За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 38

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

К 3

КРИПТИ (гр.) Тайни подземни гробници, едни – предназначени за целите на посвещението, други – за погребения. Под всеки храм на древността имало крипта. Една такава се намирала на планината Олив, била украсена с червена мазилка и построена преди идването на евреите.

КРИСТАЛ магически Тъй като пречупва светлината с определена интензивност, се използва за самохипноза (състояние, в което настъпват паранормални явления – астрално виждане, ясночуване и др.), и за лечение, като се отделят определени лъчи от светлинния спектър. Обикновено се използват шлифовани камъни с форма на кълбо, пирамида и др. Подобна роля може да играе огледало, вода или предмети с отразяваща повърхност. В ново време особено популярно е било използването на кристала през ХІХ в. в Англия за активизиране на подсъзнателни състояния и за прогонване на духове. В зависимост от състава му кристалът може да се използва за стимулиране дейността на чакрите (чакра). (А.)

КРИТА ЮГА (санскр.) Първата от четирите юги (юга), или векове на брамините; нарича се също Сатя Юга – период от 1 728 000 години.

КРИТИКА (санскр.) Плеяди. Седемте кърмачки на Картикея, бога на Войната.

КРИШНА (санскр.) Най-прославеният аватар на Вишну, „Спасителят“ на индусите и техен най-популярен бог. Той е осмият Аватар, син на Деваки и племенник на Канса, индийският цар Ирод, който, докато го търсели сред пастирите на овце и крави, които го скрили, убил хиляди новородени младенци. Разказът за зачеването, раждането и детството на Кришна е точен прототип на историята на Новия Завет. Мисионерите, разбира се, се стараят да докажат, че индусите са откраднали този разказ за Рождението от ранните християни, които дошли в Индия.

КРИШНАМУРТИ, Жиду (1895 – 1986) Индийски философ и гуру. Теософите Ледбитър и Безан „откриват“ 15-годишния индиец през 1909 г. и вярват, че той е идващият Майтрея и самият Христос. Те го осиновяват и създавават за него „Орден на звездата на Изтока“ в рамките на Теософското Общество. През 1910 г. с псевдоним Алционе е публикувана неговата първа книга „При нозете на Учителя“, като остава подозрението, че тя е плод на усилията на двамата теософи. На поредния конгрес на теософите през 1929 г. Кришнамурти трябва да бъде обявен за нов религиозен водач, но той се отказва от обществото и разпуска ордена. Според учението му човек трябва да се освободи от своето Аз, като напусне всички религиозни и маистични вярвания. (А.)

КРИЯ (санскр.) Ефективна практика (на йога); всяка практика, която помага да се достигне висше знание. (А.)

КРИЯШАКТИ (санскр.) Сила на мисълта; една от седемте сили на природата. Творяща мощ на сиддхи, „силите“ на съвършения йогин.

КРОКОДИЛ „Голямото влечуго на Тифон“. Място на неговия „култ“ бил Крокодилополис и бил посветен на Сет и Себек – които се смятали за негови създатели. Всеки от основните Риши в Индия, Ману и Синовете на Брама са прародители на някакъв вид животни, „баща“ на което се смятат; в Египет на всеки бог се приписвало създаването или сътворението на определени животни, които му били посветени. В периода на ранните династии в Египет трябва да е имало много крокодили, ако се съди по почти неизброимото количество техни мумии (мумия). Хиляди-хиляди от тях били изкопани в пещерите на Моабдех, а много грамадни некрополи на това тифонично животно все още са недокоснати. Но на крокодила се покланяли само там, където се отдавали почести на неговия бог и „баща“. Тифон някога също получавал такива почести и, както свидетелства Бунзен, бил смятан за велик бог. По неговите думи, „чак до времената на Рамзес, 1300 г. пр. Хр., Тифон бил един от най-почитаните и могъщи богове, бог, изпращащ благословение и живот на управниците на Египет“. На друго място се пояснява, че Тифон е материалният аспект на Озирис. Когато Тифон, четворният, убива Озирис, триадата или божествената Светлина, го разсича метафорично на 14 части и отделя от „бога“, той си навлича проклятието на народните маси; той става зъл бог, бог на бурята и урагана, на изгарящия пясък на пустинята, постоянен враг на Нил и „убиец на вечерната благодатна роса“, тъй като Озирис е идеалната Вселена, Шива, великата Възстановяваща Сила, а Тифон – неговата материална част, злата страна на бога, Разрушаващият Шива. Ето защо крокодилът също е и полупочитан, и полуненавиждан. Появата на крокодила в пустинята, далеч от водата, предсказвало щастливото явление на приближаващо наводнение – оттук е неговото обожаване в Тива и Омбоса. Но той ежегодно унищожавал хиляди хора и животни – оттук и ненавистта и преследването на крокодила в Елефантина и Тентира.

КРОНОС (гр.) Сатурн; Бог на Безкрайното Време и Циклите (кръгове и цикли).

КРОУЛИ, Алестър (1875-1947) Роден в Уоруикшайър, Англия, в годината, когато Блаватска основава Теософското Общество. За Кроули този факт е особено важен, защото приема, че двамата в известен смисъл имат сходна мисия на земята. От една страна, те са използвани като канали за общуване от окултен интелект със свръхчовешки познания и сила, а от друга – въстават срещу фалшивите и зловредни според тях доктрини на християнското наследство. Неговият баща е един от прословутите Плимутски братя и проповедник. Младият Кроули е подтикван от обстоятелствата към яростна съпротива, вследствие на което е наречен от майка си Звяр 666 на Апокалипсиса и Антихрист в човешки образ. Прекарва бурна младост в четене на книги, любов, писане на поезия, изкачване на едни от най-високите върхове в света. Пристрастява се към наркотиците, които получава за пръв път през 1898 г. от Алън Бенет. Кроули допълва получените ортодоксални знания в колежа в Тринити и Кеймбридж с проучване на тайните окултни науки. След прочитането на „Облакът на Храма“ от Карл фон Екартшаузен, където се намеква за съществуването на тайно братство от посветени, той решава да стане един от невидимата йерархия на Великото Бяло Братство на Господарите, споменавано в окултните трудове. През 1898 г. постъпва в Херметичния Орден на „Златната Зора“. Негов духовен ръководител става Макгрегър Матърс, който е не само известен учен, но и практикуващ магьосник със значителни постижения. Именно на основата на „Златната Зора“ Кроули постепенно изгражда своя Орден на Сребърната Звезда (Argenteum Astrum). Разочарован от Матърс, Кроули предприема пътуване из Мексико, Хаваите, Цейлон и Индия. Изучава и практикува йога, тантризъм, буддизъм, първи в западната магическа практика прилага сексуалната техника на тантра-йога. Няколко години по-късно по време на пътуване в Китай Кроули е посветен в тайните на И Цзин, древната китайска магическа система, която той също адаптира към западния окултизъм. (А.)

КРУКС АНСАТА (лат.) Кръст с дръжка; докато тау е Т, а най-древният египетски кръст е тат +. Крукс ансата бил символ на безсмъртието, а кръстът тат – на духо-материята и имал значението на полов символ. Крукс ансата бил главният символ на египетското масонство, основано от граф Калиостро; и масоните трябва действително да са забравили първоначалното значение на своите висши символи, след като някои техни авторитети все още твърдят, че крукс ансата е просто комбинация на ктеис (или йони) и фалос (или лингам). Това съвсем не е така. Дръжката, или анса, имала двойствен смисъл, но фаличен – никога; като атрибут на Изида тя била световната сфера; като символ на закона върху гърдите на мумията – знак на безсмъртието, безкрайната и безначална вечност, тази, която слиза на плана на материалната природа и израства от него, хоризонталната женска линия, намираща се на върха на вертикалната мъжка линия – оплождащият мъжки принцип в природата, или духът. Без дръжката крукс ансата станал тау – Т, андрогинен символ, който става чисто фаличен или полов, едва когато приема формата +.

КРЪВ Още в древната човешка история се е приемала като носителка на живота или на душата. Някога са убивали и изяждали своите врагове, пиели са кръвта им. Този ритуал се е свързвал с вампирите. Човешката кръв е била принасяна, като висша форма на жертва, на богове или демони. Смесването на кръвта на двама души и вкусването й изразявала особена тясна връзка (кръвно братство). Подобен ритуал е съществувал според някои автори почти до средата на ХХ в. Документирано е пиенето на кръв през 1932 г. във „Великата ложа на свободните зидари в Германия“ от „висшеозарените, избраните, доверените“ от ІХ степен. На всеки новопостъпил се взимала кръв, която се смесвала със запазената кръв от живите и мъртвите от ІХ степен. (А.)

КРЪВ чудеса Паранормални кръвотечения от култови предмети и от картини на Христос. Подобно явление е „Неаполското чудо“. Появяването на кръв по предмети и реликви остава необяснено; сред обясненията е и предположението за наличие на гъбички, които отделят червено оцветена течност. (А.)

КРЪГ Съществуват няколко „Кръга“ с мистични прилагателни: 1. „Кръстообразен, или Съвършен Кръг“ на Платон, който е изобразен пресечен под формата на буквата Х; 2. „Хорото“ на амазонките около приапичния образ – същото което е танцът на гопи около Слънцето (Кришна), при него пастирчета представляват знаците на зодиака; 3. „Кръг на Необходимостта“ от 3 000 години при египтяните и окултистите (продължителността на цикъла между преражданията или превъплъщенията (превъплъщение) е средно от 1 000 до 3 000 години).

КРЪГОВЕ В ПОЛЯТА От началото на 80-те години на ХХ в. в житните поля в Англия, а по-късно в Канада, САЩ, Дания, Украйна и Германия са документирани над 900 случая на появата на кръгове, чийто произход е неизвестен. Много сложните и често големи по площ фигури будят предположението, че това са кодирани съобщения на извънземен разум към човечеството. Едновременно с това възникват още две версии: те са резултат от атмосферни вихри (плазмени вихри) или резултат от полети на вертолети. (А.)

КРЪГОВЕ И ЦИКЛИ Термини, използвани от теософите при обяснението на източната космогония. Те се прилагат за обозначаването на различни еволюционни цикли в елементалното, минералното и други царства, през които Монадата преминава през всеки отделен глобус; терминът „цикъл“ се прилага само за обозначаване на цикличния път на Монадата около цялата верига от седем глобуса. Обобщено теософите използват термина „кръгове“ като синоним на циклите: космични, геологични, метафизични или всякакви други.

КРЪСТ Мариет Бей посочил неговата древност в Египет, като доказва, че във всички първоначални гробници „планът на помещението има формата на кръст“. Този символ на Братството на расите и хората полагали върху гърдите на мъртвите в Египет по същия начин, както се полага сега върху телата на умрелите християни, а във формата му на Свастика „croix cramponnee“ – върху сърцето на буддиските адепти и Будди. (Кръст на Разпятието).

КРЪСТ ДЖАЙНА (санскр.) Същото, което е Свастика, също така Чук на Тор, или херметичният кръст.

КРЪСТ НА РАЗПЯТИЕТО Тази форма на кръста не възникнала едновременно с християнството. Тя била известна и се употребявала за мистични цели хилядолетия преди нашата ера като неразделна част от различни ритуали в Египет и Гърция, във Вавилон и Индия, а също в Китай, Мексико и Перу. Това е космичен, както и физиологичен символ. Фактът, че той е съществувал при всички „езически“ народи, е засвидетелстван от Тертулиан. „С какво атинската Минерва се отличава от основната част на кръста? – пита той. – Произходът на вашите богове води началото си от фигурите, създадени по образец на кръста. Цялата тази редица образи на вашите знамена е по същество добавка към кръста; тези висулки на вашите хоругви са външно покривало на кръстовете.“ И страстният защитник бил прав. Тау или Т е най-древната от всички форми; кръстът или тат +, е също толкова древен. Крукс ансата, кръстът с дръжка, може да се види в ръцете на почти всеки бог, включително Ваал и финикийската Астарта (Астерт). Croix cramponnee – това е индийската Свастика. Той бил изкопан от най-долните слоеве на древния град Троя, появява се също върху древните реликви на етруските и халдейците. Както посочва мисис Джемисън: „Анкх на Египет бил патерицата на св. Антоний и кръстът на св. Филип. Лабарумът на Константин... много преди това служел за емблема в Етрурия. Знакът на Озирис бил Лабарум; Хор понякога е представен с дълъг латински кръст. Гръцкият нагръден кръст е египетски. Отците на църквата го наричали „изобретение на дявола преди появата на Христа“. ...Крукс ансата намираме върху древните монети на Тарс, както и малтийския кръст – върху гърдите на асирийския цар. ...Кръстът на Разпятието, толкова обичаен в Европа, се среща върху гърдите на мумиите. ...Той висял на шията на свещените Змейове в Египет. ...Странните азиатски племена, които плащали данък на Египет, са известни със своите дрехи, покрити с кръстове и сър Гарднър Уилкинсън датира това изображение към 1500 г. пр. Хр.“ Накрая – и „Тифон, Дяволът, е прикован към кръста!“ („Eg. Belief and Mod. Thought“.)

КРЪЩЕНИЕ (гр.) Ритуал на очистването, извършван по време на церемонията на посвещението в свещените танки в Индия; а също така – по-късен тъждествен ритуал, установен от Иоан Кръстител и извършван от неговите последователи и ученици, които не били християни. Този обред бил вече древен и многовековен, когато християните от първите векове го приели. Кръщението принадлежало към най-ранната халдео-акадийска теургия; то се извършвало по време на нощните религиозни церемонии в пирамидите, където и до сега намираме купел под формата на саркофаг. Известно е, че кръщението имало своето място в Елевзинските мистерии (Елевзинии) край свещените храмови езера и все още се практикува от потомците на древните сабеяни. Мендеяните – ел могтасила на арабите – са независимо от тяхното лъжливо наименование „християни на св. Иоан“, по-малко християни, отколкото заобикалящите ги правоверни мюсюлмански араби. Те са чисти сабеяни. И това се обяснява много просто, ако си спомним, че големият семитски учен Ренан в своя труд „Животът на Иисус“ е показал арамейският глагол себа, от който произхожда името „сабеянин“, като синоним на гръцкото baptizw. Съвременните сабеяни, мендеяни, чиито целонощни бдения и религиозни ритуали насаме със звездите са описани от някои пътешественици, все още са запазили теургичните ритуали на кръщението на своите далечни и почти забравени предци, халдейските посветени. Тяхната религия е един от размножилите се видове на кръщението, религия на седемте очиствания в името на седемте планетни властелина, „седемте Ангели на Присъствието“ на римокатолическата църква. Протестантските баптисти са само бледи подражатели на ел могтасила, или назареите, извършващи своите гностични обреди в пустините на Мала Азия. (Будхасп.)

КСЕНОГЛОСИЯ (гр.) „Говорене чрез чужд език“; наименование в спиритизма и в парапсихологията: произнасяне на думи или изречения от чужд език, неизучаван от говорещия. Явлението е познато от хипнозата: хипнотизаторът може да внуши на дадена личност да се пренесе в минало прераждане. По този начин се активират езикови познания или случайно чути думи от миналото. Подобен феномен може да се прояви в трансово състояние (транс), както и при медиум – вероятно в този случай става дума за възприети внушения. (А.)

КСЕНОФИЛ Питагореец, адепт и философ; според Лукиан („De Macrob.“), Плиний и др., доживял възраст 170 години, като до края запазил своите способности. Той писал за музиката и му било дадено прозвището „Музиканта“.

КСИЗУСТЪР (гр.) Халдейският Ной на асирийските таблички, който, според Александър Полихистор, в историята на десетте царя на Бероз е описан така: „След смъртта на (деветия) Ардат, неговият син Ксизустър управлявал осемнайсет сароса. В това време станал големият потоп.“ Предупреден от своето божество във видение за надигащия се потоп, Ксизустър получава от това божество заповед да построи ковчег, да събере в него роднините си, заедно с всички различни животни, птици и т.н. и да се довери на надигащите се вълни. Подчинявайки се на божествената заповед, Ксизустър е показан като извършващ абсолютно същото, което и Ной много хилядолетия след него. Той изпраща от ковчега птици, които се завръщат обратно; след няколко дни, той ги изпраща отново и те идват обратно с крака, изцапани с кал; но третия път повече не се завръщат. След като доплавал до високата планина в Армения, Ксизустър напуска ковчега и строи олтар на боговете. И едва тук се появява разлика между политеичната и монотеичната легенда. След като почита и благодари на боговете за своето спасение, Ксизустър изчезва и неговите приятели „вече не го видели“. Преданието гласи, че благодарение на неговото велико благочестие, Ксизустър и семейството му били пренесени, за да живеят с боговете, както той самият съобщил на оживелите. И макар че тялото му изчезнало, неговият глас звучал, и след като ги известил за станалото, им посочил да се завърнат във Вавилон и да отдадат дължимото на добродетелта, религията и боговете. Това е по-похвално, отколкото да посадиш лозе, да се напиеш с неговия сок и да прокълнеш собствения си син.

КУВЕРА (санскр.) Бог на Хадес и богатството – подобно на Плутон. Цар на зли демони в индуския пантеон.

*Друго име – Кубера, възможно значение – „имащ уродливо тяло“. Внук на великия риши Пуластя, син на мъдреца Вишраваса. Като награда за неговото благочестие и сподвижничество Брама го приравнил към останалите богове, направил го страж на скритите в недрата на земята съкровища и пазител на севера (един от локапалите). Образът на Кувера проникнал в народните вярвания, разпростиращи се далеч от индуската ортодоксалност, а също така и в буддиската митология. Така в тибетския буддиски пантеон Кувера, под името Вайшравана (син на Вишраваса) влязъл като бог на богатството и един от главните „защитници на религията“.*

КУКЕР В южнославянската митология – въплъщение на плодородието. В пролетните карнавални обреди (кукери или кукувци в Източна България, джамалари, джамали в Западна България; известни са и други имена, много от които имат турски произход) кукерът е изобразяван от мъж в специална дреха (често от козя или овча кожа) с рогата маска и дървен фалос. По време на кукерските обреди се извършват ритуални действия – прочистване на домове и стопански постройки, оран и посев, предназначени за осигуряване на плодородие и др. По време на карнавала освен главното действащо лице – кукерът, се включват и многобройни персонажи. (А.)

КУКЛОС АНАГКЕС (гр.) „Неизбежен Цикъл“ или „Кръговрат на Необходимостта“. От многобройните катакомби в Египет и Халдея най-известни били подземните крипти на Тива и Мемфис. Първите започвали на западния бряг на Нил, продължавали в посока на Тиванската пустиня и били известни като катакомби на змейовете (посветените адепти – наги). Тук протичали Свещените Мистерии на Куклос Анагкес и кандидатите били запознавани с нерушимите закони, на които е подчинена всяка невъплътена душа от началото на времената. Тези закони сочели, че всяка превъплъщаваща се Същност, след като захвърли своето тяло, трябва да премине от този живот на Земята към друг живот на по-субективен план, към състояние на блаженство, стига греховете на тази личност да не са предизвикали пълно отделяне на висшите „принципи“ от низшите; че „кръговратът на необходимостта“, или неизбежният цикъл, трябва да продължава определен период (от едно, та дори до три хилядолетия в някои случаи) и че след като той приключи, Същността трябва да се завърне при своята мумия, т.е. за ново въплъщение. Учението на египтяните и халдеите – това е учението на Тайната Доктрина на теософите. Мексиканците имали същото. В „Попол Вух“ (вж. труда на Дьо Бурбур) полубогът Вотан е представен като описващ ahugero de colubra, което е идентично с „Катакомбите (или прохода) на Змея“; добавя се, че той вървял под земята и „свършвал при корена на Небесата“ и в тази змийска бърлога Вотан бил пуснат, защото самият той бил „син на Змейовете“, или Дракон на Мъдростта, т.е. Посветен. По цял свят жреците-адепти наричали себе си „Синове на Дракона“ и „Синове на Бога-Змей“.

КУКУЛКАН “Змей, покрит с перата на кецал“; в митологията на маите – едно от главните божества. При късните маи Кукулкан бил почитан като бог на вятъра, даващ дъждовете, бог на планетата Венера, основател на няколко царски династии и големи градове; в частност бил смятан за патрон на династията на Кокомите; изобразяван бил като змия с човешка глава. (А.)

КУЛТ НА БИКА Култът на Бика или Овена бил насочен към една и съща сила – силата на пораждащото съзидание, в два аспекта – небесен или космичен, и земен или човешки. Боговете с глава на овен съответстват на последния аспект, а с глава на бик – на първия. Озирис, на когото бил посветен бикът, никога не е бил смятан за фалическо божество, също така и Шива със своя Бик Нанди, независимо от лингама. Също като Нанди – с чисто млечнобял цвят – е бил и Апис. И двамата били символи на пораждащата или еволюционната мощ във Вселенския Космос. Тези, които смятат, че слънчевите богове и биковете имат фалически характер, или свързват с него Слънцето, грешат. Само лунните богове, овните и агнетата са приапични; и на религия, която, макар и несъзнателно, но все пак е приела за своето поклонение бог, предимно лунен, и подчертава този избор, като изтъква за свой най-свещен символ агънцето (чийто родител, овенът, е главно фалически глиф), малко й прилича да хули по-древните религии за използването на същия този символизъм. Култът на бика, Апис, Хапи Анкха, или живия Озирис, бил прекратен преди повече от 3 000 години; поклонението на овена и агнето продължава и до днес. Мариет Бей открил Серапеум – некропол на бикове-Апис, недалеч от Мемфис – внушителна подземна крипта дълга 2 000 фута и широка 20 фута, пазеща мумиите (мумия) на трийсет свещени бика. Ако след 1 000 години римокатолическата катедрала с пасхалния агнец в него бъде намерена под пепелта на Везувий или Етна, тогава бъдещите поколения ще бъдат ли прави, правейки от това извод, че християните са били поклонници на „агнето“ и „гълъба“? Все пак и двата символа биха им дали също толкова основание за това, както в единия, така и в другия случай. Освен това не всички свещени „бикове“ са били фалически, т.е. мъжки; имало е и хермафродитни, и безполови „бикове“. Черният бик Мневис, синът на Птах, бил посветен на Бог Ра в Хелиопол; Пацис на Хермонт – на Амон Хор, и т.н., и самият Апис бил хермафродит, а не животно от мъжки пол, което изтъква неговия космичен характер. Със същия успех може и Телеца на Зодиака, и цялата Природа да се нарече фалическа.

КУЛТ НА ГЪБАТА Етнофармакологът Уосън и неговата жена предлагат през 50-те години на ХХ в. тезата, че преди 6 000 години е съществувала религия, чиите последователи са почитали свещена гъба. Те се позовават на открити в Централна Америка издялани от камък гъби, които са имали функцията, подобна на кръста при християните. Заедно с това някои народи изпитват панически страх от гъби (микофобия), докато други са подчертано любители (микофилия). Мухоморката и подобна на нея с червеникав цвят гъба са имали важна роля в старите култури. (А.)

КУЛТ НА ДИСКА В доста късен период той бил широко разпространен в Египет, тъй като се появил при Аменхотеп III, дравид, който го донесъл от Южна Индия и Цейлон. Това бил култ на Слънцето в друга форма, Атон-Нефру, докато Атон-Ра е тъждествен с Адонай на евреите, „Властелина на Небесата“ или Слънцето. Крилатият диск бил емблема на Душата. Някога Слънцето било символ на Вселенското Божество, сияещо над целия свят и всички същества; сабеяните смятали Слънцето за Демиург и Вселенско Божество, така както индусите и зороастрите го смятат и в наши дни. Слънцето неоспоримо е единен творец на физическата природа. Ленорман бил принуден, независимо от своето ортодоксално християнство, да отбележи приликата между култа на диска и еврейския култ. „Атон представя Адонай или Властелина, асирийския Тамуз и сирийския Адонис...“. („The Gr. Dionys. Myth.“, Атон.)

КУЛТ НА ЗАЕКА Заекът бил свещен в много страни и особено при египтяните и евреите. Макар че последните са го смятали за нечисто (с разчленено копито) животно, негодно за храна, все пак някои племена са го приемали за свещен. Причината за това била, че при определени подвидове на заека самецът храни малките. Поради това той бил смятан за андрогинен или хермафродит и с това олицетворявал един от атрибутите на Демиурга или творящия Логос. Заекът бил символ на Луната, на която и до днес се вижда ликът на пророка Мойсей, както казват евреите. Освен това Луната е свързана с култа на Йехова – божество, явяващо се предимно като бог на зараждането – вероятно по същата причина, поради която Ерос, богът на половата любов, се изобразява като носещ заек. Заекът също така бил посветен на Озирис. Ленорман пише, че заекът „следва да се смята за символ на Логоса... Логосът трябва да е хермафродит, а ние знаем, че заекът е андрогинен тип.“

КУЛТ НА ИБИСА Ибисът, на египетски Хаб, бил посветен на Тот в Хермопол. Той се наричал вестоносец на Озирис, тъй като е символ на Мъдростта, Проницателността и Чистотата, понеже чувства отвращение към вода, която макар и малко е замърсена. Той бил много полезен при унищожаването на яйцата на крокодилите и змиите. Основанията, поради които му били отдавани божествени почести като на символ, били: (а) неговите черни криле, свързващи го с първоначалната тъмнина – хаосът; и (б) тяхната триъгълна форма – триъгълникът е първата геометрична фигура и символ на триипостасната тайна. Чак до наши дни Ибисът е свещена птица сред някои коптски племена, живеещи по бреговете на Нил.

КУЛТ НА КРАВАТА Идеята за някакъв подобен „култ“ е толкова погрешна, колкото и несправедлива. Нито един египтянин не се е покланял на кравата, както и нито един индус не се покланя на това животно сега. И макар че действително кравата и бикът били свещени преди, както и в наши дни, то това е изключително в качеството им на естествен физически символ на метафизичния идеал; така, както църквата, построена от тухли и строителна вар, е свещена за цивилизования християнин със своите асоциации, а не със стените си. Кравата била посветена на Изида, Всеобщата Майка, Природата, и Хатор, женският принцип в Природата; тези две богини са тясно свързани със Слънцето и Луната, както това доказват дискът и рогата (полумесецът) на кравата. Във Ведите Зората на Сътворението е представена от крава. Тази зора е Хатор, а следващият я ден, или вече оформената Природа, е Изида, тъй като двете са едно, разликата е само във времето. Хатор, по-старата, е „господарка на седемте мистични крави“, а Изида, „Божествената Майка“ – „краворогата“, е крава на изобилието (или Природата, Земята) и като майка на Хор (физическият свят) – „майка на всичко живо“. Ут бил символичното око на Хор; дясното – Слънцето, лявото – Луната. Дясното „око“ на Хор се наричало „кравата на Хатор“ и служело като мощен амулет, както гълъбът в ореол от лъчи и слава, с кръст или без него, представлява талисман за християните, латинците и гърците. Бикът и Лъвът, които често срещаме около Лука и Марко на фронтисписите на техните Евангелия в гръцките и латинските текстове, се тълкуват като символи, и това действително е така. Защо да не се допусне същото в случая на египетските свещени Бикове, Крави, Овни и Птици? (Хатор, Изида, Четирите животни.)

КУМАРА (санскр.) Девствено момче или дал обет за безбрачие юноша. Първите Кумари са седемте сина на Брама, произлезли от частите на неговото тяло в така нареченото „девето творение“. Отбелязва се, че това име им било дадено поради техния формален отказ да „пораждат своя род“ и поради това те „останали йоги“, както гласи легендата.

КУМБХАКА (санскр.) Задържане на дишането, съгласно предписанията на системата хатха-йога.

КУМРАН Наименование на речна долина на северозападния край на Мъртво море, където са открити 1 947 800 фрагмента от текстове на есеите. (А.)

КУНБУМ (тибет.) Свещеното Дърво на Тибет, „дървото на 10 000 образа“, както го нарича Хук. То расте в оградено място на манастирската територия на ламасерия със същото наименование и за него старателно се грижат. Традицията гласи, че то израснало от косите (коса) на Цзонкапа, който бил погребан на това място. Този лама бил велик реформатор на буддизма в Тибет и се смята за въплъщение на Амита Будда. По думите на абат Хук, който живял заедно с друг мисионер на име Габи няколко месеца недалеч от това необикновено дърво, „на всяко от неговите листа, когато се развиват, има буква или религиозно изречение, написано със свещени букви, и вида на тези букви е толкова съвършен, че сред буквите на Дидо не може да се намери нито една, която да може да ги надмине. Разтворете листата, които са готови да се разлистят и вие ще откриете, в стадий на поява букви или ясни думи, съставящи чудото на това уникално дърво! Пренесете вниманието си от листата на растението върху кората на неговите клони и вие ще видите други букви! Не позволявайте на интереса си да угасне, свалете слоя на тази кора и отново нови букви ще се появят под тези, чиято красота ви е поразила. Не мислете, че лежащите отгоре слоеве повтарят един и същи отпечатък. Не, точно обратното, тъй като всеки тънък слой, който вие сваляте, открива пред погледа свое особено изписване. Как тогава можем да подозираме лъжа? Аз положих много усилия, за да разкрия и най-малка следа от човешка хитрост, но моят объркан ум не можа да улови ни най-малко подозрение.“ Обаче добрият френски абат незабавно подозира Дявола. (Дърво на живота.)

КУНДАЛИНИ (санскр.) „Пробуждане на силата на змията“; други названия: кутланги – „това, което има нараненото тяло“, бхуджанги – „женска змия“. Космическа енергия, която притежава всеки човек като жизнена сила, чието седалище е в най-долната чакра (муладхара); представя се като навита в три и половина пръстена змия. При обикновените хора тази енергия е статична; от нея произлизат всички жизнени сили както телесни, така и душевни. Ако кундалини „спи“, енергиите изтичат навън и човекът е жертва на илюзии (илюзия): той не може да възприеме света и Брахма като едно цяло. С помощта на кундалини-йога тази сила се активизира, разгръща се и обхваща всички други чакри, които „разцъфтяват“. (А.)

КУНДАЛИНИ-ЙОГА Целта е да се събуди силата на змията, която се качва по канала сушумна, обхваща следващите чакри и се съединява с най-горната чакра (сахасрара). Символично това означава обединяване на първичната материя с първичния бог. Достигайки най-горната чакра, тя се разтваря и отново се завръща в муладхара. Тази форма на йога е подобна на другите видове – хатха-йога и раджа-йога, тя включва също така определена поза, техники на дишане, подчиняване на сетивата на разума, концентрация, медитация и дълбоко потапяне във вътрешната същност. Освен това се произнасят мантри, формули, изгражда се представата, че страдащата душа не се намира в сърцето, а в най-долната чакра. (А.)

КУНРАТ, Хенри Забележителен кабалист, химик и лекар, роден през 1502 г.; посветен в теософията (розенкройцерската) в 1544 г. Оставил няколко забележителни кабалистични съчинения, най-доброто от които е „Амфитеатър на Вечната Мъдрост“ (1598).

КУРГАН (рус.) Изкуствен хълм, могила, въобще – древно погребение. С такива хълмове често са свързани предания от свръхестествен или магически характер.

КУРЕТИ Жреци-посветени на древен Крит, служители на Кибела. В техните храмове посвещението било много сурово; то продължавало 27 дни, по време на които кандидатът бил оставян сам в криптата, като го подлагали на ужасни изпитания. Питагор бил посветен в тези ритуали и излязъл победител.

КУРИОС (гр.) „Властелин“, „Учител“.

КУРУШЕТРА (санскр.) “Полето на Куру“; равнина между градовете Амбала и Делхи, на левия бряг на река Сарасвати, Източен Пенджаб. В индийската митологична традиция се почита като свещено. „Шатапатха брахмана“ споменава, че там боговете принасят жертви. „Махабхарата“ го нарича „небеса на земята“, където един път в месеца идват боговете и светите риши начело с Брама, и твърди, че жителите на Курукшетра след смъртта не попадат в „жилището на Яма“, а направо на небето. Според преданията, в продължение на осемнайсет дни на Курукшетра се е водила Великата битка между Пандавите и Кауравите (Кауравия) – потомци на Бхарата (Махабхарата), по чието име е назован епосът „Махабхарата“. (А.)

КУТА Древен град във Вавилония, в чест на който е наречена табличката, предаваща разказа за „сътворението“. „Табличката на Кута“ разказва за „храма на Ситам“ в светилището на Нергал, „великият цар на войната, властелин на града Кута“ и е абсолютно езотерична. Трябва да се чете само символично.

КУ-ТАМИ (халд.) Име на мистик, който получил откровение от богинята на Луната, в древнохалдейски труд, преведен на арабски език и след това от Хволсън на немски, под названието „Nabathean Agriculture“.

КУХ-ХА-ГУФ (ивр.) Астралното тяло на човека. В съчиненията на Франц Ламберт се пише „Coach-ha-guf“. Но еврейската дума е Кух, означаваща енергия, „сила“, движещото начало на земното тяло. (W.W.W.)

КУША (санскр.) Свещена трева, използвана от аскетите на Индия, нарича се „трева на щастливото предсказание“. Тя има окултен смисъл.

*Използва се при религиозни церемонии; служи за постигането на асана. Тъй като куша ритуално се хвърля в жертвения огън, асана върху куша се асоциира с поднасяне на тялото в жертвения огън.*

КУШАЛА (санскр.) Заслуга, една от двете главни части на кармата.

КУШИНАГАР (санскр.) Град, в близост до който умрял Будда. Той е разположен недалеч от Делхи, макар че някои изтоковеди биха искали да го разположат в Асам.

КХА (санскр.) Същото, което е Акаша.

КХАДО (тибет.) Зли демони от женски пол във фолклора. В езотеричната философия – окултни и зли сили на природата. Елементали, на санскрит известни като дакини.

КХАНДА КАЛА (санскр.) Крайното или ограниченото време, противоположност на безкрайното време, или вечността – кала.

КХИ (кит.) „Дихание“, Буддхи.

КЧАНА (санскр.) Неизчислимо кратък миг; деветдесета част от мисълта, 4 500-на част от минутата, по време на която на нашата Земя стават около 90-100 раждания и също толкова умирания.

КШАНТИ (санскр.) Търпение, една от Парамитите (Парамита) на съвършенството.

КШАТРИИ (санскр.) Втората от четирите касти, на които били първоначално разделени индусите.

*Варната на военните, управниците, хората на властта. В системата на варновата социална йерархия са втори по значение. Кшатриите постигат святост чрез дела, чрез йога. За тях са характерни качествата раджас и сатва. (Варна.)*

КШЕТРА (санскр.) Поле, бойно поле; място на поклонничество; термин в индийската философия и ключова дума в „Бхагавад Гита“; тялото като поле на съзнанието. Тълкуването на понятието следва да се извлече от контекста на цялото произведение (по-специално гл. XIII). (А.)

КШЕТРАДЖНА или Кшетраджнешвара (санскр.) Въплътен дух; съзнателното Аз в своите висши прояви; превъплъщаващият се Принцип; „Господът“ в нас.

*Познавач на полето.*

КШЕТРАМ (санскр.) „Великата Дълбина“ на Библията и кабала. Хаос, Йони, Пракрити, Пространство.

КШИРА САМУДРА (санскр.) Океан от мляко, което бият боговете.

КШИТИГАРБХА (санскр.) „Лоно на земята“; бодхисатва в митологията на махаяна. Споменава се в някои индийски сутри сред осемте главни бодхисатви. Особено е популярен неговият култ в страните на Източна Азия. В Китай и Япония се смята за втори по значение бодхисатва след Авалокитешвара. Като всички бодхисатви, Кшитигарбха се стреми да спаси всички живи същества, но негова специaлна функция е спасяването на съществата, намиращи се в нарака (ада). В Индия го изобразяват седящ, дясната му ръка докосва земята, а лявата държи лотос, заедно с дървото на желанията. (А.)

КЮЧЕК (араб.) Танц с корема Древен култов танц, част от ритуалите за плодородие, посветени на Великата Богиня или Майка на Земята. Изпълнява се от жени, с движения на долната част на тялото, като горната се накланя напред или назад, придружено с пляскане на ръце и щракане с пръсти. Днес практикуваният танц с еротичен акцент в арабския свят и в Турция е изобразен върху египетска фреска от 18-та династия (1400 г. пр. Хр.). В библейския разказ Саломо моли своята възлюбена Суламит (гр. Саломе) да изиграе един танц. Някои изследователи правят аналогия с Ищар и Тамуз от вавилонски мит, който символизира растежа (вегетацията). Ищар освобождава своя мъртъв мъж от долния свят и в негова чест играе танца с було, познат като танцът на Саломе. В гръцката митология богинята на плодородието Деметра, търсейки своята дъщеря Персефона, отвлечена в долното царство, среща жена с име Баубо (гр. корем), която със своя танц успява да я разсмее. Между реликвите на Великата богиня или Майка на Земята в Делфи и Делос са и камъните във вид на пъп, които символизират центъра на света и първото място, от което е произлязъл човекът. Танцът на магьосничките по време на Сабат (шабаш на вещици), изразяващ неприлични движения на тялото, първоначално е бил част от подобен култ към плодородието. (А.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 38

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред