За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 44

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

М 3

МЕХЕН (егип.) В народните митове – велик змей, представляващ низшата атмосфера. В окултизма – свят на астралната светлина, символично наречен Космичен Дракон и Змей (наг). (Вж. трудовете на Елифас Леви, който наричал тази светлина le Serpent du Mal и с други имена, приписвайки й всичките зли въздействия на земята.)

МЕШИА и Мешиане (зенд.) Адам и Ева на зороастрийците в ранната система на персите; първата човешка двойка.

МИАЛБА (тибет.) В езотеричната философия на северния буддизъм – наименование на нашата Земя, наричана Ад за тези, които отново се въплъщават на нея за наказание. Езотерично Миалба се превежда като „Ад“.

МИГМАР (тибет.) Планетата Марс.

МИДРАШИМ (ивр.) „Древни“ – същото, което е „Пурана“; древните писания на юдеите, както „Пураните“ на Индия, се наричат „Древни“ (Свещени Писания).

МИЗРАИМ (егип.) Наименование на Египет в много древни времена. Сега това определение е свързано с франкмасонството. (Масонство.)

МИКАЛ (араб.) В мюсюлманската митология – един от приближените на Аллах малаика (ангели). Съответства на библейския архангел Михаил. Преданието споменава Микал (както и Джибрил) сред първите ангели, поклонили се (за разлика от Иблис) на Адам. Той бил сред тези, които отворили гърдите и очистили сърцето на Мохамед. Името Микал намерило широко приложение в магическата практика на мюсюлманите (магически квадрати, заклинания на джиновете и др.). (А.)

МИКРОКОСМОС – МАКРОКОСМОС (гр.) Учение за съответствията между вселената и най-малките градивни частици на земята, особено човека с неговия душевен и духовен вътрешен живот. Между тези два свята съществува взаимно привличане, тъй като и двата са съставени от един и същи елементи, а техният материален образ е само израз на силите, които ги проникват. Това учение е в основата на всички религиозни и окултни системи: в китайската И Дзин светът се разглежда като отражение; даоизмът учи, че човек трябва да се стреми към дела, достойни за небето; в индийската митология (както и в скандинавската) светът се създава от частите на човекоподобно същество (пуруша); в ученията на античните философи, на Платон, отправна точка е аналогията между човека и вселената. В късната античност човекът е отражение на зодиака. Съвременният окултизъм разглежда човека като активен посредник за преобразуването на земните и духовните елементи в по-висока същност, процес, който ще доведе до сливането на двата свята. (А.)

МИЛЕ (кит.) транскрипция на санскр. име Майтрея, кор. Мирик, яп. Микору Един от най-популярните светци в далечноизточния буддизъм. Миле е носител на бъдещото добро начало, процъфтяване, блаженство – в днешно време се намира на небето тушита. (А.)

МИМАНСА (санскр.) Школа по философия; една от шестте в Индия. Съществуват две миманси, стара и нова. Първата, „пурва-миманса“, създал Джамини, а по-късната, „утара-миманса“, един от Вясите (Вяса), сега я наричат школа на веданта. Шанкарачаря бил най-изтъкнатият апостол на последната. Школата на веданта е най-старата от всичките шест даршани (буквално – „проявен“), но дори и по отношение на пурва-мимансите не се допуска по-голяма древност от 500 г. пр. Хр. Изтоковедите – в своето пристрастие към абсурдната идея, че всички тези школи са възникнали „благодарение на гръцкото влияние“, за да съответстват те на техните теории – биха искали да им припишат още по-късен произход. Всички Шад-даршана (или шестте проявявания) имат една и съща отправна точка и твърдят, че ex nihilo nihil fit.

МИМИР (сканд.) Мъдрец-великан в Едите. Един от Йотуните, титаните. Той пазел кладенеца (кладенец на Мимир), в който били водите на началната Мъдрост; пиейки от този кладенец Один придобил знание за всички събития от миналото, настоящето и бъдещето.

*В „Сага за Инглингите“ се разказва, че ваните отрязали главата на Мимир (той бил техен заложник след войната между асите и ваните) и я изпратили на Один, който я балсамирал и се съветвал с нея. В „Младата Еда“ се разказва, че Мимир взел окото на Один като отплата за това, че му дал да се напие от извора на мъдростта.*

МИНАС (санскр.) Същото, което е и Минам, зодиакалният знак Pisces, Риби.

МИНОС (гр.) Велик съдия в Хадес. Древен цар на Крит.

МИСЛЕОСНОВА божествена, космическа (окулт.) Вечна мисъл, отпечатана в субстанцията или духо-материята във вечността; мисъл, която става активна в началото на всеки нов цикъл на живота.

МИСОНГИ (яп.) Шинтуиски ритуал, имащ за цел пречистване на омърсените тяло и ум чрез къпане или напръскване с вода. Една от формите на „мисонги“ е разпространеният и до днес обичай да се плакнат устата и ръцете преди влизане в храма, както и преди религиозни тържества. Подобен и е ритуалът „харае“ (или „хараи“), но е с по-широк обхват и се изпълнява от жреците. Благодарение на „харае“ човек може да се очисти от всякакви омърсявания и от лоши последици, предизвикани от грехове, лични нещастия и катаклизми. Два пъти в годината, през юни и декември, се извършва „охарае“ или „голямото пречистване“, след което цялата нация може да започне нов живот в духовна чистота. „Харае“ е един от най-древните и най-важни обреди, свързани с култа шинто, а молитвата, която се чете по време на церемонията „охарае“ – един от най-древните образци на японската проза. Поради магическото й значение тя била преподавана в непроменен вид от поколение на поколение в продължение на векове, чак до ден днешен. (А.)

МИСТАГОГИЯ (гр.) Учения или тълкувания на свещените мистерии.

МИСТЕРИИ Гръцките телетеи, празненства на посвещението или Тайнството. Това били ритуали, обикновено пазени в тайна от невежите и непосветените (език на мистериите), в които чрез драматизирани представления и други методи се предавал произходът на нещата, природата на човешкия дух, неговото отношение към тялото и метода на очистването му и завръщане към по-възвишен живот. Така там преподавали физика, медицина, закони на музиката, пророчество. Хипократовата клетва не била нищо друго, а задължение на мистика. Хипократ бил жрец на Асклепий и някои от неговите съчинения случайно станали общодостъпни. Но асклепидите били посветени на ескулаповския култ на змията, както вакханките били посветени на Дионис; в края на краищата и двата ритуала били обединени с Елевзиниите. Свещените Мистерии се разигравали в древните храмове от посветени йерофанти, за полза и обучение на кандидатите. Най-тържествени и окултни мистерии били несъмнено тези, които се извършвали в Египет от „групата пазители на тайните“, както мистър Бонвик нарича йерофантите. Морис описва тяхната природа много нагледно само с няколко реда. Разказвайки за мистериите, разигравани на Филе (остров на Нил), той казва, че „в тези тъмни пещери великите и мистични тайни на богинята (Изида) се разкривали пред покланящия се ученик, докато тържественият химн на посвещението ечал в обширното пространство на тези скални тайници“. Думата „мистерии“ произлязла от гръцкото muw, „затварям си устата“ и всеки символ, свързан с тях, имал съкровено значение. Както потвърждават Платон и много други мъдреци от древността, мистериите като школи по етика били силно религиозни, нравствени и благотворни. Гръцките мистерии – тайнствата на Церера и Вакх (Бакхус) – били само подражание на египетските; и авторът на книгата „Egyptian Belief and Modern Thought“ съобщава, че нашата „дума chapel или capella е, както твърдят, Caph-El, или школа на Ел, Слънчевото божество“. С мистериите са свързани прочутите кабири. Казано накратко, Мистериите във всяка страна били редица драматизирани представления, в които тайните на космогонията и природата въобще се олицетворявали от жреците и неофитите, които разигравали ролята на различни богове и богини, като повтаряли предполагаеми сцени (алегории) от живота им. Тяхното тайно значение се разяснявало на кандидатите за посвещение и се въплъщавало във философските доктрини.

МИСТЕРИУМ МАГНУМ (лат.) „Велика тайна“; термин, използван в алхимията във връзка с приготвянето на „Философския Камък“ и „Еликсира на Живота“.

МИСТИ (гр.) В древността наименование на новопосветените; сега така наричат римските кардинали, които, заимствайки всички свои обреди и догми от арийските, египетските и елинските „езичници“, присвоили дори и musth на неофитите. Те са длъжни да държат очите и устата си затворени при посвещаването им в сан и затова се наричат мисти.

МИСТИКА, мистицизъм (гр) „Да държиш очите и устата затворени“; наименование на стремежа за съединяване с Бога. За разлика от магията, която използва средства за въздействия, мистиката предполага устременост на вътрешните качества и сили, на Аза към Бога. Мистикът не упражнява влияние над другите хора и сили. Мистиката е надличностна, прекрачва съзнанието и Аза, докато магията е предперсонална и предрационална, тъй като е създадена преди формирането на съзнанието. Мистикът използва интуицията, съзерцанието и екстаза. Стремежът за обединение с божественото в късната античност и в средновековието се е наричал „път на съзерцанието“, а „пътят на активния живот“ е негова противоположност. „Пътят на съзерцанието“ се състои от три степени: 1. Очистване от греховете и всички обстоятелства, които пречат на божията милост да прониква в душата. 2. Просветление. 3. Съединяване с Бога, който се изявява непосредствено на душата. Но това не означава пантеистичното единство между бог и човек. (А.)

МИСЪЛ-ФОРМА Обект, създаден чрез концентрация и визуализация на аналогична форма от индивид или група хора. В зависимост от условията и степента на концентрация, той може да се реализира в астрален или даже физически план. Обикновено мисъл-формите (най-често – животни) са подвластни на своя създадел, но е възможно да заживеят и самостоятелен „живот“. В магическата практика, след като мисъл-формата изпълни своето предназначение, би трябвало да се разруши. Освен целенасочено създавани, съществуват и въплътени форми, резултат от колективната мисъл на човечеството през определени периоди: в окултизма паразитите и гризачите се разглеждат като „черупки“, оживени от отрицателните човешки мисли. В някои учения и школи тяхното унищожаване не носи кармични последствия. (А.)

МИТАРСТВА (гр.) “Митница“; в православно-християнските представи – изпитанията на душата след смъртта, но преди окончателното решение на страшния съд за нейната участ. Според тези представи душите изкупват в митарства своята греховност с мъки, сред които най-важната е срещата лице в лице с бесовете, чиято воля човекът е изпълнявал, докато е бил жив. Пространствената зона на тези „изпитания“ е между небето и земята, където действат „поднебесните духове на злобата „ – на границата между световете на материалното и духовното, „земното“ и „небесното“, разбирано като опасна демонична зона и нечиста духовност, на космичните цикли на злото. (А.)

МИТГАРД (сканд.) Огромен змей в Едите, гризящ корените на Игдрасил – Дървото на Живота и Вселената в легендата на древните скандинавци. Митгард – това е Световният Змей на Злото.

*„Средна земя“ в скандинавската митология; „средната“, обитавана от човека част на света и на земята. Зад границите на „прекрасния“ Митгард се намира Утгард – външния, граничен свят, полуотъждествен с Йотунхейм – пустинната страна на великаните (йотуните) на края на земята. Земята е заобиколена от океан, в който плува змеят Митгард – Йормунганд. Главен защитник на Митгард от йотуните и световния змей е Тор.*

МИТОЛОГИЧНИ ЖИВОТНИ Главно смесени същества (полухора – полуживотни). Могат да се разграничат пет групи: 1. Същества с човешко или животинско тяло с изразена човешка стойка – дявол, ангел, сатир и минотавър. 2. Същества с тяло на животно с подчертана стойка на животно – сфинкс, кентавър, сирена. 3. Същества с животинско тяло и животинска глава – дракон, гриф, пегас; отсъстват елементи от човек. 4. Смесени същества или комбинации с подчертани или уголемени телесни части – еднорог, циклоп. 5. Очовечени предмети или природни дадености – вода, планина или дърво, представени като човек. Най-старите познати изображения са от Египет и Месопотамия (ІІІ в. пр. Хр.). В Азия Индия и Китай са центрове, в които е разпространена представата за подобни създания. В културата на стара Америка също се срещат подобни фигури. Чрез световните религии митологичните същества намират широка интерпретация във фолклора и литературата. (А.)

МИТРА Шапка на религиозен сановник – като у римокатолическия епископ, увенчана в горната част с два гребена, приличаща на главата на риба с отворена уста – os tincae, което се асоциирало с Дагон, вавилонското божество – думата даг означава риба. Любопитно е, os uteri наричали женска човешка форма, а рибата е свързана с богинята Афродита, която излязла от морето. Любопитно е също това, че древнохалдейските легенди разказват за религиозен учител, който излязъл при тях от морето и когото наричали Оан и анедот – полуриба, получовек. (W.W.W.)

МИТРА или Мифра (перс.) Древноиранско божество, бог на Слънцето, за което свидетелства неговата лъвска глава (лъв). Това име съществува в Индия и означава една от формите на Слънцето. Персийският Митра, който прогонил от небесата Ариман, е своеобразен Месия, чието завръщане очакват в качеството му на съдия на хората; той е грехоносещ бог, изкупващ беззаконията на човечеството. Като такъв обаче той е пряко свързан с висшия окултизъм, чиито учения са се излагали по време на мистериите, които са носели неговото име.

МИТРА (перс.) Една от най-важните ирански религии, разпространена през ІІ в. от войниците в граничните райони в цялата римска империя. В основата е дуализмът, създаден от борбата между светлината и тъмнината, между доброто и злото. Светлите сили на края ще победят адските сили на земята. Централна фигура е слънчевият бог, почитан в жертвоприношение на бик (култ на бика). Митра се придружава от Каутес и Каутопатес, денят и нощта, които образуват с бога божественото триединство, символизиращо началото, краят, загубването и спасението на космоса. В култа към Митра съществува посвещение в различни степени, молитви и жертвоприношения, които приобщават към бога. (А.)

МИТРА (санскр.) „Приятел“, разбиран като втори участник на договора; в среден род – „дружба“, „договор“; във ведийската митология бог, свързан с договора, хората, Слънцето, един от адитите. Много по-често Митра образува с Варуна двойка, разглеждана като нещо единно. Митра (сам или заедно с Варуна) изпълва въздушното пространство, удържа небето и земята, укрепва небето и Слънцето, кара го да изгрява, пази двата свята, носи боговете. Слънцето е окото на Митра и Варуна. Специално се подчертава, че Митра е бог на приятелството, той е миролюбив и милосърден към хората, особено към певците; защитава ги и им носи богатство. Основна функция на Митра е обединение на хората в особена социална структура и установяване на договор с тях. Този договор се съотнася с универсалния космичен закон рита и с движението на Слънцето. Митра следи за вината и нейната липса, наказва за греховете, той е господар на истината и ръководи хората в сферата на социалния и моралния ред. (А.)

МИХАИЛ (ивр.) В юдаизма, християнството, а също и в мюсюлманството (Микал) – велик ангел, архангел. В Стария Завет Михаил е „князът“ на еврейския народ („княз велик, стоящ зад синовете на народа“). Неговата последна функция е борбата му с дракона (дявола, сатаната) в Апокалипсиса. Освен с мисията на войнствен застъпник, Михаил изпъква като ангел на милосърдието и молител за хората пред Бога. Като стоящ пред Божия трон той е едновременно ангел-писар, отбелязващ имената на праведниците в книга, а също така ангел-хранител на тайнствените писмени знаци и сред тях – на магическите думи, чрез които били сътворени небесата и земята. Оттук е неговата функция на Учител. В християнската традиция той носи в облаците тялото на починалата Божия майка. (А.)

„МИШНА“ (ивр.) Най-древната част от еврейския „Талмуд“, или устният закон, състоящ се от допълнителни предписания за ръководство на евреите, с обилни коментари. Съдържанието е разпределено в шест раздела, разглеждащи Семена, Празненства, Жени, Вреди, Свещени Неща и Очистване. Равинът Иуда Аунаси съставил „Мишна“ в единен кодекс през 140 г. (Равини.) (W.W.W.)

МНЕВИС (егип.) Бикът Мневис, Син на Птах и символ на бога на Слънцето Ра, както Апис бил смятан за Озирис в свещената форма на бик. Негова обител бил Хелиопол, Градът на Слънцето. Той бил черен и носел на рогата си свещен урей и диск.

*Епитет на Мневис е „посредник на Ра, който съобщава истината на Атум“. Почитаните Мневис бикове били държани в специално помещение, след смъртта им ги балсамирали и пазели в специален склеп. Майка на Мневис била кравата Хесат. Мневис бил отъждествяван с обожествения бик Бухис, смятан бил за ба – душа на Ра, а също така и на град Нехен (Иераконпол). (Вахана, Култ на Бика.)*

МОБЕДИ (зенд.) Жреци на парсите или зороастрийците.

МОЗЪЧНИ ВЪЛНИ Електромагнитни, подобни на радиовълните, които излъчва човешкият мозък. Могат да бъдат регистрирани чрез ЕЕГ при мозъчна дейност. Според техния ритъм те са: 1. Бета-вълни (13 – 30 херца – цикъл от регистрирани трептения за една секунда). 2. Алфа-вълни (8 – 13 херца, проявяват се в състояние на покой и при промяна на съзнанието). 3. Тета-вълни (4 – 7 херца, проявяват се при медитация). 4. Делта-вълни (1/2 – 4 херца), признак за сън, но при медиуми, лечители и адепти – състояние на просветление и висше съзнание. (А.)

МОЙРА (гр.) Същото, което е латинското фатум – съдба, предопределение, сила, ръководеща действията, страданията, живота и борбите на хората. Но това не е карма, а само една от нейните сили-посредници.

МОЙСЕЙ, Моше (ивр.) В юдаизма и християнството – първият пророк на Яхве и основател на неговата религия, законодател, религиозен наставник и политически вожд на еврейските племена в т. нар. „Изход“ от Египет в Ханаан. (А.)

МОКША (санскр.) „Освобождение“, „спасение“; същото, което е нирвана; посмъртно състояние на покой и блаженство на „Душата-Странник“.

МОЛЕ, Жак дьо Велик магистър на тамплиерите – краят на ХII и началото на ХIII в. Под натиска на краля на Франция Филип IV Хубави папата свиква през октомври 1311 г. XV вселенски събор. След шестмесечни безплодни спорове с краля, под оказан натиск, понтификът подписва на 2 май 1312 г. була, започваща с думите: „В името на Христовата промисъл...“, с която орденът на Храма бил ликвидиран. При четенето на присъдата, която първоначално била доживотен затвор, Моле се отрича от всичките си показания, изтръгнати с мъчения и протестира против незаконното водене на процеса. Това вбесява краля, който предава великия магистър на палача. На 18 март 1314 г. Жак дьо Моле е изгорен на бавен огън. Според легендата той проклина краля и папата, като призовава над тях божия съд. Предсказанието на Дьо Моле остава в паметта на поколенията и се превръща в мистичен ритуал сред наследниците на Храмовите тамплиери, а също и в по-късното масонство. (Тамплиери.) (А.)

МОЛОХ, Молех (ивр.) До средата на ХХ в. се смятало, на основание на Библията, че Молох – това е почитано в Палестина, Финикия и Картаген божество, на което се принасяли човешки жертви, сред тях и деца. Впоследствие било направено предположението, че Молох е обозначение на самия ритуал на жертвоприношението на изгаряне на хора или животни, по-късно прието като име на божество. (А.)

МОНАДА (гр.) „Единство“, „единица“; но в окултизма това често означава обединена триада, атма-буддхи-манас, или диада, атма-буддхи, тази безсмъртна част на човека, която се превъплъщава (превъплъщение) в низшите царства и постепенно се придвижва през тях към човека и след това към крайната цел – нирвана.

МОНАС (гр.) Същото, което е и терминът Монада; „Самотен“, единица. В питагорейската (Питагор) система диадата еманира от висшия и единен Манас, явяващ се по този начин „Първо-Причина“.

МОНАХИНИ Имало ги в древен Египет, в Перу и в стария езически Рим. Те били „девствени годеници“ на съответните (слънчеви) богове. Херодот заявява: „Годениците на Амон прекъсват всички контакти с хората“, те са „годеници на небето“ и всъщност за света те са мъртви – така както е и сега. В Перу те били „Чистите деви на Слънцето“, а към палакистките на Амон-Ра в някои надписи се обръщат като към „божествени съпруги“. Сестрата на Оун-нефер, главният пророк на Озирис по време на царуването на Рамзес II, е описана като „Таиа, настоятелка на монахините“ (Мариет Бей). (Жрици.)

МОРИА (санскр.) Една от буддиските царски династии на Магадха, към която принадлежали Чандрагупта и Ашока, негов внук; също така наименование на племето на раджапутите.

МОРИА, планина. Според традицията – местонахождението на първия Соломонов храм в Ерусалим. Към тази планина се отправил Авраам, за да принесе в жертва Исаак.


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 44

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред