За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 43

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

М 2

МАХА БУДДХИ (санскр.) Махат; Разумната Душа на Света; седем Пракрити, или седем „природи“ или планове се изброяват, като се започне от Маха буддхи надолу.

МАХА ВИДЯ (санскр.) Велика езотерична наука. Само високо посветени владеят тази наука, която съдържа почти всемирно знание.

МАХА ГУРУ (санскр.) „Велик учител“; посвещаващ.

МАХА ДЕВА (санскр.) „Велик бог“; титла на Шива.

МАХА ЙОГИН (санскр.) „Велик аскет“; титла на Шива.

МАХА КАЛА (санскр.) „Велико Време“; име на Шива като „Разрушител“ и на Вишну като „Пазител“.

МАХА КАЛПА (санскр.) „Велик Век“.

МАХА КОГАН (санскр.) Ръководител на духовна Йерархия или школа по окултизъм; глава на трансхималайските мистици.

МАХАЛО Висящо на конец тяло от метал с конусовидна, сферична или друга форма. Чрез въртеливото движение на махалото се установяват залежи от руди, водни източници, както и болестни състояния. Махалото отчита положителни и отрицателни влияния, които обаче не винаги съвпадат с електромагнитните полюси (минус и плюс). Общоприето е, че когато махалото се движи по посока на часовниковата стрелка, влиянията са положителни, а обратно на часовниковата стрелка – отрицателни. Съществуват два възгледа за произхода на влиянията върху махалото: 1. Махалото (металното тяло) реагира на електромагнитното (биополето) на даден обект. 2. Махалото отразява вибрациите на тялото на оператора, което взаимодейства с дадено поле. Махалото като уред за първи път е споменато от римския писател Марцелий (330-390). (А.)

МАХА МАНВАНТАРА (санскр.) Голям промеждутък между последователни „Ману“. Период на вселенска активност. Манвантара означава период на дейност, противоположност на пралая или отдих – без да се отнася към продължителността на този цикъл. (Манвантара.)

МАХА МАЯ (санскр.) Великата илюзия на проявеното. Вселената и всичко в нея, в своето взаимодействие, се нарича велика Илюзия, или Махамая. Това също така е обичайната титла, давана на Непорочната Майка на Гаутама Будда – Маядеви, или на „Великата Тайна“, както я наричат мистиците. (Мая.)

„МАХА ПАРИНИБАНА СУТА“ (пали) Едно от най-авторитетните буддиски свещени писания.

МАХА ПРАЛАЯ (санскр.) Противоположност на махаманвантара; „велико Разтваряне“, „Нощ“, следваща „Деня на Брама“. Тя представлява велика почивка и сън на цялата природа след периода на активно проявяване; ортодоксалните християни биха се отнесли към нея като към „разрушение на света“. (Пралая.)

МАХА ПУРУША (санскр.) Висш и Велик Дух; титла на Вишну.

МАХА РАДЖИКИ (санскр.) Гана, или клас богове, 236 на брой. Определени Сили в езотеричните учения.

МАХА ШУНЯТА (санскр.) Пространство или вечен закон; велика пустота или хаос.

МАХА ЮГА (санскр.) Съвкупност от четири юги, или периодът от 4 320 000 слънчеви години; „Ден на Брама“ в браманиската система; „велик век“. (Юга.)

„МАХАБХАРАТА“ (санскр.) „Велика война“; прославена епична поема на Индия (може би най-дългата поема в света), която включва както „Рамаяна“, така и „Бхагавад Гита“ – „Небесната Песен“. Няма двама изтоковеди, които да са на едно мнение относно времето на нейния произход. Но несъмнено тя е много древна.

*Съдържа над 100 хиляди шлоки, написани главно от мъдреца на име Вяса. В центъра на действието й е конфликтът между Пандавите и Кауравите (Кауравия), потомци на Бхарата. По своята значимост се смята за пета Веда.*

МАХАБХУТИ (санскр.) Грубите елементарни принципи на материята.

„МАХАВАНСО“ (пали) Буддиско историческо съчинение, написано от бхикшу Моханама, чичо на цар Дхатушма. Авторитетен източник за историята на буддизма и неговото разпространение на о. Цейлон.

МАХАВИРА (санскр.) “Велик герой“; в джайнската традиция митологизиран образ на вероучителя на джайнизма, живял в VI в. пр. Хр. (А.)

МАХАГИСТИЯ Магията, каквато някога била преподавана в Персия и Халдея, където окултната практика била издигната до религио-магизъм. Говорейки за махагистията, или магизма, Платон отбелязва, че това е най-чиста форма на култа към божествените неща.

МАХАДЖВАЛА (санскр.) Определен вид ад.

МАХАПУРУШАЛАКШАНА (санскр.) “Признак на великия човек“; в буддиската митология 32 признака на тялото, с които е белязан или велик император (чакраватин), или будда – ръцете и краката са закръглени, пръстите на ръцете са дълги, петите широки, кожата е със златист цвят, раменете са широки, езикът – дълъг, гласът е подобен на гласа на Брама, зъбите са равни и т.н. Детайлното описание на махапурушалакшана е дадено в много канонични и неканонични произведения на буддизма. Наред с тези махапурушалакшана съществуват и 80 второстепенни признака на будда. (А.)

МАХАРАДЖИ, Четирима (санскр.) Четири велики кармични божества при северните буддисти, поместени в четирите страни на света, за да наблюдават човечеството.

МАХАСИДДХИ (санскр.) “Велик достигнал“; в буддиската митология на ваджраяна – полумитични лица, които са постигнали съвършенство чрез йогийска практика. В основата на образите на махасиддхи лежат реални хора, живели в Индия от VII до ХI в. (А.)

МАХАСУРА (санскр.) Велик Асура; екзотерично – Сатана, езотерично – велик бог.

МАХАТ (санскр.) „Велик“; първият принцип на Всемирния Разум и Съзнание. В пураничната философия – първият продукт на първоприродата, или Прадхана (същото, което е Мулапракрити); създател на манас, мислещият принцип, и Аханкара, еготия или чувството „Аз съм Аз“ (в низшия манас).

МАХАТМА (санскр.) „Велика душа“; адепт от висша степен. Възвишени същества, които, достигайки пълна власт над своите низши принципи, живеят извън препятствията при „човека от плът“ и притежават знание и сила, съответни на този стадий, който те са достигнали в своята духовна еволюция. На езика пали се наричат рахати и архати.

МАХАЯНА (пали) „Голямата колесница“; школа, мистична система, основана от Нагарджуна. Нейните книги били написани през ІІ в. пр. Хр.

*Като самостоятелно направление в буддизма, махаяна се оформило вероятно през първите векове пр. Хр. За разлика от хинаяна, на махаяна е присъщ универсалният характер на идеята за спасение: възможността да се достигне състояние на будда е свойствена на всички същества, тъй като те притежават изначално същността на будди. Централно място в махаяна заема образът на бодхисатва, който се грижи не само за своето спасение, но и за освобождението на всички хора от сансара. Броят на буддите в махаяна е безкраен, те се появявали винаги в безначалната и безгранична сансара и ще се появяват до нейния край; но всички те имат еднаква същност.*

МАХЕС (егип.) В египетската митология – кръвожаден бог, син на Баст. Негови епитети са: „диво гледащ лъв“, „той се радва на кръвта“. В късния период бил смятан за бог на бурите, тъмнината и вятъра. Изобразяван бил като човек с глава на лъв с корона на главата. (А.)

МАХИМА (санскр.) Един от осемте вида сиддхи: „огромност“ – способност да се увеличава физическата маса и плътност. (А.)

МАШ-МАК Според преданието – дума на атлантите от четвърта раса за означаване на тайнствения космичен огън или по-скоро – на Силата, която, както се твърдяло, можела за един миг да помете цели градове и да разруши света.

МАЯ (санскр.) Илюзия; космична сила, правеща възможно феноменалното съществуване и вследствие на това – възприятието. В индуската митология само това, което е неизменно и вечно, се нарича реалност; всичко, което е подложено на изменение чрез разложение и диференциация и което има, вследствие на това, начало и край, се смята за мая – илюзия.

*„Това, което не е“; според учението на Веданта земният свят е само илюзия. Истински съществуващото е е само вечното, абсолютното, Брахман, Атман, т.е. Азът в човека. Цел на спасението е да се осъзнае илюзорността на материалния свят.*

МАЯ МОХА (санскр.) Илюзорна форма, приета от Вишну, за да заблуди аскетичните дайти, които станали прекалено свети чрез аскетизъм и поради това твърде опасни със своята мощ, както разказва „Вишну Пурана“.

МАЯВИРУПА (санскр.) „Илюзорна форма“; „двойник“ в езотеричната философия; допелгенгер или перисприт на немски и френски.

МАЯВИЧЕН УПАДХИ (санскр.) Покривало на илюзията, феноменална външност.

М’БУЛ (ивр.) „Водите на потопа“; езотерично – периодични изливания на астрални нечистотии върху земята; периоди на психически престъпления и беззакония или постоянни морални катаклизми.

МЕ (шумер.) В шумерската митология – могъщи божествени тайнствени сили, управляващи света, всички божествени и земни институции. Смятало се, че силите Ме можели да притежават градове и храмове, те можели да напускат техния собственик, да се въплъщават в предметна форма, като запазват при това невидимите си свойства. Ме е задължителен атрибут на боговете, като при това всеки бог ги притежава в различна степен; например Ан и Енлил са боговете, които най-често са давали тази сила на други богове. Съществували са Ме на подземния свят – порядки, които не можело да се променят и на които трябвало да се подчиняват всички негови обитатели. С Ме донякъде е свързана (и вероятно се е развила от него) акадийската представа за „таблиците на съдбите“. „Таблиците на съдбите“ определяли движението на света и световните събития, тяхното притежаване осигурявало световно господство или го потвърждавало. (А.)

МЕД НА ПОЕЗИЯТА (сканд.) В скандинавската митология – свещена напитка, даряваща мъдрост и поетично вдъхновение. Историята по приготвянето на тази напитка и придобиването й от Один най-подробно е изложена в „Младата Еда“. (А.)

МЕДИТАЦИЯ (лат.) „Следсетивно“; сборно понятие за различни видове техники и състояния за разширяване на съзнанието и за вътрешно вглъбяване, които като практическа мистика имат голяма традиция в източните учения и християнството. Основно правило е пълното отпускане на тялото и покоят на съзнание и чувства. Тялото може да бъде неподвижно и в поза, практикувана при йога, в движение, както е при суфизма, с танцови движения и др. Целта е или състояние на свръхбудност (буддизъм) или снижаване на нивото на съзнанието (мистика). Тези състояния могат да бъдат регистрирани чрез интензитета и вида на мозъчните вълни. И в двете състояния тялото и психиката напускат обичайното вибрационно ниво (вибрации) и осъществяват контакт с явления на друго енергийно поле. В практиката освен позата на тялото голяма роля играе дишането. Техниките на дишане водят пряко към желаното психично състояние, защото дишането е свързващо звено между съзнанието и подсъзнанието. В различните религии се употребяват определени изречения, мантри, геометрични фигури или магически срички. (А.)

МЕДИУМ (лат.) „Посредник“; наименование за личност, която има способността да възприема свръхсетивни явления и може да предизвиква паранормални феномени. Медиумите взимат участие в спиритичните сеанси, за да установят контакт с духове. (А.)

МЕЛЕК (ивр.) „Цар“; титла на сефирота Тиферет (Красота), V или вау, в Тетраграматон – син, или Микропросопус (Малкия Лик, Ликове).

МЕЛХИ (санскр.) Клас богове на огъня или саламандри.

МЕЛХИСЕДЕК, Мелкицедек (ивр.) “Царят мой е праведност“; име, включващо названието на общосемитско божество в преданията на юдейството и ранното християнство от времената на Авраам, цар на Салим (Шалем, бъдещият Ерусалим), свещенослужител на предмонотеистичния култ на Елйон, отъждествяван от библейската традиция с Яхве. Като идеално явление на царското и първосвещеническото достойнство, Мелхиседек е прототип на месията. С най-голяма сила такава гледна точка е изразена в кумранския (Кумран) текст „Мидраш Мелхиседек“, където избраниците на Яхве са наречени „хора на жребия на Мелхиседек“, месианското време на изкуплението се характеризира като „година на благоволението на Мелхиседек“, а самият той е показан като глава на „вечните ангели“ и изпълнител на възмездието. Тези виждания на сектата на есеите проникнали и в раннохристиянската среда, за която Мелхиседек (донякъде по силата на своя неопределен, а поради това и тайнствен произход) е подобие на Иисус Христос. (А.)

МЕМРАБ (ивр.) В Кабала „гласът на волята“, т.е. колективните сили на природата в действие, наречени от еврейските кабалисти „Слово“ или Логос.

МЕНДЕС (гр.) Наименование на демон-козел, на който, по твърдението на римската църква, се покланяли тамплиерите и други масони (масонство). Но този козел бил мит, създаден от злобната фантазия на odium theologicum. Подобно същество никога не е съществувало, както не е съществувало и поклонение на тамплиерите към него или на техните предшественици – гностиците. Бог на Мендес или гръцкият Мендесия (название на Долен Египет в дохристиянските времена), бил овчеглавият бог Амон, живият и свят дух на Ра, животодаващото Слънце; и това заблудило някои гръцки автори, които твърдят, че египтяните са нарекли самия „козел“ (или овчеглавия бог) Мендес. Векове наред Амон бил главно божество на Египет, върховен бог; Амон-Ра бил „скрит бог“, или Амен (съкровен), Самороден, явяващ се „свой собствен баща и свой собствен син“. Езотерично той бил Пан, бог на природата или олицетворената природа, и вероятно двойното копито на Пан с козите крака съдействало за заблудата, че този бог е козел. Доколкото светилището на Амон се намирало в Па-би-небтат, „обител на Тат или Духа, на Властелина Тат“ (Биндеди в асирийските надписи), гърците в началото изкривили това наименование като Бендес, а след това – Мендес, от „Мендесий“. Тази грешка доста добре е послужила на църковните цели, за да бъде отхвърлена дори и когато била установена.

МЕНДЕЯНИ (гр.) Наричат ги също сабеяни или християни на св. Иоан. Последното е абсурд, тъй като според всички свидетелства и дори тяхното собствено, те нямат нищо общо с християнството. Съвременната секта на мендеяните е широко разпространена по цяла Мала Азия и други райони и някои изтоковеди справедливо я смятат за непосредствено оцелели остатъци на гностиците. Тъй като, както е обяснено в „Dictionnaire des Apocryphes“ на абат Миние (ст. „Le Code Nazarean“ vulgairement appale „Livre dЪAdam“), мендеяните (на френски се пише mandaites, което се произнася като mandai) „всъщност означава наука, знание или гнозис. Това е еквивалент на гностици.“ Както показва цитираното по-горе съчинение, независимо от това, че много пътешественици са говорили за сектата, чиито последователи са наричат различно – сабеяни, християни на св. Иоан и мендеяни – и са разпространени около Шат-Етараба, там където се сливат Тигър и Ефрат (главно в Басора, Ховейза, Корн и т.н.), именно Норберг пръв е посочил племето, принадлежащо на тази секта, установило се в Сирия. И то е най-интересното от всички. Това племе, наброяващо 14 или 15 хиляди, живее на един ден път на изток от Ливанската планина, главно в Елемерк (Лата-Киех). Те наричат себе си, без разлика, назареи и галилеи, тъй като първоначално дошли в Сирия от Галилея. Те твърдят, че тяхната религия е религия на св. Иоан Кръстител и че тя ни най-малко не се е променила оттогава. В празнични дни носят дрехи от камилска кожа, спят на такива кожи и ядат скакалци и мед, както е постъпвал техният „Отец св. Иоан Кръстител“. Обаче наричат Иисус Христос лъжец, фалшив Месия и Небсо (или планетата Меркурий в нейния зъл аспект – небо) и го представят като творение на Духа на „седемте разположени към зло звезди“ (или планети). Вж. „Кодекс на назареите“, който е тяхно Свещено Писание.

МЕНСАМБУЛИЗЪМ (лат.) Дума, създадена от някои френски кабалисти за обозначаване на феномена „въртене на маса“ от латинското mensa, маса.

МЕРАХА ФАТ (ивр.) Използва се по отношение на „диханието“ на божествения Дух, когато той се носи над водите на пространството преди творението (Сифра ди Цениута).

МЕРКАБА мистика Направление в юдейската мистична литература, съществувало от І до ХІ в. То се основава на книгата на Иезекил, където е описана божествената колесница (Меркаба). Преживяванията на мистика, преминаващ през седемте двореца (хекхалот) към трона на Бога, са описани в специални съченения. При вратите стоят пазачи, които пропускат само тези, които познават тайните печати и пароли. В края се вижда божеството в човешката форма, описана от пророка Иезекил. Размерите му превишават всички човешки представи. Поради подобни „преувеличения“ цялата литература на хекхалот е била определяна като наивна. Но целта на това пътуване не е въобще бог, а най-висшият от ангелите – Метратрон (гр. – „стоящият до трона“). Това е въздигнатият в небето Енох. Описанията на небесното пътуване на Енох съвпада в много отношения с мистиката Меркаба. (Мистика.) (А.)

МЕРКАВА или Меркаба (ивр.) „Колесница“; кабалистите казват, че след като учредил десетте сефирота, Върховният ги използвал като колесница или трон на славата, на който слиза при душите на хората.

МЕРЛИН Според легендата за крал Артур – маг и предсказател. Мерлин е езическият магьосник, противоположност на мистичното християнство на Парцефал и на всички други, които търсят свещения Граал. По този начин той олицетворява онези елементи, които са граничната черта между ортодоксалното християнство и магията. Според легендата съществували са множество окултни групи, главно в Англия. (А.)

МЕРОДАХ (халд.) Бог на Вавилон, Бел на по-късните времена. Той е син на Давкина, богиня на низшите сфери или земята, и Хеа, бог на Моретата и Хадес на изтоковедите; но езотерично и за акадийците – Велик Бог на Мъдростта, „този, който възкресява от мъртвите“. Хеа, Еа, Дагон или Оан и Меродах са по същество едно и също.

МЕРУ (санскр.) Наименование на планина, намираща се в центъра (или „пъпа“) на земята, където е разположена Сварга, Олимпът на индусите. Там се намират „градовете“ на най-великите богове и обителите на различни деви. В географско значение това е неизвестна планина на север от Хималаите. Според преданието, Меру в най-ранни ведийски времена била „Страна на Блаженството“; наричат я също Хемадри, „златна планина“, Ратнасану, „връх на скъпоценния камък“, Карникачала, „планина на лотоса“, и Амарадри, и Дева-парвата, „планина на боговете“. Окултните учения я поместват в самия център на Северния полюс, определяйки я като местонаходище на първия континент на нашата Земя, след втвърдяването на този глобус.

МЕСА Главното богослужение в католическата църква, литургия. „Черна меса“ – литургия, която се извършва при магьоснически ритуали. (А.)

МЕСИЯ (ивр. „помазаник“, гр. прев. „Христос“) В юдаизма – идеалният цар на времената, предопределен организатор на вечните съдби на „божия народ“, посредник между бога и хората и носител на най-голям авторитет на земята, спасител, донасящ със себе си ново, по-добро състояние на цялото световно битие; в християнската религия преосмисленият и преобразуван образ (месия = Иисус Христос) е неин смислов център. (А.)

МЕСМЕР, Фридрих Антон Прочут лечител, отново открил и практически приложил магнетичния флуид у човека, който нарекли „животински магнетизъм“, а от този момент – месмеризъм. Той се родил в Швабен в 1734 г. и умрял през 1815 г. Месмер бил посветен член на Братствата Fratres Lucis и Лукшур (или Луксор), египетското разклонение на последното. Съветът на „Луксор“ го избрал – съгласно указанията на „Великото Братство“ – за техен пореден първопреминаващ (прокарващ пътя) през XVIII в., изпращан в последната четвърт на всяко столетие за просвета на неголяма част от западните народи в окултно знание. Именно Сен Жермен наблюдавал развитието на събитията в този случай; по-късно Калиостро бил изпратен за съдействие, но след извършването на редица грешки, повече или по-малко съдбовни, бил отзован. От тези трима души, които отначало били смятани за шарлатани, Месмер вече е реабилитиран. Оправдаването на другите двама ще последва през следващото столетие. Месмер основал през 1783 г. „Орден на Всемирната Хармония“, в който, както предполагат, учели само на животински магнетизъм, но в действителност в него разяснявали учението на Хипократ, методите на древните Асклепии, Храмовете на лечението и много други окултни науки (окултизъм).

МЕТАМПСИХОЗА Преход на душата от един стадий на съществуване в друг. Символизиран и вулгарно възприет като прераждания в тела на животни. Това е термин, който въобще е неправилно разбран от всички класи на европейското и американското общество, включително и от много учени. Метампсихоза следва да се отнася само към животните. Кабалистичната аксиома „Камъкът става растение, растението – животно, животното – човек, човекът – дух, а духът – бог“ се разяснява в труда на Ману „Манава дхарма шастра“ и други браманистки книги.

МЕТАТРОН (ивр.) Кабалистичният „Княз на Ликовете“, първият сефирот (сефира), Божественият разум, и предполагаем ръководител на Мойсей. Неговото числово значение е 314 – същото, каквото е при титлата на божеството Шаддай, Всемогъщ. Той също е ангелът на света Бриа и този, който водел израилтяните през пустинята и поради това – същото, което е „Господ Бог“ Йехова. Тази дума напомня гръцката метатрон, „в близост до Трона“. (W.W.W.)

МЕТЕОРИТ лунен камък, фелдшпат Безцветен, прозрачен, наречен поради синкаво-белия си цвят лунен или селенит. Особено е почитан в арабския свят: цветът му се променя според фазите на луната; ако към носещия го се приближава враг, камъкът излъчва мека светлина. Преданието гласи, че всички в кръга на притежаващия камъка, го почитат и са му верни. В съдове от метеорит може дълго да се съхраняват лекарства и храни. Съвременно приложение: влияе на гърлената чакра (висудха) и помага при стрес, страх и заболявания в тазовата област. (А.)

МЕТИС (гр.) „Мъдрост“; гръцката теология съединила Метис, Божествената Мъдрост, с Ерос – Божествената Любов. Тази дума също уж е елемент на божеството или идола на тамплиерите – Бафомет, което някои авторитети произвеждат от Baphe, кръщение, и Metis, мъдрост; други твърдят, че идолът е представял двама учители, които тамплиерите еднакво отхвърляли, а именно римският Папа и Мохамед. (W.W.W.)

МЕТОДЪТ „АЛЕКСАНДЪР“ Терапевтична техника, наречена по името на актьора Александър Матиас (1869-1955), описана в неговата книга „Употребата на Аза“. По време на театралната си дейност Александър има сериозни проблеми с гласа; при опитите да преодолее своите трудности, той установява, че подготвяйки се за актьорското поприще, е придобил навика при рецитиране да държи главата си отметната назад. Разширявайки кръга на своите наблюдения и изводи, констатира, че всички мисли, чувства и действия се отразяват върху тялото – чрез определени реакции на дадени органи и системи. Първоначално изградените представи се превръщат в навици, които нарушават хармонията на човешката същност, на тялото и духа. Проблемът се усложнява и от факта, че хората възприемат лошите навици като част от своята личност. По време на 30-те терапевтични сеанса, акцентът не е върху съзнанието, защото Азът ще получи ново надмощие над телесните функции, което ще задълбочи дисхармонията; целта е пациентът постепенно да получи едно ново усещане за тялото си, да пренастрои усилията на мускулатурата си, а като следствие да заличи в съзнанието си старите модели на поведение. След Втората св. война Александър открива център за обучение и лечение в Лондон. (А.)

МЕТОДЪТ „АЛТА-МАДЖОР“ Терапия, описана от алтернативната лечителка Диво Вебер в книгата „Терапията алта-маджор“ (1987). В основата е методът на Александър и лечебната практика на суфиите (суфизъм). Алта-маджор е най-горната точка на гръбначния стълб, връзката на тялото с духа; при суфиите се нарича „Врата на светлината и истината“, защото през нея прониква универсалната жизнена енергия. Деформацията на тази точка се отразява на всички телесни функции, както и на психическото състояние на индивида; едновременно с това въпрепятства притока на енергия към чакрите (чакра). Деформацията може да настъпи следствие на травми по гръбначния стълб, но също така е възможно след преживени силни психически сътресения в точката да се натрупа негативна енергия, която блокира енергийно гръбначния стълб. По кожата над точката могат да се появят и видими промени. Целта на терапията е изправянето и оздравяването на гръбначния стълб, което се отразява благотворно на душевното и физическото здраве на пациента. (А.)

МЕТОДЪТ „СИЛВА“ Комбинирана психотерапия, формулирана от Хосе Силва. Чрез различни техники – самовнушение, контрол над психични и физиологични функции, хипноза и медитация се постига състояние на съзнанието, при което доминират алфа-вълните (мозъчни вълни). Освободеният чрез отпускане потенциал може да се използва за повишаване на паметта, концентрацията, жизнеността, за самолечение и лечение на други хора, за свръхсетивни възприятия. (А.)

МЕТОДЪТ „ФЕЛДЕНКРАЙС“ Израелски физик, психолог и терапевт (1904-1948), който в книгата си „Body and Mature Behavior“ описва резултатите от своите изследвания и практическите страни на метода. Според Фелденкрайс човекът се формира чрез наследствеността, възпитанието и самовъзпитанието. Първите два компонента са даденост, но третият зависи от неговата воля. Човек е жертва на репресивно възпитание и тепърва трябва да осъзнава себе си, т.е. своето тяло и неговите функции. Това може да се постигне чрез съзнателни упражнения с всички телесни и духовни функции: правилна стойка, добри постъпки, правилно движение и дишане, координация между различните видове мускули, правилно движение на таза, изправено положение на гръбначния стълб и главата, усъвършенстване на представата за Аза, хармонизирането на дишането с процеса на мисленето. (А.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 43

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред