За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 52

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

П 1

ПЕНАТИ (лат.) Penates, от penus, penetralia – вътрешната, потайна част на жилището, храма. В римската митология – божества-пазители. Както и ларите, с които понякога се отъждествяват, пенатите били символ на родния дом и семейното огнище. Държавните пенати, пенатите на римския народ, се смятали за една от главните светини на Рим, залог за неговата непобедимост във вечността. В тържествените клетви пенатите се призовавали заедно с Юпитер. Смятало се, че те са донесени от Еней от Троя, отначало в град Лавиния, а после били поместени в град Рим, във вътрешната част на храма на Веста. Имената на пенатите и техните изображения се пазели в тайна от непосветените; да се приближават до тях можели само жреците и весталките. (А.)

ПЕНТАГОН (гр.) От пенте – „пет“, и гониа – „ъгъл“; в геометрията – равнинна фигура с пет ъгъла.

ПЕНТАКУЛ Петолъчна звезда, древен символ на микрокосмоса. Според Парацелз – най-могъщият всеобхватен знак. Според питагорейците – символ не само на познанието, но и на пълното осъществяване. Според франкмасоните – символ на духа („пламтящата звезда“). (А.)

ПЕНТАКЪЛ (гр.) Всяка една геометрична фигура и на първо място тази, която е известна като двоен равностранен триъгълник, шестолъчна звезда (подобно на теософския пентакъл); наричала се също печат на Соломон, а по-рано – „знак на Вишну“; използвала се от всички мистици, астролози и др.

*Амулет, талисман със заклинание за извикване на духове (в магията).*

ПЕРИОД НА БРАХМАНИТЕ (санскр.) Един от четирите периода, на които изтоковедите разделят ведийската литература.

ПЕРИОД НА „МАХАБХАРАТА“ Според най-добрите индуски коментатори и свами Даянанде Сарасвати – 5000 г. пр. Хр.

ПЕРЛА (лат.) „Хапче“; създава се от определени видове миди. Най-ценните перли с ярък блясък са от Персийския залив и Цейлон. Индийците ги причисляват към петте скъпоценни камъка (диамант, рубин, смарагд, сапфир), които красят магическата огърлица на Вишну. Перлата е признак на богатство; при арабите тя е олицетворение на възнаградено смирение. Според една легенда перлите са произлезли от сълзите на разкайващата се библейска Ева. В християнството Иисус е перлата, която събира в себе си всички съкровища на света; перлата в мидата е неопетненото зачатие на Мария. Медицината от древността е приписвала на минерала свойството да пречиства кръвта от „черна жлъчка“, да лекува сърдечни заболявания и да премахва чувството на страх. Стрита на прах и смесена с мехлем, помага при очни болести. Перлата излъчва магнетични сили и повишава жизнения тонус на своя притежател. Съвременно приложение: влияе на гърлената чакра (висудха); еликсирът лекува болки в гръбнака и стомашни заболявания, особено когато те са следствие на стрес; премахва вътрешното напрежение. (А.)

ПЕР-М-РХУ (егип.) Това е общоприетото произнасяне на древното наименование на сборник от мистични наставления, наричан от европейците „Книга на Мъртвите“. Намерени са няколко почти пълни папируса и са се запазили безброй копия на фрагменти от този труд. (W.W.W.)

ПЕТДЕСЕТ ПОРТИ НА МЪДРОСТТА (кабал.) Това число е маскировка, а в действителност съществуват 49 порти, тъй като Мойсей – а по-висок адепт в еврейския свят няма – достигнал, а според кабала и преминал само 49-те. Тези „порти“ олицетворяват различни планове на Битието или Същността. Така те по същество са „порти“ на Живота и „порти“ на постигането или степента на окултното знание. Тези 49 (или 50) порти съответстват на седемте порти в седемте пещери на посвещението в Мистериите на Митра. Разпределението на 50-те порти на пет главни, от които всяка включва по десет – отново е маскировка. Именно в четвъртите порти от тези пет, с които се започва (като се завършва с десетата), света на Планетите, образувайки по този начин седем, съответно на седемте низши сефироти, е скрит ключът към тяхното значение. Тя се нарича и „порта на Бина“ или разбирането.

ПЕТЕЛ Твърде окултна птица, ценена високо в древното гадаене и символизъм. Съгласно „Зохар“ петелът пее три пъти преди смъртта на човек; и в Русия, и във всички славянски страни винаги, когато човек е болен, неговото пеене се приема за знак на неизбежна смърт, стига птицата да не пее в полунощ или веднага след полунощ, което се смятало за естествено. Тъй като петелът бил посветен на Ескулап, а последния наричали Сотер (Спасител), който възкресява мъртвите, то възклицанието на Сократ – „Ние дължим петел на Ескулап“ – преди самата смърт на този Мъдрец, е доста изразително. Тъй като в символизма петелът винаги е бил свързан със Слънцето (или слънчевите богове), Смъртта и Възкресението, той си е намерил съответното място в четирите Евангелия в предсказанието за Петър, който трижди се отрекъл от своя Учител преди да пропее петел. Петелът е най-магнетичната и чувствителна от всички птици – оттук е и неговото гръцко наименование Електрон. (Алектриомантия.)

ПЕЧАТЪТ НА СОЛОМОН Символичен двоен триъгълник, приет от Т.О. и много теософи. Защо трябва да се нарича „Печат на Соломон“ е загадка, стига той да не е стигнал до Европа от Иран, където съществуват множество разкази за този митичен персонаж и магическия печат, използван за улавяне на джинове и затварянето им в стари бутилки. Но същият този печат или двоен триъгълник в Индия се нарича „печат на Вишну“ и може да се види по домовете във всяко село като талисман против нещастия. Триъгълникът бил свещен и се използвал за религиозен знак в Далечния Изток векове преди Питагор да го провъзгласи за първа от геометричните фигури, а също и за най-тайнствена. Той се среща по пирамидите и обелиските и е пълен с окултно значение, както впрочем и всички триъгълници. Така пентаграмът е троен триъгълник; шестоъгълният – хексалфа. Посоката, в която триъгълникът е обърнат, определя неговото значение. Ако е нагоре, тогава той означава мъжки елемент и божествен огън; ако е надолу, то женски и водата на материята; нагоре, но с черта напряко на върха – въздух (Ваю) и астрална светлина; надолу с черта – земята или грубата материя, и т.н., и т.н. Когато гръко-християнският свещенослужител благославяйки държи два пръста и палеца заедно, той просто възпроизвежда магически знак – силата на триъгълника или „троицата“.(Пентакъл.)

ПИГМАЛИОН (гр.) Изтъкнат скулптор и ваятел от о. Кипър, който се влюбил в създадената от самия него скулптура. Богинята на красотата, съжалявайки го, превърнала изваянието в жива жена (Овидий, „Метаморфози“). Това е алегория на душата.

ПИКО, Джовани, граф Мирандола Знаменит кабалист и алхимик, автор на трактата „За златото“ и други кабалистични трудове. Той отправил предизвикателство на Рим и Европа със своя опит да докаже божествената християнска истина в „Зохар“. Роден е през 1463 г., умрял в 1494 г.

ПИЛАЛУ КОДИ (тамил.) В популярната астрономия – прозвище, дадено на Плеядите, означаващо „кокошка с пиленца“. Французите също доста забавно наричат това съзвездие „Клетка за пиленца“.

ПИНГАЛА (санскр.) Голям ведийски авторитет по Просодиите и чхандите на Ведите. Живял няколко столетия пр. Хр.

*Пингала също се нарича дясната ноздра; проводник на нервни токове, преминаващ от дясната страна на централния канал; потокът сила, свързан с Пингала, е активен, горещ, сух, слънчев, червеникав.*

ПИПАЛА (санскр.) Дърво на познанието: мистичният плод на това дърво, „при което отивали Духовете, обичащи Науката“. Това е алегорично и окултно.

ПИРА (гр.) Дъщеря на Епиметей и Пандора; омъжила се за Девкалион. След потопа, когато човечеството било почти унищожено, Пира и Девкалион създали от камъни мъже и жени, като хвърляли камъните зад гърба си.

ПИРАМИДАЛНА ЕНЕРГИЯ През 30-те години на ХХ в. френският радиестезист (радиестезия) Антоан Бовис открива, че при мумиите на животни от прочутата Хеопсова пирамида не са протичали процеси на разлагане. Чешкият инженер Карел Дръбал е наблюдавал през 50-те години, че ножчета за бръснене се „самонаточват“, ако бъдат поставени под определен ъгъл към сочещата на север дясна страна на пирамидата. Освен това при различни опити се установява, че под влияние на пирамиди възпаленията оздравяват по-бързо, резултатите от медитация са по-добри и обхватът на алфа-вълните се разширява. Въпросът дали влиянието е следствие на пирамидалната енергия, която със своята форма привлича космически сили, или причината е повишеното земно излъчване (земни лъчи) на местата, където са построени пирамидите, още не е категорично решен. Някои от изкуствено построените пирамиди имат подобно въздействие, други въобще не влияят, при трети ефектът настъпва с голяма закъснение. Вероятно става дума за оптимално комбиниране на космическите и земните енергии. (А.)

ПИРОНИЗЪМ (гр.) Доктрина на скептицизма, която първоначално се преподавала от Пирон, макар че неговата система била много по-философска, отколкото са празните отрицания на нашите съвременни пиронисти.

„ПИСТИС СОФИЯ“ (гр.) „Знание-Мъдрост“; свещената книга на ранните гностици или ранните християни.

ПИТАГОР (гр.) Най-прочутият от философите-мистици, роден на о. Самос около 586 г. пр. Хр. По всяка вероятност е пътувал по целия свят и е събрал своята философия от различни системи, до които е получил достъп. Така той изучавал езотерични науки при брамините на Индия, астрономия и астрология в Халдея и Египет. В Индия и до днес е известен с името Яваначаря („Йонийски учител“). След завръщането си се заселил в Кротон, Южна Италия, където основал школа, към която в скоро време се присъединили всички най-добри умове на цивилизованите центрове. Негов баща бил някой си Мнесарах Самоски, човек с благороден произход и образование. Именно Питагор пръв е учел на хелиоцентричната система и бил най-големият познавач по геометрия на своя век. Той съставил думата „философ“, от две думи, означаващи „обичащ мъдростта“ – фило-софос. Като най-велик математик, геометрик и астроном от историческата древност, а също така най-дълбокият от метафизиците и учените, Питагор си завоювал неувяхваща слава. Той учел на превъплъщението, такова каквото се изповядва в Индия и на много други неща от Тайната Мъдрост.

ПИТАГОРЕЙСКИ ПЕНТАКЪЛ (гр.) Кабалистичната шестоъгълна звезда с орел на върха и бик (култ на бика) и лъв разположени по-долу от лицето на човека; мистичен символ, приет от източните и римските християни, които поместват тези животни редом с четиримата евангелисти. (Четирите животни.)

ПИТАР ДЕВАТА (санскр.) „Бащи-богове“, лунните предци на човечеството.

ПИТАРИ (санскр.) Бащи, Предци. Праотците на човешките раси.

ПИТИЯ (гр.) Съвременните речници поясняват, че терминът означава „тази, която е изрекла предсказанията в Делфийския храм“; а също така – „всяка жена, която се смята, че притежава дара да предсказва – вещица“ (Уебстър). Това не е вярно и не е справедливо. Пития, по авторитетните твърдения на Ямблих, Плутарх и други, била жрица, избрана сред сензитивите от най-бедните слоеве и поставена в храма, където се развивали нейните пророчески способности. Там тя имала стая, била отделена от всички, като се изключи върховния йерофант и пророк, и веднъж приета, била, подобно на монахиня, загубена за света. Тя седяла върху триножник от жълта мед над дълбока пукнатина в земята, през която се издигали опияняващи изпарения; тези подземни изпарения, прониквайки в целия й организъм, предизвиквали пророческа мания и в това анормално състояние тя изричала предсказания. Аристофан във „Veastas“ (I, reg. 28) нарича Пития ventrilogua vates или „говореща с корема си прорицателка“, заради това нейно умение. Древните смятали, че душата на човека (низшият манас), или неговото самосъзнание, се помества в пъпа. В четвърти стих на втори химн на „Набханедища“ на брамините четем: „Слушайте внимателно, о, синове на боговете, този, който говори с пъпа си (набха), тъй като той ви приветства във вашите жилища!“ Това е сомнамбулистичният феномен на съвременността. В древността разглеждали пъпа като „кръг на слънцето“, местопребиваване на божествената вътрешна светлина. Поради това оракулът на Аполон бил в Делфи, което означава утроба или живот, а самото място, където се намирал храмът, се наричало омфалос, пъп. Както е известно, много хипнотизирани личности могат да четат, чуват, усещат и виждат през това място на своето тяло. В Индия и до днес съществува поверието (в това число и при парсите), че в пъпа на адептите има пламък, който осветява цялата тъмнина и разкрива духовния свят. Зороастрийците наричат това лампа на Дещур, или „върховния Жрец“, а индусите – светлина или излъчване на Дикшита (посветения).

ПИТО (гр.) Същото, което е и Об – зловредно, дяволско въздействие, чрез което уж действат вещарите.

ПИТРИ (санскр.) Предци или създатели на човечеството. Те се делят на седем класа, три от които са безплътни, арупа, а четири притежават тяло. В народната теология се казва, че те били сътворени от бедрото на Брама. Тяхната генеалогия е представена различно, но в езотеричната философия те са такива, както е показано в „Тайната Доктрина“. В „Разбулената Изида“ за тях е казано: „Обикновено се предполага, че този индуски термин обозначава духовете на нашите предци, невъплътени хора, оттук е доводът на някои спиритуалисти, че факирите (и йогите) и други източни чудотворци са по същество медиуми. Това е погрешно. Питри не са предци на живеещите сега хора, а предци на човешкия род или адамичните раси; духове на човешките раси, които на великата стълба на низходящата еволюция предшествали нашите човешки раси и които физически, също както и духовно, били много по-висши от нашите съвременни пигмеи.“ В „Манава Дхарма Шастра“ те са наречени „Лунни Предци“. „Тайната Доктрина“ сега е обяснила това, което е било предпазливо дадено в по-ранни теософски трудове.

ПИШАЧИ (санскр.) В Пураните – демони, сътворени от Брама. В южноиндийския фолклор – призраци, демони, ларви и вампири (като правило женски), които преследват хората. Разлагащите се останки на хората в камалока – обвивки и елементарии.

ПИШДАДИДИ, пешдадиди В иранската митология – първата династия на Иран. Съответства на древните Парадата. Династията на Пишдадидите включва десет царя. Схемите на легендарните династии, Пишдадидите и Кеянидите, създават хронологична панорама на свещената история с образа на Заратустра в центъра. (А.)

ПЛАКША (санкр.) Една от седемте двипи (континенти или острови) в индийския пантеон и Пураните.

ПЛАМЪК свят „Свят пламък“; наименование, дадено от източните азиатски кабалисти (семитите) на Анима Мунди, „световната душа“. Посветените се наричали „Синове на Светия Пламък“.

ПЛАН От латинското planus (ниво, плоскост), трите измерения на пространството или нещо в него, физично или метафизично, например – „план на съзнание“. В окултизма този термин означава област или степен на известно състояние на съзнанието, или възприемащата способност на отделни групи от чувства, или действие на определена сила, или състояние на материята, съответстващо на нещо от изброеното.

ПЛАНЕТНИ ДУХОВЕ Главно – властелини или управници на планети. Както нашата земя има своята Йерархия на земни планетни духове, от най-висш до най-низш план, така я има и всяко друго небесно тяло. В окултизма обаче терминът „Планетен Дух“ като правило се използва само отнесен към седемте висши Йерархии, съответстващи на християнските архангели. Всички те са преминали стъпало на еволюция, съответстващо на човечеството на Земята, в други светове и в отдавна отминали цикли. Нашата Земя, бидейки все още в своя четвърти кръг, е твърде млада, за да ражда високи планетни духове. Висшият планетен дух, управляващ всяко небесно тяло, фактически е „личен Бог“ на тази планета.

ПЛАСТИЧНА ДУША В окултизма се употребява по отношение на линга шарира, или астралното тяло на низшата Четворка. Тя се нарича „пластична“, а също така „протео-подобна“ душа, заради нейната способност да приема всякакъв вид или образ и да се превръща или придобива всякаква форма, запечатана в заобикалящата я астрална светлина, в умовете на медиумите или присъстващите на сеансите на материализация. Линга шарира не бива да се бърка с маявирупа, или „тялото на мисълта“ – образ, породен от мисълта или волята на адепта или вещаря, тъй като докато „астралната форма“, или линга шарира, е реално същество, „тялото на мисълта“ е временна илюзия, създадена от ума.

ПЛАТОН Посветен в Мистериите и най-велик гръцки философ. Той бил ученик на Сократ и учител на Аристотел. Живял е 400 г. пр. Хр.

ПЛАТОНИЧЕСКА ШКОЛА или „Старата Академия“, в сравнение с по-късната, или неоплатоническа школа на Александрия. (Александрийска школа, Филалети.)

ПЛЕРОМА (гр.) „Пълнота“; гностичен термин, приет за обозначаване на божествения свят или Вселенската Душа (Анима мунди). Пространство, разгърнато и разделено на редица еони. Обител на невидимите богове. Има три степени.

ПЛОТИН Най-благородният, най-висшият и велик от всички неоплатоници след основателя на школата Амоний Сакас. Той бил най-устременият сред филалетите, или „обичащите истината“, целта му било създаването на религия на основата на система на мислена абстракция, което представлява истинска теософия или самата същност на неоплатонизма. Ако се вярва на Порфирий, Плотин никога не е разкривал мястото, където се е родил и роднините си, нито своята родина и раса. До двайсет и осем години той не намирал нито учител, нито учение, които да го задоволят или да отговарят на неговите стремежи. Тогава той имал щастието да чуе Амоний Сакас и от този момент започнал да посещава неговата школа. На трийсет и девет години Плотин съпровождал император Гордий в Персия и Индия с цел да изучава философия. Умрял на шейсет и шест години, след като написал петдесет и четири книги по философия. Той бил толкова скромен, че както казват „се срамувал да мисли, че има тяло“. Няколко пъти в своя живот той достигал самадхи (най-висшият екстаз или „единение с Бога“, божественото Аз). Както съобщава един биограф, „неговото презрение към собствените телесни органи било толкова голямо, че отказвал да приема лекарства, смятайки употребата на подобни средства недостойна за човека“. Също така четем, че „когато Плотин умрял, драконът (или змеят), който се намирал под неговия креват, се промушил в отвора на стената и изчезнал“ – факт, каращ изучаващите символизма да се замислят. Той учел на доктрина, тъждествена с доктрината на ведантистите, а именно, че Дух-Душата, еманирайки от Единия божествен принцип, след като приключи своето странстване се съединява с Него.

ПОГЛЕД лош, урочасващ Форма на магия, чрез която може да се навреди на хора и животни. Подобно вярване може да се открие още в древността. Като защита служат корали, перли или червени ленти, амулети с различни растения, включително и чесън. В някои райони се използват жестове с пръстите на дясната ръка. В миналото вещиците (вещица) с „лош поглед“ са белязвали с резка челото над веждите. (А.)

ПОЗИТИВНО МИСЛЕНЕ Школа за практическа помощ, основана от Мълфорд и Мърфи. Щастието и нещастието, успехът и неуспехът и т.н. са следствие на начина на мислене и на навиците. Реалността може да се променя и определя чрез самовнушение, което придава сила на мислите, а добрите и светлите мисли чрез модела на подобието привличат своите съответствия. (А.)

ПОЛТЕРГАЙСТ (нем.) „Шумен“ или „тропащ“ дух; в ново време случаи с полтергайст за първи път са описани в Германия. Наличието на полтергайст най-често е свързано с ежедневно чуване на стъпки, чупене на чинии, дрънкане, преместване на мебели и други подобни ефекти. Парапсихолозите (парапсихология) са склонни да приемат явлението като пример за психокинеза, тъй като обикновено е свързано с присъствието на определен жив човек. Някои хора са убедени, че полтергайстите са призраци на умрели или „демони“, които са се прикрепили към жив човек и предизвикват психокинеза. Но тъй като няма доказателства в подкрепа на горното, по-скоро се налага мнението, че явлението е пример за несъзнателна психокинеза или периодично повтаряща се, спонтанна психокинеза, упражнявана от човека, около когото се появява полтергайст. (А.)

ПОЛУМЕСЕЦ Асирийското наименование на Луната било Син, а Син-ай – планина, родното място на Озирис, Дионис, Вакх (Бакхус) и някои други богове. Според Роуликсън, във Вавилон Луната била почитана повече от Слънцето, тъй като тъмнината е предшествала светлината. Затова полумесецът е бил свещен символ на почти всеки народ, преди да стане знаме на турците. Авторът на „Egyptian Belief“ казва: „Полумесецът... по същество не е мохамеданска емблема. Напротив, това е християнски знак, дошъл през Азия от вавилонската Астарта (Астерт), Небесната Царица или от египетската Изида... чийто символ бил полумесецът. Гръцката християнска империя на Константинопол го смятала за залог на своята безопасност. След победата на турците, мохамеданският султан го приел в като символ на своето могъщество. Оттогава полумесецът бил противопоставен на идеята за кръста.“

„ПОПОЛ ВУХ“ Свещените книги на гватемалците. Манускрипт на киче, открит от Брасьор дьо Бурбург.

*„Царска книга“, „Книга със съвети“, записана от християнизирания индианец Диего Рейнозо в 1530 г.; състои се от четири части. Съдържа историята на племето, както и описание на сътворяването на човека. Киче са били силно повлияни от маите и са възприели от тях религията и календара.*

ПОРФИРИЙ Неоплатоник (неоплатонизъм) и изтъкнат писател; като учител и философ отстъпва само на Плотин. Той се родил през първата половина на ІІІ в. в Тир, доколкото наричал себе си тириец, и уж произлизал от еврейско семейство. Макар че бил от главата до петите елински езичник, неговото име Мелек (цар), явно сочи, че в жилите му е течала семитска кръв. Съвременните критици напълно справедливо го смятат за най-практически философстващия и разсъждаващ от всички неоплатоници. Като изтъкнат автор, той бил особено известен със своята полемика с Ямблих относно опасностите, съпровождащи практиката на теургията. В края на краищата приел все пак гледната точка на своя опонент. Роден мистик, Порфирий, подобно на своя учител Плотин, следвал истинската индийска подготовка на раджа-йога, която води до съединение на Душата със Свръх-Душата, или Висшето Аз (буддхи манас). Все пак той се оплаква, че независимо от всичките му усилия, не е достигнал състоянието на екстаз, докато не навършил шейсет години, Плотин пък преуспявал в това. Вероятно било така, защото докато неговият учител гледал на физическия живот и тяло с най-голямо презрение, ограничавайки философските изследвания до тези области, при които мисълта и животът ставали вечни и божествени, а Порфирий посвещавал цялото си време на съображения, отнасящи се до прилагането на философията към практическия живот. „За него целта на философията е нравствеността, би могло да се каже – светостта, лекуването на човешките недостатъци, приобщаването към по-чист и здрав живот. Чистото знание, колкото и то да е истинско, само по себе си е недостатъчно; знанието има за своя цел живота в съответствие с Ноуса“ – „разсъдъка“, пише биографът. Обаче, тъй като ние смятаме, че Ноус не е разсъдък, а разум (манас), или божественото вечно Аз у човека, бихме превели тази мисъл езотерично и бихме я представили така: „окултното или тайното знание има за своя цел земния живот в съответствие с Ноуса, или нашето непрекъснато въплъщаващо се Аз“, което повече би съответствало на мисълта на Порфирий, както и на езотеричната философия. (Вж. Порфирий, ЮDe Abstinentia, I, 29.) От всички неоплатоници Порфирий най-много се е приближил до истинската теософия, каквато сега се преподава от източната тайна школа. Това показват всички наши съвременни критици и пишещите за Александрийската школа, тъй като „той твърдял, че е необходимо Душата колкото се може повече да бъде освободена от оковите на материята... да има готовност... да се отхвърли цялото тяло“ („Ad Marcellam“, 34). Той съветва да се практикува въздържание, посочвайки че „ние бихме станали подобни на боговете, ако можехме да се въздържаме от зеленчуци, така както от животинска храна“. Той приема теургията и магическите заклинания неохотно, тъй като те са „безсилни да очистят ноетичния (манасичния) принцип на душата“; теургията е способна „да очисти само низшата или психическата страна, да я направи способна да възприема същества като духове, ангели и богове“ (Aug., ЮDe Civ. Dei.“, X, 9) – на същото учи и теософията. „Не осквернявайте божествеността – добавя той – с напразни хорски измислици; вие няма да причините вреда на извечно благословения (буддхи манас), но ще направите себе си слепи за възприемане на най-великите и най-жизнени истини“ („Ad Marcellam“, 18). „Ако искаме да се освободим от нападението на зли духове, трябва да пребиваваме в чистота от тези неща, над които злите духове имат власт, тъй като те не нападат чистата душа, която няма нищо общо с тях“ (ЮDe Abstin“, II, 43). Това отново е нашето учение. Отците на църквата смятали Порфирий за най-заклет враг, най-непримиримият с християнството. Накрая отново, както и в съвременната теософия, Порфирий – подобно на всички неоплатоници, според св. Августин – „почитал Христа, като в същото време с пренебрежение се отнасял към християнството“. Иисус, казвали те, както твърдим и ние, „сам нищо не е говорил против езическите божества, а е творил чудеса с тяхна помощ“. „Те не можели да го наричат Бог, както правели неговите ученици, а го почитали като един от най-добрите и мъдри хора“ (ЮDe Civ. Dei., XIX, 23). Все пак, „дори и в бурята на споровете, надали и една дума е казана против личния живот на Порфирий. Неговата система предписвала чистота и... той я осъществявал“. (Вж. „A Dict. of Christian Biography“, vol. IV, „Porphyry“).

ПОСВЕТЕН (Initiate) От латинската дума Initiatus. Този, който бил приет и на когото са били разкрити мистериите и тайните на масонството или окултизма. В древността – посветени в тайното знание, преподавано от йерофантите на Мистериите.


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 52

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред