За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 40

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Л 1

„ЛИНГА ПУРАНА“ (санскр.) Свещеното писание на шайвите, или поклониците на Шива. В него Махешвара, „великият Властелин“, скрит в Агни Линга, разяснява етиката на живота: дълг, добродетел, саможертва и спасение с помощта и чрез аскетичен живот в края на Агни калпа (Седмият Кръг – кръгове и цикли). Както справедливо е отбелязал проф. Уилсън, „характерът на този символ толкова малко влияе върху духа на култа (фалическия), колкото въобще е възможно да се въобразим. Тук няма нищо подобно на фалическите оргии от древността; той е изцяло мистичен и духовен.“

ЛИНГА ШАРИРА (санскр.) „Тяло“, т.е. ефирен прообраз на тялото. Този термин означава допелгенгер или астралното тяло на човек или животно. Това е ейдолонът на гърците, жизнено и прототипно тяло; отражение на човека от плът. То се ражда по-рано и умира или изчезва заедно с изчезването на последния атом от тялото.

ЛИПИКИ (санскр.) Небесните летописци; „писарите“, които водят отчет за всяка дума или действие, казани или извършени от човека, пребиваващ на тази земя. Както учи окултизмът, те са посредници на кармата – Закона за въздаването.

ЛИСТ, Гуидо (1848-1918) Американски окултист, пионер във възраждането на интереса към тевтонската митология и фолклора в дух на национализъм и мистицизъм. Счита себе си за наследник на арманенците, предполагаема древна група германски проповедници и мъдреци, за които свастиката е една от най-светите емблеми. (А.)

ЛИФ (сканд.) Лиф и Лифтхресир – двете единствени човешки същества, на които било позволено да присъстват при „Обновяването на Света“. Бидейки „чисти и невинни, и свободни от грешни желания, те се допускат в света, където сега цари покой“. Еда ги изобразява като скрили се в гората на Ходмимир, виждащи сънища от детството, докато преминава последният сблъсък. Тези две същества и алегорията, в която те вземат участие, са по същество намек за малкото народности от четвърта коренна раса, които, преживявайки голямото наводнение на своя континент и надживявайки основната част от своята раса, преминали в петата и продължили етническата си еволюция в нашата сегашна човешка раса. (Раси.)

ЛИЧНОСТ Окултизмът подразделя човека на седем принципа: три аспекта на божествен, мислещ или разумен, и животински човек – низшата четворка, или чисто астрално-физическо същество. Под индивидуалност се подразбира висшата триада, разглеждана като единство. Така Личността обхваща всички характерни черти и спомени на един физически живот, докато Индивидуалността е неунищожимото Аз, което се превъплъщава и облича в една личност след друга. (Иехида.)

ЛОГИ (сканд.) „Пламък“; този великан, синовете му и неговите роднини в края на краищата се разкрили като виновници за всички катаклизми и пожари в небесата или на земята, като позволили на смъртните да ги разпознаят сред пламъците. Тези великани-дяволи били врагове на човека, като се стараели да унищожат неговия труд навсякъде, където и да го открият. Символ на космичните елементи.

ЛОГИИ (гр.) Съкровените беседи и учения на Иисус, съдържащи се в Евангелие от Матея – в първоначалния еврейски, а не в преправения гръцки текст, който ние притежаваме – и запазени от ебионитите и назареите в библиотеката, събрана от Памфил в Кесарея. Това „Евангелие“, наречено от много автори „истинско Евангелие от Матея“, ползвали, според св. Иероним, назареите и ебионитите на Бероя в Сирия по негово време (IV в.). Подобно на Апорета, или тайните съобщения на Мистериите, тези Логии можело да бъдат разбрани само при наличието на ключ към тях. Изпратен от епископите Хроматий и Хелиодор, Иероним, след като получил разрешение, ги превел, но намерил за „трудна задачата“ (наистина!) да съгласува текста на „истинското“ с текста на подправеното гръцко евангелие, с което бил запознат. („Разбулената Изида“, т. II.)

ЛОГОС (гр.) Проявеното божество при всяка нация и народ; външен израз или следствие от вечно скритата причина. Така речта е Логос на мисълта и поради това се превежда по съответен начин като „Глагол“ и „Слово“ в неговия метафизичен смисъл.

ЛОДУР (сканд.) Второто лице на божествената троица в Еда на древните скандинавци; баща на дванайсет велики бога. Лодур дарява първия човек – създаден от ясен (аск) – с кръв и цвят.

ЛОКА (санскр.) Област или ограничено място. В метафизиката – свят, сфера или план. Пураните в Индия често описват седем и четиринайсет локи, разположени по-високо и по-ниско от нашата земя, за небеса и ад.

ЛОКА ПАЛИ (санскр.) Държатели, управници и стражи на света. Божества (планетни богове), които контролират осемте страни на света, сред които има Чатур (Четирима) Махараджи.

ЛОКА ЧАКШУБ (санскр.) „Око на Света“; наименование на Слънцето, Суря.

ЛОКИ (сканд.) Екзотерично – скандинавският Зъл Дух. В езотеричната философия – „противостояща сила“, само защото е показана като диференциация на първичната хармония. В Еда той е баща на ужасния Вълк Фенрир и Змея Митгард. Той е кръвен брат на Один, добрият и героичен бог; но по натура е негова противоположност. Локи-Один е просто две в едно. Ако Один, в един смисъл, е жизнената топлина, то Локи е символ на страстите, породени от интензивността на първия.

ЛОНО АВРААМОВО (ивр.) В юдаизма и християнството – отвъдно място на блажен покой за умрелите праведници. Образът на Лоното Авраамово е свързан с отношението към Авраам като „баща на вярващите“, не само породил физически „избрания народ“, но като че осиновяващ лично всеки прозелит (в християнството – всеки повярвал); „да се седи в Лоното Авраамово“ означава да си интимно съединен с Авраам, като дете, седящо на коленете на баща си, криещо се в неговата пазва или дори мистично влизащо в неговите „недра“. В християнската иконография Лоното Авраамово най-често е принадлежност на страшния съд; Авраам бил изобразяван седящ, а на коленете и в пазвата му седят душите под формата на деца. (А.)

ЛОПАМУДРА (санскр.) Във ведийската и индуиската митология – жена на великия мъдрец и аскет Агастя. В „Махабхарата“ се съдържа следният сюжет: заради спасението на своите предци, Агастя има нужда от син; като не намира достойна за себе си съпруга, той създава девойка с необикновена красота и ум на име Лопамудра, заимствайки от всяко живо същество най-доброто, което то притежава. След като се оженва за нея, те живеят в гората, Лопамудра е облечена в животинска кожа и изпълнява обетите. Седем години Лопамудра носи под сърцето си плод, после ражда син, който от самото си детство се отличавал със знания, ум и сила. (А.)

ЛОРЕЛЕЯ Немското копие на скандинавската „Езерна Дева“. Ундина (ундини) е едно от имената на тези деви, които в екзотеричната магия и окултизъм са известни като елементали на Водата.

ЛОТОС (гр.) Окултно растение, почитано като свещено в Египет, Индия и други места; наречено „дете на Вселената, носещо на гърдите си подобие на своята майка“. Алегорията гласи, че било време, „когато светът бил златен лотос“ (падма). Голямо е разнообразието на тези растения, от величествения индийски лотос до блатния лотос (трилистник на птиче краче) и гръцкия „дискоридис“, използван като храна на Крит и други острови. Това е вид бяла водна лилия, донесен от Индия в Египет, където преди това той не растял. („Тайната Доктрина“, т. I; „Еволюция на Символизма“, раздел VIII, „Лотосът като Всемирен Символ“).

*Основното и явно изходно значение на този символ е творящата сила, оттук са и по-специалните символични значения на лотоса: лоно на зараждане на живота, плодородие, потомство, дълголетие, здраве, жизнена пълнота, слава; земята като космична самопораждаща същност; спонтанното творение, вечното раждане (божествено, свръхчовешко); безсмъртие и възкресение за вечен живот; чистота, духовност, смирена мъдрост. В ранните традиции с лотоса се свързвали също така живота, чистотата, андрогинността, съгласието, тишината, непрекъснатостта, Слънцето.*

ЛОХАН, алохан (кит. транскрипция от санскр. архат, архан; кор. нахан, арахан; яп. ракан, аракан) В буддиската митология – човек, достигнал най-висше духовно развитие. В Китай, Корея и Япония понятието за лохан като най-висше стъпало по пътя на превръщането в будда се слива с даоиската престава за мъдрия отшелник, достигнал дълголетие или безсмъртие чрез дао и с помощта на еликсира на дълголетието. (А.)

ЛОХИТАНГА (санскр.) Планетата Марс.

ЛУБАРА (халд.) Бог на епидемиите и болестите.

ЛУКСОР (окулт.) Съставна дума, образувана от lux (светлина) и aur (огън), означаваща по този начин „Светлина на Огъня (божествения)“.

ЛУКСОР Братство на мистици. Би било много по-добре, ако неговото наименование никога не беше разгласявано, тъй като много хора, действащи от най-добри подбуди, били обрани и излъгани от някакво си псевдомистично общество на спекуланти, което възникнало в Европа, само за да бъде разобличено и да избяга в Америка. Това име произлязло от Древен Лукшур в Белуджистан, разположен между Бела и Каджи. Този орден е много древен, всъщност най-древният от всички. Безполезно е да се повтаря, че неговите членове отричат всякаква връзка с „H.B. of L.“ и tutti quanti на комерческите мистици, независимо дали са от Глазгоу или Бостън.

ЛУЛИЙ, Раймунд Алхимик, адепт и философ, роден през ХIII в. на о. Майорка. За него твърдят, че в даден момент приготвил за краля на Англия Едуард III няколко милиона златни „роузнобли“ и така му помогнал да приключи войната с победа. Той основал няколко школи за изучаване на източни езици, като един от неговите покровители бил кардинал Ксимен, който високо го ценял, а също и папа Иоан XXI. Умрял през 1314 г. на твърде почтена възраст. Литературата е запазила множество фантастични разкази за Раймунд Лулий, които биха могли да съставят доста необикновен роман. Той бил големият син на сеншала на Майорка и наследил от своя баща голямо богатство.

ЛУНА Спътник на Земята, широко използван символ в религиите на древността; в повечето случаи бил представян в женски род, но не навсякъде, тъй като в митовете на тевтонците и арабите, а също в концепциите на раджпутите в Индия (вж. Тод, „Hist.“) и в Татария – Луната е била от мъжки род. Латинските автори говорят за Luna, но също така, макар и доста рядко, за Lunus. Нейното гръцко име е Селена, еврейското – Лебана и също така Ярка. В Египет Луната се свързвала с Изида, във Финикия – с Астарта (Астарт), а във Вавилон – с Ищар. От някои гледни точки древните са разглеждали Луната и като Андрогин. Астролозите приписват на Луната сила на въздействие върху различни части от човека, в съответствие с определени знаци на Зодиака, които тя пресича; така също и особено въздействие, създавано от дома, който тя заема в хороскопа.

Разделянето на Зодиака на 28 големи дома на Луната очевидно е по-древно от разделянето на 12 знака: коптите, египтяните, арабите, персите и индусите прилагали делението на 28 части преди векове, а китайците го прилагат и днес.

Херметистите твърдели, че Луната е дала на човека астралната форма, докато теософията учи, че Лунните питри са били творците на нашите човешки тела и низшите принципи. („Тайната Доктрина“, т. I.) (W.W.W.)

ЛУННИ БОГОВЕ В Индия ги наричат Бащи, питри или лунни предци. Те се подразделят, както и всичко останало, на седем класа или Йерархии. В Египет, макар че Луната не е била толкова почитана, както в Халдея и Индия, Изида все пак изпъква като представител на Луната-Лунус, „небесният Хермафродит“. Любопитно е, че докато при съвременните народи Луната се асоциира само с лунатизма и зараждането, древните, които са знаели повече, я свързвали – както индивидуално, така и колективно – със своите „богове на Мъдростта“. Така в Египет лунни богове са Тот-Хермес и Хонс, в Индия това е Будха, синът на Сома, Луната; в Халдея е Небо (Набу) – лунният бог на Съкровената Мъдрост и др. Жената на Тот, Сификс, е лунна богиня, държи прът с пет лъчи или петолъчна звезда, символ на човека, микрокосмоса, за разлика от седмичния макрокосмос (микрокосмос – макрокосмос). Доколкото във всички теогонии богинята предшества бога – по принцип е очевидно, че пилето надали може да предшества своето яйце – в Халдея Луната била смятана за по-старша и почитана от Слънцето, тъй като се твърдяло, че тъмнината предшества светлината при всяко периодично възраждане (или „сътворение“) на вселената. Независимо от това, че е свързан със Слънцето и е слънчев бог, Озирис все пак се е родил на планината Синай, тъй като „Син“ е халдео-асирийското име на Луната; такъв бил и Дио – Нис, богът от Ниса или Ниси, като при това последната дума било името на Синай в Египет, където той се наричал „планината Ниса“. Полумесецът не е – както е доказано от много автори – емблема на турците, а е бил приет от християните като символ още преди мохамеданите. В течение на векове полумесецът е бил емблема на халдейската Астарта (Астарт), египетската Изида и гръцката Диана – всички те са Небесни Царици – и накрая станал символ на Дева Мария. „Гръцката християнска империя на Константинопол го смятала за залог за своята безопасност. След победата на турците, султанът го приел... и оттогава полумесецът бил противопоставен на идеята на кръста.“ („Eg. Belief“.)

ЛУННА ДИНАСТИЯ В индуизма един от двата главни царски рода, към който принадлежали повечето легендарни герои на епическите и пураничните сказания. Прародител на лунната династия се смята богът на луната Сома или Чандра. Първият цар на лунната династия бил Пуруравас, син на Буддхи (планетата Меркурий) и внук на Сома. Пуруравас се оженил за апсарата Урваши и имал от нея няколко деца. Неговите малки синове станали основатели на царски домове в Канякубжа (съвр. Канаудж), Каши (съвр. Варанаси) и някои други градове, но най-голяма роля в списъка на династията играло потомството на неговия най-голям син Аюс. Негов син бил Нахуша, който завоювал властта над трите свята, негов син е и Яяти, който имал петима сина: Яду (ядава), Турваса, Друхя, Ана и Пура. Всички те били смятани за родоначалници на много племена и царски фамилии, споменавани както в митологичните, така и в историческите източници на Древна Индия. (А.)

ЛУПЕРКАЛИИ (лат.) Пищни народни празненства, които се чествали в древен Рим на 15 февруари, в чест на бог Пан, по време на които Луперки, най-старият и най-почитаният от жреческите длъжностни лица, принасял в жертва два козела и куче, а на двама от най-красивите юноши се налагало да бягат около града голи (ако не се броят набедрениците), бичувайки всеки срещнат. Папа Геласий отменил Луперкалиите в 496 г., като ги заменил с шествие със запалени факли.

ЛУРИЯ, Исак (1534-1572) Един от най-изтъкнатите водачи на кабалистичното движение, наричан „баща на практическата Кабала“. (Равини.) (А.)

ЛУЦИФЕР (лат.) Планетата Венера като ярка „Утринна Звезда“. До Милтън Луцифер никога не е било име на Дявол. Точно обратното, тъй като в „Откровение“ (XXII, 16) в устата на християнския Спасител са сложени следните думи за самия него: „Аз съм... звезда светла и утринна“, или Луцифер. Това име носел един от първите римски папи, а в ІV в. дори съществувала християнска секта, чиито членове се наричали луцифериани.

*Според Щайнер от средата на Лемурийската епоха в еволюцията на човека и земята се намесват луциферически същества, представени в Библията под образа на змията. През атлантската епоха се проявяват ариманически (Ариман) същества, под името „сатана“. В дуалистичната философия Луцифер (Ариман) е носител на знанието, на изкуствата, занаятите, уменията, принцип на съграждане. В четвъртата (коренна) раса се достига крайната точка на слизане в материята (движение, наречено от съвременния окултизъм „инволюционно“). Четвъртата раса губи своето астрално зрение, погледът е насочен към нюансите и същността на материалното. Девизът на древните гърци „Здрав дух в здраво тяло“ е израз именно на вещественото, което се превръща в идеал. С развитието на историческото общество, на човека като социален индивид, непосредствената връзка с духовния свят се губи за сметка на личните стремежи и цели: Луцифер се разглежда като еманация на качествата на личността и на съвременния етап спъва еволюцията на човека. С развитието на астралното и етерното тяло, със съзнателното изживяване на Христовата мисия, луциферианските елементи се преобразуват. В ново време изтъкнати окултисти отбелязват крехкостта на материята, нейната все по-забележима неустойчивост. (Антропософия, Ариман.)*

ЛХА (тибет.) Духове на висшите сфери; оттук наименованието Лхаса, резиденцията на далай-лама. Титлата Лха често се дава в Тибет на някои нарджоли (светии и адепти-йоги), които са овладели големи окултни сили.

ЛХАГПА (тибет.) Меркурий, планета.

ЛХАКАНГ (тибет.) Храм, крипта, главно подземен храм за мистични церемонии.

ЛХАМАЙИН (тибет.) Елементали-елфи на низш земен план. Народната фантазия прави от тях демони и дяволи.

ЛЪВ В митологиите и фолклора на много народи в Африка, Западна, Южна и Източна Азия е символ на висша божествена сила, мощ, власт и величие; Слънце и огън. Особена семантика притежава лъвицата: тя е символ на майчинството и атрибут на много богини-майки, също – въплъщение на сладострастие. Лъвът е свързан с много женски божества: Артемида Ефеска, Кибела, Хеката (Хатор), Рея, Опс и др. В буддизма лъвът е въплъщение на храброст, благородство и постоянство. Той носи успех и щастие; с него са свързани Авалокитешвара, Майтрея (почитан бил неговият трон – „лъвско седалище“), Манджушри, Вайрочана. Будда многократно се въплъщавал в образа на лъв. В Африка лъвът често се възприема като образ на умрял прадядо, свръхестествен дух-патрон, тотем. (А.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 40

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред