За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 41

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

М

МА (санскр.) „Пет“; едно от имената на Лакшми.

МААТ (егип.) В египетската митология – богиня на истината и реда, смятана за жена на бога на Мъдростта Тот. Символ на Маат е щраусовото перо, прикрепено на главата (йероглифът „маат“ е щраусово перо). Маат била смятана също за дъщеря на бог Ра и като такава участвала в сътворяването на света, когато бил унищожен хаосът и установен редът. Голяма роля играела Маат в задгробния съд на Озирис; върху едното блюдо на везните слагали сърцето на покойника, а върху другото – статуйка на Маат. Равновесието означавало, че покойникът е оправдан (неговият „глас е бил праведен“) и e достоен за блаженство в царството на Озирис. В противен случай бил изяждан от чудовището Амт (лъв с глава на крокодил). Маат понякога била наричана „Маати“ (двойнствено число), тъй като съществувала представата за две сестри Маат; залата на съда се наричала „залата на двете истини“. Емблема на съдиите била статуйка на Маат, която те носели на гърдите си. Жрец на Маат бил везирът; център на култа – Тиванският некропол. (Везни.) (А.)

МАГ (лат.) Наименование на древните наследствени жреци и учени адепти в Персия и Мидия; дума, произлязла от маха (голям), която по-късно станала мог или маг, жрец – на езика пехлеви. Порфирий ги описва („Abst.“ IV, 16) по следния начин: „Учените хора, които при персите се занимават със служене на Божеството, се наричат „магове“, а Свидас съобщава, че „сред персите обичащите мъдростта (philalethai) се наричат магове“. „Зенд-Авеста“ (II, 171, 261) ги разделя на три степени: 1. Хербеди или „ученици“; 2. Мобеди или „Учители“; 3. Дестур Мобеди или „съвършени Учители“. Халдейците имали подобни школи, както и египтяните, така че Дестур Мобедите били идентични с йерофантите на мистериите, практикувани в Гърция и Египет.

МАГ (Magus) (лат.) В Новия Завет – мъдрец, мъдър човек при халдейците; в англ. език често се употребява наместо Magician, чудотворец; в Розенкройцерското общество (розенкройцери) е титла на най-високите членове от IX степен; Върховният Маг е Глава на ордена във „външнния кръг“; Маговете на „вътрешния кръг“ не са известни на никого, като се изключат членовете от VIII степен. (W.W.W.)

МАГ или Магиан. От маг или маха. Тази дума представлява корен на английската дума magician. Маха-Атма (велика Душа или Дух) в Индия имал своите жреци в доведийски времена. Магове били жреците на бога на огъня; срещаме ги сред асирийците и вавилонците, а също сред персийските огнепоклонници. Тримата влъхви (влъхва) , наречени също царе, за които се казва, че са донесли дарове – злато, ливан и смирна – на младенеца Иисус, били огнепоклонници, подобно на останалите, и астролози, тъй като видели неговата звезда. Върховният жрец на парсите в Сурата се нарича мобед. Други произвеждат тази дума от мегх, а мех-аб означава нещо велико и благородно. Учениците на Зороастър, според Клеукер, се наричали мегхести.

МАГА (санскр.) Жреци на Слънцето, споменати във „Вишну Пурана“. По-късно те са маговете на Халдея и Иран, предци на съвременните парси.

МАГАДХА (санскр.) Древна страна в Индия, управлявана от царе-буддисти.

МАГИЯ „Велика Наука“ Съгласно Девериа и други изтоковеди, при най-древните цивилизовани и образовани народи „магията се смятала за свещена наука, неразделна от религията“. Например египтяните били едни от най-искрено религиозните народи, такива били и все още са индусите. „Магията се съдържа в поклонение пред боговете и се достига благодарение на това поклонение“ – казвал Платон. Брамините и египетските рекгетамени или йерофанти, популяризирали вяра в способностите на човека чрез магическа практика да се служи на богове – които в действителност не са нищо друго, а окултни сили или потенции на Природата, въплътени в самите тези учени жреци – в които те почитали само свойствата на неизвестния и безименен Принцип. Както умело формулира това Прокъл Платоник: „Древните жреци, признавайки, че в природните неща има известно сходство и симпатия на едно към друго, а също така между проявените неща и окултните сили, и откривайки, че всички неща се съдържат във всичко, създали свещена наука на основата на тази взаимна симпатия и сходство... и използвали за окултни цели както небесните, така и земните същности, с чиято помощ, чрез определено сходство, те привличали божествените сили в тази низша обител“. Магията е наука за контактуване с божествените, надземни Сили и тяхното управление, както и за властта над силите на низшите сфери; практическо познание за съкровените тайни на природата, известни само на малцина. Античните и средновековните мистици подразделяли магията на три класа – теургия, гоетия и естествена магия. „Теургията от древни времена била специална сфера на теософите и метафизиците – казва Кенет Маккензи. – Гоетията е черна магия, а „естествената“ (или бялата) магия се издигнала на своите лечебни криле до величавата степен на точна и прогресивна наука… Вярата (в самия себе си) е съществен елемент на магията; и е съществувала много преди другите идеи, предполагащи нейното наличие.“ Както пояснява Ямблих, „маговете заявявали, че чрез жреческата теургия са способни да се издигат към по-възвишени и всемирни Същности и към тези, които са се утвърдили над съдбата, т.е. към бога и демиурга, без да използват материята, без да обсебват нещо друго…“ Някои вече започват да осъзнават съществуването на фините енергии и въздействия в природата, за които до сега нищо не са знаели.

МАГИЯ БЯЛА Така наречената „благотворна магия“, божествена магия, свободна от егоизъм, властолюбие, честолюбие или корист и насочена изцяло към правенето на добрини за света като цяло и за ближния в частност. Най-малкият опит да бъдат използвани притежаваните паранормални сили, за да са удовлетвори собственото Аз, превръща тези способности във вещарство и черна магия.

МАГНА МАТЕР (лат.) „Велика Майка“ Наименование, давано в древни времена на главните богини на всички народи, такива като Диана Ефеска, Изида, Мут и много други.

МАГНЕС Понятие, употребявано от Парацелз и средновековните философи. Това е дух на светлината или Акаша. Дума, често споменавана от средновековните алхимици.

МАГНЕТИЗЪМ Сила в природата и човека. В първия случай той представлява посредник, предизвикващ различни феномени – привличане, полярност и т.н. Във втория той става „животински“ и земен (като противоположност на космичния) магнетизъм.

МАГНЕТИЗЪМ, животински Докато официалната наука го нарича „мним“ посредник и напълно отрича неговата реалност, безброй милиони древни, а също и съвременни азиатски народи, окултисти, теософи, спиритуалисти и мистици от всякакъв вид го обявяват за установен факт. Животинският магнетизъм е флуид, еманация. Някои хора могат да го отделят за целите на лечението чрез очите и върховете на пръстите си, а всички останали същества – хора, животни и дори всеки неодушевен предмет – го отделят, съзнателно или несъзнателно, като аура, или променливо сияние. При въздействие чрез контакт с болен или чрез волята на човека-оператор, го наричат месмеризъм (Месмер). (Биоенергия.)

МАГНЕТИТ или магнитен железен камък Черен, бляскав, непрозрачен, принадлежи към групата на шпинелите. Поради своите лечебни качества се употребява от индийските лекари срещу жълтеница и тумори. При мъжете повишава потентността. Римският лекар Плиний описва пет вида, с чиято помощ могат да се лекуват всички болести и да се възприемат гласовете на божествата, ако се държи в ръка и се разтърси. Арабските лекари го приписват на раждащи; при натравяния се приема стрит, смесен с мляко. Ако се носи на врата, паметта се завръща; ако се разтрие челото на беснуващ, той се успокоява. Съвременно приложение: влияе на базисната чакра (муладхара, Кундалини); еликсирът оказва лечебно въздействие на цялото тяло и хармонизира енергийните центрове. Особено подходящ е за лечение на болести, които са следствие от нарушените функции на ендокринните жлези. (А.)

МАГНЕТИЧНО МАСОНСТВО Нарича се също „лечебно“ масонство. То е описано като Братство на Лечители (от ятрике, гр. дума, означава „изкуство на лечението“) и широко се използва от „Братята на Светлината“, както твърди Кенет Маккензи в „Royal Masonic Cyclopedia“. В някои тайни масонски съчинения по всяка вероятност – така поне съобщава Рагон, виден масонски авторитет – степен в масонството, наричана Оракул на Кос, „въведена през ХVІ в., тъй като Кос бил родното място на Хипократ“. Ятрике било отличителна черта на жреците, които се грижели за болните в древните асклепии – храмове, където бог Асклепий (Ескулап) лекувал болните и сакатите.

МАГНУМ ОПУС (лат.) В алхимията – краен завършек, „Велика Работа“ или Grand Oeuvre; приготвяне на „Философски Камък“ и „Еликсир на Живота“, който – макар че в никакъв случай не е мит, както биха настоявали някои скептици – все пак трябва да се разбира символично и който е пълен с мистично значение.

МАДХАВА (санскр.) 1. Име на Вишну или Кришна; 2. Месец април; 3. Титла на Лакшми, ако се пише като Мадхави.

МАДХЯ (санскр.) Десет хиляди билиона.

МАДХЯМА (санскр.) Използва се по отношение на нещо безначално и безкрайно. Така например, смята се, че Вак (звукът, женски Логос, или женско копие на Брама) пребивава в няколко състояния, едно от които е състояние на Мадхяма – което е равносилно на твърдението, че Вак е вечна в смисъл, че „Словото (Вак) е било у Бога и Словото е било Бог“, тъй като те по същество са едно.

МАЗДЕИСТ Зороастър; „покланящ се на бога“.

МАЗДЕИСТИ От (Ахура) Мазда. („Ясна“, XI.) Това била древноперсийската аристокрация, покланяща се на Ормазд и отхвърляща идолите; те заразили евреите със същото отвращение към всякакво конкретно изображение на Божеството. Явно, че във времената на Херодот те били изместени от привържениците на религията на маговете. Парсите и геберите (гиберим, могъщите хора от Книга Битие, VI и X, 8) изглежда са последователи на религията на маговете.

МАЗОРА (ивр.) Това наименование на първо място се отнася към сборника от забележки – разясняващи, граматически и критически – срещащи се по полетата на древноеврейските ръкописи или свитъци на Стария Завет. Мазоретите се наричали също така мелхити.

МАЗОРЕТИЧНИ ТОЧКИ или Гласни (ивр.) Или, както тази система се нарича сега, Мазора, от Масорех или Масорет – „предание“ и Масар – „предавам“. Равините, които са се занимавали с Мазора, наречени като следствие от това – мазорети, били също така и изобретатели на мазоретичните точки, които, както се предполага, придали на безгласните думи на Свещените Писания тяхното правилно произношение, като са добавили към съгласните букви точки, представляващи гласни. Това било изобретение на учените и хитроумни равини от Тиберейската Школа (в ІХ в. на н. е.), които по този начин придали напълно различна конструкция на главните думи и на имената в Книгите на Мойсей и така още повече задълбочили бъркотията. Истината е, че тази система само прибавила допълнителни маскировки към вече съществуващите в „Петокнижието“ и други трудове.

МАЙТРЕЯ БУДДА (санскр.) Същото, което е Калки Аватар на Вишну (Аватар на „Белия Кон“), Сосиош и други Месии. Единствената разлика се съдържа в датите на техните появявания. Докато пришествието на Вишну на бял кон се очаква в края на сегашния период на Кали юга, „за да бъдат окончателно унищожени нечестивите, да се обнови творението и възстанови чистотата“, Майтрея го очакват по-рано. Екзотеричното или популярното учение, леко различаващо се от езотеричната доктрина, твърди, че Шакямуни (Гаутама Будда) го посетил в Тушита (небесната обител) и му заръчал да дойде оттам на земята като негов приемник, когато изминат пет хилядолетия след неговата (на Будда) смърт. Ако се брои от наше време, това би станало след по-малко от 3 000 години. Езотеричната философия учи, че следващият Будда ще се появи през седмата (под) раса на този Кръг. Факт е, че Майтрея е бил последовател на Будда, известен архат, макар и не негов непосредствен ученик, и че е бил основател на езотерична философска школа. Както е показал Ейтел („Sanskrit-Chinese Dict.“), „още 350 г. пр. Хр. били издигани статуи в негова чест“.

МАКАРА (санскр.) „Крокодил“ В Европа – същото, което е Козирог, десетият знак на зодиака. Езотерично – мистичен клас на девите. При индусите – колесницата на Варуна, богът на водата.

*В индийската традиция – името на фантастично морско животно; понякога се възприема от класа на хибридните чудовища с преобладаващи черти на водните същества. Често го представят като животно с огромни размери, близко по вид на крокодил, делфин, акула; с глава на крокодил, слон с вдигнат нагоре хобот, риба или водно чудовище с отворена паст; с тяло на влечуго или на люспеста риба, с опашка във вид на рибен плавник, с две или четири лапи. В „Бхагавад Гита“ това е яздитното животно (вахана) на Варуна. (Митологични животни.)*

МАКАРА КЕТУ (санскр.) Едно от имената на Кама, индуският бог на любовта и желанието.

МАКАРАМ или Панчакарам (санскр.) В окултния символизъм – петоъгълник, петолъчна звезда, петте члена или крайници на човека. Във висша степен мистичен символ.

МАКАРИ (санскр.) Петте М при тантристите. (Тантризъм.)

МАККЕНЗИ, Кенет (1833-1886) Британски антиквар и последовател на розенкройцерите, автор на „Кралска масонска енциклопедия“ (1877). Той е един от първите английски окултисти, който започва да се занимава със символизма на картите таро, въпреки че не дописва книгата си на тази тема. (А.)

МАКОМ (халд.) „Съкровено място“, във фразеологията на „Зохар“, или скрит участък, отнасящ се или към свещения олтар в храма, към „Утробата на Света“, или към човешкото лоно. Кабалистичен термин.

МАКРОБИОТИКА (гр.) „Учение за дълъг живот“; обозначение за начин на хранене, описан от японския философ Ошава (починал 1966). В основата е принципът на ин и ян в китайската медицина, според който храните се групират по следния начин:

Ин Ян

расте в/у гореща почва расте в студен климат

съдържа повече вода сухо

плодове и листа стебла, корени, семена

расте над земята под земята

предизвиква киселинни предизвиква алкални

реакции реакции

топли ястия студени ястия

В зависимост от темперамента, пола, сезоните, часовете на деня и заболяванията се употребяват съответни храни. Балансираното хранене включва употребата на растения, които доставят на организма светлина, земя, вода и въздух. (А.)

МАКРОКОСМОС (гр.) „Велика Вселена“ или Космос.

МАКРОПРОСОПУС (гр.) Кабалистичен термин, образуван от съставната гр. дума, означаваща Велико или Голямо Лице (Ликове); наименование на Кетер, Венецът, висшият сефирот. Това е название на Вселената, наричана Арик-Анпин – тази пълнота, това цяло, за което Микропросопусът или Зауир Анпин, „по-малкото лице“, се явява част и противоположност. В своя висш или абстрактен метафизически смисъл Микропросопусът е Адам Кадмон, проводник на Ейн-Соф и венец на Дървото на сефиротите, въпреки че доколкото Сефира и Адам Кадмон фактически представляват едно и също в два аспекта, това води до същия резултат. Интерпретациите са много и различни. (Микрокосмос – Макрокосмос.)

МАЛАИКА (араб.) Ангели в мюсюлманската митология. Според Корана Аллах направил Малаика посланици, „притежаващи криле двойни, тройни и четворни“ (35:1). Малаика във всичко се подчинявят на Аллах, служат като негова връзка с пророците и с хората. Когато бил създаден Адам, всички Малаика паднали пред него, освен Иблис, който вследствие на тази измяна се превръща в дявол. Малаика защитават небето от джиновете и шейтаните, следят за всички постъпки на хората и ги записват, разпитват умрелите в гроба и наказват неверните. В Корана изпъква особена група Малаика – ангелите на смъртта. Деветнайсет „най-груби и силни“ малаика, начело с Малик пазят джаханам (ада). Един ангел пази градините джана (рая). Два други ангела – Харут и Марут – съгрешили на земята и обучили хората на магия. Особено важно място заема Джибрил, който се явявал на Мохамед, Иса, Мариам и др., предавайки им думите и заповедите на Аллах. В Иран и Средна Азия малаика обикновено се наричат фарища (парища). (А.)

МАЛАХ ГА-МАВЕТ (ивр.) “Посланик на смъртта“, в юдаизма – ангел на смъртта. Неговият прообраз може да се познае в старозаветните „ангели-изтребители“ ( 2 Царства 24, 16), преминали и в Апокалипсиса; в „първенеца на смъртта“ от книгата на Иов („ще изяде членовете на неговото тяло първенеца на смъртта“ – 18, 13), оприличаван обикновено на ястребообразните демони-слуги на Наргал, богът на подземното царство на шумеро-акадийската митология; накрая в „ангелите на възмездието“ и „ангелите на разрушението“ в ранната апокрифна литература. Според Талмуд Малах Га-Мавет причинява смърт, като невидимо за останалите прерязва гърлото на умиращия; по друг вариант, когато наближава часът на смъртта за болния, Малах Га-Мавет застава край главата му с изваден меч, на чийто връх виси капка жлъчка; виждайки го, болният отваря от страх уста и умира от попадналата в устата му капка. Цялото същество на Малах Га-Мавет е покрито с безброй очи. (А.)

МАЛАХИМ (ивр.) Вестоносци или ангели.

МАЛАХИТ Зелен скъпоценен камък, състоящ се от меден карбонат. При египтяните е бил известен като мафек; използвали го като средство за разхубавяване. Гърците го наричали хризолока – „златна мярка“; предпазвал е от мълнии, сърдечни болести и нещастна любов. Питиета от малахитови съдове укрепват сърцето и осъществяват контакт с боговете. Имал е широко приложение в медицината: при трудности в дишането, при очни болести, срещу повръщане, при епилепсия. Арабите го използвали смесен с оцет при кожни заболявания. При индийците е средство срещу колики и ревматизъм. До ХVІІІ в. включително е бил продаван в аптеките в Европа. Съвременно приложение: активизира сърдечната чакра (анахата); еликсирът помага при женски болести и безплодие; използва се и при заболявания на стомаха. (А.)

МАЛКУТ (ивр.) Царство, десетият сефирот, съответстващ на крайното Х (хе) на Тетраграматон, или IHVH. Той е Низшата Майка, Годеница на Макропросопуса; нарича се също „Царица“. В определен смисъл той е Шекина. (W.W.W.)

МАМИТУ (халд.) Богиня на съдбата. (Немезида.)

*Също Мамету, „клетва“, „задължение“; богиня на подземния свят, една от съпругите на Наргал, първоначално явно персонификация на клетвата и олицетворение на наказанието на клетвопрестъпниците. Мамиту е съдия на подземния свят, заедно с анунаките осъжда хората на смърт. В представите за подземното царство се описва като козеглава богиня.*

МАН В китайската митология – огромна и страшна змия (наг). В древния речник „Ер я“ Ман се определя като цар на змиите (според древните коментари е най-голямата змия). В средните векове с понятието Ман започнали да обозначават един от видовете дракони – драконът с четири нокътя. При династиите Мин и Цин ги изобразявали на парадните халати на висшите сановници и придворни (императорът се обличал в халат с изтъкани дракони-лун с пет нокътя). (А.)

МАНАВА (санскр.) Земята на древна Индия; калпа или цикъл (кръгове и цикли). Наименование на оръжието, което използвал Рама; означава „от Ману“.

„МАНАВА ДХАРМА ШАСТРА“ Древен сборник със законите на Ману.

МАНАС (санскр.) „Ум“; ментална способност, която превръща човека в разумно и нравствено същество и го отличава от обикновеното животно; синоним на махат. Езотерично обаче в широк смисъл това означава Висше Аз, или превъплъщаващият се Принцип у човека. В тесен смисъл теософите го наричат буддхи манас или Духовна Душа, като противоположност на неговото човешко отражение – кама манас.

*В йогийската практика установяването и контролирането на манас се поставя като първостепенна задача. Условният характер на външната акцепторна дейност определя и дейността на ума като променлива, условна. Обективният регулатор на неговата дейност е движението на трите гуни – движението в рамките на противоположните усещания, конкретизирано от закона (карма). Субективно дейността на ума придобива характер на хаотично движение, тъй като не се контролира от субекта – манас има функцията да създава желания-нежелания, но няма функцията да ги контролира. Такъв контрол се осъществява от „по-висшето“ вътрешно сетиво – разумът (буддхи) или интелектът, висшият ум. В обширната коментарна литература се е оформило становището, че умът е „животното“ у човека, тъй като дейността му е условно-рефлекторна, неконтролируема от субекта, но движеща цялостното му битие по силата на динамиката на трите гуни и кармата. Поради непрекъснатата възбудимост на външните сетива чрез контакта с околната действителност, умът е постоянно в активна дейност, което води до пасивност на разума. В този план последователите на йога си поставят за задача привеждането на ума в покой с цел активизиране дейността на разума – „пътят“ към атмана и затова използват редица методи, наричани традиционно садхана (средство). Различните видове садхана предполагат различни външни средства за постигане на вътрешен покой.*

МАНАС КАМА (санскр.) „Ум на желанията“; при буддистите това е шестият от Чадаятаните, или шестте органа на познанието – затова е висшият от тях, синтезирани от седмия, наричан Кличта, духовно възприятие на това, което замърсява този (низш) манас, или „човеко-животинската душа“, както го наричат окултистите. Докато Висшият Манас или Азът, е пряко свързан с Виджнанам – десетата от дванайсетте нидани – което е съвършено постижение на всички форми на знание, отнасящи се към обекта или субекта в ниданичната взаимовръзка на причини и следствия – низшият, или кама манас, е само една от Индриите, или органите (източниците) на чувства. За двойствения манас тук може да се каже много малко, тъй като учението, което го разглежда, е правилно изложено само в езотеричните съчинения. Навярно по тази причина споменаването му е твърде повърхностно.

МАНАС САНЯМА (санскр.) Съвършено съсредоточаване на ума и контрол над него по време на упражняване на йога.

МАНАС ТАЙДЖАСИ (санскр.) „Лъчист манас“; състояние на Висшето Аз, което само големи метафизици могат да осъзнаят и постигнат.

МАНАСА ДХИАНИ (санскр.) Висши питри в Пураните; Агнишвати или Слънчеви Предци на човека, тези, които го превърнали в разумно същество, като се въплътили в безчувствените форми от полуефирна плът на хората от трета раса. („Тайната Доктрина“, т. II.)

МАНАС-САРОВАР (санскр.) Фонетично се произнася като Мансоравара. Свещено езеро в Тибет, в Хималаите, наричано също Анаватапта. Манасаровар е име на божеството-пазител на това езеро и според народния фолклор това е наг, „змей“. Изтълкувано езотерично, означава велик адепт, мъдрец. Това езеро е крупен център на ежегодно поклонничество на индусите, тъй като се твърди, че Ведите били написани на неговите брегове.

МАНАСИ (санскр.) Тези, които дарили човечеството с манас, или разум, безсмъртното Аз у хората.

МАНВАНТАРА (санскр.) Период на проявяване, противоположно на пралая (разтваряне или покой), отнася се към различни цикли (кръгове и цикли), особено към Деня на Брама от 4 320 000 000 слънчеви години и към времето на царуването на един Ману – 308 448 000 години. (Тайната Доктрина“, т. II.) Буквално – Мануантара – между Ману.

МАНДАЛА (санскр.) Кръг; също така десет раздела от Ведите.

*„Кръг“, „диск“, „кръгъл“, „кръгов“ и т.н. Един от основните сакрални символи в буддиската митология; ритуален предмет, въплъщаващ символа; вид ритуално дарение (включително и жертва). Най-характерната схема на мандала представлява външен кръг с вписан в него квадрат. В този квадрат на свой ред е вписан вътрешен кръг, чиято периферия обикновено се обозначава като осемлистен лотос, или осем разчленения, сегментиращи този кръг. Квадратът е ориентиран по посока на страните на света. В средата на всяка страна на квадрата се намират Т-образни врати, продължаващи навън, вече зад границите на квадрата, с кръстовидни изображения, понякога ограничени с малки полуокръжности. В центъра на вътрешния кръг се изобразява предметът на почитане – божество, негов атрибут или символ, който се използва в ритуала, особено често ваджра в разни варианти. Най-универсална е интерпретацията на мандала като модел на вселената, като при това вселената се изобразява в план. Йогинът прониква в мандала, като се приближава към центъра, сливайки се с макрокосмоса (микрокосмос- макрокосмос).*

МАНДАРА (санскр.) Планина, използвана от боговете като бъркалка за биенето на млечния океан (в Пураните).

*„Огромна“ или „твърда“, свещена планина, място, което обитават различни божествени и полубожествени същества – якши, гандхарви, кинари и др. Според „Махабхарата“ Мандара се издига над земята на единайсет хиляди йоджани (йоджана = около 4 км.) и на също такова разстояние отива под земята. Боговете решили да я използват като бъркалка, но не можели да я изтръгнат от земята. В края на краищата, по молба на Брама, това направил змеят Шеша. Мандара се отъждествява обикновено с един от върховете на Хималаите, около планината Кайласа. Според друга версия, Мандара се съпоставя с едноименната планина в Бихара.*

МАНДЖУШРИ (тибет.) Бог на Мъдростта. В езотеричната философия определен Дхиан Коган.

*„Красиво сияние“; в митологиятае на махаяна и ваджраяна е бодхисатва. Манджушри е известен също така с имената Манджугхоша („красив глас“), Манджунатха („красив спасител“), Вагишвара („господ на речта“) и т.н. Манджушри олицетворява мъдростта и обикновено го изобразяват като красив индийски принц, държащ във вдигнатата дясна ръка пламтящ меч, а в лявата – книгата „Праджняпарамита“. Неговият култ бил особено популярен в Тибет и Китай, където образът му се среща в много легенди. В Тибет за земно въплъщение на Манджушри се смятал основателят на школата на гелугпа Цзонкапа (ХIV в.) *


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 41

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред