За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 35

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

К

КА (санскр.) Според Макс Мюлер – въпросително местоимение „кой“, без причина или основание издигнато в сан на божество. Обаче то има и езотерично значение и е име на Брама в неговия фаличен аспект на прародител или Праджапати.

*В египетската митология – един от елементите, съставящи човешката същност. В литературата „ка“ често се характеризира като една от душите на човека, макар че терминът „душа“ не разкрива точно египетското понятие за „ка“. Първоначално, според „Текстове на пирамидите“, „ка“ е олицетворение на жизнената сила на богове и царе, въплъщение на тяхното могъщество. Често те имали по няколко „ка“, например Ра – 14. Впоследствие, съдейки по „Текстове на саркофазите“ и „Книга на мъртвите“, притежаването на „ка“ се приписвало на всички хора. „Ка“ в този период е не само жизнена сила, но и двойник, „второ аз“, раждащо се заедно с човека, духовно и физически функциониращо неразделно от него както по време на живота, така и след смъртта. „Ка“ определя съдбата на човека. След смъртта, обитавайки гробницата, „ка“ можело да я напуска и да се отправя в задгробния свят. За създател на „ка“ бил смятан Хнум, с „ка“ е свързана също така богинята Хевсут, пазеща хората. (Ах и Ба.)*

КАБА или Кааба (араб.) Името на забележителен мюсюлмански храм в Мека, крупен център на поклонение. Това е неголямо, но много оригинално съоръжение – с кубична форма, 23 Х 24 лакътя – дълго и широко, и 27 високо, само с един отвор на източната страна, за да има достъп на светлина. В североизточния ъгъл се намира „черният камък“ на Кааба, който уж паднал направо от небето и бил бял като сняг, но постепенно станал черен заради греховете на човечеството. „Белият камък“, предполагаемият гроб на Исмаил, се намира на северната страна, а мястото на Авраам – на изток. Ако, както твърдят мюсюлманите, този храм е бил, по молитвата на прогонения Адам, пренесен от Аллах или Йехова направо от Едем на земята, то „езичниците“ могат наистина да смятат, че далеч са надминали божествената изначална архитектура по красотата на своите постройки.

КАБАЛА (ивр.) Съкровената мъдрост на еврейските равини от средновековието, наследила древни тайни доктрини, отнасящи се до божествени теми и космогонията, които били сведени до теология след периода на плена на евреите във Вавилон. Всички съчинения, отнасящи се към категорията на езотеричните, се наричат кабалистични.

КАБАЛА (ивр.) Древнохалдейската Тайна Доктрина. Окултна система, преподавана устно; но, признавайки традицията, тя самата съвсем не е съставена от чисто традиционни учения, тъй като някога е била фундаментална наука, но сега е изопачена от натрупванията на столетията и интерпретацията на западните окултисти, в частност на християнските мистици. Тя се занимава с езотеричното тълкуване на еврейските Писания и учи на няколко начина на тълкуване на библейските алегории. Първоначално доктрините се предавали само „от уста на ухо – казва д-р У. Уин Уесткот – от учителя на ученика, който ги получавал – оттук е и наименованието Kabbalah, Qabalah или Cabbala, от еврейския корен QBL, „получавам“. Освен тази теоретична кабала, било създадено практическо разклонение, занимаващо се с „еврейските букви като образи, подобни на Звуците, Числата и Идеите“. (Гематрия, Нотарикон, Темура.) Първоначалната книга на кабала е „Зохар“. Но сегашният „Зохар“ не е „Зохар“, който е бил оставен от Симон бен Иохаи на неговия син и секретар като наследство. Авторът на съвременния приблизителен вариант е Мойсей де Леон, евреин, живял през XIII в.

КАБАЛИСТ От QBLH, кабала, неписаната или устната традиция. Кабалист – това е изучаващ „тайната наука“, този, който тълкува съкровеното значение на Свещените Писания с помощта на символичната кабала и обяснява по този начин тяхното истинско значение. Танаимите били първите кабалисти сред евреите; те се появили в Ерусалим около началото на ІІІ в. пр. Хр. Книгите на Иезекиил, Даниил, Енох и Откровението на св. Иоан са чисто кабалистични писания. Тази тайна доктрина е идентична с тайната доктрина на халдейците и включва много от персийската мъдрост, или „магията“. Започвайки от ХІ в., в историята се появяват информации за прочути кабалисти. В средните векове и дори в наше време виждаме огромно количество учени и интелектуалци, които са изучавали кабала (или Qabbalah, както пишат някои). Най-известни сред тях били Парацелз, Хенри Кунрат, Якоб Бьоме, Робърт Флуд, двамата Ван Хелмънт, абат Йоан Тритемий, Корнелий Агрипа, кардинал Николай Кузански, Жером Кардан, папа Сикст IV и такива християнски учени като Раймунд Лулий, Джовани Пико де ла Мирандола, Гийом Постел, великият Джон Рейхлин, д-р Хенри Мор, Евгений Филалет (Томас Воган), ерудираният йезуит Афанасий Кирхер, Кристиян Кнор (барон) фон Розенрот; след това сър Исак Нютон, Лайбниц, лорд Бейкън, Спиноза и др. – този списък е почти неизчерпаем. Както отбелязал мистър Исак Майер в своята „Кабала“, идеите на кабалистите оказвали огромно влияние върху европейската литература. „Изхождайки от практическата кабала, абат Дьо Вилар (племенник на Монфокон) през 1670 г. публикувал своята известна сатирична новела „Граф дьо Габалис“, която станала основа за „Похищенията на Лакоон“ на Поуп. От кабала са проникнати средновековните поеми, „Роман за розата“ и произведенията на Данте. Обаче сред кабалистите няма и двама с еднакво мнение относно произхода на кабала, „Зохар“, „Сефер Йецира“ и т.н. Някои доказват, че тя произлиза от библейските патриарси, Авраам и дори Сет; други – от Египет; трети – от Халдея. Тази система несъмнено е много древна, но подобно на всички останали системи, както религиозни, така и философски, кабала е произлязла непосредствено от първоначалната Тайна Доктрина на Изтока; през Ведите, Упанишадите, Орфей и Фалес, Питагор и египтяните. Какъвто и да е бил нейният източник, нейният субстрат, във всеки случай е идентичен със субстрата на всички други системи, от „Книга на мъртвите“ чак до късните гностици. Най-добрите тълкуватели на кабала в Теософското Общество са от ранните – д-р С. Пенкоуст от Филаделфия и мистър Дж. Фелт, а от последните – д-р У. Уин Уесткот, мистър С. Л. Макгрегор Матърс (и двамата от Розенкройцерската колегия) и малцина други. (Кабала.)

КАБАЛИСТИЧНИ ЛИКОВЕ Това са Нефеш, Руах и Нешима или животинската (жизнена), Духовната и Божествената Душа у човека – Тяло, Душа и Ум.

КАБАР ЗИО (гност.) „Могъщ Властелин на Великолепието“ („Кодекс на назареите“), този, който породил седем благотворни живота, „сияещи в собствена форма и светлина“, за да противодейства на влиянието на седемте „към зло настроени“ звездни живота или принципа. Последните са седемте физически планети; първите са техните гении, или Управници. Те са потомството на Карабтанос, олицетворение на страстното желание и материята.

КАБИРИ (финик.) Божества, твърде почитани в Тива, Лемнос, Фригия, Македония и особено в Самотракия. Те били богове на мистериите и нито един невежа нямал правото да произнася техните имена и да говори за тях. Херодот ги прави богове на Огъня и посочва Вулкан като техен баща. Кабирите ръководели Мистериите и истинският им брой никога не е бил разкрит; тяхното окултно значение е свещено.

КАБИРИ или Кабирим (финик.) Твърде тайнствени божества сред древните народи, включително израилтяните, някои от които, подобно на Терах, бащата на Авраам, им се покланяли под името Терафим. При християните обаче те сега са дяволи, макар че съвременните Архангели по същество са непосредствена метаморфоза на същите тези кабири. На еврейски последното име означава „могъщи“, Гебер. Някога всички божества, които били свързани с огъня – независимо от това дали са били божествени, адски или вулканични – са били наричани кабирийски.

КАВАНИМ (ивр.) Пише се също Куним; наименование на мистични хлебчета, предназначени за жертва на Ищар, Венера на вавилонците. Иеремия говори за тези куним, жертвани за „богинята на небето“ (VII, 18). В наше време ние не жертваме козунаци, но ги ядем на Пасха. (W.W.W.)

КАВИ, кавай (авест.) В иранската митология – съсловие на жреци, създатели на ритуални текстове. В зороастрийската традиция кави се представят в отрицателна светлина като привърженици на първобитните политеистични култове, враждебни на култа на Ахура Мазда и претенденти за политическо господство. В по-късната „Авеста“ терминът „кави“ е възприет като титла на царя, управника, откъдето идва названието на легендарната династия на Кеянидите. (А.)

КАВИ УСАН (авест.) В иранската митология и легендна история цар от династията на Кеянидите. На върха на световната планина Кави Усан моли от богинята Ардвисура Анахита власт „над боговете и хората“. В по-късни източници той е властелин на демоните, които му построили на световната планина седем магически дворци от злато, сребро, планински кристал и стомана. Който влезе в тях, си възвръща жизнените сили и младостта. (А.)

КАВЯВАХАНА (санскр.) Огънят на питри.

КАДМ (гр.) Предполагаем изобретател на буквите на азбуката. Той може би е бил техен автор и учител в Европа и Мала Азия, но в Индия буквите били известни и се използвали от посветените столетия преди него.

КАДМОН (ивр.) Прототипен човек. (Адам Кадмон.)

КАДМОН АДАМ или Адам Кадмон (ивр.) Небесният или Божествен Човек, Микрокосмос. Проявен Логос; третият Логос съгласно окултизма или Прообразът на Човечеството.

КАДОШ (ивр.) „Осветен“, „свещен“; пише се също Кодеш. Нещо, което е предназначено за храмов култ. Но между етимологичното значение на тази дума и по-късния й смисъл, в приложението към Кадешим („служители“ на някои храмови обреди), лежи бездна. Думите Кадош и Кадешим са употребени във Втора Книга Царства като различни позорни наименования, тъй като Кадешутите на Библията имали същите функции и задължения, както и танцьорките на някои индуски храмове. Това били Гали, сакатите жреци на сладострастните обреди на Венера-Астарта, които живеели в „дома на Господа“. Доста е забавно, че наименованията Кадош и др. били приети и се употребявали от няколко степени на масонското рицарство. (Кючек.)

КАДУЦЕЙ (гр.) Гръцките поети и митотворци взели идеята за Кадуцея на Меркурий от египтяните. Кадуцеят може да се срещне под формата на две змии, обвили се около жезъл, върху египетските монументи, построени преди Озирис. Гърците го преправили. Отново го намираме в ръцете на Ескулап, вече приел различна форма в сравнение със скиптъра на Меркурий или Хермес. Това е космичен, сидерален или астрономичен, а също така духовен и дори физиологичен символ; неговото значение се променя според приложението. Метафизично Кадуцеят изобразява падението на първичната и изначална материя в грубата земна материя; единната Реалност, която станала Илюзия. („Тайната Доктрина“, т. I.) Астрономично главата и опашката представляват точките на еклиптиката, в която планетите и дори Слънцето и Луната се срещат в плътна прегръдка. Физиологично това е символ на възстановяване на загубеното равновесие между Живота като цяло и токовете на живота, изпълняващи различни функции в човешкото тяло.

КАЗОТ, Жак Забележителен ясновидец, който на една весела вечеринка малко преди първата Революция във Франция предсказал обезглавяването на няколко кралски особи, а също така и собствената си екзекуция. Той се родил в Дижон в 1720 г. и изучавал мистична философия в школата на Мартинес Паскуалис в Лион. На 11 септември 1791 г. бил арестуван и осъден на смърт от президента на революционното правителство, човек, който, за негов срам, някога му бил приятел-състудент и член на мистичната ложа на Паскуалис. Казот бил екзекутиран на 25 септември.

КАИН (ивр.) В езотеричния символизъм той се смята за тъждествен на Йехова, или на „Господа Бог“ от четвърта глава на „Битие“. Освен това Авел се смята не за негов брат, а за негов женски аспект. („Тайната Доктрина“.)

КАЙ-ИН (ивр.) Същото, което е Каин.

КАЙЛАС (санскр.) В метафизиката – „небеса“, обител на боговете; географски – планинска верига в Хималаите, северно от езерото Мансаровара, наричано също така езерото на Манас.

КАЙЛЕМ (ивр.) „Съдове (или средства) за носене“; вази за извора на Водите на Живота; употребяват се по отношение на десетте сефироти, разглеждани като първично ядро на всички Космични Сили. Някои кабалисти ги смятат за проявяващи се във вселената през двайсет и два канала, които са представени с двайсет и двете букви на еврейската азбука, съставяйки по този начин, заедно с десетте сефирота, трийсет и два пътя на Мъдростта. (W.W.W.)

КАЙМАРАТ (перс.) Последният от расата на дочовешките царе. Той е тъждествен с Адам Кадмон. Легендарен персийски герой.

КАКОДЕМОН (гр.) Зъл гений, противоположност на Агатодемона, добрият гений или божество. Гностичен термин.

КАЛА (санскр.) Мярка за време; четири часа, период от трийсет Кащхи.

КАЛА (санскр.) Време, съдба; цикъл (кръгове и цикли) и собствено име, или името, дадено на Яма, царя на подземния свят и Съдия на Умрелите.

*В древноиндийската митология божество, персонификация на времето. Във ведийската литература Кала в значителна степен е абстрактно понятие, понякога тъждествено на брахман и съдържащо космогенен принцип. „Майтри Упанишада“ нарича Кала „велик океан на творението“, от който произтичат всички същества, достигат своя ръст, а след това изчезват в него. В индуизма концепцията за Кала се конкретизира (Кала става божествен син на Васу Дхурва), но както и преди остава обект за философски интерпретации. Кала обикновено се описва като състоящ се от дни и нощи, месеци и сезони на годината, поглъщащи в своя безкраен ред (въртене на колелото на Кала) човешките съществувания. Философското осмисляне на Кала води в пураните към разбирането му като въплъщение на енергията на Вишну или енергията на индуиската божествена триада като цяло (Тримурти) в нейните функции на съзидание, съхранение и унищожение на света.*

КАЛАВИНГКА (санскр.) Също Куравикая и Каранда и др. „Сладкогласна птица на безсмъртието“. Ейтел я отъждествява с cuculus melanoleicus, макар че самата птица е алегорична и несъществуваща. Нейният глас се чува на определен стадий на Дхиана в практиката йога. Твърдят, че тя събудила цар Бимбисару и така го спасила от ухапването на кобра. В нейното езотерично значение тази сладкогласна птица е нашето Висше Аз.

КАЛАГНИ (санскр.) Пламък на времето. Божествено същество, сътворено от Шива, чудовище с 1 000 глави. Име на Шива, означаващо „огън на съдбата“.

КАЛАХАНСА или Хамса (санскр.) Мистично име, дадено на Брахма (или Парабрахман); означава „лебед във и извън времето“. Брама (мъжкият) се нарича Хамса Вахана, колесница на „Лебеда“.

КАЛАЧАКРА (санскр.) “Колело на времето“. 1. В буддистката система на ваджраяна – отъждествяване на микрокосмоса с макрокосмоса, вселената с човека. Идеите на калачакра са предадени в „Калачакра тантра“. Съгласно калачакра, всички външни явления и процеси са взаимосвързани с психиката и тялото на човека, поради което, променяйки себе си, човек променя света. Според легендата, учението за калачакра било изложено от Будда Шакямуни по молба на царя на митичната страна Шамбала Сучандра (въплъщение на бодхисатва Ваджрапани). След завръщането си в Шамбала Сучандра предал това учение под формата на тантра. Учението за калачакра играло особено важна роля (започвайки от средата на ХI в.) в тибетския буддизъм; 2. Идам във ваджраяна, символизиращ учението за калачакра. (А.)

КАЛВИН, Жан (1509-1564) Един от дейците на Реформацията, роден във Франция. От 1536 г. се заселил в Женева, където станал фактически диктатор на града (1541 г.), успял да подчини светската власт на църквата. Основател на система на протестантството – калвинизма. Негова основа е учението за божественото предопределение на едни хора към „спасение“, на други – към „осъждане“. Но това предопределение не изключвало активната дейност, понеже според Калвин вярващият, макар и да не знае своята съдба, с успехи в личния живот може да докаже, че е „божи избраник“. (А.)

„КАЛЕВАЛА“ Финландският епос за Сътворението.

КАЛИ (санскр.) „Черна“; днес име на Парвати, съпругата на Шива, но първоначално – наименованието на един от седемте езика на Агни, богът на огъня, „черен, огнен език“. Зло и злонамереност.

*Ипостас на Деви или Дурга, жената на Шива, олицетворение на страшния, пагубен аспект на неговата шакти – божествената енергия. Кали е с черен цвят (според един от митовете тя се появила на бял свят от станалото черно от гняв лице на Дурга); облечена е в кожата на пантера; около шията си носи колие от черепи; в две от четирите си ръце държи две отсечени глави, а в другите две – меч и жертвен нож кхадгу; от широко разтворената й уста виси дълъг език, оцветен с кръвта на нейните жертви. В края на калпата обгръща света с тъмнина, като съдейства за неговото унищожение и в тази си функция се нарича Каларатри („нощ на времето“).*

КАЛИДАСА (санскр.) Велик поет и драматург на Индия.

*„Роб или слуга на богинята Кали“; известен поет и драматург, живял приблизително през V в. и писал драми и поеми на класически санскрит, автор на две епически поеми: „Потомците на Рагху“ и „Зачатие на боговете на войната“, три пиеси и две лирически поеми.*

КАЛИОСТРО АЛЕСАНДРО (1734-1795) Забележителен адепт, чието истинско име, както твърдели (неговите врагове), било Жозеф Балзамо. Той бил родом от Палермо и учел при някакъв тайнствен чужденец, за когото почти нищо не е известно. Неговата общоприета история е твърде добре известна, за да има нужда от повторение, а истинската никога не е била разкрита. Съдбата му била такава, каквато е на всеки, който е доказал, че знае повече от своите ближни: „замеряли го с камъни“ – преследвания, лъжи и обвинения; и все пак той бил приятел и съветник на най-висшестоящи и могъщи хора във всяка от страните, които посетил. В края на краищата бил осъден в Рим като еретик и уж умрял, докато бил затворен в държавния затвор. Все пак неговата смърт не е била напълно незаслужена, тъй като в известни отношения той изменил на своите обети, отпаднал от състоянието на чистота и се поддал на честолюбие и егоизъм.

*Окултист, алхимик и „зидар“, заедно с Казанова и Сен Жермен една от най-загадъчните и авантюристични личности на ХVІІІ в. Твърдял, че е глава на египетските „Свободни зидари“, смесица от древноегипетски, юдейски, християнски и херметически елементи. По разпореждане на папата през 1789 г. е арестуван и умира в затвора.*

КАЛИ ЮГА (санскр.) Четвъртият, черен или железен век, нашият сегашен период, чиято продължителност е 432 000 години. Последният от редицата векове, на които е разделен периодът на еволюцията на човека. Той е започнал 3102 г. пр. Хр. в момента на смъртта на Кришна, и неговият първи цикъл от 5 000 години е приключил между 1897 и 1898 г.

КАЛИЯ (санскр.) Змей с пет глави, убит от Кришна в детството му. Мистично чудовище, символизиращо човешките страсти – реката или водата символизират материята.

КАЛКИ АВАТАР (санскр.) „Аватар на Бял Кон“, който ще бъде последното манвантарно (манвантара) въплъщение на Вишну, според брамините; Майтрея Будда, според северните буддисти; Сосиош, последният герой и Спасител на зороастрийците, по твърдението на парсите; „Истински и Верен“ на бял кон (Откр., XIX, 11). При неговото бъдещо явяване като десети аватар небесата ще се разтворят и Вишну ще се появи, „яздещ млечнобял кон, с вдигнат меч, проблясващ като комета, за окончателното изтребване на нечестивите, обновяване на „творението“ и „възстановяване на чистотата“. („Откровение“.) Това ще стане в края на Кали юга, 427 000 години след настоящия момент. Споменатият край на всяка юга се нарича „разрушаване на света“, тъй като Земята всеки път променя външния си вид, като потапя една система от континенти и издига от водите друга.

КАЛПА (санскр.) Период на световен цикъл; въобще – цикъл от време, но обикновено представлява „Ден“ и „Нощ“ на Брама, период от 4 320 000 000 години. (Кръгове и цикли.)

КАЛУКА БХАТА (санскр.) Коментатор на индуските Свещени Писания „Ману Смрити“; известен писател и историк.

КАМА (санскр.) Лошо желание, искане, влечение; привързаност към съществуването. Кама обикновено се отъждествява с Мара, изкусителя.

КАМАДЕВА (санскр.) В народните представи – бог на любовта. Вишвадева на индуския пантеон. Както Ерос на Хезиод е принизен от екзотеричния закон в Купидон и още по-унизен от по-късното популярно значение, така и Кама е твърде тайнствен и метафизичен персонаж. Само ранното ведийско описание на Кама дава ключ към това, което той символизира. Кама е първото съзнателно, все-обхватно желание за всеобщо добро, любов към всичко, което живее и чувства, което се нуждае от помощ и доброжелателност, първото чувство на безгранично и нежно състрадание и милосърдие, възникнало в съзнанието на творящата Единна Сила, веднага когато тя се появила за живот и съществуване като лъч от Абсолюта. „Риг Веда“ казва: „Желанието в началото възникнало в Това, което било първичен зародиш на ума, и което Мъдреците, изследвайки чрез своя разум, открили в сърцата си като връзка, съединяваща Същността с не-Същността“, или манаса с чистия атма-буддхи. В тази концепция няма никаква следа от полова любов. Кама е предимно божествено желание да се твори щастие и любов; и едва векове по-късно, когато човечеството започнало, антропоморфизирайки се, да материализира своите величествени идеали в осакатени и безжизнени догми, Кама станал сила, удовлетворяваща желанието на животински план. Това е ясно от казаното във всяка Веда и в някои Брахмани. В „Атхарва Веда“ Кама е представен като Висше Божество и Творец. В „Таитария Брахмана“ той е дете на Дхарма, бога на Закона и Справедливостта, и Шриддха, вярата. В друго предание той се появява от сърцето на Брама. Други го представят като родил се от водата, т.е. от изначалния хаос или „Дълбината“. Оттук произлиза едно от многото му имена: Ира-джа, „роден от водата“; и Аджа, „нероден“, и Атмабху или „Самосъществуващ“. Заради знака на Макара (Козирог) на неговото знаме, той се нарича също „Макара Кету“. Алегорията за Шива – „Великият Йогин“, който изпепелил Кама с огъня на своето централно (или „трето“) Око, поради това, че Кама внушавал на Махадева мисли за неговата жена по времето, когато се молел – навежда на много размисли, тъй като се казва, че по този начин той привел Кама в неговата начална духовна форма.

КАМАДХАТУ (санскр.) Или камавачара, сфера, включваща камалока. В екзотеричните понятия това е първата от Трайлокя – или трите сфери (отнасяни също така към небесните същества), или седемте плана или стадии – от които всяка, като цяло, е представена с една от трите главни характерни черти, а именно кама, рупа или арупа, или чертите на желанието, формата и безформеността. По този начин първата от трайлокя, камадхату, се състои от Земята и шестте низши девалоки, като при това след Земята следва камалока. Заедно те образуват седемте стадия на материалния свят на формата и чувственото удовлетворение. Втората от трайлокя (или трилокя) се нарича рупадхату, или „материална форма“, и също се състои от седем локи (или области). Третата е арупадхату, или „нематериални локи“. „Област“ обаче е неподходяща дума за превод на термина „дхату“, който в някои отделни негови приложения съвсем не означава „място“. Например арупадхату е чисто субективен свят, по-скоро „състояние“, отколкото място. Но тъй като в европейските езици няма подходящи метафизични термини, за да се изразят определени идеи, то ние можем само да посочим това затруднение.

КАМАДХУК (санскр.) Крава на желанията, богиня-крава, чието мляко удовлетворява всички желания на боговете и мъдреците. Смята се, че всички крави произлизат от Камадхук. Престижа си на богиня е получила от Брама като награда, че го е почитала, израз на което са извършваните от нея аскетични подвизи на планинския връх Кайласа в продължение на 10 000 години. (А.)

КАМАЛОКА (санскр.) Полуматериален план, субективен и невидим за нас, където „невъплътените“ личности, астралните форми, наричани камарупи, остават, докато не изчезнат оттам след пълното унищожаване на последствията от менталните импулси, които са породили тези ейдолони на човешките и животинските страсти и желания. Това е Хадес на древните гърци и Аменти на египтяните, страната на Безмълвните Сенки; подразделение на първата група на Трайлокя (Камадхату).

КАМАРУПА (санскр.) Метафизично и в нашата езотерична философия това е субективна форма, породена от менталните и физическите желания и мисли на всички чувстващи същества; форма, надживяваща смъртта на телата. След тази смърт три от седемте „принципа“ – или да кажем планове на чувства и съзнание, на които, редувайки се, действат човешките инстинкти и мислене – т.е. тялото, неговият астрален прототип и физическата жизненост, неизползваеми по-нататък, остават на Земята; трите висши принципа, обединени в едно, преминават в състояние на девакхан, в което Висшето Аз остава, докато не настъпи часът на новото въплъщение; а ейдолонът на екс-личността остава сам в своята нова обител. Там това бледо копие на бившия човек съществува определен период от време, чиято продължителност е различна и съответства на елемента на материалност, който е останал в нея и е обусловен от предишния живот на умрелия. Лишена от висшия ум, духа и физическите чувства, предоставена на своите собствени безсмислени хрумвания, тя постепенно изчезва и се разлага. Но насилствено теглено назад в земната атмосфера – или от страстни желания и призовавания на останалите приятели, или от постоянните занимания с некромантия (една от най-пагубните форми на която е медиумството) – това „привидение“ може да се запази за срок, който много надвишава срока на естествения живот на неговото тяло. Ако камарупа веднъж е намерила пътя назад към живите човешки тела, тя става вампир, хранещ се с живота на тези, които толкова много се стремят към контакт с нея. В Индия такива ейдолони наричат пишачи и много се страхуват от тях.

КАМЕА (ивр.) Амулет, въобще – магически квадрат.

КАМПАНЕЛА, Томазо Калабриец, роден през 1568 г., който от най-ранно детство проявявал странни способности и целия си живот посветил на окултни науки. Чиста фантазия е разказът, който го представя като посветен през детството му в тайните на алхимията и за две седмици напълно обучен в тайната наука от равин-кабалист, с помощта на нотарикон. Окултното знание, дори и да представлява наследство от минал живот, не се възстановява в новата личност само за петнайсет дни. Той станал противник на аристотеловата материалистична философия; намирайки се в Неапол, трябвало да спасява живота си чрез бягство. По-късно инквизицията се опитвала да го съди и накаже заради прилагането на магически науки, но нейните опити завършили с неуспех. През своя живот той написал огромно количество магически, астрологически и алхимически съчинения, повечето от които днес не са запазени. Казват, че умрял в манастира на якобинците в Париж, на 21 май 1639 г..

КАМШИК НА ОЗИРИС Камшик, символизиращ Озирис като „съдия на умрелите“. В един папирус той е наречен нехех, бич. Д-р Причард вижда в него веялка или ван, инструмент за отвяване. Озирис, „който държи в ръка своята веялка и очиства Аменти от грешните сърца, подобно на отвяващия, който помита падналите на пода зърна и затваря доброкачествената пшеница в хамбара“. (Ср. Мат., III, 12.)

КАНДУ (санскр.) Свят мъдрец на втората коренна раса, йогин, когото съблазнила и привързала към себе си за няколко века Прамлоча, „нимфата“, изпратена от Индра за тази цел. В края на краищата, мъдрецът се осъзнал, отхвърлил я и я прогонил. След това тя родила дъщеря Мариша. Това предание е алегоричен мит от Пураните.

„КАНДШУР“ (тибет.) „Преведеното слово на Будда“; свещено писание на ламаизма, съставено и издадено от тибет. учен Бустон. Състои се от 1 087 произведения, разпределени в 108 тома. Освен каноничните текстове на южния буддизъм, съдържа и многочислена магическа литература. (А.)

КАНИРАТХА (мазд.) В зороастрийските Писания – нашата Земя, която е разположена, както учи Тайната Доктрина, сред шест други Каршвари, или глобуса от земната верига. („Тайната Доктрина“, т. I.)

КАНИШКА (санскр.) Цар на Точара, управлявал по времето, когато в Кашмир се състоял третият Събор на буддистите, т.е. около средата на последното столетие пр. Хр.; забележителен покровител на буддизма, той построил великолепни ступи или дагоби в Северна Индия и Кабулистан.

КАНИЩИ (санскр.) Клас богове, които според индусите ще се проявят в четиринайсетата, последната манвантара на нашия свят.

КАННОН (яп.) Индуският бодхисатва Авалокитешвара. В Китай наричан Куан Юн, а в Япония – Каннон. Полът на Каннон не е много ясен, тъй като той вече е достигнал такъв етап от съществуването си, на който въпросите за пола стават несъществени. Според повечето от вярващите обаче, Каннон-сама е същество от женски пол. Според основните положения на буддиския канон, ботхисатва Авалокитешвара се отказал от постигането на окончателно спасение, единствено за да помага на хората и да им сочи пътя към освобождението. За да въздейства колкото се може по-резултатно, той притежава способността да приема трийсет и три различни облика. (А.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 35

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред