За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 57

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

С

СА или ХЕА (халд.) Синтез на седем Бога във вавилонската митология.

САБАО (гр.) Гностичното име на гения на Марс.

САБЕИЗЪМ Религията на древните халдейци. Вярвайки в единния, безличен, универсален, божествен Принцип, те никога не Го споменавали, а се покланяли на слънчеви, лунни и планетни богове и властелини, разглеждали звездите и другите небесни тела като съответни символи.

САБЕЯНИ Така наречените астролатри; тези, които се покланяли на звездите или по-точно на техните „управници“. (Сабеизъм.)

САБХА (санскр.) „Събрание“; място за събрания, обществени или политически. Също Махасабха, „свитък с вълшебни (маявични или илюзорни) неща“, дар от Маясура на Пандавите („Махабхарата“).

САВАОТ (ивр.) Армия или войнство, от „саба“ – отивам на война; оттук и наименованието на войнствения бог – „Господ Саваот“.

САГА (сканд.) Богиня, „пееща за подвизите на богове и герои“, на която черните врани на Один разказват историята на Миналото и Бъдещето в древноскандинавската Еда.

САГАРА (санскр.) „Океан“; цар, баща на 60 000 сина, които, заради неуважението, изказано към мъдреца Капила, били изпепелени от един-единствен негов поглед.

САГАРДАГАН Един от четирите пътя към нирвана.

САГУНА (санскр.) „С качество“, „личен“; надарен с добри качества или достойнства. (А.)

САДАЙКАРУПА (санскр.) Същност с неизменна природа.

САДИК Същото, което е библейският Мелхиседек, когото мистичните поклонници на Библията отъждествили с Йехова и Иисус Христос. Но тъй като е доказана идентичността на Бащата на Садик с Ной , той може по-нататък да се отъждестви с Кронос-Сатурн.

САДУКЕИ Секта на последователите на Задок, ученик на Антигон Сакхо. Обвиняват ги в отричане на безсмъртието на душата (личната) и възкресението на тялото (физическото и личното). Същото правят и теософите; макар че те не отричат нито безсмъртието на Аза, нито възкресението на всичките му многобройни и последователни животи, които се запазват в паметта на Аза. Но заедно със садукеите – секта на учени философи, които за всички останали евреи били същото, което изисканите и образовани гностици са представлявали за другите гърци в първите столетия на нашата ера – ние решително отричаме безсмъртието на животинската душа и възкресението на физическото тяло. Садукеи били учените и образованите хора на Ерусалим и заемали високи длъжности, като например първосвещеници и съдии, докато фарисеите почти от начало до края били пекснифите на Юдея.

САДХАК (санскр.) Този, който получава или се старае да получи реализация; този, който чрез практическа садхана търси сиддхи. (А.)

САДХАНА (санскр.) Практика на Йога, чрез която се достига съвършенство, сиддхи. Духовно упражнение и самотренировка. (А.)

САДХИ (санскр.) Едно от наименованията на „дванайсетте велики бога“, сътворени от Брама. Космични богове; „божествени пожертвователи“. Садхи имат голямо значение в окултизма.

САИС (егип.) Мястото, където бил открит прочутият храм на Изида-Нейт, в който се намирала вечно скрита статуята на Нейт (Нейт и Изида са идентични) с прочутия надпис: „Аз съм всичко, което е било, е и ще бъде, и моя пеплум не е повдигал нито един смъртен“.

САКАКИ (яп.) Cleyera japonica, свещено дърво, което боговете използвали, за да накарат богинята Аматерасу да излезе от пещерата (където тя се оттеглила, обидена от бог Сусаноо; вследствие от това изчезнал източникът на светлина, целият свят се потопил в непрогледна тъмнина, а различните зли духове изпълзели от храсталаците и започнали да вилнеят, сеейки смърт и опустошение). Боговете накичили дървото със скъпоценни камъни, на средните клони поставили полирано осмостенно огледало, на долните клони – изкусно изрязани парченца хартия и платно. През всички векове, които ни делят от „времето на боговете“, дървото сакаки е било използвано и все още се използва като неизменен атрибут на шинтоиските (шинто) церемонии в светилищата. Освен това в малките домашни олтари се слагат клонки сакаки с окачени по тях парченца хартия (наричани „гохей“, „ю“ или „шиде“) и се поднасят в дар на боговете като израз на почит. (Дърво на живота, Световно дърво.) (А.)

САКАС, Амоний Велик философ, живял в Александрия през ІІ и ІІІ в.; основател на Неоплатоническата школа на филалетите или „любителите на истината“. Той се родил в бедно християнско семейство, но бил надарен с такава изключителна, почти божествена доброта, че го нарекли „Теодидакт“, „от бога обучен“. Той почитал всичко добро в християнството, но много рано се оттеглил от него и от църквите, без да е в състояние да открие там някакво превъзходство над по-древните религии. (Неоплатонизъм, Александрийска школа.)

САКАЯДИТХИ Илюзия на личността; погрешна представа, че „Аз съм Аз“ – мъж или жена с определена фамилия, а не неразделна част от цялото.

САКРАДАГАМИН (санскр.) „Този, който е получил рождение (само) още един път“ преди да достигне нирвана; този, който е стъпил на втората от четирите пътеки, водещи към нирвана и почти е достигнал съвършенство.

САКРАРИУМ (лат.) Наименование на стая в домовете на древните римляни, в която се намирало божество, на което се покланяло семейството; също Светая Светих на храма.

САКШИ (санскр.) Име на заека (култ на заека), който в легендата за „Луната и заека“ се хвърлил в огъня, за да спаси от гладна смърт няколко поклонника, които не искали да го убиват. За тази жертва Индра, както се твърди, го пренесъл в центъра на Луната.

САЛАМАНДРИ Розенкройцерско наименование на елементалите на Огъня. Това животно, както и неговото име, е пълно с най-окултно значение и широко се използва в поезията. Названиено е почти идентично на всички езици. Така на гръцки, латински, френски, испански, италиански и други езици това е саламандра, на персийски – саламандел и на санскрит – саламандала.

САМА (санскр.) Химн, хвалебствена песен. Мантра на божественото блаженство, слово на покоя и хармоничното осъществяване, предназначено за внасяне на божественото желание на духа. (А.)

„САМА ВЕДА“ (санскр.) „Писание – или Шастра – на покоя“; една от четирите Веди.

*“Веда на напевите“. В известна степен е ориентирана към „Риг Веда“.*

САМАДЖНА (санскр.) „Озарен (или светозарен) Мъдрец“; ако се преведе буквално, Самгхарана Самаджна, прочутата вихара в близост до Кустана (Китай), означава „манастир на светозарния Мъдрец“.

САМАДХАНА (санскр.) Това състояние, в което йогинът повече не може да се отклони от пътя на духовния напредък; когато всичко земно, с изключение на видимото тяло, е престанало да съществува за него.

САМАДХИ (санскр.) Състояние на екстатичен и пълен транс. Този термин произлиза от думите „сам-адха“, „само-обладание“. Този, който овладее такава сила, е способен да осъществи абсолютен контрол над всичките си способности, физически и ментални; това е висше състояние на йога.

САМАДХИНДРИЯ (санскр.) „Корен на съсредоточаването“; четвърти от петте корена, наричани панча индрияни (индрия), които, както се посочва в езотеричната философия, са посредници при постигането на високонравствен живот, водещ към святост и освобождение; когато това бъде постигнато, двата духовни корена, дремещи в тялото (атма и буддхи), ще пуснат филизи и ще разцъфнат. Самадхиндрия – това е орган на екстатичната медитация при упражненията в раджа-йога.

САМАЕЛ (ивр.) Кабалистична титла на княза на тези зли духове, които олицетворяват въплъщението на човешките пороци; ангел на Смъртта. Оттук се появила идеята за Сатаната. (W.W.W.)

САМАНА (санскр.) Едно от петте дихания (прани), които осъществяват био-химическите процеси в тялото.

*Сила, разположена в центъра на тялото и регулираща редуването на прана и апана там, където те се срещат, като ги уравновесява. Най-важният фактор при поддържане на равновесието на виталните сили и техните функции. Посредник при усвояването на храна и при храносмилането.*

САМАНТА БХАДРА (санскр.) „Вселенски Мъдрец“; име на един от четиримата бодхисатви от школата йогачаря, махаяна (Голямата Колесница), Мъдростта на тази система. Съществуват четирима земни и трима небесни бодхисатви; само първите четирима действат в сегашните раси, но в средата на пета коренна раса се появил пети бодхисатва, който според езотеричната легенда бил Гаутама Будда, но появявайки се твърде рано, трябвало телесно да изчезне за известно време от света.

САМАНТА ПРАБХАСА (санскр.) „Вселенски блясък“ или ослепителна светлина; име, под което всеки от 500-те съвършени архати отново се появява на земята като Будда.

САМАНЯ (санскр.) Обединение или смесване на качества, абстрактно понятие за рода, например човешкия.

САМАПАТИ (санскр.) Абсолютно съсредоточаване в раджа-йога; процес на развитие, с чиято помощ се достига съвършено безразличие (Самс). Това състояние е последното стъпало на развитието, преди да се достигне възможността за влизане в самадхи.

САМБХОГАКАЯ (санскр.) Една от трите „Дрехи“ на славата, или телата, придобивани от аскетите на „Пътя“. Някои секти смятат това за втора, а други за трета от буддакшетрите, или формите на Будда. Буквално – „Тяло на Допълването“ („Гласът на Безмълвието“, бел. 87). Съществуват седем такива буддакшетри, като при това от тях нирманакая, самбхогакая и дхармакая съставят трикая или тройно свойство.

САМВАРА (санскр.) Божество, на което се покланят тантриците (тантризъм).

САМВАРТА КАЛПА (санскр.) Калпа или период на разрушението, същото, което е пралая. Всяка коренна раса и подраса (раси) е подложена на подобни калпи на разрушението; петата коренна раса има шейсет и четири подобни катаклизми през определени промеждутъци от време, а именно: петдесет и шест от огън, седем от вода и една малка калпа от ветрове или циклони.

САМВАТ (санскр.) В индийската хронология – наименование на ера, която, както се смята, започнала петдесет и седем години пр.Хр.

САМВРИТИСАТЯ (санскр.) Истина, примесена с лъжливи умозаключения (самврити); противоположност на абсолютната истина – или Парамартхасатя, самосъзнание в абсолютната истина или реалност.

САММА САМБУДДА (пали) 1. Спомен за всички предишни въплъщения; феномен на йога. 2. Титла на Властелина Будда, „Властелина на кротостта и смирението“; това означава „съвършено озарение“.

САМОВНУШЕНИЕ Автосугестия (гр. – лат.) Психотерапия, разработена от френския аптекар Кюе (1857-1926), описана в книгата „Самоусъвършенстване чрез съзнателно самовнушение“ (1936). В основата на терапията са две постановки: 1. Всяка мисъл има стремеж да се реализира. 2. Не волята е определящото качество, а силата на внушението, свойството да повярваш. И ако настъпи конфликт между волята и силата на внушението, то второто винаги взима надмощие. (А.)

САМОТРАКИЙЦИ (гр.) Наименование на Петте бога, на които се покланяли в мистериите на остров със същото наименование. Смятат ги за идентични с кабирите, диоскурите и корибантите. Те носели мистични имена, отговарящи на Плутон, Церера и Прозерпина, Вакх (Бакхус) и Ескулап или Хермес.

САМОТРАКИЯ (гр.) Остров, прославил се благодарение на своите Мистерии, явно най-древните от някога учредяваните в нашата сегашна раса. Самотракийските Мистерии били известни в цял свят.

САМПАДЖНАНА (санскр.) Сила на вътрешното просветление.

САМСКАРА (санскр.) От „Сам“ и „Кри“ – да се подобри, уточни, внуши. В индийската философия този термин се използва за обозначаване на отпечатъците, оставени в ума от индивидуалните действия или външните обстоятелства и способни да се проявяват при всеки благоприятен случай в бъдеще – дори и в бъдещото раждане. Затова Самскара означава зачатъци на наклонности и импулси от предишни раждания, които трябва да се развиват в тази или следващи джанми, или превъплъщения. В Тибет Самскара се нарича дудед, а в Китай се определя като действие или карма или поне се свързва с нея. Обобщено това е метафизичен термин, който в екзотеричните философии се определя различно; например в Непал – като илюзия, в Тибет – представа, а на Цейлон – пристрастие. Истинският смисъл е посоченият по-горе; и като такава, Самскара е свързана с кармата и нейното действие.

САМЯГАДЖИВА (санскр.) Мизеруване с религиозни цели; обет. Това е четвъртата марга (път), клетва за бедност, задължителна за всеки архат и монах.

САМЯГДРИЩИ (санскр.) Способност да се обсъжда истината. Първата от осемте марги (пътища) на аскета.

САМЯККАРМАНТА (санскр.) Последната от осемте марги. Строга чистота и съблюдаване на честност, незаинтересованост и безкористност, отличителни черти на всеки архат.

САМЯКСАМАДХИ (санскр.) Шеста от осемте марги; достигане на пълно самадхи.

САНА (санскр.) Един от тримата езотерични Кумари, чиито имена са: Сана, Капила и Санатсуджата; тайнствена триада, съдържаща тайната на зараждането и превъплъщението.

САНАКА (санскр.) Съкровено растение, чиито влакна се вплитат в жълтите дрехи на буддиските монаси.

САНАТ КУМАРА (санскр.) Най-изтъкнатият от седемте Кумари, Вайдхатра, първите от които се наричат Санака, Сананда, Санатана и Санат Кумара; всички тези имена са по същество важни модификации на степените на човешкия интелект.

САНГА (санскр.) В дравидската митология – поетична академия, с която се свързва възникването на талмидската поетическа традиция. Първата санга е съществувала, според сказанието, от незапомнени времена на материка Лемурия и неин глава бил Шива. Тя просъществувала 4 400 г. и загинала заедно с материка. Била наследена от санга в град Кападапурам, която също загинала по време на потопа след 3 700 г. След това поетическата традиция се поддържала от санга в Северна Мадура. (А.)

САНГЕ КХАДО (тибет.) Царицата Кхадо или гений от женски род; Дакини на индусите и Лилит на евреите.

САНГХА (Самгха) (санскр.) Корпоративно събрание или кворум на монаси; нарича се също бхикшу сангха; думата „църква“, използвана при преводите, въобще не отразява истинския смисъл.

САНГХАЙ ДАГ-ПО (тибет.) „Скрит Властелин“; титла на тези, които са се разтворили в Абсолюта и са отъждествили себе си с Него. Използва се по отношение на нирвани и дживанмуктите.

САНДАЛФОН (ивр.) Кабалистичният Княз на Ангелите, символично представен като един от Херувимите на Ковчега.

САНДЖНА (санскр.) Духовно съзнание. Жена на Суря, Слънцето.

САНДЖУСАНГЕНДО (яп.) „Павилионът на трийсет и трите пространства“. Храмът е основан през 1164 г. от екс-императора Гоширакава. Опожарен през 1249 г., той бил възстановен от император Гофукакуса. Сегашният си вид придобива през 1266 г. Твърди се, че това е най-дългата дървена зала в света – 119 метра. Вътрешността е разделена с колони на трийсет и три пространства (цифрата, символизираща различните образи на богинята Каннон). В този дълъг павилион в десет редици стоят статуи на Хилядоръката Каннон (Сенджу-Каннон) – те са хиляда и една. Най-голямата, централната, заедно с пиедестала е висока 330 см. Останалите статуи са по 170 см. Всички те, изработени от дърво и покрити с лакове и варак, изобразяват хилядоръката Каннон. На всяка длан е нарисувано по едно око – символ на добрите дела на милосърдната Каннон. Над хилядите глави се извисяват нежни и леки златни ореоли с лъчи, разпръскващи се на всички страни като стрели. Хилядите ръце създават допълнителни златни ореоли зад всяка фигура. Всяко едно от хилядата лица – изваяно индивидуално – е различно, не прилича на никое останало, макар че всички те са с класически черти и със замислен израз, който би трябвало да ги уподоби едно на друго. Зад гърба на статуите стоят двайсет и осемте фигури на божествата, които са подчинени на Каннон и са въплъщение на самата Мъдрост, красота и други добродетели.

САНДХЯ (санскр.) Период между две юги, утро-вечер; всичко, което влиза между двете юги и ги съединява. Буквално – „здрач“; период между пълна манвантара, или „Ден“, и пълна пралая, или „Нощ“ на Брама. (Ден на Брама, Нощ на Брама.)

САНДХЯНСА (санскр.) Период на текущата юга.

САНКАЛПАХ (санскр.) Способност на вътрешното сетиво ум (манас) да изработва желанията и нежеланията и последвалите от тях помисли, планове, сила на въображението и т.н. (А.)

САНКХЯ (санскр.) Философска система, основана от риши Капила, система на аналитичната метафизика и една от шестте даршани или школи по философия. Тя се занимава с числените категории и значението на двайсет и петте татвас (сили на природата от различна степен). Тази „атомистическа“ школа, както някои я наричат, обяснява природата с помощта на взаимодействието на двайсет и четирите елемента с пуруша (духа), модифициран от трите гуни (качества); учи на вечността на прадхана (извечната, еднородна материя) или само-преобразяването на природата и вечността на човешките Аз.

*“Бхагавад Гита“ е обобщила в себе си основните идеи на късната санкхя, чиято диалектика се гради на концепцията за трите гуни. Приведени в действие от качествата на сатва, раджас и тамас, в съответствие с тях човешките усещания се делят на положителни (радост, щастие, любов, добро и др.), отрицателни (печал, нещастие, зло, омраза) и движението между тях (преминаването на радостта в печал, на щастието в нещастие, на любовта в омраза и т.н. или обратно). Съгласно санкхя пракрити и пуруша са двата противоположни принципа на сансара. В „Бхагавад Гита“ санкхя има и терминологична употреба: един от двата основни пътя за практикуване на йога – джнана-йога; понякога е синоним на знание, мъдрост.*

САНКХЯ-ЙОГА (санскр.) Система на йога, изработена от гореспоменатата школа.

„САНКХЯ КАРИКА“ (санскр.) Труд на Капила, съдържащ негови афоризми.

САННА (пали) Една от петте сканди, а именно свойство на абстрактните идеи.

САННЯСА (санскр.) Същността на усамотението, отречеността, отшелничеството; състояние, което не е съпроводено от истинско знание (преводът във всички случаи е условен). Четвъртият от четирите ашрама. През този етап човек максимално изоставя външния свят и се самовглъбява. В поведението му има характерни външни изяви: приема обет на мълчанието, не се застоява на едно място повече от три дни, престава да извършва ритуални действия: сега тялото му е равнозначно на жертвен огън и именно то поглъща жертвата. Затова санниясин не извършва ритуала на жертвоприношението. Може да се практикува като пореден етап, но може да бъде и начин на живот. Другото понятие за това състояние е паривраджа – скитничество, аскетизъм. (А.)

САНСАРА (санскр.) „Кръговрат“; океан на ражданията и смъртите. Човешките превъплъщения под формата на непрекъснат кръг, колело, което винаги е в движение.

*Идеята за сансара и нейното преодоляване, излизането от веригата на съществуванията заема централно място в религиозните системи, създадени в Индия (в индуизма, джайнизма, буддизма). В буддизма сансара означава битието, което е неизбежно свързано със страданията и преражданията на живите същества. Сансара се противопоставя на нирвана. Сансара представлява затворена система: след смъртта съществата се прераждат или в своята предишна сфера, или в по-благоприятни или по-малко благоприятни сфери, в зависимост от извършените от тях дела (карма). Веригата на преражданията е безначална, но тя може да има край, за какъвто служи нирвана. Да достигнат нирвана са в състояние само хората, поради което раждането в облика на човек се смята за особено благоприятно (макар че животът на боговете изглежда по-щастлив). Смята се, че нирвана се намира извън системата на сансара и няма с нея причинно-следствена връзка.*

САНСКРИТ Класически език на брамините, който никога не е бил известен и на който никога не говорели в неговата правилна систематизирана форма (по-късно приблизително даден от Панини), с изключение на посветените брамини, тъй като това бил предимно „език на мистериите“. Сега той се е изродил в така наречения „пракрит“.


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 57

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред