За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 42

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

М 1

МАНДРАГОРА (гр.) Растение, чието коренище има формата на човек. В окултизма се употребява от черните магове за различни цели; някои от окултистите на „лявата ръка“ създават с негова помощ хомункули. Обикновено го наричат mandrake и се предполага, че то крещи, когато го изравят от земята.

*Съдържа алкалоидни атропини и скополамин, които могат да предизвикат смущения в дейността на мозъка. В малки количества тези вещества премахват болки, но дози над 10 мг водят до натравяния и даже смърт. За първи път употребата на растението се споменава в ХV в. пр. Хр. при магически ритуали за любов и плодородие.*

МАНИ (ср. перс.) Митологизиран образ на ирански религиозен реформатор, вероучител и пророк, основател на манихейството. Сведения за живота на Мани (216-277) и манихейството се съдържат в „Деяния на Архелай“ (IV в.), произведенията на Блажения Августин, свети Ефрем (IV в.), свети Епифаний (IV в.), християнските сирийски хроники, „Книга на схолийте“ на сириеца Теодор бар Конай (VIII в.), някои мюсюлмански източници на арабски и персийски езици и др. Съществуват редица фантастични етимологии и тълкувания на неговото име: „луд“, „маниак“, но и „скъпоценен камък“ (от санскр. mani). (А.)

МАНИ или Манус (лат.) Доброжелателни „богове“, т.е. „призраци“ на низшия свят (камалока); обожествени сенки на умрелите за невежия от древността и „материализиращи се“ духове за съвременния спиритуалист, приемани за души на умрелите, а в действителност те по същество са само техните празни обвивки, или образи.

МАНИПУРА-ЧАКРА (санскр.) mani – „скъпоценност“, pura – „пълнота“; десетлистна чакра, лотос, същото, което е и набхипадма – „лежаща на пъпа“. Тази чакра е във връзка със Слънцето и отговаря на елемента огън. С контрола над чакрата се придобива висша психическа сила. Разтварянето на манипура-чакра освобождава от болести. Съответствия: цвят – жълт, форма – триъгълник. (А.)

МАНИХЕИ (лат.) Секта от ІІІ в., която вярвала в два вечни принципа на добро и зло – първият дарил човечеството с души, а последният с тела. Тази секта била основана от някой си полухристиянски мистик Мани, който се представял за очаквания „Утешител“, Месия и Христос. Много столетия по-късно, когато тази секта вече не съществувала, възникнало Братство, наричащо себе си „манихеи“ – от масонски тип (масонство) с няколко степени на посвещение. Техните идеи били кабалистични, но били невярно разбрани.

*Манихейският канон съставят седем (сакрално число – образ на идеална цялостност и съвършенство) съчинения – „Шапуракан“ (посветен на Шапура), „Живото евангелие“, „Съкровище на живота“, „Прагматея“, „Книга на мистериите“, „Книга на исполините“, „Писма“. Според учението на Мани, в света от край време е съществувала и се е предавала истината. Но тя се появявала в своята очевидност и насъщност, само когато идвали вестители (много важна категория персонажи в учението на Мани), откриващи (проявяващи) тази истина. Преди Мани истината се предавала в различни форми, винаги била частична (и следователно накъсана). Подобна истина била възвестена от Адам, Енох, Ной, Сим, Авраам и др., но най-вече от тримата велики апостола – Заратустра, Будда и Иисус Христос. Обаче тяхната роля се проявявала само на локално ограничени пространства (Будда – на изток, Заратустра – в Иран, Христос – на Запад). Мани е не само „апостол на Вавилония“ и съвременното му поколение, последовател на тримата велики апостоли, но и крайно висше звено във веригата на небесните вестители – откриватели на истината, „печат на пророците“, просветител. Светлината на истината, носена от Мани, е цялостна, абсолютна, от нищо незатъмнена и поради това съвършена.*

МАНО (гност.) Властелин на Светлината, Rex Lucis в „Кодекс на назареите“. Той е вторият „живот“ на втората, или проявената троица, „небесен живот и светлина, по-древен от архитекта на небесата и земята“ („Codex Nazaraeus“, Vol. I, p.145). Тези троици са по същество следните: Върховен Властелин на великолепието и светлината, светещ и сияещ, преди когото никой друг не е съществувал, нарича се Корона (Кетер – венец); Властелинът Ферхо, непроявеният живот, който съществувал в първия извечно; и Властелинът Йордан – дух, живата вода на милосърдието (пак там, II, 45-51). Това е този единствен, чрез когото можем да бъдем спасени (спасение). Тези тримата съставляват троица in absconditо. Втората троица се състои от трите живота. Първият е подобие на Властелина Ферхо, от когото той произлязъл, и този втори Ферхо е Цар на Светлината – Мано. Вторият живот е Иш Амон (Плеромата), чашата на предопределението, съдържаща видимата мисъл на Jordanus Maximus – типа (или неговото достъпно за разбиране отражение), прообразът на живата вода, който е „духовният Йoрдан“ (пак там, II, с. 211). Третият живот, създаден от двата други, е Абатур (Аб, Родител или Баща). Това е тайнственият и стар, „Най-стар от Най-старите“, Старец „Senem eui obtegentem et grandaevum mundi“. Последният, трети Живот, е Баща на Демиурга Фетахил, Творецът на света, когото офитите наричат Илда Баоф, макар че Фетахил е еднороден, отражение на Бащата, Абатур, който го произвежда, „гледайки в тъмната вода“. София Ахамот също ражда своя Син Илда Баоф, Демиурга, като гледа в хаоса на материята. Но Властелинът Мано, „Властелинът на величествеността, Властелинът на всички гении“, в този кабалистичен „Кодекс“ е по-висш от Бащата, тъй като, ако единият е чисто духовен, другият е материален. Например, докато „еднородният“ на Абатур е геният Фетахил, творецът на физическия свят, Властелинът Мано, „Властелинът на Целситюд“, който е син на Този, който е „Отец на всички, които проповядват Евангелието“, също така произвежда „еднороден“, Властелина Лехдайо, „справедливия Властелин“. Той е Христос, помазаник, който излива „милосърдието“ на Невидимия Йордан, Духа на Висшия Венец. (За по-нататъшни сведения вж. „Разбулената Изида“, т. II.)

МАНОДХАТУ (санскр.) „Свят на разума“, като означава не само нашите ментални способности, но също така едно от подразделенията на умствения план. Всеки човек има своя Манодхату, или мислен план, съответстващ на степента на неговия интелект и ментални способности, зад границите на който може да премине, само като изучава и развива висшите си духовни способности в една от висшите сфери на мисълта.

МАНОМАЯ КОША (санскр.) Ведантичен термин, означаващ Обвивка (Коша) на Маномая, еквивалент на четвърти и пети „принципи“ у човека. В езотеричната философия тази „Коша“ отговаря на двойствения манас.

*Кош, пълен с манас – психически токове“. (Дживатман.)*

МАНТИКА или Мантично Безумие В това състояние се придобива дара на пророчеството. Тези две понятия са почти синонимни. Едното се почитало така, както и другото. Питагор и Платон високо я ценели, а Сократ съветвал своите ученици да изучават Мантика. Отците на църквата, които така сурово съдели мантичното безумие при езическите жреци и питии, нямали нищо против да го прилагат за свои собствени цели. Монтанистите, получили своето название от Монтан, епископ на Фригия, който бил смятан за божествено вдъхновен, си съперничели с mtntiz (мантеис), или прорицателите. „Тертулиан, Августин и мъчениците на Картаген фигурирали сред тях“ – казва авторът на книгата „Prophecy, Ancient and Modern“. „Както изглежда, монтанистите напомняли вакханките по дивия ентусиазъм, с който се отличавали техните оргии“ – добавя той. Що се отнася до произхода на думата „мантика“, тук мненията се разминават. Съществувал е знаменитият Мантис Пророка в дните на Меламп и Проет, цар на Аргос; и е съществувала Манто, дъщеря на пророка на Тива, която самата е била пророчица. Цицерон описва прорицателството и мантическото безумие като казва, че „във вътрешните тайни кътчета на ума е скрита способността за божествено прорицателство, божествен импулс, който, когато се разпалва по-силно, се нарича „безумие“, „изстъпление“. (Екстаз.)

„МАНТРА ТАНТРА ШАСТРИ“ (санскр.) Съчинения за заклинанията, но най-вече за магията.

„МАНТРА ШАСТРА“ (санскр.) Брахманични писания по окултна наука и заклинания.

МАНТРИ (санскр.) Стихове от ведийски съчинения, които се употребяват като заклинания и магически формули. Под Мантри се подразбират всички части на Ведите, които се различават от Брахман, както и техни тълкувания.

*Звук, съчетание от звуци, дума, съчетаване от думи или изречение, чието повтаряне цели да въведе йогина в определено трансцедентално ниво на личното битие. Мантрите са относително достъпни като текст – това са ведийските химни махамантра, махавакя („велики мантри“); в Упанишадите – бхаджан и киртан (култово песнопение). Полугласното повтаряне на мантри е в основата на мантра-йога.*

МАНТРИКА ШАКТИ (санскр.) Силата или окултната мощ на мистичните думи, звуци, числа или букви в Мантрите.

МАНУ (санскр.) Велик индийски законодател. Това име произлиза от санскритския корен ман, „мисля“; в действителност – човешкият род, но се отнася към Сваямбхува, първият от Ману, който възникнал от Сваямбху, „самосъществуващия“, затова – Логос и прародител на човечеството. Ману е първият Законодател, почти Божествено Същество.

*Във ведийската традиция Ману е син на Вивасвата (соларното божество) и брат на Яма; като при това Ману се разглежда като първия човек, който е живял на земята и царувал над хората, а Яма – като първия човек, който умрял и се превърнал в цар на умрелите предци. Пураните и епосът наброяват 14 Ману: седем, които са били и седем бъдещи. От всеки от тях води своето начало човечество и съответен световен период – манвантара. Ману Сваямбхува, който царувал в епохата на Крита юга, сътворил седемте Праджапати, или велики риши. На него се приписва създаването на авторитетния кодекс от закони на индуизма – „Манава дхарма шастри“ („Закони на Ману“). От останалите 13 Ману най-известни са: Ману Реванта („блестящ“), син на Вивасвата и Сараню, в нейния ипостас на кобила (майка на Ашвините) – пети Ману; Ману Чакшуша („различим от очите“), син на Тващара – шести Ману; Ману Вайвасвата, син на Вивасвата и Сараню в нейния божествен облик, прародител на живеещите сега хора – седми Ману; Ману Сарвани, син на сянката на Сараню – Саварна – осми и първи от бъдещите Ману.*

МАНУ СВАЯМБХУВА (санскр.) Небесен човек, Адам Кадмон, синтез на четиринайсетте Ману.

МАНУШИ или Мануши Будди (санскр.) Човешки Будди, бодхисатви, или въплътени Дхиан Когани.

МАНЮ (санскр.) Във ведийската митология – божество на гнева, персонифицираният гняв (преди всичко на Индра). Маню наричат убиец на Вритра и Дасю, убиец на враговете, носител на ваджра на Индра и т.н. Той е вожд на войската, приятел на марутите, свързан с тапас – „горещината“. Понякога Маню се отъждествява с Рудра – сълзите на Праджапати паднали върху Маню и той се превърнал в Рудра, „Шатапатха Брахмана“. (А.)

МАРА (санскр.) Бог на Изкушението, Съблазнител, който се опитвал да отклони Будда от неговия Път. Той е наречен „Разрушител“ и „Смърт“ (на Душата). Едно от имената на Кама, бога на любовта.

*Убиващ“, „унищожаващ“. Образът на Мара се среща в текстовете на всички основни буддиски направления. За негова главна функция се смята създаването на препятствия на бодхисатвите, стремящи се към просветление. На Мара са подчинени огромно количество зли божества, които съставят десет разреда, представляващи негативните емоции на човека (желание, ненавист, съмнение и пр.). Мара има дъщери, въплъщаващи сексуалните страсти. В народната митология Мара се смята за реално съществуващо божество. Във философския буддизъм той се разглежда като отражение на човешката психика. В митологията на народите на Европа – зъл дух, въплъщение на нощния кошмар (оттук е френското cauchemar, „кошмар“, англ. nightmare). Нощем сяда върху гърдите на спящия и предизвиква задушаване. В средните векове Мара се асоциирал с инкубите и сукубите; смятало се също, че кошмарите са изпратени от вещици или от дявола.*

МАРАБУТ Мохамедански поклонник, който е посетил Мека, светец. След смъртта неговото тяло се полага в гробница, построена на земята, подобно на други здания, но насред улици и публични места в населен град. В малката и единствена стая вътре в гробницата (няколко такива публични саркофага от тухли и вар и до днес могат да се видят по улиците и площадите на Кайро) край главата на покойника постоянно гори светилник. Гробниците на някои марабути са доста известни заради чудесата, които уж стават там.

МАРГА (санскр.) „Път“; Ащханга марга, свят или свещен път, единственият, който води към нирвана.

МАРГАШИРША (санскр.) “Начало на пътя“, глава на зодиака. Наименование на месеца, който обхваща периода от средата на ноември до средата на декември; в древността с него започвала календарната година. (А.)

МАРДУК (акад.) Централното божество на вавилонския пантеон, главният бог на град Вавилон. Подчертават се неговата мъдрост, изкуството да лекува, заклинателните сили. Той притежава също така функциите на водно божество и божество на растителността. Основни негови епитети са „баща на боговете“ и „властелин на боговете“. В акадийската космогонична поема „Енума елиш“ Мардук бил заченат от Ейя (Хеа) „в жилището на Апсу“, който Ейя построил над убития от него Апсу (шумер. Абзу, въплъщение на първозданната водна стихия); майка на Мардук е богинята Дамкина (шумер. Дамгалнуна); Мардук се описва като „дете-слънце“, божествено дете, във всичко превъзхождащо предшестващите поколения богове. Когато Тиамат, съпругата на Апсу се готви да отмъсти за смъртта на мъжа си, всички богове са обзети от страх; само Мардук е готов да се сражава с войската на Тиамат, но настоява да бъде въведен в съвета на боговете и да бъде направен върховно божество. Той разсича тялото на Тиамат на две части, от долната прави земята, а от горната небето. На боговете Ану, Енлил и Ейя Мардук определя техните владения, а на небесните светила – техните пътища, разделя 600 богове на 300 горни, небесни и 300 долни, подземни; по плана на Мардук боговете създават човека. От ХIV в. пр. Хр. култът на Мардук се разпространява в Асирия, но там му противостои местното божество Ашур, често идентифицирано с Мардук и заменящо го. Негови символи са брадвичката и драконът Мушхуш. (А.)

МАРЕНА, Марана, Морена, Маржана, Маржена В славянската митология – богиня, свързана с въплъщенията на смъртта, със сезонните ритуали на умирането и възкръсването на природата, а също така с ритуалите за предизвикване на дъжд. В пролетните обреди на западните славяни Мара се наричало сламеното чучело – въплъщение на смъртта (мора) и на зимата – което давели (разкъсвали, изгаряли); това се извършвало, за да се осигури добра реколта. (А.)

МАРИЧИ (санскр.) Един от „от разума родените“ синове на Брама в Пураните. Брамините го въздигат в олицетворената светлина, родител на Суря, Слънцето и пряк прародител на Махакашияпа. Северните буддисти от школата на йогачаря виждат в Маричи дева, бодхисатва, а китайските буддисти – особено даоистите (даоизъм) – превърнали това понятие в Царица на Небето, богиня на светлината, владетелка на Слънцето и Луната. При благочестивите, но неграмотни буддисти е много могъща нейната магическа формула „Ом Маричи сваха“. Говорейки за Маричи, Ейтел споменава „Джорджи, който разяснява това наименование като „китайска транскрипция на името на светата Дева Мария“. Тъй като Маричи е главен сред Марутите и е един от седемте първични Риши, тази предполагаема етимология изглежда малко пресилена.

МАРИША (санскр.) Дъщеря на мъдреца Канду и Прамлоча, аспарата-демон от небесата на Индра. Тя била майка на Дакша. Алегория, отнасяща се към Тайната на Втора и Трета човешки раси.

МАРКИОНИТИ Древна гностична секта, основана от Маркион, който бил искрен християнин, докато догмите за човешкия произход не започнали да изкривяват чисто трансцеденталните и метафизични концепции на първоначалните вярвания на ранните християни. Именно такива били и вярванията на Маркион. Той отричал историческите факти (които се намират днес в Евангелията) за Христовото Раждане, въплъщения и страсти, а също така и възкресението на тялото на Иисус, заявявайки, че такива твърдения са просто огрубяване на метафизичните алегории и символи и израждане на истинската духовна идея. Наред с всички останали гностици, Маркион обвинявал „отците на църквата“, както се оплаква сам Ириней, в „приспособяване на своите (християнски) доктрини към способностите на слушателите си, като измисляли безсмислици за слепите, съответстващи на тяхната слепота, за глупавите – съответни на тяхната глупост, за заблуждаващите се – съответни на техните заблуди“.

МАРТАНДА (санскр.) Ведийското наименование на Слънцето (Суря).

МАРТИНИСТИ Общество във Франция, основано от видния мистик маркиз Дьо Сен Мартен, ученик на Мартинес Паскуалис. Носи името на св. Мартин. То било първоначално учредено в Лион под формата на окултно масонско Общество; неговите членове вярвали във възможността да се контактува с Планетни Духове, второстепенни богове и гении на надземните Сфери. Луи Клод дьо Сен Мартен, роден в 1743 г., започнал живота си като блестящ армейски офицер, но изоставил кариерата си, за да се посвети на учението и belles lettres и приключил кариерата си, ставайки страстен теософ и ученик на Якоб Бьоме. Той се стараел да върне на масонството неговия първоначален характер на окултизъм и теургия, но претърпял неуспех. В началото неговият „Очистен Ритуал“ се състоял от десет степени, но благодарение на изучаването на първоначалните масонски порядки, техният брой бил намален до седем. Масоните се оплакват, че той въвел някои идеи и приел ритуали, „които не съвпадат с историята на масонството“; но така са постъпвали преди него Калиостро и Сен Жермен, както и всички, които добре познавали произхода на франкмасонството.

МАРУТ ДЖИВИ (санскр.) Монади на адепти, които са достигнали крайно освобождение, но предпочитат да се въплъщават на земята заради човечеството. Обаче те не бива да се бъркат с нирманакаите, които са много по-висши.

МАРУТИ (санскр.) За изтоковедите – богове на Бурята, но във Веда са нещо твърде мистично. В езотеричните учения, тъй като те се въплъщават във всеки кръг (кръгове и цикли), са просто идентични с някои Агнишвата питри, човешки разумни Аз. Оттук – алегорията за Шива, превръщащ частици плът в момченца и наричащ ги Марути, за да се покаже преобразяването на безчувствените хора, чрез тяхното превръщане в Проводници на питри, или Марути на Огъня, и по този начин – в разумни същества.

МАСБЕН (халд.) Масонски термин, означаващ „Слънце в разложение“. Има пряко отношение – може би забравено от масоните (масонство) – към тяхното „Слово при Долно Дихание“.

МАСОНСТВО Орден на „свободните зидари“; ритуалите и легендите на масонството водят началото си от легендарните времена, когато се изграждал Соломоновия храм. Дори се твърди, че „великият архитект“ е доверил масонските тайни на Адам още при сътворяването на света. Във всеки случай календарът на „свободните зидари“ започва 4 000 г. пр. Хр., с изключение на „рицарите на Слънцето“ (28-та степен според шотландския устав), които не признават летоброенето и наместо дата поставят седем нули. Масонството е много широко разпространено, като в САЩ има около 50 „велики“ и приблизително 20 000 провинциални ложи, обединяващи 6 млн. души, в Англия – 1 милион, във Франция – половин милион. В Италия има 526 масонски ложи, но не особено големи, като броят на членовете наброява 15 хил. души. За 280 години в масонството стават известни промени, вследствие на което ритуалите му, костюмите и символичните знаци престават да бъдат тайна. В днешно време, след известни формалности, всеки може да получи наставления за обредите и да изучи примитивните начини за кодиране. („Свободни зидари“.) (А.)

МАСТАБА (египт.) Горната част на египетски гроб, който според египтолозите винаги се е състоял от три части, а именно: 1. Мастаба, или мемориален параклис на земята; 2. Яма, дълбока от двайсет до деветдесет фута, която водела чрез проход в 3. Погребално помещение, където се намирал саркофагът, съдържащ мумията, потопена в многовековен сън. Когато погребвали мумията, ямата била засипвана и входът към нея бил маскиран. Така казват изтоковедите, подразделящи мястото на последен отдих на мумията съгласно почти същите принципи, както теолозите – човека: на тяло (рупа), душа и дух или разум. В действителност тези гробове на древните били символични, подобно на останалите техни свещени строежи и този символизъм пряко сочи седморното деление на човека. Но със смъртта този ред става обратен; и докато Мастаба – с нейните сцени от ежедневието, нарисувани по стените, с нейната маса за жертвени предмети за Ларвата (ларви), призрака или линга шарира, била мемориал, построен за двата Принципа и Живота, който е изоставил това, което е било низше трио на земята, то ямата, проходът, погребалните помещения и мумията в саркофага били обективни символи, въздигнати за двата тленни „принципа“ – личният разум (манас) и кама, и трите нетленни – висшата Триада, слята сега в едно. Това „Едно“ бил духът на блажения, почиващ в щастливата сфера Анру .

МАТАРИ ШВАН (санскр.) Въздушно същество, в „Риг Веда“ изобразено като донасящо агни или огън на Бхригусите (Бхригу), наречени „Потребители“ и описани от изтоковедите като „клас митични същества, принадлежащи към средната или въздушна група богове“. В окултизма Бхригусите по същество са просто саламандрите на розенкройцерите и кабалистите.

МАТАТРОН Ангел, който според кабалистичния трактат „Зохар“ се явил на Симон бен Иохаи. (А.)

МАТЕРИАЛИЗАЦИЯ В спиритизма тази дума означава обективно появяване на т. нар. „духове“ на умрели, които от време на време отново се обличат в материя, т.е. създават за себе си от материали, намиращи се в атмосферата и от еманациите на присъстващите, временно тяло, имащо човешко подобие с умрелия, такъв какъвто е изглеждал, докато е бил жив. Теософите признават феномена на „материализацията“, но те се дистанцират от теорията, че това се извършва от „духове“, т.е. от безсмъртните принципи на умрелите личности. Теософите твърдят, че когато тези явления са истински – а това не се случва много често – те се произвеждат от ларвите, ейдолоните или „духовете“ на умрели, от камалока. (Камадхату, Камалока и Камарупа.) Доколкото камалока се намира на земен план и се различава от степента на неговата материалност само по нивото на плана си на съзнание, поради което тя е скрита от нашия обективен поглед, случайната поява на такива обвивки е толкова естествена, колкото и появата на електрически кълба и други атмосферни феномени. Електричеството като флуид или атомна материя (тъй като теософите заедно с Максуел смятат, че то действително е атомно), макар и невидимо, постоянно присъства във въздуха и се проявява в различни форми, но само тогава, когато съществуват определени условия за „материализация“ на този флуид, ако той преминава от своя собствен на наш план и става обективен. Същото е положението и с ейдолоните на умрелите. Те присъстват тук, около нас, но, бидейки на друг план, ни виждат не повече, отколкото ние тях. Но когато силните желания на живите хора и условията, създадени от анормалното устройство на медиумите, се съединят, тези ейдолони се привличат – дори се изтръгват от своя план надолу към нашия и стават обективни. Това е некромантия; тя не носи нищо добро за умрелия и причинява огромна вреда на живите, още повече, че това е намеса в законите на природата. Случайната материализация на астрални тела (астрално тяло) или двойници на живи хора – това е друга работа. Тези „астрали“ често погрешно се приемат за призраци на умрелите, тъй като подобно на хамелеони, нашите собствени елементарии, заедно с елементариите на невъплътени хора и космични елементали, често приемат формата на образите, които са най-ярки в нашите мисли. Накратко, на т. нар. сеанси на „материализация“ именно самите присъстващи и медиумът творят характерната прилика на тези призраци. Независимите „призраци“ принадлежат към друг вид психически феномени. Материализациите се наричат също „прояви на форми“ и „портретни статуи“. Да бъдат наричани „материализирали се духове“ е недопустимо, тъй като те не са духове, а наистина съживени портретни статуи.

МАТРА (санскр.) Най-късият период от време, отнасящ се към продължителността на звук, равен на мигване на окото.

МАТРА (санскр.) Дължина на санскритска сричка.

МАТРИ (санскр.) „Майки“, божествени майки; техният брой е седем. Те са женските аспекти и сили на боговете.

*Олицетворяват съзидателните и рушителните сили на природата. На ведийската религия като цяло била чужда идеята за активното женско начало, но в индуизма тя получила широко признание във връзка с разпространението на култа към шакти. Матри били разглеждани като женски персонификации на творческата енергия на великите богове: на Брама – Брами или Брамани, Шива – Махешвари, Кумара (Сканда) – Каумари, Вишну – Вайшнави, Индра – Индрани или Айндри, и т.н. Почитането на Матри главно е отразено в шиваитския кръг от митове: Матри съставяли свитата на сина на Шива – Сканда, техният култ често се сливал с култа на Дурга.*

МАТРИПАДМА (санскр.) Майка-лотос или утроба на Природата.

МАТРОНЕТА (ивр., кабал.) Идентична с Малкут, десетият сефирот. „Матроната е „низша майка“.

МАТСЯ (санскр.) „Риба“; Матся аватар бил един от най-първите въплъщения на Вишну.

„МАТСЯ ПУРАНА“ (санскр.) Свещено Писание или Пурана, разказваща за това въплъщение.

МАТУСАЛ (ивр.) В старозаветните предания – един от патриарсите, праотците на човечеството, прославил се със своето дълголетие („матусалов век“): той живял 969 години. Разказва се, че Матусал се сражавал със злите духове шедим; етимологията на неговото име е „умъртвяващ с меч“. Матусал достигнал до „границите на земята“, за да узнае от своя баща Енох за предстоящия потоп и за спасението на Ной, внука на Матусал. Той умрял преди самия потоп. Потопът бил отсрочен със седем дена заради едноседмичния траур по Матусал. Той трябва да се появи на земята преди идването на месията, в числото на „седемте велики пастира“ (Сиф, Енох, Матусал, Авраам, Иаков, Мойсей, Давид). (А.)

МАТХАДХИПАТИ (санскр.) Ръководители на различни религиозни Братства в Индия, Върховни Жреци в манастирите.

МАТХАМ или Маттам (санскр.) Храмове в Индия с килии и манастири за монаси-аскети и учени.

МАТЪРС, Макгрегор (1854 – 1918) Английски окултист и съосновател на ордена на „Златната зора“. С бъдещите ръководители на ордена се запознава в розенкройцерската колегия на Теософското Общество. През 1888 г. заминава с жена си Мойна (атака магическа), дъщеря на известния френски философ Бергсон, за Париж. Противоборствата му с Кроули, който публикува документи, считани за тайни, водят до изключването му и разделянето на ордена. Матърс има принос за откриването и публикуването на неизвестни окултни съчинения. (А.)

МАУДГАЛЯЯНА (санскр.), Могаллана (пали) В буддиската митология (наред с Шарипутра) – главният ученик на Шакямуни. Маудгаляяна притежавал големи магически способности. Той можел да създава разнообразни форми на живи същества и сам да приема по желание всякакъв облик; да вижда, без никакво особено състояние на психиката, прети и други духове, невидими за обикновен човек; да посещава небесните светове. (А.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 42

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред