За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 51

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

П

ПАВАКА (санскр.) Един от трите персонифицирани огъня – големите синове на Абхиманим, или Агни, който имал четирийсет и пет сина; те заедно с първия син на Брама, техния баща Агни, и неговите три деца образуват мистичните 49 огъня. Павака е електрическият огън. (Огън.)

ПАВАМАНА (санскр.) Един от трите огъня (вж. по-горе) – огънят, произвеждан чрез триене.

ПАВАНА (санскр.) Бог на вятъра; предполагаемият баща на маймуната-бог Хануман. (Вж. „Рамаяна“, Улупи, дъщерята на царя на нагите.)

ПАД (санскр.) „Крак“, „крачка“; принцип на последователността, по който душата сама създава себе си. (А.)

ПАДАПАТХА (санскр.) Текст (ведически), в който всички благозвучни съчетания се разпадат на изначалните и отделни думи и този принцип се прилага към всички съставки на сложните думи. (А.)

ПАДМА АСАНА (санскр.) Поза „лотос“, предписана и практикувана от някои йоги за развиване на съсредоточеността. (Асана.)

ПАДМАСАМБХАВА (санскр., „възникнал от лотоса“), Падмапжунба (тибет.) Персонаж в буддиската митология на Тибет. В основата на образа явно е действителна личност, която е спомогнала за разпространението на буддизма в Тибет. Според легендата, Падмасамбхава се родил от лотоса като еманация на будда Амитабха. След като навършил пълнолетие той пътешествал по Индия, като изучавал с помощта на дакини методите на ваджраяна. По покана на тибетския цар Тисонгдецена (755-791) той се отправил към Тибет, за да помага на философа Шантаракшита да разпространява там буддизма. Умел в магията, Падмасамбхава превръщал местните божества и демони в защитници на буддизма. Той е смятан за основател на най-древната тибетска буддиска школа нийнгмапа. Приписва му се авторството на тибетската „Книга на мъртвите“. (А.)

ПАЙОТА бот.: Lophophora williamsii; кактус, растящ в Централна Америка. Поради неговото психоактивно въздействие е почитан от индианците 300 г. пр. Хр. Основните съставки са морфиноподобният мескалин, наолин (изострящ рефлексите), пелотин (предизвикващ конвулсии) и лопопорин (ускоряващ дишането). Испанците, които са наричали пайота „Растение на дявола“, са забранявали неговата употреба. Използвали са го курандеросите – лечители и магьосници: с неговата помощ са изпадали в транс и душите им са пътували към високите светове. (Наркотици и Дроги.) (А.)

ПАКШАМ (санскр.) Астрономично изчисление; половината на лунния месец или 14 дена; два пакшама (или пакчам) образуват месеца на смъртните, но това е само един ден на Питар девата, или „отците-богове“.

ПАЛАСА, Дърво (санскр.) Наричано също Канака (butea frondosa), дърво с червени цветове, притежаващи изключителни окултни свойства.

ПАЛИ Древният език на Магадхи (Мориа), който предшествал по-финия санскрит. Всички буддиски Писания са написани на този език.

ПАЛИНГЕНЕЗИС (гр.) Преобразуване или ново раждане.

ПАН (гр.) Бог на природата – оттук е пантеизмът; бог на пастирите, ловците, селяните и жителите на селата. Омир приема, че е син на Хермес и Дриопа. Неговото име означава Всичко. Той изобретил сирингата и нито една нимфа, която чуела нейния звук, не можела да устои на очарованието на великия Пан, независимо от неговия гротесков вид. Пан е свързан с козела на Мендес само дотолкова, доколкото последният, като талисман на великата окултна сила, представя творящата мощ на природата. Цялата херметична философия е основана на скритите тайни на природата и както Бафомет е неоспоримо кабалистичен талисман, така и името на Пан е притежавало голямо магическо въздействие, което Елифас Леви би нарекъл „Заклинание на Елементалите“. Съществува известна религиозна легенда, разпространена в християнския свят още от времената на Тиберий, която твърди, че „великият Пан е мъртъв“. Но в това хората много грешат; нито природата, нито някоя от нейните Сили някога ще могат да умрат. Някои от тях могат да остават неизползвани и забравени, да дремят в течение на много столетия, но веднага, щом се създадат необходимите условия, те се пробуждат, за да въздействат отново с десеторно увеличена мощ.

ПАН-ГУ (кит.) В древнокитайската митология – първопрародител, първият човек на земята. (А.)

ПАН-ГУАН („съдия“), Пар, Пхар, Шен-пан („божествен съдия“) (кит.) В късната китайска народна митология: 1. Общо наименование на „секретарите“ на главата на задгробния свят Ян-ван, водещи записи в Книгата на съдбите; 2. Божество, познаващо съдбите на хората. Често се разглежда като помощник на бога на града – Чен-хуан. Предполага се, че Чен-Хуан извършва съд над душите на умрелите, а Пан-Гуан – над душите на живите хора. (А.)

ПАНДАВИ (санскр.) Потомци на Панду.

*Главни герои на древноиндийския епос „Махабхарата“, петте сина на цар Панду: Юдхищхира, Бхима, Арджуна, Накула и Сахадева. Панду само формално се смятал за техен баща: заради наложено му проклятие той не можел да има деца и неговата първа жена Кунти родила Юдхищхира, Бхима и Арджуна съответно от боговете Дхарма, Ваю и Индра, а втората – близнаците Накула и Сахадева от Ашвините. На Пандавите в епоса частично са пренесени митологичните характеристики на техните божествени бащи.*

ПАНДЕМОНИУМ (гр.) “Всичко“, „цяло“ и „зъл дух“, митологичен престолен град в ада; свърталище на зли духове; съвкупност от всички демони. (А.)

ПАНДИТ, пундит (санскр.) Учен, образован човек; почетна титла, давана на хора, които са получили богословско образование. (А.)

ПАНДОРА (гр.) Очарователна жена, създадена от боговете по заръка на Зевс, за да бъде изпратена при Епиметей, брата на Прометей; тя притежавала кутия, в която били затворени всички нещастия, страсти и бедствия, мъчещи човечеството. Подтиквана от любопитство, Пандора отворила тази кутия и по този начин пуснала на воля всичките нещастия, които нападнали хората.

ПАНЕН (гр.) Философ-платоник в александрийската школа на филалетите.

ПАНИ (санскр.) В древноиндийската митология: 1. В единствено число – име на един от демоните; 2. В множествено число – наименование на група демони или демонско племе, врагове на Индра. (А.)

ПАНИКС, Понике Митологизиран образ на огъня при прусите, огънят на огнището, вероятно „нов“ или „жив“ огън, получен по време на специален ритуал. Наричали го „свят“ и с него се свързвали редица ритуали и ритуални забрани. Вероятно Паникс имал два образа – мъжки и женски; към него се обръщали с молитви и молби. (А.)

ПАНИНИ (санскр.) Известен граматик, автор на знаменития труд „Панинияма“; риши, който уж получил своето съчинение от бог Шива. Без да знаят в коя епоха е живял, изтоковедите го отнасят към периода между 600 г. пр. Хр. и 300 г. от н.е.

ПАНТАКЪЛ (гр.) Същото, което е пенталфа; тройният триъгълник на Питагор или петолъчната звезда. Той е наречен така, защото възпроизвежда буквата А (алфа) на всяка от страните си, или в пет различни положения; освен това неговото число е съставено от първото нечетно (3) и първото четно (2). Той е във висша степен окултен. В окултизма и кабала той определя Човека и като такъв бил могъщ талисман за предпазване от зли духове или елементали. В християнската теология той се отнася към петте рани на Христа; обаче неговите тълкуватели не са в състояние да добавят, че тези „пет рани“ сами по себе си са били символ на Микрокосмоса, или „Малката Вселена“ или отново – Човечеството – този символ посочвал падението на чистия Дух (Христос) в материята (Iassous, „живот“ или човек). В езотеричната философия пенталфа, или петолъчната звезда, е символ на Аза, или висшия манас. Масоните го използват, обръщайки се към него като към петолъчна звезда и свързвайки го със собствената си причудлива интерпретация. (Вж. Пентакъл за разлика от Пантакъл.)

ПАНТЕИСТ Този, който отъждествява Бога с Природата, и обратното. Хората обикновено нападат пантеизма и го смятат за заслужаващ порицание. Но как може философът да разглежда Божеството като безгранично, вездесъщо и вечно, ако Природата не представлява аспект на Това и ако Това не одушевява всеки атом в Природата?

*Гр. – „Всебожествено учение“; неперсоналното божество се идентифицира с космоса и е негов жизнен принцип. По този начин бог и живата природа са единтични (натуралистичен пантеизъм). Още Ксенофан (570-480) и Аристотел (384-322) използват този термин, а английският философ Толанд в своето произведение „Пантеистикон“ (1720) го възражда в духовната история на Запада. (Пан.)*

ПАНТЕР (ивр.) Според „Сефер Толдош Иешу“, едно от така наречените апокрифни еврейски Евангелия, Иисус бил син на Иосиф Пантера и Мария, оттук – Бен Пантер. Традицията смята Пантер за римски войник. (W.W.W.)

ПАНЧА КОША (санскр.) Пет „обвивки“; според ведантичната философия, виджнанамая коша, четвъртата обвивка, се състои от Буддхи или е Буддхи. Смята се, че тези пет обвивки принадлежат на двата висши принципа – Дживатма и Шакти, които представляват Упахиту и Ан-упахиту, съответно – божествения дух. Делението, прието в езотеричното учение, се различава от това, тъй като то дели физико-метафизичния аспект на човека на седем принципа.

ПАНЧАКРИТАМ (санскр.) Елемент, съединен с дребните частици на четири други елемента.

ПАНЧА КРИЩАЯ (санскр.) Петте раси.

ПАНЧАМА (санскр.) Едно от петте качества на музикалния звук, петото – тогава, когато нишада и дайвата завършват седморката; сол на диатоничната гама.

ПАНЧАНАНА (санскр.) „Петликия“; титла на Шива; намек за петте раси (от началото на първата), които той представя като вечно превъплъщаващ се Кумара по време на манвантарата. В шеста коренна раса той ще бъде наречен „шестолик“.

ПАНЧЕН РИМПОЧЕ (тибет.) „Велик Океан или Учител на Мъдростта“. Титла на на таши-лама в Шигадза; въплъщение на Амитабха, духовния „отец“ на Ченрези, което е равнозначно на твърдението, че той е Аватар на Цзонкапа. De jure таши-лама е втори след далай-лама; de facto той е по-високо, тъй като именно Дхарма Ригден, приемникът на Цзонкапа в златния манастир, основан от този Реформатор и затвърден от сектата на гелугпа (жълтите шапки), посвещавал в сан далай-ламите в Лхаса и бил първият от династията на „панчен римпоче“. Докато далай-ламите са наричани „Съкровище на Величието“, последните притежават много по-висока титла, а именно – „Съкровище на Мъдростта“, тъй като те са високо посветени.

ПАПА-ПУРУША (санскр.) „Човек на Греха“; персонификация в човешка форма на всякакъв порок и грях. Езотерично е този, който е възроден или превъплътен от състояние на Авичи – следователно „Лишен от Душа“.

ПАПЮС Псевдоним на Жерар Анкос (1865-1916), френски лекар и изтъкнат популяризатор на окултизма. Препоръчан от Распутин, известно време се подвизава в двора на Николай ІІ. През 1889 г. поема ръководството на Ордена на мартинистите, общество от теософи, окултисти и привърженици на учението на св. Мартин, които интензивно изучават символиката, култовете и магическата традиция. Папюс е и един от членовете на Съвета на дванайсетте в кабалистичния Орден на Розата и Кръста. В своите произведения, най-важните от които посветени на кабала и таро, разработва тезата, че Индия е родината на таро, а циганите са го пренесли и разпространили в Европа. (А.)

ПАРА (санскр.) Във философията – „безграничен“ и „върховен“, крайният предел. Парам е край и цел на съществуването; Парапара – граница на пределите.

ПАРАБРАХМ (санскр.) „Зад границите на Брама“; Върховният Безграничен Брахма, „Абсолюта“ – реалност, лишена от атрибути, нямаща подобни на себе си. Безличен и безименен всемирен Принцип.

ПАРАДИГМА (гр.) „Пример“; термин, въведен от учения Кун, който изразява светоглед или модел в основата на действителността. В центъра е глобална теория, която определя и характера на отделните клонове на знанието и науката. (Холизъм.) (А.)

ПАРАМАГАТИ (санскр.) “Свръхдвижение“, „върховно движение“, понятие, чрез което се назовава висшата реалност (параматман), синонимно на „състоянието брахми“, нирвана, йора, самадхи, парашанти (свръхпокой). Въпреки че тези състояния се описват обикновено като обездвиженост, покой (ниврити), според някои коментатори ведантисти парамагити е толкова интензивно движение, че прилича на покой само в сравнение с видимото, относително движение. С други думи, движението е постоянна и всеобща характеристика на брахман, но в него се различава абсолютно, чисто състояние, свръхдвижение – парамагати (понякога наричано „авяктагати“ – „непроявено“) и видоизменено, проявено, относително състояние, при което движението е тромаво и създава коренно противоположни усещания: приятно-неприятно, топло-студено и т.н. Повечето преводачи смятат, че парамагати е „висшият път“. (А.)

ПАРАМАПАДАТМАВА (санскр.) Зад границите на състоянието на Духа, „по-върховен“ отколкото е Духът, граничещ с Абсолюта.

ПАРАМАПАДХА (санскр.) Място, където – съгласно ведантистите на вишищадвайта – достигналите Мокша (Освобождението) вкусват блаженство. Това „място“ не е материално, а сътворено, както се казва в катехизиса на тази секта, „от Шуддхасатва, естество, от което е създадено тялото на Ишвара“, Господа.

ПАРАМАРТХА (санскр.) Абсолютно съществуване.

ПАРАМАРТХИКА (санскр.) Единственото истинско състояние на съществуването съгласно веданта.

ПАРАМАТМАН (санскр.) Всевишата Душа на Вселената.

ПАРАМИТА (санскр.) В индуизма – едно от основните понятия. Значението на думата не е съвсем ясно и повечето европейски учени я превеждат като „съвършенство“; нейният тибетски еквивалент има значението „отишъл на противоположния бряг“. По този начин Парамита може да се разбира като „това, с чиято помощ се достига противоположния бряг“ (т.е. нирвана). В буддиските текстове обикновено изброяват 6 (понякога 10) Парамити: щедрост (дана), нравственост (шила), търпеливост (кшанти), мъжественост (виря), способност за съзерцание (дхяна), мъдрост (праджня). Те се въплъщават в деянията на бодхисатвите. Буддиската литература изобилства от легенди за това как бодхисатвите (особено Шакямуни) осъществявали една или друга Парамита. Така, следвайки данапарамита, бодхисатвите могат да жертват всичко, в това число и живота си. Кшантипарамита изисква бодхисатва при всякакви обстоятелства (напр. при мъчения) да остане невъзмутим и да запази добрите си намерения дори и по отношение на своите врагове. (А.)

ПАРАМТАПА (санскр.) Върховен умъртвител на страсти, помисли, „свръхаскет“, познал истината „отвъд аскетизма“. (А.)

ПАРАНЕЛАТОНИ В древната астрономия това наименование се отнасяло към определени звезди и съзвездия, които са извън зодиака и са разположени над и под съзвездията; те били 36, отнасящи се към деканите, или една трета част на всеки зодиак. Паранелтоните изгряват и залязват, редувайки се с деканите. Така, когато Скорпионът изгрява, Орион в неговия паранелатон залязва, както и Кочияша; оттук се родил митът, че конете на Фаетон, Слънцето, се уплашили от Скорпиона и Кочияша паднал в реката По; това е съзвездие на реката Еридан, което е разположено под звездата на Кочияша. (W.W.W.)

ПАРАПСИХОЛОГИЯ (гр.) „Наука за психичните явления“; парапсихолозите предпочитат гръцката буква „пси“ пред популярното „психично“, но и двата термина имат еднакво значение. Методите и средствата на парапсихологията разглеждат връзката между човека и заобикалящия го свят без помощта на неговите сетива и мускули, т.е. познавателните способности прекрачват границите на нормалното съзнателно възприятие. На входа човекът получава знания с екстрасензорни средства, което се обозначава с термина „екстрасензорно възприятие“; на изхода те оказват влияние върху психичната среда, без да се използва двигателната система на тялото – способност, известна като „съзнание над материята“ или „психокенеза“. За по-лесното опознаване на пси-явленията те са разделени на три основни групи: интуиция, ясновидство и телепатия. (А.)

ПАРАТАНТРА (санскр.) Това, което няма съществуване само по себе си, а само благодарение на зависимо или причинно отношение.

ПАРАЦЕЛЗ Символично име, прието от най-големия окултист на средновековието – Филип Бомбаст Ауреол Теофраст фон Хохенхайм, роден в окръг Цюрих през 1493 г. Той бил най-мъдрият лекар на своето столетие и най-прочутият, тъй като лекувал почти всяка болест чрез силата на приготвени от самия него талисмани. Той нямал нито един приятел и бил заобиколен от врагове, най-злобни от които били църковниците и тяхната клика. Разбираемо е, че го обвинили в съюз с дявола и също не е учудващо, че в края на краищата на четирийсет и осем години бил убит от един неизвестен лекар. Той умрял в Залцбург, оставяйки след себе си много трудове, които и до днес са високо ценени от кабалистите и окултистите. Много от неговите изречения са се оказали пророчески. Той бил ясновиждащ от висока степен, един от най-учените и ерудирани философи и мистици, и изтъкнат алхимик. Физиката му дължи откриването на азота.

ПАРАШАКТИ (санскр.) „Велика Сила“ – една от шестте Сили на Природата; сила на светлината и топлината.

ПАРВАТИ (санскр.) В индуиската митология – едно от имената на жената на Шива. От този брак се родили победителят на Тарака Сканда (или Кумара) и слоноподобния бог Ганеша. Митът за любовта на Парвати и Шива залегнал в основата на известната епическа поема на Калидаса „Кумарасамбхава“ („Раждането на Кумара“). (А.)

ПАРИВРАДЖАКА (санскр.) Скитащ, мизерстващ по религиозни убеждения човек; свободен от социалните условия (буквално – „надсоциален“) човек. (А.)

ПАРСИ Последователи на Зороастър. Това име е дадено на потомците на някога могъщия ирански народ, които останали верни на религията на своите предци – поклонение на огъня. Сега те живеят в Индия, на брой около 50 000, предимно в Бомбай и Гуджерат.

ПАСКУАЛИС, Мартинес Много образован човек, мистик и окултист. Родил се в Португалия около 1700 г. Много пътешествал, придобивайки знания навсякъде, където можел: в Турция, Палестина, Арабия и Централна Азия. Той бил изтъкнат кабалист, учител на маркиз Дьо Сен Мартен, който учредил мистична мартинистка школа и ложа (мартинисти). Съобщава се, че Паскуалис умрял в Санта-Доминго около 1779 г., като оставил след себе си няколко прекрасни книги.

ПАСТОФОРИ (гр.) Определен клас кандидати за посвещение, тези, които в публични процесии (а също така в храмовете) носят свещения ковчег или погребалното ложе на слънчевите богове – убити и възкръснали – Озирис, Тамуз (или Адонис), Атис и други.

ПАСХА (Easter) Тази дума, по всяка вероятност, се е образувала от Остара, скандинавската богиня на пролетта. Тя била символ на възкресението на цялата природа и на нея се покланяли рано напролет. При езичните древни скандинавци имало обичай да си разменят боядисани яйца, които наричали яйца на Остара. Сега те са станали пасхални яйца (easter-eggs). Както е казано в „Asgard and the Gods“, „християнството вложило друг смисъл в този древен обичай, свързвайки го с празника на Възкресението на Спасителя, който, подобно на скрития в яйцето живот, почивал в гроба три дни, преди да се събуди за нов живот“. Това било още по-естествено, тъй като Христос бил отъждествяван със същото това Пролетно Слънце, което се появява в цялото си великолепие след мрачната и дълга смърт на зимата. (Яйца.)

ПАТАЛА (санскр.) Долният свят, страната на противоположното полукълбо; оттук – адските области в народното суеверие. А философски – двете Америки, които са противоположни на Индия. Също така и Южният полюс, като разположен срещу Меру, Северния полюс.

*В индуиската митология – общо наименование на седемте подземни области, в които живеят дайти (демони-асури), данави, наги и други божества, противостоящи на боговете, обитаващи небето. Наименованията на тези области се различават в източниците и само най-долната от тях постоянно се нарича просто Патала, или „Нагалока“, смята се за най-прекрасното място в света и по думите на мъдреца Нарада, надминава по богатство и красота небето на Индра (Сварга). Столица на Патала е Бхогавати, в средата на която се извисява построеният от скъпоценни камъни дворец на царя на нагите Васуки.*

ПАТАНДЖАЛА (санскр.) Философия на йога; една от шестте даршани, или школи, в Индия.

ПАТАНДЖАЛИ (санскр.) Основател на философията на йога. Изтоковедите отнасят времето, в което е живял, към 200 г. пр. Хр.; окултистите – към 700 г. пр. Хр.

ПАТРИАРСИ Във старозаветните предания – прародителите на цялото човечество – от Адам до Ной. По тяхната верига – от Адам до Авраам – се предавали знанията за Твореца на вселената, началата на етиката и свещения език, с чиято помощ бил сътворен светът. Легендите приписват на патриарсите най-голяма роля при възникването на всички елементи на цивилизацията. Понякога патриарси се наричат само праотците на Израил – Авраам, Исаак и Иаков. Всички те се отличавали с голямо дълголетие, но от тях само Енох, заради своята праведност, „не видял смъртта“ и бил взет жив на небето. (А.)

ПАЧАКАМАК (перуан.) Име, дадено от перуанците на Твореца на Вселената, представен като сонм от творци. На неговия олтар благочестивите поставяли първите плодове и цветя.

ПАШУТ (ивр.) „Буквално тълкуване“; един от четирите начина за тълкуване на Библията, които използват евреите.

ПАЩ (егип.) Богиня с глава на котка; Луната, наричана също така Секхет. Много нейни статуи и изображения са изложени в Британския музей. Тя е жена или женски аспект на Птах (син на Неф), творящият принцип, или египетският Демиург. Тя се нарича и Баст или Бубастис, бидейки при това както съединяващ, така и разединяващ принцип. Девизът й е: „Наказвай виновните и отстранявай пороците“; един от нейните символи е котката. Според виконт Руже, поклонението към нея е много древно (3000 г. пр. Хр.) и тя е майка на азиатската раса, която се заселила в северен Египет. В това й качество я наричат Уато.

ПЕАН (гр.) Химн на радостта и възхвалата в чест на бога на Слънцето Аполон или Хелиос.

ПЕЛИНГ (тибет.) Име, давано на всички чужденци в Тибет, особено на европейците.

„ПЕМАНДЪР“ (гр.) „Божествена Мисъл“; египетският Прометей и персонифицираният Ноус, или божествената светлина, която се появява пред Хермес Трисмегист и го наставлява в херметичния труд с названието „Пемандър“.


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 51

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред