За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 32

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

И

ИАКХ (гр.) Синоним на Бакхус (Вакх). В митологията са споменати три личности с това име, те били идеали на гърците; преминали към римляните. Установено е, че думата Иакх е с финикийски произход и означава „кърмаче“. На много древни паметници Церера, или Деметра, е изобразена с Вакх на ръце. Единият Иакх се наричал Тивиец и Победител, син на Юпитер и Семела; неговата майка умряла преди раждането и известно време той бил в бедрото на своя баща; бил убит от титаните. Вторият бил син на Юпитер-Дракона и Персефона, наричали го Загрей. Третият бил Иакх на Елевзина, син на Церера: важно лице, тъй като той се появява на шестия ден на Елевзиниите. Някои съзират аналогия между Бакхус и Ной – и двамата култивирали лозата и били покровители на алкохолните излишества.

ИАМИН (гр.) Дясната страна на човека, смятана за най-ценна. Вениамин означава „син на дясната страна“, т.е. testis. (W.W.W.)

ИАО (гр.) Върховният бог на финикийците – „светлина, постижима само и единствено от разума“, физически и духовен Принцип на всичко, „мъжка Същност на Мъдростта“. Това е идеалната Слънчева Светлина. (Иахо.)

ИАО ХЕБДОМАИ (гр.) Съвкупност на „Седемте Небеса“ (също ангели), според Ириней. Бог на тайната при гностиците. Същото, което са Седемте Манасапутри на окултистите. (Я и Яхо.)

ИАРУ, иалу (егип.) В египетската митология – задгробният свят, където са умрелите, полето на рая. Според „Текстове на Пирамидите“ Иару се намира на източното небе, от където изгрява богът-слънце Ра. Полето Иару е местопребиванието на всички „блажени“, всички, които са оправдани при съда на Озирис; тези полета се намират под земята, смятани са за най-плодородните, там няма нищо нечисто, има много храна и напитки. В „Книга на мъртвите“ се казва, че Иару е заобиколено от бронзова стена, ечемикът там расте висок 4 лакътя (лакътят е около 0,5 м), пшеницата – с височина 9 лакътя. (А.)

ИАРХ (гр.) Цар на „Мъдреците“ от „Пътешествията“ на Аполоний Тиански в Индия.

ИАХО Макар че това име е по-подробно разгледано под думите Яхо и Иао, няколко обяснителни думи няма да попречат. Диодор посочва, че Богът на Мойсей бил Иао; но тъй като последното означава „бог на тайната“, то не бива да се бърка с Иахо или Яхо. Самаритяните произнасяли тази дума Иабе, Яхва, а евреите – Яхо, а след това – Йехова, благодарение на разместването на масоретичните гласни – гъвкава система, с чиято помощ може да се осъществи всякаква замяна. Но „Йехова“ е по-късно изобретение и обръщение, първоначално това име звучало като Иа или Иакх. Аристотел съобщава, че древните араби изобразявали Иах (Иакх) като кон, т.е. конят на Слънцето (Дионис), следващ зад колесницата, на която всекидневно пътувал Ахура Мазда, богът на Небесата.

ИБЛИС В мюсюлманската митология – дявол; в Корана и други текстове се употребява наред с другото наименование на дявола – аш-шейтан. Иблис постоянно е наричан „враг на Аллах“ или просто „враг“. Според Корана Иблис първоначално бил ангел, но отказал да изпълни заповедта на Аллах и да се поклони на създадения от Аллах Адам, като заявил: „Аз съм по-добър от него: мен си ме създал от огън, а него – от глина“. За това Иблис бил прогонен от небесата и се заклел навсякъде да развращава хората: „Аз ще заседна срещу тях на твоя път“, „аз ще им украся това, което е на земята и ще ги отклоня всичките“. Наказанието на Иблис е отложено до деня на страшния съд, когато той, заедно с грешниците, ще бъде хвърлен в ада (джаханам). Според преданието Иблис живее на земята в нечисти места – в руините, на гробищата. Негова храна е това, което принасят в жертва, питието му е вино, развлеченията – музика, танци. Иблис е способен да се размножава, като поражда джинове и шейтани. (А.)

ИБН ГЕБИРОЛ Изтъкнат философ и учен, евреин по произход, живял през ХІ в. в Испания. Той е също Авицеброн. (Равини.)

ИВАЛДИ (сканд.) Гном, чиито синове направили за Один магическото копие. Един от подземните майстори-ковачи, който заедно с други гноми успял да създаде омагьосания меч за великия бог на войната Черу. Този двуостър меч фигурира в легендата за императора на Вителия, който го получил от бога „във вреда на самия себе си“, съгласно предсказанието на „мъдра жена“, пренебрегнал това предсказание и бил в края на краищата убит от същия меч в подножието на Капитолия от германски войник, откраднал оръжието. „Мечът на бога на войната“ има дълга история, тъй като отново се появява в полулегендарната биография на Атила. След като Атила се оженил насила за Илдикда, прекрасната дъщеря на краля на Бургундия, когото Атила убил, съпругата му получила от тайнствена старица този магически меч и убила с него краля на хуните.

ИВАН РИЛСКИ, Чудотворец Най-великият български светец, провъзгласен за небесен закрилник на целия български народ. Роден е около 876 г. и починал в 946 г. Спазващ строго аскетизма, той се оттеглил в планините, където живял в пещера и се хранел с диви растения. Станал прочут с това, че лекувал всякакви болести и прогонвал бесове, откъдето идва прозвището Чудотворец. Според легендата, след смъртта си се явил на своите учениците и поискал да пренесат мощите му в град Средец (София). Когато отворили гроба, те видели тялото му нетленно и благоуханно. (А.)

ИГАГА (халд.) Небесни ангели, същото, което са и Архангелите.

ИГДРАСИЛ (сканд.) Световното Дърво в древноскандинавската Космогония, ясенът Игдрасил; дърво на Вселената, времето и живота. То има три корена, които се спускат до студения Хел и оттам се разклоняват към Йотунхейм, царството на хримтурсите, или ледените великани, и към Митгард, земя и обител на децата на хората. Неговите горни клони са се протегнали в небето, а най-високият от тях дава сянка на Валхала, девакхана на падналите герои. Игдрасил винаги е свеж и зелен, тъй като норните, три сестри-пророчици – Миналото, Настоящето и Бъдещето, всекидневно го поливат с водата на живота от извора Урд, намиращ се на нашата земя. Той ще изсъхне и изчезне само в деня, когато завърши последната битка между доброто и злото; когато, при победа на доброто, животът, времето и пространството ще излязат извън границите на живота, пространството и времето.

Свое световно дърво е имал всеки древен народ. Вавилонците имали „дърво на живота“, чиито корени прониквали във великата долна дълбина, или Хадес, стволът бил на земята, а горните клони достигали до Зикум, най-високия небесен палат. Наместо във Валхала, те поставяли неговата корона в светия дом на Давкина, „великата майка“ на Тамуз, Спасителят на Света – Слънчевият бог, убит от враговете на светлината.

ИДА (сканд.) В Еда – равнините на Ида, на които се събират боговете, за да проведат съвет. Поле на покой и почивка.

ИДА (санскр.) Лявата ноздра; един от главните нервни канали в тънкото тяло, разположен от лявата страна на централния канал. Потокът от сила, свързан с Ида е пасивен, прохладен, влажен, лунен, съотнася се с Вишну. Има голямо значение в практиката на йога. (А.)

ИДАМ (тибет.) „Желан бог“; в буддиската митология на ваджраяна – божество-пазител. Като Идам може по принцип да се прояви всеки персонаж на буддиския пантеон, когото вярващите избират за свой покровител, но в същото време Идам е особен будда самбхогакая (Трикая). Съзерцанието на Идам и отъждествяването на самия себе си с него, по представите на буддистите способства за достигане на просветление. Разделят Идамите на мирни, гневни и полугневни. Най-известни са гневните Идами (Ямантака, Хеваджра, Чакрасамвара), те унищожават глупостта и негативните емоции. Разделят Идамите също на мъжки (гневните – херука, мирните – бхагават) и женски (гневните – дакини, мирните – бхагавати). (А.)

ИДВАТСАРА (санскр.) Един от петте периода, образуващи юга. Този цикъл е предимно ведийски и го вземат като основа за изчисляването на по-дълги цикли.

ИДЕИЧЕСКИ ПРЪСТ Железен пръст, силно магнитен, употребяван в храмовете за лечение. Той правел чудеса и поради това бил смятан за притежаващ магически сили.

ИДЕОС В трудовете на Парацелз – същото, което е Хаосът, или Мистериум Магнум, както го нарича този философ.

ИДЗАНАГИ И ИДЗАНАМИ (япон.) В японската митология – богове, последните от петте поколения богове, които се появяват по двойки след седемте бога, които били „всеки сам по себе си и не дали да ги видят“. Те са първите божества, имащи антропоморфизиран (антроморфизъм) облик и притежаващи способността да раждат други богове. Висшите небесни богове, които се появили първи при разделянето на Земята и Небето, им поръчали да „оформят“ Земята – когато се намирала все още в течно, безформено състояние и подобно на плаваща мазнина се носела като медуза по морските вълни – и да създадат суша. (А.)

ИДИЗИ (сканд.) Същото, което са дизите, феите или валкириите, божествени жени в древноскандинавските легенди; те били почитани от тевтонците преди времената на Тацит, както той посочва.

ИДОЛ Скулптура или изображение на езически бог; или статуя или образ на римски светец, или фетиш на нецивилизованите племена.

ИДОСПАТИ (санскр.) Същото, което са Нараяна или Вишну; в някои отношения напомня Посейдон.

„ИДРА РАБА“ (ивр.) „Голямо Свято Събрание“, раздел на „Зохар“.

„ИДРА СУТА“ (ивр.) „Малко Свято Събрание“, друг раздел на „Зохар“.

ИДУН (сканд.) Богиня на вечната младост. Дъщеря на гнома Ивалди. В Еда се казва, че тя скрила „живота“ в Дълбините на Океана и когато настъпило нужното време, отново го върнала на земята. Тя била жена на Браги, богът на поезията – един от най-прекрасните митове. Подобно на Хеймдал, „роденият от девет майки“, при своето раждане Браги се издига на гребена на вълната от дъното на морето. Той се оженил за Идун, безсмъртната богиня, която го съпровожда в Асгард, където всяка сутрин гощава боговете с ябълките на вечната младост и здраве. („Asgard and the Gods“.)

ИЕЗЕДИ или иезиди (перс.) Тази секта дошла в Сирия от Басра. Те практикуват кръщението, вярват в ангелите, но в същото време се покланят на Сатаната. Техният пророк Иезад, който живял много векове преди Мохамед, учел, че вестоносец от небето ще им донесе книга, писана от памтивека.

ИЕНЕ, АНГАНТА Значението на Анганта Иене е известно на цяла Индия. Това е действие на елементала бхута, който, привлечен във възприемащото и пасивно тяло на медиума, го обзема. С други думи, анганта иене означава „обсебване“. И днес индусите се страхуват от подобно бедствие толкова силно, колкото и преди хилядолетия. „Нито един индус, тибетец или сингалезец, стига само да не е от най-низша каста или с най-низш ум, не може, без да трепери от ужас, да гледа призраците на „медиумство“, проявяващи се у член на неговото семейство, и не може да не каже, както сега би казал християнинът, че „в него е дяволът“. Този дар, благословение и свята мисия, както наричат това явление сега в Англия и Америка, сред по-древните народи, в страните-люлки на нашата раса – по-големият опит ги е научил на повече духовна мъдрост – се разглежда като най-ужасното нещастие.“ (Обсебване.)

ИЕСОД (ивр.) Основа; деветият от десетте сефирота, мъжка активна сила, завършваща шестте, образуващи Микропросопуса. (W.W.W.)

Деветият сефирот; означава база или основа.

ИЕУ „Първият човек“; гностичен термин, употребяван в „Пистис-София“.

ИЕХИДА (ивр.) „Индивидуалност“; езотерично – висшата индивидуалност, или атма-буддхи и манас, обединени в едно. Тази доктрина се съдържа в „Халдейската Книга на Числата“, която учи на седморно деление на така наречените човешки „принципи“, което прави и кабала в „Зохар“, съгласно „Книгата на Соломон“ (III, 104 а, както е преведено в „Кабала“ на И. Майер). По време на зачатието Светият „праща дюкну, или призрак под формата на сянка“, подобен на лицето на човека. Това се оформя в божествения целем, т.е. под формата на сянка на Елохима. „Елохим сътворил човека в своя (своите) целем“, или образ, се казва в „Битие“ (I, 27). Именно целем очаква детето и го приема в момента на неговото зачеване и този целем е нашата линга шарира. „Руах с Нефеш образуват истинската личност на човека“, също така и неговата индивидуалност, или както би се изразил кабалистът: комбинацията на тези двете се нарича, ако той (човекът) заслужава това, Иехида. Тази комбинация е нещото, което теософите наричат двойствен манас, Висше и Низше Аз, слети с атма-буддхи и станали едно. Тъй като, както е обяснено в „Зохар“ (I, 205 b, 206 а, изд. Броди): „Нешама, душата (буддхи), включва в себе си три степени, и поради това има три наименования, подобно на гореспоменатата тайна: а именно Нефеш, Руах, Нешама“, или низш манас, Висше Аз и буддхи, Божествена Душа. „Нужно е също така да се забележи, че Нешама има три деления“, се казва в „Кабала“ на Майер, „висшето е Ие-хида“ – или атма-буддхи манас, последното отново като цяло; „средният принцип е Хай-я“ – или буддхи и двойствен манас; „и последната и трета е Нешама“ – или Душата въобще. „Те се проявяват в Ма’хшаба, мисълта, Целем, призракът на образа, Цурат’ах, прототипите (маявични форми, или рупи), и Дюкне, сенки на призрачния образ. Д’мут, сходството или подобието (физическото тяло) е по-низша проява“ (с. 392). Така тук ние намираме вярно отражение на езотеричната наука в „Зохар“ и други кабалистични трудове, пълното езотерично седморно деление. Всеки теософ, който е изучавал тази доктрина, очертана първо в „Окултен Свят“ и „Езотеричен Буддизъм“ на мистър Синет и по-късно в „Теософ“, „Луцифер“ и други трудове, ще я познае в „Зохар“. За пример сравнете това, което се преподава в теософските трудове за до- и по- смъртното състояние на трите висши и четирите низши човешки принципа, със следните думи в „Зохар“: „Тъй като тези трите са по същество един възел, подобно на по-горе, в мистериите на Нефеш, Руах и Нешама, всички те са по същество едно и са свързани в едно. Нефеш (кама манас) не притежава светлина от собствената си субстанция; и именно поради това тя се свързва с тайната гуф, тялото, за да осигури храна и наслада, и всичко, което му е нужно. ...Руах (Духът) е това, което язди този Нефеш (низшата душа) и властва над нея, и я осветява (осигурява) с всичко, от което тя има нужда, т.е. (със светлината на разума), и Нефеш е трон (проводник) на този Руах. Нешама (Божествената Душа) преминава в този Руах, тя го управлява и осветява със Светлината на Живота, а този Руах зависи от Нешама и получава от нея светлина, която го осветява. ...Когато „горната“ Нешама се издига (след смъртта на тялото), тя се насочва към... Стареца на Старците, Най-съкровения от всичко Съкровено, за да получи Вечност. Руах (за сега) не отива в Ган Едем (девакхан), понеже той е (смесен с) Нефеш... Руах отива нагоре в Едем, но не така високо, колкото душата, а Нефеш (животински принцип, низша душа) остава долу в гроба (или камалока)“. („Зохар“, II, 142 а, изд. на Кремон, II, fol. 63 b, col. 252.) Би било трудно да не се познаят в казаното по-горе нашите атма (или „горното“ на Нешама), буддхи (Нешама), манас (Руах) и кама манас (Нефеш), или низша животинска душа; първата от които след смъртта на човека се отправя, за да се присъедини към своето интегрално цяло, вторият и третият отиват в девакхан, а последният, или камарупа, „остава в своя гроб“, наричан по друг начин камалока или Хадес.

ИЗАРИМ (ивр.) Есей-посветен.

ИЗИДА На египетски Иса, богиня Дева-Майка; олицетворената природа. В египетския или коптския език – Уаси, женско отражение на Уасар, или Озирис. Тя е „от слънцето облечена жена“ от страната Хеми. Изида-Латона е Изида на римляните.

ИЗРАИЛ (ивр.) Източните кабалисти извеждат тази дума от Изарал или Азар, Слънце-Бог. „Изра-ил“ означава „борещ се с бога“; „слънцето, издигнало се над Иаков-Израил“, означава Слънцето – богът на Израил (или Изарил), борещ се с материята, за да я оплоди, имаща власт над „Бога и над човека“ и често тържествуваща и над двамата. Исав, Есау, Асу е също слънцето. Исав и Иаков, алегоричните близнаци, са символи на вечно борещия се дуалистичен принцип в природата – доброто и злото, тъмнината и светлината, а „Господ“ (Йехова) е техен прототип. Иаков-Израил е женският аспект на Исав, подобно на Авел – Каин; и Каин, и Исав са мъжки принципи. Затова подобно на Малах-Ихо, „Господ“ Исав се сражава с Иаков и не побеждава. В „Битие“ Богът-Слънце отначало се бори с Иаков, наранява му бедрото (фаличен символ) и все пак претърпява поражение от неговия земен образ – материята; и в завета Богът-Слънце изгрява над Иаков и неговото бедро. Всички тези библейски персонажи, включително и техният „Господ Бог“, са образи, представени в алегорична последователност. Те по същество са образи на Живота и Смъртта, Доброто и Злото, Светлината и Тъмнината, материята и Духа в техния синтез и всички се проявяват в своите противоположни аспекти.

„ИЗУМРУДЕНИТЕ СКРИЖАЛИ“ НА ХЕРМЕС По израза на Елифас Леви, „Изумрудените Скрижали представляват цялата магия на една страница“. Тази табличка уж е намерена от Сара, жената на Авраам (!), върху мъртвото тяло на Хермес. Така твърдят масоните и християнските кабалисти. Но в теософията ние наричаме това алегория.

ИЛА (санскр.) Дъщеря на Вайвасвата Ману; жена на Будха, син на Сома; по заповед на Сарасвати в продължение на един месец е жена, а на друг – мъж; споменаване на андрогинната втора раса. Ила е също Вак в друг аспект.

ИЛАВРИТИ (санскр.) Област, в чийто център се намира Планината Меру, обител на боговете.

ИЛДА БАОФ „Дете от Яйце“; гностичен термин. Той е творецът на нашето земно кълбо, съгласно ученията на гностиците в „Кодекс на Назареите“ (Евангелието на назареите и ебионитите). В последния той е отъждествен с Йехова, Богът на евреите. Илда Баоф е „Син на Тъмнината“ в лошия смисъл и баща на шестимата земни „звездни“ тъмни духове, антитези на светлите звездни духове. Техните съответни обители са по същество седемте сфери, горната от които започва в „средното пространство“, сферата на тяхната майка София Ахамот, а най-долната свършва на нашата земя – седмата област. („Разбулената Изида“, т. II.) Илда Баоф е геният на Сатурн, планетата; или по-точно – злият дух на нейния повелител.

ИЛИАДОС В съчиненията на Парацелз същото, което е Идеос. Предвечната материя в субективно състояние.

ИЛИЯ (ивр.) “Бог мой Яхве“; в старозаветните предания – пророк. Той единствен се бори за утвърждаване на култа на Яхве както с жреците, така и с израилските царе – покровители на култа на Ваал (Баал). Надарен с почти божествена власт чудотворец, пророк, чрез чиито уста говори Бог, проповедник, предсказващ бъдещето от името на Бога. (А.)

ИЛЛА-А Адам (ивр.) Адам Илла-а е небесният, висшият Адам в „Зохар“.

ИЛМАТАР (фин.) Дева, падаща от небесата в морето преди сътворението. Тя е „дъщеря на въздуха“ и майка на седем сина (седемте сили в природата). (Калевала.)

ИЛУ Ил (финик.); Ел (финик., ивр.) Илум, Илим, Елим (ивр.); първоначално „силен“, „могъщ“, приело значението „бог“ Древносемитско върховно божество. В западносемитската митология – върховен бог, демиург и пръв праотец. Ил е баща на богове и хора, творец на мирозданието и всичко съществуващо, пращащ на хората потомство. Като властелин на мирозданието, създател на вселената, намираща се във времето и пространството, Ил е „баща (цар) на годините“. Той живее „при източника на Реката, при извора на двата Океана“, т.е. в центъра на вселената. Ил е олицетворение на плодоносното начало, бог на плодородието. Съпруга и дъщеря на Ил е майката на боговете Асират. Ил е представен като добър, мъдър и милосърден старец; негови отличителни черти са пасивност и бездействие; той е преди всичко символ на висшата власт. (А.)

ИЛЮЗИЯ В окултизма – всичко крайно (подобно на вселената и всичко в нея) се нарича илюзия, или мая.

ИЛЮМИНАТИ (лат.) „Просветлени“; посветени, адепти.

*Членове на тайни религиозни общества през XVIII в., които се борели срещу йезуитите.*

ИМЕЛ Това странно растение, което вирее само паразитно по други дървета като ябълката и дъба, било мистично за някои древни религии, особено в религията на келтските друиди: техните жреци срязвали имела с големи церемонии, за да определят сезоните, и то само със специално осветен златен нож. Хислоп изтъква като религиозно обяснение, че на имела, който представлява Клон, растящ от Майчиното Дърво, се покланяли като на Божествен Клон на Земното Дърво, съюз на божеството и човечеството. Тази дума на немски означава „всичко лекуващ“. Сравнете със Златния Клон в „Енеида“ на Вергилий (VI, 12 b) и „Естествена История“ на Плиний (XVII, 44). „Sacerdos candida veste cultus arborem scandit, falce aurea demetit“. (W.W.W.)

ИМИР (сканд.) Персонифицираната материя на нашия глобус в кипящо състояние. Космично чудовище във формата на великан, когото в космогенните алегории на Едите убиват тримата творци, синовете на Бор – Один, Вили и Ве, които, по преданието, победили Имир и от неговото тяло създали света. Тази алегория изобразява трите основни сили на природата – разделяне, формиране и развитие (или еволюция), побеждаващи непокорния, буен „великан“ – материята и заставящи го да стане свят, или обитаем глобус.

ИМИУТ (егип.) В египетската митология един от епитетите на Анубис, определящ го като бог на балсамирането. Негов фетиш е кожа с козина, бинтована в ленени ленти, която прикрепвали към пръчка, закрепена в съд и поставяли в гробницата на умрелия. (А.)

ИММА (ивр.) Майка, като противоположност на Абба, баща.

ИММА ИЛЛА-А (ивр.) Висша майка; наименование, дадено на Шекина.

ИМХОТ-ПУ или мхотеп (егип.) Бог на учеността (гр. Имут). Той бил син на Птах и в определен аспект – Хермес, тъй като се изобразява като предаващ мъдростта, с книга пред него. Той е слънчев бог; „бог с красиво лице“. (А.)

ИНАНА, Инин, Нинана (шумер.) “Повелителка на небесата“; в шумерската митология – богиня на плодородието, плътската любов и разприте; под името Нинсиана била почитана и като астрално божество – „звезда на утринния изгрев“ (планетата Венера). Инана е централен женски образ на шумерския пантеон, преминал след това в акадийския (акад. Ищар). Най-важен за разбирането на образа на Инана е цикъл, условно наричан „Инана – Думузи“ (бог-пастир, един от нейните мъже). Той се състои от любовни песни, посветен на началния период на тяхната любов, т. нар. „предбрачно ухажване“. Тези песни били част от свещеното празненство в първия ден на новата година, и са свързани с култа на плодородието. Царят в този обред олицетворявал бога Думузи, а жрицата – неговата съпруга, богинята Инана. За развитието на образа във вавилоно-асирийската митология вж. Ищар. (А.)

ИНАРИ (япон.) „Раждащо ориз“; божество, което най-често е с неопределен пол и неопределена форма, представлява синтез, олицетворение на онази животворна сила, с помощта на която земята ражда богато и хората са сити. (А.)

ИНДИВИДУАЛНОСТ Едно от наименованията, дадени в теософията и окултизма на човешкото Висше Аз. Ние различаваме безсмъртно и божествено Аз и смъртно човешко Аз, което загива. Последното или „личността“ (личното Аз) надживява мъртвото тяло само за незначително време в камалока; докато Индивидуалността съществува вечно.

ИНДРА (санскр.) Бог на Небесния Свод, цар на звездните богове. Ведийско Божество.

*Индра е най-популярният персонаж на Ведити. Неговото върховно положение е отразено в епитетите „цар на боговете“ и „цар на цялата вселена“. Освен тях Индра е имал епитетите: „асура“, „цар“, „добър“, „властелин“, „самодържец“, „щедър“, „дарител“, „приятел“, „пиещ сома“, „притежаващ ваджра“, „син на силата“, „убиец на Вритра“ и т.н. Индра въплъщава преди всичко воинската функция. Той е роден за битки, мъжествен, войнствен, победоносен; той е бог на битките, участва в многобройни сражения против демони или чужди на арийците племена. Освен това Индра е свързан с плодородието. Той носи цъфтеж, реколта, дълголетие, мъжка сила, богатство, домашни животни. По отношение на хората и особено на арийците е дружелюбен, щедър и благ, винаги готов да се притече на помощ. Нееднократно се подчертава неговата роля като вдъхновител на певците. Индра принадлежи към най-антропоморфизираните богове на древноиндийския пантеон. Подробно се описва неговото тяло, неговите свойства, раждането и много факти от живота му, неговото родословие. В следведийския период значението на Индра забележимо намалява.*

ИНДРАНИ (санскр.) Женски аспект на Индра.

ИНДРИЯ или Деха Саняма (санскр.) Контрол над чувствата в практиката на йога. Това са десетте външни посредници: петте чувства, използвани за възприятието, се наричат Джнана-индрия и петте, използвани за действието – Карма-индрия. Панча-индрияни и буквално, и в окултен смисъл означава „пет корена, даващи живот“ (вечен). При буддистите това са петте положителни посредника, създаващи петте божествени свойства.

ИНДУВАНША (санскр.) Също Сомаванша или лунната раса (династия) – от Инду, Луна. (Суряванша.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 32

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред