били обединени в гилдии и сдружения със специфичен професионален език и умения, които по-късно ще се превърнат в символен таен език (език на мистериите). Т. напр. думата „ложа“ първоначално е означавала само укритие, склад, постройка. По-късно тя добива своето окултно значение. Докато в Европа тези гилдии постепенно губят своята самостоятелност и обособеност, в Англия и Шотландия те запазват своя характер. Влиза в обръщение и понятието „свободно масонство“ за каменоделците, които обработват freestone, ситнозърнест пясък и варовик. В гилдиите се приемат и външни лица и от професионални сдружения те се превръщат в тайни общности. Историята на свободните зидари започва през 1717 г. със създаването на велика ложа – обединение на четири ложи от Лондон и Уестминстър, макар и много от посветените да твърдят, че са наследници на строителите на Соломоновия храм. Правата и задълженията са съставени от презвитерианския пастор Джеймс Андерсън, които и до днес са валидни. Наред с обозначенията „ученик“, „калфа“ и „майстор“, се прибавят и по-високи степени. (Масонство.) (А.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 58

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред