За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 53

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

П 2

ПОСВЕЩЕНИЕ (Initiation) Практиката на посвещение, или допускането до свещените Мистерии, ръководени от йерофантите и учените жреци на храмовете, е един от най-древните обичаи. Посвещение се извършвало във всички религии на древните народи. В Европа то било премахнато с последния езически храм. Сега съществува само един вид посвещение, известен на публиката, а именно масонските обреди. Обаче масонството вече не притежава нито явни, нито скрити тайни. В древността, във времената на разцвет, Мистериите, според твърденията на най-големите гръцки и римски философи, били най-свещените от всички тържества, а също и най-благодетелните и във висша степен укрепващи добродетелта. Мистериите представлявали преход от смъртния живот към кратковременната смърт и изпитание за преживяванията на невъплътените Дух и Душа в субективния свят. В наши дни, доколкото тайната е загубена, кандидатът преминава през различни безсмислени церемонии и се посвещава в слънчевата алегория на Хирам Абиф, „Синът на Вдовицата“.

ПОСЕЙДОНИС (гр.) Последният остатък от великия Атлантически континент. Платоновият остров Атлантида в езотеричната философия се смята за термин, еквивалентен на този.

ПОСЛАНИЯ Channeling (англ.) – „канализирам“; форма в шаманизма (шамани) и в спиритизма, при която чрез медиум се получават информации от паранормален източник. Още от древни времена в състояние на транс, хипноза или чрез употребата на психотропни вещества (наркотици) хората са получавали устни или писмени послания, които са записвали, изговаряли или рисували. Съществуват няколко основни интерпретации на това явление: 1. Получените послания са проекции и образи от колективното неосъзнато. Духовните същества, които се представят като източници, са символически тълкувания на неосъзнатия материал. (Астрална светлина, Духове.) 2. Получената информация е следствие на самохипноза. В трансова състояние настъпват промени в състоянието на медиума (телесни изменения, промяна на гласа и др.), познати от миналото. (Транс, обладаване.) 3. Източникът на информация са неосъзнатите личности на индивида. Съществува възглед, според който човек се състои от множество личности, които, при активизиране на даден вид информация, „се събуждат“. 4. Източникът на посланията е колективното съзнание. Всичко, някога случило се, говорено или мислено, се съхранява в хрониката Акаша. Получената от медиума информация не съдържа неизвестни знания или факти. 5. Съществува невидим, разумен свят, населен с йерархия от нискостоящи и високоразвити същества, които при дадени обстоятелства и условия, използват индивиди, за да предадат определена информация или да постигнат свои цели. Посланията от ангелските йерархии се наричат „окровения“, „пророчества“ (пророк) и т.н. (А.)

ПОСТ Доброволен отказ от приемане на храна. Мистици, сиддхи, отшелници и йоги могат дълго време да живеят без храна, като при тях не се забелязват обичайните симптоми на продължително гладуване. Това добре описано паранормално явление може да се обясни по следния начин: храната се приема и усвоява на друго място, а се материализира в тялото на гладуващия. Също така е възможно „прехвърляне“ на молекулите на белтъчините и материализация на жизнена енергия (прана) чрез дейността на чакрите (чакра). (А.)

ПОСТЕЛ, Гийом Френски адепт, роден в Нормандия през 1510 г. Неговите познания били забелязани от Франциск I, който го изпратил в Левант, за да търси окултни манускрипти, където той бил приет в Източното Братство и посветен. След завръщането си във Франция станал известен; духовенството го преследвало и в края на краищата бил вкаран в затвора на инквизицията, но бил освободен оттам от своите източни братя. Неговата книга „Clavis Absconditorum“, която е ключ към скрити и забравени явления, е твърде известна.

ПОСТИ 1. Неприемане на месо и животински продукти за определен период. 2. Отказ от храна (гладуване) по религиозни или здравословни съображения. В традиционните общества е предпоставка за посвещение. При исляма постенето е едно от петте религиозни изисквания. През рамадана от изгрев до залез слънце не се яде, не се пие вода и не се извършва полов акт. В християнството се пости 40 дни преди Великден. Всеки 11-ти ден в индуизма се пости, а в буддизма – на всеки две седмици. При постене тялото физиологически си почива и енергията, която обикновено се изразходва за смилането на храната, придобива лебечни функции – части от мъртва или болна тъкан се отстраняват. Влияния: 1. Подмладяване на клетките и тъканите. 2. Обновяване на енергиите на тялото. 3. Подобряване на храносмилането. 4. Нормализиране на телесното тегло. 5. Увеличаване на капацитета на дишане. Започването на гладния пост, неговата продължителност и отпостването се извършват по определени правила. (А.)

ПОТАЛА (санскр.) В буддиската митология – наименование на рая, където обитават Авалокитешвара и Тара. Според индийски и тибетски източници се помещава на върха на планина, намираща се край Индийския океан, в китайския буддизъм – на остров в Източнокитайското море. Според тибетската традиция, в Потала Будда произнесъл основната тантра на Авалокитешвара. Потала се нарича също дворецът на далай-ламите в Лхаса. (А.)

ПОТ-АМУН Предполага се, че е коптски термин. Име на египетски жрец и йерофант, живял по времето на ранните Птоломеи. Диоген Лаертски съобщава, че тази дума означава: посветен на „Амон“, бог на Мъдростта и тайното знание, каквито били Хермес, Тот и Небо на халдейците. Навярно това е така, тъй като в Халдея жреците, посветени на Небо също носели неговото име, наричайки себе си небоити, а в някои древноеврейски кабалистични трудове – „Абба Небу“. Жреците, като правило, приемали имената на своите богове. На Пот-Амун приписват, че бил първият, който обучил непосветените на теософия или ги запознал с основните черти на Тайната Религия на Мъдростта.

ПРАВХАВАПЯЯ (санскр.) Това, от което всичко произлиза и в което всичко се разтваря в края на цикъла на живот.

ПРАДЖАПАТИ (санскр.) Прародители; тези, които са дали живот на всичко на тази земя. Те са седем или десет – съответно седемте и десетте сефироти на кабала, маздеистките Амеша Спенти и т.н. Брама, творецът, се нарича Праджапати като синтез на Властелините на Битието.

ПРАДЖНЯ ИЛИ ПРАГНА (санскр.) Синоним на думата Махат, Вселенски Разум; способност към възприятие; съзнание.

ПРАДХАНА (санскр.) Недиференцираната субстанция, понякога наричана също акаша; Корен на Материята на ведантистите. Казано накратко – Първичната Материя.

ПРАЗНИЦИ НА ЛЮБОВТА, Агапе (гр.) Тези празненства на милосърдието, отбелязвани от най-раните християни, били учредени в Рим от Климент в периода на управлението на Домициан. „Агапе, или Тайното Световно Общество (Wiltdund) на Първоначалните Християни“ на проф. А. Кестнер (публикувано през 1819 г. в Йена), говори за тези Празненства на Любовта като за „имащи йерархично изграждане и съдържащи основата на масонския символизъм и Мистерии“ и показва пряката връзка между древните Агапе и Table Lodges, или пировете на франкмасоните (масонство). Обаче, изключвайки от своите вечеринки „святата целувка“ и жените, те направили от пировете си по-скоро празници на „пиенето“, отколкото на „любовта“. Ранните Агапе несъмнено представлявали същото като Phallica, които „били някога толкова чисти, колкото и Празниците на Любовта на ранните християни“, както справедливо забелязва мистър Бонвик, „макар че подобно на тях бързо се изродили в разпуснатост“. („Eg. Belief and Mod. Thought“, р. 260.)

ПРАКАМЯ (санскр.) Един от осемте вида сиддхи: абсолютна проницателност на ума и чувствата. (А.)

ПРАКРИТИ (санскр.) Природата въобще като противоположност на Пуруша – духовната природа или Духа. Те заедно са „двата първични аспекта на Единното Непознаваемо Божество“. („Тайната Доктрина“, т. I.)

*Първоначалната субстанция, природни условия на нещо, материална причина, първопричината на света на обектите. В митологията пракрити въплъщава висшата воля на твореца; идентифицира се с мая – илюзията, шакти – божествената женска енергия. Пракрити се състои от три субстанции – гуни, които, постоянно променяйки се, пораждат страдание, радост, безразличие. Съединявайки се с Пуруша, пракрити нарушава равновесието и предизвиква еволюцията на света.*

ПРАЛАЯ (санскр.) Пралая, следваща Века на Брама, когато всичко, което съществува, се разтваря в предвечната същност (или Пракрити).

ПРАМАНТХА (санскр.) Приспособление за получаване на свещен огън чрез триене. Пръчици, използвани от брамините за запалване на огън чрез триене (Павамака).

ПРАМЛОЧА (санскр.) Апсара от женски род – водна нимфа, която съблазнила Канду.

ПРАНА (санскр.) Жизнен Принцип или дихание на Живота.

ПРАНАМАЯ КОША (санскр.) Проводник на прана, живота, или линга шарира – ведантийски термин.

*“Кош, пълен с прана – жизнени сокове“. (Дживатма.)*

ПРАНАТМАН (санскр.) Същото, което е сутратма, вечен зародиш-нишка, на която, подобно на бисери, са нанизани личните животи на Аза.

ПРАНАЯМА (санскр.) Задържане или управляване на дишането в практиката на йога.

ПРАНИ (санскр.) Жизнени токове, потоци, схващани като енергии, чрез които се осъществява животът на тялото. Посочват се пет основни прани (прана, апана, вяна, удана, самана), които контролират вътрешните сетива (ума, разума,„Аза“). Праните имат космични еквиваленти: прана е Слънцето, апана – Земята. (А.)

ПРАНИДХАНА (санскр.) Петото изискване за йогите; постоянна преданост.

ПРАПТИ (санскр.) От прап – достигам. Една от осемте сиддхи (сили) на раджа-йога. Способност за мигновено пренасяне от едно място на друго само с помощта на силата на волята; способност за предсказване, лекуване и прорицателство, също йогическа сила.

ПРАСАД (санскр.) 1. Просветлена чистота и покой; 2. Храна (жертвена), предлагана на божество или на духовен учител; тази храна се раздава на посветените (привърженици на това божество) като благославяне. (А.)

ПРАСАНГА МАДХЯМИКА (санскр.) Буддиска школа по философия в Тибет. Тя следва, подобно на системата на йогачаря, наставленията на махаяна, или „Голямата Колесница“; но основана много по-късно от йогачаря, дори и наполовина не е толкова строга и аскетична. Тя е полуезотерична и много популярна – и сред образованите, и сред простите хора.

ПРАТЕКА БУДДА (санскр.) Същото, което е „Паси-Будда“. Пратека Будда е степен, принадлежаща изключително на школата йогачаря, обаче това е само степен на високо интелектуално развитие, без истинска духовност. Това е мъртва буква на тези закони на йога, в които интелектът и умственото разбиране играят главна роля, плюс строго изпълнение на заръките по вътрешно развитие. Един от трите пътя към нирвана и най-низшият, по който йогинът – „без учител и без спасяване на другите“ – само с помощта на силата на волята и съблюдаване на условия от технически порядък, индивидуално постига разновидност на формалното състояние на Будда, без да принася полза на никого, а егоистично работейки само за собствено спасение и за самия себе си. Пратеките са външно почитани, но вътрешно презирани от тези, които притежават остро и духовно разпознаване. Пратека обикновено наричат Екашринга Риши – еготичен (еготия), обособен риши (или светец). „Като пресичащ сансара („океана на ражданията и смъртите“ или редицата въплъщения), потискащ грешките и все пак не достигащ абсолютното съвършенство, Пратека Будда го сравняват с кон, който пресича реката, плувайки, без да се докосва до дъното“ („Sanskrit-Chinese Dict.“). Той стои много по-ниско от истинския „Будда на Състраданието“. Той се стреми само към достигане на нирвана.

ПРАТИСАМВИД (санскр.) Четири „неограничени форми на мъдростта“, достигани от архата; последна от тях е абсолютното знание на дванайсетте нидани и власт над тях.

ПРАТЯКША (санскр.) Духовно възприемане с помощта на чувствата.

ПРАТЯСАРГА (санскр.) Във философията на санкхя – „умствена еволюция на Вселената“; в Пураните – осмото творение.

ПРАЧЕТАС (санскр.) Име на Варуна, богът на водата или езотерично – неин принцип.

ПРАЧЕТАСИ (санскр.) В Пураните – хора, надарени с магически сили, които, практикувайки аскетизъм, оставали в течение на 10 000 години потопени на дъното на морето. Също име на Дакша, наричан Прачетас. Дакша е син на Прачетасите, десетте сина на Прачинаваха. („Тайната Доктрина“, т. II.)

ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ, реинкарнация, прераждане Учение, в което вярвал Иисус и апостолите, както и всички хора на онези дни, но което сега се отрича от християните. Всички – египтяните, покръстените в християнство, Отците на църквата и други – вярвали в тази доктрина, както показват трудовете на някои от тях. От запазилите се символи – птица с глава на човек, летяща към мумията (тялото), т.е. „душата“, съединяваща се със своето сахоу (обвитото от ореол тяло на Аза, а също така камалокична обвивка), потвърждава това вярване. Песента на Възкресението, която пее Изида, за да върне своя мъртъв съпруг към живот, може да се преведе като „Песен на Превъплъщението“, тъй като Озирис е колективното Човечество. „О! Озирис (тук следва името на озирифицираната мумия, или умрелия), възкръсни отново в святата земя (материята), най-висша мумио в ковчега, в своите телесни субстанции!“ – такава била траурната молитва на жреца над покойника. При египтяните „Възкресението“ никога не означавало възкресение на осакатената мумия, а на Душата, която й е вдъхвала живот, възкресение на Аза в ново тяло. Това, че Душата или Азът периодично се облича в плът, е било световно вярване; също така нищо не може да бъде в по-голямо съгласие със справедливостта и кармичния закон. (Карма, Предсъществуване.)

ПРЕДВЕЧНА СВЕТЛИНА (първична светлина) В окултизма – светлина, родена в докосмичната тъмнина на хаоса и чрез нея, съдържаща „всичко във всичко“, чиито седем лъча впоследствие стават седемте Принципа в Природата.

ПРЕДСЪЩЕСТВУВАНЕ Термин, използван за посочване на това, че сме живели и преди. Същото, което е превъплъщение в миналото. Подобна мисъл се осмива от едни, отхвърля от други, нарича се нелепа и несъстоятелна от трети, и все пак това е най-древното и най-разпространено вярване от незапомнени времена. И ако това вярване е било изцяло прието от най-големите философски умове на дохристиянския свят, то разбира се ще бъде напълно справедливо някои от нашите съвременни мислещи хора също да вярват в него или поне да приемат тази доктрина, предвид отсъствието на доказателства за обратното. Дори в Библията за това се намеква повече от веднъж – когато Иоан Кръстител се разглежда като превъплъщение на Илия, или когато учениците питат дали слепият е роден сляп заради греховете си, което е равносилно на твърдението, че той е живял и грешил преди да се роди сляп. Както прекрасно се е изразил мистър Бонвик, това е било „процес на духовен напредък и дисциплина на душата. Глезеният сластолюбец се завръщал като бедняк; гордият потисник – като роб; егоистичната светска дама – като шивачка. Завъртането на колелото давало възможност за развитие на занемарения или използвания за зло разсъдък или чувство, оттук е и популярността на идеята за превъплъщението във всички страни и във всички времена. ...Така изкореняването на злото... постепенно, но задължително се осъществявало.“ Наистина „злото действие следва човека, преминавайки през сто хиляди преселения“ („Панчатантра“). „Всички души имат фин проводник, подобен на тялото, който пренася пасивната душа от едно материално жилище в друго“ – казва Капила; а Беснейдж, говорейки за евреите, пояснява: „Под тази втора смърт не се подразбира адът, а това, което става, когато душата за втори път одушевява тялото“. Херодот съобщава на своите читатели, че египтяните „първи заговорили за доктрина, съгласно която душата на човека е безсмъртна и след разрушаване на тялото влиза в новородено същество. Когато, както те казват, душата премине през всички животни на земята и в морето и всички птици, тя ще се превъплъти в тялото на новороден човек.“ Това е Предсъществуване. Девериа показал, че в погребалните текстове на египтяните е казано: „Възкръсването в действителност е само обновяване, водещо към ново детство и нова младост“.

ПРЕМИНАВАНЕ НА ПОТОКА (кабал.) С тази фраза можем да се срещнем в съчиненията, отнасящи се до средновековната магия; това е име, дадено на тайнописна азбука, използвана от ранните равини-кабалисти; споменатият поток е Хебър – това име също може да се намери при латинските автори като Literae Transitus. (W.W.W.)

ПРЕСТОЛИ (гр.) В християнстството един от деветте ангелски чина. По класификацията на Дионисий Ареопагит (V – нач. VI в.) – третият чин, съставящ заедно със серафимите и херувимите първата триада. (Йерархия.) (А.)

ПРЕТИ (санскр.) „Гладни демони“ във фолклора. Посмъртните обвивки на жадни и еготични (еготизъм) хора; съгласно езотеричните учения – елементарии, отново родени в камалока като прети.

ПРИВИДЕНИЕ Призрак, домашен дух. Употребява се по отношение на различни видения в стаи за сеанси на спиритуалистите.

*Модерната парапсихология днес приема привиденията като вид спонтанно пси- или парапсихологично явление. Появата на визуални образи не означава непременно наличието на призраци-агенти. Повечето са случаи на екстрасензорно възприятие, описано с псевдосензорни термини и като такива са родствени с други явления, като халюцинация и телепатия.*

ПРИНЦИПИ Елементи или първични същности, основни диференциации, на които и от които е построено всичко. Ние прилагаме този термин за обозначение на седемте отделни и основополагащи аспекта на Единната Всеобща Реалност в Космоса и у човека. Оттук са и седемте аспекта на техните прояви у човека – божествен, духовен, психически, астрален, (етерен), физиологичен и просто физически.

ПРИТХИВИ (санскр.) В древноиндийската митология – обожествената и персонифицирана земя. Притхиви е женското начало, тя е майката, а Дяус – мъжкото начало, бащата. Те са съпрузи, които отначало са били слети в едно (тяхното разделение, приписвано предимно на Индра или Варуна, се приравнява към създаването на вселената). От семето на Дяус под формата на дъжд, мед, мазнина, Притхиви произвежда всичко живо. Притхиви е изобилна, носи върху себе си тежестта на планините, поддържа света; при нея идват умрелите; тя е майка на всички същества. (А.)

ПРИЯВРАТА (санскр.) Име на сина на Сваямбхува Ману в екзотеричния индуизъм. Обозначение на една от първите раси в окултизма.

ПРОВОДНИК НА ЖИВОТА (мистич.) „Седморния“ Човек при питагорейците, „числото седем“ при невежите. Първите „обяснявали това, казвайки, че човешкото тяло се състои от четири основни елемента (принципа) и че душата е троична (висшата триада)“. („Разбулената Изида“, т. II.) Често се казва, че в ранните трудове на философите не се споменава никакво седморно деление на човека. Горният цитат е достатъчно доказателство, че към този въпрос, макар и с известна предпазливост, са се обръщали неведнъж и че това не е нова модерна теория или изобретение.

ПРОКЪЛ (гр.) Гръцки писател и мистик-философ, известен като коментатор на Платон, наречен Диадох. Живял в V в. и умрял на 75 години през 485 г. в Атина. Негов последен ревностен ученик и последовател, а също така преводач на трудовете му, бил Томас Тейлър от Норвич, който по думите на брат Кенет Маккензи „бил съвременен мистик, приел езическата вяра като единствено истинска и дори принасял гълъби в жертва на Венера, козел в жертва на Вакх (Бакхус) и... замислил да пожертва бик на Юпитер“, но това не допуснала съпругата му.

ПРОМЕТЕЙ (гр.) Гръцки Логос; този, който чрез донасянето на Земята на божествения огън (разума и съзнанието), дарил на хората разсъдък и ум. Елински вариант на нашите Кумари или Азове, които, въплъщавайки се в хората, ги превърнали в потенциални богове, наместо животни. Боговете (или Елохимите) били разгневени на хората за това, че те станали „като един от нас“ (Битие, III, 22) и познали „доброто и злото“. Поради това във всяка религиозна легенда виждаме тези богове като наказващи човека заради неговото желание да знае. В гръцкия мит заради похищението на огъня, който той донесъл на хората от Небето, по заповед на Зевс Прометей бил прикован към скала в Кавказките планини.

ПРОПАТОР (гр.) Термин на гностиците; „Бездната“ Битос, или Ейн-Айор, непостижимата светлина. Единствено последната е Само-Съществуваща и Вечна – Пропатор е само периодична.

ПРОРОК Ясновиждащ; този, който е способен да види видимите и невидимите за другите хора неща на каквото и да е разстояние и по всяко време чрез своето духовно или вътрешно зрение или възприятие. (Ясновидство.)

ПРОТИЛ (гр.) Нововъведена дума в химията за определяне на изначалната, еднородна, предвечна субстанция.

ПРОТОГОНОС (гр.) „Първороден“; прилага са по отношение на всички проявени богове и към Слънцето в нашата система.

ПРОТО-ИЛ (гр.) Изначалната предвечна материя..

ПРОТОЛОГОСИ (гр.) Предвечните седем творящи Сили, антропоморфизирани в Архангели или Логоси.

ПРОТОТИПНА ВСЕЛЕНА (кабал.) Идеалната вселена, по чийто образ бил построен обективният свят. (W.W.W.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 53

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред