За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 47

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Н 1

НЕОСЪЗНАТОТО Понятие в психоанализата (Фройд, Адлер, Юнг) за психични компоненти, които не се проявяват непосредствено, но са част от целостта на душата и са предпоставка за разбирането на душевните процеси. Според Фройд неосъзнатото обхваща То и дълбоките пластове на Свръхаза. Юнг различава два пласта – колективното и личностното неосъзнато, като второто обхваща неосъзнатата памет и функция на сетивата. Окултизмът разглежда неосъзнатото като потенциал за развитието на душевните сили и възможности. (А.)

НЕОФИТ (гр.) Начинаещ; готвещ се за посвещение или кандидат за посвещение в Мистериите. Методите на посвещението били различни. При изпитанията неофитите били длъжни да преминат през всичките четири стихии, проявявайки се в петата като величествени посветени. Така, преминавайки през Огън (Божество), Вода (Божествен Дух), Въздух (Ваю, Дихание на Бога) и Земя (Материя), те получавали свещения знак, тат и тау, или + и Т. Последният представлява монограма на Цикъла, наричан Нарос или Нерос. Както д-р Кинили казва в своя „Апокалипсис“, на символичен език кръстът (едно от седемте значения) „+ представлява едновременно трите изходни букви, от които е съставена думата LUX или Светлина... Посветените били отбелязвани с този знак, когато ги допускали до съвършените мистерии. Ние постоянно виждаме тау и реш съединени под формата на @. Тези две букви в древносемитския език, както е открито върху монетите, означават: първата – 400, втората – 200 = 600. Това е символ на властта на Озирис.“ (Нарос и Нерос, а също I.H.S.)

„НЕ ПРИСТЪПВАЙ!“ Кръг (пръстен), в който са затворени всички, които все още пребивават в заблудата на разделението.

НЕРГАЛ (халд.) На асирийските таблички той е описан като „велик цар на войната, властелин на град Кут“. Това е също еврейското наименование на планетата Марс, неизменно свързвана с нещастие и опасност. Нергал-Марс е „проливащият кръв“. В окултната астрология той е по-малко пагубен, отколкото е Сатурн, но е по-активен в своите връзки с хората и във въздействието си върху тях.

НЕРОС (ивр.) Както е показано от покойния Е. В. Кинили, този „Нароски Цикъл“ бил тайна, истински „секрет на бога“, чието разкриване по времето, когато преобладавали религиозните мистерии и господството на жреците, се наказвало със смърт. Ученият автор явно смятал като разбиращо се от само себе си, че Нерос продължавал 600 години. (Нарос.)

НЕРТУС Богиня на земята, любовта и красотата у древните германци; това, което са скандинавската Фрея или Фриг. Тацит говори за големите почести, оказвани на Нертус, когато тържествено возели нейния идол на колесница.

НЕСКУ или Нуску (халд.) В асирийските таблички е описан като „държател на златния скиптър, много висш бог“.

НЕФ (егип.) Също така Cnerh и Nef. Притежава същите способности, които и Хем. Един от боговете на творящата Сила, тъй като е свързан със Световното Яйце. Порфирий го нарича „творец на света“; Плутарх – „несътворено и вечно божество“; у Евсевий той е идентичен с Логоса; а Ямблих почти го отъждествява с Брама, тъй като казва за него, че „този бог е самият разум, умствено осъзнаващ себе си и посвещаващ мисловната дейност на самия себе си, и на него следва да се покланят в безмълвие“. Девериа пише: „Изглежда, че неговото пътешествие в низшата полусфера символизира еволюцията на субстанциите (субстанция), които се зараждат, за да загинат и да възникнат отново“.

НЕФЕШ (ивр.) Дихание на живота. На Anima, Mens, Vita, на Страстта. В Библията този термин се употребява доста произволно. Въобще той означава прана, „живот“; в кабала това са животинските страсти и животинската душа. (W.W.W.)

Поради това, както се твърди в теософските учения, Нефеш е синоним на прана – камическият принцип, или жизнената животинска душа у човека.

НЕФЕШ ХИА (кабал.) Животинската или жива душа.

НЕФИЛИМ (ивр.) Великани, титани, „паднали“.

НЕФРИТ В древността е използван в Китай за направата на брадвички (брадвичка). В ІV в. пр. Хр. брадвичките се носят в Месопотамия от бременни жени като амулети – те би трябвало да отворят родилния канал при раждане. Лекарите са вярвали, че нефритът предпазва и от преждевременно раждане. Особено бил почитан в арабските страни: носен на колан, той ще помогне да се осъществи задължителното поклонение в Мека. Едновременно с това е задържал сексуалните желания, предотвратявал е забременяване и предпазвал от преждевременно раждане. Нефритът се употребявал и срещу камъни в жлъчката и бъбреците, откъдето е получил и названието си (гр. нефрос – „бъбрек“). Съвременно приложение: влияе на сърдечната чакра (анахата); приет като еликсир, подобрява настроението и повишава чувствителността. (А.)

НЕФТИДА (егип.) Сестра на Изида, философски – само един от нейните аспекти. Както Озирис и Тифон са едно и също в два аспекта, така Изида и Нефтида са по същество един и същи символ на природата в нейния двойствен аспект. Докато Изида е съпруга на Озирис, Нефтида е съпруга на Тифон, противникът на Озирис и негов убиец, макар и тя да плаче за него. Често я изобразяват край ковчега на великия бог на Слънцето с диск на главата между двата рога на лунния сърп. Тя е гений на низшия свят и наричат Анубис, египетския Плутон, неин син. Плутарх е дал прекрасно езотерично обяснение на тези две сестри. Той пише: „Нефтида означава това, което е под земята и е невидимо (т.е. нейната разлагаща и възпроизвеждаща сила), а Изида – това, което е на земята и което е видимо (или физическата природа). ...Линията на хоризонта, разделяща тези две полукълба и принадлежаща и на двете, е Анубис“. Идентичността на двете богини се доказва и от това, че Изида също я наричат майка на Анубис. Тези две богини са по същество Алфата и Омегата на Природата.

НЕХАШИМ (кабал.) „Деяния на змея“. Име, дадено на астралната светлина, „великия заблуждаващ змей“, при извършването на определени практически действия на магията. („Тайната Доктрина“, т. II.)

НЕХБЕТ, Нехебт (егип.) В египетската митология – богиня на царската власт. Свещеното животно на Нехбет е ястреб; изобразявали я като жена с качулка на ястреб на главата, с бялата корона на Горен Египет. Нехбет била смятана за символ на Горен Египет, нейното име (както и името на богинята на Долен Египет Уто) влязло в титулатурата на фараоните на обединен Египет. Понякога, отъждествявайки я с Уто, въплъщаваща се в образа на кобра, Нехбет изобразявали като змиеглав ястреб. В „Текстове на пирамидите“ Нехбет се нарича „окото на Хор“, в по-късните текстове – „слънчево око“. Била почитана като олицетворение на могъществото на фараона, смятало се, че тя му осигурява победа над враговете. (А.)

НЕХЕБКАУ (егип.) “Подаващ душите“; в египетската митология е бог в образа на змия. Хтонично (подземно) божество. Бил почитан като бог на времето, плодородието и като даващ храна. Свързан е със задгробния култ; смятало се, че Нехебкау стои при входа на подземното царство. Обикновено в източниците изпъква като помощник на Ра. В „Текстове на пирамидите“ се споменава, че е бил свързан с Атум, когато последният е потушил метежа в Хермопол. (А.)

НЕЦАХ (ивр.) „Победа“; седмият от десетте сефирота, мъжка активна сила. (W.W.W.)

НЕШАМА (ивр.) Душа, anima, afflatus; в кабала, такава каквато се преподава в ордена на розенкройцерите, една от трите висши същности на Човешката Душа, съответстваща на сефирота Бина. (W.W.W.)

НИВРИТИ (санскр.) Оттегляне и движение навътре; въздържане от действия; въвеждане на душата в пасивно състояние; свиване на физическата и умствената дейност, което има за краен резултат излизането от сансара. (А.)

НИГОДА, нигоя В джайнската митология (джайнизъм) – души-дживи, намиращи се на най-ниското стъпало в йерархията на сансарните същества – най-дребните по своите размери и поради това невъзприемани от органите на чувствата растителни души, притежаващи едно чувство (тактилно) и изпълващи целия свят. Нигодите са полярно противоположни на сиддхи: първите все още, а последните вече не са подложени на законите на кармата. По недогматичните представи нигода са нещо като проклети души, обречени практически на вечни мъчения за извършени от тях ужасни злодеяния (напр. убийство); те се намират в самото дъно на света, по-долу и от най-ужасния ад Махатамахпрабха. (А.)

НИДАНА (санскр.) Дванайсетте причини на съществуването, или веригата на причинността, „сцепление на причина и следствие в целия ред на съществуването през 12 звена“. Това е фундаментална догма на буддиската мисъл, „чието разбиране разрешава загадката на живота, разкривайки пустотата на съществуването и подготвя ума за нирвана“. (Ейтъл, „Sans. Chin. Dict.“) Редът на 12-те звена е следният: 1. Джати, или раждане, съгласно един от четирите вида на влизане в потока на живота и превъплъщенията (превъплъщение) – или Чатур (четири) Йони, като всеки вид поставя родения в една от шестте Гати; 2. Джарамарана, или остаряване и смърт, които следват след зрелостта скандхи; 3. Бхава, кармичен посредник, който води всяко ново чувстващо същество към раждане в една или друга форма на съществуване в Трайлокя и Гати; 4. Упадана, съзидаващата причина на Бхава, ставаща причина за Джати, която е следствие; и тази съзидаваща причина е привързаност към живота; 5. Тришна, любов – или чиста, или нечиста; 6. Ведана, знание или чувстване, възприемане чрез чувствата, което е 5-ата скандхи; 7. Спарша, чувство на осезанието; 8. Чадаятана, орган на чувствата; 9. Намарупа, личност, т.е. форма, имаща име, символ на нереалността на материалните феноменални явления; 10. Виджнанам, съвършено познание на всички възприемани неща и всички обекти в тяхната взаимовръзка и единство; 11. Самскара, действие на плана на илюзията; 12. Авидя, отсъствие на истинско възприятие, или невежество. Тъй като ниданите се отнасят към най-фините и дълбоки учения на източната метафизична система, нямаме възможност да се заемем по-подробно с този въпрос.

НИДИДХЯАСАНА (санскр.) Неподвижно съзерцание, пълно потапяне и концентрация на ума върху обекта. (А.)

НИДРА (санскр.) Състояние на сън; също така женската форма на Брама.

НИДХИ (санскр.) „Съкровище“; деветте съкровища, принадлежащи на бог Кувера – ведийския Сатана – всяко съкровище се намира под охраната на демон; те са персонифицирани и са обект на поклонение на тантриците.

НИДХОГ (сканд.) „Световен“ Змей (наг).

НИЗИР (халд.) „Планината на Потопа“; Арарат на вавилонците с Ксизустър в качеството на Ной.

НИЗШ ЛИК или малко Лице (кабал.) Термин, отнасящ се към Микропросопуса, също както „Големият Лик“ – към Макропросопуса. Двата са идентични с Дългия Лик и Късия Лик. (Ликове, Микрокосмос – макрокосмос.)

НИКСИ Водни духове; ундини.

НИЛАКАНТХА (санскр.) Име на Шива, означаващо „със синьо гърло“. Това, по преданието, е вследствие на отровата, дадена на този бог.

*По време на биенето на океана от боговете Шива изпил отровата катакута, способна да отрови и изгори вселената. Вследствие шията му се изобразява със син цвят, а тялото му е обвито в огнен полукръг.*

НИМА (тибет.) Слънцето – астрологично.

НИМБА (лат.) Ореолът около главата на Христа и светиите в гръцката и римската църкви има източен произход. Както е известно на всеки изтоковед, Будда е описан като имащ около главата си сияние с ширина 6 лакътя; и както е показал Харди (кEastern Monachism“), „неговите главни ученици се изобразяват от местните художници с подобен знак на величие“. В Китай, Тибет и Япония главите на светците винаги са заобиколени от нимба.

НИМИТА (санскр.) 1. Вътрешно просветление, развивано чрез практиката на медитация. 2. Действена духовна причина, противоположна на Упадана, материалната причина, във философията на веданта. (Вж. също Прадхана във философията санкхя.)

НИМФИ (гр.) “Деви“; в гръцката митология – божества на природата, нейните живителни и плодоносни сили. Различават се нимфи на реки, морета, водни извори (водни нимфи: океаниди, нереиди, наяди), езера и блата (лимнади), планини (орестиади), гори (алсеиди), дървета (дриади, хамадриади) и др. Някои от тях са смъртни, каквито са например хамадриадите, неотделими от дървото в което живеят. Главни нимфи били водните. (А.)

НИНГПО (тибет.) Същото, което е Алая, „Световната Душа“; нарича се също Цанг.

НИНМАХ, Мах (шумер.) В шумеро-акадийската митология – богиня-майка. В мита „Енки и Нинмах“ е представена като създателка на хората. Според мита Енки и Нинмах слепват човека от глината на Абзу, подземния световен океан, като в този процес участва и богинята Наму. Когато човекът бил направен, боговете му определят съдба и устройват по този случай пир. На пира опиянените Енки и Нинмах отново започват да ваят хора, но се получават уроди: жена, неспособна да ражда, безполово същество и т.н. (А.)

НИНУРТА (шумер.) “Властелин на земята“; в шумерската митология бог-герой, син на Енлил. Нинурта е покровител на плодородието на полетата, домашните животни и риболова. Във функциите си на бог на войната той се сражава на първо място с планинските народи. (А.)

НИНХУРСАГ, Нинхурсанга (шумер.) “Владетелка на горската планина“; в шумеро-акадийската митология богиня-майка. Нейни постоянни епитети са „майка на всички богове“, „майка на всички деца“. (А.)

НИРВАНА (санскр.) Според изтоковедите – пълно „угасване“, подобно пламъка на свещта, абсолютно унищожение на съществуването. Но в езотеричните тълкувания това е състояние на абсолютно съществуване и абсолютно съзнание, в което Азът на човека, достигнал висша степен на съвършенство и святост в живота, влиза след смъртта на тялото, а понякога, както е в случая на Гаутама Будда и др., и по време на живота.

НИРВАНИ (санскр.) Този, който е постигнал нирвана – освободена душа. Фактът, че нирвана не означава нищо подобно на това, което твърдят изтоковедите, е добре известен на всеки учен, който е бил в Китай, Индия и Япония. Това е действително „избавление от страданията“, но само от материалното, освобождение от Клеша или Кама и пълно унищожение на животинските желания. Ако ни кажат, че „Абхидхарма“ определя нирвана „като състояние на абсолютно унищожение“, ние ще се съгласим, като добавим към последната дума пояснението: „всичко, свързано с материята или физическия свят“; и това е просто защото последният (както и всичко в него) е илюзия, мая. В последния момент на своя живот Шакямуни Будда казвал, че „духовното тяло е безсмъртно“ („Sans. Chin. Dict.“). Както пояснява мистър Ейтъл, учен синолог, „популярните екзотерични системи си приличат в определянето на нирвана по отрицателен начин като състояние на абсолютен изход от кръга на превъплъщенията (превъплъщение); като състояние на пълна свобода от всички форми на съществуване и преди всичко – свобода от всички страсти и усилия; състояние на безразличие към всякаква чувственост“. И той би могъл да добави – загуба на всякакво състрадание към света на страданията. „Положително (езотерично) те определят нирвана като висше състояние на духовно блаженство, като абсолютно безсмъртие, вследствие на поглъщането на душата (по-скоро на духа) в самата себе си, но запазвайки индивидуалността, така че например Буддите, след встъпването в нирвана, могат отново да се появят на земята“ – т.е. в бъдещата манвантара.

НИРГУНА (санскр.) Негативно качество; несвързано, или без гуни (качества), т.е. лишено от всякакви качества, противоположно на сагуна, това, което има качества („Тайната доктрина“, т. II.), например Парабрахм е ниргуна, Брама – сагуна. Ниргуна е термин, който посочва безличността на това, за което се говори.

НИРИТИ (санскр.) Богиня на Смъртта и Разложението.

НИРМАНАКАЯ (санскр.) В езотеричната философия е нещо напълно различно от общоприетото значение, придавано на тази дума и от измислиците на изтоковедите. Някои наричат тялото на нирманакая „нирвана с остатъци“ (Шлагинвайт и др.), вероятно предполагайки, че това е разновидност на нирванно състояние, по време на което се запазва съзнанието и формата. Други казват, че това е едно от трикая (трите тела), „способно да приема всякаква външна форма с цел разпространение на буддизма“ (мисъл на Ейтъл); трети – че „това е въплътен аватар на божество“ (пак там), и т.н. От друга страна окултизмът твърди: Нирманакая означава преобразено „тяло“, но е състояние. Това е форма на този адепт или йога, който встъпва или избира това post mortem състояние, като го предпочита пред дхармакая, или абсолютното нирванно състояние. Той постъпва така, защото тази последна „кая“ завинаги го разделя от света на формите, като му дарява състояние на егоистично блаженство, в което не може да участва нито едно друго живо същество, и така адептът се лишава от възможността да помага на човечеството или дори на девите. Но като нирманакая човек напуска само своето физическо тяло и запазва всички останали принципи, като се изключи камичния – тъй като той го е изтръгнал завинаги от своята природа по време на живота и никога не може да възкръсне в неговото post mortem състояние. Така наместо встъпване в егоистично блаженство, той избира живот на саможертва, съществуване, което свършва само с жизнения цикъл, за да има възможността да помага на човечеството по невидим, но все пак най-действен начин. (Вж. „Гласът на Безмълвието“, трактата „Седемте Порти“.) Така нирманакая не е – както е прието да се смята – тяло, „в което Будда или бодхисатва се появява на земята“, а наистина е този, който – независимо дали е бил хутухту или хубилган, адепт или йога по време на живота – от този момент е станал член на това невидимо Войнство, което постоянно защищава и е страж на Човечеството в кармични граници. Често погрешно приеман като „дух“, дева, самия Бог и т.н.; нирманакая е вечно защитаващ, състрадателен, наистина ангел-хранител за този, който е достоен за неговата помощ.

НИРМАНАРАТИ, ниманарати (санскр.) „Наслаждаващ се на собствените магически творения“; в буддиската митология – клас божества, обитаващи 5-и небесен свят, „сферата на желанията“ (камадхату), разположен над тушита, на 640 хил. йоджана над върха на Меру. Денят при нирманарати продължава 800 човешки години, животът – 8 000 години. Зачатието става благодарение на взаимна усмивка и децата по вълшебен начин се появяват върху коленете на своите майки. Владетелят на нирманарати е Сунирмита (Сунимита). Като негова жена се преродила Вишакха (Висакха) – главната ученичка на будда Шакямуни. (А.)

НИРМАТХЯ (санскр.) Свещен огън, добиван чрез триене на две парчета дърво – „огън“, наричан в Пураните Павамана. Съдържащата се тук алегория е окултно учение.

НИСИ (халд.) Един от седемте халдейски богове.

НИТИ (санскр.) „Благоразумие“, „етика“.

НИТЯ КАРМА (санскр.) Редовно изпълняване (на жертвоприношения, церемонии и ежедневните задължения на ведическия начин на живот). (А.)

НИТЯ ПАРИВРИТА (санскр.) „Непрекъсващо угасване“.

НИТЯ ПРАЛАЯ (санскр.) „Непрекъсната“ пралая или разтваряне. Това са постоянни и неуловими промени, на които са подложени атомите и които продължават през целия период на махаманвантара, целия Век на Брама (велик век), който се изписва с петнайсет цифри. Стадий на постоянно изменение и разтваряне, периоди на растеж и разлагане. Това е продължителността на „Седемте Вечности“. („Тайната Доктрина“, т. I и т. II.) Съществуват четири вида пралаи, или състояния на неизменност: Наймитика, когато Брама дреме; Пракритика, частична пралая на нещо по време на манвантарата; Атяитика, когато човек се е отъждествил с Единния Абсолют – синоним на нирвана; и Нитя, особено за физическите неща, като дълбок сън без сънища.

НИТЯ САРГА (санскр.) Състояние на постоянно съзидание или еволюция, като противоположност на Нитя Пралая – състояние на вечно непрекъсващото разтваряне (или изменение на атомите), разпадане на молекулите, оттук – промяна на формите.

НИФЕЛХЕЙМ (сканд.) Студеният Ад в Еда. Място на вечна несъзнателност и бездейност. („Тайната Доктрина“, т. II.)

*Свят на мрака и мъглите, съществувал преди началото на творението; в него извира потокът Хвергелмир.*

НИШАДА (санскр.) 1. Едно от седемте качества на звука – единният и единствен атрибут на Акаша; 2. Седмата нота на индуската музикална гама; 3. Прогонено от кастата дете на брамин и майка шудра; 4. Планинска верига на юг от Меру – на север от Хималаите.

НИШКА-ДУША Същото, което е Сутратма.

НИЩХА (санскр.) Пребиваване в дълбока медитация; фиксирана и постоянна концентрация; концентрирана воля на преданост; вяра. (А.)

НИЯМА (санскр.) В Раджа-йога – регулиране на моралните навици, характерни черти и свойства; сдържаност, ограничение, обет, твърдо правило. (А.)

НИЯШИ (мазд.) Молитвите на парсите.

НЛО „Неидентифицирани летящи обекти“, „летящи чинии“; първите съобщения за летящи обекти са на американския летец Кенет Арнолд, който наблюдава през 1947 г. летящи тела, подобни на чинии. До края на годината техният брой нараства до 156, а през следващите години се съобщава за хиляди обекти от всички краища на света. Привържениците и противниците на НЛО предлагат различни причини за явлението: масова хистерия или масова сугестия (внушение), обясними светлинни явления, метеорити, както и космически кораби и летящи тела от вътрешността на Земята и от космоса. (А.)

НОВА ЕПОХА англ. – New Age Световният годишен ритъм от 25 200 години се дели на дванайсет световни месеца от по 2 100 години. Епохата на Риби се сменя от епохата на Водолея. Новата епоха предполага и развитието на стария в „нов човек“ с цялостно мислене (холизъм) и друго, разширено съзнание. Картезианският модел (Декарт), който 300 години доминира в западното мислене, ще се смени от нов световен образ (смяна на парадигмите). Определящ за новата парадигма е синтезът от източната мъдрост с философията и науката на Запад. Новото, цялостното мислене ще доведе до дълбоки промени във всички клонове на науката, главно във физиката (Капра), в медицината, психологията и в поведението на човека. Според водещи фигури на движението, сегашната система може да се „преобърне“ чрез спонтанно обединяващи се отделни хора и групи (т.нар. „мрежа“), носители на промененото съзнание. (А.)

НОГА (халд.) Планетата Венера; проблясващо великолепие.

НОРНИ (сканд.) Три сестри-богини в Еда, оповестяващи на хората волята на Орлог, или Съдбата. Те са представени като излизащи от неведома далечина, обвити в тъмно покривало, при Ясена (аск) Игдрасил, и „ежедневно го поливат с вода от Извора Урд, за да не изсъхва, а да остава зелен и свеж, и силен“ („Asgard and the Gods“). Техните имена са „Урд“, Минало; „Верданди“, Настояще; и „Скулд“, Бъдеще, „което е или богато с надежда, или тъмно от сълзи“. Така те разкриват волята на Съдбата, „тъй като от миналото и сегашното се раждат събития и действия на бъдещето“ (пак там).

НОСТРАДАМУС (1503-1566) Мишел дьо Нострадам, известен повече под името Нострадамус, е роден в Сен Реми дьо Прованс. Фамилията му е с еврейски произход, но приема християнството още преди раждането на Нострадамус. Изучава иврит, латински, гръцки, математика, астрология и медицина. По-късно в Авиньон се прославя с интересите си по астрология. Завършва с лекота образованието си по медицина в Монпелие и притежава изключителни способности на лечител; заминава да лекува жертвите на чумната епидемия в Южна Франция. Някои от неговите рецепти са описани в книгата му „Exellent et Tres-utile Opuscule“, публикувана след смъртта му през 1572 г. През 1529 г. се завръща в Монпелие, където защищава докторат по медицина. По време на предприетото след това ново пътуване по Франция се запознава с Юлий Цезар Скалигер, известен и почитан в Европа философ. Почти е сигурно, че именно Скалигер въвежда Нострадамус в тайните на пророчествата. Около 1540 г. започват да се разпространяват устно първите негови пророчества. От 1551 г. Нострадамус започва да публикува ежегодно „Алманах“ и „Предсказания“, някои от които са оцелели през вековете. В тях се правят прогнози за местни бъдещи събития, за времето, селското стопанство и др. Скоро обаче пазарът е наводнен от множество алманаси, подписани с неговото име, което вреди на репутацията му. През 1555 г. е публикуван неговият основен труд „Les Propheties de M. Michel Nostradamus“. Това е непълно издание, обхващащо само три и половина века. Завършените пророчества се появяват през 1558 г. в Лион. Те се състоят от четиристишия, групирани по сто. Година по-късно 35-то четиристишие се рецитира от цяла Франция:

Младият лъв ще победи стария

В битка, на невероятен дуел.

Ще избоде очите му през златен кафез.

Две рани в една ще предизвикат ужасната смърт.

През 1559 г. граф Монтгомери на турнир пробожда през лицевата мрежа на шлема Анри ІІ, който скоро след това умира. Нострадамус се прославя по цяла Европа. През същата година е повикан от френската кралица Катерина Медичи, на която предсказва трагичната съдба на нейните деца. През 1566 г., болен от подагра, Нострадамус предсказва края на дните си и дори мястото, където ще намерят неговия труп. „Предсказанията“ е една от малкото книги, които след 1555 г. постоянно се издават. Разшифроването на предсказанията и днес е изключително трудно; те са написани на латински, гръцки, иврит и с изопачени думи, хронологията на четиристишията е умишлено нарушена. Изследователите на Нострадамус са единодушни, че пророчеството се сбъдва, едва когато събитието настъпва. Първото четиристишие дава основание да се предполага, че е приемал психоактивни дроги. (А.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 47

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред