За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 37

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

К 2

КИНОЦЕФАЛ (гр.) Съществувала значителна разлика между маймуноподобните богове и „Киноцефала“ (Simia hamadryas), кучеглавият бабуин на Горен Египет. Последният, чийто свещен град бил Хермополис, бил посветен на лунните божества и на Тот-Хермес – оттук е и емблемата на тайната мъдрост, каквато е бил Хануман, маймуната-бог в Индия, и по-късно – слоноглавият Ганеша. Мисията на Киноцефала била да се посочи на умрелия пътя към Трона на Съда и Озирис, докато маймунските богове били фалически. Тях почти винаги ги намират в клекнала форма, държащи в една ръка ута (окото на Хор), а в другата – полов кръст. Изида понякога може да се види като яздеща маймуна – за да се изобрази падението на божествената природа в зараждане.

КИРЛИАН, Сергей Руски учен, който през 1939 г. заедно със своята съпруга открива фотографски метод (публикуван през 1958 г.), с който може да се фиксират излъчванията (вибрации) на аурата. В основата е техника на високоскоростна фотография, открита от руския инженер Яков Наркевич – Тодко. След проявяване на плаката се появяват луминесценции, които са фотографирани излъчвания на енергийното поле на аурата на хора, животни, растения и неодушевени предмети. В зависимост от интензивността на светлинните ефекти може да се съди за здравословното състояние на различни органи и системи и за общия потенциал на даден организъм. (А.)

„КИУ-ТЕ“ (кит.) Астрономично съчинение.

КЛЕША (санскр.) Любов към живота, но буквално – „страдание и нещастие“. Привързаност към съществуването и почти същото, което е кама.

КЛИКУША (рус.) Обзет от бесове (обсебване); „креслив“, „този, който крещи“, тъй като с тези нещастници периодично се случват пристъпи, по време на които те кудкудякат като петли, издават магарешки ревове и пророкуват.

КЛИМЕНТ АЛЕКСАНДРИЙСКИ Отец на църквата и плодовит автор, който бил неоплатоник и ученик на Амоний Сакас. Живял между ІІ и ІІІ в. в Александрия.

КЛИПОТ (ивр.) или Олам Клипот Свят на Демони или Обвивки. Това е местопребиванието на Самаел, Князът на Тъмнината в кабалистичните алегории. Но забележете какво четем в „Зохар“ (II, 43а): „За служене на Ангелския Свят, Светият... създал Самаел и неговите легиони, т.е. света на дейност; те са нещо като облаци, които използват (висшите или върховните Духове, нашите Аз) за слизане на земята, и служат като техни коне“. Това, че Клипот съдържа материята, от която са създадени звездите, планетите и дори хората, показва, че Самаел със своите легиони е просто хаотична турбулентна материя, която в най-финото й състояние използват духовете, за да се обвиват в нея. Тъй като за „дрехата“ или формата (рупа) на въплъщаващите се Азове в окултния Катехизис е казано, че те, Синовете на Мъдростта, за да уплътнят формите си, което е нужно при тяхното спускане в низшите сфери, използват утайката на Свабхавата, или тази пластична материя, която съществува в цялото Пространство, с други думи предвечния ил, тези утайки са по същество това, което египтяните са наричали Тифон, а съвременните европейци – Сатана, Самаел и т.н. Deus est Demon inversus – „Демонът е обратната страна на Бога“.

КЛИПОТИ (ивр.) „Обвивки“; думата се употребява в кабала с няколко значения: 1. Зли духове, демони; 2. Обвивки на умрели хора – не физическото тяло, а остатъкът от личността след като духът си е отишъл; 3. Елементарии – при някои автори. (W.W.W.)

КЛЮЧ Символ от световно значение, емблема на мълчанието при древните народи. Изобразен на прага на Адитум, ключът е имал двояко значение: той напомнял на кандидатите (неофит) за задължението за мълчание и обещавал разкриването на много недостъпни за невежата тайни. В „Едип в Колон“ на Софокъл хорът пее за „златния ключ, поставен върху езика на ръководещия йерофант в мистериите на Елевзин“ (Елевзинии). „Жрицата на Церера – според Калимах – носела ключ като знак на своята служба и ключът бил в Мистериите на Изида, символ на откриването или разкриването на сърцето и съвестта пред четирийсет и двамата съдии на постъпките на умрелия“ („R.M.Cyclop.).

„КЛЮЧЪТ НА СОЛОМОН“ Така се нарича знаменитата книга по средновековна магия, състояща се от пентакли, талисмани и заклинания.

„КНИГА НА ЗАКОНА“ Написана от Алестър Кроули през 1904 г., според твърдението – под диктовката на Великия дух на име Айвас, който изпраща на човечеството нов закон и му съобщава за началото на нова ера в еволюцията на земното съзнание. „Книга на Закона“ формулира Закона за Телема или магическото послание: „Do what уou will shall be the whole of the Law!“, което според Кроули означава: „Прави каквото трябва да правиш и нищо повече!“. Кроули описва три големи исторически ери – Паганизъм, Християнство и Телема, характеризиращи се съответно с господство на Майката (Изис), Бащата (Озириси) и Детето (Хорус). Ерата на Хорус, обявена от Айвас в „Книга на закона“, е ера на коронованото и триумфиращо по земята Дете, за което Кроули пише: „Постепенно неговото управление се налага по целия свят. Наблюдавайте сами как отмира чувството за грях, как нараства невиновността и безотговорността, странните модификации на репродуктивния инстинкт ... детинската вяра в прогреса, съпътствана от постоянен страх от катастрофи.“ Книгата разкрива още новото основно оръжие на магьосничеството, формулирано в израза „Енергична любов“, допълващо „Прави каквото трябва да правиш“. Изисква се страстно сливане на противоположностите и пълно разголване на духа. Това е възможно, само когато човек се освободи от всичко, дори от физическото си тяло, за да може духът да проучи най-закътаните гънки на съзнанието. Без пълното единство между материя и дух не може да се премине към новата ера. (А.)

„КНИГА НА КЛЮЧОВЕТЕ“ Древно кабалистично съчинение.

„КНИГА НА МЪРТВИТЕ“ египетска Древен ритуален и окултен труд, приписван на Тот-Хермес. Намерен е в саркофазите на древни мумии.

*Описва странстванията на душата (Ба) след смъртта. За да продължи животът на душата, тялото трябва да се мумифицира. Настъпва ритуалът на отварянето на устата, за да може душата да следва напътствията на „Книгата на мъртвите“ в отвъдното. В страната на мъртвите властва Озирис, който съди душите. След като душата се закълне, че не е извършвала неправди, Анубис, помощникът на Озирис, слага сърцето (единственият орган, запазен при мумифицирането) на везна и го измерва с перо. Ако везната е в равновесие, душата продължава своя път през 12-те полета на долния свят; ако не е – поглъща я чудовище. Пътуването в долния свят се извършва само нощем, като са необходими знания от книгата, за да може чрез магически формули да се премине през 12-те порти.*

„КНИГА НА МЪРТВИТЕ“ тибетска „Бардо тьодол“, произведение на тиб. тантризъм, в което се описва състоянието между смъртта и прераждането (превъплъщение). Книгата е съставена от Падмасамбхава (VІІІ в.), който посещава Тибет по покана на краля и основава школата нийнгмапа. Книгата се базира на хатха-йога и описва състоянията, които водят до просветление. След като се разтворят елементите (дърво, огън, земя, желязо, вода), от които е съставено тялото, съзнанието се освобождава от всички материални връзки. В книгата подробно са описани етапите, сроковете, обстоятелствата и настъпващите промени. Важна предпоставка за просветлението е душата да напусне тялото през вратата на Брахма – теменната чакра (сахасрара). Всички по-нататъшни преживявания зависят от кармата и от последните мисли на умиращия. Ако душата премине през по-долните чакри, прераждането ще се осъществи на по-ниско равнище. (А.)

КОВЧЕГ НА ЗАВЕТА Всеки ковчег-светиня, независимо дали е при египтяните, индусите, халдейците или мексиканците, бил фалическа светиня – символ на йони, или утробата на природата. Секет на египтяните, ковчегът или свещеното сандъче, стоял на ара – негов пиедестал. Ковчегът на Озирис, със свещените реликви на този бог, бил със „същите размери, с каквито бил еврейският ковчег“, казва С. Шарп, египтолог; в свещената процесия жреците го носели на пръти, промушени през неговите обръчи – както и ковчегът, около който танцувал Давид, царят на Израил. Мексиканските богове също имали своите ковчези. Диана, Церера и други богини, както и боговете – имали своите. Ковчегът представлявал ладия – средство за транспорт във всякакъв смисъл. „Тива имала свещен ковчег дълъг 300 лакътя“ и е казано, че думата Тива означава на еврейски „ковчег“, който не е нищо друго, освен естествено признание на града, на който избраният народ дължи своя ковчег. Освен това, както пише Бауер, „Мойсей не е бил първият, който използвал Херувима“. Крилатата Изида била херувим, или Ариех в Египет векове преди да се появят там Авраам или Сара. „Често се посочвала външната прилика на някои египетски ковчези, увенчани с две крилати човешки фигури, с ковчега на завета“ („Bible Educator“). Сега са общоизвестни не само „външната“, но и вътрешната им „прилика“ и тъждественост.

КОВЧЕГ НА ИЗИДА По време на великата ежегодна церемония, провеждана в месец Атир, жреците, извършвайки процесията, носели ладията на Изида и ядели колирийски питки или хлебчета, върху които имало знака на кръста (Тат). Това било помен за оплакването на Изида от загубата на Озирис; празникът на Атира бил твърде впечатляващ. „Платон говори за мелодиите на този празник като за много древни“ – пише м-р Бонвик („Eg. Belief and Mod. Thought“). „Miserere в Рим, казват, напомня за него по своя меланхоличен ритъм и произлиза от това празненство. Плачещи деви с покривала следвали ковчега. Норните, или девите с покривала, също така някога оплаквали загубата на бога на нашите саксонски предци, злощастния, но добър Балдур.“

КОГАН (тибет.) „Властелин“ или „Майстор“; предводител; така Дхиан Коган съответства на „Върховния от Дхиани“, или на небесните Светове – на Архангелите – в превод на български.

„КОДЕКС НА НАЗАРЕИТЕ“ (лат.) „Книга на Адам“, където Адам означава антропос, Човек или Човечество. Вярата на назареите понякога се нарича Бардезанска система, макар че Бардезан (155-228 г.) явно не е имал никакво отношение към нея. Наистина той се родил в Едес, Сирия и бил прочут астролог и сабеянин преди приписваното му покръстване. Но той бил образован човек от благороден род и не си е служил с почти неразбираемия халдео-сирийски диалект, примесен с езика на мистериите на гностиците, на който е написан „Кодекса“. Сектата на назареите била дохристиянска. Плиний и Иосиф казват, че назареите се заселили по бреговете на река Йордан 150 г. пр. Хр. („Ant. Jud.“, XIII, р. 9); а Мунк пише, че „Назиареатът бил система, създадена преди появата на законите на Муса“ или Мойсей. Тяхното съвременно арабско наименование е Ел Могтасила; в европейските езици – мендеяни или „християни на св. Иоан“. (Кръщение.) Но ако терминът „кръстители“ може лесно да се отнесе към тях, това съвсем не е в християнски смисъл, тъй като те са били, а и до днес са сабеяни или чисти астролатри. От самото начало те пазели своите вярвания в такава тайна, че Епифаний, който писал против ересите в ХIV в., признава, че не може да каже в какво те вярват; той просто посочва, че те никога не споменават името на Иисус и не наричат себе си християни (пак там). Но въпреки това е неоспоримо, че някои философски виждания и доктрини, приписвани на Бардезан, могат да се намерят в „Кодекса на назареите“. (Вж. Норберг, „Codex Nasaraeus“, или „Книга на Адам“, също Мендеяни.)

КОЕР, Жак Прочут ковчежник на Франция, роден през 1408 г., заел тази длъжност с помощта на черна магия. Той бил смятан за изтъкнат алхимик и неговото богатство станало легендарно; но скоро след това бил прогонен от страната, оттеглил се на о. Кипър и умрял там през 1460 г., като оставил след себе си огромно богатство, безброй легенди и лоша репутация.

КОЗИРОГ (лат.) Десетият знак на Зодиака, Макара на санскрит; благодарение на своето скрито значение се смята за най-важно сред съзвездията на тайнствения Зодиак. Той изчерпателно е описан в „Тайната Доктрина“ и поради това остава да добавим само няколко думи. Дали според екзотеричните твърдения Козирогът е бил свързан по някакъв начин с Амалтея, кърмила Юпитер със своето мляко, или това е бог Пан, който се превърнал в козел и оставил своето отражение върху сидералните записи – това не е важно. Всяка от тези басни има своето значение. Всичко в Природата е тясно взаимосвързано и поради това изучаващите древното учение няма много да се учудят, ако чуят, че дори седемте крачки, които новороденият младенец Будда изминал във всяка от четирите посоки на света, или 28 крачки, са тясно свързани с 28-те звезди от съзвездието на Козирога.

КОЙНОБИ (гр.) Секта, съществувала в Египет в първата половина на християнския век; обикновено ги бъркат с терапевтите. Смятали се за магове.

КОКАБ (халд.) Кабалистично наименование, свързано с планетата Меркурий; също така Звездна светлина. (W.W.W.)

КОЛ (ивр.) „Глас“, с еврейските букви QUL. Глас на божественото. (Бат-Кол и Вак.) (W.W.W.)

КОЛАНЖЕ, Габриел дьо Родил се в 1524 г. Най-добрият астролог на XVI в. и още по-изтъкнат кабалист. Той похарчил цяло състояние, за да разкрие тайните на кабала. Имало слухове, че е умрял от отрова, която му дал еврейски равин-кабалист.

КОЛЕГИЯ НА РАВИНИТЕ Школа във Вавилон, най-забележителна през първите векове на християнството. Нейната слава обаче била силно затъмнена от появата в Александрия на елинските учители (Александрийска школа), такива като Филон Юдей, Иосиф, Аристобул и др. Първите отмъщавали на своите преуспели конкуренти, като разказвали, че александрийците са теурзи (теург) и нечестиви предсказатели. Но александрийските поклонници на тавматургията не се смятали за грешници или мошеници, докато тези школи „хазим“ били ръководени от ортодоксални юдеи. Самуил бил глава на такава школа в Рим, Елиша – в Ерихон. Хилел имал постоянна академия за пророци и предсказатели и именно той, като ученик на Вавилонската Колегия, бил основател на сектата на фарисеите и изтъкнатите ортодоксални равини. (Равини.)

КОЛИ Едно от племената на централна Индия, извънредно склонни към магия. Смятани са за силни вещари.

КОЛИРИДИЙЦИ Секта на гностици, която в първите векове на християнството пренесла своето поклонение и почитане от Астерт върху Мария, като Царица Небесна и Дева. Смятайки двете за идентични, те принасяли на втората – както някога правели за първата – в определени дни хлебчета и сладкиши с изобразени върху тях символи от полов характер.

КОЛМАН, Жан Според К. Маккензи – алсатеец, роден в Орлеан; в други източници се твърди, че той е бил евреин, спечелил, благодарение на своите астрологични познания, разположението на Карл VII, също и на Людвик XI и че е оказал лошо влияние върху втория.

КОНКС-ОМ-ПАКС (гр.) Мистични думи, употребявани в Елевзинските Мистерии (Елевзинии). Смятат ги за гръцка имитация на древните египетски думи, някога употребявани в съкровените церемонии на култа на Изида. Някои съвременни автори им дават фантастични тълкувания, но всичко това са само догадки за истината. (W.W.W.)

КОНОП бот: cannabis Различават се три вида от това психоактивно растение: 1. Cannabis sativa, известно като „марихуана“ (от Мария Йохана), разпространено в Америка. 2. Cannabis indica, с по-късо стебло от марихуаната. 3. Cannabis ruderalis, расте в южните части на Сибир. Основни съставки са над 60 вещества, известни като канабироиди. Растението, използвано за стопански цели и като наркотик, е познато в Китай от 8500 г. пр. Хр. Във Ведите се споменава като едно от петте свещени растения в Индия. Асирийците са го използвали във вид на пушек и са го наричали qunubu, гърците – kanabas, което означава „шум“ и отразява представата за характера на проявите на пушещия хашиш (коноп на арабски). Гръцкият историк Херодот пише, че скитите са познавали психоактивното въздействие на конопа. Римският лекар Гален (130- 200) описва конопа като средство, което предизвиква жажда. (А.)

КОНТИНЕНТИ В буддиската космогония, съгласно екзотеричната доктрина на Гаутама Будда, съществуват безкрайни системи от светове (или Шаквали), които периодично възникват, съзряват, разпадат се и се унищожават. Изтоковедите тълкуват учението за „четирите големи континента, които нямали връзка помежду си“ като означаващо, че „на Земята има четири големи континента“ (вж. „Eastern Monachism“ на Харди), докато тази доктрина просто означава, че около или над Земята във всяка посока се намират четири свята, т.е. че Земята е четвърта от всяка страна на дъгата. (Шаквала.)

КОНФУЦИАНСТВО Едно от главните идейни течения в древен Китай. Основоположник е ученият и държавникът Конфуций (551-479 г. пр. Хр.), чиито възгледи били изложени от неговите последователи в книгата „Лун-юй“ („Беседи и съждения“). По време на живота му влиянието на неговото учение не е голямо. През ІІ в. императорът Ву го обявява за държавническо. Учението, което съдържа етични и поведенченски норми в семейството, обществото и държавата, е било обявено за основополагащо и при образуването на Китайската република през 1912 г. Тъй като природата на човека не е нито добра, нито лоша, тя се нуждае от възпитание и добър пример. Най-висока добродетел е благонравието, което обхваща нрави, поведение, церемонии и обичаи. Тази система включва и любов към родителите и почитане на предците. Човек, който изпълнява тези правила, приема влиянието на небето. През XI-XII в. идеите на Конфуций получават философско обоснование от Джу Си и др. в т. нар. неоконфуцианство, което учи, че има две начала: ли – разумна творческа сила и ци – пасивна материя. Първото образува у човека положително качество – стремеж към добро, а второто – отрицателно – подчиняване на сетивни съблазни. Наред с буддизма и даоизма, конфуцианството е имало господстваща роля в Китай. (А.)

КОНЦЕПТОФОНИЯ От (лат.) „понятие“ и (гр.) „глас“; обозначение на записани на магнитофонни ленти паранормални гласове, които произхождат от други измерения и са недоловими за човешкото ухо. (Гласове от отвъдното.) (А.)

КОРАЛИ Бели и червени, които се създават във вътрешността на кораловите полипи. В древността са носени от жени и деца като амулети; коралите премахват въздействието на отровите, неутрализират лошия поглед и носят на полята плодородие. В средновековието лекарите са ги приписвали срещу кръвотечения и заболявания на пикочния мехур. Имали са широко приложение при арабите. Парацелз препоръчва употребата им като талисмани срещу страх, изкушения чрез дявола, удар на мълния, диария и отрови от всякакъв вид. Съвременно приложение: червените корали влияят на сърдечната чакра (анахата). (А.)

„КОРАН“ (араб.) Свещеното Писание на мюсюлманите, дадено на пророк Мохамед от самия Аллах. Това откровение обаче се различава от онова, което дал Йехова на Мойсей. Християните хулят Корана, наричайки го халюцинация и съчинение на арабски мошеник, докато Мохамед проповядва в своето Писание единство на Божеството и отдава дължимото на християнския пророк „Иса Бен Юсуф“ (Иисус, синът на Иосиф). Коранът е величествена поема, наситена с етични учения, широко провъзгласяващи Вяра, Надежда и Милосърдие.

*Араб. – „четиво“; състои се от 114 сури (откъса), създадени в различно време. Всяка сура има свое име (напр. „кравата“, „желязото“, „измамникът“ и др.). Сурите от времето, преди Мохамед да отиде в Медина (622), разглеждат идването на страшния съд, старите богове на арабите и противниците на Мохамед; те са разположени в края на Корана. Сурите от по-ново време се занимават главно с правни въпроси. Откровенията са записани след смъртта на Мохамед, затова наследникът му халиф Абу Бакр през 632 г. възлага на личния секретар на пророка Саид ибн Табит да събере различните версии и да ги подреди, но едва следващият халиф Ортман (644) утвърждава окончателно текста и нарежда останалите версии да бъдат изгорени. Ислямиските теолози разделят съдържанието на Корана на шест тематични групи: учението на Аллах, на ангелите, на книгите, на пророците, за съда и за предопределението.*

КОРИБАНТИ, техните Мистерии Те се провеждали във Фригия в чест на Атис, юноша, любим на Кибела. Тези обреди били твърде регламентирани в храма и много шумни и драматични сред народа. Те започвали с общонародно оплакване на смъртта на Атис и завършвали с голямо веселие в чест на неговото възкресение. По време на тези церемонии полагали в пастос (ковчег) статуята или образа на жертвата на ревността на Юпитер и жреците възпявали неговите страдания. Атис, както Вишвакарман в Индия, бил представител на посвещението и адептството. Представят го като родил се импотентен, тъй като въздържанието е необходимост в живота на кандидата. Смята се, че Атис установил обредите и поклонението на Кибела в Лидия. (Вж. „Pausan.“, VII, гл. 17.)

КОСА Окултната философия (окултизъм) смята косите (както на човека, така и на животното) за естествен приемник и хранилище на жизнената есенция, която често се отделя заедно с други еманации от тялото. Те са тясно свързани с много от функциите на мозъка – например с паметта. При древните евреи отрязването на косите и брадата било знак за оскверняване: „И казал Господ на Мойсей: „...Те не трябва да бръснат главите си“ и т.н. (Левит, XXI, 1, 5). „Плешивостта“, както естествената, така и изкуствената, била знак за бедствие, наказание или скръб – така Исая (Изх., III, 23) изброява „плешивостта наместо къдри“ сред бедствията, които са готови да нападнат избрания народ. И отново: „Всички те са с остригани глави, всички те са с обръснати бради“ (Изх., XV, 2). На назаритите се предписвало да пускат косите и брадите си и никога да не допускат да ги докосва бръснач. При египтяните и буддистите се бръснели само посветените жреци или аскетите, за които животът е бреме. Предполагало се, че египетският жрец е господар на своето тяло и поради това бръснел главата си от хигиенна гледна точка; обаче йерофантите носели дълги коси. Буддистите и до сега бръснат главите си – като знак на тяхното пренебрежение към живота и здравето. Но Будда, след като станал отначало просяк, обръснал косите си, след това ги пуснал отново; и винаги го изобразяват със снопче коса на йогин върху темето. Жреците на индусите и брамините и почти всички касти бръснат косите си, но оставят дълго снопче върху темето. Аскетите на Индия носят дълги коси, както и войнствените сикхи и почти цялото население на Монголия. Във Византия и на Родос бръсненето на косите било забранено със закон, а в Спарта орязването на брадата било знак на робство и зависимост. За скандинавците да се подстригват косите било позор, „знак за безчестие“. Всички жители на остров Цейлон (буддисти-сингалези) носят дълги коси. Така постъпва и руското, гръцкото и арменското духовенство и монасите. Иисус и Апостолите винаги са изобразявани с дълги коси, но модата в християнския свят се оказала по-силна от самото християнство; старите църковни закони („Constit. Apost.“, кн. I. гл.3) предписвали на духовенството да „носят косите и брадите си дълги“. (Вж. Ридъл, „Ecclesiastical Antiquities“.) На тамплиерите се внушавало да носят дълги бради. Самсон пускал косите си и библейската алегория показва, че здравето, силата и самият живот са свързани с дългите коси. Ако котката бъде подстригана, то в девет от десет случая тя умира. Кучето, чиято козина не е повредена, живее по-дълго и е по-умно, отколкото това, на което козината е стригана. Много старци при загубата на коса губят значително паметта си и стават по-слаби. Докато животът на йогите е станал пословичен като легендарно дълъг, буддиските свещенослужители (в Цейлон и други места), като правило, не живеят дълго. Мюсюлманите бръснат главите си, но пускат бради; но тъй като тяхната глава е винаги покрита, то опасността е по-малка.

КОСМИЧНИ БОГОВЕ Низши богове, тези, които са свързани с формирането на материята.

КОСМОГОНИЯ НА КИЧЕ Нарича се „Попол Вух“; тя била открита от абат Брасьор дьо Бурбург. („Попол Вух“.)

КОСМОКРАТОРИ (гр.) „Строители на Вселената“, „архитекти на света“ или олицетворени Творящи Сили.

КОСМОС (гр.) Вселената, за разлика от думата „свят“, която може да означава нашия глобус или Земята.

КРАВЯД (санскр.) Хранещ се с месо; човек или животно, ядящо плът.

КРАТУ (санскр.) „Действие“, „работа“, „жертвоприношение“; ефективна сила, стояща зад действието, представена в менталното съзнание от волята. (А.)

КРАТУДВИШИ (санскр.) „Врагове на жертвоприношенията“; дайти, давани, кинари и др.; всички те са представени като велики аскети и йоги. Това показва кой е бил подразбиран в действителност. Те били противници на религиозните маскаради и ритуализма.

КРЕАЦИОНИЗЪМ (лат.) Учение за сътворението на света от Бога от нищото, най-развито в юдаизма, християнството и исляма. Основава се на версията за божественото сътворение на неживата и живата природа.

КРЕМЕР, Джон Изтъкнат учен, който повече от трийсет години изучавал херметична философия, изследвайки нейните практически тайни, бидейки в същото време абат на Уестминстър. По време на пътешествие в Италия срещнал прочутия Раймунд Лулий, когото убедил да се завърне заедно с него в Англия. Лулий предал на Кремер тайните на философския камък и за тази услуга манастирът ежедневно се молел за него. Кремер, както казва „Royal Masonic Cyclopedia“, „придобивайки дълбоки познания относно тайните на алхимията, станал твърде прославен и учен адепт в окултната философия ... доживял до дълбока старост и умрял по време на царуването на крал Едуард III“.

КРИЗАШВИ Синове (санскр.) Оръжие, наричано Агнеястри. Магическо живо оръжие, надарено с разум, за което се говори в „Рамаяна“ и други източници. Окултна алегория.

КРИОЦЕФАЛ (гр.) „Овче-глав“; отнася се към някои божества и символични фигури – особено в древен Египет – които били изобразявани по този начин в периода, когато Слънцето преминавало по време на пролетното равноденствие от знака на Телеца в знака на Овена. Преди този период преобладавали бичеглави божества и с рога. Апис бил тип на божествения Бик; Амон – овчеглав тип; Изида също имала съответстваща й глава на крава. Порфирий пише, че гърците свързвали овена с Юпитер, а бика – с Вакх (Бакхус). (W.W.W.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 37

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред