За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 49

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

О

ОАН (гр.) Музар Оан, анедот, известен в халдейските „легенди“, предадени чрез Бероз и други древни автори, като Даг или Дагон, „човек-риба“. Оан дошъл при ранните вавилонци като реформатор и наставник. Появявайки се от Еритрейско море, той им донесъл цивилизация, писменост и наука, закон, астрономия и религия, учел ги на земеделие, геометрия и на изкуство въобще. И след него също са идвали анедоти, общо пет (нашата раса е пета) – „всичките приличащи на Оан по външност и учещи на същото“; но Оан Музар дошъл пръв и това станало при Аменон, третия от десетте допотопни Царе, чиято династия свършвала с Ксизустр, халдейският Ной. Оан бил „животно, надарено с разум... с тяло на риба, но под рибешката глава имал човешка, а също и стъпала долу, приличащи на човешки, добавени към рибешката опашка, и гласът, и езикът му също били членоразделни и човешки“ (Полихистор и Аполодор). Това дава ключ към алегорията. Тя представя Оан като човек и „жрец“, посветен. Лайард отдавна е показал („Nineveh“), че „рибешката глава“ е била просто шапка, митра, каквато носели жреците и боговете и която с много малко изменения на формата представлява това, което ние дори и сега виждаме на главите на висшите лами и римските епископи. Такава митра е носил Озирис. Рибешката опашка е шлейф на дълга твърда мантия, изобразена на някои асирийски таблички – тази форма може да се види възпроизведена в обшитата със злато дреха на свещенослужителите, носена по време на служба от съвременните гръцки свещеници. Тази алегория на Оан, анедота, ни напомня за „Дракона“ и „Царете-Змейове“; за нагите, които в буддистките легенди наставляват на мъдрост хората край езера и реки, и в края на краищата стават новопокръстени на благия Закон и архати. Смисълът на това е очевиден. „Рибата“ е стар и доста многозначителен символ на езика на Мистериите, както между другото е и „водата“. Еа или Хеа бил бог на морето и Мъдростта и една от неговите емблеми бил морският змей, неговите жреци били „змии“ или посветени. Така става ясно, защо окултизмът отнася Оан и другите анедоти към групата на тези древни „адепти“, които се наричали „морски“ или „водни дракони“ – наги. Водата символизирала техния човешки произход (тъй като тя е символ на Земята и материята, а също така и на очистването), за разлика от „огнените наги“, или нематериалните Духовни Същества, или небесни бодхисатви, или Планетни Дхиани, които също се смятат за наставници на човечеството. Скритият смисъл става ясен на окултиста, веднага когато той научи, че това същество (Оан) обикновено прекарвало деня си сред хората, като ги наставлявало; а когато залязвало Слънцето, отново се завръщало в морето, прекарвайки нощта в дълбините, „тъй като то било амфибия“; т.е. принадлежало на два плана: духовния и физическия. Тъй като гръцката дума амфибиос означава просто „живот на два плана“, от амфи – „от двете страни“ и биос – „живот“. Тази дума в древността често се отнасяла към хора, които макар и все още да са носели човешки облик, са станали почти божествени с помощта на знанието и живеели толкова в духовните свръхчувствителни сфери, колкото и на Земята. Оан мъгливо е отразен в Ион и дори в Иоан Предтеча, доколкото и двамата са свързани с Рибата и Водата.

ОБ (ивр.) Астралната светлина – или по-точно нейните пагубни зли потоци – била персонифицирана от евреите във вида на Духа Об. Те смятали, че всеки, който се е занимавал с духове и некромантия, е бил обзет от Духа Об.

ОБВИВКИ Кабалистичното наименование на призраците на мъртвите, „духовете“ на спиритистите, фигуриращи във физическите феномени; наречени така, защото по същество те са само призрачни форми, изпразнени от своите висши принципи. (Клипот.)

ОБЕАХИ Вещари или вещици на Африка и островите на Западна Индия. Секта на черни магьосници, заклинатели на змии, чародеи и т.н. (Вещици, вещарство.)

ОБЕРТОНОВЕ (нем.) Наименование за съдържащите се в отделния тон по-високи тонове, чиято стойност на вибрации многократно превишава числото на вибрациите на базисния тон. Обертоновете образуват тембъра. В западната музика има предпочитание към базисните тонове, докато в източната, особено в индийската и тибетската, музикалната същност се изразява чрез обертонове. Редицата на обертоновете е безкрайна, защото и базисните тонове са без чет; тя се разделя на сенариус (термин от средновековието) от 1 до 6, което отговаря на планетите. Преодоляването на 11 е особено трудно, тъй като след този обертон започва извънпланетарният космос. (А.)

ОБИТАТЕЛИ (на Прага) Термин, измислен от Булвар-Литън в „Занони“; но в окултизма думата „Обитател“ е окултно определение, употребявано от изучаващите преди много векове и отнасящо се към вредоносни астрални двойници (двойник) на умрели личности.

ОБРАЗ Окултизмът не допуска никакви образи, освен живия образ на божествения човек (символ на Човечеството) на Земята. Кабала учи, че този божествен Образ, копие на величествения и свят висш Образ (Елохимите), сега се е превърнал в друго подобие, вследствие развитието на грешната човешка природа. Само висшият божествен Образ (Азът) е останал същият; низшият (личността) се е изменил и човекът, сега изпитващ страх пред дивите зверове, е започнал да прилича по лице на много от тях („Зохар“, I, fol. 71 а). В ранната епоха на Египет не са съществували образи; но по-късно, както съобщава Ленорман, „в светилищата на Египет свойствата на природата, а следователно и на Божеството (Елохимите или Азът), били разделени на седем абстрактни качества, всяко от които се характеризирало със символ, които по същество са материя, сцепление, постоянно изменение, свиване, натрупване, разпределение и разделение“. Това били атрибути, символизирани с различни образи.

ОБСЕБВАНЕ Властта на демон или на низшата душа на починал човек над индивид или група хора. Отрицателите на окултизма обясняват явлението като хистерия, чиито корени са в сексуалния живот. Модерната психиатрия описва обсебването като „многостранно разделяне на индивида“, тъй като в един индивид при обсебване се проявят различни комплексни личности, които доминират при определени обстоятелства и определят поведението му. Признаци на обсебване: 1. Промяна в израза на лицето, изкривяване на чертите до гротескност, до неузнаваемост; под обичайния израз сякаш се появява маска. 2. Промяна на гласа, особено на високите тонове – женският глас се превръща в бас. 3. Проникване на нова индивидуалност (промяна на съзнанието); изразява се в незачитане на възприетите етични и морални норми, в необичайни за индивида и неосъзнати като патология мисли, чувства и действия. Изброените признаци могат да се проявяват заедно или поотделно, могат да се изразяват шумно, видимо, наблюдавани от околните, което отговаря на класическата представа за обсебване. Но в съвременния окултизъм са известни и описани многобройни случаи на обсебване, при които индивидът не нарушава общоприетите поведенчески модели; психиатрията разглежда тези състояния като шизофрения. В аурата на обсебения проникват (до няколко десетки) развъплътени същности, които живеят за сметка на жизнените сили на индивида, което води до психосоматични заболявания, до краен егоцентризъм, до пристрастяване към упояващи напитки и наркотици, чрезмерно активизиране на сексуалните желания и т.н. Вероятно в първия случай става дума за същности от ниския астрален план, във втория – от по-високите сфери, поради общата промяна в енергийните полета, следствие от съвременния начин на живот. (А.)

ОГДОАД (гр.) Тетрадата, или „четворката“ чрез своето отражение произвела огдоад, „осем“, съгласно маркозианските гностици. Осемте велики бога се наричали „свещен Огдоад“.

ОГИГИА (гр.) Древен потънал остров, познат като остров Калипсо и отъждествяван от някои с Атлантида.

ОГИР или Хлер (сканд.) Господар на великаните в Еда и съюзник на боговете. Най-висшият от боговете на Водата и същото, което е гръцкият Океан.

ОГЛЕДАЛО Лъчисто Огледало, Aspaqularia nera; кабалистичен термин; означава способността да се предвижда, както и прозорливост, прорицателство – каквото е притежавал Мойсей. Обикновените смъртни притежават само Aspaqularia della nera, или Нелъчисто Огледало, те само смътно виждат в стъклото; подобен символизъм са понятията за Дървото на Живота и Дървото на Познанието. (W.W.W.)

ОГМИЙ Бог на Мъдростта и красноречието при друидите, следователно, в определен смисъл, Хермес.

ОГХАМ (келт.) Език на мистериите, принадлежал на ранните келтски племена и употребяван от друидите. Една от формите на този език се съдържала в асоциирането на листата на определени дървета с букви; това се наричало Бет-луис-нион Огхам и при него, за да се образуват думи и изречения, листата се нанизвали на нишка в нужния ред. Годфри Хигинс предполага, че за да се довърши мистификацията, между тях влагали определени други листа, които нищо не означавали. (W.W.W.)

ОГЪН (Жив) Риторична фигура за обозначаване на божеството, „Единния“ живот. Теургичен термин (теургия), по-късно употребяван от розенкройцерите. Символ на живия огън е Слънцето, определени лъчи на което разпалват огъня на живота в болно тяло, предават познания за бъдещето на инертния ум и стимулират към активно действие известна психическа, обикновено дремеща способност у човека. Неговото значение във висша степен е окултно.

*В браманизма функциите му се определят от Ведите. 1. Защита от зли духове и демони. 2. Като жертвен огън помага да се принасят дарове на боговете. 3. Домашният огън (огнището) трябва непрекъснато да се поддържа от стопанина на къщата, за да могат да се осъществяват двете функции. В религията на Заратустра огънят принадлежи към седемте висши същества – пламъкът олицетворява най-висшият бог Ахура Маздра. Огънят е един от четирите елемента, отговарящ на знаците Овен, Лъв и Стрелец.*

ОГЪН паранормален или автооксидация Регистрирани са множество случаи на спонтанно самозапалване на хора, без да изгарят дрехите им. Първият случай (в ново време) през 1671 г. е подробно описан. През ХІХ в. възниква теорията за самозапалване на газове, които алкохолиците образуват в тялото си. През 1938 г. в един и същи ден в един и същи район в Англия се извършват три самозапалвания. Някои изследователи обясняват явлението с патогенни зони, подобни на Бермудския триъгълник. (А.)

ОД (гр.) От одос, „проход“ или преминаване на тази сила, която се развива от различни по-малки сили или посредници като магнитите, химическите или жизнените действия, топлината, светлината и т.н. Тя също така се нарича „одическа“ или „одилическа сила“ и се разглеждала от Райхенбах (1788 – 1859) и неговите последователи като независима, обективно съществуваща сила – каквато тя несъмнено е – съдържаща се както в човека, така и в природата.

*Сензитивите могат да видят тази светлина, излъчвана от човека. В зависимост от нейната интензивност се променят и цветовете. Райхенбах е наблюдавал, че одическата светлина през деня се колебае: след приемане на храна – нараства, при глад – намалява, а при залез слънце е особено понижена. Опитите на Райхенбах да фотографира светлината не са успели. С откритието на одическите лъчи започва съвременното изследване на аурата. (Магнетизъм, Кирлиан.)*

ОДАКОН Петият анедот или Дагон (Оан), дошъл по време на управлението на Евдореш от Пентебиблон, също от „Еритрейското море, подобно на предишните, притежавайки същата сложна форма между риба и човек“ (Cory, „Apollodorus“, p.30).

ОДЕМ или Адм (ивр.) Камък (халцедон) върху нагръдника на еврейския Висш Жрец. Той е с червен цвят и притежава голяма лечебна сила.

ОДЖАС (санскр.) Същностна енергия; сила, мощ; цялата енергия на тялото и съзнанието, превърната в духовна сила и съсредоточена в ментала. (А.)

ОДИН (сканд.) Бог на сраженията, древногерманският Саваот; същото, което е Вотан. В Еда той е велик герой и един от създателите на човека. В древен Рим бил смятан за същото, което е и Хермес, или Меркурий (Будха). В пантеона на скандинавците той е „баща на боговете“ и божествена мъдрост, и като такъв разбира се е Хермес, или творящата мъдрост. При сътворението на първия човек от дървета – Аск (ясен) и Ембла (елха) – Один или Вотан го дарил с живот и душа, Хьорнир – с разум, а Лодур – с форма и цвят.

ОДУР (сканд.) Човешкият съпруг на богинята Фриг, потомък на божествен род в северната митология.

ОЗИРИС (егип.) Най-великият бог на Египет, Син на Хеб (Сатурн), небесния огън, и Нейт, предвечната материя и безграничното пространство. Това сочи, че той е самосъществуващ и самосътворен бог, първото проявяващо се божество (нашият Трети Логос), идентичен с Ахура Мазда и други „Първо-Причини“. Тъй като, както Ахура Мазда е единен с Амеша Спентите, или се явява техен синтез, така и Озирис, всеобщото единство, при диференциация и персонификация, става Тифон, своя брат, Изида и Нефтида, своите сестри, Хор, своя син, и други свои аспекти. Той се родил на планината Синай, Ниса (вж. „Изход“, XVII, 15) и бил погребан в Абидос, след като Тифон го убил, когато бил само на двайсет и осем години, съгласно алегорията. Според Еврипид той е същият този Зевс и Дионис, или Дио-Нис, „бог на Ниса“, тъй като, по неговите думи, Озирис израснал в Ниса, на арабски „Щастлив“. Пита се: доколко последното предание е повлияло или има нещо общо с твърдението в Библията, че „Мойсей построил олтар и произнесъл името на Йехова Ниси“ [в църковната българоезична версия: „Тогава Мойсей съзида жертвеник (Господу) и го нарече с име Йехова Ниси (Господ е моето знаме)“], или, кабалистично – „Дио-Иао-Ниси“. („Разбулената Изида“, II.) Четирите главни аспекта на Озирис били: Озирис-Птах (Светлина), духовен аспект; Озирис-Хор (Разум), умствен манасичен аспект; Озирис-Лунус, „Лунен“ или психически, астрален аспект; Озирис-Тифон, Демоничен или физически, материален, и поради това пълен със страсти, буен аспект. В тези четири аспекта той символизира двойственото Аз – божествено и човешко, космично-духовно и земно. Сред множеството върховни богове този египетски образ е най-многозначителен и величествен, тъй като съдържа целия диапазон на физическата и метафизическата мисъл. Като слънчево божество той имал дванайсет по-малки богове по-долу от себе си – дванайсетте знака на Зодиака. Макар че неговото име е „Неизречено“, четирийсет и два негови атрибута носят по едно от имената му и седем негови двойствени аспекта завършват четирийсет и девет, или 7 х 7; първите са символизирани от четиринайсет части на неговото тяло, или два пъти по седем. Така богът изчезва в човека, а човекът се обожествява в бога. Наричали го Озирис-Елох (Елохим). Мистър Данбър Т. Хис споменава финикийски запис, който при прочитане съдържал следния надгробен надпис в чест на мумията: „Да бъде благословена Та-Бай, дъщерята на Та-Хапи, жреца на Озирис-Елох. Тя на никого нищо не е направила с гняв. Тя не е произнесла лъжа за никого. Оправдана пред Озирис, да бъдеш ти благословена пред Озирис! Мир за теб.“ След това той добавя следното: „Авторът на този надпис, смятам, би следвало да се нарече езичник, тъй като цел на неговите религиозни стремежи е оправданието пред Озирис. И все пак виждаме, че той нарича Озирис – Елох. Елох е име, употребявано от десетте колена израилеви по отношение на Елохимите на двете колена. Йехова-Елох [в църковната българоезична версия „Господ Бог“] („Битие“, III, 21) във версията на Ефраим съответства на Йехова Елохим, име, което използва Юда и ние самите. Но ако е така, то е неизбежен въпросът, изискващ смирен отговор – какъв смисъл е трябвало да разкрият тези две фрази – съответно Озирис-Елох и Йехова-Елох? От своя страна аз виждам само един отговор, а именно, че Озирис е бил национален бог на Египет, Йехова – на Израил, и че Елох е еквивалент на Deus, Gott или Dieu.“ Що се отнася до неговото човешко развитие, той, по думите на автора на „Egyptian Belief“, е „Един от Спасителите или Освободителите на Човечеството. Като такъв той е роден в този свят. Дошъл е като благодетел, за да освободи човека от грижи. В своите усилия да твори добро той се сблъсква със злото... и за известно време претърпява неуспех. Убиват го... Озирис е погребан. Неговият гроб хилядолетия е място на поклонение. Но в ковчега той не е бездействал. След три дни или четирийсет той отново възкръснал и се възнесъл на Небето. Това е историята на неговата Човечност.“ („Egypt. Belief“.)

ОЙЦОЕ (перс.) Невидима богиня, чийто глас звучал през скала. С Ойцое, според Плиний, трябвало да се съветват маговете при избирането на техните царе.

ОКОТО НА ХОР Свещен символ в Древен Египет. Той се наричал Ута; дясното око представлявало Слънцето, лявото – Луната. Макробий казва: „Ута – не е ли това емблема на Слънцето, царят на света, който вижда от своя висок трон под себе си цялата Вселена?“

ОКУЛТИЗЪМ Сборно понятие за науки, имащи за цел да разкрият тайните на природата – физически, психически, ментални и духовни; наричани херметични и езотерични науки. На запад като окултна наука може да бъде определена кабала; на Изток – мистиката, магията и философията на йога. При това за последната индийските чела често говорят като за седма „даршана“ (школа по философия), докато на света на невежите са известни само шест даршани в Индия. Тези науки сега, както и в течение на вековете, са скрити от тълпите поради основателната причина, че те никога не биха били оценени от егоистичните образовани класи, както и не биха били разбрани от необразованите; като при това първите биха могли да злоупотребят с тях за собствена изгода и по този начин да превърнат божествената наука в черна магия. Против езотеричната философия и кабала често се изтъква обвинението, че тяхната литература е пълна „с варварски и безсмислен жаргон“, неразбираем за средния ум. Но нима точните науки – медицина, физиология, химия и останалите – не постъпват по същия начин? Нима признатите учени не прикриват своите факти и открития с новосъздадена или също толкова варварска гърко-латинска терминология? Както справедливо е забелязал нашият покоен брат Кенет Маккензи: „Да се жонглира по подобен начин с думи, когато фактите са толкова прости, е изкуство на учените на нашето време, в контраст с учените от XVII в., които наричали лопатите – лопати, а не селскостопански оръдия. Нещо повече, докато техните факти биха били крайно прости и разбираеми, ако се изложат на нормален език, фактите на окултната наука притежават толкова дълбока природа, че в повечето случаи в европейските езици не съществуват думи за тяхното изразяване.“ Добавено към това, нашият „жаргон“ се явява двойна необходимост: а) за да се описват ясно фактите на вещия в окултната терминология, и б) за да се скрият те от невежата. (Езотерика.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 49

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред