За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 39

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Л

ЛАБАРУМ (лат.) Знаме, което носели пред древноримските императори, с изобразен на него орел като знак на върховната власт. Това била дълга пика, с пресичащ я под прави ъгли плат. Константин заменил орела с християнски монограм с девиз en touti nika , което по-късно било преведено като In hoc signo vinces. Що се отнася до този монограм, той е комбинация на буквите Х и Р, началната сричка на думата Христос. Но Лабарумът бил емблема на Етрурия векове преди Константин и християнската ера. Той бил също така знак на Озирис и Хор, когото често изобразяват с дълъг латински кръст, докато гръцкият нагръден кръст е бил чисто египетски. В своя труд „Упадък и гибел“ Гибон разкрил лъжата на Константин. Този император, ако въобще някога е имал видение, трябва да е видял олимпийския Юпитер, с вяра в когото той и умрял.

ЛАБИРИНТ (гр.) Египет имал „небесен лабиринт“, в който влизали душите на умрелите, а също така и негово подобие на земята, прочутият Лабиринт – редица от подземни зали и коридори с най-неочаквани завои. Херодот го описва като състоящ се от 3 000 помещения, половината от които се намирали под земята, а другата половина – на повърхността. Дори и в негово време не допускали външни хора в подземните части, тъй като там се пазели гробниците на построилите Лабиринта царе и други тайни. „Бащата на историята“ намерил този Лабиринт вече в развалини, но въпреки това и в полуразрушено състояние го смятал за много по-прекрасен дори от пирамидите.

ЛАБРО Римски светец, тържествено канонизиран преди няколко години. Неговата велика святост се изразявала в това, че седял около едни порти в Рим ден и нощ в продължение на 40 години и през цялото време мълчал. Той бил изяден до кости от паразити.

ЛАВЕЙ, Антон Шандор (род. 1930) Американец, създател на „магически кръг“ в Сан Франциско, наречен през 1966 г. „Първа църква на Сатаната“. Ръководство за „църквата“ е издадената през 1969 г. „Библия на Сатаната“; Лавей твърди, че броят на привържениците му възлиза на един милион души. Сред тях е била и трагично загиналата известна актриса Джейн Мансфийлд. (А.)

ЛАГАШ (каб.) Съкровена реч; езотерично заклинание; почти идентично с мистичното значение на Вак.

ЛАГХИМА (санскр.) Един от осемте вида сиддхи: „лекота“ – способност да се олекоти тялото, като произволно се намалява теглото. (А.)

ЛАДАК Долина по горното течение на Инд, населена с тибетци, но принадлежаща на раджата на Кашмир.

ЛАДИЯ В сюжетите за прекосяването на водите на смъртта и завръщането в реалния свят, душата на умрелия, или залязващото слънце, се насочват към преизподнята с ладията на смъртта и се завръщат оттам с ладията на възкресението. При това слънцето (Хелиос, Ра и др.) само преплува в ладията водите на смъртта, а душата на човека се пренася от превозвач (гръцкият Харон, индийската Сатявати, шумеро-акадийската Ур-шанаби и др.). С образа на ладията на смъртта е свързана ролята на ладията в погребалните ритуали: изгаряне в ладия, погребение в ладия или в ковчег с форма на ладия, пускането на умрелия в ладия в морето или по река и др. На ладията на възкресението в дните на пролетните празненства се изкарват от храма на богините-майки вавилонският Мардук, египетските Озирис и Амон, малоазиатският Атис. Оттук и ролята на ладията в обредите на плодородието и в ритуалите по споменаване на умрелите, с което се свързва представата за временното им завръщане на земята. (А.)

ЛАДИЯ НА СЛЪНЦЕТО Тази свещена слънчева ладия се наричала Секти и се управлявала от мъртъвци. В астрологията на египтяните екзалтацията на Слънцето била в Овен, а падането – във Везни. Вижда се, че от ладията излиза синя светлина – „Синът на Слънцето“. Древните египтяни учели, че истинският цвят на слънцето е син; също така и Макробий посочва, че неговият цвят преди залез и след изчезването му зад хоризонта е чисто син. В това отношение е любопитно да се отбележи факта, че едва през 1881 г. физиците и астрономите открили, че „нашето Слънце в действителност е синьо“. Професор Ленгли посветил много години на потвърждението на този факт. С помощта на забележителния си оптичен уред той в края на краищата успял да докаже, че слънцето дължи своя видим жълтооранжев цвят само на ефекта на поглъщането, което се предизвиква от неговата атмосфера, състояща се от газове, главно метални, но че в действителност „Слънцето не е бяло, а синьо“, което още преди много хилядолетия било открито от египетските жреци без никакви научни инструменти!

ЛАЕНА (лат.) Мантия, която носели авгурите и с която те покривали главите си по време на съзерцанието на полета на птиците.

ЛАКТАНТИЙ Отец на църквата, който провъзгласил хелиоцентричната система за еретично учение, а доказателствата за съществуването на земи на противоположното полукълбо – за „заблуда, изобретена от Дявола“.

ЛАКХ (санскр.) 100 000 единици – монети или нещо друго.

ЛАКШАНА (санскр.) Трийсет и две телесни отлики у Будда, знаци, по които го познават.

ЛАКШМИ (санскр.) „Благосъстояние“, „щастие“; индийската Венера, родена в процеса на биенето на океана от боговете; богиня на красотата и съпруга на Вишну.

*“Знак“, „добър знак“, „щастие“, „красота“. Друго име на Лакшми е „Шри“. Лакшми и Шри, като две различни богини, се появяват в късната ведийска литература на „Яджур Веда“; двата образа започват да се сливат в епохата на Упанишадите, но в „Махабхарата“ все още се запазват някои различия между тях като два ипостаса на една богиня. Съществуват няколко мита за раждането на Лакшми. Според един от тях Лакшми е дъщеря на Бхригу и Кхияти. Съгласно друг – когато боговете и асурите биели океана, Лакшми се появила от него с лотос в ръце (или седейки на лотос). По други представи Лакшми възникнала в самото начало на творението, изплувайки върху първозданните води върху цвете от лотос; оттук са нейни имена като Падма (лотос) или Камала („лотосна“). Сред другите й имена са Индира („прекрасна“ или „могъща“), Чанчала и Лола („непостоянна“), Локамата („майка на света“). Вишну и Лакшми олицетворяват основните начала в стихиите на битието. В някои течения на вишнуизма Лакшми е шакти на Вишну. Смята се също, че тя съпровожда Вишну във всичките му аватари, въплъщавайки се в Сита, съпругата на Рама, в Рукмини, съпругата на Кришна (или Радху, негова любима) и т.н.*

„ЛАЛИТА ВИСТАРА“ (санскр.) Знаменитата биография на Шакямуни, Властелинът Будда, написана от Дхармаракча през 308 г.

ЛАМА (тибет.) Това звание, ако е правилно употребено, се отнася само към жреците от висшата степен, към тези, който могат да бъдат гуру в манастирите. За съжаление всеки обикновен член на гедуна (духовенството) нарича себе си или позволява да го наричат „лама“. Истинският лама е посветен и три пъти посветен гелонг. От времето на реформата, осъществена от Цзонкапа, в теокрацията на тази страна отново се вмъкнали много злоупотреби. Съществуват „лами-астролози“, чакхани, или цикхани (от tsigan, „циганин“), лами-предсказатели и дори такива, на които е позволено да се женят и които въобще не принадлежат към духовенството. Те обаче са много малко в Източен Тибет, живеят главно в Западен Тибет и в секти, които нямат нищо общо с гелугпа (жълтите шапки). За съжаление изтоковедите, почти нищо не знаейки за истинското положение на нещата в Тибет, бъркат Чойчонгите от ламасерията Гурмакхайи (Лхаса) – посветени езотерици – с шарлатаните и дугпа (вещарите) на сектата бон. Не е учудващо, че – както Шлагинтвайт говори в своя „Буддизъм в Тибет“ – „макар изображенията на цар Чойчонг („богът на астрологията“) да се срещат в повечето манастири на Западен Тибет и Хималаите, моите братя никога не са виждали ламата Чойчонг“. Това е напълно естествено. Нито Чойчонгите, нито Хубилхановете наводняват тази страна. Що се отнася до „бога“ или „царя Чаойчонга“, то той не е повече „бог на астрологията“ от всеки друг „планетен“ Дхиан Коган.

ЛАМАИЗЪМ Тибет. форма на буддизма, в чиято основа е ваджраяна. За да преодолее влиянието на местната религия бон – смесица от анимализъм и шаманизъм (шамани) с почитането на три вида богове – буддизмът е обявен в VІІІ в. сл. Хр. за държавна религия. Като основател на ламаизма се счита Падмасамбхава, който в VІІІ в. се преселва в Тибет и образува школата нийнгмапа. Но старата религия е жива и отново взима надмощие. Господството на буддизма започва с образуването на сектата кадампа, създадена от Атиша Дипанкара, чието учение отрича магията. Едновременно с това е създадена и школата кагую. През 1355 г. Цзонкапа образува сектата на „жълтите шапки“ (гелугпа), която се противопоставя на „червените шапки“ (дугпа), олицетворяващи старата религия. Характерни за ламаизма са изображенията на богове, амулети, молитвени мелнички и реликви, които играят важна роля в ежедневните култове обреди. Свещените предписания на ламаизма са създадени около 1300 г. от тибет. историк Бустон, наречени „Кандшур“ и „Тандшур“. Религиозен водач е панчен-лама, а далай-лама упражнява светската власт. (А.)

„ЛАМРИН“ (тибет.) Свещен том с предписания и закони, написан от Цзонкапа „за развитие на знанието“.

ЛАНКА (санскр.) Древното наименование на острова, наричан днес Цейлон. Също така име на планина на югоизток от Цейлон. В нея, според традицията, се намирал град, населен с демони, който се наричал Ланкапури. Той е описан в „Рамаяна“ като град с грандиозни размери и великолепие, „със седем широки изкопа и седем грамадни стени от камък и метал“. Неговото построяване се приписва на Вишвакарман, който го издигнал за Кувера, царя на демоните, от когото го получил Равана, похитителят на Сита. В „Бхагават Пурана“ се казва, че Ланка, или Цейлон, първоначално бил върхът на планината Меру, който Ваю, богът на вятъра, пречупил и хвърлил в океана. Сега той е станал център на южно-буддистката църква, на сиамска секта (днес оглавявана от Първосвещеника Сумангала), представител на най-чистия екзотеричен буддизъм от тази страна на Хималаите.

ЛАНУ (санскр.) „Ученик“; същото което е чела.

ЛАО ЦЗИ (кит.) Велик мъдрец, светец и философ, предшественик на Конфуций (конфуцианство).

*“Старо дете“, легендарен основател на даоизма в Китай, живял около VI в. пр. Хр., на когото се приписва „Даодецзин“ („Книга за пътя и добродетелта“). Лао-Цзи бил обожествен в първите векове на н.е. Според мита той бил заченат без баща от слънчевата енергия, акумулирана в петцветен бисер, погълнат от неговата майка Сюан-мяо-юйнюй, престоял в утробата й 81 години и излязъл през лявото подребрие. В даоиските трактати Лао-Цзи се разглежда като глава на всичките безсмъртни, роден заедно с небето и земята. На него се приписват магически способности, в това число и промяна на външния вид. След като живял 200 години, Лао-Цзи се отправил на запад; в периода на съперничеството с буддизма (V-VI в.) се появила легендата, че Лао-Цзи пристигнал в Индия, по вълшебен начин оплодил спящата майка на принц Гаутама и по този начин станал баща на Будда. Официалният култ към Лао-Цзи е известен от II в., особено се почитал при династията Тан, чиито императори, носейки фамилията Ли („слива“, по преданието Лао-Цзи се родил под слива, откъдето идва фамилното му име), го смятали за свой прародител. В късната митология го почитали като глава на заклинателите и покровител на различни занаяти.*

ЛАПИС ФИЛОСОФОРУМ (лат.) „Философски камък“; мистичен термин в алхимията, имащ напълно различно значение от това, което обикновено му се приписва.

*Изходна точка е първичната материя, която може през четири степени да се преобразува във „философски камък“. С негова помощ неблагородните метали се превръщат в благородни. Камъкът в латентно състояние се съдържа в първичната материя и чрез алхимически действия става видим. Според Юнг превръщането символизира процеса на индивидуализация.*

ЛАПИСЛАЗУЛИТ Син скъпоценен камък с жълти или бели точки; ултрамариново съединение. Често в миналото е приеман за сапфир. 1500 г. пр. Хр. египетските свещеници го ценели особено високо като „небесен камък“. В старата магия и медицина се приемало, че влияе на приятелските връзки и прогонва страха. Еликсирът се предписвал срещу очни заболявания; ако камъкът се нагрее, лекува подутини по крайниците; стрит на прах и смесен с жълтък лекува епилепсия. При загуба на съзнание се поставял между веждите. Арабските лекари му приписвали свойството да лекува жлъчка и да пречиства кръвта от „сурови сокове“, употребяван е срещу меланхолия и астма. Индийците го използвали срещу заболявания на жлъчката. Съвременно приложение: влияе на „третото око“ (аджна); еликсирът се използва при заболявания на гръкляна, на бронхите и при възпаление на сливиците. (А.)

ЛАРАРИУМ (лат.) Помещение в дома на древните римляни, където наред с останалите семейни реликви се пазели ларите, или домашните богове.

ЛАРВИ (лат.) Животинската Душа. Ларвите са по същество сенки на живели и умрели хора.

*Наричат се също лемури; в римската митология – вредоносни сенки, призраци на мъртъвци, които не са получили нужното погребение, на престъпно убити, злодеи и пр., бродещи нощем и изпращащи на хората безумие. На тях били посветени дните 9, 11 и 13 май – лемурии, когато се затваряли храмовете и не се извършвали бракосъчетания.*

ЛАРИ (лат.) Те били три вида: lares familiares, стражи и невидими глави на семейния кръг; lares parvi, малки идоли, използвани за гадаене и предсказание; и lares praestites, които трябвали да пазят реда сред останалите. Ларите са по същество мани, или сенки на невъплътени хора. Апулей казва, че надгробният надпис – на боговете-мани, които са живели – означавал, че душата се е преобразила в лемур; и добавя: макар че „човешката душа е демон, когото нашите езици могат да определят като гений, и макар да се явява безсмъртен бог, въпреки че в определен смисъл тя се е родила в същото време, в което и човекът, у когото тя пребивава, все пак ние можем да кажем, че тя умира така, както се е и родила“. На по-ясен език това означава, че ларите и лемурите са по същество само обвивки, захвърлени от Аза, висшата, духовна и безсмъртна Душа, чиято обвивка, както и нейното астрално отражение – животинската душа – умира, докато висшата Душа се запазва във вечността.

ЛАЯ или Лаям (санскр.) От корена Лай, „изчезвам, разлагам се“, точка на равновесието (нулева точка) във физиката и химията. В окултизма – точка, в която веществото става еднородно (еднородност) и неспособно да взаимодейства или да се диференцира.

ЛЕБЕД В митологиите на различни страни лебедът е тясно свързан с Афродита, Зевс, Аполон, Леда, Орфей, Брама, Сарасвати и др. Една от най-разработените и усвоени от литературата митове – това е умиращият лебед, който в момента на смъртта се издига нагоре, към слънцето и небето, издава последен писък („лебедова песен“) и мъртъв пада във водата. В своята основа тази символика е свързана и с представата за способността на душата да странства по небето в образа на лебед, изпъкващ като символ на възраждането, чистотата, целомъдрието, гордата самота, мъдростта, пророческите способности, поезията и мъжеството, съвършенството, но и смъртта. Образът на лебеда се използва и като астрален код; така в римската митология Цигнус (букв. „лебед“) се оказва на небето като северно съзвездие от Млечния път. (А.)

ЛЕВАНА (ивр.) Луната като планета и като астрологично въздействие.

ЛЕВИ, Елифас (1810-1875) Истинското име на този учен кабалист е абат Алфонс Луи Констан. Елифас Леви Захед бил автор на няколко съчинения по философска магия. Бидейки член на „Fratres Lucis“ (Братя на Светлината), той бил и свещеник, абат на римокатолическата църква, която веднага, щом станал известен като кабалист, побързала да го лиши от духовен сан. Той е оставил пет известни труда – „Dogme et Rituel de la Haute Magie“ (1856); „Histoire de la Magie“ (1860); „La Clef des grands Mysteres“ (1861); „Legendes et Symboles“ (1862); „La Science des Esprits“ (1865); също и други, по-малко значителни съчинения. Неговият стил е крайно лек и очарователен, но като че ли с твърде силен привкус на ирония и парадокс, за да стане идеал за сериозния кабалист.

*Преминава през анархизма, социализма и попада под влиянието на поляка Вронски, който го запознава с кабала. Спиритическите опити и магическите ритуали не го задоволяват и той се посвещава на теорията на магията. Автор е на над 200 произведения, в които извежда три главни закона: 1. Закон за полярните съответствия, или закон за микро- и макрокосмоса. Между отделните части и космоса съществува точно съответствие, като преди всичко душата е отражение на вселената. 2. Човешката воля, която е самостоятелна сила, може всичко да постигне. 3. Цялата природа е проникната от астрална светлина – термин, възприет от Парацелз. Тя е безформена и невидима, но може да се прояви чрез човешката воля. Чрез астралната светлина може да се обяснят свръхестествените феномени; медиумите притежават силата да създават от светлината отделни части или цяло човешко тяло. Леви първи разкрива връзката между картите таро и кабала. В своите 184 писма, „посвещаващи във висшата магия и мистиката на числата“ до барон Спедалиери, той описва отношенията между числата, таро и буквите.*

ЛЕВИАТАН В библейския езотеризъм – Божество в неговата двойна проява на добро и зло. Това значение може да се намери в „Зохар“ (II, 34 b). „Равинът Симон е казал: „Работата на началото („творението“) другарите (кандидатите) изучават и постигат; но малцина от тях (пълните или съвършените посветени) разбират указанието за работата на началото с помощта на Тайната на Змея на Великото Море (т.е.) на Тханин, Левиатан“. (Вж. също „Кабала“ на И. Майер.)

*От ивр. – „свивам се“, „вия се“; морско животно, описвано като крокодил, гигантски змей или чудовищен дракон. В Библията се споменава или като пример за недостижимостта на божественото творение (Иов 40, 20-41; Пс. 103-104, 26), или като враждебно на Бога могъщо същество, което той побеждава в началото на времето (Пс. 73-74, 14; Ис. 27, 1). Известен е и в западносемитската угаритска митология, където Левиатан (Латану), въплъщаващ разрушителните сили на водния свят, е представен като могъщо седмоглаво чудовище, което се бори с Балу (Баал) и Анат и е победено.*

ЛЕВИТАЦИЯ (лат.) „Вися“; название за паранормален феномен на издигане и задържане във въздуха на предмети и хора, при който се преодолява земната гравитация. Тази способност се приписва във всички култури на светци и духовни учители. В Новия завет Иисус ходи по водите. Изследователи са отбелязали 70 случаи на левитация на християнски светци. Издигането във въздуха се осъществява и от йоги и факири, постигнали сиддхи. (Аеробация.) (А.)

ЛЕДБИТЪР, Чарлз Уебстър (1847-1934) Англикански свещеник, който след смъртта на Блаватска става една от водещите фигури в Теософското Общество, дясна ръка на Ани Безан и ръководител на „вътрешния кръг“. По-късно в Австралия основава „Либерална католическа църква“ и е неин епископ. Написал е редица творби, между които „Наука за тайните“, „Учителят и пътят“, „Астрално ниво, ясновидство, сънища и живот след смъртта“, „Човекът – видим и невидим“, както и книги, съвместно с Ани Безан. (А.)

ЛЕДЕНИ ВЕЛИКАНИ или Хримтуси (сканд.) Те са велики строители, циклопи и титани на древните скандинавци и играят забележителна роля в Еда. Те строят здрав вал около Асгард (скандинавския Олимп), за да го защитят от йотуните, злите великани.

ЛЕЙКПЯ “Пеперуда“; в митологията на Бирма – душата. От лейкпя зависи животът и смъртта, а също така и болестите. Когато лейкпя отлита, знахарите се стараят да я уловят, като й предлагат дарове. Лейкпя напуска тялото и по време на сън. Лейкпя у майката и детето, жената и мъжа са съединени, поради което, при смъртта на някой от тях се провеждали церемонии по разделянето на душите. (А.)

ЛЕМУРИЯ Съвременен термин, който в началото се използвал от някои натуралисти, а сега е приет от теософите за обозначаване на континента, който, според Тайната Доктрина на Изтока, предшествал Атлантида.

ЛЕОН Мойсей де Еврейски равин от XIII в.; обвиняват го в съставянето на „Зохар“, който той представил като оригинален труд на Симон Бен Иохаи. Неговото пълно име в „Кабала“ на Майер е дадено като равин Мойсей бен-Шем-Тоб де Леон от Испания; същият писател много убедително доказва, че Де Леон не е бил автор на „Зохар“. Малцина няма да се съгласят с това, но всеки трябва да подозира Мойсей де Леон в значително изопачаване на първоначалната „Книга на Великолепието“ („Зохар“). Този грях обаче той може да подели със средновековните „християнски кабалисти“ и особено с Кнор фон Розенрот. Несъмнено, нито равинът Симон, осъден на смърт от Тит, нито неговият син, равинът Елиезер, нито неговият секретар, равинът Аба, е възможно да бъдат обвинени в това, че са въвели в „Зохар“ чисто християнски догми и доктрини, измислени от отците на църквата няколко столетия след смъртта на споменатите равини. Това би било твърде голямо пресилване по отношение на уж божественото пророчество. (Равини.)

ЛЕТА (гр.) В гръцката митология – персонификация на забравата, дъщеря на богинята на раздора Ерида. С името на Лета е наречена река в царството на мъртвите, от водата на която, след като пият, душите на умрелите забравят своя предишен земен живот. Според съобщението на Павзаний (IX, 39, 8), в близост до пещерата на Трофоний в Лейбадея (Беотия), дошлите да се допитат до знаменития оракул предварително пият вода от два извора: Лета – на забравата, за да забравят за грижите и вълненията, и Мнемосина – на паметта, за да запомнят чутото и видяното в пещерата. (А.)

ЛЕЧЕНИЕ С БИЛКИ Хиляди години пр. Хр. билките са се използвали като лечебно средство в Китай, Индия и Месопотамия. Най-ранното писмено свидетелство се съдържа в папирус от Египет (1500 г. пр. Хр.). Билките са се разглеждали като божествен дар; те са били откривани от богове и митологични същества. Свойствата на билките хората са откривали при търсене на храни и наблюдавайки болните животни, които са употребявали определени треви. Билките са растели в непосредствена близост до човешките поселения, като много видове са били и култивирани. Особено значение се е отдавало на пролетните растения, свързани със събуждането на земята и с култа към майката – земя. Те са в основата и на много магически ритуали. От особено значение е времето, в което се събират билките. Всяко растение е под влиянието на определена планета, така че то отдава своите енергии при нейното доминиране. Повечето билки се берат преди изгрев или по време на изгрева на слънцето. Особено важен е денят 24 юни, защото при равноденствието магическите сили достигат своя връх. Лечебните свойства на билките се определят от техните качества, които отговарят на дадени органи и системи при човека: цвят (черешата тонизира нервната система), форма (бобът, който има вид на бъбрек, лекува бъбречни заболявания), част от растението – корен, листо, стебло, пъпка и др. (бялата кора на крушата лекува болести по кожата на лицето). Съвременната наука приписва лечебните качества на билките на веществата и елементите, които съдържат: въглеродни съединения (алкалоиди), гликози (захарни съединения), дъбилна киселина, смоли, масла, въхлехидрати, лепливи вещества, протеини, ензими, витамини и фитохормони. (А.)

ЛИВАН (ивр.) Планинска верига в Сирия с малобройни остатъци от гигантски кедри, чиито гори някога покривали нейните върхове. Преданието гласи, че тук добивали строителния материал за храма на цар Соломон. (Соломонов храм.)

ЛИКАНТРОПИЯ (гр.) Физиологично болест или мания, по време на която човек си въобразява, че е вълк и действа като такъв. Окултно това означава същото, което е и „вампир, таласъм“, а именно – психологичната способност на определени вещари да се явяват в образа на вълк. Волтер посочва, че в окръга Джура за две години, между 1598 и 1600 г., твърде ревностните християнски съдии осъдили на смърт повече от 600 ликантропи. Това не означава, че обвинените във вещарство пастири, като се показали в образа на вълк, наистина са притежавали способността физически да се превръщат в такива; а просто, че те са притежавали хипнотичната сила да накарат хората (или тези, които смятали за врагове) да повярват, че виждат вълк. Проявата на такава способност действително представлява вещарство. „Демоничното“ обземане в основата си е истинско, като се изключат дяволите на християнската теология. Но тук не е мястото да се провеждат обширни дискусии за окултните тайни и магическите сили.

ЛИКОВЕ (кабал.) или на еврейски Парцуфим Тази дума се отнася обикновено към Арик Анпин, или Великия Лик, и към Зауир Анпин, или Малкия Лик, и към Реше Хивра, „Бялата Глава“ или Лик. Кабала твърди, че от момента на тяхната поява (момента на диференциация на материята) целият материал за бъдещите форми се съдържал в трите Глави, които по същество са една и се наричала Атика Кадоша (Свети Старци и Ликове). Когато тези Ликове се гледат един друг, тогава (Светите Старци) техните Глави, или Атика Кадоша, се наричат Арик Апайем, т.е. „Велики Ликове“. („Зохар“, III, 292 а). Това се отнася към трите Висши Принципа, както космични, така и човешки.

ЛИЛА (санскр.) Буквално – игра; развлечение. В ортодоксалните индуски Свещени Писания се пояснява, че „деянията на божеството са по същество лила“, или игра.

ЛИЛ-ИН (ивр.) Децата на Лилит и техните потомци. „Лилит е Майка на Шедим и Мукшим (съблазнители)“. Поради това всеки клас Лил-ини в демонологията на евреите са по същество дяволи. („Зохар“, II, 268 а.)

ЛИЛИТ (ивр.) По еврейското предание – демон, която била първата жена на Адам, преди да бъде сътворена Ева; предполагат, че тя има фатално влияние върху материята и новородените младенци. Лил е нощ, а Лилит е също така сова и в средновековните съчинения е синоним на Ламия, или на демона от женски пол. (W.W.W.)

*Името се доближава до имената на три шумерски демона: Лилу, Лилиту и Ардат Лили; първият и вторият са инкуб и сукуб. В ролята на сукуб Лилит фигурира и в еврейската традиция: тя обладава мъжете против волята им с цел да роди от тях деца. В юдейския бит Лилит е особено известна като вредна за раждането. Смятало се, че Лилит не само поврежда младенците, но ги и похищава (пие кръвта на новородените, изсмуква мозъка от костите им) и ги подменя; приписвало й се нанасянето на вреда на родилките и безплодието у жените. Благодарение на големия интерес към кабала в Европа през епохата на Възраждането, преданието за Лилит като първа жена на Адам станало известно в европейската литература, където тя придобила облика на прекрасна, съблазнителна жена. Същата представа се появява и в средновековната еврейска литература (макар че в еврейската традиция красотата на Лилит е свързана с нейната способност да променя външността си).*

ЛИЛИЯ В езотериката – преди всичко (бялата лилия) се асоциира с чистотата, невинността. В християнството тя е атрибут на някои светци, свързана е и с невинността на дева Мария в иконографията на благовещението. Според народните поверия, този, който откъсва лилия, лишава от невинност девойка. Семитските народи обясняват произхода на лилията от сълзите на Ева, прогонена от рая. От друга страна свързват лилията със смъртта и задгробния свят; при някои народи се смятало, че в облика на лилия се появяват душите на умрели хора и че лилии израстват на гробовете на невинно осъдени. Водната лилия има и митологичното значение на лотоса като цвете, възникнало от първоначалния световен океан и служело за люлка на слънцето. (А.)

ЛИМБУС МАЖОР (лат.) Термин, употребяван от Парацелз за обозначаване на първичната (алхимична) материя; „земята на Адам“.

ЛИНГА или Лингам (санскр.) Знак или символ на абстрактното творение. Тази сила става орган на зараждането едва на нашата земя. В Индия има 12 големи Лингама на Шива; някои от тях се намират в планини и на скали, а също така и в храмове. Такъв е Кедареша в Хималаите, голяма и безформена купчина от камък. По своя произход лингамът никога не е имал грубо значение, свързано с фалоса – идеи, които са изцяло с по-късен произход. Този символ в Индия имал същото значение, което и в Египет – просто творческа и пораждаща божествена Сила. Той също така сочи какъв е бил двойственият Творец – мъжки и женски, Шива и неговата Шакти. Грубата и неприлична идея, свързана с фалоса, не е индийска, а гръцка и предимно еврейска. Библейските бетели били истински приапични камъни, „Бет-ел“ (фалос), в които обитава Бог. Същият символ бил скрит в ковчега на Завета, в „Светая Светих“. Така „лингамът“ дори като фалос не е „символ изключително на Шива“, а на всеки „Творец“ или творящ бог при всяка народност, включително и при израилтяните.


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 39

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред