За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 31

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

З

ЗАВУЛОН (ивр.) „Дворец на Бога“, Девакхан от десета степен. Оттук Завулон – десетият син на Иаков (Израил).

ЗАГРЕЙ (гр.) „Велик ловец“; в гръцката митология един от архаичните ипостаси на бог Дионис. Образът на Загрей влязъл в теогонията на орфиците, които свързвали с него цялата система от философско-митологични идеи. На Загрей били посветени орфичните тайнства. (Орфически мистерии.) (А.)

ЗАГУБЕНОТО СЛОВО (масон.) Всъщност би трябвало да се пише „загубените слова“ и загубените тайни, доколкото това, което е определено като загубеното „Слово“, съвсем не е слово, както е и в случая с Неизреченото Име.

ЗАДОК (ивр.) Според Иосиф („Antiquities“, X, 8, v6), Задок бил първият първосвещеник, йерофант в Соломоновия храм. Масоните (масонство) го свързват с някои от своите степени.

ЗАКОН ЗА ВЪЗДАВАНЕТО Вж. Карма.

ЗАКХАЙ (ивр.) Едно от божествените имена.

ЗАЛМАТ ГАГУАДИ (акад.) „Тъмна раса“; първата, която във вавилонските легенди попаднала в зараждане. Адамичната раса, една от двете основни раси, които съществували по времето на „Падението на Човека“ (следователно – трета коренна раса). Другата се наричала Сарку или „светла раса“. („Тайната Доктрина, т. II.)

ЗАМПУН (тибет.) Свещеното дърво на живота, притежаващо много мистични значения.

ЗАРАТУСТРА (зенд.) Велик законодател и основател на религията, наричана различно – маздеизъм, магизъм, парсизъм, огнепоклонничество и зороастризъм. Времето, когато е живял последният Зороастър (тъй като това име е родово), е неизвестно и вероятно по същата тази причина Ксант от Лидия, най-ранният гръцки автор, споменаващ този велик законодател и религиозен реформатор, го отнася към период около 600 г. преди Троянската война. Но къде е историкът, който би могъл в момента да каже кога е била тази война? Аристотел и Евдокс го отнасят към епоха не по-малко от 6 000 г. преди времената на Платон, а Аристотел не е бил човек, който би твърдял каквото и да е, без да има за това основателни причини. Окултните записи твърдят, че притежават точните дати за живота на всеки от тринайсетте Зороастри, споменати в „Дабистан“. Техните учения, и в частност ученията на последния (божествения) Зороастър, се разпространили от Бактия до Мидия; оттук, въведени под името магизъм от адептите-астрономи в Халдея, те оказали огромно влияние на мистичните учения на мойсеевите доктрини, дори е възможно това да е станало преди те да са достигнали своята висша точка в съвременна религия на парсите. Подобно на Ману и Вияса в Индия, Заратустра е родово име на велики реформатори и законодатели. Тази йерархия започва с божествения Заратустра във „Вендидад“ и завършва с великия, но смъртен човек, носил това име и сега загубен за историята. Последният Зороастър бил основател на храма на Огъня на Азарекш много векове преди нашата ера.

ЗАРПАНИТУ (акад.) Богиня, която била предполагаемата майка на Небо, богът на Мъдростта, чийто баща бил Меродах. Един от женските „Змейове на Мъдростта“ (наги).

ЗАЩИТНА СТЕНА Наименование, дадено на войнството на възнесените адепти (нарджоли), или светци, които защитават човечеството и му помагат. Това е така наречената доктрина на нирманакая в северния мистичен буддизъм.

ЗВЕЗДАТА НА ДАВИД Шестоъгълник, съставен от два преплетени триъгълника, символ на еврейството. В кабала означава взаимното проникване на видимия и невидимия свят. (А.)

ЗЕВС (гр.) „Баща на боговете“. Зевс-Зен е Ефир, поради което някои латински народи нарекли Юпитер Патер – Ефир.

ЗЕЛАТОР Низша степен в екзотеричната розенкройцерска система (розенкройцери); намиращ се в изпитание или низш чела.

ЗЕМНА МАРКИРОВКА Свързани помежду си с една линия исторически места. Англичанинът Алфред Уоткин (1855-1935) в своята книга „Старите стратегически връзки“ твърди, че доисторическите поселения и култови места са свързани с мрежа от линии. Отначало той предполагал, че това са пътища на солта. През 1935 г. Тайлер установява, че линиите започват от Англия и се раздвояват на континента. В ново време различни учени откриват многообразие от линейни връзки между различни точки на планетата, включително и предполаемото разположение на Атлантида. Възникват две хипотези: линиите са ориентири за извънземни същества или са силови трасета, подобни на „драконовите пътеки“ според китайската фенг шуй. Като условие за установяване на една линия се приема наличието минимум на пет свързани места. (А.)

ЗЕМНИ ЛЪЧИ Разглеждат се основно като отрицателни и положителни. Вероятно съществува връзка между отрицателните и положителните зони (полярност), като между тях с методите на радиестезията може да се установят и неутрални полета. На положителните зони (точки) още от древността са строени култови сгради, църкви, манастири и поселения. Отрицателните зони възникват на места, където под повърхността се пресичат подземни води или съществуват рудни залежи. (Радиестезия.) (А.)

ЗЕМЯ Наред с огъня, въздуха и водата, един от основните елементи на мирозданието. Значителна част от сюжетите с участието на обожествената Земя се съдържа в космогоничните митове, разказващи за първоначалната божествена двойка – Небето и Земята, чийто съюз послужил за начало на живота във вселената и от който произлезли останалите богове. Често тяхното съществуване е предвечно – под формата на световно яйце, чието разчупване (отделяне на Земята от Небето) представлява създаване на космоса. В някои митологии Земята се създава не като следствие от счупването на яйцето, а благодарение разчленяването (принасянето в жертва) на докосмично същество (акад. Тиамат, санскр. Пуруша, акад. Имир, и др.), чието тяло дава началото на всички стихии. (А.)

ЗЕМЯ вътрешност Представата, че земята е куха, се среща още във вавилонската митология. Героят Гилгамеш слиза във вътрешността на земята, за да се срещне със своя предтеча Утнапиштим. Подземните проходи на пирамидите би трябвало да осъществят връзката на фараоните с подземния свят. В буддизма Агарта е подземният рай, където един цар властва над милиони хора. В ХVІІІ в. известният математик Ойлер твърди, че вътрешността на земята е обитаема и има слънце. Според Халей, откривателят на „Халеевата комета“, във вътрешността на земята съществуват три планети. През ХІХ в. американците Саймъс, баща и син, представят своя хипотеза за устройството на земята: от Северния и Южния полюс към вътрешността водят гигантски проходи. Там се намира благоденстваща страна, където живеят десетте племена на Израил. В ново време уфологията (НЛО) съживи хипотезата за обитаемо кухо подземно пространство: част от летящите обекти би трябвало да проникват във вътрешността на земята през полюсите. Като доказателство служат фотоси на Антрактида, правени от спътник в продължение на 24 часа: изработената с помощта на компютър цялостна панорама показва голяма дупка в полюса. (А.)

„ЗЕНД-АВЕСТА“ (пехл.) Общо наименование на свещените книги на парсите, огне- и слънцепоклонниците, както ги наричат от невежество. Величествените учения, които се срещат в различни фрагменти, съставящи всичко, останало сега от тези сборници религиозни трудове, са толкова малко разбираеми, че зороастризма без разлика наричат огнепоклонничество, маздеизъм (маздеисти) или магизъм, дуализъм, слънцепоклонничество и какво ли още не. В днешния си вид „Авеста“ има две части: в първата се съдържа „Вендидад“, „Висперад“ и „Ясна“; а втората част, наричана „Хорда-Авеста“ („Малката Авеста“) е съставена от кратки молитви, именувани Гах, Няйиш и пр. Зенд означава „коментари или тълкуване“, а „Авеста“ (от древноперсийското абаща) – „закон“. Както отбелязва преводачът на „Вендидад“ в бележките, „това, което е прието да се нарича „език на Зенд“ би трябвало да се нарича „език на Авеста“, тъй като Зенд съвсем не е език; а дори и тази дума да се употребява като обозначение за език, то той може да се отнесе справедливо само към пехлеви“. Но от друга страна самият пехлеви е само езикът, на който са преведени определени оригинални части от „Авеста“. Какво наименование трябва да се даде на древния език на „Авеста“ и в частност на „специалния диалект“, който е по-древен от общия език на „Авеста“, на който са написани петте гати (гата) в „Ясна“? За това изтоковедите мълчат и до днес. Защо зенд да не може да бъде език, какъвто е сензар, което означава също език, обясняващ абстрактните символи или „език на мистериите“, използван от посветените?

ЗЕРВАН, Зраван, Зурван, Зарван Върховен бог на зерванизма – религиозно течение, съперничещо си с маздеизма (религията на Ахура Мазда). Зерван бил считан за Безкрайното време (Зерван Акарна), което съществувало изначало, когато светът бил в ембрионално състояние (по-късната „Авеста“ различава Безкрайното време и Зерван даргахвадата – крайното време, което се сравнявало с този свят, създаден и обречен на гибел). В мита Зерван е андрогинно божество: той в течение на хилядолетия извършва жертвоприношения, за да му се роди син Ормазд (Ахура Мазда), чието призвание било да сътвори света. Зерван обаче се усъмнил в ползата от тези жертвоприношения; и от тези съмнения, заедно с Ормазд се зародил Ахриман (Ариман) . Зерван е „по-могъщ и от двете творения – доброто и злото“, като всичко, което става в този свят, в това число и животът на човека, са предопределени от Зерван. Зерван – Зарва, като върховно божество, „Баща на Величието“, бил възприет от манихейството, а също така и от митраизма (Митра). (А.)

ЗЕРВАН АКАРНА или Зервана Акарна (пехл.) Както е преведено от „Вендидад“ (фаргард ХIХ), „Безпределното“ или „Безграничното Време“, или „Продължителност в Кръга“. Мистично – Безначалният и Безкраен Единен Принцип в Природата; Сат на веданта, а езотерично – Вселенското Абстрактно Пространство, синоним на Непознаваемото Божество. Това е Ейн-Соф на зороастрийците, от когото се излъчва Ахура Мазда, вечната Светлина и Логос, и от когото на свой ред еманира всичко, което има битие, съществуване и форма.

ЗИКУ (акад.) Предвечната материя, от Зи, духосубстанция, Зикум и Зигарум.

ЗИО (сканд.) Също Тир и Тий. Бог в Едите, който победил и приковал във вериги Вълка Фенрир, когато последният заплашвал боговете в Асгард, като при това загубил ръката си в боя с това чудовище. Той е бог на войната и поклонението към него било популярно сред древните германци.

ЗИРАТ-БАНИТ (халд.) Жената на великия божествен герой от асирийските таблички Меродах. Тя била отъждествявана със Сукот Бенот от Библията.

ЗИРУФ (ивр.) По-точно Цируф; начин на гадаене с помощта на темура, или пренареждане на буквите, преподавано от средновековните кабалисти. Школата на равините Абулафия и Хикатила (равини) е отделяла голямо внимание на този процес от практическата кабала. (W.W.W.)

ЗИУСУДРА (шумер.) „Намерил живот за дълги дни“, Ут-напищи (акад.) – „намерил дихание“. Герой от шумеро-акадийския мит за потопа. Зиусудра бил мъдър и набожен управник на град Шурупака.Той узнава за предстоящия потоп (който трябва да бъде изпратен на хората от боговете) от бога – покровител на хората Енки. По негов съвет Зиусудра прави ковчег и в него преживява потопа, който продължил седем дни и седем нощи. След потопа той, като „спасител на човешкото семе“, получава „живот като на боговете“ и „вечно дихание“. (Вайвасвата.) (А.)

ЗЛАТЕН ВЕК Древните делели цикъла на живота на Златен, Сребърен и Железен Век. Златният бил век на първозданна чистота, простота и всеобщо щастие.

*Митологична представа, съществувала в античния свят, характеризираща щастливото и безгрижно състояние на първото човечество. Най-ясно това е изразено у Хезиод и Овидий. Според Хезиод при управлението на върховния бог Кронос първото поколение хора се наслаждавало на пълно блаженство. „Живеели онези хора като богове, със спокойна и ясна душа, не познавайки мъката, не познавайки труда. И печалната старост не смеела да се доближи до тях... А умирали, като че обзети от сън... Хлебородните земи давали голяма и обилна реколта.“ Умрелите хора на Златния век и сега съществуват като добри демони, които пазят реда на земята. Но след Златния век настъпил сребърният, след това медният – като всеки бил по-тежък и бедствен от предишния. Четвърти бил векът на героите и накрая настъпил сегашният – железен век, извратен и жесток, когато „нито денем, нито нощем спират мъките и трудът“. (Кали юга, Раси.)*

„ЗЛАТНА ЗОРА“ Херметичният орден на „Златната Зора“ процъфтява през 90-те години на ХIХ в. и постепенно се разпада поради вътрешни конфликти, но запазва славата си и до днес. Създаването на ордена е свързано с т. нар. „цифров ръкопис“ (Уесткот). Участващите в тази мистериозна находка Уесткот, Уудман и масонът Макгрегор Матърс основават през 1888 г. в Лондон храм на „Изида-Урания на херметичния орден на Златната зора“. Орденът до голяма степен е продукт от няколко взаимосвързани фактора от социалната история на Англия през този период: 1. Широка популярност и разрастване на спиритизма. 2. Изключителен интерес към масонството, създаване на нови ложи през втората половина на ХІХ в. 3. Желанието на един от основателите Уесткот да се създаде алтернатива на Теософското Общество на Блаватска, която да се базира на западните херметични традиции. Докато в Теософското Общество може да членува всеки, в „Златна Зора“ достъпът е ограничен и забулен в тайнственост. Отначало членовете на обществото изучават окултни текстове, провеждат ритуали и магически практики. По-късно се оформя учение, съдържащо елементи от кабала, розенкройцерите, теософите и египетската магия и митология. Обществото на „Златната Зора“ има сложна система от степени – от 10 до 1, в посока отгоре надолу по подобие на десетте сефирота (еманации на Бога) в кабалистичното Дърво на живота, към които се прибавя 0 = 0, степента на новопосветените. Всички степени се разделят между три ордена: новопостъпилите членове влизат във Външния Орден; следва Вторият Орден, където първоначално членуват само тримата ръководители. Най-високото, третото ниво, е само за ръководителите от астралния свят, духовете. Членовете на Външния орден, достигнали пета степен на посвещение, се приемат във Втория орден. Те са адепти, които трябва да изпълнят ритуали, предписани от Матърс, който твърди, че ги е получил от таен учител. Всеки адепт е длъжен да изработи седем магически предмета: бокал за елемента вода, кинжал за въздуха (Ваю), диск за земята, магическа пръчка за огъня, меч за огнените енергии на Марс, лотосова (лотос) пръчка за заклинания и розов кръст. Всички елементи имат подбрани цветове и образуват свързващо звено между света на духовете и света на материята. На цветовете е определена важна роля в ритуалите – с тяхна помощ може да се проникне целенасочено в подсъзнателното. Така например са изработени 25 татвически предмета (татвас); използват се и картите таро за предизвикване на астрални визии и за магически знаци. През 1892 г. Матърс реорганизира обществото, като създава свой вътрешен кръг и измества Уесткот. Орденът процъфтява в периода 1892-1896 г., след което бързо започва да се разпада, разяждан от вътрешни борби за власт и междуличностни противоречия. След приемането на Кроули в Обществото през 1900 г. се стига до конфликт, който разделя ордена на враждуващи фракции. Кроули създава свой собствен орден и разкрива чрез публикации някои тайни ритуали. Ордена напуска и Матърс; ръководството на Вътрешния и Външния орден се поема от Йитс. След нестихващи противоречия и скандали лоялните на Матърс членове основават „Храм на Алфата и Омегата“. (А.)

ЗЛАТО Защитно средство срещу черна магия; носено като амулет, предпазва от лош поглед, тъй като слънчевият метал е враг на всички тъмни сили. Целта на алхимията е да открие философския камък, чрез който всичко може да се превърне в злато. Но това е екзотеричното тълкуване – същността на процеса е чрез добродетели и живот в служба на Цялото да се образува органическо злато, което придава на човека елементи на безсмъртието. (А.)

ЗОДИАК (гр.) От зодион, умалително от зун, животно. Тази дума се използва в двояк смисъл; тя може да се отнася към установен и мислен Зодиак или към подвижен и естествен Зодиак. В астрономията, казва науката, това е въображаем пояс в небето, с ширина 16 или 18 градуса, по средата на който минава пътят на Слънцето (еклиптика). Той съдържа дванайсет съзвездия, образуващи дванайсетте знака на Зодиака, с чиито имена те са наречени. Тъй като природата на зодиакалната светлина – тази продълговата, светеща триъгълна фигура, лежаща почти на еклиптиката с основа върху хоризонта и с връх на по-големи или по-малки височини, която се вижда само по време на утринен или вечерен здрач – е абсолютно неизвестна на науката, то произходът, истинското значение и окултният смисъл на Зодиака са били и сега остават тайна за всички, освен за посветените. Последните умеели да пазят своите тайни. Между халдейския звездоброец и съвременния астролог наистина зее огромна бездна; и те блуждаят, по думите на Албумазар, „между полюсите и небесните кардинални пунктове, сред ексцентрицитети, центрове, концентри, кръгове и епицикли“, с напразната претенция за нещо повече от обикновена човешка ловкост. Все пак, някои от тях, започвайки с Тихо Брахе и Кеплер, прославени астролози, и завършвайки със съвременните Задкииловци и Рафаиловци, се изхитрили да създадат удивителна наука от оскъдните окултни материали, които попадали в ръцете им, като се започне от Птоломей, та до наши дни (Астрология). Старият астрологичен Зодиак е въображаем кръг, заобикалящ Земята в плоскостта на екватора, като при това неговата първа точка се нарича Овен – 0 градуса. Този кръг е разделен на дванайсет равни части, наричани „Знаци на Зодиака“, всяка част съдържа 30 градуса пространство и по него се измерва директното изгряване на небесните тела. Подвижният или естествен Зодиак – това е последователност от съзвездия, образуващи пояс с ширина 47 градуса, разположен на север и на юг от плоскостта на еклиптиката. Процесията е предизвикана от „движението“ на Слънцето в пространството, поради което изглежда сякаш съзвездията се движат срещу реда на тези знаци със скорост 50 1/3 секунди в година. Простото изчисление ще покаже, че съзвездието на Телеца (на ивр. Алеф – вж. А- Z) е било първият знак на Зодиака в началото на Кали Юга и следователно равноденствието се падало на него. Тогава Лъвът бил в лятно слънцестоене, Скорпионът – в есенно равноденствие, а Водолеят – в зимно слънцестоене; и тези факти дават астрономичния ключ към половината религиозни тайни в света, включително и в християнската система. Зодиакът бил известен в Индия и Египет от неизброими векове и знанията на мъдреците (маговете) на тези страни относно окултното въздействие на звездите и небесните тела върху нашата планета са били много по-големи, отколкото обикновената астрономия може някога да се надява да достигне. Ако дори и сега, когато повечето тайни на Асурамая и Зороастрите са загубени, достатъчно убедително е доказано, че хороскопите и астрологията на съдбите съвсем не се основават на фикции и ако личности като Кеплер и дори сър Исак Нютон са вярвали, че звездите и съзвездията влияят на съдбата на нашето земно кълбо и неговото човечество, то не са нужни големи усилия, за да се повярва, че хората, които са били посветени във всички тайни на природата, както и в астрономията, и астрологията, точно са знаели по какъв начин т. нар. „знаци на Зодиака“ влияят на народите и човечеството, на цели раси така, както и на отделните индивиди.

ЗОМБИ Във вуду съживен мъртвец. Извършва се чрез ритуал, при който тялото бива заставено да поеми татул. Зомбираните се познават по полуидиотския израз на лицето; използват се за роби. Страхът от зомбиране е силно разпространен в Хаити, затова се използват специални ритуали, за да се предпазят мъртвите. (А.)

ЗОНОВА ТЕРАПИЯ на стъпалото Лечебен метод, който се базира на схващането, че част от човешкото тяло отразява целия организъм – различните зони на стъпалото съответстват на определени органи. Терапията е известна в буддиската медицина, в Япония, Китай и при американските индианци. В началото на ХХ в. американският лекар Фитджералд локализира зоните на стъпалото, а американката Дейл по-късно установява, че точките са проекции на меридианите от китайската медицина. Двете системи – частта и цялото – заедно образуват бионергетична система. (А.)

ЗОРОАСТЪР Гръцкото име на Заратустра.

ЗОХАК или Ажи-Дахака Персонификация на Дявола, или Сатаната в образа на змей в „Зенд-Авеста“. Това е триглав змей, като една от главите му е човешка. „Авеста“ го описва като обитаващ областта Баури, или Вавилония. В действителност Зохак – това е алегоричен символ на асирийската династия, на чието знаме е имало пурпурен знак на дракон. („Разбулената Изида“, т. II.)

„ЗОХАР“ или Сохар Учебник по кабалистична теософия, който заедно със „Сефер Йецира“ се ползва с репутацията на най-стар достъпен трактат по еврейски езотерични религиозни доктрини. Преданието приписва неговото авторство на равина Симон бен Иохаи, 80 г. сл. Хр., но съвременната критика е склонна да смята, че по-голямата част от този труд не е по-стара от 1280 г., когато той несъмнено е бил редактиран и издаден от равина Мойсей де Леон от Гвадалахара (Испания). Читателят трябва да се обърне за сведения и към двете имена. Също така и в „Lucifer“ (т. I, с. 141) могат да се намерят бележки по този въпрос; сетнешни разсъждения могат да се открият в трудовете на Зунц, Гретц, Джост, Щайншнайдер, Френкел и Гинзбург. С голяма полза може да се погледне труда на Франк (на френски език) „Кабала“. Истината изглежда се намира по средата, т.е. макар Мойсей де Леон да е бил първият, който издал този труд като едно цяло, все пак по-голямата част на някои от съставящите го трактати включва традиционни догми и илюстрации, дошли от времената на Симон бен Иохаи и Втория Храм. Има и такива части от доктрините на „Зохар“, които носят отпечатъка на халдейската мисъл и цивилизация, с която еврейското племе се сблъскало по време на Вавилонския плен. От друга страна, за да се опровергае теорията, че „Зохар“ е древен в своята цялост, е отбелязано, че в него се споменават кръстоносните походи, което се цитира от Ибн Гебирол, 1050 г.; че за предполагаемия автор Симон бен Иохаи се говори като за по-велик от Мойсей; че в нея се споменават гласните точки, които влезли в употреба, едва когато равинът Моха (570 г.) ги въвел, за да утвърди произношението на думите и да улесни своите ученици; и накрая, че в нея се споменава комета, която се появила през 1264 г., което може да се докаже въз основата на контекста.

Не съществува нито пълен английски превод на „Зохар“, нито дори латински. От достъпните еврейски издания могат да се отделят Мануйското от 1558 г., Кремонското от 1560 г. и Лублинското от 1623 г. Трудът на Кнор фон Розенрот под наименованието „Kabala Denudata“ включва няколко трактата на „Зохар“ както на еврейски, така и на латински език. Макгрегор Матърс публикувал английски превод на три от тези трактата: „Книга на съкровената тайна“, „Голямото“ и „Малкото Свето Писание“, в неговия труд влиза също и авторски увод по дадения предмет.

Основните трактати, влезли в „Зохар“ са: „Съкровен Мидраш“, „Тайни на Петокнижието“, „Дворци и Палати на Рая и на Гайхином“, „Преданият Пастир“, „Тайна на Тайните“, „Реч на Стареца в Мишпатима“ (наказание на душите), „Джанука или Реч на Юношата“ и „Тозефа и Матанитан“ – които са допълнителни трактати за еманациите и сефиротите, представляващи добавка към трите главни трактата, споменати по-горе. В това хранилище могат да се намерят източниците на всички по-късни разработки на кабалистичното учение. (Равини.) (W.W.W.)

„ЗУМЯД ЯЩ“ (зенд.) Или Замяд Ящ, както някои го пишат. Един от запазилите се маздейски фрагменти (маздеисти). В него са разгледани метафизични въпроси и същества, особено Амешаспентите или Амеша Спентите – Дхиан Коганите на книгите „Авеста“.

ЗУНИ Име на племе индианци в Западна Америка, много древен остатък на още по-древна раса. („Тайната Доктрина“, т. II.)


  

ЕЗОТЕРИЧЕН РЕЧНИК, част 31

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78

Направи своя избор
Напред